Няколко нови и характерни видове за водо-расловата флора на Пиринъ-планина съ една таблица и резюме на френски езикъ на края.

отъ проф. Ст. П е т к о в ъ .

Quelques especes nouvelles et caracteristiques pour la Flora algologique du mont Pirin flvec une planche et un r£sum6 en langue frangaise й la fin

par Prof. Dr St . Pe tkof f .

При една нова обиколка, извършена въ областьта на* Пиринъ-планина презъ месецъ юлий 1926 год., попаднах^; на няколко нови и характерни видове за водорасловата флора на Пиринъ-планина1), които съставятъ предмета на настоящия кратъкъ допълнителенъ приносъ.

Същински дЪлки (Schizophyceae). Chroococcaceae Naeg*

О n c o b y r s a ftд* O. rivularis (Kutz.) Menegh.,De Toni Syll. fllg. V,p. 114; O-

rivularis Kutz. em. Qeitler in Pascher Susswaner-Flora H. 12, p. 132. Forma dimens. minoribits • < Нашата таблица фиг. / . Талусъ многоклетъченъ полу или почти кълбестъ или

пъкъ неправилно заобленъ, безъ забележима пихтиеста обви­вка, до 1 мм (р-Ьдко цори 1'5—2 мм) въ диаметъръ и съ притжпената си приосновна часть здраво заловенъ о подлож­ката. Въ началото талусътъ бива плътенъ, съставенъ въ дебелината си отъ центъра до периферията отъ дребни една­кви клетки, 1 — 5 I-JL въ диаметъръ, по-подиръ постепенно изкухява отъ центъра къмъ периферията и най-подиръ се разкрива навънъ неправилно. Вегетативните клетки на плът-нит-fe части обикновено биватъ жглести отъ най-разновидна. форма, по-дълги отколкото широки, неясно разположени въ

*) П е т к о в ъ, п р о ф . д - р ъ Ст. Водорасловата флора на Пиринъ-планина. — Сборникъ на Бълг. академия на наукитЪ кн. ХХ,стр. 1—128.-

неясно забележима съединителна радиални редове " и г Ь в ъ центалната кухина клетки пихтиеста материя, -O'CM с л а б о забележима около-

«таватъ по-едри, закръглени ъ 5 _ 9 • тЬ с е • P ^ H ^ S S i i S n i ^ Д * " * * и образуватъ единъ видъ лагатъ иа"°™„ц°нН т ^ Л а (подобни на развъдки), дълги « Ч Г . широки 18-24 ; Когато се освободятъ отъ май"чиния"талусъ, тъзи вжтрешно развити развъдки се зала-вятъ осжшатаподложка или о друга и се развиватъ въ нови индивиди Талусътъ въ младо състояние бива блядо или ясно-синь, а въ зръло състояние - желто-кафявъ.

Разпространение. Развитъ обилно по ПЛОДНИТЕ влакна на сладководното розово водорасло Lemanea fluviatilis, при­крепено къмъ р-вчнитъ блокове на ръка Осеновска, която тече отъ Предълъ къмъ Симитлии въ с-западна посока отъ Пиринъ-планина. Тукъ той постоянно се облива отъ бързо и силнотечеща вода.

Отъ горепредаденитъ диагностични бележки ясно изпъ­ква, че открититъ отъ насъ екземпляри по леглото на Осе­новска ръка отговарятъ напълно на типичната форма, само че размъритъ на талуса имъ биватъ сравнително по-малки: при младото му състояние обикновено ТБ не надминаватъ 1 мм, а, когато той вече еизкухялъ, разкритъ и деформиранъ, тв съвсемъ р-вдко стигатъ отъ 1.5 до 2 мм.

У нашигв екземпляри може ясно да се проследи и след--ната особеность при образуването и развитието на новитъ -индивиди (фиг. 1, а-и). Следъ пълното развитие на талуса образуването на централна кухина е постоянно явление: отъ центъра къмъ периферията съединителната лигава материя 1Р»!З Т 8 а р я ' клеткит* последователно ставатъ свободни, нае-ХаваЪ

0б3й

аиГГ Л Я!а Т 'Ь С е ' и з а п«вайки околовръстъ тънка Z C T L H C Z ^ к а ' « 1 м м т , ь « бързо въ тритъ направления на « ^ ^ Z ' ^ £ ? " Ъ Ч И Н Ъ Г* °брР

9зуватъ единъ видъ Следъ разкрива„ет

Ц0°В

иТ^ИЛИ °В в Л Н И Р а з в ъ Д " и (Фиг« * *•">• Развъди се отипЛ Деформирането на талуса, тия имено Едни отъ гвхъ пппГЪ ° Т Ъ течеЩата вода въ голъмъ брой. ~-на други влакна о ? ъ 7 ^ м в й ч и ния си субстратъ, а други ватъ уединени илм сви ' З а л а в я т ъ се о тъхъ И разви-индивиди. о и т и в ъ видъ на струпеи нови млади

проф. Нап%|ГдКв^Че7иРяИП^^СР1ВНЯвани с ъ намъренитъ отъ

™ п " 9 ) — " ° «ьбрЙ^мат^ий°С к e t N o r d s t ed t Rlgae exsiccatae » , с нонстантирРа^ отъ ^chmi.?.^ G r O S s В ъ Б ° с н я с * щ и Я Т Ъ

ЙЙет С 0 | Р - 1 5* К О я т о L e W n t ^ ^ И "° L e ™ n e a Gross! (Da Vbidem VI, p. i6)m lemanea развива влакна до 2 дм дълги

31

Chamaesiphonaceae Borzi Plearocapsa Thur.

Pleurocapsa cuprea Hansg. Prodromus II, p, 128; De Toni J. c. V, p. 123; Qeitber in Pascher 1, c. H. 12, p. 130.

Forma pirinica Нашата таблица, фиг. 2. Талусъ клетъченъ представящъ блядо-сини, мЪдно-чер-

вени възъ желтеникави и дори керемидено-червени ясни или тъмни повлякла, впити по повърхнината дна подводни или постоянно обливани отъ вода камъни. Вегетативни клетки кълбести, овални, длъгнести, или притжпени и жглести, съ съдържание блядо-синьо или медно-червено, възъ зърнесто и съдържаще 1-2 по-нар%дко дори 3 светли телца като ядра, или пъкъ изпълнени съ еднородно мЪдно-червено съдържание безъ светли телца; вегетативни клетки обикновено 3-6 \i, по-наръдко дори 8 ц, широки, а нЪкои до 1.5 пжти по-дълги отколкото широки. Ципа проста, доста дебела и -безцветна. Размножаване чрезъ последователенъ д-Ьлежъ на вегетативните клетки, които остава! ъ допр^ни помежду си, или чрезъ неподрижни ендоспори, които се развиватъ отъ съдържйнието на образуващи майчини клетки-спорангии, по-големи отъ вегетативните клетки. Въ последния случай се забелязва и тънката около клетките майчина обвивка. Следъ пълното си развитие, неподвижните ендоспори, съ разруше­нието на майчината ципа, или оставатъ безъ особенъ редъ, или оставатъ свързани въ заоблени, грудести и пакетовидни клетъчни групи.

Разпространение. Извънредно обилно развита по под­водните и крайречни подгизнали и обливани камъни особено по горното и средното течение на р. Бъндерица,

Обитаващата Пиринъ-планина форма почти напълно съвпада съ онези форми, що обитаватъ Бохемия и Тиролъ особено по вегетативното състояние, съдържанието, разме­рите и вегетативното размножване. Само че нашата форма съвсемъ редко и то едвамъ показва признаци на влакнесто състояние (фиг. 2, а, б). Напоотивъ, у нея размножаването чрезъ неподвижни ендоспори (въ спорангии) (фиг. 1 в, г.) като че ли е постоянно явление и у н"Ькои отъ последните (докато еж още по-млади) ципата на образуващата майчина клетка ясно личи (фиг, 2, в,).

Nostocaceae.

Nostoc Vauch. N. verrucosum (L.) Vauch., Bom. et Flah. Revision (V,

p. 216; Hansg. Prodromus II, p. 66.

32 i м почти сфериченъ отъ едната страНй Талусъ заоблекь почтИовФнъР ^ с у б е т р а т а > ПовърхЙ*/

ясно притжпенъ и ^ г л а д к а . Талусъ въ началото плътеНЪ| мозъчно н а г * ™ ™ х Т . ъ и наи-подиръ разкжсанъ, на голЪм„На впоследствие и з к у х * л ъ ъ ^ ^ д и а м е т ъ р ъ д о 2 с м т колкото череша или лещ 4 в ъ д и г ш е г ь р Ъ ) съставени хрми с и л н ° 7 Г е т к Г ) сферични или по-кжси отколкото дълги о т ъ членчета (клетки) ^ Р Гранични клетки (хетеро-^ с ^ Ъ л б ? с т С и ? 5 - 6 Д , въ диаметъръ. Цвътъ ясно синьо-зеленъ.

Разпространение. Извънредно обиленъ въ съсъдство съ РОЗОВОТО водорасло Lemanea fluviatilis и прикрепенъ къмъ СЖШИТБ камени блокове по течението на ръка Осеновска^ отъПредълъ за с. Симитлии (край севернитв поли на Пи-ринъ планина).

- Jolypothrix Kutz.

Т. btoorta (Hofm.-B.) Kutz., De Toni I. c. V, p. 541 Wittr., Nordst, Lagerh. Rig. exsiccatae J№ 1507 a.

Нашата таблица фиг. 3. Талусъ приплетенъ, заловенъ о мъхъ въ видъ на тъмно­

сини туфички съ размъри отъ 2 до 5 см. Влакна прави или джговидно превити, дивергентни или конвергентни къмъ ос­новното влакно, съ несжщинско разклонение, отъ 1 до 3 см дълги и 10— 15 \i дебели, Влагалищна ципа тънка, обикно­вено безцвътна, наръдко ужлътна, при основата на разкло­ненията често по-слабо или по-силно подута. Самигв три-Хоми непрекжснати и отъ мЪсто на мъсто несжщински раз­клонени, съ по-слабо или по-силно очъртани членчета, често слабо сбръчкани, 9 — 12 ц и най-често 11 \х дебели, а членчетата имъ обикновено на половина по-кжси отколкото дебели. Гранични клетки (хетероцисти) по 1 или 2, съвсемъ наръдко по 3 обикновено при основата на всъко разкло­нение, а по наредко и включени (интеркаларни) (фиг. 3, х).

et M ^ n i P ° tC T p a H e H H e - смъсенъ съ Ulothrix zonata (Web.

венъ з J ^ Var- C) riSidula (Kutz.) Hansg., който е обикно-ce заловенъ o T v "™*l e 3 e p a T a н а P' Бъндерица, развива отъ силно т е ч е н и " а p t 4 H H T f e блокове, обливани постоянно

По хаби В°ДИ на послъдната. насъ индивиди7^ " Р а 3 м Ъ р И г Ь н а ВЛ£»кната намъренитъ отъ стрия при М1сНекн^ЖДаТоп!?аи"добРе с ъ намъренитъ въ Мв-

По размьригк „а Г" 0 r b Schildermayer екземпляри. погледъ би могла пя ^ Л у С а И з о бЩ° Машата форма на пръвъ Hansg. (1. с. р 39> L , Д < 5 ° т н е с е н а к-ьмъуаг. В. svmplocoides неразделна с ъ типичнат^Т"3 ° Т Ъ б л и з ° ' обаче, тя остава

пичната форма на вида. Развива се въ п<>-

33

малки размери може би поради това, дЪто постоянно е из­ложена на буйното течение на р. Бъндерица.

Chrysomonadinae — Chrysocapsinae. Hydruraceae.

H y d r u r u s flg. H. fgettidus (Will.) Kirchn. ad. d. Leiblenii Rabenh. FJ. europ

Rig. Ill, p. 3C; H- Leiblenii Kiitz. Tab. Thy col. I, t. 34, fig. I и IL Разпространение* Въ големи количества заловенъ о

мъха, раЗвитъ по рЪчнигЬ блокове, обливани постоянно отъ силно течещитЪ води на р. Бъндерица по средното й течение.

Тази форма въ младо състояние има желтеникаво-зеленъ цвЪтъ и на пръвъ погледъ прилича на талуса на слЪтоспо-ровигЬ и сжщинскитЪ зелени водорасли; въ по-напредналото си развито състояние, обаче, този характеренъ за р. Бънде­рица вйдъ добива желто-кафявъ цвЪгь. По общитЪ размери на талуса си тукашната форма не надминава 4—5 см, а оби­кновено стига на длъжъ отъ 1 до 3 см.

Сжщински зелени водорасли (Chlorophyceae). Volvocaceae,

| S p h a e r e i l a Sommerfeld. S. lacustris Wittr., Chodat Algues vertes de la Suisse p. 140*

Нашата таблица* фиг. 4. Разпространение. Развита въ грамадни количества

въ една плитка локва върху вкопана часть на голЪмъ каменъ блокъ край рЪка Бъндерица, тя предава на последния ясно-червенъ керемиденъ цвЪтъ. Находището се намира въ смър­човия поясъ на Пиринъ-планина на около 1550 метра надъ морското равнище

Тукъ този видъ прЪзъ юлийбЪше застжпенъ отъ инци-стирани кълбести клетки въ състояние на Protococcus отъ различни размери а именно въ диаметъръ отъ 14 до 24 р+ при това съ хубаво ясно-червено съдържание, съ единъ или. ijo-вече пиреноиди и съ гладка ципа.

Интересно е да отбел-Ьжимъ тукъ, че с^щиятъ видъ и» въ сжщото състояние на Protococcus както и обща обста­новка ний имаме и отъ скалигЬ на Сахатъ-тепе въ Пловдив>, само че диаметъра на клеткигЬ отъ това находище стига до 40 |д. Но още по-интересно е, че въ сжщото състояние ний\ имаме матерналъ и отъ *S. nivalis, събранъ отъ проф* Н Стояновъ по снЪжнитЪ преспи на Еди-гьолъ (сЬверо-запа^на. Рила-планина) на надморска височина по-гол^ма отъ 20С0 м„

Изв. Бот. Д-во 3

34

както и другь който г, Павелъ Делирадевъ откри по снЪ* НИТ-Б преспи край Чалтишко езеро при изворитъ на ГолвмГ Ибъръ въ Костенския балканъ въ края на май 1927 г. „

•една надморска височина около 2350 м. * Понеже ИНДИВИДИТЕ и отъ тритв наши находища се на

«иратъ при едно и сжщо състояние на Protococcus и, При това, Т-БЗИ отъ Пиринъ-планина и отъ Рила-планина еж почти .«днакви по общъ изгледъ и. размери, то на пръвъ погледъ ЧОВ-БКЪ не би могълъ да различи S. nivalis отъ S. lacustris. Обаче, ако се разгледатъ подъ микроскопа инцистиранитв клетки отъ тригв находища и особено на двата последни, ще с е забелъжи ясно, че ципата на клеткитв у 6. nivalis бива по-<лабо или по-силно въргеета или набръчкана, когато онази на S, lacustris и по дветъ находища е гладка. Такъвъ отли-чителенъ белегъ е билъ изтъкванъ отъ Wittrock но за слъ-титъ спори на ТБЗИ два вида, както отбелязва проф. Chodat щ с. р 142). Дали този белегъ ще да е приежщъ и за клет-КИТ-Б въ състояние на Protococcus — това остава да се под­крепи и отъ други цо-нататьшни наблюдения.

Chlorellaceae.

Chlorella Bayerinck.

СА. vulgaris Bayerinck.

Forma polymorpha. Нашата таблица, фиг. 5. Разпространение.—Развитъ въ грамадни количества по

«една силно подлоквена часть отъ двора на хотела въ Банско. Тукъ този видъ по потопени въ локвата дървени останки {трески и клончета) бъ1 се развилъ въ непрекъсната желто-зелена покривка къмъ срЪдата на месецъ юлий 1926, дока­то още дъждовниятъ периодъ продължаваше.

Този видъ въ свободно състояние и за пръвъ .пжть въ България едва на това находище можа да се установи. Уеди-ненъ отъ други водораслови видове, тукъ той презъ л^тнот мъждовно време бъше въ разгара на развитието си, образу-ващъ желто-зелена покривка надъ цълата локва. Освенъ в състояние на свободни кълбести или длъгнесто-овални клетки» ооикновено съ диаметъръ 6—10 ц и по-наръдко 5-12 ^ тукъ той се представ-вше въ последвателни степени на дъле* отъ г до 8 и по-вече пъти. И сътози дълежъ именно е свър ^ й ^ П О Л И М О р ф и з ъ м ъ т ъ н а тукъ застъпената нова ф о Р ^ S ^ C S С З е ж д а к ъ м ъ следнитъ 3 случая: i) Клетката нарас

твайки постепенно, двли и съдържанието си последвате** 1 / 1 1 ^ ™ ( ф и г - 5 ' а ~ ж ' » з а Да образува младигв индиви^ N L T 4 ™ 3 ™ к л е т к а първомъ нараства значително, па тога0

чрезъ двоенъ последвателенъ д-влежъ образува само 4 инД"

35

*вида (фиг. 5, з — м) несравнено по-гол-Ьми отъ онЪзи въ •първия случай ; и 3) майчината клетка, следъ като нарастне .доста, чрезъ бързъ последвателенъ дЪлежъ дори до 8 пжти кпа може би и по-вече, образува маса отъ други индивиди (фиг. 5, н, о. п, р,).

КлеткитЪ сжкржгли или длъгнесто-овални съ стениченъ хлоропластъ, по който изобщо не личатъ пиреноиди. НЪкои отъ стадиигЬ на дележа чов£къ на пръвъ погледъ би взелъ

_за зоспорангии или спорангии отъ Pleurococcus vulgaris, но водниятъ животъ на водораслото и липсата на талусната форма ма последния отстраняватъ всЬко съмнение, че тукъ имаме работа съ полиморфна форма отъ Ch. vulgaris.

На нашата таблица (фиг. 5, а — р) еж предадени вси­чки възможни последвателни степени на д-Ьлежъ отъ обра­зуване на 2 до много клетки, между които фигуриратъ и такива случаи (вториятъ случай), при които клетката, която ,ще се дЪли, първомъ нараства значително и тогава открито и направо се разделя на двЪ, или пъкъ (обикновеното) съдър­жанието й само се дЪли вжтрешно на двЪ, като околовръстъ майчината ципа се запазва известно време (фиг. 5, з — м).

Ulothrichales — Trentepohliaceae. Treniepohlia Martius-

T, loiithus (L) Wallr., De Wildeman Sur quelques formes *du genre Trentepohlia p. 2—3; Heering in Pascher 1. c. H. 6, p. 123, Fig. 175, b.

Нашата таблица, фиг. 6. Талусъ тъмно до алено-червенъ, състоящъ отъ прости

или неправилно разклонени и гжето приплетени влакна, обра­зуващи по субстрата червени купчинки като петна, по цркгь прилични на петна отъ Sphaerella или Hildebrandtia. Влакна дълги най-много до 350 \л\ Клетки най-разновидни по форма и размЪри; цилиндрични, подути къмъ срЪдата или кълбести,

.дори чисто сфарични, но рбикновено подути въ средата, съ червено съдържание и дебела често съ гънки по повърхни­ната си ципа. Едни отъ влакната биватъ лежащи, обикно­вено съ приплетени и допрЪни разклонения и клетки отъ най-разновидна форма и голЪмина; други отъ гЬхъ биватъ прави или поне свободни и тогава съставени отъ клетки ло-»лравилни, често цилиндрични и по-дълги особено крайните, Вегетативни клетки обикновено 20—30 (л, въ диаметъръ, рЪдко по-вече, а дълги 22 до 36 jx по-няр-Ьдко до 43 fi па дори и 60 ц. ЗооспорангиигЬ, рЪдко странични, биватъ оби­кновена връхни (фиг. 6, з), сферични,съ тънка ципа и ясно забележима дръжка, при това, съ съдържание напълно .уединено или непрекженато, свързано съ съдържанието на

36 й и и н я т а производна клетка. Зооспорангии 22—28 ц, ДОр№

?0но^оби^новено около 24 ц въ диаметъръ. Гаметанги-и ? / ' обикновено странични (фиг. 6, rj, пъкъ биватъ съ „ е . сравнено по-голъми размъри.

Разпространение. Твърде начесто развитъ по архаич-мит* скални блокове край рЪка Бъндерица на една надмор-ска височина отъ 1500 до 1700 м. при това на пръвъ погледъ. изглежда като червенъ лишай. v

Този видъ отъ рода Trenteponlia, своиственъ въ Европа обикновено на планински и подпланински находища, е особено-характеренъ по дръжкигв на своигв зооспорангии, както това може да се сжди отъ предаденитв на таблицата влакна. (фаг. 6, з) — бълегъ, по който най-лесно може да се установи.

Развиващите се по Пиринъ-планина индивиди преста-вятъ дребна форма, развиваща се на купчинки до 3-4 мм и съставена отъ кжси, приплетени и обикновено пълзяши влакна, свободни само въ крайнит-fe си връхни части. При това. по размвригБ на вегетативните клетки и зооспорангиитъ съ дръжки, този видъ слабо се приближава до формата опи­сана отъ de Wildeman (I. c. p. 3). У нЬкои отъ влакната се констатиратъ и гаметангии (фиг. 6, г.)

Розови в о д о р а с л и (Fiorideae). Lemaneaceae.

L e m a n e a Bory. /.. fluviatihs (Dillw.) Ag. Разпространение. Развитъ на малки туфи здраво прикре­

пени къмъстраничнитъ части награкаднитв ръчни канени бло-к о *? ' които постоянно се обливатъ или подлоквятъ отъ бързотеч-нигв води на ръката, която тече отъ Предвлъ за с. Сииитлии, като лъвъ притокъ на р. Струна.

Индивидитк отъ това находище сравнително еж твърде ната J!?"* С Т И Г а т ъ Д° 6 см. на длъжъ. При това, свобод-нагжето ^ к о и т а 3 8 1 ^ ***""* б И В а П Р е в и т а и « Ч Л » » ИЛ» Oncobvrs» г- 1 - орадавковидния талусь на долната, LemaneaГм™ !? к о я т о с е развива по живото тбло на. а п е а к а т о епифнтно растение.

3?

Resume. Dans cette contribution, courte et supplemental a notre

travail sur la Flore algologique du mont Pirin1), il s'agit de 9 especes, appartenant aux differents groupes que nous avons studies par rapport a ce mont Representant des formes premi-•erement decouvertes dans les limites de la region etudiee ou nouvelles pour la Flore algologique de Bulgarie, elles paraissent assez caract&ristiques soit par Ieur aspect general soit par leurs dimensions — details, qui font I'objet du texte bulgare. Et voici Jes especes considerees:

Schizophyceae.

Oncobyrsa rlvataris (Kutz.) Menegh.. De Toni Syll. flfg. V, p. 114; O. rivularis Kiitz. em. Geitler in Pascher Die Susswasser— Flora H. 12, p. 132.

Forma dimens. minorlbus. Tab. nostra fig L Habit. — Sur les ramaux fructiferes de I'algue rose Le-

•manea fluviatilis, attaches aux pierres archaiques de la petite riviere d'Ossenovsca reca — afluent gauche de la riviere de -Struma, au N. O. du mont Pirin.

Cest une forme athalle plus petit, dont le diametre ordinaire-ment ne depasse pas 1 mm. Elle ne paut-Stre comparee qu'a respece citee et l'espece O. Lemanjae (flg.) Gom. (De Toni 1. c. p. 115). flyant en vue la circonstace qu'elle se developpe aussi sur les ramaux fructiferes de la Lemanea fluviatilis, a pre­miere vue on peut. en effet, la confondre avac celle-ci. Mais, Etudiee de pres et en detail, elle s'en e'loigne par ses dimen­sions incomparablement plus petites, lesquelles ordinairement ne depassent pas 1 mm; rarement elles peuvent aller jusqu'a V5—2 *nm, lorsque le thille est completement developpe et d6ja ouvert •et deforme.

Pleurocapsa cuprea Hansg. Prodromus II, p. 128; De Toni I. c. V, p. 129; Geitler in Pascher I. c. H. 12, p. 130.

Forma pirinica. Tab. nostra fig. 2. Habit. — En masse sur les pierres mouHI6es de la riviere

de Banderitza le long de son courant superieur et moyen. Par ses dimensions, son etat de developpement et le con-

tenu de ses cellules notre forme est presque identique avec les formes habitant la BohSme et le Tyrol. Elle n'en difffcre que par son aspect g6n6ral (fig. 2) et surtout par le fait

*J Petkoff, Prof, D<*r St. La Flore algologique du mont Pirin-planliwr. Avec 2 planches et un resume en francais a la fin.—Recueil de I'flcademie bulgare des Sciences I. XX, pp . 1—123. CO&H* 1925 m*i %'•,

38

flue son thalle ne presente presque pas des cellules rangees er> fTet entourees d'une menbrane mince et incolore ( ig. 2, a,6), flu contraire, la multiplication par des spores immobiles, ormees-. dans des soosporanges (fig. 2. B, r), est le cas ordinaire. K„. outre, dans la plupart des cas la membrane de la cellule mere-est nettement visible (fig. 2, B).

Nostoc vermcosum (L.) Vauch.

Habit. — flu mime endroit que 1'espece precedente et dans le voisinage de Lemanea fluviatilis, attachee aux memes pierres qu'elle. Tres rependue.

Le diametre du thalle des exempleires de cet endroit ne-depasse pas 2 CM.

Tolypothrix distorta (Hofm. — .B.) Kutz., De Toni I. c. V,. p. 541; Wittr., Nordst., Lagerh. fllgae exsiccatae Ns 1507 a.

Tab. nostra fig. 3:

Habit. — Melee a I'algue verte (Jlothrix zonata var. C rigi-dula, cette espece se developpe attachee aux mousses des pier-res, baignees par les eaux courantes de la riviere de Banderitza..

Par leur habitat et leurs dimensions nos individus sont presque identiques avec les individus trouves par Schildermayer pres de Michelsdorf en Autriche.

Chrysomonadinae — Chrysocapsinae.

Hydrums foetidus (Will.) Kirchn. ad d. Leiblenii Rabenh. Fl, europaea ttlgarum 111, p. 30; H. Leiblenii Kutz. Tab. Phlycol. 1, t. 34, fig. 1-11.

Habit. — En grande quantite attachee aux mousses des. pierres de la riviere de Banderitza.

Chlorophyceae — Volvocaceae.

Sphaerella lacustris Wittr., Chodat ftlgues vertes de la<-ouisse p. 140.

Tab. nostra fig. i>

nno ^ « i ! ? ' T , f t ,"* t a t d e Protococcus developpe en masse dans E ? d 9 d H l V i , o r9e , «v l*e d'une des roches archarques sur I* audelu, df. t **? d e Bande«-!tza. a une hauteur de 1550n> au desus du niveau de la mer.

des cellufe^sDWH^ d °2 S C e t e t a t ! 'esp6ce est representee par ne Hsse Le d iaml q ^ * C o n t e n u d ' u n b e a u rouge et membra-24 " ! l Nous Tvon d e s . « » " » * * est tres different de 14 a, rhoSopeen; dont n Jlr*aUSSI '? S ' J

n l v a , l s d u h a u t d u ™ " i f R, ,0~ P en, aontilsera question dans un autre travail.

J 9

Chlorellacea*. Chlorella vulgaris Bayerinck. Forma polymorpha Tab. nostra fig. 5, Habit, flu commencement du rnois de juillet developpee en

masse dans un Flac d'eau sur la terre dans la cour d'un des hotels du village de Bansco (RazlogueJ.

fl cet endroit I'espece citee couvrait les debris de bois a peine immerges dans le flac d'eau et se trouvait en plein developpement, presentant vraiment une forme polymorphe par rapport a la division du contenu de la cellule mere. Nous y avons constate trois differents cas (fig. 5 ) : 1) la cellule m$re par bipartition successive de 2 a 4 fois produit de 4 a 32 indi-vidus (a — >K); 2) la cellule mere s'accroit et puis par deux bipartitions successives ne forme que 4 individus (3 M); et 3) laj cellule mere encore au commencement par une bipartition successive, repetee plusieurs fois, forme une masse d'individus de dimensions tres reduites (H — p).

CJ loth rich ales — Trentepohlia ceae.

Trentepohlia lolithus (L.) Wallr.,De Wildeman Sur quel-ques formes du genre Trentepohlia p. 2—3; Heering in Pascher I. c. H. 6, p. 123, fig. 175 b.

Tab. nostra fig. 6.

Habit. — En abondance sur les pierres archai'ques aux bords de la riviere de Banderitza, a une hauteur de 1500 a 1700 m au dessus du niveau de la mer.

Les individus que nous possedons represented une forme un peu differente du type surtout par ses ramifications et ses dimensions. Par celles-ci, quoique tres peu, elle s'approche aussi de la forme, decrite par de Wildeman (I. c. p. 3).

Rhodophyceae — Florideae.

Lemanea flwviatilis (Dillw.) flg. Habit. — flttachee aux pierres de la petite riviere Osse-

novska au N. O. du mont Pirin, qui sont toujours arrosees par i'eau courante.

J La forme, qui se developpe a cet endroit, est tres courte et sert de substratum a i'espece Oncobyrsa rivularis, citee au commencement.

40 Обяснение на таблицата (Explication de la planche).

1 , Oncobyrsa rlvularts (Kiitz.) Menegh. | dtmens. minoribus а - и разни последователни степени на развитието и о ф о мяването на размножителните гвлца (развъдкитъ) и по-На. татъшния имъ последователенъ дЪлежъ 540/1.

2. Pleurocapsa caprea Hansg. / , pirinlca: д, е, ж, отдьлни клетки, съ кълбеста, заоблена, полиедрична или длъгнесто-овална форма; майчини клетки (спорангии) развиващи неподвижни спори, съ ясно различима майчина ципа; г, сжщитъ вече силно развити, нъкои отъ чиито спори вече излезли навънъ и пре­минали въ състояние на спорангии; а, б, признаци на влакне­сто състояние. — Всичко при увеличение надъ 540/1.

3. Tolypoihrix distorta (Hofm. —B.J Kutz. Влакно разклонено на две мъста, съ по 1—2 хетероциста включени (интеркаларни) или до самото разклонение 420/1.

„ 4. Sphaerella lacustris Wittr. Клетки отъ различни размъри въ съ­стояние на Protococcus отъ срЕДНОТО течение на р. Бъндерица (Пиринъ-планина) 540/1.

* 5, Chlorella fyulgaris Bayerinck / . polytnorpha. Всички възможни последователни степени на дъчпежъ отъ образуване надве до много клетки, между които се обобщаватъ следнитъ 3 различ­ни случая- 1) а, б, в, г. д, е, ж, последователни състояния на последователенъ повторенъ дЪлежъ отъ 2 до 4 пжти на съ­държанието, образуваще 4 до 16 неподвижни спори, които, следъ разкжсването на майчината ципа, излизатъ навънъ; ^) з. и, к, л, м, когато майчината клетка нараства и подиръ, следъ два последователни повторени дълежи!на съдържание­то, се образуватъ само 4 индивида; и 3) н. о, п, р, когато май­чината клетка още въ началото чрезъ повторени много пжти последователни дълежи образува множество^дребни индивиди,

осичкитъ при увеличение 540/1.

" ^ д Г п о 0 IOmU$ N W a » r - : *• б, в, вегетативни кжси. тени лГГДЪЛГИ ( а ) ' С л а б ° Р«клонени и обикновено припле-(б, г Г в г Т« В Л а К Н а ' С Ъ С в °6°Дни краища. Отъ тъхъ едни ДРУги п ; ; ; Г е Н ° Развиватъ странични гаметангии; а 3« този ВЙД-Ь I ! } "" Разв"ватъ връхни съ дръжчици особен"

видъ зооспорангии . ^ В с и ч к о п р и | уИ

в в л и ч е Н И в 340/Ь

41

Къмъ водор. флора на Пиринъ планина Табл (ТаЬ.)

п

Ст< Петковъ нарисув. отъ прир. 5*. РейсоЯ ас! па*. 4е]