Дейности по опазване на сухоземните

костенурки от 2008 до 2009 г.

Сдружение за дива природа БАЛКАНИ

Андрей Ковачев

Участие на биогеографските семинари за НАТУРА 2000

Доклади на НПО от България – внесени в ЕК на 10 Април 2008

Подготвителна среща на НПО от България и Румъния - Брашов 9

Май 2008

• Подпомогнати Румънските НПО да разработят свои доклади, вкл. да

поискат недостатъчност за Eurotestudo hermanni в Юго-западните

Карпати (склоновете към Крайова)

Официална среща в Сибиу 9-12 Юни

От България

• НПО – СДП БАЛКАНИ, WWF, Дружество по фитоценология

• Правителствена делегация - МОСВ + БАН

Позиция на НПО – недостатъчност на мрежата

Географска кохерентност

• Необходими са нови зони за да се защити северния ръб на

разпространение по долината на река Струма и Места

• Липса на зони в Сърнена Средна Гора

Екологична кохерентност

• Повече зони с функция на стъпкови биокоридори са нужни по

долините на Струма и Осъм

Позиция на правителствената делегация – достатъчна, достатъчно

покритие

Окончателен извод – научна резерва за Струма – нужни

допълнителни проучвания. Недостатъчност за горите от космат

дъб в Сърнена Средна Гора. Срок за отчитане и евентуално

внасяне на нови зони – септември 2010 (удължен по искане на

МОСВ от предишен 2009)

(за Румъния недостатъчност за Eurotestudo hermanni )

Участие на биогеографските семинари за НАТУРА 2000

Предложени действия за 2010• Увеличаване на зона по хабитатите Скрино BG0001013, чрез включване на

площи част от зона за птиците Бобошево BG0002107 между Бобошево и

Бучино (вероятна северна граница с рамножаващи се индивиди на Testudo

graeca)

• Добавяне на хабитати на Eurotestudo hermanni над село Жабляно в зона Земен

BG0001012 (наличие на вида по анкетни данни, предложено е вече, като

граници по КВС)

• Предлагане на нова зона за местообитанията в “Рила – буфер” –

предпланините на Рила между Дупница и река Рилска

• Разширяване на границите на зона Витоша BG0000113 (свързване на малка

островна популация на Eurotestudo hermanni върху местообитания с площ 20-40

хектара над Горна Диканя с местообитанията в зона Острица BG0001375)

• Разширяване на местообитанията при село Гостун (най-северно потвърдено

наблюдение на млади индивиди на Eurotestudo hermanni) в зона “Река Места” в

BG0001021 (предложено е вече, като граници по КВС)

• При изготвяне на зона за местообитание 91АА (гори от космат дъб) в района на

Сърнена средна Гора да се имат в предвид райони с популации на костенурки

Участие на биогеографските семинари за НАТУРА 2000

Основен проблем – лоши ОВОСи и подкупни “учени”.

Краен резултат - “Няма засегнати видове и

местообитания”, “Няма да окаже влияние”

•Сигнали до ЕК – Божурец, Иракли, Камчия

•Фотоволтаични централи – с. Долна Градешница

•ОУП Царево, Созопол

•Магистралите Струма и Черно море

•Проблема с изкореняването на храсти от пасищата –

“добри” земеделски практики

•Проблема с разораване на запустели ниви – Долна

Градешница

Решението създаване на практика за прилагане на

параметрите за определяне на Благоприятен

природозащитен статус

Жалби и становища - проекти разрушаващи местообитания

в НАТУРА 2000

2.1. Обща площ на местообитания в зоната

2.2. Площ на разредени гори и храсталаци, пасища,

ливади и запустели земеделски земи с дървета и храсти.

2.3. Площ на откритите местообитания в горите.

(не по-малко от 5% от всеки 5 хектара горски местообитания)

2.5. Нефрагментиран екотон открити местообитания / гори и

храсталаци

4.7. Специфични горско –стопански дейности. не се извършват:

• реконструкции;

• промяна на видовия състав на естествените гори

• възобновяване на горите свързано с машинна обработка на почвите

• първично залесяване на голини

Опазване местообитанията и популациите на костенурките чрез

стриктно прилагане на параметрите за БПС

От становище на СДП БАЛКАНИ към ОС на ОУП на Созопол

От становище на СДП БАЛКАНИ към ОС на ОУП на Созопол

Местообитания на Testudo

hermanni и Testudo graeca по

типове и по общини

Засегн

ати от

плана

(ха)

Созопо

л

Приморск

о

Общо за

зоната

хектари

%

засегн

ати в

Созоп

ол

%

засегнат

и в

цялата

зона

Параметър 2.2. Площ на

разредени гори и храсталаци,

пасища, ливади и запустели

земеделски земи с дървета и

храсти. 201.2 733.96 1961.79 2695.75 27.4 7.5

Други подходящи

местообитания - гори и

екстензивни земеделски земи 135.9 1437.31 5108.32 6545.63 9.5 2.1

Параметър 2.1. – Обща площ на

местообитанията (сума на

параметър 2.2, гори и

екстензивни земеделски земи) 337.1 2171.27 7070.11 9241.38 15.5 3.6

Параметър 2.5. –

Нефрагментиран екотон открити

местообитания / гори и

храсталаци 149.1 144.49 898.1 1042.6 103.2 14.3

От становище на СДП БАЛКАНИ към ОС на ОУП на Созопол

Фотоволтаични централи с. Долна Градешница

Фотоволтаични централи с. Долна Градешница

Фотоволтаични централи с. Долна Градешница

27.07.2009 г.

Фотоволтаични централи с. Долна Градешница

1. Предлагане на най-щадящата алтернатива, включително предлагане на

нови алтернативни трасета

2. Включване на мерки за дефрагментация:•Прегради срещу попадането на костенурки върху платното – H= 30

сантиметра плътна, гладка (бетон, дърво), вертикална отвън към магистралата, 30-

45 градуса наклон от магистралата навън ИЛИ адаптирани водостоци - стена

водеща извън магистралата скосена и вертикалната част по посока отвън към

магистралата.

•Изграждане тръби за преминаване на костенурки – минимум на всеки 200м, d

1.5 м при кръгъл профил и 1 м при квадратен профил, лек наклон от централната

ос на магситралата към периферията с цел отводняване минимум1 градус, изход

10-15 см над нивото на външната повърхност без вертикален праг (наклон до 30

градуса) с цел недопускане наводняване, при кръгла тръба дъното запълнено до

2/3 от профила с пясък или земя до формиране на плоска ивица, входове зад

преграждащите достъпа до магистралата съоръжения, шумозащитни стени върху и

при подходите към съоръжението, недопускане ново застрояване на периметър

100 метра от него, ограничено човешко присъствие, навеждащи фуниеобразно

съоръжения за малки животни - насипи, плътно засадена растителност.

Магистрали Черно море и Струма

опазване на костенурки

2008 година – анкети с местни жители от община Драгоман

• В миналото до районите с 850 мнв е имало костенурки, вкл.

околностите на Драгоман и Годеч.

• В Драгоман все още относително чести преди 70-75 години – имат

спомен най-възрастните хора

• Сега останали единични възрастни животни, главно по долината на

Нишава между Калотина и Беренде извор, както и на юг в района на

Долно ново село

• В района вида локално критично застрашен

• Изолиран през последните десетилетия от другите популации в

страната – вероятно близко свързан с популациите в Сърбия

Възстановяване на популациите на Eurotestudo hermanni

в зоните от НАТУРА 2000 в община Драгоман

2009 година – започване на работа за създаване на център за

размножаване на местната популация и опазване на местния генотип

• Разрешително от МОСВ – размножителна популация до 100 бр,

отглеждане до 3-6 години, отнемане от природата до 20 индивида

първата година

• Заграждение за разполагане на първите индивиди

• Подаване на проекти за финансиране – до момента одобрени 3000

евро, опит за кофинсансиране от нетрадиционни източници

• Разпространение на материали сред местните хора

• Събиране на индивиди в района на Долно ново село

• Предизвикателства – създаване на система за активен обмен на

информация и външен обществен контрол

Възстановяване на популациите на Eurotestudo hermanni

в зоните от НАТУРА 2000 в община Драгоман

• До момента една женска от района на Калотина, една от

района на Ново село и три мъжки от района на Ново село

• В района на Ново село изненадващо се установи доста

плътна популация – повече от “единични” индивиди. Има

анкетни данни за поне едно тазгодишно наблюдение от

местните хора на млад индивид

• Необходимост от нова оценка на действията, така щото да не

се увреди размножаваща се популация, макар и извън

НАТУРА 2000

• Необходимо ли е да се пристъпва към изкуствено размножаване? Ако

да при какво ниво на застрашеност е допустимо това действие? И какви

са индикаторите за вземане на такова решение?

• Престанали ли са да действат отрицателните фактори довели до

изчезване? Какви са преспективите за опазване

• Можем ли да ползваме близко разположени популации за

възстановяване на вида? Релокация или изкуствено размножаване –

кой от двата метода има по-малък натиск върху популацията?

• Допустимо ли е при все още не напълно изчезнала местна популация

да се внасят индивиди от другаде?

• Въобще какво значи местна популация?

Въпроси, въпроси или има ли място изкуственото размножаване,

като средство за опазване на застрашени популации

• Местна популация – докато няма надежни генетични данни

подход на предпазливостта – възможно по-малки територии

(експертна оценка – бариери и свързаност), но достатъчно

големи за да има устойчиви популации (мин. 500 индивида)

• Необходимо е да опазваме генотипа на местните

популации – той е резултат от микроеволюционни процеси

(отбор, генетичен дрейф), които са основата за жизненост

на еволюционния процес

• Внасяне на индивиди от други популации при следното

основание – опасения за възможен силен дрейф (малка

група) И при условие - максимално близко разположена

Някои възможни отговори

• Индивиди с неизвестен произход – освобождаване само в

места със 100% изчезнала популация – формиране на

хибридни популации

• Стартиране на изкуствено размножаване при: липса или

само единични млади индивиди И малка плътност, под 2 на

хектар, на възрастни ИЛИ е малобройна (под 100

индивида) И изолирана

• Релокацията – по-малко ефективна и съответно с по-силен

натиск върху популацията донор

Някои възможни отговори

Отнемане и връщане на индивиди от размножаваща се

популация донор при следните условия:

• Максимална възможна извадка за да се осигури генетично

разнообразие в популацията приемник

• Минимално по време задържане на диви индивиди и

тяхното връщане – докато се възпроизведат бройките

необходими за размножаване

• Попълване на популацията донор с изкуствено размножени

млади индивиди

Някои възможни отговори