200
Т Р А К И Й С К И У Н И В Е Р С И Т Е Т ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ СТАРА ЗАГОРА Г О Д И Ш Н И К Том 11 Y E A R B O O K Volume 11 2011 T R A K I A U N I V E R S I T Y F A C U L T Y OF E D U C A T I O N STARA ZAGORA

Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

  • Upload
    others

  • View
    17

  • Download
    0

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 1

Т Р А К И Й С К И У Н И В Е Р С И Т Е ТПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

СТАРА ЗАГОРА

Г О Д И Ш Н И К

Том 11

Y E A R B O O K

Volume 11

2011

T R A K I A U N I V E R S I T YF A C U L T Y OF E D U C A T I O N

STARA ZAGORA

Page 2: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ2В единадесетото си издание Годишникът на Педагогическия

факултет продължава да представя актуални изследователскипозиции, визиращи значими за теорията и практиката проблеми.

Изданието е предназначено за учени, студенти, учители и завсички, които проявяват интерес към образователната проблематика.

Редакционна колегия:доц. д-р Красимира Мутафчиевадоц. дфн Антонина Колевапроф. дпн Георги Иванов

Материалите за том 12. (2012) ще се приематв срок до 30 ноември 2012 г.

ISBN 1312-286Х

Page 3: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 3СЪДЪРЖАНИЕ

Красимира Мутафчиева. Управленски проект за развитието на

Педагогическия факултет, Тракийски университет – Стара Загора

(декември, 2011 – декември, 2015): ИДЕИ в развитие, СТРАТЕГИЧЕСКО

МИСЛЕНЕ И ДЕЙСТВИЕ в тенденции и ИЗПЪЛНЕНИЕ в управленски

решения на академичните процеси ............................................................ 4

Социология и образование ........................................................... 52

Елена Лавренцова. Мултикултурализъм – pro et contra .............. 53

Елена Лавренцовa и Мариан Делчев. Толерантни нагласи в

областта на междуетническите отношения ............................................... 77

Емпирични изследвания и теоретични анализи .................... 108

Мария Тенева. Общуването в педагогическия процес .................109

Десислава Сидерова. Текстолингвистичният подход в контекста

на комуникативната компетентност ............................................................123

Ани Златева. Развитие на изображението и пространствените

отношения в детските рисунки през доизобразителния период ...............134

Неделина Здравкова. Влияние на алтернативната социална услуга

„Малък групов дом” върху психическото развитие на децата, лишени от

родителска грижа ..........................................................................................142

Академическо развитие ............................................................ 161

Христо Макаков. Една интерпретация за управлението на един

гениален цар ..................................................................................................164

Виолета Кърцелянска-Станчева. Възпитателни проекции на

взаимоотношенията в семейството ............................................................. 176

Page 4: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ4

УПРАВЛЕНСКИ ПРОЕКТ

ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ, ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СТАРА ЗАГОРА

(декември, 2011 – декември, 2015):ИДЕИ в развитие, СТРАТЕГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ И

ДЕЙСТВИЕ в тенденции и ИЗПЪЛНЕНИЕ в управленскирешения на академичните процеси

НА КАНДИДАТА ЗА ДЕКАННА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ, ТРАКИЙСКИ

УНИВЕРСИТЕТДОЦ. Д-Р КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА МУТАФЧИЕВА –КАТЕДРА „ПЕДАГОГИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ НАУКИ”,

ФИЛОСОФСКИ ДИСЦИПЛИНИИЗБОРИ – декември, 2011

ЗАЩО СЕ КАНДИДАТИРАМ ЗА ДЕКАН НАПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ?

ИЛИ „ЛИРИЧЕСКО ОТКЛОНЕНИЕ” ОТ АКАДЕМИЧНАТАРАЦИОНАЛНОСТ

Коя съм аз? Вие ме познавате – аз съм една от вас. Една оттези, които идват с радост във Факултета, една от тези, които севдъхновяват от професията си – необятно поле от възможности инови степени на свобода. Все още! През главата и сърцето ми саминали много академични пертурбации и трансформации, вихри отинтелектуални и чисто човешки енергии – позитивни и не чак толковапозитивни – тук съм от 30 години. Днес, движейки се по коридоритена факултета, усещам като че ли с кожата си атмосфера, в която седиша ритмично и спокойно: това е моето време. И вашето – също.Защото е отхвърлена огромна работа. Факултетът е извървял пътя насвоята структурация, създал е завиден професионален състав, заел е

Page 5: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 5достойно своето място сред академичната общност на Университета,добил е свой лик в битието на хуманитарно образоващия се човек вграда, в региона и в страната, бидейки втори в ранглистата наакредитираните университети/факултети … Да не забравя иградинките в двора му – красота и чистота: иде ми да напусналекционната зала и да започна да философствам със студентите сипо маниера на някои антични гръцки философи – разхождайки се поалеите.

Всъщност, отстранявайки се от емоционалната сипристрастност в шеговитата нотка, такова е фактическото положение.Ценя постигнатия с много усилия статус на факултета, ценя високоприноса на колегията и преди всичко управленския хъс икомпетентност на деканското тяло да ни преведе през пътя на успеха.Мисля, че след времето на творческия взрив, изхвърлил едининститут на гребена на вълната на демократичния преход или науниверситетската орбита, идва времето на съхранение,възпроизводство и ръст на постигнатото. Ако бях онази луда глава,каквато бях на по-млади години, бих развихрила въображението си,за да предложа нова идея за дизайн на Факултета – обезателно нова(тогава, когато Тракийският университет беше само идея, около коятокипяха продължителни и бурни дебати, бях участник не само в екипа,разработил проект за Педагогически факултет, но и в екипа,разработил проект за Хуманитарен факултет, който така и не видябял свят). Днес обаче – убедена съм – е времето (само един миг заисторическите мерки) на трудния труд да се задържим на „върха” насобствената си компетентност и да поемем нагоре – да надмогнемсебе си: традицията се утвърждава във времето не с повторения, аединствено с поривите на иновативното мислене и действие. Даоткрием (или да доловим в пулса на съвремието, да разпознаем новитеидеи) стратегии за развитие, ориентирани вече не към формата наинституционална утвърденост (без да забравяме, че тя трябва да севъзпроизвежда отново и отново), а стратегии матрици, моделиращисамия образователен процес в търсене на ефекти, съразмерни въввисока степен на глобалните стандарти за образованост.Уплътнявайки духа на промените със собствените си творческиенергии и интелект, с материализацията на едно прогресиращоакадемично „Know How”, да утвърждаваме престижа на Факултетав страната и в чужбина като средище на „добри европейски практики”в образованието.

Page 6: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ6

ЗАЩО СЕ КАНДИДАТИРАМ ЗА ДЕКАН НАПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ?Власт заради самата власт? Не! През целия ми професионален

път у мен звъни, кънти една фраза на френския философекзистенциалист Ж. П. Сартър. В книгата си „Думите” той пише:„Опитвайки се да избягна участта да бъда отречен – участ на всякотворение, – аз си подготвях най-безизходната буржоазна изолация:участта на твореца.” През подобна интелектуална аскеза гледах насебе си и вървях напълно съзнателно в тази посока, наслаждавайкисе на интелектуален и духовен комфорт, на творческата си свобода.Но в човешкия живот има странни (а може би закономерни) обрати„навътре” и „навън”, които променят посоките на енергийнитепотоци. Днес се завръщам – не духом, защото духом винаги съм в„точките на интензивност”, завръщам се телом – в плътта на нашитепрофесионални взаимоотношения. След години на бягство впространствата на мисълта и скиталчество по кръстопътищата наЗападната рационалност (по цивилизационен статус ние вече смезападняци, нали?!) и на Източната духовност (в корените си сме единот т. нар. индоевропейски народи!) се научих да работя от центърана собствената си идентичност.

Кандидатирам се за управленски орган, защото ми е дотегналадо краен предел тази проклета българска орисия: некадърнотонепрекъснато да жертва кадърното, отсичайки из основи коренитена един нормален човешки просперитет. Изстрадвам дълбоко съдбатана общия ни професионален живот, изкуствено задържан на дънотона ценностното русло на обърнатия с главата надолу български свят.Но стига с този Йеремиев плач на интелектуалците, стига с молбите:милост за знаещите и можещите! Искам да съм част от вълната наусилието, което ще обърне тенденцията. Да съм част ли, казах? Искамда съм във вихъра на нова вълна, която ще разстави нещата по местатаим и ще запрати агресивно енергия към бъдещето. Защото едно отправилата на съвременната посткласическа рационалност гласи:прави тук-и-сега това, което искаш да бъде там-и-тогава, т. е.извиквай, прави бъдещето – още днес. Какво мога да дам? Овладенитеси сили и опит – професионален, в т. ч. и международен образователенопит, както и управленски опит (виж справката най-долу). Трябва дапризная, че притежавам сили, които тепърва се уча да овладявам:силите на сърцето – и в това още не съм добра ученичка – в ученето

Page 7: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 7да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук не бързайте даме отписвате, защото емоционалната ми интелигентност, интуицияи въображение, способността да отработвам съучастно груповапозиция или да вземам мигновено решение в професионалнатакомуникация (мой специалитет – с висок риск от грешка обаче, аконе изхожда от духа, а само от емоцията), така щото тя да не прекъсва,когато привидно се е изчерпила, са тествани в тренинги и семинарис психоаналитична основа, които – както знаете – са същността намеждународния образователен опит днес, както и на управленскияопит. Без това ново за нашата страна професионално измерение и доднес сигурно в работата си щях да съм „и сам войнът е войн!”. Но несъм! И с риск окончателно да ви притесня за собственото випрофесионално бъдеще, ще ви призная още нещо: никога не съмуправлявала финансови потоци (а всеки очаква в перспектива по-добри доходи, нали?). Тук ще се измъкна от затруднителния въпрос,дали пък в мен не дреме един гениален финансист, с фраза на единсъвременен гуру на мениджмънта – Джо Оуен: във финансовотоуправление са необходими „предложения, а не математика”.„Маркетингът и иновациите са по-важни от финансовите въпроси”(П. Дракър). Предложения (ще се уверите, надявам се) имам. Връщамсе към „овладените си сили и опит”. В периода на доброволното си„интелектуално отшелничество” съм отработила плод, съразмеренна интелектуалната сфера, която обитаваме: Чувството за време,съзнанието за динамика, за днешния ритъм на времето, което ниправи съ-време-нни хора, усещането за изоставане в пространстватана усилието – в една българска реалност, в която езикът още не еразчленил човешкото от природното време (в английския език – timeи whether, в руския – время и погода). Интуиция и мисловен усет заидеи, за съвременни идеи, които, развивайки се, творят светове;различителна способност за добри идеи, с които да сеекспериментира. Концептуалност на интелектуалната визия и на„умното правене”. Чувствителност за интегративните процеси внаучното познание – основа и за колегиален консенсус, който виждамкато основа за бъдещата работа, както и убеденост в това, че големитепробиви и смислени синтези днес се правят на границите наразличните сфери на познанието. Проявявам респект и взискателносткъм хората, зачитам високо личностните постижения, толерантнасъм към различното, което ме провокира да мисля и действам. И не

Page 8: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ8на последно място – решителност на действието и поемане наотговорност за стореното. Най-значителното ми постижение обаче еконтактът ми със студентите – основна сфера на нашата дейност,към която мога да насложа и собствен почерк. Много отдавна е задгърба ми „детската болест” на преподавателя – да се хареса. Когаторазмишлявам на глас в аудиторията, забравям за себе си, живея впространството на мисловните предмети, които движа, и се радвамкато дете, когато срещна в нечии очи разбиране, проблясък насъзнанието, дълбочина, докосване на „духа с дух” и на „душата сдуша”, отклик, съпричастност, взаимност – радостта от познанието,и усещането, че нещо изконно човешко се сбъдва в моите младиколеги. В тези мигове, които са „не от мира сего”, но вграждащи сенезнайно как в мирското, в тези мигове се твори битието на човешкияи професионален свят, на смислите и на практическия резон и азразбирам: осенил ни е „мигът на истината”. Разбирам, че целият мижитейски и професионален път, с всичките му възходи и падения,ме е подготвял именно за тази помъдряла среща, без чието сбъдваневсички книги на света не биха били достатъчни, за да ме направятспособна да споделя с други, макар и частица, от „огъня намъдростта” и „светлината на познанието” – вечната житейска фило-софия на учителя и ученика. Този полет, тази провокация към искрата,дремеща у всеки, в очакване да бъде разгорена в личното усилие,искам да утвърждавам в образователния процес. Както и дастимулирам изработването на общосподелено разбиране – да дадемнай-доброто от себе си, разкривайки възможно най-широк спектъркомпетентности за младите хора като единствено възможнатапротекция на таланта, протекция, която е и имунитет срещу опититенякой да подрязва крилата на знаещите и можещите. Имам афинитеткъм търсене и припознаване в личностните проявления натитаничните творчески сили, извиращи от несъзнаваното иподсъзнанието, към тяхното осветяване като съзнателни стратегиина моженето, което да изхвърля на повърхността на глобалнатацивилизация професионални постижения, съразмерни насъвременните научни и образователни правения – с българскиколорит! За управлението и утвърждаването на тази творческасвобода и продуктивност се кандидатирам. Аз мога да работя и даинспирирам други за модернизирането на българското образование,управлявайки един сегмент от образователната система, с

Page 9: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 9претенцията, отговаряща на нашия висок човешки и професионаленпотенциал, да създадем заедно – ако вие решите – съвременен моделна правене на висше образование в профила на Факултета.

P.S! Това е само една моментна снимка на моята духовно-ментално-емоционална-графия – вместо авто-био-графия.

УПРАВЛЕНСКИ ПРОЕКТ

ЗА РАЗВИТИЕТО НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ,ТРАКИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СТАРА ЗАГОРА

(декември, 2011 – декември, 2015):ИДЕИ в развитие, СТРАТЕГИЧЕСКО МИСЛЕНЕ И

ДЕЙСТВИЕ в тенденции и ИЗПЪЛНЕНИЕ в управленскирешения на академичните процеси

(Управленският проект е разработен съобразно българското иевропейското законодателство – в съответствие със Закона за висшеобразование и съпътстващата го законова база у нас, както и сЛисабонската стратегия, с Европейската стратегия ’2020, с Болонскияпроцес)

ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ КРАЯ: ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА/ПРИНЦИПА НА ТВОРЧЕСКАТА ПРОДУКТИВНОСТ, ИЛИ

ЧЕТИРИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЗАДАЧИ:

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА № 1: ДУХОВНО ИИНТЕЛЕКТУАЛНО ВЪЗРАЖДАНЕ: Модернизиране набългарското образование – създаване на съвремененевропейски модел на правене на висше образование в сфератана компетентност на Педагогическия факултет, Тракийскиуниверситет

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА № 2: ТВОРЧЕСКИ ПРОБИВв Европейското пространство за висше образование/Европейското изследователско пространство: раждане насамобитна, професионално значима идея, респективно –създаване на образователен продукт, равностоен настандартите и постиженията на глобалното образование

Page 10: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ10 СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА № 3: ХОЛИСТИЧНО

ОБРАЗОВАНИЕ: Въвеждане във всички образователнистепени и учебни дисциплини на „втори стълб”, наред с ума– емоционалната интелигентност, респективно – на съюза ум– сърце, резониращ синхронно в практиката и проектнатадейност на преподаватели и студенти – трето, в цялостнатаим личностна изява

СТРАТЕГИЧЕСКА ЗАДАЧА № 4: ДА СИ ВЪРНЕМУЧИТЕЛИТЕ! Превръщане на Педагогическия факултет –Тракийски университет, в модерен и предпочитануниверситетски център за образование, квалификация икариерно развитие на учителите от страната, и особено натези от Централна и Южна България (Респект къмПловдивския университет – конкурент и сътрудник!) иобратно отвоюване на позиции на професионален авторитети влияние сред учителската общност.

I. УПРАВЛЕНИЕТО НА ФАКУЛТЕТА – СЪБИТИЕ,ПРОЦЕС И ТЕНДЕНЦИЯ

І.1. СЪБИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНОТО СЛОВОВъзвръщане на Академичното Слово/Логос – Божественият

Син на Alma Mater – на полагащото му се тронно място в живота наакадемичната общност и в началото на всеки академичен форум.Образцовото Академичното слово – мъдро и вдъхновяващо – е Субектна всички образователни субекти, Авторитет на всички научниавторитети, Власт на всички власти. Носител на Академичното словое преподавателското тяло – „Vivat Academia, Vivant Professores!”, ипростъпващото учено слово на студентите – „Semper Sint In Flore!”(те могат винаги да бъдат най-добрите)! Това слово звучи впразничния календар на академичната общност, в аудиторията, а отскоро – и в ритуала „публична лекция” на новоизбранитехабилитирани преподаватели (според Правилника на Тракийскияуниверситет за развитието на академичния състав).

ІІ.2. УПРАВЛЕНСКИ СТИЛДекан? Декански съвет? – Става дума за власт! За упражняване

(а също за генериране и разпределяне „по етажите”) на властта. Ставадума за администрация, т. е. за бюрокрация, за действия по безлични

Page 11: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 11правила. Елементи на личностност могат да се привнесат в тазибездушна машина – „оживявайки” я, в зависимост единствено от това,дали предлаганите политики отварят или затварят академичнотополе, в което текат живите токове на академичния живот. Или,отклонени встрани, блуждаят в нищото. И тук считам за необходимода идентифицирам себе си в контекста на управленския стил. Живеемвъв времето на „условната власт” (Дж. Гълбрайт) – тази, коятофункционира на равнището на идеите, убежденията, светогледа (заразлика от принудителната и компенсаторната власт). Образованиетое възможно най-почтената сфера на упражняване на условната власт,стига да не манипулира чрез своите авторитети, изискващи порафиниран начин подчинение, стига да не „произвежда” хора, готовида бъдат управлявани. Затова как се управлява една образователнаинституция е въпрос „на живот и смърт” (в духовен и интелектуаленсмисъл, разбира се). Подкрепа на конкуренцията (на конкуриращисе идеи и проекти, на конкуриращи се курсове на учебни дисциплини,на конкуриращи се концептуалности и научни школи)! Подкрепа насътрудничеството (екипна работа на преподаватели, на преподавателии студенти, както и екипна работа на студентите в час; сътрудничествона различни равнища – катедра, факултет, университет …международно сътрудничество; особено интензивна подкрепа игрижа за сътрудничества, градящи мостове между различни науки,учебни дисциплини или между различни клонове на познанието(философия, наука, религия). А това, което обединява тези двеекстремални, привидно несъвместими позиции – конкуренция исътрудничество, е изграждането на консолидация на силите.Управлението на образователните потоци във Факултета ефокусирано върху стратегията на консолидация на противоречивитестрани, тяхното обемане в единното поле на дебата и творчеството,на творческото учене и изследователския проект. (Според древните– там някъде проблясква истината – плодът на мисълта и на сърцето,на самореализацията – единение на противоположните сили, намъжкото и женското начало, пасивно – активно, светло – тъмно …).Толерантност към различни позиции, но и изисквания запрофесионализъм. Управленската позиция на деканското тяло туксе разбира като стимулиране и създаване на среда, изхвърляща „нагребена на вълната” качествени постижения, образователнипродукти, конкурентни на образователния пазар, но и

Page 12: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ12личностнозначими за преподаватели и студенти, за общносттапостижения и компетентности, личностен и професионален ръст.Влиянието (условната власт) на научния авторитет в лицето наФакултетния съвет в този срез е безапелационно и не подлежи набюрократизиране. Що се отнася до деканското тяло, консолидациятаозначава надхвърляне границите на ресорните периметри на Зам.-деканите и ангажирането им в изработването на обща управленскапозиция. Отговорността за ресорите е на съответните Зам.-декани.Решението и отговорността за изработената управленска позиция отДеканския екип е на Декана. Консолидацията на състава вплуралистичната среда на различни позиции (които биватстимулирани) на равнището на катедрите – относително автономниструктури, вече е политика – политика на отработване на общитецели, балансиране на изборите и събитията в съставите. Основнитепрофесионални задачи не се спускат „отгоре”, а се изработватсъвместно и съучастно в разширения Декански съвет. Дисперсиятана властовия ресурс в посока на катедрените съвети има своятаграница в Правилника за устройство, дейност и управление наФакултета, в Програмата за дейност на Факултета и вуниверситетския етичен кодекс. Така управленската структурадопуска паритет на собственото си правомощие и дееспособност влицето на научния авторитет, на когото е делегирана част отсуверенитета на Факултета (професионална бюрокрация). „Танцът”на управленския и научния авторитет е гаранция за демократиченстил на управление. Голямото надмощие на управленците/управленеца има способността да тендира към авторитаризъм, анаучният авторитет, поради своята уникалност и диверсификация,няма склонността да взема унифицирани решения и така тендиракъм хаотизиране и внасяне на „шум” в системата (истинският ученникога не е системен играч). В този смисъл предлаганата управленскастратегия е стратегия на баланса на силите, на хармонизиране наразличните гласове в трудното изработване на съ-глас-ие (съгласиетое процес), или консолидация – тенденция, която е търсена катонадделяваща по отношение на дисперсията на властовия ресурс.Профилът на демократичния мениджър виждам така: талантлив иавторитетен учен, визионер и вдъхновяващ водач, отворен къмдругостта – към другия човек, към чужди идеи и позиции, способенна трудния труд да управлява свободни хора, ангажирайки ги в

Page 13: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 13общностния дух. Така демократичният стил на управление ставаизискване и тенденция на едно стабилно институциално развитие –възможно най-голямата степен на свобода за развитие насъвременната наука – сфера, която не зависи от мнозинство гласуващи„за” или „против”, сфера, неподчиняваща се в своите върховипостижения на демокрацията. Управлението, което предлагам, не етехнократично – аз не съм технократ. За привържениците натехнокрацията – едно успокоение: нейният потенциал ще чувстваменепрекъснато като натиск „отгоре”. Балансът в академичната формана протичане на процесите при нас ще дойде чрез една другакласическа „версия”, която е по-близка до мисленето и сърцето ми:управление-инженеринг. Защото много по-дълбоко ме занимава нерезултатът сам по себе си, а резултатът в неговото ставане. ТакаДеканът си отваря поле за непосредствено участие в идеирането,проработването и практикуването на висок професионализъм. Щосе отнася до съвременните управленски тенденции – надхвърлящиформата на класиката в лицето на „добрия стар академизъм”,формирайки екипи, които действат, пресичайки традиционнитеграници между класическите академични подразделения иакцентирайки върху потребностите на потребителите (ефективност!)– идентификацията на управленския стил е със стратегическотомислене и действие (или теория на играта в съвременната западнаидеологема Homo Ludens) и със съучастието на всички равнища вуправлението (Participation Management – щрих от моя скроменяпонски образователен опит): стилове, разчетени на отвореносттана управлението както към цялостния потенциал на Факултета, такаи на отвореността и непрекъснатото взаимодействие съссоциокултурната среда.

І.3. ЙЕРАРХИЯ И ХОРИЗОНТАЛНИ СТРУКТУРИ НА„УНИВЕРСИТЕТСКАТА ПИРАМИДА” И ИЗПЪЛВАНЕТО НАУНИВЕРСИТЕТСКИЯ ЖИВОТ ДО АВТОНОМНОСТ –„СФЕРА”

Педагогическият факултет изпълнява своите правомощия иотговорности в отношенията си с управленските органи Ректор(Ректорски съвет) и Академичен съвет, постулирани от Правилниказа устройство, дейност и управление на Тракийския университет.Деканът, представляващ Факултета, води политика, прицелена вобразцовото изпълнение на ангажиментите си (при съпътстващи

Page 14: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ14деструктивни процеси – поле на управление) като тенденция,политика на отстояване интересите на колегията и на студентскатаобщност, на сътрудничество с другите факултети и на активно участиев изработването на решения и позиции на всички университетскиравнища. Тази открита политика се основава единствено науправленската и академична рационалност и компетентност съссвойствените за нея почтени средства. Отвъд изпълнението наактовете на университетските управленски органи (Принцип найерархия), Деканът е компетентен да диалогизира, проблематизира,да води преговори, да отстоява позиции и локални интереси призачитането на общоуниверситетските интереси и престиж. Къмновоизбраните представители на Факултета в Академичния съвет, вКонтролния съвет и в университетската комисия по етика ще бъдатпредявени изисквания за същия тип компетентност, вграждаща се вдемократичните процедури. Отстояване на позициите и интереситена Факултета – съучастие и сътрудничество в изработването наполитики и решения в Ректорския съвет и в Академичния съвет(Принцип на синергия) – такава е диалектиката на търсенияуправленски лик. Работа в посока отчетливост и разпознаваемост(чуваемост) гласа на Факултета (Декан, Декански съвет, ФС и членовена АС) в университетското управление, а чрез него и в академичнатаобщност. Работа в посока надграждане „относителното тегло” нанашия глас, демократично определено от квотния принцип вуправленските органи на Университета, със съразмерен на вторатани позиция в ранглистата на класацията на педагогическитефакултети в страната професионален авторитет. Основата науниверситетския живот и началото, с което професионално сеидентифицираме, в което живеем и се развиваме – дух! (0.), сепроявява най-напред в управленската енергия/материя накардиналната раздвоеност на съучастие и сътрудничество визработването на политики и решения в Ректорския съвет и вАкадемичния съвет, от една страна (1.), и на отстояване позициите иинтересите на факултета – от друга (2.). Центърът науниверситетската власт, нейната форма – Ректор и АС (1.), ифакултетните управленски структури приемници на формата – Декан,Зам.-декани и ФС (2.): тази поляризирана душа на академичния животудържа в себе си напрежението (единението и конфликта) напотенциите на всяка организация на опита (3), раждайки в плът

Page 15: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 15действителността на университетския свят, неговите реалнихармонични (хармонизирани противоречия) или дисонансниизмерения (4.). Ефектите на тази взаимосвързаност гарантиратравновесието на системата, обемайки всички ресурсни равнища вимето на прорастването на плода на всички усилия – образованосттана нашите по-млади колеги (5.). Духът на академизма и конкретниятсвят на нашия университет – този, който сами структурираме и градимв тази субординация, дава усещането за атмосфера, чувството, че сипопаднал на мястото си, провиденческа проекция за мисия въввремето – в лоното на собствената ни универсалност и уникалност(6.). Управлението с неговите реални плодове: способността да сеживее по Законите на академизма – свободно и компетентно, да сеединят духовните и интелектуалните измерения на нашия труд спрактическите, социокултурни и бизнес реализации на младите хорав света е възможният пределен синтез, смисълът на сложнатаорганизация, наречена Университет (7.). Но и вграденост в глобалнатацивилизация, откъдето и „клонящите към безкрайност” творческипосоки, интегритети, светови въздействия и провокации,предизвикателствата на Lifelong Learning… (8.). В този океан отиновативности управлението е необходимо да намери собствения сидейностен хоризонт, „да завърти” около собствения си спираловиден(двойна спирала) ход „колелото на живота” на университетскатаобщност, да „затвори” в максимална степен възможността за грешнипътища и тенденции, да „приключи” това, което по принцип никогане приключва в живота – познанието, моженето, действието,отношенията (9.). Постигната цялостност и пълнота, само-битност,изпълненост на дух-душата-ума на академичния живот до дейностнотяло, до реализация в света е осъществена на дело АВТОНОМНОСТ(10.)

I.4. УПРАВЛЕНСКАТА СТРУКТУРА В СОБСТВЕНАТАСИ ПРОЦЕСУАЛНОСТ

Класическата парадигма на университетската организацияи на организацията на основните звена – факултетите, у нас не епроблематизирана все още с оглед на посткласическата реалия (сизключение на някои частни университети). Отвъд единоначалиетовъв фигурата на Ректора, на Декана и на Ръководителя на катедрата,техните Съвети (Ректорски съвет, Декански съвет, Катедрен съвет)са структурирани на принципа „дейности”, издавайки така

Page 16: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ16упражняването на класическия тип мениджмънт – мениджиранетона дейността (твърди ядра – ресори). Поради това предлаганиятпроект оперира формално с утвърдилата се структура, но превишаватрадиционната форма в търсене и утвърждаване на новитепосткласически тенденции: управляват се човешките събития иакадемичните процеси в откроени и артикулирани рационалнитенденции, като се държи сметка през цялото време за ефектите отпроцесите с оглед на „крайните” стратегически цели (които сапредпоставени „в началото”), респективно – контролът е вперманентната комуникация на „екипа от лидери” с участницитесъучастници в процесите, а корекциите – съпътстващ момент.Управлението е отворено към новото, непредвидимото „в началото”( = „в края”) и в този смисъл допуска алтернативни подходи науправление като своеобразен принцип на допълнителност къмдвоичния управленски код класическо – некласическо/постмодерно.Затова длъжностната характеристика на управленските органи седопълва с един холистичен поглед върху цялото поле на активност,надхвърлящ досегашните фрагментирани „ресори”, а ръководителятна всички равнища „владее” цялото на професията в нейниясъвременен смисъл.

Деканът, Зам.-деканите по учебната и понаучноизследователската дейност, Ръководителите на катедри,Председателят на ФС, Председателят на Общото събрание,Председателят на Студентския съвет, Ръководителите на Счетоводнияотдел, на Учебен отдел, на АСД, на библиотеката фокусират своитеуправленски функции върху образователния процес през призматана стратегическите цели на Факултета за качествено модернообразование, стандартизирано и реализирано в своите предпоставки,условия и образователни продукти в статуса му на европейскообразование. Деканският съвет, ФС, Общото събрание, Катедренитесъвети, Студентският съвет, както и екипите на отделите и набиблиотеката кооперират усилията на всички професионалисти,сътрудничещи в проектирането и изпълнението на целите,политиките и мисията на Факултета; координацията на човешкитересурси е функция на прекия ръководител и на по-горнотойерархично равнище. При етично отношение и социална отзивчивосткъм човешкия контакт на всички равнища, при достъп на всеки доуправленската информация, в рамките на професионалната си

Page 17: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 17компетентност, изискуемото поведение се стимулира и мотивира отуправленския екип към професионална активност, продуктивност иефективност, към повишаване на квалификацията и личностноторазвитие, както и към равновесие между човешката творческа енергияс нейното вдъхновяващо водачество и силите, структуриращи иподдържащи относително автономната единица ПФ, без който никой,оставен сам на себе си, не би постигнал това, което става възможнокато сбъдване в университетската форма.

– Деканът управлява процесите във факултета на основата наобщоуниверситетски и собствени управленски решения и на основатана съучастно изработени политики с останалите управленски органисъучаства в изпълнението на политиките, влияейки на всичкиуправленски равнища, и контролира потоците, ефектите на процеситеи образователните продукти с оглед качествената образованост навсички участници в „края” на всеки относително завършен цикъл.

– Зам.-деканът по учебната дейност, бидейки изпълнителноуправленско равнище, фокусира правомощията си върху обучениетовъв всички образователни степени – бакалавърска, магистърска идокторантска, работейки за стратегическата цел – висшетообразование, реализирано във Факултета, да се приобщавапълноценно към стандартите, качеството и тенденциите на ключовиямаркер Европейско образование. Фокусира управленското си влияниевърху качеството на преподаването и ученето в неговия новинструментариум и „оборота” на нови научни идеи въвфундаменталните и приложни науки – задължителни и избираемиучебни дисциплини; мотивира и стимулира по-активен и ползотворенконтакт между преподаватели и студенти – диалогизиране наобразователните територии.

– Зам.-деканът по научноизследователската дейност, бидейкиизпълнително управленско равнище, фокусира правомощията сивърху научното развитие на преподавателския състав, както и върхупървоначалните научни „опити в развитие” на студентите особенона тези от магистърската и докторантската степен – потенциаленресурс за приноси в развитието на науката от академичната общност,както и за възпроизвеждане на преподавателското тяло. Фокусирауправленското си влияние върху научните проекти – университетски,национални и международни, превръщащи се в стратегическо

Page 18: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ18мислене и действие на правенето на наука и на модерно образованиеднес.

– Двамата Зам.-декани се срещат отвъд ресорните ситеритории, осъществявайки мониторинг на образователния субект– единното научна форма-тяло на разбирането или неразделнотопреподавател-студент. Зам.-деканът по учебната дейност контролирапътя на научните идеи в практиката и във факултативите, в научнитеизяви на студентите, където изграждащият се професионалпроработва по съвременен и уникален начин научния потенциал всвоите компетентности (Принцип на симетрия). Зам.-деканът понаучноизследователската дейност контролира процеса на проявенитетворчески импулси и иновации – експериментиране и проективност– в практиката, във факултативите и в научните изяви на студентите:способността да се довеждат собствените идеи до научна артикулацияи до идентификацията им с научни школи, тенденции и т. н. (Принципна асиметрия). И така кръгът се затвори: взаимните преходи наука –практика – това, заради което е самото образование, – може вече дадава плод: край! Следва ново начало: същите преходи, ноосъществявани непрекъснато в нови условия – тези на професията.Това, убедена съм, е ключът към успешното училище: така, кактодействам тук-и-сега – във висшето училище, така ще действам там-и-тогава – в работата си, защото съм компетентен/компетентна да гоправя – творчески, защото съм се научил/научила да се уча (LifelongLearning)!

– Деканският управленски екип заедно с Директора на„Центъра/Департамента за следдипломно образование иквалификация” осигуряват качествено образование и квалификацияи възможности за присъждане на педагогическа квалификация.Ефективното функциониране на звеното е още една възможност запечелене на Европейски проекти – тези в сферата на среднотообразование, в която Факултетът може да бъде асоцииран партньор.Управлението на квалификационните процеси ще стимулирапреобразуването/реформата на българската образователна среда чрезсобствените професионални компетентности, от една страна, а отдруга – ще „сверява часовника ни” с практическата реалност набългарския учител в училище: открити полета за иновации иекспериментиране в посока търсеното качество. Факултетът да сепревърне в средище на професионални контакти и партньорства

Page 19: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 19между преподаватели, учители и студенти – събитийност с принаденастойност за всеки от участниците, респективно за институциите,които те репрезентират.

5. НОВА, НЕФОРМАЛНА СТРУКТУРАКонституиране на нов, съвещателен орган – Настоятелство

на Педагогическия факултет. Привличане на влиятелни личности отстарозагорската публична среда като членове на съвещателния органс цел ангажиране на гражданското общество в едно отворено къмширок спектър социокултурни сфери образование. Партньорствотомежду формални и неформални структури търси двустранен ефект:светът навлиза във висшето училище, а то от своя страна дававъзможност големият свят на града да припознае в него собственатаси интелектуална и ценностна територия, собствения си потенциал,който може да се мултиплицира в нови форми. Разширяваневлиянието на Факултета, подпомагане на неговите ресурси –професионални, финансови и пазарни (пазара на труда за младитехора) – това са част от ефектите на търсеното сътрудничество. PublicRelations в действие.

I.6. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С МОМН– Уплътняване връзките на факултета с МОМН и диалог по

изготвянето на национални стратегии за качествено университетскообразование и изследвания в техния европейски контекст.

– Диалог с МОМН за разработване и развитие на националнаквалификационна рамка;

– Диалог с МОМН за квалификация на учителите и тяхнотокариерно развитие (финансирани от МОМН), продуктивни контактис регионалните инспекторати на МОМН и с директорите на училища,оторизирани за управлението на тези процеси.

II. УПРАВЛЕНИЕ ПРОЦЕСА НА ВЪЗПРОИЗВОДСТВОИ РАЗВИТИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ

II.1. УТВЪРЖДАВАНЕ ЕДИНСТВОТО НААКАДЕМИЧНАТА ОБЩНОСТ

Консолидиране на колегиума около стратегическите цели нафакултета в аспекта на основни образователни политики и „добрипрактики”. Дебатиране на основни проблематики в т. нар. вЕвропейското пространство Educational Science и „перманентна

Page 20: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ20образователна реформа”. Насърчаване взаимния обмен на идеи ипостижения (отвъд екипите по проекти и конферентните форуми)като дух на академичната среда, чийто творчески потенциал еспособност за провокиране и стимулиране професионалното иличностното развитие на преподавателите и особено на по-младите.Уплътняване на мостовете между различните специалисти и учебнидисциплини около духа на правенето на съвременно образование,на международните стандарти, на интегративните и холистичнитеобразователни тенденции. Разбирането, че живата мисле-реч,проблематизирането и артикулацията на общите образователни„предмети” не само в аудиторията, но и в преподавателската общностса битието на образователната реалия и същевременно – надежденпът „вътрешният живот” и центрираността на общността в себе сида продуцира „външен” отклик, признание, диалог, множественареализация на академичния капацитет, хармонична свързаност„вътре-вън”, отвореност едно за друго.

II.2. УТВЪРЖДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОЕКТИКАТО СТРАТЕГИЯ НА ПРОМЯНАТА

Проектът е директен вход в единното Европейскообразователно и изследователско пространство, начин запридобиване на европейски опит и за европейско финансиране насъбития и процеси, прицелени в идентичност/конвентируемост направенето на съвременно образование. Тази относително нова за наспрофесионална реалност е необходимо да излезе от сферата наосъзнаването и да проходи по-решително в правенето.Стимулирането на личната инициатива на преподавателите истудентите е задължително, но недостатъчно условие за успех.Изработването на управленска политика би повишило ефективносттана процеса чрез набавяне на информация, търсене и създаване навръзки с възможни контрагенти (включително и институционални),мрежи от партньорства – медиатори на следващи във времетовъзможности. На работата по проекти да се гледа и като на незаменимобразователен опит по изграждане на нов тип чувствителност къмформите, в които се мислят в решения днешните образователнипроблеми от професионална гилдия с широк международен спектър,на по-различно колегиално общуване, на изграждане на нови уменияна сътрудничество и взаимна провокация на творческатапродуктивност и т. н. – опит, който не може да бъде придобит от

Page 21: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 21книгите, опит, който незабавно прелива и в нови начини на общуванесъс студентите.

– Промяна в дизайна на Комисията понаучноизследователската дейност към ресорния Зам.-декан иоторизирането й наред с работата по вътрешноуниверситетскитепроекти с нови прерогативи: работа по Европейски проекти –единственият начин да се учим от опита – в опитното проработванена нови компетентности. Изработване на качествено нова Програмапо научноизследователската дейност. Срок: март, 2012 г.

– Създаване на контакт и диалогизиране на проблематикитес Българската агенция по Европейските проекти – „Център заразвитие на човешките ресурси”. Срок: февруари, 2012 г.

– Обявяване конкурс за преподавател (или експерт) попроблематиката на Европейските проекти във висшето образование:влизане на тази проблематика в обръщение в студентската аудитория.Часовете по тези проекти да се впишат в учебните планове катоеднопорядкова образователна реалност на т. нар. емпиричнипедагогически изследвания: проектите и емпиричните педагогическиизследвания да се осмислят в една единна образователна парадигма.Срок: юни, 2012 г.

– Отваряне на перманентен професионален дебат поЕвропейските проекти: семинар „Как се прави Европейски проект?”за преподаватели, със сбирки веднъж на тримесечие – март, 2012 г.

– Насърчаване, подкрепа и помощ на студентите да изградятсобствени партньорства; привличане на студенти в проектите наФакултета. Перманентно обучение на Студентския съвет и напредставители на студентската общност. Срок: март, 2012 г.

– Използване на опита и установените партньорства наТракийския университет в работата по Европейски проекти с търсенаподкрепа от ректорското ръководство. Срок: март, 2012 г.

– Създаване на партньорски връзки с колеги от европейскиуниверситети за съучастие в Европейски проекти. Срок: юни, 2012г.

– Създаване на партньорски връзки с представители набългарски неправителствени организации за съучастие в Европейскипроекти – проблематика и практика, в която последните иматизграден опит. Срок: март, 2012 г.

– Създаване на партньорски връзки с представители набългарски училища с опит в работата по Европейски проекти

Page 22: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ22(програма COMENIUS): участието ни тук е ограничено до т. нар.асоцииран партньор. Срок: юни, 2012 г.

ІІ.3. РЕАЛИЗИРАНЕ НА НОВИ ХОРИЗОНТИ ВЕВРОПЕЙСКОТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛНО ПРОСТРАНСТВОЧРЕЗ МЕЖДУНАРОДНИТЕ АКАДЕМИЧНИ ФОРУМИ НАФАКУЛТЕТА

Разбирайки международните форуми – конгреси,конференции и др., като своеобразен „пазар” на работещи идеи ипрактики, иновации и ефекти на споделен академичен опит, време еда съизмерваме в по-голяма степен собствените си постижения сутвърдени европейски изследователски традиции. След завоюванитедобри позиции на Факултета сред академични общности, колеги и„приятели по перо” на Балканите по-смело трябва да встъпим впартньорства от по-високо равнище – такова, което генерираобразователни идеи (а не просто образ-ява и отразява иновациите).В това отношение имаме известен опит, част от който е позабравен,но потенциално способен да фундира нов поток от усилия.

– Регулярно организиране на международни научни форумивъв Факултета – веднъж на 2 години. Срок: октомври, 2012 г.

– Регулярно организиране на студентски международнинаучно-образователни форуми – веднъж на 2 години. Срок: юни, 2013г.

– Стимулиране и подпомагане на преподавателите истудентите за участие в международни научно-образователни форумив чужбина – в страни от ЕС и на Балканите.

– Проследяване в мрежата на Европейското изследователскопространство на научнообразователния дебат в научни форуми,създаване на регистър на проблематиките. Срок: септември, 2012 г.

II.4. УПЛЪТНЯВАНЕ ТЕНДЕНЦИЯТА НАВЪЗПРОИЗВОДСТВО И РАЗВИТИЕ НА НАУЧНО-ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ

Ускоряване процеса на привличане, качествен подбор иреализация в академичната йерархия на асистентския състав наФакултета за повишаване равнището на компетентност напреподавателската общност, както и за нормализиране процеса наестествената смяна на поколенията (Препоръка на НАОА!).Създаването на собствена генерация млади учени е проблем не на

Page 23: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 23конюнктура, а на далновидна политика и престиж. Разумно е да сепомисли и за създаване на такъв интегритет на личностни приносив научно-преподавателското поприще, интегритет на кумулирануникален опит, познат под названието „школа” – дело, трудноотдаващо се в български условия. Образователният опит наопределена школа (школи) би направил факултета разпознаваем ипредпочитан на образователния пазар и поради тази специфика, кактои на полето на сътрудничеството. Процедурите по хабилитиране днесимат карт бланш за автономно ускорение – обстоятелство, коетоможем разумно да материализираме като ритмична тенденция.Преосмисляне на процедурите по защита на дисертационнитетрудове и хабилитации в посока европейските практики наакадемичен дебат и защита.

– Приоритетно усилие за възпроизводство, стабилизиране иразвитие на научния потенциал на Факултета. Незабавен управленскиотклик на всяка готовност за хабилитиране, както и изработване наполитика за стимулиране на преподаватели в процедура, политиказа създаване на подкрепяща професионална среда. Преосмислянепотребностите на Факултета от хабилитирани специалисти.

– Ускорено развитие на асистентския състав. По-висока степенна ангажираност на хабилитирания състав в кариерното развитие наасистентите, по-голямо относително тегло на процеса по научноръководство и извеждане на аспиранти до докторска степен впериодичните атестации на хабилитираните преподаватели.Истински човешка подкрепа от всички преподаватели за търсещитеи напредващите в този труден път и рубикон! Изработване наполитика за успешно преминаване през „точките на интензивност”на кариерното развитие за асистентския състав и непрекъснатмониторинг на работата им в това направление. По-тясносътрудничество на асистентите със студентите в посока изгражданефигурата на асистента консултант на образователното и личностноразвитие на студентите: опитът на асистентите от практикуванетона дело на тази нова комуникация да намира научно осмисляне впубликациите и дисертационните трудове в порядъка на личнитеприноси и на уникалното, творческо развитие на научните идеи.

– Политика на устойчиво научно развитие: обявяване наконкурси за хабилитации, обявяване на нови конкурси за асистентиза нормализиране процеса на обслужване на учебните дисциплини

Page 24: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ24според академичните стандарти. В тънката управленска игра набаланс между академичните стандарти и финансовия недоимък занеобходимото разширяване, възпроизводство на състава и заподобряване на неговата възрастова структура (препоръка на НАОА!)приоритетно е мисленето и действието от позициите на академизма.Ритмичното изпълнение на тази политика и нейното числовоизмерение е в прерогативите на ФС, на неговата Програма заразвитието на Академичния състав.

– Отваряне на перманентен професионален дебат: семинар„Lifelong Learning” за преподаватели, със сбирки веднъж натримесечие – март, 2012 г.; семинар „Как се прави Европейскипроект?” за преподаватели, със сбирки веднъж на тримесечие – март,2012 г.

– Съвместно със Студентския съвет организиране наСтудентски дискусионен клуб по горните приоритетни въпроси ипо проблематики, представляващи интерес за участниците – март,2012 г.

– Отворени лекции на преподаватели, които биха поканилисвои колеги в часовете си – март, 2012 г.

– Организиране на курс по английски език за преподаватели– март, 2012 г.

– Организиране на курс по информационни технологии (занапреднали преподаватели) – март, 2012 г.

– По-активно ангажиране на част от преподавателския съставв следдипломна квалификация на учители – Срок: септември, 2012г.

– „Отместване” на част от научно-преподавателския ресурс воще едно ново направление – НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ –за преподаватели, които имат възможност, интерес и желание даразширят спектъра на своя потенциал и да работят в краткосрочниобразователни форми с хора с различен статус и интереси:образователни форми, които не предполагат лицензиране, но вмаркетингов порядък заявяват образователни ниши за припознатиот нас потребители – септември, 2012 г.

II.5. СТИМУЛИРАНЕ НА ИНОВАТИВНОТО МИСЛЕНЕИ ДЕЙСТВИЕ

– На основата на „двойната спирала” – развитие в „научнозвание/научна степен” – експериментиране/проект, създаване на

Page 25: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 25рейтингова скала: „Топпреподавателите на факултета” (и сходна посмисъл, скала за студенти). Срок: септември, 2012 г.

– Оторизиране на най-добрите по рейтинг преподаватели(задължително с опит по реализиране на Европейски проект) заучастие в процеса на вземане на управленски стратегически решения(наред с формалните лидери), правото (право на основание накомпетентността) да модерират лика на образователния процес въвФакултета през учебните планове и така да извикват собственото нибъдеще, правото да въвеждат експерименталните постиженияобратно в образователния процес през избираемите и факултативнитеучебни дисциплини, разширявайки и задълбочавайкиспециализирания и хуманитарен спектър на образованието.

– Подкрепа при кандидатстване по Европейски проекти:последните ангажират практически и институцията, чиитопредставители кандидатстват.

– Материално стимулиране на експериментирането собразователната реалност през фонда за научноизследователскатадейност. Формиране на награден фонд за иновации – запреподаватели и студенти. Поемане от Факултета на средствата,необходими за публикуване на иновационни разработки в чужбина(ЕС). Финансова подкрепа за участие в международни образователнифоруми и специализации в чужбина (ЕС). Финансова подкрепа зазараждаща се научна школа. Маркетингова подкрепа от Факултетаза разпространението на добри образователни продукти.

III. УПРАВЛЕНИЕ НА НАУЧНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИЯПРОЦЕС И РАЗВИТИЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СРЕДА,РАЗБИРАНИ В ТЕХНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ КОНТЕКСТ

III.1. ПРЕОСМИСЛЯНЕ КАЧЕСТВОТО НАОБРАЗОВАНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕСТАНДАРТИ, ПРАКТИКИ И ПРОЕКТИ – ИНСТРУМЕНТИТЕНА ИНТЕГРИТЕТА, ПРОМЯНАТА И ИДЕНТИЧНОСТТА.ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ В БРЮКСЕЛ ВИ ПИТА ПРИКАНДИДАТСТВАНЕ И ВЪВ ФИНАЛНИЯ ОТЧЕТ НА ВСЕКИПРОЕКТ:

„Как разбирате понятието „качество на образованието” вЕвропейски контекст и как ще прилагате неговите измерения всъвместно проектираните дейности с партньорските институции?”,

Page 26: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ26„Как разбирате стратегиите, фундаменталните принципи и елементина управление на качеството на образованието и как бихте гиприложили в партньорските дейности/в дейностите на собственатави институция?”, „Моля, обяснете колко ефективно коопериране икомуникация между участващите екипи/институции ще бъдеорганизирана?”, „Какво влияние очаквате от европейскотокоопериране и от активността на партньорите върху членовете(студенти и преподавателски състав) и върху участващитеинституции?”, „Как ще оценявате по време и след партньорствотодали целите на партньорството са постигнати? Можете ли дапревърнете европейската практика на вътрешно и външно оценяванена проектната ефективност в перманентен управленски процес?”,„Как ще въвлечете студентите в планирането, изпълнението иоценяването на проектните дейности по създаване на новаобразователна реалност?”, „Как ще овластите студентите,мотивирайки ги, да съучастват/сътрудничат в перманентнаактуализация на учебната документация и в перманентнотоподобряване на учебния процес?”, „Как ще осъществите мониторингна напредъка?”, „Моля, обяснете как образователната и управленскапроблематика ще активира всеки релевантен staff в изследването ианализа на образователните проблеми в собствената ви институцияи как ще използвате добрите практики на своите партньори,вграждайки ги в собствената стратегия?”, „Как проектите ще бъдатинтегрирани в учебните планове/програми, в учебните дейности и вуправлението на вашата институция?”, „Каква е добавената стойностна партньорствата за по-ефективно европейско сътрудничество впосока качествено образование?” и т. н. и т. н.

III.2. ПРОЦЕСЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕ – В ПРЕСЕЧНИТЕТОЧКИ НА „ДОБРИЯ СТАР АКАДЕМИЗЪМ” (Принцип насиметрия) И НА ПРОЕКТА (Принцип на асиметрия)

Образователната реалия днес е кумулирала твърде много новисъбития, чиито сумарен ефект рефлектира в т. нар. нова парадигмана рационално осмисляне и претълкуване на нейните битийниосновополагания и практически ефекти. „Добрият стар академизъм”тук е метафора на подредеността на системата – симетрично – напринципа на идеалните форми, на огледалните отражения – и така –на устойчивостта, стабилността и запазването на статуквото; назакона, закономерността и правилата на структуриране на цялото,

Page 27: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 27както и на пътищата на възпроизводство на потенциала, напроцедиране, осигуряващи точно определен тип образ-яване наидеалните архетипи/образ-ованост. Преподаватели – студенти,задължителни дисциплини – избираеми дисциплини, теория –практика, лекции – упражнения… Тъкмо тази класическа парадигмана висшето училище обаче днес е в криза – до степен на разколебаваневярата във възможностите на разума да организира живота по идеалниобразци (дедуктивно!). Проектът, бидейки едно единно идея-разработено Know How-сътворен нов свят, или по новомупрактикувана действителност, е посткласическият глобален отговорна тази проблематичност. Проектът е новата форма-енергия, в коятода се разиграе завръщането в лоното на живота, а животът, както еизвестно, се заражда и организира на друг принцип – този наасиметрията – на неустойчивите състояния, на високите енергии,зараждащи новото, но и трансформиращи старото; на промяната, науникалността, но и на постигане баланс и хармония в двуполюснатацикличност на живота и смъртта. В този смисъл управлението наобразователния процес във Факултета предполага едно отместванеот стария център на компетентност към „бифокално гледане” –сътрудничество и единение, но и изначална конфликтност на двасъсъществуващи центъра на компетентност: центъра наакадемичните форми и този на свободната творческа енергия,инициатива и експериментация; вторият център не следваформалните йерархии, ходове и стъпки, а генерира неформалниобщности по научни и други интереси – общности, които могат бързода се разпадат или да се обединяват в по-големи групи, търсещиобщофакултетен консенсус, който би могъл да бъде a priori различенпо дух и материя от консенсуса, изработван в катедрите, например.Това само по себе си е предизвикателство пред управлението на такаосвободените творчески сили или потоци на съзнанието, но – убеденасъм – път назад вече няма. В светлината на тази идея е наложителнои претълкуването на понятието „практика” – важен сегмент отсеместриалното обучение на студентите, както и от фазата на тяхнотодипломиране. Разбирането, че човешкото битие е про-ек-тивно(насочено навън) налага на днешното интерпретиране на практикатаекзистенциалната задача да екстраполира човешкия потенциал навън,в света, и по ефектите на това „заразяване” на света със „себе си” сесъди както за личностната самореализация, така и за социокултурната

Page 28: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ28и цивилизационната промяна на действителността. Затова задтермина „практика”, днес стои всъщност терминът „проект”. Вконтекста на образователния процес на студентите трябва даприемем, че компетентността да се проектират научно-образователниидеи в реалността на училищната среда и процесуалност попреобразяващ я начин е „високата летва” на управленското усилие.Опити за моделиране на учебния процес по нов начин: Versusуподобяване на чужди мисловни схеми и традиционни правения;саморефлексия върху правенето – Versus линейното мислене,следващо предметното съдържание; експериментиране –рационалност – Versus теория – практика … Така проектнотопреобразяване на съществуващата практика е процес, който постигасвоята завършеност още в следването, а не някога…, там и тогава…в социума. Разбира се, образованието е заради социалнатареализация. Тук става дума за завършване на един процес/цикъл/образователна степен, постигнал в себе си цялостност и пълнота –осъществен проект, т. е. интегриращ познание-компетентност-новадействителност (иначе няма да дочакаме никаква новадействителност). Та, да затворим и ние кръга! Тази идея предполаганово начало: от преподавателското тяло, носител на академичнотослово и от материята на задължителните учебни дисциплини – „а, в”на фундаменталната наука и приложните науки; около товаакадемично тяло гравитират студентските общности, образ-явайкисъс своето усилие (тяло на разбирането, или воля като енергия наразума) същността и основните форми на съвременното научномислене. През избирателните учебни дисциплини, които моделиратдруг тип образователни връзки преподавател – студенти:инициативата и интересите в познавателната и ценностна сферапринадлежат на самите студенти – принцип на допълнителност, нанепрекъснато действие-доопределяне на собствения професионаленпрофил чрез личния избор. И практиката в нейната проекция катотворене на нова образователна реалност, в която резонираинтегритетът на идеи от целия спектър на изучаваните дисциплини,организирани по уникален начин (а не удовлетворяващи единственонякоя частна методика). Този подход би имал няколко основни ефекта:Така разбирана, практиката удовлетворява условието „перманентнареформа в образованието”, в т. ч. и в обучението на студентите вЕвропейско висше образование. И отново в контекста на „Европа на

Page 29: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 29познанието” – удовлетворяване на изискването за партниранепреподаватели – студенти – в случая чрез смяна на ролите: авторскитеправа на студентските проекти, уникалният принос в категорията„ново” сега поставя в центъра на движението младите хора, чиятомисия е не просто да бъдат обучавани, а да прехвърлят творческияпрофесионален поток в бъдещето – там, където технитепреподаватели нямат жизнен хоризонт. И в това обратно движение –дистанциране от „официоза” и „смяна на орбитата на движение”/поемане по свой собствен път – е смисълът на образоваността. Запреподавателското тяло тук възниква нова, професионално многозначима задача: мониторинг на студентското правене, откриване впроектите фрагменти и в тяхната изпълненост целостта на всичкиобразователни усилия, резонанса на всички потоци – принцип насинхронност на ставането на новата образованост, пробляскваща вмножество лично промислени работни стратегии и технологии. Ипонеже творческите постижения са най-крехкото нещо в света и са с„повишена смъртност” в сравнение с обикновените неща,управлението на процеса на „запечатването” им в колективната паметна академичната общност е приоритет. Защото само така ще знаемсобствения си творчески потенциал и собственото си „Know How”.Само така ще можем да изведем собствената си уникалност илиспецификата си като ПФ сред останалите ПФ в страната –самопознанието е сила. И само така ще сме готови за създаване нашколи: първо, студентите ни трябва да се проявят, а по проявите щеразберем за техните научни и образователни пристрастия,афинитетите и предпочитанията им, това, което им се отдава, и онова,което ги затруднява, та да коригираме и себе си. Едва тогава евъзможна истинската среща на преподавателите със „своите”студенти и на студентите със „своите” преподаватели – когато знаемкой кой е в професионалното си амплоа, претеглени сме партньорскиедни към други по дълбоко идейно родство и се инспирираме взаимноза ерупциите на духа и мисълта.

– Разширяване спектъра на предлаганите магистратури: Новамагистърска програма в катедра „Педагогически и социални науки”:„Специална педагогика и индивидуална психология” – всътрудничество на наши преподаватели с германски партньори отИнститута по индивидуална психология в Аахен, Германия. Срок:юни, 2012 г.

Page 30: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ30– Разширяване спектъра на предлаганите магистратури:

търсят се добри идеи! Колегите от трите катедри могат да обмислятсвоите ресурси в тази посока, както и възможностите за прехвърлянена мостове към другите факултети на Университета за магистърскипрограми, например гравитиращи около проблематиката на новитеинтегративни цикли в средното училище: екологично образование,здравно образование… или около такива приложни научнидисциплини като „Икономика на образованието”, „Социология наобразованието” и др. под. – образователна пазарна ниша в националенмащаб.

– Откриване на нова специалност – ОКС „бакалавър”. В духана съвременната тенденция на интегриране на научните полета иприпокриването на големи техни области – обединение ресурситена катедрите за нова, интегративна специалност. Например: „НУПЧЕс комуникативни нарушения”, „ПНУП с компетентност на ресурсенучител”… Резон: подготовка на ресурсни учители, на специалистиза ресурсните центрове в страната и на педагогически съветници(нови територии за овладяване от Факултета). Срок: юни, 2013 г.

– Акредитация на магистърски програми (национална) и надокторантски програми (университетска)

– Усъвършенстване учебната документация наспециалностите за ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър” в посокапокриване на Европейските стандарти, както и на увеличаванеотносителния дял на избираемите и факултативните дисциплини(препоръка на НАОА!). Дизайн: задълбочаване и надграждане нанаучната материя (вертикал); разширяване на проблематиката дограниците на хуманитарното познание/хуманитарния профилобразование изобщо – (хоризонтал) на фундаменталните испециализирани науки като задължителни учебни дисциплини визбираемия сектор. Факултативните дисциплини реализират в най-голяма степен прагматиката на обучението и в този смисълпредлаганият дизайн ги конституира във фигурата на приложни наукипо отношение задължителните дисциплини. Участие на студентитев процеса на актуализацията. Срок: септември, 2012 г.

– Да се подобри практическата подготовка на студентите(препоръка на НАОА!). Изискуемите от НАОА правила заорганизацията, съдържанието и оценяването на практическитезанятия предполага преосмисляне на практиката изобщо, както и

Page 31: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 31предефиниране на понятията, в които тя се артикулира – съобразноЕвропейските стандарти. В този смисъл практиката на студентитетрябва да се мисли в понятията „експериментиране с училищнатареалия”, „проектиране на нова образователна реалност”; „творческиинтегритет” на цялостния курс задължителни – избираеми –факултативни учебни дисциплини – Versus – единствено „частниметодики” и „обучаване”. Построяването на концептуална визия езадължително, предварително условие за промяната на учебнатадокументация. И в унисон с посткласическата рационалностматрицата на мислене трябва да следва съвременната норма:експериментация – рационалност (извеждане на рационален моделна процедиране) – Versus – класическото теория – практика/лекции– практическо приложение. Срок: септември, 2012 г.

III.3. КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ В XXI:КОНСОЛИДИРАНЕ НА ПРЕПОДАВАТЕЛСКОТО ТЯЛО ИСТУДЕНТСКИЯ СЪСТАВ ОКОЛО ИДЕИТЕ И ДОБРИТЕПРАКТИКИ НА СЪВРЕМЕННОТО УЧЕНЕ И ПРАВЕНЕТО НАМОДЕРНО (ПОСТМОДЕРН!) ОБРАЗОВАНИЕ

Упражняване на университетската автономия като неделимоединство: управленски състав-преподаватели-студенти. Реализиранена прогрес в процеса управление-преподаване-учене, правейки гопо-ефективен във всички негови стъпки: дизайн, стратегии, подходии методи, оценяване (в т. ч. периодично цялостно вътрешно оценяванепреди оценяването на НАОА), включително иновации в развитиетона учебните планове и програми, непрекъснат тренинг напрофесионалното развитие в Европейски контекст. Съучастно,диалогично търсене основите и пътищата на образоваността катокачествена промяна на човешката същност на личността, гъвкавостна знанията и компетентностите. Приобщаване в по-голяма степенна студентите в академичния живот на Факултета, повишаване делана студентското участие в изработването на политики и контрол върхутяхното утвърждаване, цялостно интегриране на всеки студент вуниверситетския живот. Грижа за младите хора в преодоляване наcopy-paste (квази)ученето и стимулиране на техния творческипотенциал и изследователски дух („уча се да се уча”) в контекста наЕвропейските измерения на преподаването и ученето. Решителноутвърждаване на Европейските стандарти и добри практики катокритериална стойност за качеството на образованието, придобивано

Page 32: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ32във Факултета, както и формиране на качествен мениджмънт –обективен, гъвкав, отворен към модернизация на процесите.Необходими са дебати със студентската общност и диалог сцялостната образователна среда – вътрешна и външна, + осигуряванена необходимите логистики за откриване на днешните стандарти закачество на образованието в собствената ни институция,рефлектирани през личностните позиции, индивидуални инициативии конкретиката на образователните случаи в собствената ни битност,формиращи организационната култура на активни субекти вобразователната среда. Анализ от преподавателската общност,съвместно със студентската общност, контрагентите и потребителитени на образователната среда във Факултета и теоретично обобщениена проведените наблюдения и изследвания: на тази основа –експериментиране на нови практики и модели на образователнатасреда. Формиране на нарастващ интерес у преподаватели и студентив разбирането на образованието в Европейски контекст, осъзнаванеролята на личните приноси в постигането на качествени стандартив обучението, създаване на нови междуличностни отношения,рефлектирани в термините на участието/съучастието. Създаванеорганизация на образователното предлагане/образователната услугана основата на студентските потребности за личностно ипрофесионално развитие и на динамиката на променящия се пазарна труда в духа на социалната кохезия в организационната култура.

– Нарастване интереса към пълнокръвния университетскиживот и интегриране на студентите, промоция на неговите ценности.Мотивиране на студентите за прогрес в техните години на учене,окуражаване на личното мнение, инициативност и отговорността завсяка учебна или извънучебна дейност.

– Бързо намиране на факторите, които прекъсват осигуряванена качеството и нарастване капацитета на честното изработване нарешения в посока постигане на Европейските стандарти.

– Периодична вътрешна оценка на качеството наобразователния процес. Вътрешната оценка ще следва качественитеуправленски актове чрез апликационни форми за преподаватели,студенти, контрагенти и потребители.

– Периодичен преглед на управленските планове за развитиена Факултета, както и на образователните предложения закапитализирането на човешките ресурси и на учебните материали.

Page 33: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 33– Тренинг на Студентския съвет за мониторинг на качеството

на образователния процес.– Разработка на портфолио от преподавателите и студентите

за осигуряване на качеството, за мониторинг, самооценка иинституционална оценка.

– Популяризиране на образователния модел за качество всмисъла на Европейските стандарти чрез различни информационниканали на локално, национално и международно равнище.

– Отместване на вниманието от въпросите „Що е то?” и„Какво е то?” (линейно мислене) в посока „Как се прави това спознаване на продуциращите го процеси?” или „Know How!”(архитектоника на мисълта, моженето и делото – Versus – линейномислене).

– В част от упражненията в процеса на обучение на студентитеда се въведе „творческо писане” (западен опит).

– Противодействие на copy-paste (квази)ученето: въвежданев компютрите научните текстове – предмет на упражненията, с целкомпютърно разпознаване на случаите на плагиатство всамостоятелните разработки на студентите (американски опит).

– Откриване в сайта на Факултета страница на всекипреподавател за електронна кореспонденция между преподавателии студенти – обмен на възложени самостоятелни разработки,препоръки, текущи оценки (във Факултета вече има известен опит втова отношение). Срок: юни 2012 г.

– Увеличаване дела на семестриалните практически занятия,отместване на вниманието от „анализ на урок” към педагогическо ипсихологическо консултиране, към супервизия. Срок: септември,2012 г.

– Приложение на т. нар. в западното образование сократически(Сократ) подход, изразяващ се в подготовката на система от въпросиот страна на преподавателя, внесени в обръщение в свободнатадискусия, където всичко е позволено с изключение на едно –преподавателят да дава отговора.

– Участие на студенти в международни проекти; екипнаработа на студенти и преподаватели като съавтори; обмен на студентипо програма „Мобилност”.

– Извайване/моделиране фигурата на съвременния българскиучител в процеса на висшето образование (избираема учебна

Page 34: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ34дисциплина!) – културен първообраз на образования човек изобщов „обществото на знанието”: етикетът, който го прави разпознаваем,протокол, осанка, маниери, вербална и невербална комуникация, реч,дикция, дрескод. Срок: септември, 2012 г.

– Възможност за студентите да разполагат с научни текстове– такива, които са предмет на обучение в Европейското пространство,и в този смисъл – съизмеримост със западните им колеги. Съучастиена преподавателите и библиотечния състав в разработване наподробен информационен масив. Срок: септември, 2013 г.

– Обръщане на тенденцията на т. нар. разказвателни предмети,отработена в средното училище, в образование с включено съзнаниеили творческо учене: тълкуване, интерпретация, мислене втенденции, иновативно мислене.

– Решително подобряване на грамотността на младите хора васпекта „граматика/правопис”, както и повишаване на езиковите имкомпетентности по изучаваните чужди езици.

– Решително подобряване качеството на обучение настудентите в магистърската степен.

III.4. ГЛОБАЛНО МИСЛЕНЕ И КОМУНИКАЦИИ:ИМАШ НАУЧЕН/ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОБЛЕМ? ПОПИТАЙКОЛЕГИТЕ СИ ПО СВЕТА!

Революционният по своята същност отворен достъп в мрежатадо научната литература, до учените и до техните по-младипоследователи е предизвикателство към преподаватели и студентиза развитие на нови комуникационни компетенции и ефективновписване в Европейското пространство за висше образование иЕвропейското изследователско пространство (Лисабонскадекларация, Болонски процес). Отчетливото ни позициониране в тезиполета ще подпомогне по-успешното ни отваряне и прохожданемостовете на духовна интеграция между хората по света, осмислянена новите образци на правене на наука, образование, култура иуниверсална етика/разумно поведение. Мисленето и действиетотендират в международните образователни стандарти към единнасмисловост и ефективност, проявяващи се едновременно в локалните,национални, регионални и глобални измерения на изявата – процес,който предполага нашето учене – по новому. Способността да сесъизмерваме с новите образци чрез достъпа на всеки до световната

Page 35: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 35цивилизация означава да станем добри в играта на стратегическомислене и действие. Това би гарантирало и прекодирането на модели,които „генетически” (историческа обремененост) образ-яваме всоциалния си и професионален живот – от затвореност,конфронтация, съперничество и противопоставяне в сътрудничество,партньорство и самостоятелно мислене, в отворено съзнание =неманипулативност. Оттренирането на новите умения и емоционалнинагласи е и вече осъществена връзка с ключовата за Европейскитестрани „икономика на знанието”: качеството на образователнияпродукт в смисъла на съвременната рационалност е мощноориентирано към икономика, базирана на горните компетентности,вместо икономика, за сметка на образованието.

– Създаване на банка данни на информационните канали/адреси на портали на Online академичната общност – възможност запреподаватели и студенти да търсят контакт с подходящите хора.Срок: септември, 2012 г.

– Създаване на Online студентски форум („Стани автор!”) задискусии (на български и английски език) по нови образователнипроблематики като развитие на базовото умение за критическомислене и на умението за съвместна работа за диалогизиране наобразователното пространство. Мониторинг на форума отпреподавателското тяло за проучване на студентската аудитория, заотсяване творческите идеи на студентите и помощ в професионално-личностното им развитие. Срок: септември, 2012 г.

– Работата в студентския форум и в страниците напреподавателите ще бъде своеобразна подготовка за обмисляневъвеждането на една нова форма на обучение – дистанционнотообучение.

– Откриване на нова форма на обучение – дистанционнообучение. Включване за тази цел в мрежата на новосъздаденияВиртуален български университет, както и в изграждащата сенационална мрежа от виртуални библиотеки. Срок: 24.05.2014 г.

– Създаване на виртуална библиотека – отдел „Електроннипубликации” в библиотеката на Факултета за авторска изява напреподаватели и студенти. Срок: септември, 2012 г.

– Трансформиране на вътрешната Редакционна колегия наГодишника на Факултета в Международен редакторски борд с целповишаване на неговата научна стойност и качеството на

Page 36: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ36публикациите. Създаване електронен вариант на Годишника с дванови негови инварианта – за студентски разработки и за учителскиразработки. Срок: декември, 2012 г.

– Създаване на сайт „Ревю”, на който да бъдат каченианотации (на български и на английски език) на всички проекти и навсички книги в академичната общност – наши и външни издания.Срок: юни, 2012 г.

– Проучване и следене на действията и процесите, генерираниот останалите играчи в полето на педагогическото висше образование– поле на сътрудничество и конкуренция с още осем педагогическифакултета в страната. Предвиждане на техните ходове и планиранена изпреварващи оферти и действия. Срок: септември, 2012 г.

– Проучване и следене на действията и процесите на десеткитечуждестранни университети, които презентират офертите си наспециализирани изложения у нас – тези със сходен образователенпрофил. Развиване на усет за натиска на конкуренцията, дошла дособствения ни праг, и трансформиране на този, засега трудно усетливнатиск, в мотивирано действие за промяна. Срок: септември, 2012 г.

IV. УПРАВЛЕНИЕ ПРОЦЕСА НА ФУНКЦИОНИРАНЕНА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ФАКУЛТЕТА

IV.1. ФОРМАЛНА – НЕФОРМАЛНА СТРУКТУРА ИЛИОТВЪД ДВОИЧНИЯ КОД УПРАВЛЯВАЩИ – УПРАВЛЯВАНИ

Катедрата е основна формална структурна единица и основен(само)управленски ресурс на факултетната общност – изразител накласическия академизъм, а изследователският екип от преподаватели/преподаватели и студенти е мобилна, самоорганизираща се исамоуправляваща се единица на факултетната общност – съвремененотговор на новите процеси в глобалната среда, провокиращи нов типправене на образование, надхвърлящо рутинните класически основина структурация и процедиране. Двете съсъществуващи структуриклонят към автономност – основния принцип на организация днесна всеки университетски феномен. Но и неизбежно – пораждащи вобщото си поле на битност напрежения, хармонии идисхармоничност или конфликти, изискващи преосмисляне изобщона процеса на управлението им, претълкуване на понятията, в коитосе мисли и практикува животът на академичната общност.Потенциалите на напрежение обаче могат да бъдат управлявани така,

Page 37: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 37щото в отвореността си едно към друго да си оказват взаимен натискв посока търсения просперитет на Факултета. Противодействайкина тенденцията на „затваряне” на катедрите в себе си,изследователските екипи ще провокират у членовете на катедритеотваряне към нови проблематики и контакти, респективно –катедрите ще „завихрят” около себе си нови компетентности и новитеритории на класическо самоуправление (индукция).Противодействайки на тенденцията на „разширяваща се вселена”на изследователските екипи, катедрите ще стимулират приложениетона изследователските постижения в руслото на регулираните откатедрите форми-основи на образователния процес във Факултета,ще стимулират постигането на идентичност в академичната йерархияна членовете на екипите, съразмерна на реалните изследователскипостижения, респективно – тяхното израстване в академичнатакариера (дедукция). Тази взаимовръзка е нова парадигма науправлението на академичните процеси, правеща възможноотварянето ни към глобалните процеси, вписването ни по адекватенначин в европейското и световно образователно пространство. В тозиракурс на надмогване на двоично кодираната структура внепрекъснатото декодиране на научните и образователни световнипотоци всички ние – преподаватели и студенти, управляващи иуправлявани, предстои да се припознаем в ново, едно единно качество– в качеството на равнопоставени изследователи и партньори,съучастници в образователна реалия – ефект на т. нар. Learnig byDoing, а така управлението на академичните процеси е „управлениена знанието” – на общо отработвания плод на знанието – Know Howна факултетната общност.

IV.2. КАТЕДРАТА – WORKSHOP ЗА ОБРАЗОВАНИЕТрите катедри – катедра „Педагогически и социални науки”,

катедра „Предучилищна и начална училищна педагогика” и катедра„Педагогика на обучението по хуманитарни и природни науки” – саотносително автономни основни звена във Факултета, изпълняващистратегическите задачи и политики на академичната общност вспецифичен научно-образователен профил, както и реализиращи свояпотенциал в собствено промислени визии и практики. Деканскоторъководство – модериращо профила на Факултета и провеждащополитика на просперитет и престиж на академичната общност,стимулира и води катедрите към:

Page 38: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ38– Оптимизиране равнището на относителна автономност –

екипно отработване на европейските стандарти за висше образованиев сферата на компетентност на катедрата и на тази основа постиганена вътрешна професионална идентичност на колегията, необходимана задълбочената специализирана подготовка на студентите; закачеството и ефективността на образователните продукти.

– Повишаване на вниманието към „кухнята” на висшетоучилище – саморефлексия върху правенето/активността/практикуването на образователния процес в аудиторията и „на терен”като относително самостоен образователен репер (праксиология),паралелен на научния дискурс: изработване позиция на съ-глас-ие вкатедрения екип по съвременните начини на правене на модернообразование и по-енергично проявяване на решения на тазипроблематичност на страниците на научните публикации на колегите.

– Отваряне на катедрата за разширен професионален диалог:отворени катедрени съвети – чуваемост на „чуждото” становище иотзивчивост към позициите на преподаватели от други катедри, коитоса професионално ангажирани в обучението на определениспециалности бакалаври, магистри и докторанти; отваряне къмсъучастието, позициите и отговорността на студентите за собственотоим образование; отвореност към диалог със самоорганизиращите сеекипи по проекти – такива, каквито надхвърлят границите накатедрата; отваряне за интегративни процеси в рамките на Факултетаи Университета за оформяне облика на бъдещи магистратури идокторантури.

– Решително повишаване качеството на обучението вмагистърските програми в посока задълбочаване на научноторавнище на подготовката и надграждане компетентностите настудентите, придобити в бакалавърската степен, на комуникациятаи особено – на процеса на оценяване на знанията и уменията. Работас изявени студенти от магистърската степен – потенциал заобучението в докторантури.

– Активизиране на катедрата в професионалната грижа заобучаващите се докторанти и за научното израстване на асистентскиясъстав: информационно обезпечаване, помощ в ориентацията,наблюдение на часовете за упражнения и практика, провеждани отдокторантите и асистентите, консултиране и супервизия от членоветена катедрата, проследяване работата им със студентите и

Page 39: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 39продуцираните научни текстове, взаимни посещения на откритиучебни форми, сътрудничество в обмена на идеи и опит схабилитирания състав на катедрата, партньорства визследователското поле – съвместна работа по проекти нахабилитираните преподаватели с младите колеги.

IV.3. ЕКИПИТЕ, КАНДИДАТСТВАЩИ И РАБОТЕЩИПО (ЕВРОПЕЙСКИ) ПРОЕКТИ – ПРИОРИТЕТНА ГРИЖА НАУПРАВЛЕНСКАТА ПОЛИТИКА

– Работата по вътрешноуниверситетски проекти е вечетрадиционен начин за изследователска продуктивност насамоорганизиращи се екипи от преподаватели и за разпределениена ресурси – материално-технически, издателски, командировъчни,финансови. Творческа работа, която чрез правилното управление нанаучно-образователната среда извежда на повърхността отчетливирезултати, обслужващи учебния процес и научното развитие напреподавателския състав. Продължаването на тази традиция енеизменна задача на всяко управление на академичните процеси въвФакултета. За повишаване ефективността/резултатността наизследователската дейност е препоръчително по-голямо вниманиеот страна на Комисията по НИД върху „входа” и „изхода” напредлаганите проекти, в т. ч. и върху окончателните рецензии наназначаваните рецензенти, като представянето на проектите иописанието на резултатите се трансформира в задълбочен анализ назаложените идеи и на постиженията, които по-плътно да се вписватв стандартите на съвременното висше образование.Самоуправляващите се екипи и тяхната дейност да бъдат в по-голямастепен „под прожекторите” на общностното съзнание, а идеите ипостиженията им да придобиват по-голяма гласност и колегиаленотклик (да се вписват в професионалния разговор, да се излагат всайта на Факултета и др. форми на разпространение и обсъждане),както и отклик сред студентската аудитория. Екипите да контактуватпо-активно с катедрите или с академичната общност като цяло.

– Да се търсят възможности за участие в национални проекти– на МОМН, неправителствени организации и др.

– Участие в разработване на европейски проекти икандидатстване в конкурси, обявени от Брюксел. Търсенето наконтрагенти и творческите опити на международните екипи в тазипосока е неотложна задача за академичната общност. Нейното

Page 40: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ40реализиране би обезпечило информация, ресурси, контакти,иновации, динамика, ново качество на изследователската дейност ина образователните продукти, както и ефект върху качеството наработата на целия Факултет в посока интегративните европейскитенденции и импрегнирането им в телесността на образователнияпроцес и не на последно място – престиж и професионален рейтинг,така препоръчителни за следващата ни акредитация от НАОА.Управленската политика тук е разчетена на стимулиране, обучение,подкрепа, висока атестационна оценка, професионален престиж,треньорски функции на успелите в колегиалната общност. Срокътза началото на този процес е: още днес!

IV.4. АКТИВИРАНЕ НА ЦЕНТЪРА ЗАСЛЕДДИПЛОМНО ОБУЧЕНИЕ, ПРЕИМЕНУВАНЕТО МУ ВЦЕНТЪР/ДЕПАРТАМЕНТ ЗА СЛЕДДИПЛОМНООБРАЗОВАНИЕ И КВАЛИФИКАЦИЯ

Разширяване компетентностите и функциите на Центъра иоторизирането му от МОМН – с посредничеството на Ректорскоторъководство – за издаване на легитимни документи за кариерноторазвитие на учителите. Формулиране на две направления на научно-образователна активност на Центъра: А. ФОРМАЛНООБРАЗОВАНИЕ (подготвящо за кариерно развитие исертифицирано по степени – ПКС за учителите) и Б.НЕФОРМАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ (удостоверяващо единственоприсъствеността в кратки квалификационни форми за потребителис определени научни, образователни и професионални интереси).Обособяване на два отдела на Центъра: ОТДЕЛ„СЛЕДДИПЛОМНО ОБРАЗОВАНИЕ/КВАЛИФИКАЦИЯ” иОТДЕЛ „КАРИЕРНО РАЗВИТИЕ”.

– Конституиране на длъжността „Директор следдипломнообразование/квалификация”.

– Припознаването от Факултета на следдипломнатаквалификация и сертифицирането по ПКС на учителите катосъщностно измерение на своята дейност предполага отновоотвоюване на позагубени позиции (реализиращи се по настоящемот други изпълнители). Оторизирано в тази сфера, академичното тялоще се реализира в пълнотата на собствената си компетентност,развивайки с това целия спектър на формалното образование –

Page 41: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 41дейност, вменена в компетентностите ни от законовата база наобразованието у нас.

– Отделът „Кариерно развитие” – новоструктурираноизмерение на дейността на Факултета обслужва: потребностите настудентите от информация и операционална професионалнаподготовка (изготвяне на CV, портфолио, подготовка за явяване наинтервю за работа, свързване с професионални мрежи и др.);потребностите на учителите от информация, консултация съсспециалист и професионален разговор в колегиална общност наразлични равнища в кариерата; потребностите на специалисти вдруги професионални сфери от спорадично възникващи житейски,професионални или интелектуални проблематичности или отпериодичен диалог и консултация (неформално образование).

– Работа с преподавателския състав (мобилност!), ангажиранв Центъра, в посока разширяване спектъра от компетентности(„преносими компетентности” в терминологията на европейскотообразование) до степен на разграничаване фигурите напреподавателя, треньора, супервизора и консултанта – кариеренконсултант, педагогически консултант, психологически консултант,консултант по решаване на морални дилеми и конфликт на интересив смисъла на приетите във всяка професионална общност Етическикодекси.

– В компетентността на Центъра за следдипломно образованиее ставащата приоритетна работа с потребителите на кадри иобразователни продукти на Факултета. Маркетингът наобразователния пазар, създаването на нови потребители е основенкритерий за ефективност на нашата работата, респективно – задопълнителни финансови приходи в бюджета. Проучването наизискванията и очакванията на потребителите е възможно единственов непрекъснатия контакт, предполагащ нова енергия и правилновложени усилия – усилия с повишен коефициент на възвръщаемост.

– Центърът за следдипломно образование проследявареализацията на завършилите студенти – ОКС „бакалавър” и ОКС„магистър” (препоръка на НАОА!), създава електронен регистър имрежа за контакти.

– Чрез Центъра Факултетът стимулира и инициира срещи съссвоите бивши студенти и така реализира мониторинг на кариерноторазвитие и на проблемите, възникващи на кръстопътя на

Page 42: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ42образоваността, професионалната реализация и на социалната среда.Нашите реализирали се професионалисти са собственото нидейностно тяло в социокултурните реалии, до които иначе не бихмеимали достъп и жизнен опит, опит на съучастие. Използването натози незаменим опит на младите хора предполага неговия обратенвклад в перманентното актуализиране на учебната документация,както и корекции в начините на работа със студентите на основатана дълбокото познаване на съвременните процеси (кръгът сезатвори!).

IV.5. МОДЕРНИЗИРАНЕ НА БИБЛИОТЕКАТАКандидатстването по проект за модернизиране на

библиотеката на Факултета е неотложна задача: компютъризация исвързване в мрежата на университетските и други библиотеки с голямнаучно-информационен потенциал, връзка с глобалната мрежа. Катоосновно звено в инфраструктурата на образователно-изследователската дейност библиотеката ще поеме функциите си наактивен съучастник в тази дейност: информационно обезпечаванечрез трафика на електронния и книжен междубиблиотечен обмен унас и в чужбина; изготвяне на тематични справки; база данни нацитиранията; осигуряване на подходяща среда за работа напреподаватели и студенти в библиотечните зали, оборудвани постандартите на този вид дейност; повишаване равнището накомпетентност на състава на библиотеката за покриване на всичкипрофесионални изисквания в тази сфера.

– Довършване каталога на всички книги в библиотеката,довършване на електронния вариант на каталога със собствени сили– юни, 2012 г.

– Въвеждане на книга за даренията (дарени книги) – март,2012 г.

– Перманентно професионално обучение на състава в новитебиблиотечни технологии – март, 2012 г.

– Подготовка и кандидатстване с проект – университетскиили национален, за съвременно оборудване на библиотеката – търсенаподкрепа на университетското ръководство – декември, 2012 г.Включване на библиотеката на Факултета в националната мрежа науниверситетските библиотеки – декември, 2013 г. Включване набиблиотеката в изграждащата се понастоящем национална мрежа отвиртуални библиотеки в отговор на инициативата „e-Learning” на

Page 43: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 43Европейската комисия – декември, 2013 г. Включване на библиотекатав националния и международен книгообмен – декември, 2012 г.Развитие на библиотечната дейност до всички компетентности наедна университетска библиотека – декември, 2013 г.

IV.6. РЕСТАРТИРАНЕ НА БРИТАНСКИЯ ЦЕНТЪР ВЪВФАКУЛТЕТА

Влагане на усилия за възобновяване на контактите сБританския съвет – София за сътрудничество, което ще позволи наФакултета да бъде отново средище на информация, наука, култура,съвременно образование и подготовка за сертифициране на езиковитеумения по английски език за академичния състав, което би било иопит за възвръщане на стотиците ползватели на тези услуги от градаи региона на Централна и Южна България.

IV.7. УПРАВЛЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ИПОДДЪРЖАЩИТЕ ОБУЧЕНИЕТО ПРОЦЕСИ

Административните отдели и Поддържащият персонал –Учебен отдел, Финансово-счетоводен отдел, Личен състав иАдминистративно-стопанска дейност – сътрудничат ефективно наУправленската политика на Факултета. Структурата на отделите еконфигурирана на основата на специфичен тип дейност, респективно– отговорността е секторна. Координацията на професионалнитевръзки и процеси между звената се осъществява през Декана инеговия екип. Електронизацията на административните услуги,поддържане на непрекъсната връзка на ръководството сръководителите на отделите (в т. ч. и участието им в разширениДекански съвети), осигуряване обучение на персонала с оглед някоинови задачи на Факултета, изискване на периодични анализи надейността за секторите – такива са основните предпоставки заподдържане на високо професионално равнище на общата нидейност. Спецификата на отделите изисква специфичен подход, нои специфична грижа за персонала. От нова организация и електроннавръзка се нуждае комуникацията със студентите, движението презУчебен отдел на писмените изпитни разработки на магистрите, някоиподобрения на административните услуги за студентите, стриктнотосъблюдаване на задълженията на преподавателите към отдела, частот които се поемат от служителите и др., както и облекчаваненатовареността на служителите от Учебен отдел чрез нова щатна

Page 44: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ44бройка или чрез допълнително възнаграждение на сегашния щат.Осигуряването на работно облекло за поддържащия персонал, кактои на съвременно техническо оборудване на дейностите е приоритетназадача.

V. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ПОТОЦИФакултетът се финансира от държавната субсидия на

Университета в рамките на определена издръжка на обучението, кактои от допълнителни постъпления от кандидатстудентски такси и таксиза обучение, от следдипломна квалификация и от някоиадминистративни услуги. В този порядък Факултетът не епървостепенен разпоредител на финансови средства, поради коетои не може да има самостоятелна финансова политика. Съществуватобаче възможности за оползотворяване, свързани с разширяване надейността, както и със заемането на някои образователни ниши.Финансовото благополучие на Факултета може да нарастваединствено като функция на по-голям обем, по-високо качество иконкурентноспособност на работата при добър маркетинг наобразователния пазар. Такава е стратегическата цел, изпълнениетона която ще доведе и до оптимизиране на трудовото възнаграждение,както и до стимулиране на участниците в добрите образователнипрактики. Тази финансова политика предполага диференциране назаплащането на състава в зависимост от приноса на всеки един внарастването на приходите отвъд полагаемата ни се държавнасубсидия („твърда заплата”), респективно – приноса на всеки единотвъд заплащането според щата и длъжностния статус (флуктуиращачаст на заплатата).

– Преговори с ректорското ръководство за постигане високастепен на съизмеримост на работните заплати на преподавателите ислужителите от всички факултети на Университета: работната заплатада е функция не само на държавната субсидия за студент – различназа различните специалности и направления на обучение, но ирезултантна величина от националната рейтингова скала нафакултетите, както и от покриването на европейските качественистандарти.

– Целеви средства за модернизация на обучението отспечелени Европейски проекти.

Page 45: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 45– Увеличаване дела на следдипломните специализации в

следдипломната квалификация, респективно – увеличаване нафинансовите постъпления. Срок: септември, 2012 г.

– Организиране на обучения в областта на кариерноторазвитие на учителите – стратегия, финансирана от МОМН –квалификационни форми, свързани с придобиването наПрофесионално-квалификационни степени + присъждане на ПКС идр. – такси за обучение и административни такси. Срок: септември,2012 г.

– Отваряне на Факултета за различни форми на обучение ипрофесионален живот на учителите в контекста на ученето през целияживот – семинари, учителски форуми с публикации и др. с такса заобучение или такса правоучастие. Срок: септември, 2012 г.

– Приходи от обучения, семинари, консултации и др. врегистъра неформално образование.

– Приходи от сътрудничество с бизнеса и нови форми наспонсорство чрез посредничеството на новоконструирания орган„Настоятелство на ПФ”.

– Приходи от оперативни образователни програми всътрудничество с МОМН.

– Кандидатстване с проект в Европейската програмаLEONARDO – програмата, която планира средства за обучение накурсисти, за образователни материали и за хонорари напреподаватели.

VI. УПРАВЛЕНИЕ ЕФЕКТИВНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НАМАТЕРИАЛНАТА БАЗА

– Оборудване на зала за чуждоезиково обучение. Срок: юни,2013 г.

– Оборудване на още една компютърна зала за обучението настудентите. Срок: юни, 2013 г.

– Оборудване на миникомпютърна зала за обучението надокторантите (препоръка на НАОА!). Срок: юни, 2013 г.

– Привеждане на зала № 30 в готовност за ползване(изграждане на вътрешна стълба). Преговори с Медицинския колежи с ДИПКУ за ползване на няколко техни аудиторни зали (в т. ч. аула№ 504). Срок: юни, 2012 г.

– Увеличаване скромната площ на Факултета за спорт:преустройство на площта на подземния етаж, използване на всички

Page 46: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ46възможности на Underground за база (в т. ч. и душкабини) на часоветепо спорт. Срок: декември, 2013 г.

– Възстановяване кафето в подземния етаж (т. нар. в миналото„Клуб на преподавателя”) и предоставянето му на разпореждане наСтудентския съвет. Срок: юни, 2012 г.

– Оборудване на шумоизолирана комфортна зала зарелаксация на преподавателите. Срок: юни, 2014 г.

– Вътрешен ремонт и поддръжка на сградата на Факултета:обновяване и поддръжка на кабинети (в т. ч. и с интерактивни дъски),общи и санитарни помещения; основен ремонт на всички тоалетни– 2012 – 2014 г.

– Довършване подмяната на дограмата на сградата – декември,2012 г.

VII. УПРАВЛЕНИЕ НА ПРОЦЕСА НА ПОДГОТОВКА ЗАСЛЕДВАЩАТА АКРЕДИТАЦИЯ НА ФАКУЛТЕТА

На 23.12.2009 г. Постоянната комисия по педагогически наукина НАОА дава програмна акредитация на професионалнонаправление 1.2. „Педагогика” в Педагогическия факултет наТракийски университет – Стара Загора на всички специалности –ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър” на основание обща оценка„Много добра” – възможно най-високата оценка от оценъчната скала,с валидност на срока на акредитацията 6 години. Срокът наакредитационната валидност изтича през декември, 2015 г. – време,съвпадащо с изтичането на четиригодишния управленски мандат(декември, 2011 – декември, 2015), и обстоятелство, ангажиращоновоизбраното ръководство с искане до НАОА за новаакредитационна процедура. Управлението на процеса на подготовказа това изпитателно събитие се синхронизира с перманентнитеуправленски усилия за реализиране качествен ръст в развитието наФакултета и така е своего рода „резюме” на предлагания управленскипроект. В този порядък обаче е изискуем и конкретен отговор от нашастрана по цялостното покриване на акредитационните стандарти,формулирани от НАОА във формата на конкретни препоръки (даденипо-долу като цитати).

– „Да се усъвършенства учебната документация наспециалностите за ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър”, като сеувеличи относителният дял на избираемите и факултативнитедисциплини. Избираемите и факултативните дисциплини в учебните

Page 47: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 47планове да бъдат разпределени по семестри, като последователносттаим отчита тяхната съдържателна връзка със задължителните учебнидисциплини.”

– „Да се подобри практическата подготовка на студентите,като в учебната документация се внесат необходимите промени и серазработят и приемат от Факултетния съвет Правила заорганизацията, съдържанието и оценяването на практическитезанятия” – виж III.2, III.3.

– „Да се проведат конкурси за нови преподаватели с целподобряване на възрастовата структура на преподавателите вПедагогическия факултет на Тракийския университет” – виж II.4,III.3, III.5.

– „Да се ускори процесът по внедряването на изработванатаИнформационна система с цел проследяване реализацията назавършилите студенти – ОКС „бакалавър” и ОКС „магистър” вспециалностите от професионалното направление” – виж IV.4, VI.

VIII. КОНТРОЛКонтролът е равнодействащо измерение на цялостната

концептуална рамка на управление, на неговото организиране иводачество в изпълнение на проектираните цели. Контролът е друготолице на „развързаните” потоци на активност в аспекта на тяхнотоосъзнато кодиране и декодиране, протичане и направляване внабелязаната посока, удържането им в упорядъчено състояние катопротиводействие на хаотизирането/ентропизирането на процесите– неизбежен дефект на всяко движение, оставено „на автопилот”.Затова контролът тук се разбира като вграденост в самата плът надейността и отношенията като процесуалност до степен нанеразличимост от гледна точка на ефективността. Изведен катосамостоятелен вектор на управлението, контролът указва посокатана движението, което трябва да добие характер на развитие,иновиране и корекция на „пътя, който води към Храма” („Защо етози път, ако не води към Храма?” – финална реплика на филма„Покаяние”) – модернизиране на процесите, водещи към „СветаяСветых” на науката.

– Разработване на Проект за развитието на Факултета вчетиригодишна перспектива (срока на един относително завършенцикъл – управленски мандат 2011 – 2015): стратегическо мислене идействие, надхвърлящи рутинния дневен ред на академичната

Page 48: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ48общност и проектиращи бъдещето. Постигане на добра база засъизмеримост (и конвертируемост на образователните продукти) надневния ред на педагогическото образование във Факултета с дневнияред, задаващ дизайна и ранжиращ Европейското пространство зависше образование в същото направление. Постигане на яснирационализации на процесите – образователни стандарти за висшеобразование и европейска практика. Срок: септември, 2012 г.

– Постигане на оптимална организация и ефективност вработата на новосъздадената Комисия за контрол върху процедуритеза развитие на академичния състав (ККПРАС).

– Отместване дейността на Комисията по учебната дейност впосока перманентен анализ на образователния процес във Факултета– Versus – информации и отчети. Превръщане на Комисията всвоеобразна техноструктура на анализатори, правещастандартизацията на учебната дейност по-ефективна.

– Идентифициране на катедрите в оптимална степен савтономния си потенциал за задаване дневния ред напрофесионалната събитийност и на контрола/самоконтрола върхукачеството на научната, образователната и практическата дейност.Перманентна работа по актуализиране на учебната документация ипрограмата за учебната практика (препоръка на НАОА!), контролвърху постиганите резултати и корекция на неефективните практики.Повишено внимание към иновациите, привличане в отворенизаседания на катедрените съвети на представители на други катедрии на студентите в катедрения дебат с цел формиране тенденции наразвитието на Факултета и иницииране дневния ред на ФС – контролвърху качеството на катедрения дебат. Ръководителят на катедратаконтролира съотносителността между стратегическите задачи наФакултета и вътрешнокатедрените интереси, позиции и стил наработа, привеждайки ги в балансиран статус.

– Паралелно с формалния контрол, тендиране науправленската власт към „флуидност”, за да стане истинскикомпетентна за днешното си високо предназначение – да намира новиидеи и решения, да променя практиката, да поддържа хомеостазисчрез перманентна ре-форма: разслояване и проникване във всичкивертикални и хоризонтални равнища. „Светът е плосък” (Т.Фрийдман) в XXI век. Формиране на устойчива тенденция към„оплоскостяване на управленската пирамида” за оползотворяване

Page 49: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 49творческия потенциал на всички хора в общността – преподаватели,служители и студенти. Участие на всички в процесите на проектиранена целите, в планирането на активността и на нейното изпълнениена професионално равнище, в контрола на продуктивността всветлината на стандартите: регулярни работни срещи на колегията;провокиращи студентската активност форми на общностен живот вимето на повишаване отговорността им за собствената образованости развитие; съучастие на членове на относително обособените вролево отношение групи във Факултета в груповите артикулации напроблемите на партниращата страна, самоорганизиране на спонтанновъзникващи групи около ситуативни проблематики и т. н.

– На съучастието на членовете на общността в управленскитеконституенти да се гледа като на информационен, организационен ипрактически ресурс за саморефлексия и рефлексия върху ставащото,достъпен за всеки мониторинг на процесите – на техните ефекти идефекти: откритост на полето за диалог, дебат, на професионаленразговор при толерантност към различието; способност за вгражданена оценката и самооценката в тъканта на работната атмосфера заразлика от инцидентното им присъствие в събитията на акредитация,атестация, изпит и др. под. Оценката и самооценката като форми наконтрол и самоконтрол, присъстващи в дневния ред на Общносттана Факултета, да бъдат стимулирани към отработване на корекционнитехники, прилагани веднага обратно в образователния процес каточаст от способността ни да се учим от собствения си опит.Способността да променяме позициите си пред лицето на нови фактии рационални аргументи да се причислява към качествения анализна всеки оценъчен процес и да се зачита като формиранакомпетентност.

– Непрекъсната професионална комуникация на формалнителидери с хората, използване на всички информационни канали заотчитане от управленските фактори на статуса на процеса напостигане на целите на Факултета, корекция „ходом” нанеефективните стъпки.

Page 50: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ50ВТОРО И ПОСЛЕДНО „ЛИРИЧЕСКО

ОТКЛОНЕНИЕ”ОТ АКАДЕМИЧНАТА РАЦИОНАЛНОСТ

А сега забравете какво казвам. Вие знаете „вътре” в себе сикой е правилният човек, кой е новият Декан на Факултета. А това есамо една процедура с нейните „театрални ефекти” на повърхността,един външен, па макар и демократичен, повод да се обърнем„навътре”. Гласувайте по съвест – така е правилно! И САМОТОГАВА „ГЛАСЪТ НАРОДЕН Е ГЛАС БОЖИЙ”.

С П Р А В К АПУБЛИКАЦИИ:Публикациите са налични в сайта на Педагогическия

факултет/Тракийски университет – http:/www.uni-sz.bg/pf/structure.html (2 монографии, 2 учебника, 6 студии, 22 статии, 7доклада от научни конференции).

ЧЛЕН НА МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ:– AIPPh (Association Internationale des Professeurs de

Philosophie);– ICASSI (International Committee Adlerian Summer School and

Institutes).МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ:– 4 статии в EUROPA FORUM – печатния орган на AIPPh,

1996 – 1997;– 1 статия в STANDARTS OF QUALITY IN EDUCATION –

финален продукт по Европейски проект COMENIUS, 2011;– 1 публикуван доклад (в съавторство) от участие в световен

ICASSI конгрес – 25th International Congress of Individual Psychology– Виена, Австрия, 2011;

– участие в конгрес на AIPPh в София, СУ „Св. Кл. Охридски”,1994;

– организация на 2 едноседмични курса по философскадидактика на учители по философските дисциплини с лектори отAIPPh, Германия – Стара Загора, 1996;

– участие в международен образователен ICASSI форум вШладминг, Австрия, 1997;

Page 51: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 51– организация и участие в 4-годишен проект – ICASSI project

– „Съвременният образователен модел” (1996 – 1999) – с учители пофилософските дисциплини (с издадени сертификати за практикуванена психоаналитично консултиране в сферата на образованието) вПедагогическия факултет – Стара Загора;

– участие в Европейски форум по проблемите на съвременнияучебник – Университета в Упсала, Швеция, 1994;

– участие в световен форум по съвременните тенденции вобразованието – Токио, Япония, 1998.

УПРАВЛЕНСКИ ОПИТ:– ръководител катедра „Обществени науки” в ИПКУ/ДИПКУ,

1990 – 1997;– зам.-директор по научноизследователната дейност – ИПКУ,

1994 – 1996;– член на Факултетния съвет на ПФ – ТрУ, 1990 – 2011;– зам.-председател на Контролния съвет на ТрУ, 2008 – 2011;– председател на Университетската комисия по етика на ТрУ,

2008 – 2011; член на същата комисия, 2004 – 2008.

Page 52: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ52

СОЦИОЛОГИЯ И ОБРАЗОВАНИЕ

Page 53: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 53МУЛТИКУЛТУРАЛИЗЪМ – PRO ET CONTRA

л. ас. д-р Елена Лавренцова

MULTICULTURALISM – PRO ET CONTRA

Assist. Prof. Elena Lavrentsova, PhD

Abstract: The paper is devoted to clarification of themulticulturalism’s contradictory essence as ideological project and specialtype of policy in the sphere of interethnic and intercultural relations. Abroad analysis of views and arguments, minded by both multiculturalismtheoreticians and adherents, and its critics, is undertaken. This approachprovides an opportunity to give a better meaning to multicultural model’smerits and advantages side by side its shortcomings and milestones.

Key words: multiculturalism, cultural diversity, minorities, identity,social equality

Сериозната промяна на етнодемографския профил на редицастрани през последните десетилетия, съчетана с други икономически,политически и социокултурни фактори, предизвиква фундаменталнатрансформация на социалната реалност и поражда множествопроблеми както в рамките на глобалното геополитическопространство, така и в полето на функциониране на националнатадържава. Особено остро се обсъждат въпросите, свързани със„съживяване” на етничността, разширяване и акцентуиранозасилване на етническото многообразие, нарастване на културнитеразлики при едновременно търсене на оптимални начини, средстваи механизми за хармонизиране на отношенията междупредставителите на различните общности. В тази ситуация все по-настойчиво се открояват потребността и необходимостта оторганизиране на конструктивен диалог между разнороднитеетнокултурни традиции в границите на национално-държавнияформат, при това тази потребност се оказва присъща както на таканаречените „емигрантски” страни, така и на страните от Стария свят,загубили своя монокултурен облик и национално-етническаеднородност.

Page 54: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ54Като релевантен отговор на подобно предизвикателство

напоследък се разглежда идеологическата доктрина намултикултурализма, базирана върху активното приемане иутвърждаване на плурализма на културите в обществото. Поставяйкиакцента върху мирното съсъществуване на различните култури врамките на единно национално-държавно образувание,мултикултурализмът признава тяхната равноценност иравнопоставеност. Наред с това в своята проективна същност той еориентиран към обединяване и интегриране на културите, но не попътя на тяхното сливане или асимилиране – често пъти съпровожданоот радикализация на ксенофобия, екстремизъм и фундаментализъмв сферата на междуетническите отношения, а чрез взаимното имотваряне, вслушване, преплитане и активно взаимодействие наравноправна основа. Идеологическите основания намултикултурализма, представени в трудовете на неговите теоретици,могат да бъдат по-релефно очертани чрез формулиране на няколководещи принципа, върху които е изградена тази парадигма:

– признание на множественост, плуралистичност на културитекато определящо качество, присъщо на гражданското общество, кактои позитивно приемане на самия феномен на поликултурност;

– опазване, подкрепа и съдействие за възпроизводството иразвитието на разнообразните култури – най-вече тези наминоритарните общности;

– утвърждаване на взаимно уважение, толерантност и културнаравноценност;

– отказ от дискриминация и стремеж към социалноторавенство и справедливост, предполагащ осигуряване на равнивъзможности за всички членове на обществото;

– активно социално включване на маргинализираните групичрез преодоляване на институционалните и други бариери, пречещина тяхната ефективна интеграция;

– непротиворечиво и органично съчетаване на гражданскатапървична идентичност с групово-културната.

Тези принципи под една или друга форма намират своетовъплъщение в разработването на съответните социално-политическистратегии, модифицирайки се съобразно условията на национално-

Page 55: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 55историческия контекст. Като пример може да послужи Швеция,където официалното утвърждаване на мултикултурния политическикурс през 1975 г. се явява логическо следствие или резултат отпровъзгласяването на три основни социополитически ориентира:„равенство”, „свобода на избор” и „партньорство”. Равенството в тазитриада предполага отношение към емигрантите въз основа на тезижизнени стандарти, които определят държавната политика спрямоостаналото население на страната. Свободата на избора предполагавъзможност както за съхраняване на своята културна идентичност,така и приемане на шведската, отдавайки предпочитание на еднатаили на другата. И накрая, партньорството предполага, че отношениятана малцинствата с коренното население на страната се изграждат на

Page 56: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ56

взаимноизгодна основа (13, p. 33). Несъмнено е, че в Швециямултикултурализмът се оказва вписан в по-широката рамка насоциалдемократичния модел на социална политика с неговатанасоченост към построяване на държава на всеобщотоблагосъстояние, разширяваща полето на свободата на личността исъщевременно явяваща се неин социален гарант. Изхождайки отподобна визия, мултикултурализмът се свързва с такъв типлиберално-демократично обществено устройство, където културнитеразлики не изключват равенството на възможностите и къдетомеханизмите по целесъобразно свиване на социалната стратификациясе допълват от обмислени и претеглени стъпки по изкореняване наетно-расовата стратификация.

Но мултикултурализмът не само се стреми да се впише всъществуващата либерално-демократична доктрина. Ако в основатана традиционната западнолиберална идеология е залегнала идеятаза защита на равните права на индивидите граждани, томултикултурализмът, правейки крачка напред, разпространява товаправо на колективните индивиди – представителите на едни илидруги култури. Затова в известен смисъл мултикултурализмът – товае демокрация или равноправие на културните ценности в условиятана глобализация. Мултикултурализмът има и своя морал, наречен„толерантност”, с други думи – търпимост. Но тази нравственостизхожда не от душата, а по-скоро от разсъдъка. В общозначимконтекст мултикултурализмът повдига проблема за взаимодействиетомежду културата на мнозинството и културата, привнасяна отвън(проблем на емигрантите и малцинствата), проблема на комплекснитеколективни идентичности, проблема на културната толерантност икултурния диалог в контекста на глобализацията. И на всички тезипроблеми той предлага напълно рационални решения. Да бъдештърпим към всички културни традиции е взаимоизгодно, твърдяттеоретиците на мултикултурализма (5).

Подобни решения в опита си да адаптират мултикултурнияидеологически проект към сложните колизии на социалния животчрез конкретизиране на базисните положения на политическатастратегия често включват цял комплекс от съответни социално-политически мерки. Като обобщение на съществуващите практикив отделните страни, приели в една или друга форма мултикултурнатадоктрина, могат да бъдат посочени следните мероприятия:

Page 57: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 57– развитие на толерантност в областта на междуетническите

отношения чрез внедряване на специално разработени законодателнимеханизми, целящи премахване на дискриминационните прояви възоснова на етно-расовия признак в различни сфери на социалнияживот: от трудовата заетост и наемането на жилища до кредитиранетои предоставянето на услуги;

– значителна либерализация на процедурите, свързани спредоставяне на гражданство, съчетано в редица държави свъзможността да се притежава двойно гражданство;

– разширяване спектъра на избирателните права наемигрантите и други лица с чуждо гражданство за участие в местнитеизбори (Швеция, Холандия и др.);

– разработване и внедряване на различни адаптационнипрограми за емигрантите (обхващащи както организиране наезиковите курсове, така и редица други социални инициативи);

– изграждане на специализирани органи и институти,дейността на които е насочена към контрол за прилагане наантидискриминационното законодателство, предотвратяване намеждурасовите/междуетническите конфликти и предоставяне наразностранна помощ и съдействие за улесняване на социалнотовключване и интеграция на емигрантите и други малцинствени групи(например Комисия по расово равенство във Великобритания,Австралийски институт на поликултурните отношения и другиподобни);

– осигуряване на правото и създаване на благоприятниинституционални възможности за изучаване и използване на роднияезик и култура чрез: внедряване на двуезични обучаващи програми вобразованието; помощ в изграждане на специализирани етническиучилища, провеждане на етнокултурни празненства, издаване наспециализирани вестници и списания, излъчване на радио- ителевизионни програми и предавания, ориентирани към задоволяванена лингвокултурните потребности на преселниците;

– прилагане на т. нар. афирмативни мерки (affirmative actions)– израз на своего рода „позитивна дискриминация”, целящипредоставяне на представителите на малцинствените групи наопределени преференции при трудоустройване, кандидатстване въввисши учебни заведения, получаване на контракти и др. Таканапример от втората половина на 70-те години на ХХ век въвВеликобритания са приети закони, в съответствие с които на най-

Page 58: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ58експлоатираните и най-малко защитени категории британци сепредоставят преимуществено правото на получаване на образование,работно място, издигане по служба, финансови плащания (6, с. 137).

Подчертавайки значимостта на тези мерки, теоретиците ипривържениците на мултикултурализма отстояват тезата, чевнедряването на мултикултурния модел на държавността несъмненопредизвиква положителни социални ефекти. Мултикултурализмътспоред тях най-вече способства за активно утвърждаване вобщественото съзнание на демократичната идея за това, че наличиетона културни разлики в рамките на едно общество отразява напълнонормално обществено състояние и че не само членовете надоминиращата общност, но и представителите на миноритарнитегрупи се явяват пълноправни участници на пазара на труда и нажилища, пълноправни ползватели на образователни, здравни и другиуслуги, имащи право на глас в представителните органи на властта.

Същевременно както в идеологически, така и в социално-политически план мултикултурализмът не успява да опази своятаидейна и практическа „неопетненост”, разкривайки явнаамбивалентност и на своите идеологически предпоставки, и насоциопрактическите си следствия. Оказва се, че мултикултурнатаполитика въпреки декларируемите си съзидателни цели, основноориентирани към изравняване на правата на доминиращата група ималцинствата, продуцира редица негативни явления в обществото, аизползваните от нея механизми и инструменти често демонстриратсвоята неефективност, а понякога и несъстоятелност. Всичко товадовежда до формиране на доста противоречива ситуация, когатомултикултурният идейно-политически проект в своите множествениформи и разновидности, циркулирайки в пространството насоциополитическия дискурс, предизвиква наред с одобренията имножество критически нападки, особено остро звучащи напоследък.

Като цяло мултикултурният модел често се критикува зааприорно приемане на доста съмнителна система от предпоставки,поставящи под въпрос неговите идейно-теоретически основания(виж например 2, 7, 8, 10, 16 и др.). Към тях обикновено сепричисляват следните ключови положения:

1. Отъждествяване на етничността и културата, когатоетническата принадлежност се субстанциира и едновременно с товасе обвързва с принадлежността към строго очертана, специфична

Page 59: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 59култура. Като резултат не се допуска евентуалната възможност заиндивидите с различен расов или етнически произход дапринадлежат към една и съща култура. Подобно твърдо етнокултурноструктуриране се предписва на хората в категорична форма, без дасе зачитат техните лични желания и предпочитания. Така че те напрактика неизбежно „попадат в клопката” на такова етикиране, коетосъществено ограничава тяхната индивидуална свобода ивъзможности. Освен с етноса „културите” в мултикултурнатаидеология често се отъждествяват с нациите или по-точно – съссъществуващите национални държави. Реално не се зачитаполиетническия състав на населението на страната, от коятопроизхожда преселникът, и неговата идентичност се разглеждаизключително в термините на националното. Оттук се стига понякогадо абсурдни ситуации, когато например представителите накюрдската етническа общност, които се самоидентифицират катокюрди, се класифицират и възприемат като турци с последващотопублично и институционално закрепване на въпроснатапринадлежност.

Принципът на предписващата култура (compulsory culture)намира своето естествено идеологическо продължение и в принципана унаследената култура (hereditary culture), в съответствие с койтопроцесът по етикиране се възпроизвежда в следващото поколение, авъзможно е и в третото, и в четвъртото. Този подход например епричинил вреда на мнозина деца от марокански произход, живеещив Амстердам. В името на мултикултурализма те са били принуденида получават своето образование частично на арабски език.Мултикултуралистите, въз основа на своето расистко пренебрежение,просто ги етикирали като „араби”. Докато в действителностпреобладаващата част марокански емигранти произхождат отрайоните, където се използват берберските езици. Така че децатабили обучавани на езика, който те често не можели да разбират, притова в името на опазване на „тяхната собствена култура” (18).

2. Морализация на социоструктурните феномени, свързана синтерпретиране на социално-политическите проблеми през призматана моралните принципи и категории. Тук очевидно присъстватенденцията сложните социални отношения и взаимодействия междуиндивидите и групите в рамките на йерархизираните социалнисистеми да се тълкуват не посредством осъществяване на сериозен

Page 60: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ60макро- и микроикономически, структурно-стратификационен,културно-исторически и др. тип анализ, а чрез прилагане на морално-ценностни критерии и норми. По такъв начин морално-етическитеуниверсалии, като толерантност, отговорност и др., се превръщат вединствено и крайно ограничено средство за обяснение накомплексните обществени феномени и процеси.

3. Културализация на социалното. Представителите намултикултурализма като цяло възприемат живота на индивидите подзнака на културната доминанта. Изхождайки от тази предпоставка,те смятат, че имигрантите, които са се преселили от слабо развититев икономическо отношение страни в мегаполисите на съвременнитепостиндустриални държави, формират строго обособени групи възоснова на етнокултурния принцип. Оттук възникващите проблеми ипротиворечия във взаимоотношенията между местното население иимигрантите се окачествяват като „културни”, произтичащи отнепреодолими цивилизационни различия между отделните културно-исторически типове, носители на които се явяват съответнопредставителите на мажоритарната и миноритарните групи. Обачепри малко по-задълбочен анализ става очевидно, че културнатакомпонента, свързана с произхода на имигрантите, макар и да играесериозна роля, все пак не се явява някаква константна даденост илитоталност всецяло детерминираща тяхното поведение и живот.Определящо значение имат и факторите, притежаващи чистосоциална природа, като: стремеж към по-добра работа и заплащане,търсене на възможности за придобиване на функционално и нескъпожилище, достъп до качествено образование и др.

Същото важи и за самия процес на интегриране наимигрантите в приемащите общества: върху скоростта на протичанена социалната им адаптация влияят не толкова културните разлики(въпреки че последните също не бива да се пренебрегват), колкототакива социални показатели като: правов и материално-икономически статус на преселниците, ниво на образование ипрофесионално-квалификационните им умения. Омаловажавайкисоциалните фактори, мултикултуралистите пренасят акцента върхуетнокултурното (език, традиции, обичаи, вярвания), превръщайкиго в някаква константна, веднъж завинаги дадена на индивидахарактеристика. При това се изпуска от вниманието изключителнатапластичност както на самата тази „обективна” характеристика, така

Page 61: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 61и на нейното възприемане от представителите на приемащатакултурна общност, пряко зависещо от условията и характера насоциалната комуникация и конкретните особености на социалнияконтекст. Всичко това довежда до една интересна особеност, честопъти умело използвана и същевременно риторически прикривана отловки политически водачи: провъзгласявайки гражданскоторавноправие и социалната справедливост, мултикултурната политикана практика започва да поражда очевидно неравенство. Тя всяческиинсинуира и подчертава присъствието на етническите малцинства вобществото, без да обръща внимание върху техния социален статус.При това се смята, че щом като различията са признати и обществотое обявено за мултикултурно, всичките морални ангажименти саизпълнени.

Отбелязвайки определената тенденция на мултикултурализмакъм стилизация на социалното под формата на културното, някоиизследователи специално подчертават приетото в мултикултурнатапарадигма разширено тълкуване на чисто културния модус начовешкото съществуване. По думите на Гордон терминът „култура”започва да изпълнява тук наред с други и компенсаторна функция:на социалните групи, лишени от власт (например имигранти от първои второ поколение), им се приписва особена креативност, тъй катоте се представят като носители на особена култура (12, pp. 1 – 18).Подобно „културно изпъкване” може да повиши самооценката ичувството за превъзходство у отделните представители на тезиобщности, но не способства за засилване на тяхната „включеност” ипредставителност в гражданско-политическите и социално-административните структури, с други думи –запазва status quo поотношение на тяхното маргинализирано положение в рамките насъществуващите социално-икономически и политически йерархии.Затова често се оказва политически изгодно подобно принудителнозатваряне на малцинствата в лоното на тяхната родна култура. Именнов този пункт проличава явното сближаване на позициите наконсервативния националистически монокултурализъм и намултикултурализма, в равна степен засилващи акцента върхукултурата.

4. Етнизация на социално-икономическото и политическото,произтичаща от първата и третата предпоставка. В ракурса нададената интенция различните по рода си конфликти и сблъсъци на

Page 62: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ62интереси се разглеждат като етнически обусловени конфликти, сдруги думи – пряко повлияни от етническия произход на участниците.Именно поради тази причина мултикултурализмът често пъти биваобвиняван в изкуствено, а понякога и чисто манипулативнотранспониране на социалногруповите различия и възникващите натази база конфликтогенни ситуации в етнически. По същество тованерядко означава идеологически продиктувана тенденция към„изпускане на пара”, целяща отвличане на общественото вниманиеот наболелите социално-икономически и политически проблеми.Ненапразно в редица държави, като Канада, Австралия и до известнастепен САЩ, където през последните десетилетиямултикултурализмът се е превърнал в официално приета парадигмана общественото развитие, той на практика не демонстрираполитическа воля за решаване на острите социални въпроси,свързани с изравняване на жизнените шансове, подобряване насоциоикономическото положение на маргинализираните групи,категорично изкореняване на расистките нагласи и умонастроения.Както правилно отбелязва Л. Хатчеон: „Съществува пропаст междуидеала на мултикултурализма и идеологията на културнияплурализъм, която често довежда до засилване на стереотипите имаргинализация на тези тенденции, които видимо подкрепя” (14).

5. Подчертаване на „другостта”, акцентиране наетнокултурните различия. Само по себе си постояннотоактуализиране на етническите и културните разлики поражда нехармонизиращ и обединяващ ефект в рамките на социума, а напротив,предизвиква допълнителна фрагментаризация и сегментизация наобществото, тъй като се превръща в източник на различие и задействаизолационните механизми. Освен това характерното замултикултурализма онтологизиране на етничността и разглежданетой не в термините на индивидуалната самоидентификация, а катосубстанциално свойство допълнително втвърдява границите надругостта, довеждайки до закрепване на дискриминацията въз основана расово-етнически признак и гетоизация на малцинствените групи.

Подобно обстоятелство дава основания на някоиизследователи да бъдат особено критични към идеологическатаплатформа на мултикултурализма. Така например С. Жижек,подчертавайки постмодернистката рамка на мултикултурализма,проявяваща себе си в дистанцирано търпимо, но безучастно

Page 63: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 63отношение към „другия”, възприема мултикултурния дискурс наразличното, разделящ и атомизиращ етнокултурното поле, катопроява на превъзходство на европейската култура. Въпрекидекларирания антиевропоцентристки патос, мултикултурализмътспоред него прокарва европейската културна доминанта, но неоткрито, а посредством индиректния контрол върху формиране наценностните предпочитания и нагласи в другите култури.„Мултикултурализмът – това е расизъм, който се освобождава отвсякакво положително съдържание (мултикултуралистът – това не еоткрит расист, той не противопоставя на Другия особените ценностина своята култура), но заедно с това запазва тази позиция катопривилегировано празно място на всеобщността, от което той можеда дава оценка на съвършено различни, особени култури – уважениетона мултикултуралиста към особеността на Другия – това е форматана утвърждаване на собственото превъзходство” (4, с. 110).

7. Компенсаторен подход при решаване на редица социалнивъпроси. Даденият подход се основава върху изначалното допусканена съществуване на определени различаващи се от мнозинствотогрупи в етнокултурно отношение, на които им се предоставятспециални права, чиято гарантираност е осигурена от държавата. Тезиправа могат да бъдат от различно естество: както засягащи достъпаи представителността във властно-административните структури,така и касаещи квотирането в сферата на образованието. Обачеподобна система от преференции и практика на „лобиране”интересите на малцинствените групи често води до негативнисоциални последици и от своя страна поражда други сериознипроблеми.

Един от тях е феноменът на т. нар. обратна дискриминация,или „расизъм наопаки”, когато се оказват ощетени в своите правапредставителите на мажоритарната общност, които са натоварениосвен това и с чувството на метафизична вина за извършваните оттях в миналото дискриминационни практики спрямо малцинствата.Друг проблем, произтичащ от горепосочения „режим наблагоприятстване”, е свързан с утвърждаване на принципа наполитическа коректност. Абсолютизацията на политкоректността внякои мултикултурни държави, например Австралия, е довела до това,че в страната били установени доста твърди нейни норми, коитозабраняват публикации и изказвания (дори научни и статистически),

Page 64: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ64можещи по някакъв начин да наранят националните малцинства.Такъв подход прави невъзможни обективните оценки на някоихарактеристики на състоянието на австралийското общество, вчастност положението с етническата престъпност (9, с. 139).

Трябва да се отбележи, че политиката на компенсаторнидействия поражда още един кръг от социални проблеми – този път вядрото на самия малцинствен сегмент, понеже инспирира известнанеравнопоставеност между различните миноритарни общности,способствайки за фаворитизиране на някои от тях. Това води доситуация, когато на определена малцинствена група/групи сепредоставят повече привилегии в сравнение с останалите приедновременно игнориране на протичащите вътре в неястратифиционни процеси, които очертават съществени разлики вматериално-икономическото положение, властните пълномощия,нивото на образоване и т. н. у лицата, влизащи в състава й.

Задълбочавайки своята критика, противниците намултикултурния проект често посочват, че компенсаторният подходв социално-политическата сфера се развива благодарение наизначалното приемане на един идеологически постулат намултикултурализма, провъзгласяващ приоритета на етногруповитеправа спрямо правата на отделните индивиди . Чрез товамултикултурната доктрина според мнението им de facto утвърждавадиктата на групово-колективното, недопустим от гледна точка накласическата либерална теория. Оттук като следствие либералнитеценности и идеали, под знамето на които най-често заставамултикултурализмът в процеса на мултикултурната практика,неочаквано се израждат в своята противоположност. Множествоблаги инициативи по защита и реализиране на груповите права иинтереси на малцинствата, като самоопределяне, представителност,квотиране и социални преференции, в крайна сметка довеждат доетнизиране на социалните отношения, сегрегационни прояви инарушаване правата на човека.

Както отбелязва Грей, в съвременните западни плуралистичниобщества политиката, водеща до признаване на груповите права,винаги влече след себе си произвол и неравенство, тъй като самиятподбор на привилегированите групи, също както и определянето натова, кой към какви групи принадлежи, са произволни. Както и вСАЩ възмездието за подобен тип политика се явява своего рода

Page 65: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 65система на апартейд „наопаки”, при която възможностите и праватана хората се определят от случайния в нравствено отношение фактна етническата им принадлежност, а не от техните заслуги и нужди…Затова възникването на груповите или колективните права се явява,по мнението на автора, вероятно най-лошата форма на легализъм,изтласкал традиционния идеал на толерантността (3, с. 55 – 56).

Като цяло през последните години явно се забелязватенденция към засилване на критичната тоналност в многогласния„хор на недоброжелателите” на мултикултурализма. Особеноенергично алармират срещу неговата доктрина, демонстрирайкисвоето дълбоко вътрешно безпокойство, редица западни учени иполитици както на континента, така и зад океана. Както твърдивлиятелният американски политолог Самюел Хънтингтън,провеждането на политиката на мултикултурализъм деструктивновлияе върху западната цивилизация, тъй като евентуалнадевестернизация на Запада и отказ от единна западна идентичностчрез поощряване на културното многообразие ще отслаби западниясвят. Сериозна тревога по повод размиване границите нанационалната (в по-широк аспект европейска) идентичност ипоставяне под въпрос на традиционните гражданско-демократичниценности присъства и в разсъжденията на неговите европейскиколеги. При това засилването на опасенията им несъмнено е повлиянои от спецификата на социално-политическата и етно-демографскатаситуация в Европа с нейната нарастваща сложност ипротиворечивост. Рефлексията й в сферата на обществения дискурссъбужда напоследък особена чувствителност, ако не и болезненост,у представителите на научните, политическите, медийните ишироките публични кръгове при обсъждане на темите и проблемите,свързани с мултикултурната политика.

Главната особеност на тази ситуация се състои в това, че тук,за разлика от САЩ и другите емигрантски страни, привнасянето(само по себе си външно) на етно-културната другост трудно се вписвав традиционния монокултурен опит на европейските нации. Същотокасае и мултикултурализма, който придобива вид на вторичен, визвестна степен импортиран идеолого-политически продукт.Етнокултурното многообразие като емпиричен факт се превръща вчаст от социалната реалност на западноевропейските страни едвапрез последните десетилетия. Възникването на този феномен се

Page 66: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ66обуславя от редица геополитически, икономически и други фактори,по-важните от които са: разпад на колониализма и произтичащитеот това последици, най-вече свързани с активно емиграционнодвижение към бившите метрополии; значителен ръст на икономикатана водещите западноевропейски държави особено през 60-те години,който рязко увеличава потребността от допълнителна работна ръкаи също довежда до засилен приток на трудови мигранти.

Осмислянето на формиращата се поликултурност наобществото, както и на необходимостта от инкорпориране, вписванена етнокултурната другост в установената рамка на националнатакултура довежда до появата на мултикултурализма на европейскапочва. Като немаловажна роля за по-нататъшното разпространяванена мултикултурната идеологическа доктрина изиграва и стремежътна Европа към разширяване на своето икономическо, идейно-политическо и културно влияние в световен мащаб – най-вече върхустраните от Третия свят, както и активизация на регионалнитеетнокултурни и етнополитически движения, стимулирани отпроцесите на евроинтеграция и глобализация.

Същевременно постепенното увеличаване броя намигрантите, както и промяната в етническия им състав, особено явнозабележима в някои европейски държави (например Франция, къдетопървоначалната емиграция от съседните страни, като Италия илиПортугалия, впоследствие отстъпва място на емиграцията от Алжир,Тунис, Мароко и Турция), довеждат до първите опити запредефиниране на ситуацията. Започват да се изказват съмненияотносно възможностите за хармонично вграждане на разнороднитекултури в общото поле на национална гражданственост, сформиранопод знака на доминиращата култура (особено при условие на тяхнатаподчертана идейно-ценностна конфронтация спрямо последната). Авярата на коренното население на приемащите европейски държавив асимилационния потенциал на собствените им култури се оказвасериозно разклатена вследствие на неспособността им да„преработят” чуждородното и да интегрират в орбитата на културниямейнстрийм най-вече представителите на ислямския свят.

Допълнителни усложнения предизвиква и промяната викономическите и социално-политическите обстоятелства през 70-те години: петролната криза от 1974 г. и забавянето темповете наикономически растеж довеждат до свиване пазара на трудовата

Page 67: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 67заетост основно за сметка на неквалифицираната работна ръка,преобладаващата маса на която се явяват слабообразованитепреселници от африканските, азиатските и някои други страни.Тяхното изключване от сферата на трудовите отношения и активнотоучастие на пазара на труда води до по-широката им социалнаизолация, в резултат на която новите емигранти започват да формиратдиаспори и локални общности, проявяващи тенденция къмсамозатваряне и капсуловане. При това членовете на тези общностипродължават да изповядват и да се придържат към традиционнитеценности на своята религия и култура, продължават да живеят според„своите закони” – не само в личния, но донякъде и в публичния сиживот, демонстрирайки чисто формално отношение към законитена приелото ги общество.

През последните две десетилетия ситуацията се усложнява ивследствие на неспособността на европейските страни да ограничатпотока на масовата емиграция въпреки въвежданите почти навсякъдев Европа рестриктивни законодателни мерки, което обуславяпостоянен ръст в броя на новите преселници било поради прилаганена международния правен принцип за предоставяне на политическоубежище или принципа на възсъединяване на семействата, билопоради разрастващата се вълна на нелегална емиграция. Товапредизвиква нови мощни попълнения в състава на миноритарнитеетнокултурни общности при едновременно запазване на нискияикономически и политически статус на образуващите тези общностичленове. И макар че на милиони емигранти се предоставятопределени социални гаранции, те все така остават изключени отактивния обществен живот. В резултат от социалната изолация взападноевропейските страни, както и в САЩ се формират все по-значителни малцинства, склонни да създават своите анклавнипоселения в големите градове, в които те се стремят да запазят своятаетнокултурна идентичност, основана най-често върху исляма. Те сеотличават с по-ниско жизнено равнище и понякога тесни връзки съссенчестата икономика и престъпността. На тази основа в странитеот Запада се оформя неинтегрирана в социалната система нова низшакласа, притежаваща не само етнически, но и расови, конфесионалнии културни отлики от европейците, своего рода „нови изгои”, или„вътрешен пролетариат” (за появата на които А. Тойнбипредупреждава още през 60-те години на ХХ век). Поддържайки

Page 68: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ68постоянни връзки със страната на своя произход, такива малцинствапо същество образуват общности от нов тип – транснационални (1).

Доста обезпокоителен е фактът, че след преселването си наЗапад емигрантите често не само не успяват или отказват да усвоятопределени елементи от културата реципиент, но и напротив,засилват, а в някои случаи и радикализират своята изходна религиознаи културна ориентация. Наблюдава се следното: в отговор наизключително ниския им социален статус и различни форми насоциална изолация, задълбочаващи тяхната маргинализация игетоизация, у тях се формира своеобразна компенсаторна реакция,чрез действието на която традиционната им религиозна иетнокултурна идентичност придобива друг смисъл и значение,превръщайки се в главен източник на груповата идентификация.

Всичко това дава основания на такива изследователи като ХугоЯнг да подчертават, че ако в Англия през 60 – 70-те години се е водиладискусия за това, как да бъдат осигурени с жилище, работа иобразование многобройните емигранти, пристигащи от Ямайка,Пакистан или Индия, и как от тях да се направят пълноценниграждани, то днес най-важният въпрос се състои в това, дали всичкитези многобройни емигранти искат да станат пълноценни граждани(17). В тази ситуация се смята, че реализирането в съответствие смултикултурната доктрина на правото на различие с огледосигуряване комфорта на емигрантските малцинства довежда донеглижиране на неизменните граждански ценности като демокрация,взаимна търпимост, свобода и върховенство на закона. Така че тукна преден план излизат не толкова опасения, свързани с потенциалнаугроза от загуба на работните места за представителите на кореннотонаселение (както е било преди), а сериозна обезпокоеност относнотова, че подобен „емигрантски” мултикултурализъм подкопаваценностите на западните демокрации.

Допълнително засилват напрежението и някои процеси,породени от разширяващата се глобализация. В частност става думаза рязко повишаване нивото на дифузност на агентите и функциитена политиката в световен геополитически мащаб и като следствиеотслабване ролята и ценността на националната държава инеобходимостта от свиване на нейния социален формат.Същевременно световният ред все още основно се осигурява чрезстабилността на държавно-националните образувания, а това

Page 69: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 69определя потребността да се търсят нови аргументи в подкрепа натяхната полезност и жизнеспособност.

В резултат пред западните страни възниква една обща дилема:как да се запази високият социален стандарт и качество на живот,как да се съхрани стабилността на политическата и в по-широкплан на социеталната система и едновременно с това да останенепоколебим принципът на толерантно отношение къметнокултурната другост най-вече в лицето на „бедния Юг”? Най-радикалните решения, свързани със спиране на емиграцията,екстрадиране и т. н., се оказват невъзможни по редица икономически,политически и други причини. Това пренасочва търсенето в другипосоки. Лявоориентираните интелектуалци считат, че е необходимода се засилят програмите, насочени към социално-икономическа икултурна интеграция на мюсюлманските и други миноритарниобщности. Напоследък обаче вследствие на задълбочаващата сесветовна финансово-икономическа криза социално-егалитарниятвариант на отговора изглежда не особено реалистичен. Ненапразносе наблюдава засилване на социалното неравенство и стратификациямежду отделните индивиди и групи, което подхранваконфронтационните настроения, артикулирани от различни социалнидвижения, в това число и тези с фундаменталистка религиозна иетнокултурна насоченост.

На фона на това не изглеждат случайни все по-откровенитедясноконсервативни реакции, особено забележими в Европа.Острието им се насочва срещу мултикултурализма, който се обвинявав разкол на обществото и разклащане основите на националнатаидентичност. Страхът от ислямския фундаментализъм и твърдовкоренило се в европейското масово съзнание обвързване ръста напрестъпността с емигрантския наплив, както и влошаване насоциално-икономическата ситуация допълнително накланятобществените везни в полза на дясноориентираните позиции. Затовавсе по-често, в това число и на най-високо политическо равнище,започват да звучат призиви към ограничаване правата на емигрантитеи за активна защита на националната идентичност, към по-категорично утвърждаване на европейските гражданско-демократични ценности и отказ от политиката на мултикултурализъм.Съвсем наскоро премиерът на Великобритания Дейвид Камерън всвоя доклад от 2 декември 2011 г. публично призна „провала на

Page 70: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ70политиката на държавния мултикултурализъм”, следвайки примерана официалните ръководители на Германия и Франция.

Това предизвиква сериозен обществен дебат за реалнатасъщност и форма на осъществяваната мултикултурна политика. Кактоотбелязват критиците на премиера в лицето на вицепремиера НикКлег, преди да се говори за провала на тази политика, е необходимопърво да се определи дали изобщо се е провеждала такава политикаи какво е било нейното съдържание. По думите на Клег, „под видана доктрина на държавен мултикултурализъм ние сме поощрявалиразличните култури да живеят разделен живот, отделени едни отдруги и от мейнстрийма, а вместо това мултикултурализмът следвада се разглежда като процес, благодарение на който хората взаимносе уважават и общуват едни с други, а не строят стени помежду си.Да приветства разнообразието, но да оказва съпротива наразделението – такъв трябва да бъде мултикултурализмът наотвореното и уверено в себе си общество” (11). Така че основнотовъзражение тук е свързано с твърдението, че приемането намултикултурализма на практика е било до голяма степендекларативно. Както отбелязват и други автори, по съществомултикултурализмът се е тълкувал като политика на изключване,довела до отчуждаване и маргинализиране на етнокултурнитеобщности. Продължавали са да действат и редица дискриминационнимерки по отношение на емигрантите. Като правило засилването натяхната групова идентификация се е обуславяла от съхраняващатасе и неизживяна ксенофобия на приемащата страна.

Тези и други изказвания пораждат все нови и нови кръгове напубличния дискурс относно мултикултурализма, в рамките на койтосе осмислят неговите положителни и отрицателни страни, неговитеидеални образи и реални въплъщения, неговите pro et contra, така черазговорът за него далече не е приключил. Както се вижда,мултикултурализмът е многолик, нееднозначен и противоречив.Поставяйки акцента върху разнообразието и множеството, той сеоказва отворен към възприемане, усвояване и адаптация на другиякултурен опит. Същевременно той е призван да търси единство вмногообразието и в тази своя функция той се стреми да „опитоми” исистематизира инокултурното, както и да инкорпорира, органичнода съживи особеното, различното в тялото на културата реципиент.Подобно балансиране между множествеността и единството,

Page 71: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 71стремежът да се намери компромисно решение между национално-държавното образувание, въплъщаващо културата на мнозинството,и малцинствата се оказват изключително трудно постижими. Оттуксе ражда многообразието от форми на самия мултикултурен модел,както и техните практически импликации, доста несъвършени идалечни от своя първообраз.

Но както абсолютно справедливо отбелязва Малахов, въпрекиче политиките за поощряване на културния плурализъм изглеждатсъмнителни от теоретична гледна точка и амбивалентни по своитепрактически резултати, разумната алтернатива на тези политики всеоще не съществува (7). Необходимостта от поощряване на културноторазнообразие се обуславя от цяла редица причини, като най-важнитеот тях са:

– Геополитически, очертаващи постепенното изместванецентъра на властта от Запада и западната цивилизация към другирегиони и страни, засилващи своите лидерски позиции в световенмащаб; това допълнително предизвиква ръст на етническото инационалното самосъзнание, обуславящо протест срещуразнообразни форми на доминиране на културата лидер испособстващо за постепенен отказ от европоцентризма.

– Икономически, свидетелстващи за това, че без стимулиранена заместващата емиграция, призвана да компенсира естественотосъкращаване броя на населението в Европа вследствие на неговотозастаряване (според прогнозите общият брой на жителите взападноевропейските страни към 2050 г. ще намалее с 40 млн. души),надали ще бъде възможно активно развитие на европейскатаикономика.

– Етнодемографските, свързани със застаряващо кореннонаселение в повечето западни страни, от една страна, а от друга – спродължаващото нарастване на населението в страните от Третиясвят, което предизвиква засилване на миграционните иемиграционните потоци от тези страни основно в САЩ и ЗападнаЕвропа. В тази ситуация огромният приток на имигранти все по-трудно може да бъде „усвояван”, „преработван” от приемащотообщество. Драстичното увеличаване числеността на миноритарнитегрупи довежда до своеобразно преобръщане на значенията напонятията „малцинство” и „мнозинство”, тъй като в дадените условиямалцинството се масовизира, а мнозинството (включително и поради

Page 72: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ72намаляване на раждаемостта) сериозно свива своите очертания;съответно самата категория „малцинство” постепенно започва да губисвоя изходен смисъл.

– Социално-политически, продиктувани от изначалнотонеравенство в жизнените шансове между новодошлите ипредставителите на приемащата общност. Това обстоятелство от своястрана обуславя необходимостта държавата да поеме функцията нагарант на социалните и културните права на мигрантите, улеснявайкивъзможностите за достъп на последните до ключовите жизненоважниресурси.

– Хуманитарни, насочени към защита на индивидуалнитеправа и свободи и предполагащи въвеждане на определени мерки поорганизиране и структуриране на отношенията и взаимодействиятас „различното”, с „другостта”. Последното предполагазадължителното осигуряване на репрезентираност намаргинализираните групи в публично-медийното и властно-политическото пространство.

– Морални, имащи отношение към етнокултурнатасправедливост, която предполага признаване и зачитане надостойнството на различните етнокултурни общности и осигуряванена правова защитеност на културните им потребности.

– Прагматични, визиращи невъзможността на съвременнияетап да се прилагат асимилационни политики и практики.

Същевременно трябва да се отбележи, че само по себе сипризнаването на тези фактори не означава безапелационно приеманена мултикултурната доктрина. Напоследък става очевидно, чемултикултурализмът в своя твърд формат (hard multiculturalism),възникнал през 70-те години, категорично отричащ расисткиориентирания национализъм и утвърждаващ такъв тип идентичност,която се основава върху определена етничност и култура, отдавна езагубил своята популярност и постепенно излиза от общественаупотреба. Неговият „залез” се свързва с културните войни през 90-те, главно спечелени от политическите и културните консерватори.На смяна му идват множество варианти на мекия мултикултурализъм(soft multiculturalism), който явно засилва акцента върху патриотизмаи единната национална идентичност.

Търсенето на по-адекватни начини за осмисляне наполикултурността в обществото и изключително сложният характер

Page 73: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 73на взаимодействие между различни етнокултурни общности в полетона националната държава предизвиква появата на нови форми намултикултурализма. Една от тях е полицентричниятмултикултурализъм. Тази форма на мултикултурализма се опитвамаксимално плътно да се доближи до идеалните принципи намултикултурния интеграционен модел, свързани с утвърждаване наравенството на малцинствата по отношение на техните права и надостъпа до социални блага и ресурси, определящи справедливотоим „включване” в приемащото общество. При това самата реализацияна дадените принципи се основава върху приемане на две многоважни положения. Първото е осъзнаване на процесуалността наинтеграционните усилия. Това означава разбиране, че интеграциятапредставлява продължителен процес, често неограничаващ се сживота само на едно поколение. Но щом като преходът от еднаструктура на идентичност към друга (органично вписана в общатанационална рамка), трае дълго: това изисква въвеждане наспецифични преходни условия и мерки, например касаещипредлагане на специализирани печатни издания, телевизионни имедийни продукти, обучаващи програми и др. на родния език, помощв превода, съдействие при решаване на социално-правови и битовивъпроси и т. н.

Второто положение е свързано с необходимостта отцеленасочена промяна във функционирането на институтите наприемащото общество, за да може да бъде структурирана ирегламентирана цялостната система от отношения и взаимодействияс миноритарните групи, осигуряваща фактическото признание натяхната идентичност и внедряване на съответните културни исоциални практики, както е в случая с доминиращото мнозинство.Това издига ключовото за мултикултурализма изискване, което есвързано със системно изучаване на социалните институти наприемащото общество с цел да се определи дали етническитемигранти и други подобни категории на населението не попадат внеизгодно положение вследствие на съществуващата структура напосочените институти, техните правила и символи. На практика товаозначава преориентация в дейността на държавните органи,довеждаща при необходимост до тяхната институционалнатрансформация (15, p. 34).

Page 74: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ74Следвайки тези положения, полицентричният

мултикултурализъм (за разлика от неолибералните разновидностина модела с присъщото им превъзнасяне на морално-етическитеуниверсалии като „свобода”, „отговорност”, „толерантност” и„благотворителност”) се стреми да разглежда развитието науниверсалния или локалния културно-исторически процес в тяснатаму връзка с различните форми (включително властни) на социалното.Затова той е ориентиран не към сантиментално-екзотичнотолюбуване на „другия”, съпроводено с чувството за жалост,имплицитно поставящо „другия” в позицията на малоценност, а къмсоциалното преосмисляне на инокултурното и реалното му вписванев полето на властта, предполагащо съответната трансформация навластните механизми и институти. Само това би позволило да бъдечут истинският глас на „различното”, само това без лъжливипроповеди за псевдоравенство би му осигурило реалнарепрезентираност както в културен, така и в социално-политическиплан. Подобна нагласа на полицентричния мултикултурализъм есвързана с опита му съзнателно да разглежда социокултурнияконтинуум под ъгъла на „различното” и да възприема малцинственитеобщности не като някои елементи, които трябва да бъдат добавеникъм съществуващото културно ядро, а като пълноправни и активниучастници в многоизмерен, конфликтогенен, но същевременносподелян от всички национално-исторически процес. Близко по свояхарактер концептуално виждане е представено и в модела на ИЛМК– интегриращо либерален мултикултурализъм, но с още по-засиленфокус върху обединяващата роля на приеманата от всичкинационална държавна идея и правилата на нациостроителството.

Дали полицентричният или интегриращо либералниятмултикултурализъм ще се окажат практически по-адекватни ицелесъобразни отговори на нарастващата поликултурност и ще успеятдо голяма степен да въплътят в социополитическата практикаосновополагащите интенции на мултикултурния модел, ще стане яснослед време. Но както те, така и други разновидности намултикултурализма продължават да се развиват, потвърждавайки потакъв начин актуалността и жизнеспособността на мултикултурнатасоциална парадигма.

Page 75: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 75ЛИТЕРАТУРА

1. Ачкасов, В. А. Массовая иммиграция: „бич нашеговремени” или…? (http://www.politex.info/content/view/166/30/).

2. Бенхабиб, С. Притязания культуры. М., 2003.3. Грей, Дж. Поминки по Просвещению: Политика и культура

на закате современности. М., 2003.4. Жижек, С. Интерпассивность. Желание: влечение.

Мультикультурализм. СПб., 2005.5. Котельников, В. Мультикультурализм для Европы: вызов

иммиграции (http://www.antropotok.archipelag.ru/text/a263.htm).6. Котин, И. Под знаком Брэдфорда. Конец политики

мультикультурализма в Британии. – Этнографич. обозрение, 2005,№ 2.

7. Малахов, В. Зачем России мультикультурализм?(www.antropotok.archipelag.ru/text/a062.htm).

8. Мультикультурализм и трансформации постсоветскихобществ. Сб. под ред. B. C. Малахова и В. А. Тишкова. М., 2002.

9. Скоробогатых, Н. С. Австралийский мультикультурализм:путь к гражданскому согласию или расколу. – Общественные наукии современность, 2004, № 1.

10. Тишков, В. А. Реквием по этносу. М., 2003.11. Clegg, Nick. Speech on multiculturalism. Luton, 3 March 2011,

Full Transcript, New Statesman (http://www.newstatesman.com/2011/03/open-liberal-violent/).

12. Gordon, A. Newfield Ch. Introduct ion. – MappingMulticulturalism, Ed. Avery F. Gordon and Christopher Neufield, London,University of Minnesota Press, 1996.

13. Hammer, T. European Immigration Policy, Cambridge,Cambridge University Press, 1985.

14. Hutcheon, L., Introduction, Hutcheon L. & Richmond M. eds.,Other Solitudes: Canadian Multicultural Fiction, Toronto, Oxford Univ.Press , 1990.

15. Kymlicka, W. Western Political Theory and Ethnic Relationsin Eastern Europe, Can Liberal Pluralism be Exported? Western PoliticalTheory and Ethnic Relations in Eastern Europe. Oxford, 2001.

16. Multiculturalism reconsidered: „Culture and Equality” and itscritics, edited by Paul Kelly, Polity Press, 2002.

Page 76: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ7617. Young, Hugo. A corrosive national danger in our multicultural

model: British Muslims must answer some uncomfortable questions, „TheGuardian Tuesday”, 2001, November, 6.

18. Why Multiculturalism Is Wrong (http://web.inter.nl.net/users/Paul.Treanor/multicult.html).

Page 77: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 77ТОЛЕРАНТНИ НАГЛАСИ В ОБЛАСТТА

НА МЕЖДУЕТНИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

гл. ас. д-р Елена Лавренцовa,гл. ас. Мариан Делчев

TOLERANCE ATTITUDES IN THE SPHEREOF INTERETHNIC RELATIONS

Assist. Prof. Elena Lavrentsova, PhD,Assist. Prof. Marian Delchev

Abstract: The review examines available public attitudes in thesphere of international/interethnic relations in Bulgaria. The researchinterest is mainly focused on diagnostics of future pedagogues’ toleranceattitudes, as it is very important to throw light upon their positions takinginto consideration their projective professional realization within one ofthe key field of social life – education.

Key words: tolerance attitudes, interethnic relations, minoritygroups, social distance, multiculturalism

Всяко едно теоретично осмисляне на феномена намултикултурализма както в субстанциален, така и в доктринален планзадължително предполага търсене на съответстващи емпиричниимпликации, които позволяват да бъдат уловени значимите проекциина даденото явление в полето на социокултурната практика. За целтамогат да бъдат изследвани в практико-приложен аспектразнообразните прояви на отношения и взаимодействия в рамкитена социалните общности, характеризиращи се с етнокултурен модус.Наред с това фокусът на изследователския интерес е възможно дабъде насочен и към изучаване на съществуващите общественинагласи в сферата на междунационалните и междуетническитеотношения, които се оформят в съответствие с публичноартикулираните социокултурни модели и образци, от една страна, аот друга – определят реалните форми на поведението на индивидите.В нашия случай ние решихме да изследваме нагласите спрямо

Page 78: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ78етнокултурната „другост” през призмата на толерантността, тъй катоименно наличието на толерантност предполага определенапредразположеност към позитивно отношение и приемане на„другия” и чрез това създава благоприятна почва за утвърждаване иразвитие на мултикултурните идеи и практики. При това спектърътна изследването е ограничен от диагностициране на толерантнитенагласи у бъдещи педагози – студенти от педагогическиспециалности, тъй като за нас от особена важност са интенциите,които демонстрират представителите на дадения обществен сегментс оглед на тяхната проективна професионална реализация вобразователната сфера. Разбира се, тук се отчита и се взема подвнимание изначалната нагласа към социално служене и по-алтруистични форми на поведение, присъщи като цяло наориентираните към дадените специалности лица, но същевременнопредставлява особен интерес по-нюансираният анализ натолерантните им нагласи с оглед определяне на вариации в тяхноторазпределение, позволяващи да бъдат уловени и най-незначителнитеколебания по посока на „нетолерантното”.

Преди да пристъпим към представяне и анализ на резултатитеот изследването е нужно да отбележим, че базисната категория„толерантност”, използвана в проучването, по принцип носи в себеси смислова нееднозначност и обхваща различни семантичнипластове, покриващи широк диапазон от характеристики. Честотолерантността директно се отъждествява със синонимния българскитермин „търпимост”, който традиционно означава милосърдно-снизходително отношение към чужда позиция, мнение или възгледи.Подобно отношение същевременно може да предполага самомълчаливо допускане, а не активно приемане на „другия”,дистанцирано съгласие на присъствието му без стремеж къмоткритост и диалог. В този смисъл толерантността по-скоро сесвързва с чувството за превъзходство и визира липса на реаленинтерес и желание към истинско разбиране и сътрудничество. Катореакция на такова смислово стесняване се оформят по-широкидефиниции, където акцентът се поставя върху доброжелателносттаи алтруизма, върху готовността за ефективно социалновзаимодействие и партньорство.

Вариативността на смисловите значения се поражда ивследствие на това, че проблемът за толерантността може да серазглежда от разнообразни позиции: и като етико-философска норма,

Page 79: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 79и като принцип на взаимоотношенията между последователите наразлични идеологически концепции, убеждения и вярвания, и катометод на социалнополитическите решения и действия, и като важначерта на възпитанието на подрастващото поколение, и катообезателно условие на всяко социално-светско и конфесионалнослужене и т. н. (10, с. 19). В резултат – „толерантността” придобивамножествени измерения и ипостаси: философски, политически,идеологически, научни, религиозни, културни и др. в зависимост отконтекстуалното пространство, в което тя се улавя и оформя презпризмата на съществуващите теоретични схващания и представи.

Тъй като нашето изследване е насочено към сферата намеждунационалните/междуетническите отношения, то именно този– етнокултурен – аспект на толерантността ще конституираинтересуващия ни контекст. С оглед на това толерантността ще серазглежда като една от основните ценности и социални норми награжданското общество, като такова социокултурно явление, коетоизразява позитивно, уважително, разбиращо и подкрепящоотношение към представителите на други (най-вече миноритарни,намиращи се в неравностойно положение) етнически групи и водидо утвърждаване на недискриминационни форми на поведение,подходи и практики, целящи постигане на устойчива хармония междуразличните етнокултурни общности.

Изходният мултиетнически състав на населението в Българиянапълно оправдано обуславя извеждането на въпроса затолерантността на преден план. Често обаче на това качество кактов широкото обществено съзнание, така и в политическия дискурс сеприписва известна доза априорност. Смята се, че толерантността екоренно присъща на българското общество, а многобройнитеисторически примери и свидетелства за безконфликтнодобросъседско съ-съществуване на различните етноси на териториятана България сами по себе си достатъчно красноречиво потвърждаватподобно становище. Същевременно периодично възникващитеотклонения от общоприетия артикулиран модел на българскататолерантност, както и необходимостта от научно тестиране назаявената констатация водят до проблематизиране на изходнатапостановка и предизвикват поява на редица интересни изследванияи мащабни социологически проучвания по темата след началото напрехода (90-те) и особено през последните години (виж 1, с. 21 – 32;

Page 80: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ802, с. 12 – 13; 3; 4, с. 165 – 197; 5, с. 266 – 285; 11, с. 281 – 318; 12, с. 77– 96; 13; 14). В по-голямата част от случаите анализът натолерантността тук се осъществява чрез измерване, съпоставяне иосмисляне на социалните дистанции спрямо определениминоритарни етнически групи, живеещи в страната.

Един от най-разпространените инструменти за изследване насоциалните дистанции, активно прилаган и в България, е известнатаскала на Богардус (15, pp. 265 – 271; 16), където на респондента сепредлага да оцени възможността за встъпването му в брак спредставител на друга националност или етнос, за живеене с него ведна и съща сграда, за работа в една и съща фирма и т. н. Както ивсеки друг методологичен инструмент, тази скала не може да бъдеабсолютизирана, тъй като в нея присъстват определени ограничения.Сериозни критики предизвиква както самото подреждане накатегориите, така и смисловото им уеднаквяване без достатъчноотчитане на особеностите на различен етнокултурен контекст, освентова се отчита като сериозен недостатък насочеността на скалатакъм измерване нивото на дистанции на мнозинството къмнационалните и етническите малцинства, както и ред други моменти(17, pp. 102 – 103).

Изхождайки от това и най-вече от потребностите на социално-педагогическата практика за изучаване особеностите намеждунационалната/междуетническата толерантност, е използванадаптиран вариант на теста на В. С. Собкин и Д. В. Адамчук (8, с. 26– 35; 9, с. 48 – 60). Тестът в определена степен е конструиран възоснова на скалата на Богардус, като същевременно я променя итрансформира чрез включване на нови въпроси и категории,позволяващи да бъдат уловени такива специфични измерения натолерантните нагласи, които са особено значими в полето насоциално-педагогическите взаимодействия. Той е базиран върхуняколко съдържателни блока от въпроси: самоидентификация възоснова на етно-национален признак и емоционално отношение къмсвоята нация, социално позициониране спрямо представителите надруги национални или етнически групи, манифестиране натолерантни/нетолерантни нагласи на социално-политическо иидеологическо равнище, отношение към конфликти, възникващи наетно-национална почва, емоционално обагрена позиция надистанция или приемане на представителите на други нации или

Page 81: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 81етноси. Предложените в теста въпроси са модифицирани с огледотчитане на специфичните социо- и етнокултурни условия в Р.България и са структурирани в подготвената за целта анкетна картаи като предварителен вариант – електронна web анкета (http://mee-sz.blogspot.com/).

2. Резултати от анкетатаСоциологическото изследване се осъществява в рамките на

научен проект на ДИПКУ, Тракийски университет, като обхващастудентите от специалностите: „Социална педагогика” (І и ІІ курс) и„Специална педагогика” (ІІ курс) на Педагогическия факултет,Тракийски университет. Данните от електронното проучване не савключени в анализа поради малкия брой респонденти.

Основната цел на изследването е да се проучат и оценяттолерантните нагласи в сферата на междуетническите отношения.

Общият брой респонденти, включени в извадката, е 103лица, тип на извадката – управляема.

Период на провеждане на проучването: 01.04.2011 г. –01.05.2011 г.

Регион – област Стара Загора, гр. Стара Загора.Тъй като явно преобладаващият брой респонденти (в

процентно отношение не по-малко от 96 %) са с идентичен етническипроизход, решено е да не се прави диференциация в рамките наизвадката, понеже евентуално фиксираните разлики в толерантните/нетолерантните прояви у представителите на различни етническигрупи няма да бъдат съществени и статистически достоверни. Затоваосновният фокус в дадения случай е концентриран върху анализа натолерантните нагласи у индивидите, които се самоидентифицираткато българи, визирайки чрез това своята принадлежност къметническото мнозинство.

По същата причина не се изследва и влиянието на гендернияфактор, тъй като преобладаващата част от респондентите са отженски пол. Освен това данните на другите изследвания, насоченикъм проучване и анализ на толерантните нагласи, показват, чеустановената разлика в нагласите на двата пола варира отнезначителна до рамките на статистическата грешка. По тази причинане може да се каже, че полът е от съществено значение приподдържането на пространствени социални дистанции (6, с. 43 – 44).

Page 82: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ82До известна степен могат да бъдат пренебрегнати и разликите поотношение на възрастовия признак, изхождайки от незначителнитеколебания на възрастовите характеристики у лицата, включени визвадката. Изследванията на свой ред потвърждават приемливосттана подобно допускане и сочат, че в общия случай възрастта също нее съществен фактор по отношение на социалните дистанции иразликите между отделните възрастови групи също не превишаватстохастичната грешка (пак там, с. 44). Затова не се прилагат гендернии възрастови разпределения на отговорите на въпросите.

Модел за статистическа обработка на данните.Представянето на резултатите се осъществява в табличен вид катонатурални величини, процентни отношения и мода на вариационнияред. Анализът е количествен по представените величини и качествен.В случай че отговорите на анкетираните позволяват и има потребностот това, за установяване на статистически значими разлики междуотделните отговори се използва Z – тест, който има предимството,че може да се приложи при всякакъв обем на извадките.

Статистическата техника е следната:1. Изчисляват се относителните честоти на отговорилите по един исъщ начин на дадено твърдение от всеки въпрос ( n

fp , където f еброят на отговорилите по проверявания начин на дадения въпрос, аn е обемът на извадката). Означават се съответно с p1 и p2.2. Формулират се нулева и алтернативна хипотеза:Н0: Разликата в относителните честоти между двете извадки не естатистически значима, т. е. тя се дължи на случайни фактори.На: Разликата в относителните честоти между двете извадки естатистически значима, т. е. тя се дължи на влиянието на изследванияфактор или има предопределящо значение за групата.3. Пресмята се проверяващата величина z по формулата:

, където n1 и n2 са обемите на двете извадки.При вероятност за грешка б = 0.05 „критичната” стойност за z е zб =1.96. Ако z < zб нулевата хипотеза се приема, т. е. с 5 % вероятност загрешка можем да смятаме, че не съществува статистически значима

2

22

1

11

21

)1()1(n

ppn

pppp

z

Page 83: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 83разлика между изразените становища на изследваните лица подадения проблем (7, с. 279).

Анкетата се състои от 11 въпроса, обособени в следните групи:

І ГРУПА. ПРОЯВА НА ТОЛЕРАНТНИ/НЕТОЛЕРАНТНИНАГЛАСИ НА ЕМОЦИОНАЛНО-ЛИЧНОСТНО ИСОЦИАЛНО РАВНИЩЕ (въпроси 1, 2, 3, 5)

Първият въпрос от анкетата е насочен към разкриванеособеностите и характера на психо-емоционално отношение къмсобствената национална идентичност:

1. Какво е Вашето отношение към националността, къмкоято принадлежите?

1. Аз изпитвам гордост от факта, че принадлежа към тазинационалност.

2. За мене моята националност не е от особено значение.3. Аз изпитвам вътрешен дискомфорт от това, че

принадлежа към дадената националност.4. Често изпитвам срам от моята национална

принадлежност.5. Бих предпочел/предпочела да се родя с друга националност.6. Други (напишете).Вариантите на отговор, които се предлагат, очевидно показват

възможност за разпределяне на емоционалното преживяване вскалата с ясно очертани полярни точки на отношението: „чувство нагордост” и „чувство на срам”. Наред с това тук е изведена още еднасъдържателна плоскост: възприемане на самата националнаидентичност, както и цялата, съпътстваща този феноменпроблематика в термините на социално-личностната значимост(варианти на отговор – 2, 3, 4). Като предпоследният вариант наотговор (5-ти) визира от своя страна допълнителна радикализацияна негативизма спрямо приетата от индивида националнаидентичност, намираща своя израз в желанието тя да бъде променена.

Разпределението на данните е следното:

Page 84: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ84Фигура 1

m = 1Анализирайки получените отговори, можем да отбележим

следното: абсолютното мнозинство от респондентите – близо 90 %,изразяват явно позитивни чувства и емоционално задоволство отфакта на своята национална принадлежност. При това относителноголям дял от анкетираните – 6,8 %, демонстрират по-индиферентноотношение към собствената националност, което все пак може дабъде окачествено като неутрално-положително. По-малко от 2% отлицата отбелязват чувството на дискомфорт, а още по-малко – едва0,97 %, изпитват негативно преживяване, свързано с възприетата оттях национална идентичност. Въпреки изключително ниския бройреспонденти, попадащи в пета категория – 0,97 % от извадката, всепак е показателно, че има и такива лица, които усещат остранеудовлетвореност и разочарование от собствената си националнапринадлежност. Разбира се, това в никакъв случай не може да серазглежда като драматична тенденция, но с оглед осмислянето нададения тип отношение в рамките на генералната съвкупност(студенти от педагогическите специалности) можем да посочим, чесама по себе появата на подобни отговори у представителите на

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90%

12

34

56

твър

дени

е

процент 89,32 6,8 1,94 0,97 0,97 0

1 2 3 4 5 6

Page 85: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 85въпросния контингент свидетелства за ерозиране основите нанационална идентичност, присъщо на съвременното българскообщество.

Следващият въпрос от анкетата (№ 2) цели да определихарактера и степента на социалното дистанциране на респондентитеспрямо представителите на други национални/етнически групи чрезпоставянето им в една хипотетична, но същевременноличностнозначима ситуация. Както вече посочихме, именносоциалното дистанциране се явява един от най-разпространенитепараметри за изучаване и установяване нивото на толерантност,широко употребяван за построяване на редица измерителни скали.За определяне особеностите на социалната дистанция е използванследният въпрос:

2. Приемате ли възможността да сключите брак с лице отдруга националност/етнос?

1. Не, защото това ще доведе до конфликти в семейството.2. Не, защото не мога да нарушавам семейните традиции.3. Не, тъй като не искам моите деца да се сблъскат с

проблема за избора на националност/етнос.4. Не, защото искам моите деца да са със същата

националност/етнос като моята.5. Да, защото не искам моят съпруг/съпруга да бъде със

същата националност/етнос като моята.6. За мен националността на съпруга/съпругата не е от

значение.Следва да се отбележи, че предложените отговори очертават

не само възможните социални бариери, произтичащи от сферата навътрешносемейните отношения, но и визират появата на дистанции,обусловени от вътрешните личностни ограничения. Представляваинтерес също така и петият вариант на отговорите, тъй като тойфиксира положителната нагласа за евентуален брачен съюз спредставител на друга етнокултурна група, от една страна, а от друга– крие в себе си определена амбивалентност, тъй като съдържанегативно преживяване на собствената идентичност.

Page 86: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ86Фигура 2

m = 6

Като отрицателни се отчитат нагласите при отговори 1 – 4; катоположителни – 5 – 6.За установяване на статистическата значимост на различията междупосочените твърдения с положителен или отрицателен характер еопределена проверяващата величина z =34.4, т. е. приема сеалтернативната хипотеза – съществуват статистически значимиразлики между двата типа твърдения при отчитане мненията наанкетираните от извадката.

Както се вижда от таблицата, по-малко от половинатареспонденти (48,54 %) демонстрират позитивна нагласа, избирайкитвърдението (фиксиран отговор) на въпроса под номер 6, където несе придава значимост на национална/етническа принадлежност напартньора при обмисляне на възможността за сключване на брак.Още около 3 % (2,91 %) от изследваните лица показват явни

0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50%

1

2

3

4

5

6

твър

дени

е

процент 9,71 7,77 11,65 10,68 2,91 48,54

1 2 3 4 5 6

Page 87: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 87предпочитания към представителите на други етнокултурниобщности, което също говори за тяхната толерантност, носъпроводена от преобладаващ негативен „послевкус” на чувствотоза национална/етническа малоценност. Интересно е, че спрямопървия въпрос тук броят на респондентите, манифестиращи подобнипреживявания, е по-висок. Като че ли, оглеждайки се в лицето набрачния партньор със същия етнокултурен произход, те възприематсобствената си идентичност в още по-изразена негативна тоналност.

Същевременно сравнително голям брой анкетирани избиратнегативно твърдение (1, 2, 3, 4) – общо близо 40 %, като основнитеоткроени мотиви са опасения от бъдещи проблеми на децата (3) ижеланието за запазване на „етническата чистота” на семейството (4).Като цяло регистрираните данни, отчитащи негативната нагласа завстъпване в брак с представител на друга националност или етнос,показват по-нисък процент в сравнение с този, установен в редицаподобни изследвания в България. Но вземайки пред вид конкретниясъстав на респондентите в извадката (с характерните за тяхпедагогическа професионална ориентация, относително високообразователно равнище и др.), можем да твърдим, че фиксиранотониво на неприемането се движи в много високи граници. И това вечеочертава доста тревожна картина. Понеже значителната социалнадистанция спрямо евентуален брачен партньор засяга не само модусана интимно-личностните отношения, но и рефлектира върху по-широки социални връзки и взаимодействия.

Следващият въпрос (№ 3) отново е ориентиран къмопределяне на толерантните/нетолерантните нагласи в ситуациитена личностно общуване, но такива, които наред с проективнотоизмерение обхващат и реално протичащи комуникации в рамките навсекидневния опит. Освен това те обикновено не предполагат по-дълбок интимен характер или поне не го включват на начален етап.Тук е важно да бъдат уловени социално-пространствените бариериот психо-емоционално естество, които възпрепятстват изгражданена позитивни отношения с членовете на други етнокултурниобщности. Въпросът се предлага в следната формулировка:

3. Какво изпитвате при запознанство с човек от друганационалност (етнос)?

1. раздразнение2. недоверие

Page 88: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ883. интерес4. уважение5. нищо особено6. зависи от националността.Както се вижда, фокусът на въпроса е концентриран върху

очертаване на палитра от различни емоционални преживявания приконтакт с лица от друга националност или етнос. Резултатите отанализа на получените данни са следните:

Фигура 3

m = 3

Въз основа на данните могат да бъдат изведени няколкообобщени тенденции:

1. У повече от половината респонденти (56, 31 %) преобладавачувството на интерес – лицата от друга националност или етноснесъмнено привличат тяхното внимание и събуждат желанието имза опознаване на „другия” като изразител на нова, различна отпривичната за тях етнокултурна среда.

0 10 20 30 40 50 60%

12

34

56

твъ

рден

ие

процент 0 0 56,31 10,68 14,56 20,39

1 2 3 4 5 6

Page 89: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 892. Близо 15 % от анкетираните не определят чувствата си към

събеседника на база неговата национална/етническа принадлежност.3. Същевременно за повече от една пета от анкетираните

(20,39 %) националната и етническата принадлежност на индивидае една от водещите характеристика при формиране на съответнотопсихо-емоционално възприемане на неговата личност (отговор 6), т.е. тяхната позиция е подчертано избирателна и може да означавакакто позитивната психо-емоционална реакция спрямопредставителите на едни национални и етнически малцинства, такаи дистанцирано-индиферентни, възможно е даже граничещи сопределен емоционален дискомфорт чувства спрямо други.

4. Наред с това очевидната липса на мнения, фиксирани вотговори 1 и 2, говори за това, че никой от анкетираните лица неизпитва подчертано негативни емоционални състояния при контактас представителите на други национални или етнически групи.

Пети въпрос служи за индикация на толерантните/нетолерантните нагласи в полето на междунационалното илимеждуетническото взаимодействие между индивидите през призматана „конфликта” – една от фундаменталните социологическикатегории. Въпросът е формулиран по следния начин:

5. Склонни ли сте да си обяснявате възникването наконфликт при общуването с национално-етническатапринадлежност на събеседника?

1. Не, никога.2. Да, но няма да го използвам като аргумент в спора.3. Да, и ще го използвам като аргумент в спора.В предложения въпрос е залегнала определена интенция: да

бъде установено специфичното позициониране на респондента впрактиката на ежедневното общуване, свързано с неговотовъзприемане на националните и/или етническите характеристики иособености на друг човек като евентуален повод за възникване наконфликтни ситуации. Както се вижда, именно третият вариант наотговора фиксира „открита” нетолерантна позиция по отношениена събеседника, когато неразбирането, предизвикано отсоциокултурните фактори, веднага се предефинира под знака нанационалното/етническото и води до поява на изострено неприеманена другия. Наред с явно изразеното в третия вариант неприемане,вариант 2-ри по-скоро говори за присъствието на своего рода

Page 90: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ90„латентна” нетолерантност, която въпреки че не се манифестираоткровено спрямо другия, но все пак съществува като вътрешнанагласа и отношение.

При анализа на данните се откроява значителнотопревишаване (2/3) на позициите на латентно и открито нетолерантноотношение към събеседника, обусловено от неговата национална иетническа принадлежност. Особено впечатлява броят нареспондентите (60,19 %), избрали втория вариант. Това еизключително висок процент, който фактически двойно надхвърлятози, получен в хода на изследванията в Русия, предприети отавторите на използваната методика – Собкин и Адамчук (9, с. 50).

Фигура 4

m = 2

0 10 20 30 40 50 60 70%

12

3тв

ърде

ние

процент 32,04 60,19 7,77

1 2 3

Page 91: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 91ІІ ГРУПА. ПРОЯВА НА ТОЛЕРАНТНИ/

НЕТОЛЕРАНТНИ НАГЛАСИ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКО ИПРАВОВО РАВНИЩЕ (въпроси 4, 6, 7, 8)

Тази група въпроси се отнася по-скоро към фактори отидеологически порядък и очертава цяла съвкупност от проблемнимоменти, свързани с отношението към националните иетнокултурните традиции на живеещите в България малцинствениобщности, към възможността за съществуване на национално/етнически профилирани училища, както и с една или друга позицияспрямо въвеждане на определени ограничения по етно-националенпризнак. Въпрос 4 от дадената група придобива следната форма:

4. Как се отнасяте към това, представителите нанационалните/етническите малцинства в България даотбелязват своите празници?

1. Всички етноси трябва да имат възможност да отбелязватсвоите празници, живеейки в България.

2. Безразлично ми е.3. Не ми е приятно, че малцинствата отбелязват своите

празници.4. Малцинствата не трябва да отбелязват своите празници

в България.Необходимо e специално да се подчертае, че изборът на първи

и четвърти вариант на отговор дава възможност на респондентитеда останат на „чисто идеологически” позиции с изразена позитивнаили негативна насоченост. Докато вариант 3 наред с идеологическатаси обусловеност се явява и личностно-емоционално обагрен –избралият този отговор респондент изпитва вътрешен емоционалендискомфорт от факта, че представителите на миноритарнитенационални или етнически групи в страната не само се стремят дазапазят своите специфични културни традиции, но и да гиартикулират в публичното пространство под формата на едни илидруги празненства. Подобно раздразнение еднозначно визиранетолерантна позиция, макар и невинаги да намира своя пряк израз.Именно негативната емоционална натовареност като симптом нанеприемане отличава третия вариант на отговор от втория, койтосъдържа подчертана индиферентност спрямо национално-етническите прояви на другостта. Резултатите от анкетата по тозивъпрос са следните:

Page 92: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ92

Фигура 5

m = 1

Изразеното числово сходство между „безразличие” и„емоционален негативизъм” при почти 1/3 от анкетираните е твърдеинтересен резултат. Присъстват в извадката и такива лица – около 4%, които категорично заявяват своята негативна идеологическиобусловена позиция. Този процент очевидно не е висок, но всъчетание с броя на респондентите, избрали 3-ти вариант на отговор,той оформя вече една внушително величина – почти 1/5 от всички саанкетираните, които възприемат негативно в открита или завоалиранаформа етнокултурните прояви на другостта. С оглед на специфичнатапрофесионална насоченост на включените в извадката лица и сфератана тяхната дейност в най-близко бъдеще подобно обстоятелство никакне изглежда оптимистично. Макар като цяло може да се твърди, четолерантните нагласи у респондентите са идеологически

0 10 20 30 40 50 60 70%

12

34

твър

дени

е

процент 65,05 15,53 15,53 3,88

1 2 3 4

Page 93: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 93детерминирани в положителен план (1). С проверяващата величинаz = 62.9 между отговорилите с твърдение 1, 3 и 4 (сумарно) сепотвърждава силно изразена статистически значима разлика втолерантните нагласи сред представителите на извадката.

6. Как се отнасяте към съществуването на училища сизразена национална/етническа ориентация в България?

1. Това е необходимо, защото позволява на различнитенационалности/етноси да съхранят своята култура и традиции.

2. Това е необходимо, защото позволява на всички желаещида научат за историята и културата на другите народи/етноси.

3. Това не е необходимо, защото води до изолация напредставителите на различните националности/етноси и обостря

междунационалните/междуетническите отношения.4. Това не е необходимо, защото всички трябва да се

обучават в един и същ тип общообразователни училища.5. Това е необходимо, защото малцинствата трябва да

бъдат изолирани.6. Друго (напишете).Вариант 1 на отговорите по принцип съдържа в себе си ясно

изразена мултикултурна нагласа, в съответствие с която не само сеприемат етнокултурните различия, но и се насърчават с огледопазване на културното многообразие. Този полюс на идеологическиобусловено позитивно приемане, приветстване и окуражаване на„другостта” предполага и своя антипод, фиксиран във вариант 4. Тук,напротив, е очертана такава идеологическа позиция, която твърдозалага на асимилацията (по аналогия с известна американскадоктрина melting pot – ‘претопяващ котел’) като гарант нанационалната стабилност и здрава основа за формирането на единнанационална идентичност. Същевременно варианти 2 и 3 разкриватотношението към проблема за взаимодействие между културите чрезопозицията – „откритост” (2) и „изолационизъм” (3). Последният 5-ти вариант на отговорите има изразен сегрегационистки характер сдемонстриране на превъзходство на националното мнозинство исилен стремеж към установяване на категорични образователнидистанции. Разпределението на отговорите на въпрос 6 са следните:

Page 94: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ94

Фигура 6

m = 4

От получените резултати могат да бъдат установени няколколюбопитни тенденции. От една страна, почти половината отанкетираните (сумарно 1. и 2. вариант) демонстрират високо равнищена идеологическа отвореност и реално зачитат право на „другостта”,в т. ч. и в образователната сфера. Представената картина наизследването благополучно се допълва от крайно незначителният дял(по-малко от 2 %) на респондентите, които се отличават стенденциозно сегрегационистки настроения и нагласи.

От друга страна, над 1/3 от анкетираните (33,98 %) изразяватоткрита нетолерантност по отношение наличието на национални/етнически училища в страната. Установените резултати, предвидбъдещата професионална реализация на изследваните, са тревожни.Наред с това може да се допусне, че този висок процент показва нетолкова реално съществуваща позиция на неприемане на

0 5 10 15 20 25 30 35%

12

34

56

твъ

рден

ие

процент 22,33 25,24 24,27 33,98 1,94 0,97

1 2 3 4 5 6

Page 95: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 95етнонационалното образователно самоопределяне (естествено, встрого установени от закона граници), колкото стремеж да се избегнеимплицитно съдържащата се в мултикултурната идеологиявъзможност за капсулиране, а чрез това и сегрегиране наминоритарните общности в рамките на образователнотопространство. Особено остро в България този проблем, свързан собразователната сегрегация, засяга ромските малцинства, ненапразнопрез последните години толкова много усилия (за съжаление,невинаги успешни) се полагат за интегриращи и включващипрактики, най-вече в сферата на предучилищното, началното иосновното образование.

Следващият въпрос също е ориентиран до голяма степен къмулавяне на толерантните/нетолерантните нагласи през призмата насоциално-идеологически детерминанти. Конкретната формулировкана въпроса е следната:

7. Каква е причината за негативно отношение към хората,пристигащи да живеят в България?

1. Те влошават криминогенната обстановка в страната.2. Те не плащат данъци и живеят за наша сметка.3. Те заемат нашите работни места.4. Те решават проблемите си за наша сметка.5. Те се отнасят зле към българите.6. Те имат отблъскваща външност.7. Те имат агресивен характер.8. Те принадлежат към други националности/етноси.9. Те имат друго вероизповедание.10. Те трябва да живеят в родината си.11. Поради съществуващите предразсъдъци.12. Друго (напишете).13. Реални причини няма.14. Не съм забелязал негативно отношение към тях.Както се вижда въпросът е конформистки по своя характер и

имплицитно подбужда към съгласие с тезата, че в страната иманегативно отношение към имигрантските общности. От всичкипредложени варианти единствено последното (14-то) твърдение имаизразена неконформистка насоченост. Разпределението нарезултатите е, както следва:

Page 96: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ96

Фигура 7

m1 = 14m2 = 11

Данните показват, че изразена толерантна позиция се забелязвау 20 % от анкетираните. Същият брой респонденти са склонни даприемат, че негативизмът спрямо имигрантите е налице в българскотообщество и го обясняват със съществуващите предразсъдъци.Същевременно ярко очертана нетолерантност по отношение начужденците се откроява у значителен дял от анкетираните (сумарноза вариантите 1, 2, 3, 8, 9, 10 – 53,39 %), при това най-често срещанатанегативна реакция (16,5 %) се оказва продиктувана от страха заевентуална загуба или липса на работа. Интересно е, че никой отанкетираните лица не е посочил като възможна причина за негативноотношение към имигрантите техните специфични външни белезиили определени черти на характера (предложените варианти 6 и 7).За сметка на това преобладаващо значение за инспириране на

0 5 10 15 20 25%

13

57

911

13твър

дени

е

процент 1,94 3,88 16,5 0 2,91 0 0 8,74 7,77 11,65 20,39 1,94 17,48 20,39

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Page 97: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 97нетолерантността се приписва на чисто социални и идеологическифактори.Последният (8-ми) въпрос от тази група цели да засегнеидеологически-правовата плоскост на междунационалните/междуетнически отношения. Той се предлага в следнатаформулировка:8. Смятате ли, че в България трябва да се въведе ограничениепо национален/етнически признак?1. Да, за получаване на висше образование.2. Да, за определена професионална дейност.3. Да, за заемане на ръководни длъжности.4. Да, за заемане на политическа длъжност.5. Да, за дейност в сферата на масмедиите.6. Да, за дейност в сферата на културата.7. Да, за получаване на българско гражданство.8. Да, за друго (напишете).9. Не, смятам, че ограниченията по национален признак санедопустими.10. Безразлично ми е.Както показват горепосочените варианти на твърдения, тукосновният фокус пада върху установяване и диференциране нанетолерантните нагласи в съответствие с избраната от респондентаобласт – образование, политика, култура и т. н., за прилагане направови ограничения, дължащи се на определена национална/етническа принадлежност. Разбира се, присъства и възможносттаза избор на такъв вариант, който изразява толерантна позиция(вариант 9). Необходимо е да се отбележи, че самият въпрос еконструиран по такъв начин, че се явява до известна степенподвеждащ, тъй като първите осем варианта създават определеноконформно напрежение за приемане на един или друг видограничения по национален/етнически признак), докатопоследният (10-ти) вариант е неконформистки по своя характер.Резултатите показват значителна дисперсия, както следва:

Page 98: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ98

Фигура 8

m = 9

Данните сочат, че почти една трета от анкетираните, въпрекиизначално подвеждащата формулировка на въпроса, успяват дадемонстрират толерантна нагласа. И твърде голям процент (21,36%) запазват своята индиферентност спрямо очертания проблем.Наред с това никак не са малко и тези, които „гласуват” за един илидруг вид ограничения (общо над 50 %). Интересно е, че споредизразените нетолерантни нагласи на респондентите с най-голямотносителен дял са желанията за ограничения на малцинствата приреализацията им в политическата сфера, както и при заемане наръководни длъжности. Очевидно тук е налице определена „защитно-охранителна реакция”, насочена към установяване на бариери запредставителите на миноритарните общности по отношение на

0 5 10 15 20 25 30%

12

34

56

78

910

твър

дени

е

процент 5,83 1,94 10,68 26,21 0,97 0 5,83 1,94 29,13 21,36

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

Page 99: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 99достъпа им до процедурите за вземане на ключови политически иуправленско-административни решения.

Показателен е и фактът, че почти 6 % от анкетираните считатза необходимо да се въведат ограничения и в сферата наобразованието, свързани с достъпа на малцинствата до висшаобразователна степен (спрямо само 0,97 % от изказалите се заограничения в медийната област). Това свидетелства за все по-осезаемо разбиране, че именно образованието в наши дни сепревръща в един от водещите стратификационни фактори. Съответнополучаването на добро образование дава на индивида, от една страна,значителни шансове за благополучна професионално-кариернареализация, а от друга – преоткрива пред него и по-широкиперспективи: вече в политическата и в управленската сфера. Оттукевентуалното регулиране на достъпа до висше образование серазглежда от позициите на мажоритарна „охранителност” катовъзможност за изкуствено задържане на малцинственитеетнокултурни групи и общности в нискостатусни социални позициии възпрепятстване на тяхната възходяща мобилност.

ІІІ ГРУПА. ПРОЯВА НА ТОЛЕРАНТНИ/НЕТОЛЕРАНТНИ НАГЛАСИ И ПОВЕДЕНИЕ НА СТАТУСНОИ ЛИЧНОСТНО РАВНИЩЕ (въпроси 9, 10, 11)

Първият от въпросите, включени в дадената съвкупност, сестреми да характеризира отношението на представителите надоминиращата етническа общност към членовете на малцинственинационални и етнически групи с използване на статусна оценка.

9. Как оценяване приноса на малцинствата за развитиетона българската наука и култура?

1. Значението на този принос се преувеличава и то най-вечеот представителите на самите малцинства.

2. Смятам, че представителите на малцинствата сериозноса допринесли за развитието на науката и културата.

3. Нямам определено мнение.4. Безразлично ми е.

Page 100: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ100

Фигура 9

m = 3

От представените варианти на отговори явно проличава, чеако изборът на 2-и вариант фактически говори за признание назначимата роля на малцинствата в развитието на българскатанационална наука и култура и висока оценка на техния принос, тоизборът на 1-и вариант показва едно негативно-скептично отношениеи на практика се свежда до позицията на непризнаване. Резултатитеотчитат следното: около 11 % от респондентите приемат, ченационалните или етническите малцинства имат сериозен дял вкултурните и научните достижения на страната, още 4 %демонстрират своето безразличие към разглеждания проблем. Нафона на това повече от половината анкетирани (53,4 %) не изразяватопределено мнение по въпроса, а 30 % смятат най-малко засъмнително приписването на сериозни заслуги на малцинствата заразвитие на българската наука и култура.

0 10 20 30 40 50 60%

12

34

твър

дени

е

процент 30,1 10,68 53,4 3,88

1 2 3 4

Page 101: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 101Въпреки известни очевидни дадености, тук трябва да се

подхожда много внимателно към интерпретиране на резултатите. Отедна страна, последното отношение (30,1 %) красноречиводемонстрира мажоритарен скептицизъм и ниска статусна оценка намалцинствата. От друга страна, изключително високият процент налицата, затруднили се да изразят някакво становище по въпроса, неможе да не навежда на една мисъл: трудностите с артикулирането напозиция тук са обусловени от реалната липса на информация заприноса на малцинствата в учебно-образователната литература.Подобен тип въпроси почти не се застъпени в учебното съдържаниепо история и цивилизация, география и икономика, философия игражданско образование, чужд език и други учебни предмети. Тазипразнина по ред причини не успява да запълни и висшетообразование. Във връзка с това може да се предположи, че изборътна 1-ви вариант на отговор сериозно е повлиян от явния недостиг назнания по проблема.

Следващият въпрос (№ 10) е насочен към изследване нааспекти на междунационалните/междуетническите взаимодействия,които са свързани с възникване на по-концентрирано напрежение ипротивопоставяне, прерастващо в конфликт. При това целта е не самода бъде фиксирано въвличането на респондента в една или другаконфликтна ситуация (или неучастието му), но и да бъде установенокой (индивид, вътрешна или външна група) поема ролята на двигателв конфликта, отключвайки негативното личностно-емоционалноотношение и агресивния тип поведение.

10. Участвали ли сте в конфликти на национална/етническа основа през учебната година?

1. Да, бях инициатор.2. Да, инициатор бе групата, към която принадлежа.3. Да, инициатор бе противоположната страна.4. Не, не съм участвал.

Page 102: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ102

Фигура 10

m = 4

Както се вижда, отговорите на този въпрос, освен данни заучастието/неучастието на респондента в национални или етническиконфликти, показват също и източника на инициативата. Изборътна трети вариант на отговора ни подсказва, че в дадения случая ставадума за такава ситуация, когато анкетираният е склонен да възприемасебе си като обект на чужда агресия. Докато предпочитанатаориентация към първи и втори вариант маркира или самияреспондент, или неговото групово обкръжение като евентуален субектна агресивно поведение в полето на междунационалните/междуетническите отношения.

Данните сочат, че в извадката с по-голям превес са „жертвите”на конфликтни ситуации, чийто дял обаче е незначителен (4,85 %).Същевременно е показателно, че нито един респондент не е избралпървия вариант на отговор, което свидетелства за липса на изразеналичностна агресия в изследваната извадка. В допълнение към тези

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100%

12

34

твър

дени

е

процент 0 2,91 4,85 93,2

1 2 3 4

Page 103: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 103резултати масово преобладават отговорите (93,2 %), фиксиращиневъвлечеността на анкетираните в ситуации на междунационаленили междуетнически конфликт. Всичко това дава известно основаниеда се твърди и че средата е неконфликтна като цяло.

Последният въпрос от анкетата също фокусира своетовнимание върху емоционално-личностните аспекти навъзприемането на малцинствата, но в ракурса на проективнитевзаимодействия. Предлага се следната формулировка:

11. Представете си, че във вашия клас/група се обучавачовек от друга националност/етнос, който говори на българскис акцент. Каква ще бъде вашата реакция?

1. Аз ще му съчувствам, но нищо няма да направя, за да гоподкрепя.

2. Ще се постарая да убедя съучениците си да не гоунижават.

3. Няма да обръщам вниманието на това.4. Ще се старая да избягвам общуване с него.5. Ще му се присмивам.6. Ще го унижавам.7. Друго (напишете).Отговорите на този въпрос конкретизират особеностите на

емоционално отношение към представителите на другинационалности или етноси чрез задаване на личностно-емоционалендиапазон във възприемането на другостта в рамките на еднахипотетична ситуация. Отношенията тук се ранжират споредпостепенното засилване на негативната модалност: от емпатийно-съчувстващите реакции на единия полюс до откровено оскърбителнии агресивни на другия. Важно е да се подчертае, че в предложенитеварианти на отговор присъстват и такива (варианти 2 и 4), които такаили иначе отчитат вътрешното отношение на респондента в контекстана външното социално-групово позициониране и влияние. Ако впървия случай, индивидът е склонен да демонстрира неконформентип поведение („ще се постарая да убедя...”) и не само избира даотстоява своята толерантност в разрез със съществуващата групованагласа, но и е готов активно да способства за промяна на последнатас риск от евентуални неблагоприятни реакции спрямо самия него,то във втория вече се предполага подчинение на груповото

Page 104: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ104въздействие („ще избягвам общуването с него”), макар и под форматана неутрално дистанциране.

Разпределението, отразено в съответната фигура, е следното:

Фигура 11

m = 2

Очевидно е, че като цяло са налице положителни нагласи,следвани от дистанцирано отношение (но все пак у изключителномалък брой респонденти – под 3 %), съобразено с позицията нагрупата. Интересен момент е, че в преобладаващата част отдопълнително формулираните отговори анкетираните отноводемонстрират реакция на загриженост и опека, но я свързват съсслабото владеене на езика от страна на хипотетичния съученик/състудент, съответно са готови да му окажат съдействие и помощ сцел подобряване на езиковите умения.

Накрая обобщавайки резултатите, могат да бъдатформулирани няколко основни извода:

0 5 10 15 20 25 30 35 40 45 50%

12

34

56

7твър

дени

е

процент 5,83 45,63 37,86 2,91 0,97 0 10,68

1 2 3 4 5 6 7

Page 105: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 1051. Като цяло в изследваната извадка преобладават

толерантните нагласи към националните и етническите малцинства.2. Регистрира се изключително ниска поведенческа

агресивност спрямо малцинствените групи в пространството намеждунационалните/междуетническите отношения.

3. Същевременно по цял ред въпроси нивото нанетолерантност се движи в достатъчно високи граници; особено яркотова проличава при анализа на отговорите, свързани с избора наевентуален брачен партньор и със ситуациите на възникване нанапрежение или конфликт в практиката на всекидневното общуване.

4. Може да се отбележи също така, че много по-изразена епроявата на нетолерантно отношение към представителите нанационалните и етническите малцинствени общности на социалнои идеологическо равнище, отколкото в емоционално-личностен план.

5. В редица ситуации у значителен брой анкетирани лицаприсъства явен стремеж към реализиране на „опазваща” позиция,водеща до установяване на значими социални дистанции.

6. До известна степен негативизмът в нагласите спрямонационалните и етническите малцинства се обуславя и от недостигана необходимите обучаващи материали. Слабата застъпеност вучилищната програма на темите, свързани с живота, историята икултурата на малцинствените общности в България, както и с приносаим за социално-икономическото и научно-културното развитие набългарското общество, често довежда до формиране на изкривениоценки, неадекватни представи и в крайна сметка – трайнипредразсъдъци.

В заключение може да се добави следното: преобладаванетона толерантна ориентация и позитивно отношение не бива да служикато повод за успокоение, тъй като наред с тях, при това далеч неепизодично, се прокрадват определени негативни нагласи,предизвикани от стремежа към доминиране и ограничаване праватана миноритарните национални/етнически групи, както и проявитена техните култури. Подобно присъствие на негативни нотки внагласите на бъдещите педагози очертава един съществен проблем– повишаване нивото на риска от социално изключване на децатаот националните и етническите малцинства в сферата наобразованието. Затова е необходимо да се търсят пътища и да сеполагат целенасочени усилия (на политическо, идеологическо и

Page 106: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ106културно-образователно равнище) за преодоляване на такъв типотношение.

ЛИТЕРАТУРА

1. Иванов, М., И. Томова. Етнически групи и междуетническиотношения в България. Аспекти на етнокултурната ситуация вБългария. София: АКСЕС, 1994.

2. Коен, Е. Има ли „обратен” расизъм в България. – Обектив,№ 126, 11/2005.

3. Кънев, К., Е. Коен, Д. Симеонова. Пет години по-късно.Неправителствените проекти за десегрегация на ромскотообразование в България. София: БХК, 2005.

4. Митев, П. Е. Връзки на съвместимост и несъвместимостмежду християни и мюсюлмани в България. – В: Връзки насъвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани вБългария. Съст. А. Желязкова. София: МЦИМКВ, 1995.

5. Пампоров, А. Етническите дистанции в България през 2007.Младите хора в европейска България. ЦИН-БАН, 2007.

6. Пампоров, А. Социални дистанции и етнически стереотипиза малцинствата в България. София: Институт Отворено общество,2009.

7. Педагогическа диагностика. Под ред. на Г. Бижков. София:Народна просвета, 1988.

8. Собкин, В. С., Д. В. Адамчук. Измерение толерантныхустановок в сфере межнациональных отношений. – Вестникпрактической психологии образования, № 2 (7) 2005.

9. Собкин, В. С., Д. В. Адамчук. Измерение толерантныхустановок в сфере межнациональных отношений. Продолжение. –Вестник практической психологии образования, № 3 (8) 2006.

10. Толерантность. Сб., Общая редакция проф. М. П.Мчедлова. Изд. „Республика”, 2004.

11. Томова, И. Отношение към ромите в България. Аспектина етнокултурната ситуация. Осем години по-късно. София: АКСЕС,2000.

12. Томова, И. Етнически стереотипи и предразсъдъци убългарите. Аспекти на етнокултурната ситуация в България. Съст.В. Русанов. София: ЦИД, 1992.

Page 107: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 10713. Томова, И., Янакиев, Я. Етническите отношения в армията.

София: IMIR, 2002.14. Янакиев, Я. Приложение на европейските практики за

интеграция на етническите и културните малцинства в Българскатаармия: София: Юруков, 2003.

15. Bogardus, E. A Social Distance Scale, Sociology and SocialResearch, vol. 17, 1933.

16. Bogardus, E. Social Distance, Los Angeles, Antioch Press,1959.

17. Weinfurt, K & Moghaddam, F. Culture and Social Distance: aCase Study of Methdological Cautions, Journal of Psyhology, vol. 141,2001.

Page 108: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ108

ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕОРЕТИЧНИ

АНАЛИЗИ

Page 109: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 109

ОБЩУВАНЕТО В ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ПРОЦЕС

гл. ас. д-р Мария Тенева

COMMUNICATION IN PEDAGOGICAL PROCESS

Assist. Prof. Mariya Teneva, PhD

Abstract: In communication process the individual features ofcommunicating people stand out according to their level of socialcompetence. Pedagogical communication characterizes with informationexchange, exchange of ideas, impressions, actions, assessments directlyrelated to joint activities between teacher and students.

The Goal of the present research is to establish the elementaryschool communication characteristics. The Object of our research activityis the pedagogical communication during the initial stage of primaryeducation. The Subject of the research are the pedagogical communicationpossibilities to optimize the interaction between teacher and student. As aresult of the carried out research we can sum up that young students feelnecessity to communicate with their teachers. Teachers should know thepedagogical communication challenges and discover their aspects insuccessful pedagogical process realization.

Key words: pedagogical communication, pedagogical interaction,communicative competence

Общуването е специфичен човешки феномен, който съпътствацялото ни социално съществуване. То присъства като задължителенкомпонент в нашето битие. Влиянието му върху всички човешкидейности е забележимо.

В специализираната литература обикновено се разграничаватдве понятия: общуване и комуникация. Л. Десев споделястановището, че ,,комуникацията е по-общо понятие, което сеасоциира със система от връзки, необходими за контактите междухората. Общуването би следвало да се разглежда като процес на

Page 110: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ110социална комуникация между членовете на обществото” (Десев, Л.,1996, с. 131).

В процеса на общуване се открояват индивидуалнитеособености на общуващите субекти съобразно равнището на тяхнатасоциална компетентност. Спецификата на общуването се определяот конкретния социален и културен контекст, но качеството иефективността на неговото реализиране са в пряка зависимост отконкретния комуникативен акт. Както изтъква С. Цветанска:,,Вариативността на общуването се дължи на различния социаленопит и нееднаквата степен на комуникативна компетентност наобщуващите, в които се проектират индивидуалните различия междухората – темперамент, структура на личността, нагласи, ценностниориентации и т. н.” (Цветанска, С., 2006, с. 30).

Анализирайки общуването в педагогическия процес, енеобходимо да насочим вниманието си към факта, че неговотореализиране се характеризира с последователната размяна на ролите,по време на което непрекъснато се обменя информация междусубектите, въвлечени в акта на общуване. Двете страни в общуването(двата субекта) взаимно си влияят и в този смисъл е възможно дапроменят хода на процеса. В хода на педагогическото общуване освенразмяната на информация е необходимо да се организира обмен наидеи, мнения, впечатления, съждения, действия, оценки, които иматпряко отношение към отделните етапи на съвместната дейност.Педагогическото взаимодействие, което се осъществява спосредническата роля на общуването, е насочено към реализиранена целите на възпитателния процес. То се инициира в условията наопределен тип отношения между общуващите учители и ученици.Както изтъква Г. Димитрова: ,,При педагогическите взаимодействияособено е важно да се създадат положителни взаимоотношения,оказващи целенасочено възпитателно въздействие върху ученицитеи способстващи за тяхното духовно развитие и обогатяване”(Димитрова, Г., 1994, с. 58).

Целта на настоящото изследване е да установим спецификатана общуването в процеса на обучение в началното училище.

Обект на изследователската ни дейност е педагогическотообщуване в началния етап на основното образование.

Предмет на изследването са възможностите напедагогическото общуване за оптимизиране на взаимодействиетоучител – ученик.

Page 111: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 111За реализиране на поставената цел проведохме проучване сред

учениците в 4. клас на основното образование. Проучването беизвършено с помощта на специално разработен за целта въпросник.Въпросите бяха насочени към открояване на особеностите наобщуването между учителя в началния етап на образование инеговите ученици.

Различните видове дейности, в които са въвлечени учениците,провокират необходимостта от делово общуване с учителя,посредством което той се реализира в редица от своите функции –източник на знания, възпитател, партньор на ученика в процеса наобучение, помощник при срещане на познавателни трудности, моделза подражание на учениците и т. н. Наред с деловото общуване енеобходимо да присъства и свободното междуличностно общуванемежду възпитателя и възпитаниците. То съдейства за изграждане наотношения на доброжелателност, сътрудничество, доверие,искреност, които имат огромна роля за реализиране напедагогическото взаимодействие, без което е немислимо да се очакваправилно протичане на педагогическия процес.

Върху успешното протичане на педагогическото общуванезначимо влияние оказва педагогическата компетентност на учителя,компонент на която е неговата комуникативна компетентност. Отпозицията на своята професионална компетентност (разглежданакато сложен комплекс от знания, умения, навици, отношения,стратегии на поведение, които му позволяват да изпълнявапрофесионалните си задължения в образователната среда) учителятпредоставя разнообразни възможности на учениците за заемане наразлични роли в процеса на комуникация, активира участието имкато източници на информация, като слушатели, като генератори наидеи. Той планира адекватното за всяка ситуация кодиране иизлъчване на сигнали и подходящото използване на комуникативнитеканали.

Педагогическото общуване оказва значимо влияние заформирането на учениковата личност. Съдейства за активизиранетона учениците и взаимодействията, които възникват между тяхсъобразно техните интереси и потребности. Посредством общуванетомежду учениците и учителите се формират взаимоотношения, коитооказват влияние за усвояването на учебния материал и оказватвъздействие върху личностното развитие на подрастващите. Поради

Page 112: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ112този факт е необходимо педагозите да работят целенасочено върхуразвитието на комуникативни умения у учениците, посредством коитода се подпомогне разбирането, да се поддържат хуманнивзаимоотношения между участниците в образователния процес.

Нито естественото, нито специално организираното ученебиха могли да се мислят извън контекста на общуването. Далиличността ще опознава заобикалящия я свят самостоятелно, воденаот вътрешни подбуди, или познавателната й дейност ще бъде външномотивирана и специално организирана, тя във всички случаивзаимодейства с обкръжаващата я природна и социална средапосредством общуването – с предметите, с компонентите на флоратаи фауната, с книгата, с виртуалното пространство, с учителите, съссъучениците.

Първият въпрос, който зададохме на учениците, бе насоченкъм установяване на тяхната необходимост от общуване с учителите.От изследваните лица се изискваше да отговорят на въпроса:,,Изпитваш ли необходимост да общуваш със своите учители?”.

Обобщените отговори на този въпрос биха могли да бъдатпредставени по следния начин:

Фигура 1

От графиката на фигура 1 е видно, че 55 % от изследванитеученици изпитват необходимост от общуване с учителите. Приотговорите на 45 % от четвъртокласниците е посочено, че изпитваттакава необходимост в редки случаи. Не се натъкваме на отрицателниотговори на поставения въпрос.

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

да в редки случаи не

Необходимост на ученика от общуване с учителите

Page 113: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 113Както изтъкнахме по-горе, учителят в своята професионална

дейност се проявява в редица свои функции. Неговата професионалнареализация не би била възможна без присъствието на общуването вобразователната среда. От спецификата на отговорите на първиявъпрос се откроява тенденция, според която повече от половинатаот учениците от четвърти клас (55 %) изпитват потребност отобщуване със своя учител. Това е показател за намиране на правилнияпедагогически стил и верния тон на общуване на учителя с учениците.Може да се възприеме като индикатор за добро педагогическовзаимодействие между двата субекта в процеса на обучение. Колкотопо-добро е взаимодействието между учител и ученик, толкова по-резултатно се реализират целите на обучението.

При отговорите на 45 % от изследваните лица е посочено, чеизпитват необходимост от общуване със своите учители само в редкислучаи. Този факт би могло да бъде анализиран в негативен аспектпоради изтъкнатата голяма значимост на общуването впедагогическия процес. Обучението и възпитанието на децата вучилище не може да се реализира извън контекста на педагогическотовзаимодействие и педагогическото общуване в различните му форми.Това, че учениците изпитват необходимост да общуват с учителя, вредки случаи е сигнал за неправилно организиране на общуванетоот страна на педагога. Предпоставка за това би могъл да бъдеавторитарният стил на общуване, който формират някои педагози впрофесионалната си дейност.

Както отбелязва Г. Димитрова: ,,При авторитарния стил наобщуване възпитателят не възприема възпитаника като субект, а серъководи само от собствените си виждания, нагласи, желания,оценки. Стреми се да ги налага, без да дава възможност навъзпитаниците да изкажат своето становище, мотиви на действие,желания, потребности” (Димитров, Л. и кол., 1999 – 2000, с. 135).Когато в процеса на обучение ученикът е затруднен да се реализиракато субект, когато неговите виждания, отношения, потребности сеомаловажават и пренебрегват от учителя, когато присъства главномонологът на учителя, придружен от много императивни фрази инатрапени изисквания, тогава е обяснимо желанието на ученика даобщува със своя учител само в редки случаи.

Вторият въпрос бе насочен към установяване на времето,когато учениците общуват с учителя. От четвъртокласниците се

Page 114: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ114изискваше да отговорят на въпроса: ,,Кога най-често общуваш съссвоите учители?”

Обобщените отговори на този въпрос биха могли да бъдатпредставени по следния начин:

Фигура 2

От графиките на фигура 2 е видно, че 80 % отчетвъртокласниците общуват със своите учители предимно по времена учебните часове. При отговорите на 25 % от изследваните лица епосочено, че общуват с учителите си в междучасието, а в 10 % отслучаите учениците общуват с учителите в извънучилищнаобстановка. Сумарно процентите надхвърлят 100 %, т. к. изследванителица дават повече от един отговор. Комбинация от два отговора ,,повреме на учебния час” и ,,в междучасието” е констатирана при 10 %от отговорите на учениците, а комбинация от отговори ,,по време научебния час” и ,,в извънучилищна обстановка” – в 5 % от случаите.

От спецификата на получените резултати следва да отбележим,че за голяма част от учителите в началния етап на образованиеобщуването с учениците се изчерпва с осъществяване напедагогическо взаимодействие по време на учебния час. Те общуватс учениците си предимно делово и реализират в най-висока степенфункцията си на източници на знание. В професионалната си дейностучителите би трябвало да бъдат възприемани от учениците и въвфункцията им на помощници, когато децата срещат познавателнизатруднения в процеса на обучение, и като доверени лица, и като

0%10%20%30%40%50%60%70%80%

по време на учебниячас

в междучасието в извън училищнаобстановка

Време за общуване на учениците с учителя

Page 115: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 115авторитетни личности, които са пример за подражание, и катовъзпитатели, и като мениджъри в класната стая и т. н.

Ако вземем под внимание факта, че едва 35 % от учителитеобщуват със своите ученици извън рамките на урока, логично бихмезадали въпроса ,,Колко от своите функции реализира успешноучителят в своята професионална дейност?”. И в този аспектприемайки факта, че по време на учебния час той предимно обучава,бихме могли да насочим мисълта си към това, че времето заопознаване спецификата на личността на децата, проучването натехните интереси, светогледни възприятия, потребности е крайнонедостатъчно. Този факт сам по себе си говори за затруднения вреализирането на възпитателните цели, които се поставят в процесана обучение. Едва 10 % от учителите инициират акт на общуване съссвоите ученици в извънучилищна обстановка, когато ученикът в най-висока степен разкрива уникалността на своя вътрешен свят.

Общуването, което е заключено в рамките на учебния час, сеотличава със своя професионално-делови характер. То ерегламентирано, има официален статут и научен стил на изложението.Както изтъква Ж. Савова: ,,В урока се осъществява т. нар. деловообщуване, при което основните подбуди и съдържание навзаимодействията между учители и ученици са обусловени отпрограмираните цели и задачи на съвместната им дейност” (Савова,Ж., 1989, с. 63).

В условията на урока реализирането на комуникативния актмежду учителя и ученика се основава на определена неравностойност,породена от различните социални роли (на обучаващ и на обучаем),в които се проявяват двата субекта в процеса на обучение.

Общуването между учителя и учениците по време намеждучасието има сходни характеристики с това, което се провеждав учебния час, тъй като много често темата му е свързана с уроците иобучението. Това наше предположение се потвърждава отспецификата на отговорите на следващия въпрос.

Учениците бяха попитани: ,,По какви теми разговаряте съссвоя учител?”.Обобщените отговори на този въпрос биха могли да бъдатпредставени по следния начин:

Page 116: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ116Фигура 3

От графиката на фигура 3 е видно, че 90 % от учениците отчетвърти клас разговарят с учителя единствено по теми, които касаяттяхното обучение. Едва 10 % от изследваните ученици заявяват, черазговарят с учителите си по теми, които не са свързани с уроците иобучението.

Спецификата на получените отговори на този въпрос корелирас резултатите от предходния въпрос, при който 10 % от ученицитезаявяват, че разговарят с учителя в извънучилищна обстановка.Именно този тип общуване надхвърля рамките на професионално-деловото. Това в повечето случаи е непринудено междуличностнообщуване, което има неофициален характер. Темите може да бъдаториентирани към обучението на учениците, но много често сапредизвикани от личните им преживявания и отношенията им въввръзка с ежедневни събития или изразяване на позицията им къмглобални проблеми с общочовешка значимост. Именно чрезмеждуличностното общуване от този вид учителят в най-високастепен опознава своите възпитаници и реализира най-пълноценновъзпитателната си функция.

Спецификата на динамичното съвремие, в което живеем,дистанцира родителите от техните деца. Родителската заетост въввръзка с осигуряване на материалното благополучие в семействотосе увеличава и времето за общуване с децата респективно намалява.Това провокира необходимостта от общуване с учителя, който е еднаот авторитетните за детето личности от социалното обкръжение на

0%

20%

40%

60%

80%

100%

по теми свързани с обучението по други теми

Теми на общуване между ученици и учители

Page 117: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 117възрастните. Учителят трябва ясно да осъзнава това и да бъде готовда откликва на желанието на децата за общуване не само в училище,но и в извънучилищна обстановка. Необходимо е да пренастроинагласата си във връзка с тематиката на общуване. Наред спрофесионално-деловото общуване, насочено към изясняване напроблемите на обучението, да бъде готов за реализиране на свободномеждуличностно общуване със своите ученици. Самият той да бъдеинициатор на такъв тип общуване. Да бъде с висока комуникативнакомпетентност, която е задължителен компонент на неговатапедагогическа компетентност и една от ключовите компетентности,заложени в Европейската квалификационна рамка (ЕКР) за обучениепрез целия живот.

Според избраните и формулирани в Препоръките наЕвропейския парламент и на Съвета от 2005 г. обхват и съдържаниена първите две места сред ключовите компетенции за учене презцелия живот, които трябва да се развиват, са посочени:комуникация на майчин език и комуникация на чужди езици.

Съобразяването с тези препоръки на Европейския парламент,заложени в ЕКР, би довело до обединяване на различнитеквалификационни системи, до улесняване трансфера наквалификации между отделните страни, до постигане на практическаприложимост на компетенциите както на национално, така и наевропейско равнище. Изтъква се, че „ЕКР ще подпомогне по-голяматамобилност на учащи и работещи. Тя ще улесни учащите в описаниетона притежаваното широко равнище на компетентности в полза напредлагащите работа фирми и лица в други страни” (http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/publ/pdf/broch_bg.pdf).

В този аспект се налага да се постави акцент върхуформирането и развитието на комуникативната компетентност напедагозите по време на обучението им в университета. Студентитеот педагогическите специалности да осъзнават още в етапа напридобиване на педагогическа компетентност значимостта наобщуването като важен фактор за осъществяването на педагогическовзаимодействие с учениците. Да полагат специални усилия заповишаване на своята комуникативна компетентност. Да бъдатподготвени в професионалната си дейност за реализиране както наделово, така и на свободно междуличностно общуване със своите

Page 118: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ118ученици, за да могат успешно да изпълняват целия комплекс отпедагогически функции.

Това наше становище се потвърждава от спецификата наотговорите на следващия въпрос, който бе зададен на изследванитеученици: ,,В коя от своите функции се проявява най-често твояучител?”

Обобщените отговори на този въпрос биха могли да бъдатпредставени по следния начин:

Фигура 4

От графиката на фигура 4 установяваме, че в 60 % от случаитеучителят в началния етап на образованието реализира успешнофункцията си на обучител. Учениците го възприемат като личност,притежаваща необходимия запас от знания, умения и компетенции,посредством които той обучава децата. Осъзнават неговатакомпетентност като професионалист, който организира и реализирауспешно тяхното обучение в образователното пространство.

Учителят се възприема във функцията му на възпитател от 40% от изследваните ученици от 4. клас. Не бива да се пропуска фактът,че обучението и възпитанието са два взаимносвързани процеса, коитосе реализират в единство в педагогическия процес. Учителят е единот основните фактори за възпитанието на децата в образователнатасреда. За да се очертае цялостният педагогически облик на учителя,е необходимо той да се реализира и в своята възпитателна функция.

0%

10%

20%

30%

40%

50%

60%

на обучител на възпитател

Функции, в които ученикът възприема учителя

Page 119: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 119Според Е. Рангелова учителят и класният ръководител

изпълняват в професионалната си дейност комплекс от възпитателнифункции, всяка от които има свое специфично място и проявлениепри възпитателния процес. Посочените възпитателни функции са:,,Формираща – свързана с изграждането на хуманност у отделнаталичност и в съответните обединения. Комуникативна – утвърждававръзките на различните равнища. Коригираща – свързана свъзможностите да се предизвиква личността на ученика дапреосмисли критично някои ценности и да анализира позицията сисъобразно изискванията на морала. Регулираща – посредством коятоучителят съдейства за качествени изменения в съзнанието иповедението на ученика, адекватни на времето. Информационна –свързана с натрупването на нова информация в съзнанието, свързанасъс съвременните измерения на нравствеността. Контролираща –изисква да стават непрекъснати корекции в личностното изгражданев процеса на съответните дейности, организирани в училище”(Димитров, Л. и кол., 1999 – 2000, с. 430 – 431).

Посочените възпитателни функции на учителя савзаимосвързани и това налага реализирането им да се осъществявав необходимото им единство. Правилното организиране накомуникативния акт от страна на учителя с учениците се явява ключовфактор за успешното реализиране на възпитателните му функции.

Когато характеризираме педагогическото общуване в началнияетап на основното образование, следва да отбележим, че учителят севъзприема от малкия ученик като безспорен авторитет. Ученикът сенуждае и очаква неговите оценки, мнения, съвети, указания въввсички сфери на своята дейност. В тази възраст децата приемат твърдеемоционално личността на учителя. Желанието им за осъществяванена съвместен комуникативен акт с него не се заключава в рамките напрофесионално-деловото общуване, а се разпростира и в периметърана свободното междуличностно общуване. На този етап от животана децата общуването с възрастните все още има приоритетна роляпо отношение на общуването с връстниците.

Този факт следва да се осъзнава от педагозите в началнотоучилище. Те трябва да полагат целенасочени усилия за повишаванена своята комуникативна компетентност. Да откликват на желаниятана учениците за осъществяване на комуникативен акт както вобразователното пространство, така и извън него. Да познават

Page 120: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ120спецификата на различните стилове на педагогическото общуване ида формират такъв стил, посредством който да реализират в най-висока степен резултатно педагогическо взаимодействие.

Във връзка с установяването на стила, посредством койтоучителите общуват със своите ученици, зададохме следващия въпрос:

,,Посочете как общува с Вас учителя?Авторитарно – като изхожда предимно от своите желания,

разбирания, интереси, цели.Либерално – като ви дава прекалено голяма свобода,

съобразява се с вас и вие определяте правилата.Демократично – като се съобразява с вашите желания, но

поставя ясни правила, които не променят взаимоотношенията ви каторавностойни партньори”.

Обобщените резултати на този въпрос могат да бъдатпредставени по следния начин:

Фигура 5

Както е видно от графиката на фигура 5, стилът напедагогическо общуване на началния учител с неговите ученици едиференциран и в трите посочени групи.

Най-голям дял заема демократичният стил на педагогическообщуване. Такъв отговор дават 77 % от изследваните ученици вчетвърти клас.

На второ място е поставен авторитарният стил на общуванеот 15 % от четвъртокласниците.

0%10%20%30%40%50%60%70%80%

авторитарен либерален демократичен

Стил на педагогическо общуване

Page 121: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 121Най-малък дял заема либералният стил на педагогическо

общуване. Той е предпочетен от 8 % от изследваните лица.От спецификата на получените резултати установяваме, че 23

% от педагозите общуват с четвъртокласниците посредствомнеправилно формиран стил. Както авторитарното, така и либералнотообщуване възпрепятстват пълноценното взаимодействие междуучителя и учениците. И в двата случая ученикът е затруднен даосъзнае и да се реализира в социалната си роля. Прекалено голямата,както и прекалено скъсената дистанция между ученика и учителявъзпрепятстват правилното осъществяване на педагогическотовзаимодействие и оказват негативно влияние върху резултатносттана образователния процес.

За да бъде успешно реализирано професионално-педагогическото общуване, е необходимо личностите, които саангажирани в него, да се проявяват като активни и равноправнисубекти, което е възможно единствено при осъществяване надемократичния стил на общуване.

От изключително значение е в хода на педагогическотообщуване не само да се извършва обмен на информация, но такасъщо да се извършва обмен на идеи, мнения, съждения, позиции,оценки, действия, които имат пряко отношение към планирането,организирането, анализирането и оценяването на съвместнатадейност.

Педагогическото взаимодействие, което се осъществява набазата на общуването, съдейства за постигане целите навъзпитателния процес и е свързано с формирането на личността наученика. При осъществяването на педагогическото взаимодействиее много важно да се създадат положителни взаимоотношения, коитооказват целенасочено възпитателно въздействие върху учениците испособстват за тяхното духовно развитие и обогатяване.

Педагогическото взаимодействие се реализира както вурочните и извънурочните форми на обучение, така също и визвънкласните и извънучилищни дейности, и в свободните разговории беседи с учениците, инициирани по тяхно желание.

Сътрудничеството при педагогическото общуване е от особеноважно значение за ефективното протичане на възпитателния процес.

Това трябва ясно да се осъзнава от педагозите, работещи вначалния етап на основното образование. Те трябва още в периода

Page 122: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ122на овладяване на педагогическата професия да полагат съзнателниусилия за обогатяване на своята комуникативна компетентност; дапознават предизвикателствата на педагогическото общуване и даоткриват неговите проекции върху успешното реализиране напедагогическия процес.

В резултат на проведеното проучване достигнахме до следнитеизводи:

1. Учениците от началния етап на основното образованиевъзприемат учителя като авторитетна личност, с която желаят даобщуват и да си партнират.

2. Началният учител реализира в недостатъчна степенобщуването със своите ученици в извънучилищна обстановка, коетоснижава изпълнението на възпитателната му функция.

3. При реализиране на педагогическото общуване учителятакцентира приоритетно върху теми, свързани с обучението научениците, което респективно намалява възможността за общуванепо теми извън училището и опознаване на учениковата личност.

4. В професионалната си дейност учителите използватпредимно демократичния стил на педагогическо общуване сучениците, което е предпоставка за осъществяване на резултатнопедагогическо взаимодействие.

ЛИТЕРАТУРА

1. Десев, Л. Педагогическа психология., С. 19962. Димитров, Л. и кол. Теория на възпитанието., С. 1999 –

20003. Димитрова, Г. Педагогически основи на общуването при

възпитанието. С., 1994.4. Савова, Ж. Педагогическото общуване в обучението. С.,

1989.5. Цветанска, С. Предизвикателства в педагогическото

общуване. С., 2006.6. http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/publ/pdf/

broch_bg.pdf

Page 123: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 123ТЕКСТОЛИНГВИСТИЧНИЯТ ПОДХОД

В КОНТЕКСТА НА КОМУНИКАТИВНАТАКОМПЕТЕНТНОСТ

гл. ас. Десислава Сидерова

TEXT LINGUISTIC APPROACHIN THE CONTEXT OF COMMUNICATIVE

COMPETENCE

Assist. Prof. Desislava Siderоva

Abstract: The following paper studies different viewpoints of thenotion communicative competence, as well as its implementation indidactics in particular. The leading understanding here is its integrativerole within the framework of the complex subject „Bulgarian languageand literature”. It also investigates the presence in the school materialsof the text as a form of development of the communicative competence inprimary school.

Key words: communicative competence, teaching in Bulgarianlanguage and literature, text linguistic approach

Интегративни функции на комуникативнатакомпетентност в обучението по български език и литература вначалните класове

Развиването на комуникативна компетентност на ученицитепредставлява доминанта в една съвременна образователна парадигмапоради водещото й място в йерархията на компетентностите. Впедагогически план комуникативната компетентност се представякато трансверсална (съществена за всички основни човешкидейности) и фундаментална за формирането и развитието на всякадруга трансверсална и частна компетентност (Мерджанова, 2005:37). При възприемането на понятието компетентност вчастнодидактически план имплицитно се допуска влиянието наобучението по български език, като по този начин се осъществява

Page 124: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ124противопоставяне на разбирането за езиковите способности катоосновни и независими от индивидуалния социален опит на детето.Водещата идея е, че компетентността е резултат от взаимодействиетона индивида със социалната среда и му осигурява резултатност наречевото общуване.

Понятието комуникативна компетентност е въведено отамериканския социолингвист Д. Хаймс (през 1960 г.) и се разглеждаот него като модел с езикови, психофизически и социалнихарактеристики – „компетентността е единство от познание заезика и умения, свързани с уместната употреба на езика” (D. Hymes,1971). Общата европейска езикова рамка дефиниракомпетентностите като: „съвкупност от знания, умения и нагласи,които позволяват на индивида да извършва дейности”), катообосновава избора на дейностноориентирания подход в езиковотообучение (Обща европейска езикова рамка, 2004: 19). Направено е иразграничение между комуникативна компетентност икомуникативноречева компетентност, като отношението между тяхсе разглежда като между родово и видово понятие; терминъткомуникативна езикова компетентност съответства семантично ифункционално на комуникативноречева компетентност. Чрезкомпетентностния подход се акцентува на резултатите отобразованието, разглеждани като способност да се действа в различникомуникативни ситуации (Димчев, 2010: 42, 221).

С най-голяма популярност в езиковото обучение се ползватмоделите на комуникативната компетентност на М. Кънали (1983) иЯн ван Ек (1985). При различните автори съставките на понятието„комуникативна компетентност” варират като брой и в тях се влагаразлично съдържание. Четири са съставките на комуникативнатакомпетентност по М. Кънали: езикова компетентност,социолингвистична компетентност, стратегийна компетентност,дискурсна компетентност. Моделът на М. Кънали извежда умениятана първо място в дефинициите при всички компетентности сизключение на езиковата, която включва знания. Шест са съставкитена понятието при модела на комуникативната компетентност при Янван Ек, като той прибавя и социокултурна компетентност и социалнакомпетентност. Моделът на М. Кънали е възприет предимно приизследвания в областта на обучението по български език като първи,а моделът на Ян ван Ек – при чуждоезиковото обучение, като той

Page 125: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 125обикновено се редуцира до три съставки: езикова, социокултурна истратегийна компетентност, поради контекстовата синонимиямежду социолингвистична и социокултурна компетентност(Ефтимова 2005, 65 – 71). В българската методическа литература приразглеждане на съставките на комуникативната компетентност сетърси баланс между знания и умения.

Като цяло моделите на комуникатавна компетентност сеопират предимно на дескрипцията, като понятието се представяпредимно чрез декомпозиране. Обикновено се приемаравностойността между отделните съставки на комуникативнатакомпетентност, макар че съществуват опити за извеждане наметакомпетентност – съставка на цялостната комуникативнакомпетентност, която да изпълнява координиращи функции спрямоостаналите. Като такава би могла да се приеме дискурснатакомпентентност, доколкото текстът е и обект на изучаване, и средствоза обучение.

Съществува необходимост от ясно дефиниране на основнитекомпоненти, които съставят ядрата от умения, влизащи в съставана „комуникативната компетентност”. В психологически планакцентуването на „преносимостта” на компетентността въобщеопределя възможността за разглеждане на „комуникативнатакомпетентност” като съвкупност от ядра от умения, което дававъзможност за операционализация на това иначе сложно понятие.Така например усъвършенстването на продуктивно-синтетичнитеумения на учениците за създаване на текстове се търсят най-общо впосока на овладяване на умения за: инвентивни текстови действия(подбор на съдържанието), диспозитивни текстови действия(изграждане на композицията), елокутивни текстови действия(езиково оформяне, използване на адекватен личен подбор на езиковисредства в текстове), както и спазване на нормите на книжовния език.В условията на комуникативноориентиран образователен процес побългарски език към тях трябва да се прибави умението за ориентиранев условията на създадена с дидактически цели изкуствена речеваситуация, което предпоставя споменатите по-горе действия слингвориторически характер. Необходима е и изясняване наотношенията на субординация между компонентите в рамките наотделните съставки на комуникативната компетентност.

Page 126: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ126Формирането и развитието на комуникативна компетентност

може да се изведе като интегративна в рамките на комплекснияпредмет „Български език и литература” – посоченото ключовопонятие обаче не е въведено в действащата учебна документация. ВДържавните образователни изисквания за учебно съдържание,респективно в учебните програми, са използвани термините езиковаи социокултурна компетентност, като втората очевидно обхващазнания и умения, включвани в дефинициите за социолингвистична,дискурсна и стратегийна компетентност. В учебните програми заначалните класове се говори за „Формиране на комуникативноречевиумения” като раздел от комплексния предмет „Български език илитература” наред с „Български език” и „Литература”.Изключение прави първи клас, където има период на началноограмотяване (четене и писане). Формирането накомуникативноречеви умения се реализира чрез езиковото илитературното обучение, и чрез специалните за тази цел уроци, вкоито учениците се запознават с достъпни за възрастта жанрове наустната и писмената реч, усъвършенстват се овладените в предишнияклас умения за общуване и създаване на собствен текст (учебнипрограми от 2002 – 2003 г.). В този контекст съставката „Формиранена комуникативноречеви умения” предполага и предизвиквавътрешнопредметни взаимодействия, които се явяват приоритет врамките на учебния предмет „Български език и литература”,доколкото осигуряват неговата „спойка” и предпоставят единния мухарактер. Разделът, осигуряващ прехода езикови знания – умения заприложение в реални ситуации на общуване, обаче намирареализация в отделна част в учебниците по български език взависимост от варианта на авторска концепция под названията:„Пиша. Преразказвам. Съчинявам” (Р. Танкова и др.), „Учим се дапреразказваме и съчиняваме” (Т. Борисова и др.), „Развитие наречта” (Ст. Здравкова и др.) или проблематиката му се преплита стеми, ориентирани предимно към развитие на езиковатакомпетентност на учениците в началните класове (Ст. Вълкова и др.).Урочните статии, практически реализиращи раздела, са сприоритетна насоченост към представяне на учебно съдържание,ориентирано към развитие на дискурсна компетентност, разбиранакато умения да се създава и възприема устен и писмен дискурс скохезия и кохерентност, който да е подчинен на различни жанрови

Page 127: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 127форми. Понятието „дискурсна компететност” отвежда към „дискурс”,който твърде често в теорията и практиката на методиката наобучението по български език се свежда до търкуването му катосиноним на „езиковия текст” (Добрева, Савова, 2009: 40, 222).

Текстоцентричното обучение – среща на водещите целив обучението по български език

В частнометодически аспект в рамките на обучението побългарски език и литература комуникативната компетентност бележипревръщането на знанията в действие, т. е. осмисляне на теоретичнаталингвистична информация във връзка с конкретното прилагане вреални ситуации на общуване. Това означава, че се осъществявавръзката между двата подхода – системно-структурния икомуникативноречевия, реализиращи утвърдените като основни везиковото обучение: информативно-познавателните (овладяване назнания за езика като система със своя структура) и комуникативно-практическите (формиране на умения за комуникативноцелесъобразно речево поведение), предефинирани католингвокогнитивни и лингвопрагматични цели в обучението побългарски език (Димчев 2010: 129 – 133) Оттук изучаването на текстасе осъществява главно в две направления: овладяване на знания затекста и умения за създаване на текст с комуникативна пълноценност,отвеждащо към разбирането за дискурса като комуникативно явление.

Понятието „текстолингвистичен подход” насочва къмсистемно-структурното изучаване на езика в обучението побългарски език. (Текстолингвистиката е сравнително младо научнонаправление, което разглежда текста като знаково образувание, катоезиковедски обект на изследване.) Обвързаността на текста сконкретна речева ситуация, в рамките на която той се поражда,предопределя и търсенето на комуникативни проекции приреализирането на текстолингвистичния подход в обучението (авторина разгърнати технологични варианти в началните класове са Ст.Вълкова, В. Колева, Р. Танкова, М. Мандева).

Ще проследим актуалното присъствие на текстолингвистичнаинформация в учебното съдържание по български език в началнотоучилище с цел очертаване на проблемните области.

1. Понятията, касаещи изучаването на текста като системно-структурно образувание, са минимизирани в учебното съдържание

Page 128: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ128в началните класове, а оттук и в алтернативните учебници: следпредставянето на текста в първи клас с помощта на остензивноопределение, във втори при формирането на понятието ученицитесе запознават със същността на текста и неговите признаци (напримерсвързаност, тематично единство и завършеност) в обем, койтовъпреки спираловидното структуриране на учебното съдържание непретърпява достатъчно обогатяване. Противопоставят се текстът иизреченията, необединени тематично. Понятието „тема” ефактически обвързано с озаглавяването на текста. Като цялоучениците в началното училище се запознават с по-тяснотоопределение на понятието „текст”, отвеждаща само към реализациятаму в езиковата сфера в устна или писмена форма. Понятието„свързаност” (разбирана като смислова) има значимо присъствие вдефиницията за текст, с която учениците се запознават. Спорадичносе въвежда понятието „опорни думи” в урочните статии, касаещиформирането на езикова компетентност (въпреки засилената работавърху ключовите думи в рамките на урока за подготовка затекстосъздаване). Потенциал за допълване на учебното съдържаниеима в запознаването с някои от механизмите и средствата заосъществяване на текстова свързаност: използване на т. нар. опорнидуми, лексикално повторение, замяна със синоними,прономинализация (личните местоимения като конектори),съвместна употреба на изучаваните глаголни времена, демонстриранена темо-ремните отношения (съгласно теорията за актуалноточленение на изречението) и др. Необходимо е прецизираненазоваването на частите на текста, които функционират с различнонаименования в алтернативните учебници: начало, основна част/главна част и край, както и изясняване случаите на тяхнатафакултативна употреба.

2. В учебното съдържание е представено противопоставянетохудожествен – нехудожествен текст, реализирано чрезсъпоставянето на литературна творба и откъс от енциклопедия –трябва да се отчете, че вторият не изчерпва обема на понятието„нехудожествен текст”.

3. Ориентирането на създаваните ученически текст къмосновните текстови типове (описание, повествование, разсъждение)би могло да се отличава с по-голяма системност на проява.Обучението за развитие на умения за текстосъздаване у учениците в

Page 129: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 129начален етап на основна образователна степен е подчинено на целтада се формират основи на компетентност за резултатно общуванечрез възможностите най-вече на дескриптивния и наративния текст(през целия период на началното образование) и в по-малка степенна аргументативния текст (в четвърти клас), в учебни ситуации,които са близки до потребностите в извънучилищната комуникативнапрактика.

Създаваните от учениците текстове се разделят в две големигрупи: репродуктивни (преразкази) и продуктивни (съчинения).Творческият преразказ (с изменение) заема междинно място междупреразказите и съчиненията, така че текстовете, реализиращи тозижанр, биха могли да се разглеждат като по-близки към едната илидругата група в зависимост от авторовата концепция, напримерсистемата от действия с текста: преразказване – творческопреразказване – пресъчиняване – досъчиняване – съчиняване (Танкова1998).

Потенциалът на творческия преразказ остава неоползотворен,доколкото учебните програми предвижда работа само върху текстове,близки до изходния текст (репродуктивен преразказ). Резултатите отметодическата работа могат да се изведат в посока на осигуряванена необходимите теоретични знания и на съдействие за формиранена умения на ученика за рецепция на текст и за продукция на текст,породен от комуникацията с образеца, който може да има различнадоминираща функция (художествен или научнопопулярен текст) –позитивно решение на ниво учебна програма с оглед осъществяванена междупредметни връзки.

Изискването, заложено в действащите учебни програми заначалните класове, изучаваните жанрове подробен и кратък преразказда се осъществяват върху текстове с наративен характер се възприеманееднозначно в методическата литература: описателните текстове несе преразказват, а се резюмират (Георгиева, Добрева, 2002: 32 – 33),както и съществува разбиране за обучението на преразказване наописание/разсъждение, което би улеснило продуцирането насъответния тип съчинения (Мандева 2004: 57 – 58).

Изграждането на умения за създаване на текст в началнитекласове се базира на предоставените на учениците словесни иливизуални опори. Прегледът на учебниците по български език показва,че дескриптивният текст е застъпен не толкова широко в сравнение

Page 130: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ130с наративния в началните класове, което поражда необходимосттаот по-балансираното им представяне с оглед потребностите насоциалната практика. Продуктивните жанрове от дескриптивен типса представени в учебните програми по български език и литератураза началните класове последователно като: описание по наблюдение– описание по въображение, като обучението започва с описание наконкретни статични обекти. Дескриптивният текст присъства вурочни статии според вида на описвания обект чрез описание напредмет, растение, животно, лице, пейзаж, като прави впечатлениедоминирането на нехудожествения тип описание, очевидноразглеждан като по-достъпен. Продуктивните жанрове отнаративен тип в учебните програми за началните класове сапредставени чрез съчинението по преживяване и съчинението повъображение (предимно приказка). Създаването на съчинения,подчинени на аргументативна текстопораждаща техника (отговорна въпрос във връзка със съдържанието на литературнопроизведение), завършва запознаването с основните текстови типове(описание, повествование, разсъждение). Неговото присъствие всистемата на писмените ученически текстове в началните класовепредизвиква резерви, като се акцентува на възрастовите особености.

4. Комуникативноречеви проекции при прилагането натекстолингвистичен подход в обучението по български език могатда бъдат открити в рамките на урочни единици на тема: „Устнообщуване”, „Писмено общуване” „Речева ситуация”. Прикомуникативно ориентираните методически системи акцентът падавърху осигуряване на личностнозначим мотив за текстосъздаванеточрез изграждане на въображаема речева ситуация при поставянетона дидактическата задача от страна на учителя.

5. В обучението по текстосъздаване традиционно се използватследните методи: имитативни (обучение по образец),комуникативни (създаване на учебна речева ситуация или избор отреални житейски ситуации), конструиращи методи (синтетичниметоди за конструиране на текстове, прилагани по схемата общатеория – правила – алгоритъм – действие – тренинг). В условиятана съвременното обучение приоритет получават комуникативнитеметоди, при прилагане на които съществуват следните изисквания:1. Всяко изказване на учениците трябва да бъде мотивирано – да ереакция на потребност, която произтича от речева ситуация. 2.

Page 131: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 131Говорещият или пишещият да разполага с обширен, достоверен,значим (личностно или социално) материал за своето изказване. 3.Ученикът достатъчно добре да владее езиковите средства, за да можеда постигне комуникативната цел. 4. Ученическият дискурсфактически „да изиграва” своята роля в училищната иизвънучилищната комуникация (Львов, 2004: 370 – 377).

Насоки за образователната дейност в обучението побългарски език в началните класове

Текстът като обект на изучаване със своите структурни ифункционални характеристики започва да присъства в учебнотосъдържание още в начален етап на основна образователна степен.Текстът като средство за обучение носи значим дидактически ефект.Като се вземе предвид фактическата реализация на учебнотосъдържание в началните класове, могат да се изведат следнитеобразователни насоки:

1. Необходими са определени корективи в посока еднозначноприсъствие в нормативните документи, касаещи обучението побългарски език и литература, на понятия, които вече са утвърдени вметодическата теория и практика (комуникативна компетентност,дискурсна компетентност, система на свързаните с текста понятия).

2. Присъствие на текста като доминанта в учебнотосъдържание с цел осъществяване на текстоцентрично обучение побългарски език.

3. Засилване интереса към езиковото изграждане на текстачрез присъствието на текстолингвистични понятия с целосъществяване на реална пропедевтика относно обучението, коетосе осъществява в следващата училищна степен. На тази базавъвеждане на елементи на текстолингвистичен анализ съссъдържание, което е съобразено с възрастовите възможности научениците в начална училищна степен.

4. Вариантно използване на текстовете миниатюри вобучението по български език поради тяхната оперативност вобразователната дейност.

5. Прилагането на текстолингвистичния подход в обучениетопо български език може да бъде обвързано и с комуникативнипроекции с цел осъществяване социализацията на личността.

Page 132: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ132ЛИТЕРАТУРА

1. Вълкова, Ст. Формиране на комуникативноречеви уменияв началното училище. София: Тилиа, 1996.

2. Георгиева, М., Е. Добрева. Писмените ученически текстове.Първа част: Репродуктивни текстове. София, 2002.

3. Георгиева, М., Ив. Савова. Писмените ученически текстове.Втора част: Съчинения. София, 2003.

4. Димчев, К. Основи на методиката на обучението побългарски език. София: Климент Охридски, 2010.

5. Добрева, Е., Ив. Савова. Текст & Дискурс. В. Търново,2009.

6. Ефтимова, А. Към общ модел на комуникативнатакомпетентност в езиковото обучение. – Комуникативнатакомпетентност в съвременния научен дискурс. София: БУЛВЕСТ,2005.

7. Колева, В. Помагало по методика на обучението побългарски език и литература (четене) – 1. – 4. клас. Част първа.Шумен, 1994.

8. Львов, М. Р, В. Г. Горецкий, О. В. Сосновская. Методикапреподавания русского языка в начальных классах. Москва:ACADEMA, 2004.

9. Мандева, М. Комуникативни проекции в обучението попреразказване (І – ІV клас). В. Търново, 2004.

10. Рашева-Мерджанова, Я. Комуникация и компетентност –еволюционна гледна точка. – Комуникативната компетентност всъвременния научен дискурс. София: БУЛВЕСТ, 2005.

11. Обща европейска езикова рамка: учене, преподаване,оценяване. Варна, 2004.

12. Танкова, P. Моделиране на текст. Пловдив, 1998.13. Танкова, Р., Т. Власева. Обучението по български език и

литература в началното училище. Проблеми и перспективи. Пловдив,1997.

14. Учебни програми за задължителна подготовка І, ІІ, ІІІ, ІVклас. София: МОН, 2004.

15. Canale, М. From Communicative Competence toCommunicative Language Pedagogy. – In: Language and Communication.Eds. J. C. Richards and R. 4 Schmidt. Longman: 1983.

Page 133: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 13316. Ek, J. A. van. Foreign Language Learning: An Educational

Experience. – In: Foreign Language Learning and Inter-Personal Toleranceand Understanding. 4, Thessaloniki: 1985.

17. Hymes, D. Models of the Interaction of Language and Social– In: Directions in Sociolinguistics, New York: 1972.

Page 134: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ134РАЗВИТИЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО И

ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ДЕТСКИТЕРИСУНКИ ПРЕЗ ДОИЗОБРАЗИТЕЛНИЯ ПЕРИОД

гл. ас. д-р Ани Златева

DEVELOPMENT OF THE IMAGE AND SPATIALRELATIONS IN CHILDREN’S DRAWINGS DURING THE

SCRIBBLING STAGE

Assist. Prof. Ani Zlateva, PhD

Abstract: In this article is presented the development of the imagesand reflection of the space in children’s drawings during the scribblingstage. It describes different shapes of scrabbling and ways of relation tospace on paper from 1 to 3-year old children.

Key words: children’s drawings, images, space, scribbling stage

Първият етап от развитието на изобразителната дейност еприето да се нарича „доизобразителен период”, или „период надрасканици”, и обикновено приключва в края на третата година отживота на детето при създаването на първото смислено изображение.Доизобразителен период е формулировката, която В. Димчевизползва, за да очертае периода, в който детето драска, без да създаваясно разпознаваемо, смислено изображение. За началото на периоданяма единно становище – към коя възраст точно се отнасят първитеизобразителни прояви. Според някои автори децата още преди данавършат година започват да се запознават с изобразителнитематериали, според други – не можем да говорим за наченки наизобразителна дейност преди детето да навърши две години. Точнатавъзраст за проява на изобразителна дейност зависят както отпризнаците, които сме приели, за нейна проява, така и от динамикатана индивидуалното развитие на всяко дете. Обикновено този периодсе нарича и „период на драсканиците”, тъй като децата не създаватсмислени изображения, а само оставят следи върху плоскостта. Тези

Page 135: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 135„драсканици” също имат своя логика и съответствие с възрастта напсихо-физиологическо развитие, в която се появяват.

Доизобразителният период започва обикновено в началотона втората година на детето и приключва на три – три и половинагодини. Продължителността и динамиката на развитие на дейносттае различна. Първите графически прояви обикновено възникватслучайно в опит за манипулиране с материалите, молива и листа.При тези първи опити е видно, че детето се интересува не от молива,а от следите, които той оставя, или от създаденото изображение.

Първите прояви на изобразителна дейност вдоизобразителния период най-често се отнасят към 15-месечнавъзраст на детето. В. Манова-Томова определя като проява на норма,когато детето може да държи молив и да оставя следи. Приописанието на този показател В. Манова-Томова (3, с. 155) изтъквафакта, че детето невинаги използва молива за драскане, но след като„открие”, че с него може да се оставя следа, или след като това му сепокаже, то се опитва винаги да го използва според предназначениетому.

Тези първи драсканици изглеждат доста несръчно и най-честоимат следния вид (рисунка 1):

Рисунка 1

Page 136: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ136Линиите имат променлива посока и натиск, липсва стремеж

да бъдат поместени единствено в границите на изобразителното полеи изглеждат повече като изследване и проучване на изобразителнияматериал, а не като рисунка.

На този етап (15-месечна възраст) не бихме могли да говоримза какъвто и да е опит за ориентиране на детето в пространството иотразяването му на листа. По време на това спонтанно драсканедетето не приема пространството на листа като някакво ограниченополе, в което би трябвало да вмести своите „драсканици”. Листътбихме могли да кажем, че служи за отправна точка, от която започватдрасканиците, но никога не се ограничават в неговите рамки.Драсканиците започват обикновено в полето на листа, но завършватвърху масата, бюрото или друга плоскост, върху която е поставенлистът.

На 18-месечна възраст детето вече започва да драскаспонтанно и с усърдие, разбирайки свойствата на изобразителнияматериал. Наличността на произволно и спонтанно драскане споредВ. Манова-Томова показва, че се изгражда комплексно умение захващане на предмет и използването му за драскане.

В този етап на развитие на дейността децата наистинапроявяват ентусиазъм при рисуването, но бързо губят интерес, тъйкато за тях интерес представлява самото действие, а не резултатът,който се появява в следствие на това действие. Обикновено„рисунките” на деца от този период изглеждат така (рисунки 2 и 3):

Рисунка 2 Рисунка 3

Page 137: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 137

„Рисунките” на 18-месечното дете представляват коси, дълги,наклонени щрихи, които са вертикално или хоризонталноразположени в полето на листа. През този етап децата все още не саспособни да се съобразят с границите на листа и не се опитват дадраскат в неговите рамки. Радостта от проявата на дейността едоминираща при това занимание и детето все още не се вълнува отвида на линиите, които прави, и мястото, на което поставя тези линии.След края на манипулативните действия с материалите то губиинтерес към резултата, който е постигнало, използвайкиизобразителните материали. Разположението на листа иограничението на краищата му продължава да не интересува детето,за него нямат значение не само посоката и формата на линиите, коитосъздава, а и полето, върху което нанася тези линии.

Обикновено, когато навърши 21-месечна възраст, дететозапочва да вмества драсканиците си в границите на листа. ТоваВ. Манова-Томова определя като първа стъпка в овладяване„техниката” на предизобразителната дейност. Въпреки че детето всеоще хваща и държи молива твърде несръчно, драскането вече сеизвършва под контрола на зрението. Поради това то може даограничи драскането в границите на листа, ако му се покаже.Характерът на линиите през този етап се характеризира сустойчивост на натиска и посоката. Обикновено това са множество„успоредни” линии, които са ориентирани в посока горе – долу, ляво– дясно или по диагонал (рисунка 4).

Рисунка 4

Page 138: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ138Ограничаването на драскането в рамките на листа бележи

съществен напредък в изобразителната или по-точно казано в„доизобразителната” дейност на детето. То вече осъзнава функциитена изобразителните материали – не само на молива, а и на листа,върху който се осъществява процесът. Изключително важен е тозимомент именно заради ограничаването на драскането в границитена листа. Това говори за осъзнаването на листа като на ограниченопространство, върху което трябва да се вмести драсканиците си, т.е. разбирането от детето на листа като изобразително поле.

На 24 месеца се очаква от детето да умее да чертае поподражание вертикални и хоризонтални линии. С това се изразяваспособност детето да излезе от етапа на драсканицата и да можесамо да очертае няколко линии (3, с. 158). Това умение показва, чедетето е способно да се концентрира и чрез своята дейност на ръкатае в състояние да имитира действие, което е наблюдавало да правидруг. Това е признак и за нарастващия зрителен контрол върхудвиженията на ръката. Хоризонталните и вертикалните линии, коитодетето рисува по подражание, трудно бихме определили като правии много уверени. Обикновено те имат подобен вид (рисунка 5):

Рисунка 5

Някои по-наблюдателни и заинтригувани от изобразителнатадейност деца могат да си послужат с уменията да създават правилинии, за да създадат смислени изображения. Това се случваизключително рядко, тъй като все още детето е периода на„доизобразителната” дейност и смислено изображение децата

Page 139: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 139създават рядко, почти инцидентно. Пример за такова изключение втози етап на доизобразителния период са рисунки 6 и 7.

Рисунка 6 Рисунка 7

Те са нарисувани от двегодишно дете и изобразяват шкаф.Изображението е лесно разпознаваемо и детето го е създало, когатов действителност пред него е имало шкафове с подобна правоъгълнаформа. Не бихме могли да кажем, че двегодишното дете имасклонност да рисува по натура, то само използва находчиво еднотоку-що придобито умение да рисува прави вертикални ихоризонтални линии. Срещането на краищата на тези линии и„затварянето” на правоъгълна форма е доста сложна задача ипринципно се осъществява едва когато детето навърши четиригодини. Отново наблягамe, че говорим за изключения, в които по-наблюдателни и находчиви деца могат да включат придобититеумения за рисуване на прави вертикални и хоризонтали линии визграждането на конкретна форма.

Съществен в случая е въпросът, какво се случва спространствената ориентация. Бихме могли да кажем, че тя все ощелипсва, тъй като представените изображения са извадени от „общияконтекст” на цялостната рисунка, която като правило изобилства отоще доста други „изображения”. Това, което можем да видим в тозиизолиран случай, се случва и в общия случай при разглеждането напространствените отношения в рисунките на децата при прояватана първите смислени изображения.

Детето на 30 месеца, според методиката на В. Манова-Томоваза оценка на психомоторното развитие, би трябвало да рисува кривазатворена линия. Кривата затворена линия може да се получи чрез

Page 140: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ140едно сложно движение на ръката в кръг под контрола на зрението.Преди да успеят да стигнат до отделно изображение, представляващокрива затворена линия, децата преминават през един етап надоизобразителния период, известен като „каракулен период”.Изображенията от този етап изглеждат подобно на тези от рисунка8:

Рисунка 8 Рисунка 9

Тези кръгообразни движения на ръката са спонтанни и сеявяват подготовка за сложното за управление движение, при коетоначалото на кривата линия трябва да съвпада с нейния край.Правилността на окръжността няма значение. Кривата затвореналиния при деца на тази възраст можем да илюстрираме с рисунка 9.

Кривите затворени линии по време на каракулния етап отдоизобразителния период не се създават от детето с някаквипредварителни намерения. Когато приключи с „драскането” обаче,то може да види някакво конкретно изображение в спонтанносъздадените криви линии. Това е изключително важен и многохарактерен за този етап признак, при който детето вижда прилика спознати обекти в случайно нанесените линии. Намирането наслучайни сходства е важен етап, който говори за първи прояви наинтерес към изобразителната дейност след нейното приключване.

Ориентация в пространството на създаваните каракули икриви затворени линии все още не може да се търси в спонтаннитедрасканици на детето на 30 месеца. То може да върти листа вразлични посоки и да наслагва каракулите и линиите едни върхудруги, без да търси каквато и да е ориентация при разполагането надрасканиците в пространството на листа.

Page 141: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 141Характерно за целия доизобразителен период е липсата на

интерес у децата към пространството и неговите характеристики присъздаването на драсканиците от тях. Рисуването, или по-точно казано– драскането, е спонтанна дейност, характерна за ранното развитиена детето през ясления период. При създаването на различните повид драсканици детето не се интересува от пространственитехарактеристики дори и инцидентно да създаде смислениизображения. Важен момент в овладяването на пространството налиста е вместването на драсканиците в рамките на листа и стараниетона детето да ограничи спонтанната изобразителна дейност вграниците на листа. Изключителното постижение на този етап поотношение на разбирането на пространството в изобразителнатадейност е детето да осъзнае листа като ограничено пространство, вкоето да бъдат поместени впоследствие създаваните от него смислениизображения.

ЛИТЕРАТУРА

1. Димчев, В. Избразително изкуство. Методика. София:Просвета, 1993.

2. Игнатьев, Е. И. Психология изобразительной деятельностидетей, Москва: Издательство академии педагогических наук РСФСР,1959.

3. Манова-Томова, В. Психологическа диагностика. София:Народна просвета, 1974.

4. Masami Toku. Spatial Treatment in Children Drawings: Waydo Japanese children draw in particular ways?, New Orleans, in 1997 andpublished by the School of Art & Art History of the University of Iowa,Marily Zurmuehlen Working Papers in Art Education , 1996 – 7, Number14.

5. Wright, A. Art and Crafts with Children. Oxford, New York:Oxford University Press, 2001.

Page 142: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ142ВЛИЯНИЕ НА АЛТЕРНАТИВНАТА СОЦИАЛНА

УСЛУГА „МАЛЪК ГРУПОВ ДОМ”ВЪРХУ ПСИХИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА,

ЛИШЕНИ ОТ РОДИТЕЛСКА ГРИЖА

ас. Неделина Здравкова

INFLUENCE OF ALTERNATIVE SOCIAL SERVICE –“SMALL GROUP HOME” ON PSYCHOLOGICAL

DEVELOPMENTOF CHILDREN WITHOUT PARENTAL CARE

Assist. Prof. Nedelina Zdravkova

Abstract: The subject of analysis of this paper is the positive resultin psychomotor development of children after moving from traditionalsocial institution to alternative forms of care for children without parentalcare.

Key words: psychomotor development, social institution, childrenwithout parental care, small group home

Настаняването и отглеждането на деца, лишени от родителскигрижи, в институции показва своята висока степен на неефективности нефункционалност от гледна точка на съвременното разбиране заоптималната микросреда, необходима за развитието на всяко дете.

Широко се застъпва тезата, че системата на грижи за деца вБългария трябва да се трансформира, така че да не разчита нанастаняването им в институции, а вместо това да осигуряваотглеждането на всички деца в семейна среда. Все по-актуален стававъпросът за деинституционализацията и отглеждането на децата всемейна среда или близка до семейната.

От гледна точка на тази съвременна парадигмасъществуващата система от институции в България все повече серазглежда като неефективна и пораждаща негативни последици.

Институционалното отглеждане най-често води до:значително изоставане във физическото и двигателното развитие;по-голяма честота на психо-емоционалните разстройства и

Page 143: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 143стереотипни поведения; невъзможност да се формира привързаност– тази липса е в основата на нестабилното емоционално развитие,поведението, когнитивното развитие, социалната компетентност ипсихичното здраве; изоставане в социалното развитие (нискасоциална вградимост); по-нисък коефициент на интелигентност отбиологично заложения вследствие на социална и педагогическазанемареност.

Физическите показатели, като тегло и ръст, също са критерииза детското здраве и развитие. Те в много от случаите са повлиянинегативно от отглеждането на детето в институция. Попаднали вусловията на крайна депривация децата значително изостават всвоето физическо развитие, т. е. теглото и ръстът на детето са поднормата за съответната възраст.

Отглеждането на децата в големи групи, при което реално нямакак да се създаде лична връзка между дете и конкретен възрастен, еизключително увреждаща практика. Можем да кажем, че основнатаразлика в живота на децата, отглеждани в институция, е, че няматтака необходимата възможност за индивидуална грижа, изгражданена взаимоотношения със значим възрастен. Грижата зазадоволяването на физиологичните потребности на децата не едостатъчна за развитието на физически и психически здраво дете. Впо-голяма част от случаите такива деца нямат добро физическо ипсихическо развитие.

Семейната среда е незаменима, но не всички деца иматвъзможност да попаднат в такава. Затова съществуващитеалтернативи могат в максимална степен да повишат качеството насредата, в която се отглеждат децата, лишени от родителска грижа.

За сравнение: децата, изведени от институции и с осигуренавъзможност да живеят в семейство и в по-голяма общност, получаватшанса да наваксат донякъде своето емоционално и социалноразвитие.

Международни проучвания сочат, че децата, изведени отинституции, показват:

значително наваксване във физическото израстване; намаляване на психо-емоционалните разстройства; повишаване коефициента на интелигентност

(Деинституционализация на услугите за деца, СтараЗагора, 2006 – 2009).

Page 144: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ144Налагат се възгледите, че традиционните социални домове

трябва да бъдат заменени от алтернативни такива, които дасъответстват на съвременните практики и да обслужват нуждите иинтересите на децата, да са ориентирана към тяхното успешноличностно изграждане. Това на практика може да се осъществи наосновата на един такъв процес, какъвто е деинституционализацията.Той не е свързан само със закриването на институциите, а до смянатана модела и практиките на отглеждане на децата, лишени отродителски грижи. С оглед преодоляването на недостатъците наинституционализацията е необходимо да се премине към един новподход, който да осигурява подходяща и отговаряща напотребностите на децата среда.

Процесът на деинституционализация се дефинира вНационалната стратегия „Визия за деинституционализация на децатав Република България”, където се посочва:„Деинституционализацията е процес на замяна наинституционалната грижа за деца с грижа в семейна или близка досемейната среда в общността, като не се ограничава само доизвеждане на децата от институциите. Това е процес напредотвратяване на настаняванията на деца в институциите,създаване на нови възможности за децата и семействата да получатподкрепа в общността” (Национална стратегия „Визия задеинституционализация на децата в Република България”).

От гледна точка на горецитираната стратегическа инициативамисията на обществото е да осигури условия и създаде алтернативи,които могат в максимална степен да се доближат до семейната средаи да създадат благоприятни условия за отглеждане на децата, лишениот родителски грижи.

Д. Тобис в своите проучвания установява, че в Централна иИзточна Европа са най-разпространени социалните услуги отрезидентен тип. В тях са настанени около 1,3 мил. деца и хора внеравностойно положение. В тези институции пребивават 1 % отдецата, живеещи в региона (Tobis, D., U.S.A., 2000).

Повдигнаха се въпроси относно необходимостта отсъздаването на алтернативни услуги от резидентен тип и в България.Аргументите, подкрепящи прилагането на този модел, саформулирани по посока на насърчаване на деинституционализациятаи гарантиране на извеждане на децата от институциите. Възникването

Page 145: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 145на тези алтернативни услуги е продиктувано от факта, че голяма частот децата няма да имат възможността да бъдат реинтегрирани,осиновени или настанени в приемни семейства в близкото бъдеще.Целта е да се осигури настаняване, което приоритетно е насоченокъм деца, за които се предполага ниска степен на вероятност зареинтегриране в техните семейства.

Семейството е най-добрата среда за развитие на детето ипоради това търсенето на възможности за услуги от алтернативентип се основават на създаването на среда, максимално близка досемейната, или осигуряване на връщането на детето в неговотосемейство.

В опитите институционалното отглеждане на деца да сеприближи до семейния модел в редица страни по света, а сега вече ив България се прилагат алтернативни форми.

Предоставянето на алтернативни грижи за деца в риск вБългария вече е факт. Една от тях е алтернативната услуга отрезидентен тип, наречена „малък групов дом”. Това е един нов видгрижа за деца, лишени от родителска грижа, алтернативна нанастоящите големи институции.

Услугата „Малък групов дом” е разработена по Пилотнатапрограма „Деинституционализация на услугите за деца и семейства”,която стартира през месец март 2006 г. Благодарение на нея сеосигурява една среда, която е максимално близка до семейната,отговаряща на потребностите на децата и целяща преодоляванетона проблемите, с които те се сблъскват в институционализиранатасреда.

Услугата „Малък групов дом”, създадена в рамките напрограмата на АРК, има за цел да осигури най-доброто възможнокачество на грижа до настаняването на детето в семейство.

Наименованието на услугата много добре отразяваконцепцията на неговото предназначение, т. е. дом за малка групадеца, които живеят заедно, подобно на децата, живеещи съссемействата си в общността. Думата „семейство” неслучайно еизпусната от наименованието на услугата, за да се подчертае, чевсъщност малките групови домове са алтернативен тип резидентнагрижа и настаняването в семейство трябва да остане предпочитаниятвариант за всички деца.

Page 146: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ146Услугата „Малък групов дом” се дефинира по следния начин:

„Малък групов дом” (МГД) е названието на нов вид домове за деца,лишени от родителска грижа, които са алтернатива на настоящитеголеми институции. Децата, настанени в малките групови домове,живеят заедно в среда, близка до „домашната”, по начин, подобен натози, по който децата живеят в семейства – ходят на детска градинаили училище, имат съседи и приятели в квартала” (У дома е най-добре. Създаване на услугата „Малък групов дом” в Стара Загора.Деинституционализация на услугите за деца, Стара Загора, 2006 –2009).

В този смисъл социалната услуга „Малък групов дом” епрактика, която се основава на извеждането на децата отинституциите и поставянето им в една по-подходяща с оглед насигурността и доброто им развитие среда, намаляваща риска отпоследващото социално изключване, пред което те често се изправятслед напускането на институциите.

Уникалното на тази услуга се явява в това, че животът в неяпротича не изолирано, а при пълноценно участие в социалния животи се предоставя възможност на децата, лишени от родителски грижи,да почувстват семейната среда, така необходима за възпитанието,развитието и реализацията на всеки човек.

Услугата е насочена към малък брой деца, които живеятзаедно, в една среда, максимално близка до семейната, но не съссвоите родители. В Стара Загора функционират пет групи от типа„малък групов дом“, в които се отглеждат общо 40 деца, като всичкиидват от големи социални домове и са на възраст между 3 и 7 години.Всеки малък дом се обслужва от персонал от общо пет лица.

Всяко дете има индивидуален ключов работник, който е отекипа на съответния „малък групов дом”. Принципът на работа наключовия работник има за цел да гарантира, че индивидуалнитенужди на детето са посрещнати. Той осигурява на детето и„специален човек”, който паралелно с грижата за цялата група има испециална отговорност, и интерес за индивидуалния му напредък иблагополучие. Така за всяко дете се отделя време и индивидуалновнимание при осъществяването на различни дейности, свързани сежедневието. Основната задача на обгрижващите е активно иежедневно да включват децата в такива дейности като: игри,

Page 147: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 147планиране на ежедневието, помощ при писането на домашни, гледанена телевизия и приготвяне на храната.

Една от основните цели на възпитателната работа на екипитев „малък групов дом” е да се осигури включване на децата вразличните аспекти на социалния живот. Затова малките груповидомове не се разкриват в отделени за целта територии, а в обикновенижилищни райони. Това осигурява необходимите предпоставки заинтеграцията на децата в обществото. С цел тяхното пълно социалновключване децата посещават близките училища и детски градини,ползват градския транспорт и други видове услуги, характерни заобщността.

Водеща насока в работата на екипа е изграждането наподходящата домашна атмосфера, в която приоритетнитевъзпитателни задачи са свързани с развитието на чувство за грижакъм собствения дом, отговорност за собствените вещи, развиване начувство за сигурност, безопасност в домашна среда, преодоляванена страховете, непредвидимостта и насърчаване развиването начувство за принадлежност (Създаване на алтернативни услуги отрезидентен тип. Малък групов дом – препоръки: http://ef.mlsp.government.bg/bg/getfile.php?id=890).

Съществуват множеството изследвания и проучвания, коитодоказват, че децата растат и се развиват най-добре, когато живеят встабилни, сигурни и осигуряващи добро възпитание семейства.

Семейството е първото обкръжение на детето и първиятсоциализиращ фактор, който има определящо значение в развитиетому. Обикновено детето е най-тясно привързано към своята майка.Адлер казва, че способността за привързване съществува при всякодете. Той определя майчината фигура като уникална, защото тя играерешаваща роля за развитие на социалния интерес у детето (Адлер,А., 1998).

Именно майката, контактът с която е първи в живота на дететои му оказва най-голямо влияние, полага огромни усилия за развитиена социалния интерес (Уолтън, Ф., Ж. Стойкова, 2010, с. 27).

Много важна задача на майката е възпитателната, която енасочена към физическото и психичното благополучие на детето, зада се приспособи то към действителността и да се научи да възприемакакто успехите, така и провалите в живота (Дойч, Х., 1997, цит. по:Стойкова, Ж., 2011 с. 48).

Page 148: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ148Веднага след раждането си детето, което попада в семейство,

заема своето място в една изградена система на човешкивзаимоотношения. Към него се обръщат като към субект с голямаценност. Много скоро то започва да се изживява като такова – даусеща собствената се значимост за околните. За него се грижат малъкброй възрастни, но те са постоянни и личностноориентирани къмнего. Така у детето бързо се развива вкус към ласки, емоционалнапривързаност, усещане за собствена значимост; то расте в атмосферана топлина, грижа и сигурност (Стойкова, Ж., 2011, с. 50).

Няма нищо по-травматично за едно бебе от раздялата с майкаму. Малкото бебе преживява много повече, отколкото някои хора сидават сметка. Да останеш сам, без никого, който наистина да сеинтересува и грижи за тебе, е опустошително преживяване – бебетатаплачат за това, че са лишени от толкова базисната човешка потребност– да бъдат прегръщани и докосвани (Верие, Н., 2005, с. 36).

Новородените бебета имат нужда да развият привързаност къмедин постоянен и пръв обгрижващ, обикновено това е майката. Тазипривързаност формира основата за всички бъдещи взаимоотношения,които детето, а по-късно възрастният ще изграждат. Ето защопървичната емоционална привързаност на детето към майката еважно условие за социалното развитие на детето.

Според Верие разкъсването на връзката между детето ибиологичната му майка причинява първичната или нарцистичнатарана, която рефлектира върху Аз-образа му и се проявява като чувствона загуба и базисно недоверие, тревожност и депресия, емоционалнии поведенчески проблеми, трудности във взаимоотношенията съсзначимите други (Верие, Н., 2005 с. 45). Независимо колко дълбокивръзки са изградили с някой значим възрастен, в душата на дететовинаги има място, запазено единствено за жената, която ги е родила.Сякаш потребността от биологична връзка е много по-силна,отколкото любопитството и нуждата от информация (Верие, Н., 2005,с. 41). Според Верие тук се касае за едно дълбоко чувство занесъзнавана свързаност с изгубената майка.

Раздялата на детето с майка му и отглеждането в условиятана институцията води до емоционална и социална депривация.

Депривационните условия, фрустрационните преживяванияи контекста на множествено майчинство при формирането надетската личност в детския дом водят до изоставане в развитието на

Page 149: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 149детето. Ако нуждата от майчини грижи не е била удовлетворена,децата стават отчуждени, те не могат да намерят някого, към коготода се привържат за постоянно и остават отчуждени и равнодушни.Равнодушните деца стават себични, не се научават да споделят, кактодругите деца, намират начини да се чувстват добре, като сучат твърдемного, мастурбират, люлеят се или удрят с глава (Маринова, К., 1999,с. 9).

Детето, което попада в социален дом, е едно от многото. Тополучава грижа, ласка, внимание наравно с другите деца в определенот режима момент. За него се грижат много и различни възрастни.Доста от неговите реакции остават незабелязани и неоценени. Дететоне открива своевременно своята значимост за околните и не сеизживява като изключително ценно за тях. Наред с това неговатасреда е по-ограничена в сравнение с тази на детето от семейството,сензорната информация е по-оскъдна, емоционално-социалнитеконтакти – бедни, несъдържателни, неинтензивни (Стойкова, Ж.,2011, с. 50).

В институцията потребностите на детето се удовлетворяват вопределени моменти от различни и често сменящи се възрастни.Майчините функции са разпределени между отделните членове наперсонала. Тази ситуация на „множествено майчинство” е причинатадецата да нямат възможността да изградят стабилна връзка съсзначим възрастен, което го лишава от емоционална обвързаност. Втези условия изборът на заместваща майчина фигура е хаотичен инеустойчив и съпроводен с конкуриране между многото другивръстници.

Днес повечето хора са убедени, че институционалната грижане е добра съдба за изоставените деца поради отсъствието на значимпостоянно обгрижващ възрастен. Тази ситуация лишава детето отнай-важните фактори за нормално психологично развитие –непрекъсната връзка с физически и духовно близък човек,емоционално обгрижване и стимулация (Стойкова, Ж., 2011, с. 67).

В процеса на своето развитие и социализиране детето сенуждае от положителни социални отношения, наситени с любов,нежност и грижи. Важно значение за формирането на личността инейното социализиране имат емоциите. Основа на социализациятае възникващото в първата година от живота на детето чувство запривързаност. Институциите не могат да предоставят на децата

Page 150: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ150емоционалната грижа и обич, от която те се нуждаят. Липсата насемейство и отглеждането в институция лишава децата от собствендом и семеен уют, което води до тежки последици в психическоторазвитие на децата. Липсата на семейна среда се отразява приформирането им като самостоятелни и активни личности.

Като основни причини за забавеното психично развитие надецата, живеещи в институция, могат да се изтъкнат: затворенатасреда, честата смяна на възрастните, възпитаващи децата, липса нанеобходимия сетивен опит.

Често пъти изолацията и депривацията задълбочаватсъществуващите рискове за тяхното развитие. Институциитезадоволяват основно потребностите на детето от здравна помощ,подслон и храна. Децата там не успяват да изградят трайна връзкасъс значим за тях възрастен човек, което води до изграждането нанестабилна личност. Освен че има негативно влияние върху детскоторазвитие, настаняването на деца в институции означава, че санарушени много от техните основни права.

„Развитието на децата и защитата на техните права енационален приоритет, изискващ концентрация на ресурси,постоянно политическо и обществено внимание и максималнакоординация на политиките” (Националната стратегия за детето, 2008– 2018 г.). Според тази Стратегия децата, които са настанени винституция, се разглеждат като деца в риск.

Динамичните изменения в развитието на детето най-често сесвързват със социалната ситуация, разглеждана като уникалнадиспозиция между детето и обкръжаващата го действителност. Тяби могла да бъде определена като благоприятна, когато детето сеотглежда в семейна среда, и рискова, в случай че детето попада всоциална институция (Банова, В., 1999).

В подкрепа на всичко казано до тук ще представимобобщените резултати от проведено изследване на деца, изведениот институция и настанени в „малък групов дом”.

Промените в развитието на децата, изведени от институциии настанени в алтернативната социална услуга „Малък групов дом”,се оцениха чрез използването на инструментариум за оценка надетското развитие на фондация „Програма Стъпка по стъпка”. Целтани е да измерим ефектите от деинституционализацията чрез оценкана развитието на децата, които са изведени от институция и са

Page 151: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 151настанени в „малък групов дом”. Инструментариумът обхваща шестосновни умения и съответни критерии към тях, всяко от които сеотнася до важен аспект от детското развитие. Изследването епроведено на два етапа, като първата оценка е изготвена веднага следизвеждане на детето от институцията и служи като отправна база засравнение със следващата оценка, изготвена шест месеца по-късно.

Този инструментариум е приложен благодарение и съвместнос персонала в услугата „Малък групов дом”.

Изследването касае оценка на влиянието, което оказва върхусоциалното и личностното развитие на децата организацията наживота в „малък групов дом”. Изследвани са деца на шестгодишнавъзраст, които от половин година са настанени в малък дом. Оценкатаза развитието на децата е направена по критерии на Сюзън Игнелзи(Игнелзи, С., 2001, с. 53), приложени при настаняването им в „малъкгрупов дом”. Вторият етап на изследването включва проучване насъщите деца, проведено шест месеца след първоначалното. Задачатани е да проследим посоката на изменение на поведението, навиците,социалните контакти, привързаността, самочувствието, опитите засамостоятелно мислене и вземане на решения на всяко едно от децатаи да отчетем влиянието на променените условия на живот върхуцялостното развитие във всичките му измерения – социално,емоционално, физическо, когнитивно, комуникативно и т. н.

Социалното и емоционалното развитие отразяваспособностите на детето да взаимодейства с връстниците ивъзрастните в домашната среда и извън нея, да познава и контролираемоциите си. Това е свързано и с уменията на детето да се включва вигри и да участва в живота на групата.

Физическото развитие е свързано със способностите на дететода участва в дейности, като използва моторно-двигателните сиумения, развитието на фината моторика и формиране на умения засамообслужване.

Комуникативните умения са свързани с възможностите надетето да общува активно във и извън семейната среда, да развиеречниковия си фон и да изразява себе си.

Познавателните умения са свързани с развитието накогнитивната система. Това предполага умения детето да разбира,мисли, да намира каузални връзки, да прави и използва съждения.

Page 152: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ152Целта на направеното изследване е да проследи динамиката

в психическото развитие при деца в предучилищна възраст, изведениот класическата социална институция и настанени в „малък груповдом”.

Предмет на изследването са особеностите на психическоторазвитие при деца, отглеждани в алтернативна услуга от резидентентип.

Обект на изследването са всички деца на шестгодишнавъзраст, отглеждани в „малък групов дом” – град Стара Загора.

Анализирани са основните сфери, които характеризиратпсихическото развитие на детето в тази възраст, свързани сразвитието на говора и комуникативните умения, социално-емоционалното развитие, игровата дейност, познавателните умения,навиците и уменията за самообслужване, моториката.

На диаграма 1 са представени резултатите по избранитеумения и определените критерии за оценка към тях. Използванитекритерии към избраните шест умения са формулирани на базата напрограма „Стъпка по стъпка”. Обобщените резултати в диаграма 1представят уменията на децата при постъпването им в „малък груповдом” и отразяват нивото им на развитие в условията на социалнатаинституция, от която идват.

Социалните и емоционалните умения се определят от четирикритерия. От диаграмата е видно, че нито едно от децата не показвауспеваемост по дадения критерий. В случая се налага пояснението,че децата демонстрират социални и емоционални умения, които неотговарят на календарната възраст, т. е. уменията, които трябва дадемонстрират на тази възраст, са в значително по-ниска степенразвити от тези на децата на същата възраст, отглеждани в семейнасреда. Причина за това са ограничените социални взаимодействияна децата, които са резултат от живота в институциите, пораждащисоциален дефицит.

В обобщените данни за умението „игра и участие в група”сме отчели 12 % справяне с изброените показатели. Като най-високпроцент успеваемост се наблюдава по следните критерии: играесъстезателни игри; ангажира се в самостоятелни занимания; играезаедно с други деца; изпълнява 5 правила на занималнята.

Резултатите по критериите към физическите умения сасходни. Там отново се наблюдава изпълнение на 12 % от

Page 153: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 153предложените дейности. Тук най-честите умения, коитодемонстрират, са: две сложни умения с топка; изрязване на картинки,но не точно по контурите. В интервюто с обслужващия персоналстана ясно, че при изследваните деца се е наблюдавала много нискастепен на развитие на фината и грубата моторика. Въпреки възрасттаси те са демонстрирали лоша походка с чести падания, трудност приизкачване на стълби; неправилно захващане на молива, оставящследи от „драсканици” по листа; липса на умения да оцветяватфигури.

Уменията за самообслужване също са белязани от факта, чедецата нямат постоянни положителни примери за подражание.Единственото умение, което демонстрират, и то в различни степени,е обличането и събличането. Голяма част от хигиенните навици неса формирани и не се оценяват като важни от децата.

От диаграмата е видно, че за останалите две умения –комуникативни и познавателни, не са отчетени резултати.

Тук отново ще направим уточнението, че децата притежаваткомуникативни и познавателни умения, но те не са развити до степен,характерна за съответната възраст. Те общуват и изразяват себе си скратки изречения, с много беден речников запас както пасивен, такаи активен. Депривационните условия, в които са отглеждани, саповлияли негативно и върху развитието на звуковата страна на речта.При някои от тях говорът е неясен и трудно разбираем. Задържанетов развитието на речта при деца, отглеждани в домове, също еследствие на непълноценното общуване с възрастния. Чуваната речне е личностно адресирана към детето и е в беден социален контекст.Изоставането в развитието на речта при деца, отглеждани в домове,включва късно проговаряне, беден активен речник, съдържащпредимно конкретни понятия, проблеми в използването на речта катосредство за общуване (Маринова, К., 1999).

Дълго време децата от домовете си служат с отделни думи,докато започнат да изграждат от тях прости и сложни изречения.

Овладяването на речта от децата, възпитаващи се извънсемейството, започва по-късно. Това е така, защото овладяването йстава чрез механизмите на имитация, а в социалния дом липсватименно пълноценни модели за имитация.

Изоставането в развитието на речта у децата от социалнитедомове, бедността на речника впоследствие и липсата на

Page 154: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ154емоционален заряд в тяхното общуване с връстници и възрастнипредопределят общото ограничаване на социалните контакти ивзаимодействия и като краен резултат водят до трудности вадаптацията към средата и социалната интеграция (Стойкова, Ж.,2011, с. 66).

Друга характерна особеност е слабата концентрация иустойчивост на вниманието, неформирана понятийна система и липсана нужната за възрастта информираност.

Обобщавайки данните от първия етап на изследването, можемс основание да кажем, че отглеждането на децата в класическатаинституция се отразява неблагоприятно на цялостното формиране иразвитие на детската личност. Условията, в които живеят тези деца,са твърде далеч от уюта и атмосферата на семейната обстановка.Липсата на емоционална привързаност лишава детето отвъзможността да се почувства единствено и неповторимо.

На диаграма 2 са представени резултатите по същите умения,които бяха определени в началото на нашето проучване, но тукданните показват динамиката в развитието на децата шест месецаслед извеждането от институцията. На диаграмата се виждапроцентното повишение по всички умения. Повторното изследванее реализирано след преместването на децата в „малък групов дом”.Вследствие извеждането от институцията се наблюдава промяна повсички шест умения. От данните става ясно, че като цяло децатазначително компенсират изоставането в своето развитие идемонстрират напредък.

Page 155: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 155Анализът на резултатите показва, че при първото умение са

покрили 18 % от критериите само за 6 месеца в „малък групов дом”,което е показателно за благоприятното влияние на този начин наживот върху емоционалното и социално развитие на децата. Най-често демонстрираният критерии е „гордост с постиженията”. Децатаактивно участват във вземане на решения, което е същественапредпоставка за изграждане на тяхната самостоятелност. В „малкиягрупов дом” още от най-ранна възраст децата могат да правятелементарен избор за неща, които ги касаят. Персоналът редовноучаства в индивидуални занимания и работи за компенсиране назабавянето в развитието. Социалното включване на децата е отпървостепенно значение. Това е принципът, който поставя фокусавърху необходимостта да се осигуряват възможности за всички децада участват в различните аспекти на обществения живот.

Индивидуалните занимания на специалистите от екипите сдецата неминуемо съдържат и разговори за техните чувства, страхове,желания, в които се обясняват причините, поради които всяко едноот тях не може да живее със семейството си, и тези практики сеоказват от решаващо значение за тяхното емоционално и социалноблагополучие.

Благодарение на живота в малка група се наблюдавазначително развитие на уменията за игра и участие в група, което е с38 % повече от първоначалното изследване. При обработването нарезултатите прави впечатление, че един от критериите, с който всеоще не се справят децата, е „безопасно пресичане на улицата”. Тозифакт налага коментара, че при отглеждането на децата в големизатворени общности, липсата на индивидуален подход и значимвъзрастен до детето е причина за неумението им да се справят сподобни житейски ситуации. Отсъствието на такива умения правятдетето несамостоятелно и уязвимо. Тези проценти на повишение седължат на ежедневното ангажиране на обгрижващия специалист вдейности с децата чрез игри, планиране на занимания както вътре,така и извън дома. Анализът на данните показва, че децата сапридобили умения да играят игри със състезателен характер, общиигри с другите деца и да се ангажират в самостоятелни занимания.

При физическите умения децата изпълняват 95 % отпосочените критерии. Съответно това е с 83 % повече от момента напостъпване в „малък групов дом”, което доказва, че животът в малка

Page 156: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ156група, индивидуалният подход и съобразяването с потребностите навсяко дете са важни предпоставки за бързото компенсиране наизоставането във всички сфери на развитие. От предоставената нидопълнителна информация става ясно, че отделянето на специалновнимание и време за всяко дете, индивидуалните занимания и игри стях, привързаността и загрижеността към тях осигурявапълноценното развитие на детето. То започва да се чувства уверенои способно да се справи с предизвикателствата на средата.

По критериите „умения за самообслужване” е видно отдиаграма 2, че децата показват съществен напредък. В първия етапна изследването данните сочат, че децата са се справяли с 9 % отизискванията на посочените критерии. При втория етап те вечепокриват почти всички критерии, което може да се изрази с числовистойности – 95 %. При всички деца се забелязва неумение да сесправят с „връзване на обувките”. Проследяването на всеки отделенкритерий показва, че децата се справят с дейности, свързани с личнатахигиена. Индивидуалната грижа осигурява и висок стандарт нафизическа грижа – начин, по който се облича детето, прическата муи всички останали лични грижи, които децата със семействаобикновено получават. В услугата „Малък групов дом” те участват визбора как ще се облекат и какво ще ядат. Децата участват и взакупуването на дрехи, които могат сами да си избират, помагат заприготвянето на храната, почистването на дома и на всички дейности,свързани с нормалното функциониране на един обикновен българскидом.

При изследване на комуникативните умения полученитерезултатите са сходни с тези на предходния критерий „умения засамообслужване”. В началото на периода децата показват ниски завъзрастта резултати по критерия „комуникативни умения”. Привтория етап на изследване, проведен след шест месеца, е видно отдиаграма 2, че постиженията им са високи и покриват 95 % отизискванията. Коментарът на тези емпирични стойности еналожителен от гледна точка на това, че тук много ясно може да сеотчете влиянието на алтернативната услуга „Малък групов дом” върхуразвитието на комуникативните умения и върху цялостната детскаличност. Непосредственото общуване и положителни емоционалнивзаимодействия повишават общата психическа активност,включително и говорната. По-богатата езикова среда и емоционалния

Page 157: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 157контакт със значим възрастен предоставят необходимите стимули,провокиращи активно развитие на говора, както се потвърждава отполучените данни.

При познавателните умения също се отчита ръст напроцентите на успеваемост. При начални 0 %, децата вече се справятс 30 % от проследяваните критерии. Това за този кратък период отвреме (шест месеца) според нас е един убедителен резултат, койтоотново ни дава основание да считаме, че децата имат шанс дакомпенсират пропуските в своето развитие и да достигнат нивото навръстниците си, отглеждани в семейства.

На база получените резултати можем със сигурност да кажем,че извеждането на деца от институционална грижа може да доведедо трайно положително въздействие върху възможностите им зареализация в живота и успешно социално включване.

Направеният сравнителен анализ на резултатите запсихическото, социалното и физическото развитие на децата в дватаетапа на нашето изследване показва, че при всички деца, настаненив „малък групов дом”, са налице положителни изменения насоциално-психическо и индивидуално-психическо ниво.Интерпретацията на данните оказва факти, аналогични на тези,получени в едно друго проучване, близко по съдържание нанастоящото. То коментира наличието на положителни изменения виндивидуално-личностното и социалното развитие на девойки июноши, настанени в защитени жилища, след напускане наинституцията като развитие, водещо до промяна на личностната

Page 158: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ158ориентация в посока на социалноцелесъобразни модели наповедение; постепенно преодоляване на трудностите в общуванетои взаимодействието на децата със своите връстници и другите хора;формиране на способности за проявяване на настойчивост иотговорност при решаването на проблеми; способност заидентифициране на възрастните, които потенциално могат дапомогнат при решаване на проблемите; преодоляване напостинституционалната неувереност с помощта на среда, създаващаусловия за поддържане и поощрение; превенция и корекция наповеденчески проблеми; формиране на адекватни реакции наповедение на връстниците, отразяващи причинно-следственитевръзки между поведение и отношение; формиране на ефективенконтрол на импулсивността; способност за формиране на основниумения (Димитрова, Г., Ж. Стойкова, 2011, с. 52).

Резултатите от настоящото изследване, макар да нямарепрезентативен характер по отношение на всички деца, ползващиуслугата „Малък групов дом”, показват положителното влияние наорганизацията на живот върху психическото развитие на обитателите.Получените данни са обнадеждаващи, че те имат шанс дакомпенсират своето изоставане в развитието и да се формират катопълноценни личности. Организацията и управлението на грижитеза деца, отглеждани извън семейна среда в „малък групов дом”,създават условия за изграждането на доверителна връзка междувъзрастния и детето.

Отглеждането на дете в институция или в друг вид среда, прикоято то е част от голяма група вместо в семейството си, оказваотрицателно влияние както върху преките преживявания на детето,така и върху живота му по-късно като възрастен. Това влияние можеда се проследи както при психическото, умственото и емоционалноторазвитие на децата, така и върху общото им физическо здраве.

Ролята на алтернативната услуга „Малък групов дом” е важенкомпонент в процеса на деинституционализация. Чрез услугата„Малък групов дом” се осигурява по-добро качество на живот надецата в сравнение с това, което им предлага класическият социалендом. Това е една алтернативна форма на грижа, която фокусира всебе си мисията да допринесе за намаляване негативните последициот отглеждането на деца в затворени социални домове. Налага се дасе преосмисли политиката и настоящата практиката по отношение

Page 159: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 159на децата, които не се отглеждат от своите родители, и да се поставипо-голям акцент върху услуги като тази от типа на „малък груповдом”. Всички факти до тук говоря, че тя осигурява една близка досемейната среда, индивидуален подход и високо качество наобгрижването. „Малък групов дом” като алтернативна грижа имамножество положителни страни. Чрез нея се осигурява на дететоотглеждане и възпитание в среда, близка до семейната, и възможностда се формира модел на поведение. Тя съдейства за прилагане наиндивидуален подход към детето, подпомага развитието напривързаност и изграждане на връзка със значим възрастен,осигурява активна и адекватна социализация на детето.

ЛИТЕРАТУРА

1. Агенция за социално подпомагане. Методика за център заобществена подкрепа (http://www.asp.government.bg/ASP_Files/ZD/metodika_cop.doc).

2. Адлер, А. Възпитание на децата (превод от немски). ИК„Здраве и Щастие”

3. Банова, В. Да растеш без родители. С., София – С.А.1999.4. Банова, В. Превенция на изоставянето като предпоставка

за ефективна държавна политика на деинституционализация нагрижите за деца

(http://cis-sacp.government.bg/sacp/issues/buletin1_02.htm)5. Борисова, В. Алтернативи за деца в риск, София, 2003.6. Валон, А., Р. Зазо. Детство. София, Наука и изкуство, 1988.7. Димитрова Г., Ж. Стойкова. Влияние альтернативных

социальных услуг на психическое развитие детей группы риска. –В: Международный журнал экспериментального образования, № 8,Москва, Академия Естествознания, 2011, с. 51 –52.

8. Игнелзи, С. Учебната среда за деца със специалнипедагогически потребности София: Фондация „Стъпка по стъпка”,2001

9. Кратка информация за пилотната програма„Деинституционализация на услугите за деца и семейства”

( h t t p : / / w w w . r e a c h o u t . b g / f i l e s / c u s t o m /Summary%20of%20institutional%20reform%20programme%20in%20Stara%20Zagora.doc).

Page 160: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ16010. Маринова, К. Детето от детския дом. Проблеми на

емоционално-социалното развитие. Стара Загора, 1990.11. Национална стратегия „Визия за деинституционализация

на децата в Република България”12. Стойкова, Ж. Недоносеното дете. Стара Загора, 2011.13. Създаване на алтернативни услуги от резидентен тип.

Малък групов дом – препоръки (http://ef.mlsp.government.bg/bg/getfile.php?id=890).

14. У дома е най-добре. Създаване на услугата „Малък груповдом” в Стара Загора. Деинституционализация на услугите за деца,Стара Загора, 2006 – 2009, по програма АРК.

15. Уолтън, Ф., Ж. Стойкова. Съвременни адлерианскипрофили. Стара Загора: Тракийски университет: Контраст, 2010.

16. Услуга „Малък групов дом”. Политики и процедури, СтараЗагора, 2009.

17. Tobis, D. Moving from Residential Institutions to Community– Based Social Services in Central and Eastern Europe and the FormerSoviet Union, 2000, The International Bank for Reconstruction andDevelopment\ The world Bank Washington, U.S.A.

Page 161: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 161

АКАДЕМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Page 162: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ162

Проф. д-р Христо Макаков е завършил СУ „Св. КлиментОхридски” – Философски факултет, специалност „Педагогика”,редовно обучение (1972). Защитил е дисертационен труд на тема:„Професионална ориентираност – особености и динамичнопроследяване” за присъждане на степен „доктор по педагогика” понаучна специалност „Теория на възпитанието и дидактика” (1998).

Академичната му кариера започва през 1981 г., като включвапоследователно позициите: преподавател, ст. преподавател и гл.асистент в Института за усъвършенстване на учители, гр. СтараЗагора. От 2002 г. е доцент в Педагогическия факултет на Тракийскиуниверситет. През 2011 г. е избран на академичната длъжност„професор” по теория на възпитанието и дидактика (образование имениджмънт).

В Педагогическия факултет на Тракийски университет проф.д-р Хр. Макаков води лекционни курсове в бакалавърска и вмагистърска степен по дидактика, мениджмънт насоциалнопедагогическите заведения, технология на педагогическитеизследвания, история на педагогиката и българското образование,педагогически мениджмънт, връзки с обществеността и протокол,управление на човешките ресурси и организационно поведение.Многократно е реализирал обучение на ръководители от едрия бизнеси публичния сектор по въпросите на ефективния мениджмънт.

Автор е на монографиите: Професионално ориентиране вучилище (1988), Управление на човешките ресурси в организацията.Еволюция, мотивация, лидерство (2000), Управление на човешкитересурси в организацията. Групи, комуникации, кариери (2001),Мениджмънт – история и теории (2011) и на книгите в съавторство:Начала в мениджмънта (2005), Синергетика и образование, І том(2007), Синергетика и образование, том II (2008).

Като локален ръководител и партньор от Република Българияе участник в множество международни проекти по програмите:„Teмпус”, „Леонардо да Винчи”, „Сократ” и „Фар”. Инициатор,организатор и домакин е на Първи (2003) и Четвърти Балканскиконгрес по образование (2007) в Стара Загора, както и съорганизатори съпредседател на Втори Балкански конгрес (2003) в Одрин (Турция)и Трети Балкански конгрес (2005) в Щип (Македония), ПетиБалкански конгрес (2009) в Одрин (Турция).

Page 163: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 163Научен ръководител е на дипломни работи на директори и

пом.-директори, експерти, учители за придобиване на по-горнапрофесионално-квалификационна степен (над 180 дипломанти), настуденти и докторанти, на ежегоден семинар по технология напедагогическите изследвания, на авторски екипи, както и наученредактор на публикации, оформящи зараждането на школа поуправление и синергетика в образованието.

Научните му интереси са свързани с областите:професионално ориентиране и кариерно развитие; управление начовешките ресурси и педагогическите организации; развитие напедагогическите кадри; синергетика и образование.

Административната кариера на проф. д-р Хр. Макаков започвакато ръководител на катедра „Педагогика и психология” в Институтаза повишаване квалификацията на учителите (ИПКУ), гр. СтараЗагора (1992 – 1996) и продължава като директор на ИПКУ (2002).Първостроител е на Педагогическия факултет при Тракийскиуниверситет – Стара Загора: декан на новооткрития факултет (2002– 2011), заместник-декан в областта на логистичния мениджмънт(2012).

Носител е на грамоти за принос в развитието на висшетообразование в гр. Стара Загора, за личен принос в развитието наТракийския университет, както и на наградата „Анастасия Тошева”на Община Стара Загора „за високи постижения в развитието наобразователното дело” (2007).

Page 164: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ164ЕДНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕТО

НА ЕДИН ГЕНИАЛЕН ЦАР

проф. д-р Христо Макаков

AN INTERPRETATION OF THE RULE OF A GENIUS KING

Prof. Hristo Makakov, PhD

Abstract: A fantastic history of a few great Bulgarian men whounder king Boris’ I wise and genius rule alter the present and the future ofBulgarian nation. A few men who have knowledge and insight into politics,orthodoxy, education and government and whose deeds we honour today.Their deeds resulted in the event and the date solely deserving to be thetrue Bulgarian national holiday – 24th of May!

Key words: politics, orthodoxy, education, government

Да си цар, особено в България, не винаги е приятно и лесно.Това много скоро проумява Борис І, още като млад княз. Възкачвайкисе на престола, тогава още хан Борис, той се сблъсква с редицавъншни и вътрешнополитически драматични за държавата проблеми,които младият владетел трябва да разреши. Всъщност пишещият тезиредове нито иска, нито може, нито се наема да направи цялостнаоценка на личността и делото на Борис І. Повествованието ни е самоопит да се осветли от съвсем конкретна изследователска гледна точка– тази на управлението и мениджмънта – сложните Борисовипроблеми, решения, терзания, находчивост и последващ триумф,довели до формиране, укрепване и развитие за векове напред набългарската национална идентичност чрез въвеждането наславянската писменост в България.

Син на Пресиян, роден през ІХ век, той се възкачва на престолапрез 852 г., заварвайки умерено силна в позициите си българскадържава. Началото на неговото управление никак не е добро – Борисима военни конфликти с Източнофранското кралство, Византия,

Page 165: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 165Хърватия и Сърбия, които въобще не са успешни. Напротив,войниците на Сръбското княжество пленяват дванадесет великибоили и в добавка сина му Расате-Владимир, като това е явен признакза провал и липса на пълководчески качества. Това допълнителноудря по авторитета на държавата и чувствително разклаща и намалявавлиянието и позициите й на Балканите.

Другият свръхпроблем на Борис е, че той е хан (княз,впоследствие и цар) на държава, но не и на единна нация. Българи(със собствени богове, вярвания, традиции, ценности, обичаи,претенции за влияние, собствени исторически корени, постижения,култура и бит), славяни (със същия списък собствени специфики, навсичко отгоре племената са доста повече от седем) и наследницитена траките (не по-малко различни и претенциозни) съставят общност,държава, селища, поминък, войска и пр. Но не и монолитна, единнаи устремена нация. Едва ли са били рядкост междуетническитенапрежения, боричкания и търкания помежду им, борбата за власт,надмощие и влияние над останалите. Сбор, но не и конгломерат,съставляващи, но не и цяло, елементи, но не и хомогенен народ собщоприета идентичност. Липсва единение, липсва кауза, липсваобединяваща идея, липсва национална идейно-ценностна и културнадоктрина. Липсва нация!

Това не е само Борисова констатация, нито пък той пръв сесблъсква с проблема. Още преди половин век хан Крум създавапървите за българската държава писани закони като опит да се въведеправов и административен ред в страната. Наред с това той е искалзаконово да уеднакви правата на славяни и българи. Изтривайкиразличията помежду им, Крум дори променя традиционното облеклона етносите, като въвежда единно (по модел на аварите) облекло завсички. Очевидно действията му не са сработили, проблемът еостанал, за да се изправи отново пред Борис. Начин за решаванетому той вижда в приемането и утвърждаването на нова, привнесенаот другаде религия, която е различна от досегашната идейност,идеология, култура – християнското учение и вяра. Фактите отисторията са известни – Борис се покръства лично на 14 септември865 г., кръстник му е византийският император Михаил ІІІ и тойприема името на своя „духовен отец”.

Преди това князът прави доста успешни дипломатическисовалки и преговори между Рим и Константинопол – и едната, и

Page 166: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ166другата църква много държат да християнизират Балканите. Можеби обстоятелствата, може би обещанията на Византия, може биличното Борисово предпочитание за цезаропапистка църква, а непапацезарическа, каквато е Римокатолическата църква, са в основатана избора. Така или иначе Борис и България приемат християнствотои източното православие. Дали е имало съпротива срещухристиянизирането? Безусловно, няма как да бъде иначе! Макар чеданни за по-ранно приемане на християнството от отделни групивече съществуват. Всъщност това е процес, а не моментен акт! Далиновото учение е „наложено с огън и меч” също е въпрос спорен,дискусионен и с уважение към историците, бихме оставили историятана тях.

Борис строи църкви. Бързо, трескаво, с вплетена врешителността му енергия по-скоро българската църковнаинституция да стане автокефална, самостоятелна. Византия еобещала, Константинополският патриарх Фотий – също. А дотогава„временно” Патриаршията и Византия ще изпратят свещеници дапомагат, служат и развиват новосъздадената българска християнскавяра и духовност. Точно в това, оказва се, е проблемът.

По данни на Божидар Димитров за около 20 години вбългарските земи са построени около 10 000 църкви. (С цялото нилично уважение към Б. Димитров, числото ни се струва малкопреувеличено. Ако приемем, че в едно населено място е построенапо една църква, то дали в българските земи тогава са съществували10 000 селища? И по колко хора са живеели във всяко едно от тях? Ипо колко църкви е можело да бъдат построени в едно селище, в коетоса живеели 300 души? И какъв финансов, човешки, материален,трудов, каноничен, строителен ресурс е необходим, за да се построят10 000 църкви за 20 години?) Да приемем силно занижен (три пъти)брой църкви, т. е. около 3 500, струва ни се, че е сполучливокомпромисно виждане за последващата история. Тя предстои!

А идеята не работи, идеята и очакваните за държавата ползиот покръстването просто се провалят и Борис на практика влиза вново поражение. Този път фатално – поне така се очертава. Основнитебариери са две. Едната – в тези 3 500 църкви служат 3 500 свещеници.От Византия – ромеи, гърци. Първо, никога двата народа не са сеобичали взаимно толкова много. Второ, езикът насвещенослужителите не е понятен, не е разбираем за миряните и

Page 167: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 167това „затваря” пътя към познанието, душите и вярата им. Не сеполучава. Има и трето – във всички случаи тези 3 500 свещеници наВизантия през някакъв период са се отчитали в Константинопол засвършената работа, за успехите и неуспехите и покрай това какво еположението в българските земи, нагласите и настроенията на народа,кое го вълнува, какво го боли и т. н. Сещаме се, нали? С други думи,тези свещеници не могат и не вършат на Борис никаква работа.Безполезни, те даже работят срещу него, отнасяйки се към народа, аи към самия Борис високомерно – като към васали.

Втората (и не последна) бариера. Знае се, че за дафункционира, в Божия храм трябва да има поне един свещеник иоколо 20 богослужебни книги. И книгите трябва да са написани наезика, който конкретните хора разбират и говорят. С други думи,Борис, за да изпълни замисъла си, е трябвало разполага с 3 500комплекта от по 20 книги, написани на разбираемия български език,т. е. 70 000 тома, и още 3 500 свещеници, владеещи (четящи, говорещии пишещи) на същия този език.

Борис няма нищо – нито една книга, нито един свещеник,нито един вариант, но пък има един очертаващ се грандиозен провал.И себе си! Крахът му като държавник изглежда неизбежен.

Ефективно управление е, когато „правилният човек върши поподходящ начин с необходимите хора онова, което трябва”. Инеобходимите на Борис хора се появяват: учениците на Кирил иМетодий – Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд, бягащи испасяващи живота си. Зимата е на 886 година.

Константин (Кирил) Философ (827 – 869) и Михаил(Методий) – 815 – 885, са двама от общо седемте синове, родени всемейството на високопоставения военен управител (друнгарий) наСолунската крепост Лъв и жена му Мария. Възприето е да се считат,че са гърци, византийски аристократи, показали завидни качества,интелект, постижения и влияние върху хода на европейската история,канонизирани за светци, равноапостоли, обявени от папата засъпокровители на Европа. В житейския им път присъстват обучениеи преподавателска дейност в Константинополския университет,Багдатска дипломатическа мисия при сарацините и халиф Джафарал Мутавакил, мисия при хазарите в Крим, мисия при аланите (гр.Фула, близо да сегашния Херсон), Великоморавска мисия, мисия вПанония, Венециански диспут, мисия в Рим. През периода 851 – 855

Page 168: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ168г. в манастира „Св. Полихрон” в Мала Азия (в района на днешнаБурса, Турция) те създават първата българска азбука – глаголицата,и с това променят историята. Константин умира в Рим на 14 февруари869 г., едва на 42 години; погребан е в криптата на базиликата „СанКлементе”, като приема малко преди смъртта си монашеската схизмас името Кирил. Методий умира на 6 април 885 г. във Велеград. Засвой приемник е посочва Горазд – архиепископ на Моравскатацърква.

Новият папа Стефан V през септември 885 г. издава була, скоято забранява богослужението на славянски език. Също иотстранява Горазд като архиепископ. Папската була е имала сила самовърху славяните по средното течение на р. Дунав и част от ученицитена Методий бягат на изток, по течението на реката, търсейки спасениеза живота и познанията си. През деня се крият, а през нощта вървяткъм съдбата си и онова, което не знаят, че им предстои. Именно преззимата на 886 г. те се озовават в Белград, задържани са от боритаркана(управителя) на Белград – Радислав, след което са препратени спридружители в столицата Плиска и настанени тайно в домовете надоверени на Борис боили (първенци, боляри). Борис не разгласяваза бегълците, още и не знае какво да прави с тях. В продължение намесеци тайно се среща, обсъжда, беседва с тях и най-вече… мисли.И измисля, при това замисълът му е гениален.

Наум и другите остават в Плиска. Заедно с присъединилия секъм тях Симеон, те започват усилено, но прецизно да превеждат наславянски (или говоримия от българите език) богослужебни книги.Но не просто Божието слово, а онези, двайсетте книги, нужни даосигурят функционирането, дейността, службата и проповедите вхрама божий, онези книги, които попаднали в ръцете на искрен италантлив свещеник ще осигурят разбирането, влиянието идушевните промени във всеки нормален и жадуващ почтеност,упование, истина и вяра мирянин. Нужно е време, но то, времето,както винаги, е скъпо. Те работят самоотвержено, вдъхновено,упорито, денонощно, знаейки, че те, тези няколко човека, вършатонова, което никой друг на земята освен тях не би могъл и няма какда направи. Те са призвани, те са задължени морално, те савдъхновени, те имат мисия, важна, много важна, архиважна. Такавамисия, каквато идва само веднъж и то ако историческата ситуация исъдбата ти възложат. Ако решат и ако си избран. От тях! Това е и

Page 169: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 169основното, което вършат те, книжовниците от Преславската школа,чийто основен център е Голямата базилика в Плиска. И които,привличайки по-късно към себе си Константин Преславски, ЙоанЕкзарх, Черноризец Храбър и редица други, ще създават профила исъдържанието на процеса, известен като Златен век на българскатакултура. Според някои класици и изследователи Плиско-Преславската школа е третият по време на възникване университетслед Магнаурската школа (Константинополския университет) през849 г. и Ал Каруин (Фес, Мароко) през 859 г. Школата (вечеПреславска) е най-значимият книжовен, литературен и културенцентър в България и славянството през следващите сто години.

Климент (Охридски) е човекът, избран от Борис да осъществиможе би ключовата част от стратегическия замисъл. Роден около 840г., данните сочат, че като ученик и последовател на Кирил и Методий,той е участвал в хазарската, аланската и великоморавската мисия надвамата братя. Ръкоположен за презвитер лично от папата през 868г., във Великоморавия Климент е хвърлен в затвора, след което заеднос част от учениците на Методий е преследван и изгонен. Прекосявана сал „от три липови дървета” Дунав в търсене на спасение, животи изява. Изпратен е от Борис в град Девол, област Кутмичевица, зада основе… не книжовен, а подчертаваме образователен център наБългария.

Кутмичевица е част от областта Котокия в днешна Македонияна границите й с Гърция и Албания. Той разполага с три,предоставени му от Борис, имения (държавата застава плътно задКлимент и Наум с всичките си ресурси и подкрепа), но като че линай-много харесва това в Охрид, където и създава онова, което днеснаричаме Охридска просветна школа. Школата е образователна,просветителска, тя има ограмотяващи (а и други, както ще видим,задачи), а не книжовни функции. Книжовността е в Плиска, после вПреслав.

За седем години той обучава около 3 500 юноши и младежина четене и писане, на глаголица. Да, паралелно с това, пише жития,похвални слова, църковни химни. Посочват се между 15 и 50 неговисъчинения и творби. В „Кратко житие” е казано, че Климент„измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония,които изнамерил мъдрият Кирил”. Може би, затова той е посочванза човека, който е създал и въвел кирилицата. И изглежда съвсем

Page 170: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ170логично – нали именно той се занимава точно с това, точно сограмотяване и кой по-добре от него би могъл да съзре, че има и по-опростен, разбираем, възприеман с лекота и най-вече достатъчнофункционален вариант на глаголицата. И с цялата си почтеност гоназовава признателно на учителя си Кирил. Освен на грамотносттой обучава (или просто споделя знанията си) и на лечителство, и наовощарство, и на мироглед и на другите несъмнено много неща, коитознае. И така 3 500 млади хора, знаещи да четат и пишат „на българсконаречие”, съсредоточени на едно място. Защо? С каква цел? Какъв есмисълът? Кой издържа Климент, ако щете?

През 893 г. новият цар Симеон премества столицата си вПреслав. На състоялия се голям църковен събор извиканият предитова Климент е ръкоположен и обявен за епископ на Величката (отВелека) епархия и става първият славянски епископ по тези земи. Иотново се връща в Охрид, но този път придружаван от Наум.Всъщност са изпратени от Симеон като продължение на набелязанияот Борис план. Само че вече ръководител на просветната школа еНаум. Той продължава с ограмотяването, образованието и…преписване. Преписване на онези 20 книги, преведени (вече) в Плискаи Преслав, които са така нужни за замисъла. Всяка от тях е уникална– само един екземпляр, свръхважен, свръхнеобходим, свръхценен.За преписването на една книга (тогава размножаването е ставало чрезпреписване на ръка – книгопечатането дълго още ще очакваоткривателя си Йохан Гутенберг) е необходим месец работа. Лесное да пресметнем: за една книга – един месец, за два месеца още двекниги, след още месец те стават осем, след месец – шестнайсет ит.н. А книгите са двайсет като заглавия и всяко от тях е нужно поне в3 500 екземпляра – по един за всеки от новопостроените храмове. Итака общо 70 000 броя, които предстои да бъдат преписвани иразмножавани от тези 3 500 грамотни, обучени от Климент иръководени вече от Наум, млади хора.

Климент също не бездейства – той изпълнява последнитеважни приготовления за големите скорошни промени. Той обучава.Отново, но вече не на четмо и писмо. Подбрал най-умните,интелигентни, нравствени и способни младежи, той ги подготвя забъдещи свещеници. Докато „преписвачите” преписват, размножавати напредват, напредва и Климент. И ето, че първите момчета саобучени и Климент ги ръкополага с пълномощията на епископския

Page 171: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 171си сан. Има свещеници, има и нужните комплекти от 20 книги, имаи църкви, които чакат да бъдат изпълнени с Божието слово отбългарска реч.

Настава часът на тържеството и триумфа на Борисовиязамисъл (а Борис е още жив – до 2 май 907 г.), когато по камениститепътеки на българските земи, от Охрид на изток върви младо попче,стиснало драгоценния вързоп с нужните му за цял живот книги, стоку-що набола мъхеста брада, босо, енергично, знаещо какво щеправи до края на живота си, вдъхновено и дръзко в желанието симисията му да бъде част от променената и новосъздаваща се единнанация. И пристигнал в централните български земи, той получаваназначение в поредния храм, където (любезно или не съвсем)благодарят на гръцкия до момента богослужител и го изпращат там,откъдето е дошъл и където му е мястото, като досегашното му сезаема от когото трябва, решен и годен да върши каквото трябва.Оставям тази история без коментар, в боязънта си да не я разваля.

Когато на 23 декември 910 г. Наум умира, Климент го погребвана брега на Охридското езеро, там „в дясното предверие” напостроения (893–900 г.) от самия Наум манастир, носещ името „Св.Архангели”, а впоследствие неговото име. И до днес там сесъхраняват мощите на свети Наум Охридски (Преславски).

За последен път Климент, пристигайки в Преслав, моли царСимеон да бъде освободен като епископ и фактически управник наобластта, но Симеон отказва. Уморен и на преклонна възраст,Климент умира на 27 юли 916 година в Охрид. Погребан е в църкватана манастира „Св. Пантелеймон”, а по-късно останките му сапренесени в църквата „Св. Богородица Периблептос”.

Теофилакт нарича Климент „пръв епископ, който проповядвана български език”. Димитрий Хоматиан отбелязва за него: „Пръвтой, заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучилСвещеното писание, преведено с Божественото съдействие натукашния български диалект от Кирил (…)”. И двамата саканонизирани от Българската православна църква. А всичките заедно– Кирил, Методий, Климент, Наум, Ангеларий, Сава и Горазд,създателите и разпространителите на глаголицата и кирилицата – са

Page 172: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ172почитаните от Българската православна църква и милиони вярващиСвети Седмочисленици.

Направеното от свети равноапостолния цар Борис-Михаил І,решил да покръсти българския народ и да му осигури собственаписменост, всъщност е постигане на жизненоважни за държавата инейното управление цели. Неуспешен военачалник, но блестящдипломат и управник, той съгражда държава и нация с изключителенпотенциал за култура, цивилизация, политическо и дипломатическопризнание; държава, съперничеща на най-големите в Европа;държава, приела, развила, предала и на други славянска писменост,култура и държавност.

А защо в Охрид? Просто е – защото е встрани, далеч и етруднодостъпна и необезпокоявана от лоши византийски помислиобласт. Не е ли гениално? За добро или за лошо.

Любопитен щрих в историята, описана тук, е писмото наКонстантинополския патриарх Фотий (885 или 886 г.), в което тойсъветва и наставлява Борис как да управлява българите. Ето каквому пише:

„Колкото и за умен да се мислиш, не избягвай беседите с хорапо-умни от теб;

- управлявай, уповавайки се не на тиранство, а наблагосклонността на поданиците си – това е по-здраваопора на властта, отколкото страхът;

- прави разлика между обич и страх: които обичат, не себоят, а които се страхуват – не обичат;

- служи си с жива реч, тя често притъпява острието накопието;

- обкръжавай се с хора добри, а не развратни, за да немислят, че и ти си такъв;

- не бъди бърз в свързването с приятели и подбирай такива,които казват неща истински, а не само приятни иласкателни;

- хвали приятелите си в тяхно отсъствие, за да не изпаднешв ласкателство;

- назначавай за началници хора справедливи и богати сдобродетели, но само след като узнаеш дали са такива и вчастния си живот – и чак тогава ги прави съучастницивъв властта;

Page 173: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 173- пази се от прибързани и обидни думи, а също от подигравки

– те нанасят сърдечна рана на осмените и ги излагат напрезрение;

- помни добрините, които си получил, забравяй добрините,които си сторил;

- награждавай бързо достойните за награда и се радвай, анаказвай виновните бавно и скърбейки;

- бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и наобщото, а състрадателен към ония, които грешат спрямотебе лично;

- не наказвай в гнева си, той е сляп и не прави разлика междудобро и зло;

- своите злополуки понасяй доблестно, чуждите – със скръб;- не злоупотребявай с властта като простираш ръка към

чуждото;- не се предавай на пиянство и разкош, защото те са гибел

за държавата;- избягвай завистта като тежка за всяка душа болест;- отбягвай да се вглеждаш във всяка жена като от остра и

смъртоносна за душата стрела;- пази се от предателство, това е най-голямото злодеяние;- пази се от прекалени обещания, те не вдъхват доверие;- не бъди надменен, но и не говори позорно и низко в угода на

множеството;- не върши нищо беззаконно в угода дори на приятелите си;- не очаквай отплата за направени добрини, но не отлагай

благодеянията си и отбягвай благодеяния, наполовинасторени;

- не натяквай за сторени от тебе благодеяния или за сторенина теб злочестини;

- не се възгордявай в дни на благополучие, но и не унивай вдни на злополука – и двете неща са срамотни;

- ако паднеш – нека падането ти послужи за урок да непадаш”. (по Цанев, Ст. Български хроники. т. 1, с. 193 –194, 2007.)

Ако изключим стилистиката на изказа, съветите на Фотий саактуални и днес особено по отношение на управлението на хора иполитиката в човешките отношения. Как ги възприема Борис и дали

Page 174: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ174ги е спазвал, това е тема на отделен анализ, но определенособственото му управленско ежедневие, битие, терзания, провали,решения, постижения, успехи, триумфи и последствия го правят даизглежда лишен от необходимостта да му се дават точно пъкуправленски съвети и поучения. Справя се и сам, при това съвсем непо най-лошия начин. Един наистина изключителен български цар!

Page 175: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 175Доц. д-р Виолета Илиева Кърцелянска–Станчева е

завършила СУ „Св. Климент Охридски” – Философски факултет,специалност „Педагогика” (специализация „Предучилищнапедагогика” и ІІ специалност „Български език и литература”).

Специализирала е в СУ „Св. Климент Охридски” – ФНПП,„Организация и управление на предучилищното образование”.Защитила е дисертационен труд на тема: „Стимулиране проявитена въображението за конструктивната дейност на 5 – 7-годишнитедеца” и притежава научна степен „доктор по педагогика”.

Преподавател е в Тракийски университет – Педагогическифакултет, гр. Стара Загора. Чете лекции в бакалавърска и вмагистърска степен в специалностите: „Предучилищна и началнаучилищна педагогика”, „Социална педагогика”, „Начална училищнапедагогика с чужд език”, „Педагогическо и психологическоконсултиране”. Основните области в преподавателската и научнатай дейност са предучилищната педагогика, семейното възпитание,педагогическото консултиране на приемни семейства и др. Работи ипо създаването на педагогически технологии за интеркултурнивзаимодействия в детската градина и за творчество в детскатаконструктивна дейност.

Автор е на книгите Детско конструиране и въображение(1989), Творчество в детското конструиране (2008), Семейнотовъзпитание (2009), Предучилищна педагогика (актуални проблеми)(2011) и на множество студии, статии, научни разработки попроблемите на играта, семейната педагогика, математическатаактивност на децата, учителската професия, представяни намеждународни и национални научни форуми.

Член е на Съюза на учените в България и на УС на Българскиянационален комитет към Световната организация по предучилищнообразование (ОМЕП).

Page 176: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ176ВЪЗПИТАТЕЛНИ ПРОЕКЦИИ

НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА В СЕМЕЙСТВОТО

доц. д-р Виолета Кърцелянска-Станчева

EDUCATIONAL PROJECTIONS OF FAMILYRELATIONS

Assоc. Prof. Violeta Kartselianska-Stancheva, PhD

Abstract: The review examines the relations in Bulgarian andminority families. The correlation between peculiarities of the parents’positions and their effect over a child is studied.

Key words: family, family education, interrelations „parents-children”, models of the parents’ behavior

УводСемейното възпитание е особена форма на възпитание на

човека. Протичането на възпитателния процес се осъществява внеповторима микросреда, имаща интимен, доверителен характер иродителска любов.

Семейното възпитание е уникално и неповторимо заличността.

Особеностите на семейното възпитание се предопределят отдинамиката и промените в обществения живот. Променя се обликътна семейството като персонална среда и социална институция,променят се поколенията родители и деца. Следователно логично еда се променят възгледите и подходите във възпитанието на децата.

Особено значими са ранните години в онтогенезиса – първитеседем. Изживяното през първите седем години оставя трайна следау личността и предопределя реализацията и психическата йустойчивост.

В предложената разработка се представя проучване, чиято целе да се направи социално-педагогически анализ и да се изследватособеностите и характера на детско-родителските

Page 177: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 177взаимоотношения като детерминант на възпитателния потенциална семейството.

Взаимоотношенията в семейството – детерминант навъзпитателните проекции

Според редица психолози (Е. Ериксон, М. Клайн, Дж. Боулби,М. Айнсворт, А. Бандура, Л. С. Виготски, А. Н. Леонтиев, Д. Б.Елконин, Л. И. Божович, М. И. Лисина и др.), представящипроблемите за източниците и условията за развитието на психикатаи личността на човека, психическото развитие на детето сеопосредства от общуването и взаимодействието с възрастните, най-напред с родителите.

Семейството е най-близкото социално обкръжение на дететои удовлетворява потребността му от приемане, признаване,емоционална поддръжка и уважение. В семейството то придобивапървия опит за социално и емоционално взаимодействие.

Водещ компонент във възпитателния потенциал насемейството са вътрешносемейните отношения, доколкотосемейството като социална общност представя като система връзкитеи взаимодействието между членовете. Те възникват заудовлетворяване на разнородни потребности. Естествена основа насемейството са брачните и роднински връзки, но освен тях то включваправови, нравствени, емоционално-психични и др.Вътрешносемейните отношения са взаимосвързани с националнитеи битовите отношения. В своеобразен вид семейството акумулирацялостно посочените връзки, което определя специфичния отпечатъквърху вътресемейния климат.

Значението на вътрешносемейните отношения в изгражданетои развитието на личността се обуславя от това, че те са първитеобразци на обществени отношения. Водещата роля на отношениятав семейството се изразява и в това, че тяхното състояние влияе върхуефективността и функционирането на другите компоненти на неговиявъзпитателен потенциал. Всяко отклонение от нормата приотношенията в семейството е във вреда, понякога то води и до кризав семейството, а следователно и във възпитателните му възможности.

Вътрешносемейните отношения притежават относителносамостоятелни характеристики, които правят семейното възпитаниенай-адекватна форма за осъществяването му особено в ранна детска

Page 178: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ178и предучилищна възраст, т. е. форма, отговаряща на особеностите напосочените периоди от развитието на личността.

Вътрешносемейните отношения се проявяват катомеждуличностни отношения на различни нива: родител – родител,родител – дете, дете – дете. Междуличностните отношения серазглеждат от редица изследователи като социално-психологиченмеханизъм за изграждане на личността.

Духовното развитие на детето е в зависимост от контактите,които се установяват между него и родителите.

Отношението на родителите към децата влияе върхуособеностите в тяхното развитие и има многообразен характер. Втеорията и практиката са показани убедителни доказателства за това,че семейства с трайни положителни контакти, с уважителноотношение към детето съдействат у него да се формират положителникачества като доброжелателност, способност за съпреживяване,умение за преодоляване на конфликтни ситуации и др. под. В тезисемейства детето по-адекватно осъзнава Аз-а си, неговата цялост исе създава по-развито чувство за човешко достойнство.

При семейства с авторитарно отношение на родителите къмдецата формирането на по-горе посочените качества се затруднява иизопачава.

Много изследователи стигат до извода, че особеностите навзаимовръзката на родителите и децата се „внедряват” у детето чрезподражанието и съпреживяването на нравствените позиции народителите. Грубото отношение на родителите ранява и ожесточавадетето. Ранните етапи на онтогенезата остават трайни следи и у тезидеца възникват чувства на неприязън и подозрителност, страх отдругите хора.

Отношенията между децата и родителите имат своеобразенхарактер в сравнение с другите междуличностни отношения всемейството. Отличават се със силно емоционално значение за дететои родителя. Характеризират се с амбивалентност, изразяваща се втова, че родителят трябва да пази детето от опасности, от една страна,а от друга – да развива опита му за самостоятелно и адекватновзаимодействие с околния свят. Родителят не само се грижи за детето,а го учи то да се грижи за себе си. Детско-родителските отношенияса с изразена динамика, обусловена от възрастта на детето (Смирнова,Е. О., 2000).

Page 179: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 179Важен показател за културата на възпитание е стилът на

отношенията. Най-напред този показател се разглежда от М. Мид(цит. по: Мудрик, А. В., 2003). Изследвайки традиционните етноси,авторката посочва, че родовият опит на семейството трябва да сеприеме като един от факторите, формиращи личността на детето.Тези фактори са обвързани с: религиозния светоглед, социално-икономическите и социално-политическите условия, социалниястатус, структурата на семейството, характера на установенитесемейни отношения.

Разбирането за родителски отношения е за система,съвкупност от емоционалните отношения на родителя към детето,родителското възприемане на детето и начините на действие иповедение между тях. Родителската нагласа е част от спецификатана родителските отношения. Тя пряко влияе върху нагласите иповедението на децата. За значими особености на родителскотоотношение се посочват емоционалните, когнитивните, дейностнитеим аспекти.

Детско-родителските отношения са обект на изучаване отхуманистичната психология на C. Rogers, от теориите за социалнонаучаване (D. Baumring, E. S. Schaefer), от руската психотерапевтичнашкола (А. С. Спиваковска, А. Я. Варга и др.), от авторите наклинически ориентирана литература (В. И. Гарбузов, Е. Г. Ейдемилер,J. Bowlby и др.). Родителското отношение е многомерно образувание,в чиято структура според А. Я. Варга се съдържат следнитепараметри: приемане или отхвърляне на детето; междуличностнадистанция с детето („симбиоза”); контрол (авторитарнахиперсоциализация); социална необходимост на поведението.

Понятието родителско отношение е родово спрямо видовитепонятия: стил на семейно възпитание, родителска позиция,родителска нагласа, родителско взаимодействие и пр.

Основните характеристики на отношението между деца иродители според О. А. Карабанова (Психология семейноговоспитания, 2001) са:

Характер на емоционалните връзки: от страна народителите – приемане на детето; от страна на детето– привързаност, емоционално отношение къмродителите.

Мотиви на възпитание и родителство.

Page 180: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ180 Удовлетворяване потребностите на детето, грижа и

внимание на родителите. Стил на общуване и взаимодействие с децата.

Особености на проявата на родителството. Начин на решение на конфликтните и проблемните

ситуации. Поддръжка и автономия на детето. Социален контрол: изисквания, забрани (съдържание

и количество), начин на контрол, санкции, родителскимониторинг.

Степен на устойчивост и последователност(противоречивост) на семейното възпитание.

Интегративни характеристики на детско-родителскитеотношения са: родителската позиция, определяща характера наемоционалното приемане на детето: мотиви, ценности на възпитание;моделите на родителско поведение; степента на удовлетвореност народителството; типът семейно възпитание като характеристика навъзпитателната система.

Активната позиция на детето във взаимоотношенията сродителите е основен признак, характеризиращ семейнотовъзпитание. В този смисъл детско-родителските отношения включватотражението и приемането от детето на формите на междуличностниотношения с родителите. Представата за отношенията с родителитеу детето има регулиращ, направляващ и контролиращ характер иопределя тактиката на взаимодействие с родителите.

С основание М. Тенева (Тенева, М., 2012, с. 92 – 106) обвързвавъзпитанието на детето и развитието на самооценката му с влияниетона семейството и в частност – с отношението родители – деца,изразяващо се в оценката на детските поведенчески прояви.

Понастоящем проблемът за детско-родителските отношенияв семейството е важен и значим особено когато социолози, педагозии психолози отчитат криза в българското семейство, свързана свъзпитанието и взаимоотношенията с подрастващите. Въпросите итрудностите във възпитанието на младото поколение са се натрупалис десетилетия – години на трансформация и неясен образ наобществените отношения. В тези десетилетия се е развивалопоколението, което поема нови функции – тези на родители.Натрупаният възпитателен дефицит при младите родители гизатруднява в адекватно отглеждане и възпитаване на децата им.

Page 181: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 181„Картината” на взаимоотношенията между родители и деца еотправна точка за определяне акцентите на съвременното семейновъзпитание. Важността на „първите седем” в развитието на дететосе извежда от много автори на западната, руската и българскатапсихолого-педагогическа литература.

Адекватното решаване на актуалните проблеми на семейнотовъзпитание е в зависимост от особеностите на социума и отражениетому върху взаимоотношенията в семейството, което поставянеобходимостта от проучване на посочените феномени.

Описание на изследователската концепцияИзведените теоретични постановки ориентират в

изграждането на концептуалната основа на изследователскатадейност.

Обект на изследването са детско-родителскитевзаимоотношения при деца от предучилищна възраст.

Предмет на изследване са връзката и особеностите навзаимоотношенията дете – родител с характеристиката народителската позиция и самочувствието на детето в семейството.

Цел на изследването е: социално-педагогически анализ ипроучване особеностите и характера на детско-родителскитевзаимоотношения като детерминант на възпитателнияпотенциал на семейството.

Основни тези в процеса на изследователската дейност ианализа на данните са:

1. В основата на семейното възпитание и благополучие еродителят, регулиращ диадите: родител – родител, родител – дете,дете – дете.

2. Детето през „първите седем” има активно-действеноповедение, силно повлияно от моделите на поведение в семейството.

3. Позицията на детето е „огледало” на преживяваниятана отношенията в семейството.

4. Родителската позиция е проекция на възпитателнататактика и нивото на възпитаност и социализация на детето.

Задачи на изследването:1. Проучване особеностите на родителската позиция и

отношение към децата.2. Да се разкрие спецификата на отношенията в семейството

и преживяванията на детето.

Page 182: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ1823. Представяне на корелационната зависимост между

особеностите на родителските позиции и характера на детскитепреживявания като детерминанти на възпитателните проекции всемейството.

Методика на изследванетоЕксперименталното изследване е проведено с деца от 4 до 7

години и родителите им през месеците март – юни, 2009 година.Извадката има случаен характер и обхваща лица от различни области:Пловдивска, Сливенска, Софийска, Старозагорска, Хасковска иЯмболска. Контингент на проучването са 180 български и 20 ромскисемейства.

В изследването са използвани авторски и модифицираниметодики, адекватни на целта и на задачите: въпросник за стила народителското възпитание, проективна рисувателна методика „Моетосемейство”, тест-въпросник за проучване на родителското отношение(по А. Я. Варга, В. В. Столин), анкети, беседи, комплекс от методи заматематико-статистическа обработка на емпиричните данни (SPSSfor Windows, 10.0).

Етапи на проучването:I. Проучване позицията на родителите за семейните

отношения: особености на родителското поведение при

взаимодействие с децата; извеждане стила на семейно възпитание; анализ и оценка на възпитаността на детето в

семейството.II. Разкриване позицията на детето в семейните отношения:

преживявания и отношения с членовете насемейството;

самочувствие на детето в семейството.III. Определяне корелационната зависимост между

позициите на родителя и позициите на детето в семейството: съвпадение на представите за особеностите на

родителското поведение; сравняване на самочувствието на детето и

емоционалното отношение към него от родителя.Проучването позицията на родителите за семейните

отношения се осъществи с анкета, определяща стратегията на

Page 183: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 183семейното възпитание. В нея се представят четири основни стиласемейното възпитание: демократичен (авторитетен), авторитарен,либерален и индиферентен (хаотичен).

На родителите е предложен и тест-въпросник за проучванена родителското отношение (по А. Я. Варга, В. В. Столин). Тестът епсиходиагностичен инструмент, отразяващ родителското отношениекъм детето, и представя система от чувства към него, поведенческистереотипи, проявявани при общуването с него, особености въввъзприемането и разбирането на характера и личността на детето ипостъпките му.

Въпросникът се състои от пет скали:I. „Приемане – отхвърляне”;II. „Кооперация”;III. „Симбиоза”;IV. „Авторитарна хиперсоциализация”;V. „Малък неудачник” (инвалидизация).І. „Приемане – отхвърляне”. Тази скала отразява интегрално

емоционалното отношение към детето. Скалата демонстрирадвуполюсно родителското отношение. Приемането, когато народителя му харесва детето такова, каквото е, е единият полюс. Тойуважава неговата индивидуалност и го подкрепя. Стреми се дапрекарва повече време с него, одобрява интересите и плановете му.На другия полюс на скалата е отхвърлянето, когато родителятвъзприема детето си като лошо, като неудачник. Смята, че дететоняма да успее в живота заради липсата на способности, глупавинаклонности и недостатъчен ум. Голяма част от родителите изпитватдосада, раздразнение, обида. Не се доверяват на детето и не гоуважават.

ІІ. „Кооперация” е социално желаният образ на родителскоотношение. Тази скала показва заинтересованост на родителя отработите и плановете на детето, старание да му се помогне,съчувствие. Родителят високо оценява интелектуалните и творческиспособности на детето. Изпитва чувство на гордост, поощряваинициативата и самостоятелността му, старае се да се поставя вравностойни позиции с него, доверява му се.

ІІІ. „Симбиоза” – скалата отразява дистанцията в отношениятас детето. Високият бал по тази скала показва, че родителят се стремикъм симбиотични отношения с детето. Възприема се като едно цяло

Page 184: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ184с детето, стреми се да удовлетвори всички негови потребности, да гопредпази от трудностите в живота. Родителят непрекъснато сетревожи за детето и му се струва, че е беззащитно. Тревожността народителя се повишава, когато обстоятелствата заставят детето да сеавтономизира, да стане самостоятелно. Ако би могъл, родителят неби позволил самостоятелност на детето.

ІV. „Авторитарната хиперсоциализация” е израз на форматаи посоката на контрола на детското поведение. Високият бал по тазискала показва авторитаризма на родителското отношение. Родителятизисква безотказно послушание и дисциплина. Стреми се да подчинидетето на своите виждания и не възприема друга гледна точка.Използва наказанието за регулиране поведението на детето. Тойсъсредоточено следи за социалните постижения на детето, заиндивидуалните му особености, привички, мисли и чувства.

V. „Малкият неудачник” – отразява особеностите навъзприемане и разбиране на детето от родителя. Високите стойностипо тази скала са показател за родителски отношения, подчертаващиинфантилност при детето, които му приписват личностна и социалнанесъстоятелност. Детето винаги се възприема от родителя като по-малко от реалната възраст. Чувствата, интересите, мислите на дететоизглеждат в очите на родителя детски, несериозни. Детето сепредставя като неприспособено, неуспешно, подвластно на глуповативлияния. Родителят се стреми да го предпази от трудностите в животаи строго контролира детските действия. Анализът на резултатите отексперименталното изследване се съпътства със съотнасянето им къмтипа семейство, демографските и социокултурните параметри, коитого характеризират.

Стилът на родителско възпитание очертава определенатенденция в съвременното българско семейство (приоритетно отЮжна България). Анкетирането на родителите условно се обособявав две групи: ромски семейства и семейства с широкопредставителство (български) семейства.

Етническото обособяване е провокирано от проблемите, коитопредставят анкетьорите (учители специализанти и учители вмагистърски програми, студенти от бакалавърски програми) приработата с посочената група семейства.

Page 185: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 185Анализ на резултатитеИзследването представя малка, но многообразна във

вътрешносемейните отношения ромска общност. Тя се отличава съсспецифични характеристики на семейната констелация. Социалниятпрофил на ромските семейства е „разнолик” и се отразява върху стилана семейно възпитание, респективно върху възпитателните проекции.Количественият и качественият анализ на резултатите намиравизуално отражение в таблица 1.

Таблица 1

На преден план изпъква патриархалният тип семейство, вкоето ролята на възрастния родител – баща или дядо, регулирасемейните отношения. Резултатите показват, че авторитарният стилна поведение (50 %) е типичен за ромските семейства. Динамикатана живот на ромите, пътуването и работата в чужбина не променязатворения характер на семействата. Възрастните са с нагласа за строгконтрол, забрани, порицания и физически наказания. При майкитесе забелязва склонност за „разбиращо” поведение, но авторитетнитебащи се придържат към избрания тип родителска власт. Този типродители създават правила на живот, изискващи силнавътрешносемейна сплотеност и осъзнаване на ролите в семейството.

Родителски стил на поведение

Български семейства

Ромски семейства

Брой % Брой % Демократичен (авторитетен)

72 40 % 3 15 %

Авторитарен

36 20 % 10 50 %

Либерален

45 25 % 4 20 %

Индиферентен (хаотичен)

27 15 % 3 15 %

Всичко 180 100 % 20 100 %

Page 186: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ186

Графика 1. Стилове семейно възпитание в ромскисемейства

Демократичният стил на семейно възпитание се проявявапри някои нуклеарни ромски семейства (15 %), в които родителитеса образовани, имат трудова заетост и добра професионалнареализация. Социалният статус на семействата е предпоставка за по-добри решения при възпитанието на децата. Родителите стимулиратличната отговорност и самостоятелност на своите деца в зависимостот възрастовите им възможности. Стараят се да им помагат, изискватосмислено поведение.

Хаотичен стил на семейно възпитание имат същотоколичество (15 %) от изследваните ромски семейства. Те са с нисъксоциален статус, с непостоянни трудови занимания, труднопреодоляващи социално-битовите проблеми, с неустойчивихарактери. Не се интересуват от възпитанието и подготовката надецата за смислен живот. Контактът с детското заведение несъществува, а родителските задължения са прехвърлени на по-големите братя и сестри. Отказват да участват в анкетата под претекст– неграмотност.

Извадката не е представителна и обобщения трудно могат дасе правят, но при тях се очертават тенденции на незаинтересованостна родителите за възпитанието на децата.

Подобни тенденции се срещат при либералния стил навъзпитание, представен от 20 % от изследваните семейства. Децатаса оставени на „свобода”. Родителите нямат желание да ги ръководят.Докато при другата група (българските семейства, виж таблица 1 играфика 1), либералният стил е при детоцентристки тип семейства,

0

10

20

30

40

50

демократиченавторитаренлибералениндиферентен

Page 187: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 187то при ромите е в две социално неблагополучни и в дведезорганизирани семейства, водещи почти скитнически живот.Вниманието на семейството (доколкото може да се приеме за такова)е към физическото оцеляване на децата и детското заведение (спореданкетьорите) е алтернатива за тези семейства.

Състоянието на семейното възпитание в другата група(български) семейства е с различни характеристики, привидно по-добро.

Графика 2. Стилове семейно възпитание в българскисемейства

Демократичен стил на поведение имат 40 % от изследванитесемейства. Родителите се чувстват отговорни за развитието ивъзпитанието на децата. Изискват осмислено, просоциалноориентирано поведение и се стремят да създават ред (дисциплина) вежедневното поведение на детето. Склонни са да приемат инициативаза взаимодействие, проявена от децата.

Възпитателният подход на родителя е обвързан с личнотородителско поведение и субект-субектното общуване.

Заключението, което може де се направи, е, че в „първитеседем” много семейства (виж таблица 1 и графика 2) приематоптималния стил на възпитание, изграден върху сътрудничествотомежду родители и деца.

Авторитарен стил на възпитание се проявява у 20 % отизследваните семейства. Авторитарните родители се придържат къмтрадиционната форма на общуване с детето, изразяващо се в

0

5101520253035

40

демократичен

авторитарен

либерален

индиферентен

Page 188: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ188авторитет и власт на родителите, изискващи безпрекословнопослушание. Вербалната комуникация е слаба, а родителската тактикана възпитание е съпътствана с използването на наказания и забрани.От детето се изисква да е дисциплинирано, да следва желанията народителя, защото те са в негова полза (на детето). Родителите неаргументират изискванията си и педагогическите средства, коитоизползват.

Рисувателният тест, проведен с децата от семейства, в коитодоминира авторитарният стил на възпитание, показва, че сапотиснати, дистанцирани, пасивни. У тях е формирана зависимости са склонни да се придържат към тези, които олицетворяватавторитета и властта в семейството: баща, майка или вуйчо и пр.Имат ниска степен на волева регулация, препятства се изгражданетона умения за самоконтрол (поради зависимостта им) и често вповедението им се забелязва склонност за агресивност иконфликтност.

Либерален стил на възпитание има в 25 % от изследванитебългарски семейства. Проявява се предимно в нуклеарни, младисемейства с невисок, среден социален статус. Образованието ипрофесионалната реализация не са в правопропорционалназависимост. Родителите са намерили много добра възможност даосигурят материално семейството. Представители са надетоцентристки ориентирани семейства, в които децата не саангажирани. Тенденцията в семейното възпитание не еоптимистична. Някои автори наричат този стил „нехаен”,„снизходителен”. Позицията на родителя е „встрани”. Дава себезконтролна свобода на детето, т. е. то се оставя на себе си. Децатаса емоционално приети, но с ниска степен на контрол. Родителскататактика е към задоволеност и опрощаване на грешките. Изискваниятаи правилата за необходимото поведение липсват, ръководството отстрана на родителите е недостатъчно.

Вследствие от ситуативните родителски действия децата неовладяват трайно правила на поведение. Проявява се инепоследователност в чувствата към децата. Възпитанието е на заденплан, тъй като повечето родители смятат, че детето е свободно даизразява себе си и дейността му трябва да е насочена към търсене иочакване на удоволствие. Родителските разбирания са, че „всичкоще си дойде с времето”, а в проблемен момент, „за пред хората”,

Page 189: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 189детето трябва да прояви норми на приличие. В „първите седем”либералният стил внася неадекватност, объркване в поведениетопоради липса на добър опит. Често поведението на децата от такивасемейства е трудно контролируемо или неконтролируемо.

Индиферентният стил на поведение, за съжаление,съществува у 15 % от семействата от втората група. Родителитесмятат, че житейският опит, а не преднамереното влияние, т. е.възпитанието, има значение в живота на детето. В поведението иотношението на родителите се проявява неангажираност. Проблемитесе решават хаотично, липсва предсказуемост, която би могла даориентира детето. Характеристиката на индиферентния стил навъзпитание е сходна с либералния, но неангажираността къмвъзпитанието на децата граничи с нехайство. Няма ясно изразениизисквания към детето или има противоречия, разногласия приизбора на възпитателни средства от родителите.

Непредсказуемостта на родителските реакции лишава дететоот усещането за стабилност и провокира повишена тревожност,неувереност, импулсивност, а при сложни ситуации – агресивност инеуправляемост, социална дезадаптация.

При такъв стил на възпитание се фрустрира потребността отстабилност и подреденост на обкръжаващата действителност. Не саясни ориентирите за поведение и оценка.

В тази група попадат семейства с различен социален състав:както с много висок социален статус, така и с по-нисък, но всички сав много добро материално състояние, за разлика от групата наромските семейства.

Графика 3. Стилове семейно възпитание (обобщени данни)

05

10152025303540

демократиченавторитаренлибералениндиферентен

Page 190: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ190

Стилът на семейното възпитание в голяма степен определяпсихическото и в цялост – общото развитие на детето. Обобщенитеданни за изследваните семейства показват, че доминиращ стил навъзпитание е демократичният, който се приема като най-благополучен(37,5 %). Той предполага сътрудничество между родителите и децата.Възпитанието е с осъзната любов и не се отрича контролът от странана родителите. По мнение на учените, изследващи проблемите насемейното възпитание, контролът е необходим за децата. В противенслучай детето се губи в обкръжаващото го, средата на хората,правилата, вещите. Контактът с родителя създава у децата устойчивожизнено състояние, усещане за увереност и надеждност въввзаимодействието.

Интерпретацията на сумарния израз (62,5 %) на другитестилове възпитание (разглеждани като неблагоприятни), паралелнос емпиричните наблюдения в детските заведения, буди тревога сочертаващите се тенденции в семейното възпитание приизследваните семейства:

млади родители следват традицията наавторитарното възпитание, формиращо послушание;

другата част (семейства), „поемайки духа” надемократичното съвремие, приема, че децата трябва да се развиватсвободно и щастливо, без ограничения;

следствие от втората тенденция е, че се оформятдетоцентристки по своя характер семейства, което създавапроблеми не само в психическото израстване на децата през„първите седем”, но в социализацията им и адаптацията им къмживота, в частност – към детските заведения;

Изводът, който може да се направи от породилите сетенденции, е, че съвременните родители на деца от „първитеседем” имат недостатъчно знания за възпитанието им и действатсамонадеяно, приемайки аргументите за правата, но изключвайкизадълженията.

За проверка и обосноваване обективността на изложените по-горе тенденции с родителите се проведе тест-въпросник за проучванена родителското отношение (по А. Я. Варга, В. В. Столин). Тестътотразява родителското отношение към детето и представя чувстватакъм него, поведенчески стереотипи, проявявани при общуването с

Page 191: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 191него, особености във възприемането и разбирането на характера иличността на детето и постъпките му. Отговорите се класифициратпо пет скали (виж таблица 2).

Таблица 2Типове родителски отношения

Данните от теста показват, че най-висока стойност – 49 %,има скалата „симбиоза”. Следователно родителят се възприема вединство с детето, стреми се да удовлетвори потребностите му, да гопредпази от трудности и неприятности в живота. Родителятпостоянно усеща тревога за детето и то му се струва малко ибеззащитно. Тревогата на родителя се засилва, когато детето започвада се автономизира, да показва собственото си Аз, което се обуславяи от възрастовото му развитие. Родителят е дотолкова вдаден вобгрижването му, че никога не би предоставил на дететосамостоятелност. Тези родителски отношения към детето са близкидо възпитателната тактика „опека” и типичната им проява се срещанай-често в детоцентристки ориентираните семейства.

Кооперацията е вторият по значимост тип отношения споредданните от проучването – 20 %. По своята същност тези отношениясе доближават до демократичния стил на възпитание ивъзпитателната семейна тактика „сътрудничество”. Избранитеотговори показват заинтересованост на родителя от работите иплановете на детето. Има съвместност в дейността им, проявяватсъчувствие към детето. Родителят високо оценява интелектуалнитеи творчески му способности. Изпитва чувство на гордост, поощряваинициативата и самостоятелността му, старае се да се поставя вравностойни позиции с него, доверява му се.

Типове родителски отношения Семейства

бр. %

I Приемане-отхвърляне 10 5 %

II Кооперация 40 20 %

III „Симбиоза” 98 49 %

IV Авторитарна хиперсоциализация 30 15 %

V „Малък неудачник” 22 11 %

Всичко 200 100 %

Page 192: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ192На трето място следва авторитарната хиперсоциализация,

която има общи характеристики с авторитарния стил на родителсковъзпитание (15 %). Балът по тази скала показва авторитаризма вродителското отношение. Родителят се стреми да подчини детето насвоите виждания и не възприема друга гледна точка. Изисквабезотказно послушание и дисциплина. Проявява загриженост, катосъсредоточено следи за социалните постижения на детето, заиндивидуалните му особености, привички, мисли и чувства.

Родителските отношения тип „малък неудачник” са 11 %. Тесе характеризират с неодобрение на детето такова, каквото е.Мнението на родителя отразява особеностите на възприемане иразбиране на детето от родителя, в което доминира личностната исоциалната недостатъчност на детето. То се представя катонеприспособено, неуспешно, подвластно на глуповати влияния.Интересите, мислите на детето изглеждат в очите на родителяинфантилни, несериозни.

Този тип отношение се сближава с либералния ииндиферентния стил на родителско възпитание и е изпълнено съсскептицизъм от страна на родителя за развитието и реализацията надетето.

Скалата приемане – отхвърляне отразява двуполюснородителското отношение, което определя само 5 % от изследваните.Мнозинството семейства се стремят да представят разбиранията сиза децата по-категорично, по-ясно.

От резултатите по тази методика (по А. Я. Варга, В. В. Столин)се вижда, че повечето от семействата имат неефективни отношенияс детето, което корелира с изследването за стила на възпитание.Качествената и количествената интерпретация на даннитепотвърждава изведените тенденции (по-горе).

Проективната рисувателна методика „Моето семейство”(виж описанието й в: Кърцелянска-Станчева, В., 2009, с. 114) изследваотношенията на детето с членовете на семейството, преживяваниятаи самочувствието му в семейната среда.

След приключване на рисуването за ясен и обективен анализна рисунките се провежда беседа с детето, която разкрива смисъла иотношението му към другите членове от семейството.

Page 193: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 193Предлагат се и шест ситуации, чието решение представя

чувствата на детето към семейството и предпочитанията му къмчленове от него.

Децата рисуват с желание своето семейство, като гоизобразяват в неговата цялост (75 %).

Обобщаването на резултатите от детските рисунки даваоснование да се обособят четири основни типа изобразяване насемейството (А, Б, В и Г): пълно семейство – детоцентристки тип,пълно семейство с дистанция между членовете, непълно семейство,разширено семейство с варианти на подсистеми.

А. Пълно семейство – детоцентристки типА. Пълно семейство – детоцентристки тип са 50 % от

рисунките. Разположението на детето в центъра, между майката ибащата, дава информация за това, че то се възприема като необходимои прието вкъщи. Схема А.а. разкрива хармоничен тип отношениямежду детето и родителите. Фигурите са близо една до друга, еднаквипо големина, оцветени в топли цветове. Обикновено детето рисувапърво себе си и след това родителите си. Посочените рисувателнихарактеристики дават представа за емоционална привързаност надетето към семейството. Централното разположение разкрива многодобро самочувствие и значимост на детето в семейството. Предполагасе, че има сътрудничество и съвместност между децата и родителите.В този смисъл моделът на семейството по схема А.а. се свързва сдемократичния стил на възпитание, със съобразяване навъзпитателните тактики с интересите и потребностите на детето.

Схема А.б. по своята характеристика се доближава допредходния модел (схема А.а). Основната разлика е в самочувствиетона детето, което е по-дребна фигура между родителите. Детето севъзприема като незначимо за тях, но е с изявена привързаност къмсемейството. В този модел най-напред се рисуват родителите и следтова детето се вписва между тях. Моделът на семейството по схемаА.б. се свързва с авторитарния стил на възпитание. Родителите вотношението си към детето подчертават личностната и социалнатаму несъстоятелност, което предизвиква чувство на тревожност,неувереност у него и стремеж за съвместност.

Схема А.в. представя модел на семейно поведение, при коетодетето проявява емоционална привързаност към родителите, чувствасе прието. Особеното в този модел е, че с големината на фигурите

Page 194: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ194детето подчертава носещия доминираща ролева функция всемейството. Около 75 % от рисунките на тема „Моето семейство”представят значимостта на майката в семейството. Интерпретациятана тези данни е в различни посоки: първо, майката е изключителнозначима в първите седем години от детството и второ, еманципациятаи миграцията я поставят в основна, ръководеща позиция. Позициятана майката не пречи на синхронните взаимоотношения в семейството,а създава ред и сигурност за децата. Хиперопеката на майката карадетето да се изобразява в същата цветова гама, а при момичетатастремежът за прилика и полова идентификация е ярко изразен чрезсъздаване на аналогична фигура с фигурата на майката.

А. Пълно семейство – детоцентристки тип(с варианти на позиция и самочувствие на детето)

Схема А.г. представя типичен детоцентристки модел нануклеарно семейство. Около 30 % от рисунките поставят детето вцентъра, с най-обемна фигура, в близост до майката и бащата. Дететое емоционално прието и е с висока самооценка. Цветовата гамаразкрива добро самочувствие и подчертан егоцентризъм. Рисункитепредставят детето като „кумир” в семейството. Изобразявайки се, тообръща внимание на допълнителните елементи в своята фигура. Внякои от рисунките се използват щрихи и студени цветове, коетонасочва към склонности, свързани с прояви на нервност и наагресивност в поведението. Моделът на семейство (по схема А.г.)корелира с типа родителски отношения „симбиоза”. Родителите сасклонни да следват детето, за да се чувства то добре.

Б. Пълно семейство с дистанция между членоветеВторият тип рисунки – пълно семейство с дистанция между

членовете (схеми Б.а. и Б.б.), са аналогични по някои характеристики

М Д Б

МДБ

М д Б

М Д Б

А.а.

А.в.

А.б.

А.г.

Page 195: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 195на разгледаните по-горе варианти на детоцентристки тип семейство.Специфичното при втория тип е дистанцията между членовете насемейството, което води до различие и в самочувствието на детето.Представените модели не разкриват многообразието, коетосъществува в семействата от този тип, но са подбрани като най-честосрещащи се в детските рисунки.

Схема Б.а. изобразява детоцентристки ориентираносемейство, в което детето се чувства желано и прието от родителите,но дистанцията разкрива дискомфорт в емоционалното му състояние.Съпътстващата рисунките беседа представя различни причини заемоционалното неблагополучие: дефицит в общуването междуродители и деца, стремеж към доминираща позиция на детето,конфликтни ситуации в семейството. Този тип рисунки са на деца отсемейства с либерален и индиферентен стил на семейно възпитание.

По-неблагоприятни отношения в семейството представямоделът при схема Б.б. Дистанцията между фигурите разкривапротиворечия в семейството, които водят до емоционалнонеблагополучие и изолиране на детето. Самооценката му не е добра.Чувства се отхвърлено, напрегнато и тревожно. От беседата сеуточнява, че водещи при взаимоотношенията и взаимодействията сародителите. Детето или се рисува последно, или когато първоизобрази собствената си фигура, прави пауза (рисува облаци, слънцеи пр.) преди да допълни фигурите на майката и бащата. Катоположително явление може да се посочи, че по-близо до него емайката, даваща проекция за емоционален баланс. Моделът на схемаБ.б. представя самочувствието на деца от семейства с авторитаренстил на възпитание и авторитарна хиперсоциализация като типродителски отношения.

Б. Пълно семейство с дистанция между членовете(различни позиции на детето)

М Д Б Мд

Б

Д Д МБ

Б.а.

Б.б.

В.а. Непълно семейство

Page 196: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ196В. Непълно семействоСхема В.а. представя модел на трети тип рисунки, в които

семейството не е изобразено в своята пълнота. Разположението иголемината на фигурите, което дава схемата, са най-честоизобразяваните непълни семейства. Причините са отсъствиетопредимно на бащата при развод, смърт или работа в чужбина.Фигурата му се появява последна, отделена от другите, с неясниконтури и в повечето случаи като следствие от разговора междурисуващото дете и експериментатора. В някои от рисунките намястото на допълнения баща се рисува дърво, къща или друг предмет,създаващ „баланс” в композицията на рисунката и разкриващжеланието за пълнота на семейството. В изображенията се подчертавапризнаване водещата роля на майката и на самостоятелност нахудожника, който има невисока самооценка за себе си.

Модел на непълно семейство има и в други (единични)рисунки, които не се типизират. В тях се изразява емоционалнотонеблагополучие на детето, което не се вписва в темата „Семейство”под предлог, че няма място за него или че играе в палатката. Твърдедраматично изглежда състоянието на съперничество между децата.Художникът „забравя” да нарисува член от семейството, с който е вконфликт – брат или сестра. При разговора с изследващия представянереалистични доводи за отсъствието или признава, че не го желае всемейството по определена причина.

Трудно може да се обобщи кой е стилът на възпитание илитипът родителско отношение поради съществуващия проблем всемейството – липсата на цялост. Той е сигнал за неблагоприятниотношения в него, за неудовлетвореност у детето художник.

Г. Разширено семейство с варианти на подсистеми

М

д

БД Д

б

М

Б

б дД

Г.а Г.б.

Page 197: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 197Г. Разширено семейство с варианти на подсистемиЧетвъртият тип рисунки са на разширено семейство, с

различни варианти на подсистеми в него.Схема Г.а. представя модел на разширено семейство с

оформени подсистеми на поколенчески принцип: деца, родители,възрастни родители. Моделът илюстрира типични патриархалниотношения, при които има ясно разпределение на функциите ийерархия на семейството, респективно във взаимоотношенията.Децата са на дистанция от родителите, но обикновено са обърнатикъм тях. Емоционалното благополучие е добро. Този тип рисунки сана деца както в семейства с авторитарен стил на възпитание, така ина такива с демократичен стил. Беседата с децата по време и следрисуването разкрива като доминиращ тип родителските отношения„кооперация” и авторитарна хиперсоциализация. Моделът Г.а. е най-често срещаният при децата от ромски произход, които са отсемейства с добър социален статус.

Схема Г.б. представя модел на разширено семейство, при коетоподсистемите се оформят на принципа на емоционалнатапривързаност. Динамиката на съвременното общество,миграционните процеси стимулират обособяване на семейнаподсистема от дядо, баба и внуче. Родителите са на дистанция несамо от подсистемата, но и помежду си. Емоционалното благополучиена детето не е нарушено. То изобразява себе си с топли тонове и сеидентифицира с най-близкия до него човек или с идентичния по полродител. В някои рисунки изображенията на родителите са в черен истуден цветови нюанс, което разкрива тревожност и отхвърленост,безпокойство у детето от родителя.

Предложените шест ситуации към рисувателната методика„Моето семейство” разкриват привързаността на децата къмсемейството. Алтернативно зададените въпроси не се вместват вдетските желания. Много често извеждат общността на семействотокато алтернатива или отказ от приятна дейност поради невъзможностот наличието на общност. Привързаността към майката, особено вделовите отношения, е подчертана. Бащата е желан партньор илипомощник при свободни занимания и забавления. Интересни сарезултатите за взаимоотношенията между децата в семейството.Очертава се следната картина: ако проучваното дете е по-малкото всемейството, то иска да спечели близостта и благоволението на

Page 198: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ198родителите и е склонно да изключи по-големия – брат или сестра;ако детето е по-голямото, то проявява склонност да лиши себе си отблизост и взаимодействие с родителите за сметка на благополучиетона по-малкото братче или сестриче.

Детските рисунки на тема „Моето семейство”, макар икосвено, представят положителни взаимоотношения в семейството.

Децата са привързани към семейството и са емоционалноудовлетворени. Чувстват се приети и обгрижвани от родителите.Стоят в центъра на семейните взаимоотношения и това им даваоснование за висока самооценка и претенции.

ИзводиАнализът на резултатите от изследването потвърждава

основните тези, заложени в процеса на изследователската дейност,и дава основание да се направят следните изводи:

1. Родителската позиция и отношение към децата сехарактеризира с приемане и доминиране на хуманистични идемократични тенденции във взаимоотношенията, но честосъпътствани с възпитателните проекции на хиперопеката.

2. Позицията на детето, представена в типовете рисунки, е„огледало” на преживяванията на отношенията в семейството и ебаза за осмисляне на семейните възпитателни стратегии.

3. При определяне корелационната зависимост междупозициите на родителя и позициите на детето в семейството можеда се посочи, че:

има съвпадение на представите за особеностите народителското поведение и то се посочва при анализана типовете рисунки;

при сравняване на самочувствието на детето иемоционалното отношение към него от родителя можеда се посочи оптимистичната тенденция при децата инеяснотата до голяма степен при родителите, което бирефлектирало върху семейното възпитание.

В заключение може да се обобщи, че в основата на семейнотоблагополучие е родителят, регулиращ диадите: родител – родител;родител – дете; дете – дете. През „първите седем” детето трябва дасе приема като активен субект, който има отношение към живота в

Page 199: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Volume ХІ 199семейството и възприема моделите на поведение в него. Особенозначима е родителската позиция, която априори е проекция навъзпитателната тактика и нивото на възпитаност и социализация надетето.

Разбирането за семейното възпитание е не като алтернативаили директива, а като познание, което трябва да се интерпретираспоред индивидуалността на родителя и рефлектира върхуспецификата на технологичните му аспекти при взаимоотношениятас децата, т. е. родителят да осмисли взаимоотношенията всемейството като основен детерминант на детското възпитание.

ЛИТЕРАТУРА

1. Карабанова, О. А. (ред.). Психология семейного воспитания.М., 2001.

2. Кърцелянска-Станчева, В. Семейно възпитание (социалнии психолого-педагогически аспекти). Изд. „АБ”, Стара Загора, 2009.

3. Мудрик, А. В.Социальная педагогика. АКАДЕМА,М.,2003.

4. Смирнова, Е. О. Особенности общения с дошкольниками:Учеб. пособие для студ. сред. пед. учеб. заведений. М.: Академия,2000.

5. Тенева, М. Самооценяването в обучението (1. – 4. клас).Стара Загора, 2012.

6. Шнейдер, Л. Б. Психология семейных отношений (курслекций). М., 2000.

7. Baumrind, D. The influence of parenting style on adolescentcompetence and substance use. Journal of Early Adolescence, 11(1), 56 –95. 1991.

8. Ginott, H., A. Ginott and H. Goddard. Between parent and child:the bestselling classic that revolutionized parent-child communication,2003.

8. Parke, R. Fathers. Cambridge, MA: Harvard University Press,1981.

Page 200: Г О Д И Ш Н И К - Trakia Universityuni-sz.bg/truni4/wp-content/uploads/pf/file/... · да разбирам и приемам „тъмната” си страна. Е, тук

Том ХІ200

Т Р А К И Й С К И У Н И В Е Р С И Т Е ТПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

СТАРА ЗАГОРА

Г О Д И Ш Н И КТом 11

Y E A R B O O KVolume 11

2011

ISBN 1312-286Х

Редакционна колегия:доц. д-р Красимира Мутафчиевадоц. дфн Антонина Колевапроф. дпн Георги Иванов

Езикова редакция:гл. ас. Десислава Сидероваас. Мариана Павлова

Техническа редакция: гл. ас. Мариан Делчев

Печат: СД „Контраст”