Тема 9. ЕЛАСТИЧНОСТ НА ТЪРСЕНЕТО

И НА ПРЕДЛАГАНЕТО

В предходната глава анализирахме как търсенето, предлагането и пазарното

равновесие реагират на промените в ценовите и нeценовите фактори. Разгледахме и

реакциите на основните пазарни агенти – продавачите и купувачите, на тези изменения.

Няма съмнение, че чувствителността и на едните и на другите е различна, което

предполага и различна посока на тяхната реакция. В много случаи обаче не е

достатъчно да знаем само посоката на реакцията. Често пъти много важно е да

направим оценка на степента на тази реакция, да я измерим по някакъв начин, което

изисква да изберем единица за измерване.

В специализираната литература съществуват различни инструменти за да се

анализира как дадена икономическа променлива реагира на измененията в други

икономически променливи. Терминът еластичност се използва в много случаи когато

величините или размерите на дадено явление имат значение. Икономистите използват

това понятие за по-задълбочено изучаване на процеса на приспособяване на пазара към

измененията в детерминантите на търсенето и на предлагането.

Еластичността, определена най-общо, може да се дефинира като степен на

реактивоспособност или чувствителност на пазарните субекти на измененията в

ценовите и неценовите фактори, детерминиращи тяхното поведение. Чрез нея се

измерва интензивността на връзката между двете променливи като отношение на

процентните им изменения.

9.1. Ценова еластичност на търсенето

Еластичността на търсенето може да се определи като степен на изменение на

търсените количества от една стока в определен период от време под влияние на

1

промените в ценовите и неценовите фактори. Както е известно от предходната глава,

тези фактори са цената на стоката, средния потребителски доход, цените на

взаимосвързаните стоки, субективните предпочитания на потребителите и редица

други. Тук ще се спрем само на влиянието на три променливи върху величината на

търсенето и в този смисъл ще изучим три вида еластичност на търсенето: еластичност

на търсенето спрямо цената; еластичност на търсенето спрямо дохода; еластичност на

търсенето спрямо цените на взаимосвързаните стоки.

Нека да започнем изучаването на категорията еластичност на търсенето с

разглеждане на еластичността на търсенето спрямо цената на стоката, която за по-

кратко ще наричаме ценова еластичност на търсенето. Тя ни дава отговор на въпроса

с колко търсеното количество ще се измени в отговор на определено изменение на

цената. Казваме, че една стока е “еластична”, когато търсеното количество от нея във

висока степен “отговаря” на ценовите изменения.

Търсенето на отделни стоки се различава по техните еластичности. Например,

търсенето на храна като цяло реагира малко на ценовите изменеия и е нееластично,

докато търсенето на луксозни стоки е високочувствително към цената, т.е. е еластично.

Концепцията за ценовата еластичност позволява да се изчисли точно число за степента

на ценовата реактивност на търсенето на различните стоки. Това става посредством

коефицента на еластичност на търсенето спрямо промените в цената на стоката,

който е съотношението между процентното изменние на търсеното количество към

процентното изменение на цената:

Е = %Q/%P

където:

Е е коефицент на ценовата еластичност на търсенето;

Q е процентното изменение на търсеното количество;

P е процентното изменение на пазарната цена.

Q и P се движат в обратна посока в съответствие със закона за търсенето, а

натуралните им /за количеството/ и паричните им /за цената/ мерни единици, тъй като

са взети в процент, не влияят върху изчисляваната еластичност. По принцип

коефицента на еластичност е отрицателно число, но за удобство икономистите са се

договорили да се използва неговата абсолютна величина. Графично коефицентът на

2

ценова еластичност на търсенето се определя в промеждутъка между две различни

точки на кривата на търсенето.

Във връзка с точната числова стойност на ценовата еластичност възниква

следния въпрос: дали измененията в търсеното количество и цената процентно да се

отнасят към изходните или към крайните равнища на Q и P. Например, ако търговецът

купува от производителя един диск за 10 лева, а го продава на гражданите за 15 лева,

към каква база да се отнесе надбавката от 5 лева – към 10 лева /което прави 50%/ или

към 15 лева /което прави 33,3%/? Като се счита, че и двата начина са коректни, се

използва “усреднен” подход, според който коефицентът на еластичност се изчислява по

следния начин:

Е = :

където:

P и Q са първоначалната цена и количество;

P и Q са новите цена и количество;

P и Q се изчисляват процентно спрямо усреднените им величини.

Ценовите еластичности се класифицират в три категории в зависимост от това,

в каква степен търсеното количество “отговаря” на ценовите изменения.

Когато еднопроцентното намаляване на цената предизвика повече от

еднопроцентно увеличаване на търсеното количество – налице е еластичност на

търсенето спрямо цената. Казано по друг начин, еластично търсене имаме тогава,

когато процентното изменение в търсеното количество е по-голямо от процентното

изменение на цената. В такъв случай коефицентът на еластичност е по-голям от

единица.

Например, пътуването със самолет като вид търсене на транспортна услуга е

високочувствително към промяната на цената. Когато цените на самолетните билети

скочиха в резултат на скока на цените на петрола през последната година,

авиокомпаниите се наложи да съкращават полети, поради намаляването на пътниците.

Когато на даден процент намаляване на цената отговаря точно същото

процентно увеличаване на търсеното количество – налице е еластичност на търсенето

единица. Казано по друг начин, единично или симетрично търсене имаме тогава,

3

когато процентните изменения на цената и търсеното количество са еднакви. В такъв

случай коефицентът на еластичност е равен на единица.

Например търсенето на мебели в страните с развита пазарна икономика се

характеризира с такъв тип еластичност.

Когато еднопроцентното намаляване на цената предизвика по-малко от

еднопроцетно увеличаване на търсеното количество – налице е нееластичност на

търсенето спрямо цената. Казано по друг начин, нееластично търсене имаме тогава,

когато процентното изменение в търсеното количество е по-малко от процентното

изменение на цената. В такъв случай коефицентът на еластичност е по-малък от

единица.

Например, търсенето на храна като цяло реагира малко на ценовите изменения и

е нееластично, защото човек, колкото и да ограничава потреблението си, не може да

престане да се храни.

Зависимостите, които дефинирахме по-горе могат да се изобразят графично и

това се вижда на Фигура 1.

Фигура 1

Основни състояния на ценовата еластичност на търсенето

Еластично търсене Симетрично еластично търсене Нееластично търсене

.

4

В икономическата теория са известни още два вида еластичности: съвършена

нееластичност и съвършена еластичност.

Съвършено /абсолютно/ нееластичното търсене е налице, тогава когато

измененията на цената не влияят на търсеното количество. Тук коефицентът на

еластичност е равен на нула, а кривата на търсенето е успоредна на ординатната ос.

Това може да се види на Фигура 2.

Например, подобно е положението с търсенето на питейната вода. Ако приемем,

че сме достигнали оптимума при потреблението на вода, то каквато и промяна да

настъпва в нейната цена, търсеното количество ще остане едно и също, защото

консумирането на вода е жизненоважно за съществуването на човека.

Съвършено /абсолютното/ еластично търсене е налице, тогава когато даже

безкрайно малкото намаляване на цените стимулира неограничено нарастване на

търсеното количество. Тогава коефицентът на еластичност клони към безкрайност

и кривата на търсенето е успоредна на абцисната ос. Това може да се види добре на

Фигура 3.

Трудно може да се даде пример за такава стока, но такава възможност би могла

да се осъществи поне в определен ценови диапазон. По-важното е, че такава форма на

кривата има особено важно значение при изучаването на приципите на поведение на

фирмата при съвършената конкуренция, за което ще стане дума в следващите глави.

Фигура 2 Фигура 3

Съвършено нееластично търсене Съвършено еластично търсене

5

Редица фактори могат да повлияят на ценовата еластичност на търсенето. По-

важните от тях са:

Възможността една стока да бъде заместена от друга стока. Посочихме вече

съществуването на стоки заместители, които могат да задоволят същата потребност.

Ако цената на изследваната стока се повиши и тя има заместител, нейното търсене ще

бъде значително по-еластично в сравнение със стоки, които нямат заместители.

Времевият период на изследване на еластичността. Колкото по-къс е

периодът, степента на реакция е по-ограничена, а търсенето е по-нееластично. Когато

времето за приспособяване е по-голямо, пазарните агенти имат по-голяма възможност

да се адаптират към променилите се пазарни условия, като търсят други решения или

променят модела си на потребление.

Относителният дял на разходите за една стока в бюджета на потребителя.

Ако една стока има голям относителен дял в разходите на потребителя, то тогава

еластичността на търсенето от цената ще бъде голяма. Стоки с малък относителен дял в

личния бюджет пък се характеризират с по-малка еластичност.

Разбирането на ценовата еластичност е ключова за бизнеса и вземането на

решения, тъй като еластичността определя ефектът на ценовите изменнеия върху

спечеления общ приход от продажбата на стоката. Тогава възниква въпроса: каква е

зависимостта между ценовата еластичност на търсенето и общия приход? За да

отговорим на този въпрос трябва да дефинираме категорията общ приход. Той зависи

от равнището на цената и реализираните количества

TR = p . Q

Трите основни състояния на ценова еластичност на търсенето отговарят на три

различни зависимости между общия приход и ценовите изменения.

Първо, ако намаляването на цената води до увеличаване на общия приход,

налице е случая на еластично търсене. Това може да се илюстрира чрез първата

графика от Фигура 4. Вижда се ясно, че при намаляването на цената два пъти общия

приход нараства с 50%. Нарастването на прихода се вижда и при сравняване на лицата

на двата правоъгълника на графиката S и S . Тук може да формулираме

и първия важен принцип на поведението на продавачите: когато търсенето на една

стока е еластично, за да се увеличи общия приход от продажбите, е допустимо и

желателно известно намаляване на цената.

Второ, ако намаляването на цената не води до увеличаване на общия приход,

налице е еластичност на търсенето спрямо прихода равна на единица. Това може да се

6

илюстрира чрез втората графика от Фигура 4. Вижда се ясно, че при намаляването на

цената два пъти общия приход се запазва. Запазването на общия приход се вижда и при

сравняване на лицата на двата правоъгълника на графиката S и S . Тук

може да формулираме и втория важен принцип на поведението на продавачите:

когато търсенето на една стока е симетриччно, продавачите са заинтересовани от това

да има стабилност на цената. Ако цената поради някакви причини почне да намалява,

те трябва да увеличат обема на произвежданата продукция за да запазят равнището на

общия приход.

Трето, ако намаляването на цената води до намаляване на общия приход, налице

е нееластично търсене спрямо прихода равна на единица. Това може да се илюстрира

чрез третата графика от Фигура 4. Вижда се ясно, че при намаляването на цената два

пъти общия приход намалявава с 25%. Нарастването на прихода се вижда и при

сравняване на лицата на двата правоъгълника на графиката S и S . Тук

може да формулираме и третия важен принцип на поведението на продавачите:

когато търсенето на една стока е нееластично, продавачите имат интерес да увеличат

цената, защото в противен случай ще бъдат изправени пред опастността да фалират.

Фигура 4

Зависимости между общия приход и ценовите изменения

Еластично търсене Симетрично еластично търсене Нееластично търсене

7

9.2. Кръстосана и доходна еластичност на търсенето

В реалния живот търсенето на една стока се определя не само от един фактор, а

от множество фактори – ценови и неценови. Нека сега да разгледаме какво става с

еластичността на търсенето на една стока, когато се променят цените на стоките, които

са нейни заместители или са взаимодопълващи се. За тази цел е необходимо да въведем

понятието кръстосана еластичност.

Кръстосаната еластичност ни показва степента на реактивоспособност на

търсенето на една стока под въздействието на промяна в цената на взаимосвързана с

нея стока. Тя се измерва като съотношение между процентната промяна в търсеното

количество от стока “х” към процентната промяна на цената на стока ”у” и това се

вижда във формулата за изчисляване на коефицента на кръстосана еластичност:

Е =%Qx/%Py

където:

Е е коефицент на кръстосана еластичност;

Q e търсеното количество на основната стока;

Р е цената на взаимосвързаната стока.

При взаимозаместващи се стоки коефицентът на кръстосаната еластичност е

положително число, тъй като връзката е права. Когато цената на субститута расте,

тогава търсеното количество на основната стока също расте. Важно е да се знае, че

колкото по-висока е неговата стойност, толкова степента на заменяемост между двете

стоки е по-голяма. Ако коефицентът на кръстосана еластичност е нула, или близо до

нея, това означава, че стоката няма заместители. Такива стоки наричаме независими

стоки.

При взаимодопълващи се стоки коефицентът на кръстосана еластичност е

отрицателно число, тъй като връзката е обратна. Когато цената на допълващата стока

расте, тогава търсеното количество на основната стока намалява. Важно е да се знае, че

колкото по-висока е неговата стойност, толкова степента на допълняемост между двете

стоки е по-голяма. Ако коефицентът на кръстосаната еластичност е нула, тя е

независима.

8

В предишното изложение показахме, че средният потребителски доход е

изключително важна неценова детерминанта на търсенето. Опитът показва, че

обикновенно с нарастването на дохода нараства и търсенето на различни стоки, Дали

обаче това важи за всички стоки? За да отговорим на този въпрос сега ще разгледаме

еластичността на търсенето в зависимост от дохода или доходната еластичност на

търсенето.

Доходната еластичност на търсенето изразява степента на

реактивоспособност на търсеното количество от една стока на промените в средния

потребителски доход. Нейното измерване става чрез коефицентът на доходната

еластичност на търсенето, който е съотношение между процентната промяна на

търсеното количество от една стока и процентната промяна на дохода. Това се вижда от

следната формула:

Е =

където:

Е е коефицент на доходната еластичност на търсенето;

Q e търсеното количество от дадена стока;

I е равнището на средния потребителски доход

Тази зависимост се формира различно за конкретни стоки и това намира

отражение в стойността на коефицента на доходна еластичност за всяка от тях. Вече се

запознахме с класификацията на стоките на нормални, нисши и висши. В рамките на

тази аранжировка някои икономисти прибавят и стоките от първа необходимост. Нека

сега да разгледаме тези стоки през призмата на теорията за еластичността.

Нормалните стоки са тези, чието потребление, респ. търсене, нараства с

нарастването на дохода. Това означава, че връзката между двете променливи е права, а

коефицентът на доходна еластичност на търсенето е положителна величина.

Нисшите стоки са тези, чието потребление, респ. търсене, намалява с

нарастването на дохода. Това означава, че връзката между двете променливи е обратна,

а коефицентът на доходна еластичност на търсенето е отрицателна величина.

Висшите /луксозните/ стоки са тези, чието потребление, респ. търсене, започва

от определено равнище на дохода нагоре. Тук връзката между двете променливи също

9

е права, но ръста на търсеното количество не може да бъде по-висок от ръста на дохода,

а коефицентът на доходна еластичност на търсенето е по-голям от единица.

Стоките от първа необходимост са тези, чието потребление, респ. търсене,

нараства с нарастването на дохода, но с по-малки темпове. Това означава, че връзката

между двете променливи пак е права, но коефицентът на доходна еластичност на

търсенето е по-малък от единица.

Трябва да се има предвид, че границите между тези стоки са условни, защото

общото издигане на жизненото равнище на населението в развитите страни е

безусловна тенденция. Освен това откритията в техниката, появата на нови технологии

и продукти, много често са причина за това една стока да премине от една група в

друга. Например, теническият прогрес само за четвърт век превърна чернобелият

телевизор от висша в нисша стока и дори е на път той да изчезне от кошницата на

благата, които домакинствата използват в своето ежедневие.

Изследванията показват, че богатите слоеве харчат по-голяма част от доходите

си за луксозни стоки, отколкото бедните хора. По същата логика, делът на

потребителските разходи за стоки от първа необходимост, спада с покачване на дохода.

Това пък означава, че бедните обикновенно харчат по-голяма част от дохода си за

стоки от първа необходимост в сравнение с богатите. Както посочват икономистите,

съществува връзка между напредъка на обществото и издигането на неговото

благосъстояние и отрасловата структура на националното стопанство. При прогрес,

отраслите произвеждащи нисши стоки са в упадък, отраслите, произвеждащи стоки от

първа необходимост, растат с по-бавни темпове от средните за страната, а отраслите,

произвеждащи луксозни стоки, растат с по-високи темпове от средните.

9.3. Ценова еластичност на предлагането

Еластичността на предлагането може да се определи като степен на изменение

на предлаганите количества от една стока в определен период от време под влияние на

промените в ценовите и неценовите фактори. Както е известно от предходната глава,

тези фактори са цената на стоката, цените на ресурсите, технологиите, очакванията на

продавачите, цените на взаимосвързаните стоки, държавната политика и други. Тук ще

се спрем само на влиянието на ценовите изменения върху предлагането и затова ще

дефинираме категорията еластичност на предлагането спрямо цената.

10

Ценова еластичност на предлагането ни дава отговор на въпроса с колко

предлаганото количество ще се измени в отговор на определено изменение на цената на

стоката. Казваме, че една стока е “еластична”, когато предлаганото количество от нея

във висока степен “отговаря” на ценовите изменения. Колкото по-голяма е тази

чувствителност, толкова по-голяма е ценовата еластичност на предлагането.

Предлагането на отделни стоки се различава по техните еластичности.

Например, предлагането на обработваема земя като цяло реагира малко на ценовите

изменения и е нееластично, докато предлагането на редица потребителски стоки е

високочувствително към цената, т.е. е еластично. Концепцията за ценовата еластичност

позволява да се изчисли точно число за степента на ценовата реактивоспособност на

предлагането на различните стоки. Това става посредством коефицента на

еластичност на предлагането спрямо промените в цената на стоката, който е

съотношението между процентното изменение на предлаганото количество към

процентното изменение на цената:

Е =

където:

Е е коефицент на ценовата еластичност на предлагането;

Q е процентното изменение на предлаганото количество;

P е процентното изменение на пазарната цена.

Q и P се движат в една и съща посока в съответствие със закона за предлагането,

а натуралните им /за количеството/ и паричните им /за цената/ мерни единици, тъй като

са взети в процент, не влияят върху изчисляваната еластичност. По принцип

коефицента на еластичност е положително число, защото изразява права връзка между

две променливи. Графично коефицентът на ценова еластичност на предлагането се

определя в промеждутъка между две различни точки на кривата на предлагането.

Коефицентът на еластичност се изчислява по следния начин:

Е = :

където:

P и Q са първоначалната цена и количество;

P и Q са новите цена и количество;

P и Q се изчисляват процентно спрямо усреднените им величини.

11

Ценовите еластичности и тук, както при търсенето се класифицират в три

категории в зависимост от това, в каква степен предлаганото количество “отговаря” на

ценовите изменения.

Когато еднопроцентното увеличаване на цената предизвика повече от

еднопроцентно увеличаване на предлаганото количество – налице е еластичност на

предлагането спрямо цената. Казано по друг начин, еластично предлагане имаме

тогава, когато процентното изменние в предлаганото количество е по-голямо от

процентното изменение на цената. В такъв случай коефицентът на еластичност е

по-голям от единица.

Например, производството на редица потребителски стоки и услуги е

високочувствително към промяната на цената. Когато цените на такива стоки

нарастнат, поради бързо увеличаване на търсенето им, тогава производителите доста

бързо увеличават производстения си капацитет и отговарят на новите изисквания на

пазара.

Когато на даден процент увеличаване на цената отговаря точно същото

процентно увеличаване на предлаганото количество – налице е еластичност на

предлагането единица. Казано по друг начин, единично или симетрично предлагане

имаме тогава, когато процентните изменения на цената и предлаганото количество са

еднакви. В такъв случай коефицентът на еластичност е равен на единица.

Еластичност на предлагането, равна на единица обаче не представлява такава

важна разделителна точка, както е при търсенето. Това е така, защото общите приходи,

които получават продавачите, винаги се увеличват с покачването на цената, поради

правата връзка между цената и количествата.

Когато еднопроцентното увеличаване на цената предизвика по-малко от

еднопроцентно увеличаване на предлаганото количество – налице е нееластичност на

предлагането спрямо цената. Казано по друг начин, нееластично предлагане имаме

тогава, когато процентното изменение в предлаганото количество е по-малко от

процентното изменение на цената. В такъв случай коефицентът на еластичност е

по-малък от единица.

Например, предлагането на селскостопанска продукция като цяло реагира малко

на ценовите изменения и е нееластично, защото съществува ограничението на

обработваемите площи, върху които се произвежда тази продукция.

12

Зависимостите, които дефинирахме по-горе могат да се изобразят графично и

това се вижда на Фигура 5.

Фигура 5

Основни състояния на ценовата еластичност на предлагането

Еластично предлагане Симетрично еластично предлагане Нееластично предлагане

.

По подобие на търсенето и тук се изследват още два вида еластичности:

съвършена нееластичност и съвършена еластичност.

Съвършено /абсолютно/ нееластичното предлагане е налице, тогава когато

измененията на цената не влияят на предлаганото количество. Тук коефицентът на

еластичност е равен на нула, а кривата на предлагането е успоредна на ординатната

ос. Това може да се види на Фигура 6.

Например, подобно е положението с предлагането на обработваема земя. В

световен мащаб обработваемата земя е ограничена и възможностите за нейното

увеличение клони към нула. Нещо повече, поради развитието на градовете и

индустрията, все повече обработваема земя се трансформира в земя за строителство на

производствени и жилищни сгради, за реализация на редица инфраструктурни проекти

и т.н. Кризата за храна стана един от най-дискутираните проблеми в световен мащаб

през последните години, затова е недопустимо у нас все още големи масиви от

обработваема земя да пустеят.

13

Съвършено /абсолютното/ еластично предлагане е налице, тогава когато

даже безкрайно малкото увеличаване на цените стимулира неограничено нарастване на

предлаганото количество. Тогава коефицентът на еластичност клони към

безкрайност и кривата на предлагането е успоредна на абцисната ос. Това може да се

види добре на Фигура 7.

Както почертават много икономисти, поради ограничеността на ресурсите никоя

реална крива на предлагането не може да бъде съвършено еластична при всички

равнища на предлаганото количество. Тя обаче може да бъде безкрайно еластична в

рамките на широк диапазон, ако разходите за производството на единица стока са

постоянна величина.

Фигура 6 Фигура 7

Съвършено нееластично предлагане Съвършено еластично предлагане

Редица фактори могат да повлияят на ценовата еластичност на предлагането.

По-важните от тях са:

Възможността за мобилност на факторите на производството. Ако

факторите, с които една фирма произвежда продукцията са мобилни, при необходимост

тя би могла да привлече допълнителни количества от тях от други сфери при

определени условия. Ако обаче тези фактори не са мобилни и трудно се осъществява

14

тяхното движение между отраслите, възможностите за увеличаване на производството

и от там на предлагането, ще са ограничени.

Времевият период на изследване на еластичността. Колкото по-къс е

периодът, степента на реакция е по-ограничена, а предлагането е по-нееластично.

Когато времето за приспособяване е по-голямо, пазарните агенти имат по-голяма

възможност да се адаптират към променилите се пазарни условия, като търсят други

решения или привличат допълнителни ресурси.

Степента, до която продукцията може да се увеличава. Ако съществува

изобилие от налични производствени фактори и условия на производството, то

увеличаването на предлагането, включително и рязко, е възможно и без значимо ценово

изменение. Ако обаче няма свободни производствени мощности, дори рязкото

увеличаване на цената няма да доведе до увеличаване на предлаганото количество.

9.4. Търсенето, предлагането и пазарното равновесие във времето

Досега имахме възможност съвсем накратко и много общо да споменем за

ролята на фактора време при определяне промените в търсенето и предлагането. Сега

се налага да задълбочим тези знания, защото се оказва, че времето има изключително

важно значение в икономическите процеси. За пръв път тази роля е изследвана

задълбочено от основателя на Кембрижската школа Алфред Маршал в началото на

двадесети век. Той използва понятието времеви период за да раграничи различната

степен на приспособимост на предлагането към нарастването на търсенето.

Времевият период характеризира продължителността на адаптацията на

производителите или потребителите при промени на пазарните условия в зависимост от

от различни фактори. А. Маршал различава три различни периода на предлагането:

моментен или текущ, краткосрочен и дългосрочен. Промените в ценовата еластичност

на предлагането влияят по различен начин на пазарното равновесие, а от там и върху

равновесното количество и цена. Това може да се види добре на Фигура 8.

Моментен или текущ период е този, през който предлагането е съвършено

нееластично, т. е. фиксирано, и продавачите не могат по никакъв начин да реагират на

променилите се пазарни условия, свързани с нарастналото търсене. Дори по-високите

цени не са в състояние да мотивират производителите, защото те не могат да привлекат

допълнителни ресурси, а и нямат стокови запаси, които да извадят на пазара. В този

15

период кривата на мометното предлагане е в положение S и пазарните цени се

определят единствено от кривата на търсенето. Както се вижда от първата графика на

Фигура 8, показващо мометното равновесие, тези цени са значително по-високи,

защото равновесното количество е останало непроменено.

Фигура 8

Пазарно равновесие в зависимост от фактора време

Моментен период Краткосрочен период Дългосрочен период

S - моментно предлагане S - краткосрочно предлагане S - дългосрочно предлагане

.

Краткосрочен период е този, през който предлагането е нееластично и фирмите

могат да отговорят само в известна степен на нарастналото търсене, но не в

необходимия обем. Причината е в това, че те могат евентуално да привлекат

допълнителни количества от променливите фактори като суровини, материали, енергия

и работна сила, или да повишат интензивността на използваемост на ресурсите. Но

трудно биха преодолели фиксираността на заводите и тяхното оборудване в кратък

период поради необходимост от много инвестиции. Освен това няма гаранция, че

повишеното търсене ще бъде трайна, а не временна, конюнктурна тенденция. При това

положение, тъй като предлаганото количество S все пак ще нарастне, то цените ще се

16

увеличат, но не с толкова, колкото в моментния период. Краткосрочното пазарното

равновесие може да се види на втората графика от Фигура 8.

Дългосрочният период е този, през който предлагането е еластично и фирмите

могат да отговорят напълно на нарастналото търсене. Това е така защото първо, те са се

убедили в трайността на тенденцията и второ, имат достатъчно време за да изградят

нови мощности. Това означава, че в дългосрочен период всички фактори на

производството стават променливи. Кривата на дългосрочното предлагането S се

пресича с кривата на търсенето в нова точка на равновесие, така че нарастването на

цената е минимално, а ръстът на количеството е максимално. Това може да се види на

третата графика на Фигура 8.

През трите приспособителни периода се наблюдават две тенденции:

първо, увеличаването на цената е най-голямо в мометния период, по-малко в

краткосрочния период и най-малко в дългосрочния период;

второ, увеличаването на количеството се движи от нула в мометния период до

своя максимум в дългосрочен период.

Този ефект, който се наблюдава в дългосрочен период, а именно максималното

увеличаване на предлаганото количество да се съпътства не с намаляване, а с

увеличаване на цената се нарича “производство с нарастващи разходи”. Алфред

Маршал наблюдава това като обикновена реакция на по-големите компании.

Обяснението е, че експанзията на голямото производство привлича работници и

елементи на производството, като ги отвлича от други производства. Това става чрез

предлагане на по-високи цени, вкл. и на работни заплати. Така се обяснява и лекият

наклон нагоре на кривата на дългосрочното предлагане. Ако производството е малко и

обхваща незначителна част от специализираните производствени вложения, ефектът

“производство с нарастващи разходи” не се проявява и дългосрочната крива на

предлагането е хоризонтална. В такъв случай се казва, че такова производство проявява

“постоянни разходи”.

Търсенето също показва различна приспособимост във времето и това

неминуемо се отразява на промените в пазарното равновесие. Да вземем за пример

потреблението на бензин. Ако неочаквано или в кратък период неговата цена скочи, а

това се забелязва осезаемо в последно време, няма веднага да продадете колата си или

да прекъснете започналата вече почивка. В този случай моментната еластичност на

търсенето е близка до нулата. В краткосрочен период обаче ще потърсите алтернатива

на “скъпия” вече автомобил, например, градски транспорт, влак, колело. Налице е една

17

гъвкавост, която показва забележима еластичност на търсенето в период от една

година. Изследванията показват, че коефицентът на еластичност в този случай е малко

над нулата.

В дългосрочен период, обратно на очакванията, ценовата еластичност на

търсенето на бензин е твърде голяма и се приближава до единица. Това е така, защото

автомобилните компании бързо се приспособяват към новите цени на бензина и

започват да произвеждат по-икономични модели.

Можем да обобщим, че времевият аспект засяга както търсенето, така и

предлагането. В краткосрочен период цените се движат бурно, а количествата –

скромно. В дългосрочен период обаче цените се движат малко, а количествата –

съществено. Такова поведение е резултат на проявяващите се малки еластичности на

предлагането и на търсенето в краткосрочен период и на големи еластичности в

дългосрочен период.

Както вече отбелязахме, напълно възможно е да настъпят едновременни

изменения в търсенето и в предлагането в различни посоки и с различен интензитет.

Наблюдаваната в тези случаи пазарна реакция се характеризира с многообразни

варианти на пазарно равновесие. До него обаче не се стига веднага, а след редица

колебания, които могат да преодолеят или задълбочат моментите на временно

неравновесие. Един модел, който добре може да илюстрира действията на продавачите

и купувачите, като се отчита лагът във времето е моделът “динамична спирала”,

наричан още “паяжинова теорема”. Той може да се илюстрира чрез Фигура 9.

Фигура 9

Спирала на пазарната реакция

18

С него може да се обясни например, поведението на производителите на

селскостопанска продукция, които обикновенно базират производствените си решения,

като изхождат от пазарните условия през миналия сезон. Ако той е бил добър и са

постигнали равнище на цените, което ги удовлетворява, те могат да увеличат обема на

предлаганото количество. Не изключено и нови производители да се насочат към

производството на тази продукция. Всичко това може да доведе до пренасищане на

пазара и спадане на пазарните цени, а от там и до загуба на производителите. Тогава

предлагащите ще се наложи да се съобразяват с тях. В следващата производствена

година на базата на горчивия опит от предходната година производителите ще се

отдръпнат от отрасъла или ще намалят производството. В такива случаи ще се очертае

дефицит на пазара на селскостопанска продукция и в следствие на това ще се покачат

пазарните цени.

Трябва да се има предвид, че анализът на търсенето и предлагането и свързаната

с него концепция за еластичност играят изключително важно значение в съвременната

икономическа теория. Те са много надежден инструмент за изследвания и се радват на

голямо уважение сред специалистите. Универсалността им позволява да се използват за

анализ в различни сфери и на различни равнища. Може би е прав великия икономист

Алфред Маршал като е отбелязал, че всички основни проблеми на икономическата

теория всъщност се свеждат до проблема на взаимоотношението между търсенето и

предлагането. Моделът “търсене-предлагане” в някои случаи може да изпълни точна

аналитична функция, но разбира се може да изпълнява и по-широка, описателна

функция. Не трябва да забравяме обаче, че този анализ е в известна степен условен,

механистичен, защото поведението на истинските потребители и производители в

много случай е далеч от графично построените и опростени криви на търсенето и на

предлагането. В реалният живот преобладавщата част отхората не са пасивни

наблюдатели, а активни творци на своя живот.

19

О с н о в н и п о н я т и я

Еластичност на търсенето

Ценова еластичност на търсенето

Еластично търсене

Симетрично търсене

Нееластично търсене

Коефицент на еластичност

Общ приход

Съвършено (абсолютно) нееластично търсене

Съвършено (абсолютно) еластично търсене

Кръстосана еластичност на търсенето

Доходна еластичност на търсенето

Ценова еластичност на предлагането

Еластично предлагане

Симетрично предлагане

Съвършенно (абсолютно) нееластично предлагане

Съвършенно (абсоллютно) еластично предлагане

Времеви период

Моментен (текущ) период

Краткосрочен период

Дългосрочен период

Спирала на пазарната реакция

20