СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ “Д. А. ЦЕНОВ” - СВИЩОВ

Доц. д-р АТАНАС ГРИГОРОВДоц. д-р КАТЯ ЛИЧЕВА

Доц. д-р ИВАН ВЪРБАНОВ

ФИЛОСОФИЯ

(Работа върху фундаменталната култура)

Под редакцията на доц. д-р П. ПЕТРОВ

1

Свищов2006

2

От авторите

В тази книга са събрани текстове, тестове и учебни задачи, резултат от анализи, системно извършвани от нас - преподавате-лите по философия към Стопанска академия, в продължение на повече от 15 години. Целта ни бе да откроим причините за трудностите, които нашите студенти срещат при обучението си по философия.

След всеки пореден випуск се затвърждаваше убеждението, че проблемите, с които студентите ни се сблъскват, се дължат не толкова в сложността на преподаваната материя, колкото на про-пуски в развитието на фундаменталната култура, наслагващи се през годините, предшествали постъпването в Стопанска академия.

Под „фундаментална култура” ние разбираме култура на мисленето... Термини, за които априори приемахме, че са познати, но чието значение студентите ни не знаеха; всекидневни представи, заменящи понятията, върху които, ако се вярва на учебниците за средния курс, е работено; отсъствие на мисловни структури, които би трябвало да са формирани много преди получаването на дипло-мата за средно образование...

В крайна сметка достигнахме до извода, че проблемът може да бъде решен чрез кратки текстове, които са не толкова определе-ния или обяснения, колкото „поставяне на акцентите” – „извеждане на повърхността” на това, което обикновено се забравя или интер-претира неправилно. Това са текстове, „спрегнати” с разположени на строго определени места тестове и учебни задачи, даващи „об-ратната връзка”, позволяващи на обучавания още по време на ра-бота с книгата да провери правилността на усвоеното и да го „включи” в мисленето си, т. е., да започне да го използва.

Книгата е предназначена за самостоятелна подготовка и е съществен компонент от програмата ни за работа върху фундамен-талната култура на студентите. Първата част от нея – „Основи на теоретичната култура”, „Категориалното моделиране на реалност-та” и „Философските рефлексии върху познанието”, е написана от Атанас Григоров, втората, озаглавена „Морална култура на лич-ността” {„Фундаментални аксиологически, деонтически и етически

3

категории”} – от Катя Личева, третата – „Фундаментални категории на социалната философия” – от Иван Върбанов.

В първоначалния замисъл се предвиждаше написаните от нас текстове да се слеят в едно цяло. За съжаление това се оказа невъзможно. Нямахме никакви различия по въпроса, какви и кои точно пропуски пречат за пълноценното овладяване на преподава-ната от нас материя. Нито по въпроса как точно, с какви текстове, тестове и учебни задачи да бъдат запълнени те. Но за многото го-дини работа със студентите всеки от нас беше оформил свой спе-цифичен стил на преподаване и това се отразяваше върху структу-рата и стилистиката на написаните текстове. стигнахме до извода, че различни сме не само ние, но и студентите, които ще ползват тази книга, и решихме да не обединяваме текстовете си, а да оста-вим на времето и практическата работа да покажат предимствата и недостатъците им.

4

Доц. д-р Атанас Григоров

ОСНОВИ НА ТЕОРЕТИЧНАТА КУЛТУРА

ПознаниеКлючови термини: познание, знание, обект, субект истина, значимост

Познанието е процес. Продукт на този процес е знанието. Познанието е процес, чрез който към стари-те знания прибавяме нови. Следователно знанието е и условие, предпоставка на този процес. Процес на превръщане на неизвестното в известно. Процес на преодоляване на заблужденията – движение от неистина към истина. Критерии за ценността на знанието са неговата значимост и неговата истинност. Нима? А останалите критерии? и останалите разбирания за познанието? Познанието е търсене на истината за нещата.

Познанието има две страни – този, който осъществя-ва познание, който е активната страна – субект на поз-нанието. И това, което познаваме, което се опитваме да разберем – пасивната страна, обект на познанието.

СУБЕКТ – АКТИВНОТООБЕКТ – ПАСИВНОТО

ПОЗНАНИЕТО – ПРОЦЕСЗНАНИЕТО – ПРОДУКТ

Сетивно и рационално Ключови термини: сетивно, рационално, усещане, възприятие, пред-става, понятие, съждение, умозаключение.

Отделният човек осъществява познание чрез сетива-та и разума. Познанието чрез сетивата наричаме се-тивно познание, познанието чрез разума – рационално познание (латински: ratio –разум). Сетивното познание се осъществява чрез усещания (те разкриват отделни свойства

5

на познавания обект), възприятия (те имат характера на относително цялостни образи) и представи (обектът не е пред нас, но ние извикваме неговия образ в паметта или въображението си). Рационалното познание се осъществява чрез понятия, съждения, умозаключения и т. н.

УСЕЩАНЕ – ОТДЕЛНО СВОЙСТВОВЪЗПРИЯТИЕ – ЦЯЛОСТЕН ОБРАЗ, ЧРЕЗ СЕТИВАТАПРЕДСТАВА – ЧРЕЗ ПАМЕТТА И ВЪОБРАЖЕНИЕТО

ПОНЯТИЕ – РАЗБИРАМЕ, НО БЕЗ СЕТИВЕН ОБРАЗСЪЖДЕНИЕ – ПРИПИСВАМЕ ИЛИ ОТРИЧАМЕ СВОЙСТВО НА ОБЕКТА

УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ – ВЕРИГА ОТ СЪЖДЕНИЯ И КРАЕН ИЗВОДСЕТИВНО – УСЕЩАНЕ, ВЪЗПРИЯТИЕ, ПРЕДСТАВА

РАЦИОНАЛНО – ПОНЯТИЕ, СЪЖДЕНИЕ, УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ

Представи и понятияКлючови термини: сетивно-конкретно, общи представи, знак.

Преходът от сетивно към рационално, от предс-тави към понятия в историята на човешката култура е бил дълъг и сложен процес. В индивидуалното развитие на отделния човек този процес се повтаря в сбита, в съкра-тена форма. На определен етап от личното интелектуално израстване истинското, понятийното мислене започва да доминира над частните и общи представи.

Представата, заедно с усещането и възприятието, е стихия на сетивно-конкретното; на достъпното на сети-вата ни; на онова, при което има зрителен образ, звук, аро-мат, усещане за докосване; за твърдо и меко, гладко и гра-паво; топло и хладно… Общите представи са образ не на отделен обект, а на онова, което е налице в много обекти от този вид. Но и общите представи имат сетивно-конкре-тен характер.

Понятията са непредставими – не можем да ги свържем с определен сетивен образ. Можем да си предста-вим кон или лъв, или жаба, но не и “животно”. Можем да извикаме в паметта си тона “ла”, но не и “тон” изобщо. Мо-жем да свържем или илюстрираме с някаква представа по-

6

нятия като “интеграл”, или “патриотизъм”, но илюстрация-та, примерът, не са истински сетивно-конкретен образ на понятието. Понятието придобива устойчивост благода-рение на думата, с която сме го обозначили, т. е., на закрепващия го знак.

Понятия съществуват в мисълта – в общува-нето между хората функционират знаци (думи във всекидневния език; термини в науката, формални сим-воли в математиката и логиката).

Понятията (разбиранията) обхващат общото в нещата, и това позволява изразяването им с общи за много хора думи. Същевременно понятията имат инди-видуален за всеки отделен човек характер – в смисъл, че са негови понятия, влияещи се от неповторимото съ-държание на съзнанието му, от спецификата на мисле-нето му.

Тест: 1. Можем да имаме понятие, но не и представа за:

а) кон, б) куче, в) животно

2. Не могат да съществуват, без да бъдат обозначени: а) усещанията, б) представите, в) понятията

3. Понятията обхващат: а) общото, б) неповторимото, в) случайното в нещата

4. Представата отнасяме към: а) сетивното познание, б) рационалното познание, в) към нещо трето, различно и от сетивното, и от рационал-

ното познание.

Различни типове мислене – различни понятияКлючови термини: формални науки,, формални понятия

7

Понятията в различните типове мислене са раз-лични – както поради различията в самото мислене, така и поради различията в това, върху което се мисли.

С недобре очертани граници, преливащи се едно в друго, непрецизни, но гъвкави са понятията във всеки-дневното мислене.

Понятията в науката, напротив, са строго опре-делени, те фиксират точната граница на нещата, които об-хващат и зависят както от спецификата на изследвана-та област, така и от спецификата на конкретния тип теоретично мислене. Свои специфични понятия имат фи-зиката и химията; биологията и социологията; правото и икономиката… Нещо повече – в рамките на една и съща наука, в различни времена, но и в едно и също време – от различни школи, за осмисляне на изследваната реалност са били използвани различни понятия.

Във формалните науки (логика, математика...) се използуват формални понятия, които са лишени от съ-държание (не указват на определен род или вид неща) и функционират в зависимост от свързващите ги логически отношения.

Тест: 1. С термина “капитал” обозначаваме:

а) представа”, б) всекидневно понятие, в) понятие от определена наука.

2. С “инфлация” обозначаваме: а) представа”, б) всекидневно понятие, в) понятие от определена наука.

Понятия и терминиКлючови термини: термин, понятие, комуникация, съдържание, символ,

Най-общото значение на “понятие” е “разбиране”. Но какво точно е разбрал другият, различният от нас чо-8

век, ние не можем да знаем. Понятието е мисловно об-разувание, то остава в съзнанието ни, недостъпно пря-ко за другите хора, а вместо него по веригите за комуни-кация функционира неговият знаков еквивалент: във всекидневната (писмена или устна) реч – думата; в нау-ката – терминът; във формализираното (математическо или логическо) познание – математическият или логи-чески символ.

Понятията са мисловни форми, обхващащи съ-държанието на знанието ни за нещата. Понятията (разбиранията) превръщат фрагментите на това съдър-жание в цялост. Те обединяват в едно разпокъсаните сведения, които имаме.

Какви точно понятия има другият човек, ние мо-жем да съдим само косвено – по думите (термините) кои-то употребява; по контекста на употребата им, по конк-ретните процеси и явления, с които ги съотнася.

Тест:1. Думата, която произнасяме или пишем е:

а) термин, б) представа, в) понятие

2. Понятието съществува в: а) предметите, б) мисълта; в) езика

Образ и знакНашите усещания, възприятия, представи, поня-

тия – познавателните “образи” на нещата – те са наисти-на техен образ, или само знак? Разликата не е просто в думите.

По определение образът прилича на това, на което е образ, а знакът – не. Образът, картинката на един слон, например, му съответства по външния си вид, по разположението на частите; надписът “Elefant” или “слон” под картинката – не.

9

Дори да заменим една картинка с друга, приликата – между обек-та и неговото изображение, ще се запази; двата образа също ще си при-личат. Ако обаче заменим един знак с друг, то приликата между двата знака не е необходима; тя може да бъде само случайна. Приликата между знака и обозначаваното – също. (Изключение правят само т.нар. “иконич-ни знаци” – знаци-картинки, и то не винаги.)

По-сложен е въпросът с мисловните образи на нещата. Понятието “животно”, например, не е нещо, което можем да си представим. То няма

характера на сетивно-конкретен образ. Но за да е истинно, това понятие трябва да съдържа като свои характеристики общите свойства на всяко нещо, което можем да наречем “животно”. Съдържанието на понятие-то трябва да съответствува на тези свойства.

Понятието е мисловен, а не сетивно-конкретен образ. И се-тивно-конкретните, и мисловните образи можем да наречем познава-телни образи. Но само сетивно-конкретните се приближават до това, което бихме нарекли “образ” във всекидневието. Във философията зна-чението на термина “образ” обхваща повече неща.

УСЕЩАНЕ, ВЪЗПРИЯТИЕ, ПРЕДСТАВА – СЕТИВЕН ОБРАЗПОНЯТИЕ – МИСЛОВЕН ОБРАЗ

ДУМА, ТЕРМИН, ФОРМУЛА – ЗНАК

Знак, значение, смисълКлючови термини: форма, съдържание, знак, значение (денотат), смисъл (конотат), семиозис, семиотика. Цитирани имена: Готлоб Фреге

Понятието е мисловна форма. То има определен обем (всички неща, които могат да бъдат мислени чрез това понятие) и определено съдържание (общите характеристи-ки на тези неща). Понятието е мисловен образ. Отноше-нието между термин (дума, знак) и понятие се разбира много добре чрез т.нар. "семантичен триъгълник" на Фреге (наричан също "триъгълник на Огдън и Ричардс"):

10

ЗНАК(дума, термин, математическа формула и т. н.)

ЗНАЧЕНИЕ СМИСЪЛ(обозначеният обект, денотат) (мисловен образ на обекта, конотат)

По отношение на знака понятието е негов смисъл. Нещата, до които се отнася това понятие, нещата, които са обозначени със знака, са значение на знака.

За нас нещата съществуват чрез усещанията, възприятията, представите, понятията и т.н., които имаме за тях, т.е., чрез своите психи-чески (включително и мисловни) образи, които можем да фиксираме посредством различни типове знаци. Знаците правят тези образи ус-тойчиви, закрепват ги в паметта чрез самия процес на обозначаване и същевременно позволяват да влезем в комуникация, да изразим или разберем това, което възприемаме, представяме си или мислим. Знакът може да бъде разбран от другия човек само ако е общ знак. Ако едновре-менно е и знак, общ за много хора, и знак, обозначаващ сходното, об-щото в много неща.

Знакът е единица на обозначение-обобщение-общуване. Знакът е знак за образа в съзнанието ни; а с това самото - той е знак и за изобразеното. Той е обект, заместващ друг обект, чрез посредничеството, свързващата роля на психическия (и в частност - мисловен) образ, който имаме за заместваното. Тук под "обект" се разбира както външен, независещ от нас, така и мисловен, конструиран в съзнанието обект. Обекта наричаме значение (денотат), а образа, чрез който го фиксираме в съзнанието и с който в действителност съпоставяме знака - смисъл (конотат). Отношението, възникващо между обекта, неговия образ и знака за образа, който е и знак на обекта, се нарича "семиозис", "ситуация на семиозис"...

ОБЕКТЪТ – ЗНАЧЕНИЕ (ДЕНОТАТ)ОБРАЗ НА ОБЕКТА В СЪ-ЗНАНИЕТО – СМИСЪЛ (КОНОТАТ)

МЯСТОТО НА ЗНАКА В СЪОБЩЕНИЕТО (ПОСЛАНИЕТО) – ЗНАЧИМОСТПОНЯТИЕТО – СМИСЪЛ

ОБЕМ НА ПОНЯТИЕТО – ОБХВАЩАНИТЕ ОТ НЕГО ОБЕКТИСЪДЪРЖАНИЕ НА ПОНЯТИЕТО – ОБЩИТЕ ЗА ТЕЗИ ОБЕКТИ

ХАРАКТЕРИСТИКИ

Тест: 1. Спрямо означаващата го дума, предметът, който докосваме с ръ-цете си, е:

11

а) значение б) смисъл, в) значимост.

2. Представата, която имаме за този предмет е: а) значение, б) смисъл, в) значимост.

3. Термина “денотат” превеждаме като: а) значение, б) смисъл, в) значимост.

4. Термина “конотат” превеждаме като: а) значение, б) смисъл, в) значимост.

5. Изречението, в което е включена една дума е за нея: а) контекст, б) смисъл, в) значимост.

6. Мястото на една дума в изречението определя: а) значимостта й, б) смисъла й, в) и двете.

7. За термини говорим в: а) науката, б) всекидневната реч, в) поезията.

8. Терминът е: а)знак, б) образ, в) понятие за нещата.

9. Понятието е: а)знак, б) образ, в)представа за нещата.

Знакът и неговия контекстКлючови термини: интерпретация, контекст, съобщение, послание, знакова система.

Знакът съществува само в рамките на интерпре-тиращия го контекст; най-близкият му контекст е съоб-щението (посланието), в което той функционира, а то е 12

възможно само ако съществува знакова система, от коя-то съставящите го знаци са част. Обстоятелствата, при които посланието е отправено, факторите, които влияят върху формата, условията за разпространение и възприе-мането му също са част от контекста. В най-широк смисъл контекст е и културата, в която знакът и съобщението мо-гат да функционират. Извън рамките на интерпретира-щия го контекст знакът престава да бъде знак.

Науката за знацитеКлючови термини: семиотика, семиология, синтактика, семантика, праг-матика, дискретност, континуитет,значимост, символи, метаезици. Цитирани имена: Джон Лок, Готлоб Фреге, Чарлз Сандърс Пиърс, Чарлз Морис, Фердинанд Сосюр.

Науката, която изследва знаците, се нарича семиотика. Тя има дълга предистория в човешката култура. Под името “семиотика” съ-ответната проблематика е разработвана през ХVІІІ век от Джон Лок. Съв-ременната семиотика води началото си от трудовете на Чарлз Пиърс и Чарлз Морис (края на ХІХ, началото на ХХ век). Сходна проблематика, под името “семиология” е разработвана след началото на ХХ век от Фер-динад Сосюр, основоположник на структурализма, и от последователите му.

Семиотиката има три дяла – синтактика (наука за подрежда-нето на знаците, за структурата на знаковите съобщения), семантика (наука за смисъла и значението на знаците и на знаковите конструкции) и прагматика (наука за въздействието на знаците, за практическото им функциониране в рамките на комуникацията).

Мястото на знака в знаковата система или в съобщението, се на-рича значимост. Знакът е по принцип безразличен, безотносителен (ирелевантен) към обозначаваното - в смисъл, че би могъл да бъде заме-нен с друг знак или да обозначава друго нещо. Но и в езика на всекидне-вието, и в научната терминология, традициите на употреба трайно обвързват определени знаци с определени значения - и това превръща езиците в средства за предаване на натрупания социален опит.

Описаното по-горе разбиране за отношенията между знака и обозначаваното е характерно за семиотическата традиция, тръгваща от трудовете на Готлоб Фреге, Чарлз Пиърс и Чарлз Морис. Друго раз-биране, започнало да се формира с трудовете на Фердинанд Сосюр, нала-гат структуралистите. За тях знакът е единство от означавано и означаващо. Но означаваното може да бъде означаващо за друго, стоящо под него означавано, и обратно - означаващото на свой ред може да бъде означено и да се превърне в означавано. Така се разкрива сложната йе-

13

рархия на знаковата реалност; дискретността (прекъснатостта) и континуитета (свързаността, непрекъснатостта) на знаковата тъ-кан на човешката култура. Движението нагоре, към върховете на тази йерархия, ни води към образуването на метаезици - на езици от символи, които са знаци за знаците; символи, обхващащи все повече и повече зна-чения. Движението надолу, напротив, е движение в посока към конота-цията, към смислите, въплътени в символи.

Знаковостта в истинския смисъл на думата възниква в опре-делен исторически момент - появата на знаците съпътства раждането на понятията, на мисълта, т.е., появата на човека. Повечето семиотици приемат, че дори при най-висшите животни откриваме не знаци, а сигна-ли. Докато знакът е нещо различно от обозначаваното, то животните възприемат разменяните помежду им сигнали като неотделима част от това, за което се сигнализира.

Тест: 1. Семантиката се занимава с:

а) структурата на знаковото съобщение, б) смисъла и значението, в) практическото въздействие на знаците;

2. Прагматиката се занимава с: а) структурата на знаковото съобщение, б) смисъла и значението, в) практическото въздействие на знаците

3. Синтактиката се занимава с: а) структурата на знаковото съобщение, б) смисъла и значението, в) практическото въздействие на знаците;

4. Науката за знаците се нарича: а) семиотика, б) онтология, в) епистемология;

Научната терминологияКлючови термини: терминология, лексика, синонимия, омонимия.

Езикът на науката (научната терминология) при-тежава специфики, които го отличават от езика на все-кидневието. В определен аспект историята на всяка нау-ка е история на формирането и изменението на нейна-та терминология както и на скрития зад терминологията понятиен апарат. Формирането на научна терминоло-14

гия е изключително сложен процес, пряко свързан с фор-мирането на понятийния апарат на съответната наука.

Езикът на науката е специализиран език - той се е обособил от естествените езици, говорени от различни народи в различни времена, чрез подбор на подходящи думи и изменение на значението им; чрез формиране на своеобразна "международна терминологична лексика". Тази именно лексика се използва от учените, занимаващи се със съответ-ната наука.

Думите в езика, на който се говори всеки ден са многозначни - и именно тази многозначност осигурява гъвкавостта им; способността да функционират в най-различен контекст и с най-различни значе-ния; да изразяват - сами или заедно, многообразие от нюанси на мисълта. Многозначността на думата от всекидневния език "движи" мисълта ни от значение към значение и само контекстът, в който тя е употребена, уточнява какво точно се има предвид. Но многозначните, неточни думи са неподходящи и за обмена на информация в науката, и за коректното обозначаване на теоретични понятия.

При превръщането на думата в научен термин стремежът е да отпаднат всички значения освен едно - терминологична синонимия и омонимия не би трябвало да съществуват. Това се прави с оглед необхо-димостта от точното фиксиране на теоретичните понятия. Но също и поради необходимостта от предаване на постигнатото ново знание по веригите за научна комуникация - именно взаимодействието между изследователите, обменът на информация между тях, осигурява развитие-то на науката.

Научната комуникация изисква съответствуващ на точност-та на научните понятия език - оттам и стремежът към прецизиране на научната терминология. Твърде много спорове в науката са съществували единствено благодарение на многозначността на думите. Еднозначният термин насочва мисълта към точно определено значение. Еднозначността на термините в науката е по-скоро идеал, отколкото реалност, но търсе-нето на еднозначност е доминираща тенденция. Всекидневното говоре-не е твърде променливо в сравнение с терминологичната употреба на ду-мите в рамките на една теория. По-голямата определеност на поня-тията задава и значително по-голяма устойчивост на връзките между термините.

Превръщането на думата от всекидневния език в научен тер-мин предполага изменение на първоначалното й значение. Типичен пример е терминът "атом" (на гр. - "неделим"). Дори и да денотира (обо-начава) един и същ обект и в качеството си на дума от всекидневния език, и в качеството си на научен термин, употребяваното звукосъчетание

15

има различна конотация (смисъл), т. е., свързано е с различни, понякога до противоположност, представи и понятия за денотата (значението, обозначавания обект).

В единия случай думата е свързана с всекидневните, житейски представи. В другия терминът фиксира твърде различното от тях мис-лене в рамките на една или друга изследователска общност; мислене, обусловено от определен начин на теоретизиране. Последният е резултат от продължителни целенасочени усилия, от специализиран опит в натруп-ването и осмислянето на знания, които не са разпространени във всекид-невната житейска практика.

Превърнатата в термин дума се дешифрира вече не от контекста на образуваната чрез естествения език реч, а чрез системата от характер-ни за дадената наука термини. Зад системата на термините стои сис-темата от понятията на тази наука, затова може би е за предпочитане да се говори за понятийно-терминологична система.

Понятийно-терминологични системиКлючови термини: понятийно-терминологична система, фундаментални теории, стипулация, дефиниране, експликация, експониране.

Историческото развитие на науката, многообра-зието на нейните дялове, последователната смяна и съ-съ-ществуването на конкуриращи се фундаментални тео-рии, поражда многообразие от понятийно-терминоло-гични системи, специфични за конкретната научна област, времето и типа научна рационалност...

Понятийно-терминологичните системи не са непроницаеми една за друга - съществува историческа приемственост, взаимопроникване между научни области, взаимодействие между конкуриращите се фунда-ментални теории в рамките на една и съща наука. Част от научната тер-минология може да се предава от поколение на поколение векове наред и да я откриваме във всички последователно сменяли се или едновременно съществуващи конкурентни теории. Но изписвания или изговарян по оп-ределен начин термин далеко не винаги обозначава едно и също нещо в различните исторически времена или в езиците на различните теории.

Неговото значение (обозначавания обект), смисъл (понятието, разбирането за този обект), значимост (мястото в понятийно-терминоло-гичната система) се изменят. Процес, наречен от Блез Паскал "стипула-ция". Процесът на стипулация позволява на учените, запазвайки връзките с традициите в науката, да използуват езика й за формулиране на нови, често - кардинално различни виждания за изследваната реалност.

16

Всяка понятийно-терминологична система променя смисъла и значението на включените в състава й термини. “Закон” във физиката и “закон” в правото не означава едно и също. Цялото подчинява на себе си частта. В езика на всяка конкретна теория научните термини обознача-ват строго определени понятия и границите на тия понятия се очерта-ват с помощта на специален инструментариум - регламентираните ло-гически начини на дефиниране (определяне), експликация (разгъване на цялото богатство от характеристики на понятието), експониране (по-сочване на част от нещата, до които понятието се отнася). По този начин, с по-голяма или по-малка точност се определят обема и съдържа-нието на понятията, а също и взаимните им отношения.

Формализация на съдържателното знаниеКлючови термини: формално понятие, съдържателно понятие, формали-зация, формален обект, класове от обекти.

Понятията, с които си служим във всекидневието, както и тези, с които изразяваме неформализираното (т. е. Неизразено със символни форми, с формули) научно знание, са съдържателни понятия. Съдържанието (знанието за общите характеристики на обхващаните от тях обекти) определя отношенията им в рамките на съответната понятийно-терминологична система. При формализираното знание понятията се лишават от съдържание и се превръщат във формални понятия, в "празни квадратчета", обозначени с един или друг символ (Х, Y, Z, a, b, c...). В тези “празни квадратчета” можем да впишем каквото си поискаме, стига то да отговаря на определени условия.

На преден план излизат връзките между понятията, и за тези връзки се предполага, че съответствуват на връз-ките между нещата, които понятията обхващат, или поне на начина, по който мислим за тези неща.. Но и самите връзки между понятия също биват формализирани и обозна-чени с определен символ (, , . , , , , , , , , , , , , и т. н.).

Пример:

17

Казаното по-горе може да се илюстрира и със съвсем елементарни примери:

Съдържателно знание, изразено чрез съдържателно изречение: “Пет ябълки и още три ябълки – това означава осем ябълки”. Понятие-то, което имам за ябълка, е съдържателно понятие – то има конкретно съдържание – характеристиките червено, кръгло, вкусно, ароматно и т.н. Ако започна процеса на формализация, като заместя съдържателното понятие за ябълка с формално понятие, което обозначавам, примерно с “а”, ще се получи следното изречение: “5 а и още 3 а – това означава 8 а”. Какво ново се е появило след замяната? От една страна, “а” вече няма конкретни характеристики, няма съдържание, не можем да кажем “а” е червено, вкусно, ароматно и т. н. Формалното понятие “а” е дотолкова безсъдържателно, че спокойно мога да го пропусна и да запиша: “5 и още 3 – това означава 8”. От друга – “а” може да бъде не само ябълка, то може да бъде каквото си поискаме. С “3”, “5” или “8” мога да обознача всяка група неща, стига броят им да съответства на посочената цифра. Твърде-нието “5 и още 3 означава 8” е значително по-универсално от твърдение-то “пет ябълки и още три ябълки – това означава осем ябълки.

Можем да продължим процеса на формализация като запишем и връзките между нещата, които поставяме в отношение. Например, вместо “и още” да запишем “+”, вместо “това означава” – “=”. И тогава първоначал-ното ни съдържателно знание, изразено чрез изречение ще придобие следния формален вид: “5 а + 3 а = 8 а (респ. 5 + 3 = 8).От една страна, ние не знаем какво е това “а” , т.е., какво е обозначено с цифрите 3, 5 и 8 – то няма съдър-жание, не го свързваме с никакви други конкретни характеристики, освен с определено количество (брой). От друга – получили сме универсална форму-ла, приложима при всички случаи, при които към пет прибавяме още три обекта. Разбира се, формализмите (формализираните знания), с които си служи съвременната наука, са невъобразимо по-сложни. Но простият при-мер има това предимство, че по-лесно разкрива същността на ставащото.

Понятия и отношения във формализираното знаниеОбемът и съдържанието на формалните понятия се задават

от системата от отношения, в които тези понятия са включени; от отношенията с други формални понятия, и това именно е специфичното за формализираното знание. Те могат да бъдат зададени и чрез свойст-вото, което всички възможни (т.е. които не са посочени конкретно) обекти трябва да притежават. В подобен случай всички обекти, ука-зани чрез тяхното свойство, образуват “формален обект”. "Дефинира-нето на свойство" на формалния, абстрактен обект също може да бъде разгледано като посочване на отношението му към класа притежаващи или непритежаващи същото свойство обекти.

Така описанията на действителни обекти чрез многообразие-то на свойствата им отстъпват мястото си на дефиниране на класове от

18

възможни обекти чрез отношенията, в които те се включват. Изве-дените на преден план отношения разкриват логическата структура на съответната система от понятия. Силата на формалното мислене е в това, че то извлича на повърхността универсалните мисловни струк-тури, обединяващи понятията в цялостни виждания; превръщащи съв-купността на тези понятия в система; в алгоритми за обработка на инфор-мация; за интерпретация на наличното знание.

Именно на тази способност на формалното мислене - да разкри-ва универсалните мисловни структури, систематизиращи информация-та, която имаме за нещата, се дължи и стремежът към формализация на научното знание. Този стремеж е достигнал своята върхова реализа-ция в математиката и логиката. Но формализирано и изразено чрез символи знание откриваме не само в математиката и логиката, а и в реди-ца други науки – физиката, химията, кибернетиката и т.н.

При формализация на съдържателното знание, понятията, в които то е концентрирано, се лишават от действителното си, конк-ретно съдържание, а възможното им съдържание се задава чрез от-ношенията между тях. Получените по този начин "понятия" имат мно-гократно по-голяма "зона на валидност" - те обхващат не само тесният кръг на действителното, а много по-широката сфера на възможното, от което при определени условия ще се обособи тази малка част, която ще се превърне в действителност. Формализираното знание е знание, изра-зено със символни средства, различни и от всекидневния език, и от съ-държателната научна терминология. То е знание за определена система от отношения, притежаваща по-голяма степен на универсалност, от-колкото конкретното знание, от което я извличаме.

Почти изцяло формализирано е знанието в математиката и в съвременната логика. В редица други науки спецификата на знанието поз-волява както тоталната му формализация, така и предаването на същност-та му със съдържателни по форма твърдения...

Тест: 1. С формални понятия работи науката:

а) история, б) география, в) логика;

2. С формални понятия работи науката: а) математика, б) биология, в) психология

3. Със съдържателни понятия работи науката: а) логика, б) математика, в) социология;

19

Репрезентация и дефинитна презентацияКлючови термини: репрезентация, дефинитна презентация, формално-логическа система, символна система,

Формализираното знание не остава неизменно. Една символна, формално-логическа или математическа система се презаписва и изследва чрез друга, обикновено по-късна и по-мощна. Подобно “презаписване” се нарича репрезента-ция (препредставяне). Натрупването на многообразие от формално логически, символни системи, ражда разбира-ния за общото в състава и структурата им. А това поз-волява подобни системи да се създават и без помощта на съ-държателното знание, като се дефинират основните фор-мални понятия и отношенията между тях Създаването на формално-логически системи по този начин се нарича “дефинитна презентация” (представяне чрез дефиниции).

Примери: 1. Бихме могли да продължим да развиваме дадения по-горе при-

мер: “5 + 3 = 8 ” – едно изречение, представено (презентирано) чрез формалния език на аритметиката. Можем да го пре-представим (реп-резентираме) чрез друг формален език – например на алгебрата. В него, освен цифри има и свободни променливи (X, Y, Z). Първоначално използваните “а”, “в” и “с” (които също отнасят към езика на алгебрата) наричат “свързани променливи”.

Числата “5”, “3” и “8” нямат характеристиките “червено, вкусно, кръгло и т. н.”, но все още имат една характеристика – броя на обектите – пет обекта, три обекта, осем обекта. Ако премахнем и нея, ще се получи следното “X + Y = Z”. Така получената формула ще има още по-малко характеристики, ще бъде още по-лишена от съдържание, но ще е и още по-универсална – тя ще важи за всички случаи, при които събираме две (независимо какви) количества и декларираме, че те са равни трето. На мястото на “X”, “Y” и “Z”можем да поставяме всякакви числа, стига сбо-рът на първите две да бъде равен на третото.

Можем да продължим и по- нататък: изразяващите не обекти, а отношения “+” и “=” все още имат някакво конкретно съдържание – “съ-биране” и “равно”.Ако ги лишим и от това съдържание, ще остане само, че те обозначават някакво отношение между три неща. В логиката отно-шение се означава с “R”. Формалното изречение придобива вида : “(R) X,

20

Y, Z” (“Х, Y, Z са в някакво отношение едно към друго”). Съдържанието, а с това и определеността на изречението са намалели още, но универсал-ността му е нараснала. То е валидно за всички случаи, при които три неща са в някакво (независимо какво) отношение.

Описаното по-горе наричаме репрезентация - един формализъм (едно формално изречение) се представя с помощта на по-богат, по-мо-щен формален език. (Професионалните логици наричат подобни изрече-ния “пропозиция”.) Съдържателното знание, веднъж представено чрез един тип формализъм, се препредставя чрез друг.

2. Ако сме достатъчно опитни логици или математици и позна-ваме много типове формализации, много случаи на репрезентация, ние вече ще сме откроили какви компоненти трябва да има една фор-мално-логическа система. И ще можем сами да конструираме такава. Например: моята система ще включва: 1. Свободни променливи – X, Y, Z. 2. Свързани променливи - а, в, с. 3. Знаци, изразяващи отношения: (отрицание), (конюнкция), (дизюнкция), (еквивалентност). 4. Дефи-ниции на въведените символи и правила за употребата им. Моята фор-мално-логическа система. ще функционира само ако ясно съм опреде-лил (дефинирал) функциите на всеки от компонентите й. Ако съм представил тези функции чрез дефиниции. Всичко, описано по-горе, се нарича “дефинитна презентация” – “представяне чрез дефиниции”.

3. Мога, например, да създам формално-логическа система, която да включва: 1. Знаците “0” и “1”, обозначаващи неща, с които имам пра-вото да извършвам определени логически (или математически) операции да ги дефинирам така: “0” – отсъствие на нещо”, “1” – наличие на нещо; 2. Знаците “+” и “=”, които обозначават разрешените операции, и да ги дефинирам така: “+” – сума, сбор, “=” – резултатът от сбора; 3. Правила, които са следните: а) забранява се въвеждането на нови знаци; б) зна-ците “0” и “1” могат да се използват само поотделно (т. е., в моята сис-тема не може да съществува “число”, по-голямо от “1”).

Ще се получи следното: 0 + 0 = 00 + 1 = 11 + 0 = 11 + 1 = 1

По подобен начин мога да въвеждам каквито си поискам знаци за обекти, техни свойства и за отношенията между тях; мога да въвеждам и каквито си поискам правила за употребата на знаците.

Интерпретация на формализираното знаниеФормализираното знание, знанието за системите

от отношения между нещата, или понятията, които имаме за тях, има смисъл само ако абстрахираните, отделени

21

от съдържателната си "тъкан" отношения, отноше-нията, формиращи структурата на тази "тъкан", след като са детайлно изследвани и добре разбрани, бъдат от-ново "проектирани" върху съдържателното знание; ако бъдат използувани за по-доброто разбиране на структу-рата на реалността, до която то се отнася. Процесът на "връщане" на формалното знание в съдържателното се нарича "интерпретация".

Примери: Съдържателното изречение “пет ябълки и още три ябълки – това

означава осем ябълки” се превърна, първо в “5 + 3 = 8, а след това – в (R) X, Y, Z – едно формално изречение, (пропозиция). Мога да измина и об-ратния път – да върна на това формално изречение неговото съдържание.

1. Ще конкретизирам за какво именно отношение (R) става дума. Нека това бъде ““ – “по- малко”. Ще конкретизирам, какво обозначавам с “X”, “Y” и “Z”. Нека този път това бъдат числата 3, 9 и 18. Ще се получи следното: “3 9 18. Ако освен това посоча, че с числата са обозначени, например, куфари, ще имам съдържателното изречение: Три куфара са по-малко от девет куфара, а девет куфара са по-малко от 18 куфара.

2. Нека това бъде “” (“импликация”, т.е., “следва”). Ще се полу-чи : X Y Z. Нека допусна, че с “X” съм обозначил “ В дома ми нещо го-ри” с “Y” – “ще стане пожар”, а със “Z” – “трябва да взема мерки”. съдържа-телното изречение, което се получава в крайна сметка, ще бъде следното: “В дома ми нещо гори, следователно ще стане пожар, следователно трябва да взема мерки”.

Няма значение какво съдържателно изречение е било формализи-рано първоначално. Веднъж получен, формалният израз (формалното из-речение) придобива свобода. Едно и също формално изречение може да бъде интерпретирано върху най-различни сфери от реалността, т.е., може да бъде интерпретирано чрез най-различни съдържателни изречения. Казано по друг начин, не сме длъжни да го върнем на същото място, от което сме го взели.

Фундаментални мисловни операцииАко понятията са единици на мисълта, а обозна-

чаващите ги знаци (думи, термини, формално-логически знаци и т. н.) – единици на изразяващия тази мисъл език, то какво обединява единиците в значително по-крупни кон-струкции? Обединяват ги различни типове връзки. Раз-

22

криването на тези типове връзки, се осъществява с помощ-та на определени мисловни операции. Формализацията, репрезентацията, и т. н. са именно такива операции – но не единствените. С помощта на подобни операции не само съдържателното знание се превръща във формално, но се облича в понятия и самото съдържателно знание.

Анализ и синтезРазделянето на цялото на неговите съставки се

нарича "анализ". Разглобяването на един механизъм на със-тавящите го части е анализ - практически анализ. Анали-зът, освен практически, може да бъде и мисловен - когато „разглобяваме” не с ръцете, а в мисълта... Най-често при употребата на термина “анализ” се разбира именно мисло-вен анализ.

Мисловният анализ е много по-мощен от практи-ческия - в мислите си да отделяме от нещата онова, което не можем да отделим с ръце – формата от цвета и големи-ната; добротата от честността; стойността на стоката от знака за тази стойност и т. н. Обратният процес - на "сглобяване" на съставките, се нарича "синтез".

Абстрахиране и конкретизацияНе е необходимо мисълта ни да се занимава с всички съставки на

анализирания обект, още повече едновременно. Бихме могли да отделим всяка една от тях и да изследваме само нея; да я сравняваме с аналогична съставка на други обекти. Бихме могли, например, да сравняваме цвета на черната дъска с този на тебешира.

Процесът на отделяне, на обособяване само на една или друга съставка от цялото, в което тя съществу-ва, се нарича абстрахиране; самостоятелното същест-вуване на тази съставка в мисълта – абстракция. На абстрактното противостои конкретното - обектът с цялото му богатство от характеристики. Конкретно е и понятието, обхващащо не една или друга от тези характеристики, а възможно най-много от тях.

23

Индукция и дедукцияКлючови термини: аксиоми, аксиоматика.

Движението на мисълта от отделните обекти на поз-

нанието към общото в тях наричаме индукция. Движението на мисълта от общото в нещата към частния случай, към от-

делния обект наричаме дедукция. В единия случай от от-

делните случаи извличаме общото; в другия - установя-

ваме, че известното ни предварително общо е приложи-

мо към отделните случаи...

Спецификата на дедуктивното мислене се очертава най-ясно в ак-сиоматиката - способ за създаване на теории чрез извличането на всич-ки техни твърдения от малко на брой фундаментални принципи, смята-ни за безспорни. Тези принципи се наричат аксиоми. Аксиомите са уни-версални (за съответната област) теоретични положения, които не се доказват и не се опровергават, поне от привържениците на основаващия се върху тях начин на мислене. Извличането на следствия от тях се извър-шва чрез дедукция. От истинността на аксиомите по логически път се извлича истинността на всички останали положения на теория-та. Аксиоматика съществува и в съдържателното, и във формалното мис-лене. Но именно формализацията й позволява да разкрие възможностите си. Критерий за обосноваността на една система от аксиоми е нейната ло-гическа непротиворечивост, както и наличието на необходимия и доста-тъчен за извеждането на всички нейни твърдения, брой на аксиомите.

Но една формална теория никога не е изцяло непротиворечива. Тя винаги остава и незавършена. В процеса на извличане на все нови и нови следствия от аксиомите неминуемо се извличат и такива, които си проти-воречат. Също така не съществува формална аксиоматична теория, която да е в състояние сама да обоснове собствените си предпоставки. Тези предпоставки се обосновават от друга, по-мощна формална система, включваща първата като частен случай. Всичко това е заложено в самата същност на аксиоматиката. Доказва го пръв Курт Гьодел, през 30-те го-дини на ХХ век, за аритметиката. Методолозите генерализират изводите му за всички формални системи.

Тест:

1. Когато разделяме психическите процеси при човека на емоцио-нални, волеви и когнитивни (познавателни), ние правим:

а) анализ,

24

б) синтез, в) индукция

2. Когато използваме термините „култура”, „общество”, история”, „значимост” в изрази от рода на: „културно-историческа значимост”, „социално-културна значимост” и т. н., операцията, която извършваме със значенията на тези термини, можем да наречем:

а) анализ, б) синтез, в) дедукция

3. Ако възприемам определен човек само като „добър” или само като „лош”, или само като „красив”, или само като „умен”, без да се инте-ресувам от останалите особености, които той има, аз мисля:

а) аналитично, б) абстрактно, в) конкретно.

4. Ако всеки от колегите ми от групата поотделно ми заяви, че най-много се страхува от изпита по философия, а аз направя извода: „всички в групата се страхуват от изпита по философия”, то този извод е:

а) аналитичен, б) синтетичен, в) индуктивен.

5. Разсъждения от рода на „Всички студенти се явяват на изпити. Той е студент. Следователно той също се явява на изпити” можем да окачествим като:

а)индукция, б) дедукция в) синтез

6. Ако всички разсъждения са изведени от няколко истини, в които никой не се съмнява, можем да говорим за:

а) индукция, б) аксиоматика, в) синтез

Концептуализация Ключови термини: емпирично (опитно), теоретично, концепт.

Формално–логическото знание израства над съдър-жателното. Но формализацията е успешна само там, където има яснота – където знанието е концептуализирано. “Обличането” на знанието в ясни, отчетливи, логически из-държани понятия, можем да наречем “концетуализация” (лат. “concept” - понятие). Концептуализацията на зна-

25

нието е преход от сетивно към рационално, и от емпи-рично (идващо от опита) към теоретично знание; към ло-гически добре прецизирани теоретични системи, "рабо-тещи" именно поради перфектната си логика.

В известен смисъл "знание" са и представите, и дори разпокъса-ните сведения, които не успяваме да обединим в цялостна представа. Но едва концептуализираното знание, едва знанието, облечено в ясни, от-четливи понятия (concept (лат.) - понятие), осигурява истинското разби-ране. Само то разкрива общото в нещата и позволява да ги отнасяме към определен вид и род, да прогнозираме възможните им изменения и т. н.

Даже и професионалното, теоретично мислене на учените не е тотално концептуализирано, не се състои единствено от понятия и пре-цизирани логически отношения. Но концептуализацията на знанието е една от най-важните цели на науката. А усвояването на вече осъществе-ната концептуализация е една от най-важните цели при изучава-нето на всяка наука.

Емпирично и теоретично.Емпирично знание наричаме знанието, извлечено

от опита, знанието за фактите. Теоретично е знанието, идващо от една или друга теория. Опозицията “емпирич-

но – теоретично” е частен случай на опозицията “емпи-рично – рационално”. Емпирично – извлечено от опита. Рационално – идващо от разума.

Опозициите “сетивно – рационално” и “емпирич-но – рационално” не са тъждествени. Сетивното позна-ние е винаги опитно, емпирично познание. Но емпири-

чното познание не е само сетивно познание. В опита, ос-вен данни на сетивата, има и понятия, разбирания. А поня-

тията отнасяме към рационалното, не към сетивното познание. Границата между емпиричното и теоретич-

но познание е граница между знанието, извлечено от опита, и знанието, изведено по логически път от една или друга теория.

СЕТИВНО – РАЦИОНАЛНОЕМПИРИЧНО – РАЦИОНАЛНО

ЕМПИРИЧНО - ТЕОРЕТИЧНО

26

Тест: 1. Ако някой ни заяви: „знам че е така, защото ми се е случвало”, то знанието му е:

а ) емпирично, б) теоретично, в) рационално.

2. Знанието, основаващи се на статистически данни, е: а) емпирично, б) теоретично, в) сетивно

3. Знанието, основаващи се на експерименти или наблюдения е: а) емпирично, б) теоретично, в) рационално.

4. Понятия откриваме: а) само в емпиричното познание, б) само в теоретичното познание, в) и в емпиричното, и в теоретичното познание.

5. Емпиричното познание се осъществява: а) само чрез сетивата, б) само чрез разума, в) и чрез сетивата, и чрез разума

6. Теоретичното познание се осъществява: а) само чрез сетивата, б) само чрез разума, в) и чрез сетивата, и чрез разума

РефлексияТерминът "рефлексия" може да бъде преведен

като "отблъскване", "оттласкване", "отражение"; ка-то "отговор", "реакция". Гумената топка отскача от сте-ната, в която сме я ударили - механична, физическа реф-лексия. Живото същество бива привлечено от храната или се спасява от това, което представлява опасност за него - рефлексия на биологично равнище. Радост, отвра-щение, обида, гордост - емоционална рефлексия. Опит да разберем защо едни неща ни отблъскват, а други - привличат; на какво се дължат радостта и страха - рацио-нална (т. е., извършена чрез разума) рефлексия върху

27

емоциите. Рационална рефлексия – разбиране, осмисляне,

преосмисляне. Терминът "разбиране" е ключов. Но и вече съществуващо разбиране, вече формирало се поня-тие може да бъде преосмисляно. Рационална (мисловна) рефлексия се извършва и върху самото мислене.

Старото знание ни позволява да усвоим новото. "Дешифрира" го. Придава му смисъл. Осигурява разбирането. Новото знание преобразува старото. Променя понятията (разбиранията). Променя се и самият ни начин на мислене - променят се неговата логика, също и регулиращите го норми и ценности. Рефлексия чрез мисленето, чрез разума, но върху самото мислене - собствено или чуждо; върху понятийния му състав и обединяващите го логически структури; върху присъщите му норми, ценности, цели... Хората с развита култура и интелект правят подобни рефлексии непрекъснато.

Рационална рефлексия се извършва от позициите на характер-ните за всекидневието понятия, представи, мисловни фигури, норми и ценности. Но рационална рефлексия се извършва и от позициите на мисленето, характерно за политиката, изкуството, технологиите, различ-ните науки... Рационалната рефлексия в науката наричаме "теоре - тична рефлек сия".

Тест: 1. Анализът, който един икономист прави върху мерките на прави-телството за намаляване на безработицата можем да наречем:

а) емоционална рефлексия, б) рационална рефлексия, която няма теоретичен характер, в) теоретична рефлексия

2. Радостта, че сме взели изпита е: а) механична рефлексия, б) емоционална рефлексия, в) теоретична рефлексия

3. Теоретичната рефлексия е: а) механична, б) емоционална, в) рационална рефлексия

5. Рационалната рефлексия е: а) винаги теоретична рефлексия б) не непременно теоретична рефлексия, в) емоционална рефлексия

6. Всекидневните разсъждения на един слабообразован човек можем да окачествим като: 28

а) рационална, но не и теоретична рефлексия, б) теоретична рефлексия в) емоционална рефлексия

7. Не могат да съществуват: а) теоретични рефлексии върху поезията, б) емоционални рефлексии върху науката, в) механични рефлексии върху философията

Емпиричното знание и теоретичнатарефлексия върху него

Това, което не е новост за човечеството, би могло да се окаже принципно ново знание за отделния, конкретния човек. Овладяването на една наука е не само усвояване на достъпните единствено чрез тази наука знания. То е и качествена трансформация на мисленето. Задъл-боченото овладяване на която и да било наука изисква още в началото да привикнем с необходимостта от знание, обслужващо не практиката, а осмислянето на други знания . Знанието, което прилагаме във всеки конкретен практически случай е само "върхът на айсберга". В количестве-но отношение то е нищожна част от всичко, което знаем. Зад него се крият огромни масиви овладяна и осмислена информация, благодарение на която то е възможно и приложимо.

Овладяването на една наука е преход от емпи-рично към теоретично мислене. То е и повторно връща-

не към опита, към емпиричното, но вече на нова осно-ва: натрупаните емпирични знания (знания за фак-тите) се подлагат на преосмисляне с помощта на по-нятийния апарат и мисловните структури на теорията - процес, който можем да наречем "теоре-тична рефлексия върху емпиричното".

Характер на “теоретична рефлексия върху емпиричното” имат и всички научни изследвания, насочени към осмисляне на новоразкрити факти. Успоредно с това всяка наука формира и свои, различни от всеки-дневните способи за извличане на ново емпирично знание. Емпирично-то в науката не е тъждествено с емпиричното от всекидневието. Включените в теоретични конструкции емпирични данни променят сми-съла и значимостта си, защото реалността която вижда теоретикът, е различна от реалността, достъпна на всекидневното мислене.

Всекидневният опит има свои мисловни структури и преди теоретичната рефлексия върху него. Зад тях се крие виждане за све-

29

та, имащо и познавателна, и нормативна, и ценностна страна. Но това виждане е еклектично (вътрешно-противоречиво, несъгласувано ло-гически), то е неиздържано от гледна точка на теоретичното мислене, и трудно осигурява необходимите ни прогнози.

В теорията въвлечените в контекста на мисловните конструкции емпирични (опитни) данни са различни, защото различна е и реалност-та, която вижда теоретикът. Това е реалността на изследваната об-ласт. Теоретичната рефлексия позволява тесните рамки на индиви-дуалния опит да бъдат заместени с универсалното знание на научната общност. Понятията престават да бъдат мътни и неопределени и се об-вързват с научната терминология; изводите губят своята ограниченост, недалновидност и произволност, и се превръщат в основание за прогнос-тика, на която може да се разчита.

Тест: 1. „Наука” наричаме:

а) всяко знание, което може да се окаже полезно, б) професионалната изследователска дейност, насочена към

извличане на ново знание, в) овладяването на определена учебна дисциплина по време на

следването. 2. Между емпиричните знания на неспециалиста, получени във все-кидневието и емпиричните знания на учения:

а) има разлика, б) няма разлика, в) разликата е само в езика, на който тези знания се изразяват.

Описание и обяснениеКлючови термини: концептуална рамка.Цитирани имена: Уилбър Куайн.

Обяснението е зависимо от средствата, с които се обяснява. Всяко обяснение е предшествано от описа-ние на обясняваните явления. Обясняват се факти - явле-ния и процеси, които са фиксирани, запаметени чрез ня-какво описание. И описанието, и обяснението се из-вършват на определен език. Езикът не е неутрален спрямо това, което описва. Зад него се крият понятия (разбира-ния). Той не просто фиксира определени неща, но и ка-тегоризира (разделя и подрежда) фиксираното. Въз-

30

можностите на описанието са възможности на езика, чрез който описваме.

Езиците на различните научни теории са много по-мощни от всекидневния език по отношение на описателните си възможности - но единствено в границите на областта, до която тези теории се отнасят. Както и всекидневният език, терминологията на всяка конкретна тео-рия предобяснява описваното - тя фиксира определен набор от понятия, от разбирания, т.е., в нея е заложен определен набор от възможности, из-вън които е трудно да се излезе. Логикът Уилбър Куайн нарича описаното по-горе “концептуална рамка”.

Езикът на теорията задава понятията и мисловните конст-рукции, които очертават рамките на обяснителните й възможности. Ко-гато една теория загуби качеството си на ключ към новото знание, се поя-вява подозрението, че нейните понятия и обозначаващите ги термини из-кривяват реалността. Или че логическите връзки между понятията не съответстват на действителните връзки между нещата.

Общото и отделнотоКлючови термини: тъждество, сходство, подобие, единично, особено, свойства, отношения.

В мисълта ни всяко нещо може да бъде отделено, абстрахирано от всички останали неща, които го заобика-лят, с които е свързано. В този смисъл то е “отделно”. Като “отделно” могат да бъдат разглеждани не само вещи, но и техните свойства и отношения; не само материал-ни, но и духовни същности. Във всяко “отделно” раз-познаваме аспекти, които правят това “отделно” тъждест-вено, сходно или подобно на други отделни. Тези именно негови аспекти наричаме “общо”. Във всяко “отделно” разпознаваме и нещо неповторимо, характерно само за него, срещащо се само веднъж, и никога повече. Наричаме го “единично”. Но общото за всички неща от даден вид може да се среща единствено при нещата от този вид, и в никой друг – тогава, по отношение на вида, го наричаме “особено”.

31

Общото можем да интерпретираме като тъждест-во, сходство или подобие. Именно в тъждествеността, сходството, подобието ние откриваме общото. Напро-тив, като “единично” трябва да окачествим неповторимо-то – това, което ще срещнем само веднъж, и никога повече. Можем да го интерпретираме като неповторима вещ или неповторима ситуация; или като неповторимо съчетаване на свойствата. Отделното ще има тази характерна особе-ност, че в него ще открием и общо, и единично.

Особеното е общо по отношение на отделното – то се среща във всички отделни обекти от даден вид, но е единично по отношение на по-общото от него – то се среща само в този вид от дадения род и в никой друг от неговите видове.

ОБЩО – ТЪЖДЕСТВО, СХОДСТВО, ПОДОБИЕЕДИНИЧНО – НЕПОВТОРИМОТО

ОТДЕЛНО – ЕДИНСТВО ОТ ОБЩО И ЕДИНИЧНООСОБЕНО – ОБЩО ЗА ВСИЧКИ ОБЕКТИ ОТ ДАДЕН КЛАС,

НО НЕ СЕ СРЕЩА В ДРУГИ КЛАСОВЕ ОТ ОБЕКТИОБЩО – ХАРАКТЕРНО ЗА ВСИЧКИ ОБЕКТИ ОТ ДАДЕН КЛАС

ЧАСТНО – ХАРАКТЕРНО САМО ЗА ЧАСТ ОТ ОБЕКТИТЕ В ДАДЕН КЛАС

Тест: 1. Това, което прави даден човек неповторим, можем да наречем:

а) отделно, б) единично, в) особено

2. За хората интересът към математиката е: а) нещо общо, б) нещо особено, б) нещо частно

3. По отношение на по-общото от него особеното е: а) единично, б) отделно, в) частно

4. Хората се отличават от растенията и животните по способ-ността да мислят. В случая тази способност е:

а) нещо единично, б) нещо особено, в) нещо частно

5. Близка по значение до думата „специфично” е: а) особено,

32

б) единично, в) и двете

Необходимост и случайностИма общо, което се среща сравнително рядко – нап-

ример червената коса при хората – тя не е нещо неповто-римо, но малко от хората, които срещаме, имат червена коса. Ще наречем това общо непреобладаващо общо. Има общо, което преобладава – например, наличието на два крака и две ръце при всеки човек. Можем да срещнем хора, на които липсва някой от крайниците, но това е по-скоро “изключение, потвърждаващо правилото”. Подо-бен тип общо ще наречем “преобладаващо общо”. Има общо, което е неизбежно – всички хора са смъртни. Не - обходимостта е вид общо – неизбежното или преоб-ладаващо общо – онова общо, което ще срещнем във всички възможни случаи, или поне в преобладаващата част от тях. Случайността е всичко останало – общото което не преобладава, което ще срещаме рядко + еди-ничното.

НЕОБХОДИМОСТ – НЕИЗБЕЖНО ИЛИ ПРЕОБЛАДАВАЩО ОБЩОТОСЛУЧАЙНОСТ – ЕДИНИЧНОТО ИЛИ НЕПРЕОБЛАДАВАЩО ОБЩОТО

Тест:

1. В случайността не може да има нищо: а) неизбежно, б) общо, в) единично

2. „Общо” е характеристика на: а) необходимостта, б) случайността, в) и на необходимостта и на случайността.

3. Случайността е нещо общо: а) винаги, б) никога, в) понякога.

33

Същност, явление, закон.Същността е вид необходимост – специфична

необходимост. Живите организми по необходимост об-менят веществата, от които се състои организмът им, но самият организъм се запазва. Това е специфично и необ-ходимо за тях; но не е специфично и необходимо за нищо друго. Явле ние то е специфична случайност – то е се среща в малко на брой случаи или само веднъж при опре-делен вид неща, и можем да го срещнем само при тези неща. Например уникалните математически способности са случайност, специфична за човешкия род. Законът е вид същност – но същност не на предмети или на свойст-ва та им, а на типове връзки.

СЪЩНОСТ – СПЕЦИФИЧНА НЕОБХОДИМОСТЯВЛЕНИЕ – СПЕЦИФИЧНА СЛУЧАЙНОСТ

ЗАКОН – СЪЩНОСТ НА ТИПОВЕ ВРЪЗКИ

Тест: 1. По отношение на следването овладяването на нови знания е:

а) същност, б) явление, в) закон.

2. По отношение на следването отлагането на изпит е: а) същност, б) явление, в) закон.

Пример: Законът е същност на типове връзки. Но същността е специ-

фична необходимост. От своя страна необходимостта е неизбежното или преобладаващо общо. Следователно можем да кажем, че законът е неизбежното или преобладаващо общо в типове връзки. Но общото е тъждество, сходство или подобие. Така че закона можем да определим като специфично тъждество, сходство или подобие на типове връзки. Повечето определения, които ще срещнете в учебниците, се поддават на подобен категориален анализ. И този анализ позволява да разберем как са получени тези определения. И да заменим механичното наизустяване с разбиране.

Тест:1. Като тъждество, сходство или подобие можем да определим:

34

а) общото, б) необходимостта, в) закона.

2. Отделното е: а) нещо общо, б) нещо неповторимо, в) то има в себе си и общо, и неповторимо.

3. Неповторимото можем да наречем: а) отделно, б) единично, в) общо.

4. Като „специфична необходимост” можем да определим: а) общото, в) същността, в) закона.

5. За „закони” можем да говорим по отношение на: а) всяко отделно нещо, б) всяко свойство на всяко отделно нещо, в) връзките между нещата.

6. Като „явление” можем да определим това, което е: а) общо между нещата, б) специфична необходимост, в) специфична случайност.

Универсални и сингуларни твърденияКлючови термини: универсален, сингулярно, емпиризъм, рационализъм, твърдения.

Проблемът за отношението между опита и теорията в най-голяма степен е свързан с проблема за отношението между общо и отделно; общо и частно. Този проблем е бил повдиган както по отношение на уни-версалните (всеобщи) понятия, с които се опитваме да обхванем реалността, така и по отношение на универсал-ните (всеобщи) съждения (твърдения) и умозаключения. Формулираните в една или друга наука закони, около които най-често се концентрира обучението, от гледна точ-ка на логиката, са “универсални твърдения”. Казано по друг начин, универсалните твърдения са твърдения за съ-ществуването на закони, обхващащи цялата реалност, към

35

която ги отнасяме. Твърденията за частни случаи, за отделни неща, биват обозначавани като "сингуларни".

Обяснение и прогнозиране Ключови термини: прогноза, симетрия, асиметрия, темпорален. Цитирани имена: Хемпел, Опенхайм.

Описанието, извършвано на определен (теоретичен или всекидневен) език, вече “вписва” изследваните явле-ния в определени мисловни схеми, т. е., налага определе-но разбиране. Както обяснението на нещата е зависимо от тяхното описание, така и прогнозите, “предсказа-нията”, които правим за бъдещото поведение на нещата, за тенденциите на тяхното изменение, са зависими от обяснението, което сме успели да им дадем.

Във философията и методологията на науката е известен "тезисът на Хемпел и Опенхайм", в който се постулира "логическа си-метрия и темпорална асиметрия на обяснение и предсказание". Става дума за това, че мисловните структури, използувани при обяснението и прогнозирането са едни и същи, но имат различна насоченост по отношение на времето – обяснението – към това, което вече е станало, прогнозата – към това, което предстои да стане, към възможността нещо да стане.

Възможност и действителностКатегориите “възможност” и “действителност” са “космо-

логични”, метафизически категории… Чрез категориите “възмож-ност” и действителност” Аристотел, например, дефинира движение-то (изменението, промяната) - “преход на възможността в дейст-

вителност”. Действителността съществува сама по себе си, тя е такава,

каквато е, тя е “съществуване със собствена същност”. Възмож-ността е “съществуване без собствена същност”, съществуване чрез същността на условията, в които се корени. И възможността, и дей-ствителността съществуват във времето, и тук е заложена способ-ността им да преминават една в друга. Днешната действителност няма да бъде действителност утре, действително съществувалата някога Римска империя днес не е действителност. И напротив, съществуващите в дей-ствителността възможности се превръщат в нова, различна дейст-вителност, реализират се. Новата действителност се ражда от възмож-36

ностите, разбирани като способности за изменение и взаимодейст-вие, коренящи се в реално съществуващите, действителни условия.

Реализират се не всички възможности. Силата на прогностична-та мисъл се определя от умението да доловим онези от тях, които ще се превърнат в необходимост (разбирана тук като в доминираща тенден-ция), а оттам – и в действителност. Но дори и да го направим, никога не можем да изключим появата на фактор, променящ всичко. Бъдещето е единство от определеност и неопределеност. Всяка прогноза има времеви и пространствени граници. Всяка прогноза е неточна и непълна.

Социалните прогнозиКлючови термини: модели на потребното бъдеще, деструктивно.

Социалните прогнози се различават принципно от прогнозирането на независещи от нас природни процеси. Те са прогнози за изменения, които са резул-тат от съзнателна, целенасочена, макар и далеко не винаги предвидима човешка дейност, и са способни да играят ролята на "модели на потребното бъдеще" - т.е., на програми за социална дейност, обединяващи около себе си хората, насочващи усилията им в определена по-сока.

Социалните прогнози обединяват и насочват уси-лията на хората към създаване или премахване на условията, позволяващи да се реализира една или друга тенденция, затова те са в известен смисъл "самоосъщес-твяваши се" (полагат се всички усилия да се помогне на прогнозата да се сбъдне), или "деструктивни" (прави се всичко възможно това да не стане).

Диагностика, прогностика, ретрогностикаКлючови термини: диагностика, прогностика, ретрогностика.

Прогностика - използуване на натрупаното знание за да се предвиди бъдещето; диагностика - разкриване на ис-тината за настоящето; ретрогностика – прогнозиране бъ-дещото откриване на нови факти или обяснения за ми на -

37

лото; изясняване на миналото. Човешкото познание може да бъде насочвано в различни посоки по оста на вре-мето.

Тест:1. Една прогноза може да повлияе върху бъдещото развитие на това, до което се отнася:

а) когато става дума за прогнози за времето б) когато виден финансист прогнозира бъдещи изменения в курса

на долара, но не съобщава своята прогноза на никого, в) когато виден финансист прогнозира бъдещи изменения в курса

на долара и оповестява своята прогноза по всички възможни медии2. Когато, в резултат на проучвания на исторически документи да-вам ново тълкуване на вече отминали събития, аз правя:

а) диагностика, б) прогностика, в) ретрогностика

3. Когато определям времето, през което е била изработена една или друга намерена от археолозите вещ, аз правя:

а) диагностика, б) прогностика, в) ретрогностика

4. Когато се опитвам да отгатна по-висок или по-нисък ще бъде утре курса на долара, аз правя:

а) диагностика, б) прогностика, в) ретрогностика

Категорията „време”Зад термина “време” се крие категория, чието съ-

държание не може да бъде изчерпано с едно определе-ние. Трудно е да бъдем добри прогностици, ако не разби-раме времето. А то не може да бъде разбрано само от една или друга частна концепция. Необходимо е позна-ване на логиката на изясняване на този проблем в исто-рията на човешката култура; познаване поне на най-ярките и често – взаимоизключващи се разбирания, до които човечеството е стигало в своите търсения. Добрите, работещи концепции за времето, не са резултат от слу-чайно хрумване. Те имат дълга, сложна и противоречи-

38

ва история, и именно тази история съставя скритото им съдържание.

Циклизмът, разделеното време и стъпаловидния регрес

Ключови термини: циклизъм, митологично време, профанно време, регрес.

През Античността, в митологичното мислене, функционират едновременно няколко различни, но само на пръв поглед несъвместими разбирания за времето:

1. За античните хора "безкрайност" съществува единствено в непрекъснатото редуване на едни и същи явления. Този тип мислене по-късно е обозначен като "циклизъм". Времето бива възприемано като движение, което отново и отново се връща към своето начало - дви-жение по окръжност; ограничено, затворено в собствените си рамки движение.

2. За хората от този исторически период, времето е и разделено на две – времето, за което се разказват митове, време на събития, ставали толкова отдавна, че никой не помни кога, и съизмеримото със собствения живот време, времето, в което се разказват митове.

3. Движението на света във времето се възприема като има-що регресивен характер – нещата не могат да стават по-добри, а само по-лоши – изразено в мита за златния, сребърния, медния и железния век.

Равномерно течащото времеЦитирани имена: Аристотел.

За Аристотел времето е своеобразен измерител на движение-то: измененията на нещата са неравномерни, и тази неравномерност бива установявана чрез съпоставяне с равномерно течащото време.

Същности, неподвластни на времето Цитирани имена: Парменид, Питагор, Платон.

Още в самото начало на Античната философия, при Парменид, се проявява постепенно укрепващата тенденция да се търсят неподвласт-ни на времето същности. Парменидовото битие ( "светът на истината", който е и свят на разума, на мисленето) не е подвластно на изменения, не е подвластно на времето. Измененията са отнасяни към неистинския "свят на мненията". Питагорейците, също не поставят числата в някакво отношение към времето. И Платоновите "ейдоси", идеалните първооб-рази на всички неща, са безотносителни към времето - за разлика от не-щата, на които са първообрази.

Начало и край на времето. “Време” и “Вечност”

39

Цитирани имена: Аврелий Августин.

По време на християнството, в Средновековното мис-лене, "окръжността на времето" бива като че ли "разсечена и изпра-вена" - времето се възприема като "отсечка", имаща начало - сът-ворението на Света, и край - "второто пришествие". В хри-стиянската религия окончателно се конституира идеята за противостоя-щата на времето Вечност, идея, изяснена от Аврелий Августин в "Изповеди" по следния начин: Вечността не е време, тя не е дори и безкрайно време. Времето съществува, когато съществуват измене-ния. Ако нищо не се изменя, времето не тече. Във вечността няма изменения. Там няма минало и бъдеще - тя е едно безкрайно "Сега". Вечността е вечност на Бога, а времето - време на света. Светът винаги е бил във времето. И въпреки това времето не е съществувало винаги. Защото и светът не е съществувал винаги.

Минало, настояще, бъдеще...В “Изповеди” Августин излага и следните разсъждения: мина-

лото вече го няма, а бъдещето още го няма. Следователно съществува само настоящето. Но и в настоящето можем да откроим това, което вече отминава, и това, което още не е настъпило. Следователно дейст-вителен е само моментът "Сега". Как съществува “времето”? Според Августин човешката душа "държи" времето. Ние имаме спомени за миналото, и то съществува. Имаме видения за бъдещето, и то съ-ществува.

Идеята за прогресаКлючови термини: ренесанс, реформация. Цитирани имена: Фихте, Айнщайн, Ханс Райхенбах.

За пръв път идеята за прогрес, за възходящо развитие във вре-мето, се появява през Ренесанса. Тогава се правят твърде много нови от-крития, изменят се твърде много неща, и натрупването на позитивни изменения ражда мисълта за движение напред, към новото, към по-доброто. Идеята за прогреса не е възможна без ново разбиране за вре-мето. Ако пак използуваме геометрични аналогии, то времето вече се възприема не като отсечка, затворена между двата си края, а като лъч.

Това разбиране бива конституирано в диалектико-логически фи-гури едва във философията на Фихте, в края на ХVIII – нач. На ХІХ век. И едва в рамките на следващото, принципно различно разбиране за прос-транството и времето - в специалната теория на относителността (СТО) на Айнщайн (1905 г.), еднопосочността на времето се превръща във физико-математически обоснована концепция. Още по-късно, в "Стрелата на времето", Ханс Райхенбах обосновава еднопосочността му чрез определен тип формална логика.

40

Времето –субективно или обективно, абсолютноили относително?

Ключови термини: априорни. Цитирани имена: Нютон, Лайбниц, Имануел Кант.

В началото на Новото време Нютон и Лайбниц имат противопо-ложни разбирания за времето. За първия то е самостоятелна, незави-сеща от нищо, освен от самото себе си, същност. За втория то е само отношение между измененията на нещата. А за Имануел Кант, в края на ХVІІІ в., пространството и времето са априорни форми на се-тивността. Казано по друг начин, за Кант пространството и времето не са характеристики на външния за съзнанието ни свят, а съществуват само в човешкото съзнание. Те са способност на човешките сетива, форми, чрез които тези сетива подреждат хаоса от външни впечатления.

Академично задание:В своята книга "Кратка история на времето" (2 тома) Стивън

Хокинг излага може би най-модерната засега концепция за това, какво представлява времето. Намерете книгата и се опитайте да разберете тази концепция. Потърсете и други книги от същия автор. Това е за-дача, която изисква време и усилия. Но ако тя ви заинтересува доста-тъчно, можете да се явите на изпита с резултата от нейното изпълне-ние..

Фундаменталните проблемиКлючови термини: обективен, субективен, субстанциален, релационен, атрибутивен, динамически, стохастически.

Големите спорове за пространството и времето се концентрират около няколко основни проблема:

1. Обективен или субективен характер имат вре-мето и пространството? Те са независещи от нас същности или само начин на възприемане на реал-ността?

Традиционното възприемане на пространството и времето във всекидневието е именно като независещи от отделния индивид същности. Но не така е мислел, например, Кант. И за живелия много преди Кант свети Августин единствено "човешката душа държи времето".

2. Субстанциален, атрибутивен или релационен характер имат времето и пространството? Те са само-

41

стоятелни същности, или фундаментални свойства на подобни същности, или характеристики на взаимодейст-вието между изменящите се неща?

Субстанциалната концепция интерпретира времето и прост-ранството като абсолютни, независещи от нищо друго освен от самите себе си, същности. Времето - като "река, в която всичко е потопено и чийто ход не се забавя или ускорява от нищо", а пространството - като „празен съд”, като пустота, в която са подредени нещата, и която би съ-ществувала и без тези неща. Според релационната концепция времето и пространството са "параметри на взаимодействието на нещата". Времето е отношение между измененията им, пространството - отношение на подреждане, структура, система на отношенията между тях. Времето и пространството в това разбиране се оказват твърде сложни образувания - системен и извънсистемен фактор едновремен-но, а термините "време" и "пространство" - по скоро обозначение на многообразие от прелитащи се пространства и времена.

3) Динамичен или статистически характер има времето? Дали то е движение, при което настоящето се превръща в минало, а бъдещето в настояще, но реал-но съществува само настоящето, само моментът "сега", или изменящите се събития имат статистически характер, и минало, настояще, бъдеще съществуват едновременно?

Смисълът на релационната концепцияРелационната концепция снема в себе си цялата

останала проблематика. Субективното време и прост-ранство се оказват време и пространство на човешко-то осъзнаване на реалността. Но тяхното съществуване не премахва съществуването на пространство и време, независещи от съществуването на хората. В различ-ните времена на различни системи миналото на едната е настояще за друга и бъдеще за трета. Първото, което се откроява при избор на релационната концепция, е идеята за много времена и много пространства. Както и

42

съотнесеността на всяко време с определено прост-ранство.

Времето е отношение между измененията на нещата, а изме-нението на всяко нещо има свой ритъм и свой темп, своя динамика на изменението на ритъма и темпа - има характеристики, различни до несравнимост. Времето на елементарните частици - квантово-механич-ното време е съвсем различно от макрофизическото време, от времето на галактиките. Понятието "биологично време" обхваща много неща. Времето на едно дърво може да е столетия, на микроорганизма - секунди. Различни са времената на индивида, вида, популацията, биогеоценоза; на биологичната еволюция, взета в нейната цялост.

Времето на човешката култура е "вписано" във физическото и в биологичното време, но формира свои специфични характеристики. Астрономическото време е различно от календарното и не съвпада с историческото. Социалното време се разкрива като невероятно сложна „плетеница” от времена. Дори само в рамките на икономиката, вре-мето се разкрива като многообразие от взаимодействащи помежду си изменения с различни характеристики.

Времето на отделния човек не е само време на неговото физи-ческо съществуване, но и психологическо време, определяно от интен-зивността на преживяванията. Времето на индивида взаимодействува с времето на една или друга човешка общност, с измененията на една или друга сфера на дейност.

Тест:1. Изразеното в Омуртаговия надпис разбиране за времето: „Човек, дори добре да живее, умира и друг се ражда...” е специфично за:

а) митологичното мислене, б) субстанциалната концепция за времето, в) стохастичната концепция за времето.

2. Циклизмът е представа за времето, наложила се през: а) Античността, б) Средновековието, в) Ренесанса.

3. Времето има начало и край в представите на хората от : а) Античността, б) Средновековието, в) Ренесанса.

4. Представата за прогрес, за възходящо развитие се налага през: а) Античността, б) Средновековието, в) Ренесанса.

43

5. Схващането, че пространството и времето са абсолютно незави-сими, самостоятелни същности, можем да наречем:

а) субстанциална концепция, б) атрибутивна концепция, в) релативистка концепция.

6. Релативизъм е схващането, че: а) пространството и времето са самостоятелни, независещи от

нищо друго същности, б) те са основно свойство на някаква друга същност, в) те са отношения, съответно на подреждане и между измене-

нията на нещата. 7. Идеята, че минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно, е идея, която обозначаваме като:

а) динамична концепция, б) стохастическа концепция, в) презентационизъм.

8. Според Кант пространство и време са: а) характеристики на самите неща, б) особености на човешката психика, в) характеристики на независеща от човека и по-значима от от-

делните неща същност (материята, бог и т. н.).

Методологическата рефлексияКлючови термини: метод, методология, йерархия, методологическа реф-лексия, алгоритъм, критерий, адекватност.

Научното знание не е монолитно - нови теории сменят ста-рите; променят се фундаментални разбирания за изследваната реал-ност; сменя се езикът на науката; сменят се нейните цели и методи. Съществуват конкуриращи се теории - създавани едновременно или в различно време, на различни места, основаващи се на различно мислене. Не съществува факт без интерпретация. Забелязваме тези факти, към които теорията, мисловния стереотип, вече съществуващото убеждение, насочват вниманието ни.

Познанието е вътрешно-йерархично. В науката

опитът се изследва, прецизира, преосмисля от позициите на една или друга теория - теоретична рефлексия. Тео-риите на свой ред също биват изследвани - от позициите на методологическото знание. Процесът на тяхното изс-ледване можем да наречем методологическа рефлексия.

44

Методологическото знание е знание за методите (инст-рументите, пътищата) за извличане на ново познание; т.е., за мисловните алгоритми, водещи до конструиране на теориите и осигуряващи интерпретацията им върху емпи-ричното. Необходимостта от методологическа рефлек-сия се дължи на необходимостта от сравняване на различни теории и методи.

Изследването на методите и конструираните на основата им теории се осъществява на основата на различни критерии - логическа правилност; емпирично потвърждение, съответствие с наложили се в науката начини на мислене и т.н. Никой от тези критерии не е абсо-лютен. Логически несъстоятелните идеи обикновено не са “работещи” идеи. Но и логическата издържаност на идеите не е достатъчна Логи-чески състоятелни идеи могат да бъдат неевристични за науката. Логи-ката, която използваме, може да се окаже недостатъчна за разбиране на ставащото. И още много неща.

Съответствието на идеите ни с разпространени в момента теоретични концепции също не е критерий за тяхната истинност. Тези концепции могат да бъдат погрешни. Фактите, потвърждаващи теориите и свързаните с тях методи може да са подбрани и интерпре-тирани съобразно наложени от теорията нагласи и т. н…

Практиката също не е абсолютен критерий - тя е сфера на собствената ни дейност, насочвана от определени концепции. Тя е зависима от човешката субективност. Ние конструираме практи-ческата си дейност съобразно определени разбирания и тя, естествено, съответствува на тези разбирания. Практиката не е абсолютен крите-рий и в друг смисъл - това, което тя днес категорично потвърждава, утре, при други условия, не по-малко категорично може да отрече.

В определен смисъл практическата дейност действително проверява адекватността на идеите ни и състоятелността на прог-рамите ни за действие. Неадекватните идеи пораждат неадекватни програми за действие. Несъответствуващите на реалността програми за действие не се реализират или дават резултат, много различен от очаква-ния. В този смисъл практиката действително е критерий. Но тя е крите-рий единствено за това, дали определени идеи имат някакво съот-ветствие в противостоящата на пораждащия ги интелект реал-ност, и дали определени действия, при определени условия, са въз-можни. Тя не е критерий нито че тези идеи са единствено адекватните идеи, нито че тези действия са единствено възможните действия. Нито че това са най-добрите идеи или най-сполучливите действия. Практи-ката е твърде частен критерий. Тя не проверява всичко.

45

Философско-методологическа рефлексияКлючови термини:философско-методологическа рефлексия, фундамен-тална теория, метафизика, онтология, гносеология.

Философско-методологическата рефлексия про-верява не толкова истинността на теориите и ефективността на спрегнатите с тях методи, колкото отношението на едни-те и другите към определени начини на мислене. Философ-ско методологическата рефлексия разкрива стоящите зад теорията и метода разбирания за реалността.

Оценката, която се прави на методите, на съответствуващите им теории и осъществяваните чрез тях интерпретации на фактите е оценка от позициите на определен онтологичен модел на тази реал-ност и на съответстващите му епистемологически разбирания. Он-тологията и епистемологията са сърцевината на философското зна-ние, неговото ядро.

Онтология – виждането, разбирането за реалността, за това, как точно стоят нещата, изразено чрез много малко на брой категории.

Епистемология – разбирането за пътищата на познание, на изс-ледване на същата тази реалност.

Оценявайки метода, теорията, емпиричното знание, от позициите на онтологията и епистемологията ние "изкачваме още едно стъпало" в "стълбата на познанието", издигаме се още един "етаж" по-нагоре в йе-рархичната "сграда" на науката - до нивото на философско-методологи-ческото познание, на философско-методологическата рефлексия.

ОНТОЛОГИЯ – РЕАЛНОСТТА ЕПИСТЕМОЛОГИЯ –ПОЗНАНИЕТО

Философията и другите наукиФилософията съществено се различава от остана-

лите науки. Докато в тях усилията на изследователите са концентрирани върху извличане на ново знание за изслед-ваните обекти, то във философията вниманието е насоче-но към мисленето, работещо с това знание.

Науките, различни от философията, се абстрахират от принадлеж-ността на изследователя към определена култура и от спецификите на мисленето му, за да се открои знанието за изследвания обект. Напро-тив, във философията акцентът се поставя върху мисловните струк-

46

тури, които поемат и обработват това знание, както и върху цялостното разбиране за изследваната реалност. А чрез това самото - и върху "способността" на мисленето да „обхване” тази реалност.

Философската рефлексия.Философската рефлексия е рефлексия върху мис-

ленето, и едва чрез него - върху това, за което се мисли. Философската рефлексия е изследване на мисленето. Тя е рационална, теоретична рефлексия, извършвана с по-мощта на категориалния апарат на философията.

Само в европейската култура философията има повече от 2600 години развитие. И от позициите на почти всяка философска систе-ма са правени рефлексии както върху всички сфери на съвременната й култура и мислене, така и върху всички предшестващи я, значими чо-вешки идеи. А това означава огромен натрупан опит в изследването на различни типове мислене - на понятийния им състав, логически-те им структури, норми, ценности, цялостни визии за реалността, и т. н... Подобен опит трудно би се предавал от поколение на поколение, ако не съществуваха изключително синтетични форми за вместване на човешкото знание - категориите.

КАТЕГОРИАЛНОТО МОДЕЛИРАНЕНА РЕАЛНОСТТА

Идеята за категориитеКлючови термини: категории, реалност, съзнание, култура.

В европейската култура съществуването на катего-риите е отбелязано за пръв път от Аристотел, в "Катего-рии". В Аристотелевата идея за категориите е заложен огромен потенциал - това е идеята за образувания, систематизиращи и насочващи многообразието от мисли и чувства, и езика, на който ги изразяваме; под-реждащи съзнанието и противостоящата му реал-ност; осигуряващи целостта на културата, и струк-турата на мисловното й пространство.

47

В “Категории” Аристотел описва само десет подобни образува-ния – десет същности, ключови за мисленето, културата, реал-ността. При стоиците категориите са още по-малко – само четири. При Кант те са дванадесет. Доста повече, но все пак – невъобразимо малко в сравнение с огромното количество натрупани от човечеството знания, идеи, концепции и т.н., са те при Хегел. Основната идея, зало-жена от Аристотел – за много малко на брой, но изключително зна-чими за подреждането на мисленето, културата и виждането ни за реалността същности, преминава през цялата човешка история...

Онтологически и епистемологически статус на категориите

Ключови термини: онтологически статус, епистемологически статус, общо, отделно.

Проблемът за категориите е проблем преди всичко за онтологическия и епистемологическия им статус (мястото им в реалността и мястото им в познанието). Кате-гориите са образувания с пределна степен на общност; те изразяват пределно общото; но съществува ли общото самостоятелно, и ако съществува, под каква форма? Проблемът за онтологическия статус на категориите (универсалиите), е проблем за отношението "общо-от-делно". (“Общо” и “отделно” също са категории.)

Номинализъм, концептуализъм, реализъмКлючови термини:номинализъм, концептуализъм, реализъм, обективно, субективно, обективна реалност, субективна реалност.

Типовете решения, давани на този проблем, се групират под имената номинализъм, концептуализъм и реализъм. Номинализъм : категориите (а и всяко общо) са лингвистична (езикова) реалност, общи имена за реално съществуващи отделни неща. Концептуализъм : те са субективна реалност, мисловни образувания. Реа - лизъм: категориите имат обективно-реално съществу-ване, те не са дума или плод на човешкото мислене, а съ-

48

ществуват, независимо от нашите разбирания, зна-ния, желания...

НоминализмътКлючови термини:епистемология, сенсуализъм, емпиризъм. Цитирани имена: Дейвид Хилберт, Едуард Сепир, Бенджамин Ли Уорф.

В онтологически план “номинализъм” е разбиране-то, че съществуват само отделни неща, обединявани един-ствено от думите. Епистемологическите основания на номинализма се коренят в сенсуализма и емпиризма - в разбирането, че сетивният опит е критерий за истинност-та на познанието. Сетивният опит не показва съществу-ването на общи същности, а само на отделни неща.

В съвременната култура аргументи в полза на номинализма се търсят в близки до хипотезата на Сепир и Уорф концепции, фиксираща факта, че различните езици по различен начин структурират мисле-нето; по различен начин преподреждат "опорните му пунктове". Оттук и изводът, че идеята за общи същности идва от обобщаващия характер на думите; че общото съществува единствено като дума, като име, общо за много отделни неща.

Езикът съхранява категориалната структура на културата и позволява тя да бъде предавана от поколение на поколение..Но думата е само знак, който може да бъде заменян с друг знак, или съотнасян с друго значение (синонимия - омонимия). Все пак, пълна свобода на озна-чаването се среща рядко. Онаследяването на свързаните с думите значе-ния осигурява приемствеността на натрупвания от човечеството опит. Главно в науката зададените от всекидневния език значения на ду-мите се изменят съзнателно (биват стипулирани). Главно при форма-лизацията на един или друг дял от човешкото знание се получава сво-бодата на означаване, илюстрирана от Хилберт с изказването, че би могъл да означи елементите на своята геометрия с маси, столове и халби бира, вместо с точки, прави и повърхнини, без нещо да се промени. Но и в символните езици означенията придобиват устойчивост. Все пак, ус-тойчивото, структурообразуващо спрямо нашите мисли ядро, не е ду-мата като комбинация от звуци или букви, а нейното значение (т. е., обектите, на които тя указва). Но какво определя начина, по който са структурирани значенията на думите в един или друг език?

49

РеализмътКлючови термини: обективно-реално, платонизъм.

Разбирането, че общото съществува обективно, (оттук и че категориите са обективно-реално съществу-ващи същности), получава през Средновековието името реализъм. Краен вариант на това разбиране за общото е платонизмът. Платоновите "ейдоси" (идеи) са съществуващи независимо от отделното същности. По-умерено е разбирането на Аристотел: категориите са "всеобщи родове на битието", но общото е в самите неща и съществува чрез тях.

От позицията, че категориите са обективно-реално съществу-ващи същности, трудно се обяснява защо категории, значими за едни култури, отсъстват в други; защо категориалната структура на различните култури е различна; защо част от ключовите за различни типове мислене категории нямат обективен корелат.

КонцептуализмътКонцептуализъм е разбирането, че категориите

са субективна реалност, че те съществуват единствено в човешкото мислене. В рамките на тази концепция катего-риите най-често са били разбирани като понятия.

Можем да отричаме съществуването на универсални същности извън нас или да питаме как неустойчивите, лесно заменяеми, условни думи, могат да придават устойчивост на мислите. Можем и да се съмня-ваме в "ползата от общите идеи" за познанието, но не можем да отречем съществуването на общи същности в мисълта. В своята мисловна фор-ма общите същности съществуват дори само защото повдигаме въпроса за тях. Мислим за тях, следователно те съществуват поне в мисленето.

Познавателен статус на категориитеАко общото е само дума, ако то не съществува извън езика,

(номинализъм), то въпросът за ролята в познанието на фиксиращите това общо категории губи значимостта си. Ако общото съществува реално и независимо от нас (реализъм), то на преден план излиза въпросът за пътищата на познанието му. Ако категориите са мисловни обра-зувания (концептуализъм), то какъв вид мисловни образувания са те?

50

Категории, култура, мисленеКатегориалната структура на индивидуалното мислене е ин-

териоризирана, усвоена по различен начин от всеки отделен човек обща категориална структура на културата. Категориалната структура на всяка култура се формира в процеса на развитието на тази култура, и се фиксира чрез езика. Тя се усвоява, развива, предава към следващите поколения чрез дейност и общуване; чрез всичко, сътво-рявано от хората - знаковите системи, вещите, технологиите, социалната организация и т. н...

За отделния индивид категорията е. 1. психическа структура, подреждаща впечатленията, мислите, действията му; 2. основна характе-ристика на понятията му за нещата; характеристика, проектирана и върху тези неща; 3. фундаментално понятие, рефлектиращо върху кате-горията като психическа структура, понятие, опитващо се да обхване съ-държанието й...

Обикновено и първоначално формиралата се психическа структура, и обхващащото я понятие, получено чрез рефлексия върху нея, наричат категория. Но по-глъбинното е психическата структура. Това, което обикновено наричат философска категория, е понятие, получено чрез философска рефлексия върху категорията; понятие с категориален статус.

Категориите са структурообразуващи компоненти за всяка форма на осъзнаване на реалността. Категорията "стои скрита" зад понятието, както то самото се "крие" зад обозначаващия го термин. Във всекидневното съзнание, категориите се възприемат като тъждест-вени и на продуцираните от тях понятия, и на означаващия ги термин, и на онези характеристики на реалността, с които кореспондират. Но това е привидно тъждество.

Човешкото мислене извън проявите му в определени сфери (пси-хоанализ, метатеория и т. н.), би било твърде неефективно, ако отчи-таше всички пластове в собствената си структура и в структурата на своя предмет. Когато казваме: "време", какво точно имаме предвид? Някое от обективно, независимо течащите от нас времена, налагащо опре-делен порядък в съществуването ни? Или начина, по който го възприе-маме? Или понятието, с което осмисляме времето? Или обозначаващия понятието термин? В съзнанието ни всичко това се слива в едно.

Способността да различаваме отделните пластове в мисълта и противостоящата й реалност е резултат от дълго културно разви-тие. Латинската дума “термин" (граница) на английски и сега означава понятие. Едва през ХХ век Бенвенист забелязва, че с термина "категория" всъщност означаваме две различни неща.

Но ако категориите управляват целия ни живот независимо от това, дали знаем за тях или не, то каква е ползата от философски рефлексии? Обяснението е в активното въздействие на понятията

51

върху действуващите на неосъзнато или полуосъзнато равнище връз-ки. Рефлексията върху мисленето осигурява свобода от унаследените или приемани на доверие стереотипи и прави същото това мислене много по-мощно.

Категориите са универсални форми за обхващане на реал-ности от различен тип. Всяка категория обхваща всичко в реалността, с която е съотнесена, но само в определен аспект. За цялостното обхва-щане на всеки отделен обект са необходими твърде много категории. Пълното му обхващане е невъзможно. Категориите са вселени от мис-ловно съдържание, концентрирани около думите; обуславящи техните значения и пряко свързани с културния им контекст. Но думата е нещо случайно, заменимо, въздигнато в ранг на необходимост единст-вено от културно-историческата традиция. Категориите синтези-рат натрупвания в човешката история опит чрез превръщане на раз-крилите се или конструирани в практическата и мисловна дейност (винаги до определена степен и в определен аспект) фундаментални ха-рактеристики на реалността във фундаментални характеристики на осъзнаването й. Те се проявяват ту като структурообразуващи спря-мо възприятията, представите, понятията техни характеристики, ту като получено чрез рефлексия върху тях понятие с категориален статус, ту чрез потенциално-безкрайни редици от по-общи и по-частни поня-тия, разкриващи съдържанието им по-пълно от опитващото се да го обхване понятие с категориален статус.

Възможността за всичко това е резултат от продължителен исторически процес, включващ: израстването на понятия от общите представи, субординирането на по-частните понятия под по-общи, синтезът на пределно общи понятия, фиксирането на малкото на брой техни фундаментални характеристики - категориите... При функци-онирането на категориите като общокултурни, мисловни и психи-чески структури, процесът като че ли протича в обратен порядък - концентрираното около думите мисловно съдържание се "разгъва" (експлицира), пораждайки потенциално безкрайни редици от по-общи и по-частни понятия, общи представи и т. н. Дори и във философията авторитетите, създаващи свое учение, не работят с цялото съдържание на категориите, функциониращи в рамките на съответната култура, а с понятия, получени чрез личностна, индивидуална рефлексия върху същото това съдържание. Затова, следвайки традиционната употреба на езика, говорим за "философски категории", но мислим за ключовите понятия във философията като за "философски понятия с категориален статус".

“Категория” като общонаучно понятиеКлючови термини: структура на науката, предметна област, етика; естетика.

52

В отделните науки „категории” обикновено наричат възло-вите, ключови, структурообразуващи понятия. Понятията, очертаващи структурата на науката и предметната й област, позволяващи например, когато се говори за справедливост, дълг, чест, добро и зло, да правим извода, че става дума за проблематика, традиционно изследвана от етиката; или от естетиката, когато се говори за прекрасно и безобразно, за възвишено и низко, за комично и трагично; от икономиката, когато говорим за търсене и предлагане, пазар, стойности, стоки, пари, капитали и т. н.

Категории в отделните науки често наричат понятията, кои-то са фундаментални за всяка от тях и са несводими към други поня-тия от същата наука; които не са видови спрямо определено родово понятие в рамките й. Като категории на граматиката, например, посочват „род”, „лице” и „число”. Нито едно от тях не е сводимо към някое от дру-гите. Или понятията, които образуват атомарната структура на съответния тип теории - т. е., фиксират онази най-малка градивна клетка, която откриваме във всеки фрагмент от изследваната реалност.

При по-широка употреба на термина "категории", в различните науки с него обозначават всяко структурообразуващо за съответната наука понятие; всяко понятие, фиксиращо определен "възел" от "мре-жата", която съответната наука "хвърля" върху изследваната реалност.

Тест:1. Философската рефлексия е рефлексия върху:

а) фактите, б) теориите, обясняващи тези факти, в) мисленето, родило теориите.

2. Терминът "категории" е наложен във философията от: а) Платон, б) Аристотел, в) стоиците.

3. Средновековните философи наричат категориите: а) субстанции, б) същности, в) универсалии.

4. Книгата "Категории" е написана от: а) Платон, б) Аристотел, в) Порфирий.

5. Проблемът за онтологическия статус на категориите е проблем за мястото им в:

а) познанието, б) реалността, в) нравствените разбирания на хората.

6. Проблемът за гносеологическия статус на категориите е проблем

53

за мястото им в: а) познанието, б) реалността, в) нравствените разбирания на хората.

7. Разбирането, че категориите са само общи имена, т.е., само думи, наричаме:

а) номинализъм, б) концептуализъм, в) реализъм.

8. Разбирането, че категориите са понятия, т. е., разбирането, че те съществуват в човешкото съзнание, наричаме:

а) номинализъм, б) концептуализъм, в) реализъм.

9. Разбирането, че категориите съществуват вън и независимо от съзнанието ни, наричаме:

а) номинализъм,б) концептуализъм, в) реализъм.

10. Номинализъм е разбирането, че категориите са: а) лингвистична реалност, б) субективна реалност, в) обективна реалност.

11. Концептуализъм е разбирането, че категориите са: а) лингвистична реалност, б) субективна реалност, в) обективна реалност.

12. Реализъм е разбирането, че категориите са: а) лингвистична реалност, б) субективна реалност, в) обективна реалност.

Категории, понятия и термини в хуманитарните и социалните науки

Ключови термини: хуманитарни науки, социални науки.

Опитвайки се да изградим цялостни разбирания за човека и обществото, ние използваме категории, без които формирането на подобни разбирания е невъз-можно. Но това се осъзнава далеко не винаги. Всяко от-делно по нятие, използвано в социалните науки, е пре-сечна точка на много фундаментални категории.

54

Няма такова конкретно социално явление, което, дори и в рамките на една и съща фундаментална теория, да може да бъде обхванато само с едно понятие. Същевре-менно терминът, обозначаващ определено понятие в езика на една теория, би могъл да обозначава съвсем друго понятие в езика на друга теория.

Пример:1. За всеки конкретен човек можем да говорим като за индивид и с

това визираме факта, че той е отделно същество, различно от всичко друго, тъждествено на себе си, имащо свое, самостоятелно съществуване. От-делният човек има общите характеристики на човешкия род, т. е., прите-жава общото за всички хора. Същевременно той има в себе си и нещо непов-торимо, единично, което ни позволява да го отличим от другите. Съществу-ване, единично, отделно, общо, тъждество и различие са философски ка-тегории.

За същия конкретен човек можем да говорим, обръщайки внимание на неговата индивидуалност - на това, което го прави индивид, което го раз-личава от всички останали, и така фиксираме единичното, т.е., неповтори-мото в него. „Единично” е философска категория, различна от „отделно”. Всяко отделно съдържа в себе си и единично, и общо. Всеки от нас е индивид, но индивидуалността му е различна от тази на другите.

Когато употребим термина „човек”, визираме човека като родово същество, носещ в себе си всички общи белези на човешкия род, цялото биологично и културно наследство на човечеството. Акцентът е поста-вен не върху различието, а върху общото, което конкретният човек има с всички останали хора, с всеки друг човек.

Когато обаче употребяваме думата „човечество”, имаме предвид съвкупността от всички хора, съществували някога, всичко, което ги свързва в едно цяло, и тогава категорията, позволила ни да откроим и този нюанс на мисълта е именно „цяло”. Противоположната на „цяло” категория – „част”, ни позволява да строим твърдения от рода на „те са част историята на човешката култура”.

Мисленето на развития, образован, културен човек използва усвоените категории като основа за една „граматика на мисълта”, която му позволява да обхваща възможно най-много нюанси на нещата.

В мисленето на тъпия, безкултурен, необразован човек тези ню-анси отсъстват. Неговата мисъл е бедна, скучна, плоска, едноизмерна – недостатъчна, за да обхване всички аспекти на ставащото. Когато се сблъскаме с подобен човек, ние сме склонни да отдаваме тъпотата му на „генетика” – т.е., на биологични причини.

Но само в редки случаи тъпотата се дължи на биологичен дефект. В повечето случаи причината е културна недоразвитост – не е овладяна

55

в необходимата степен категориалната структура на културата и това не позволява на съответния индивид да забележи, осъзнае и изрази по-вечето значими детайли на онова, за което се опитва да мисли.

2. Когато употребяваме термина ”общество” („социум”) визи-раме изключително сложната система от отношения между хората.. Да формираме понятие за общество е възможно, само ако съзнанието ни вече работи с категориите „система”, „структура”, „компонент” и „елемент”. Но тези категории се образуват след като е овладяна катего-рията „форма”, и противопоставените й „ материя”, „съдържание” и т. н.

3. Когато описваме как точно един или друг индивид се включва в социалните отношения, каква е значимостта му в рамките на тези от-ношения, ние употребяваме термина „личност”. За социолога, привър-женик на определена школа, личността е съвкупност от социални роли - включвайки се в различни социални отношения – „покупко-продажба”, „родител – дете”, „ръководител – подчинен” и т. н., всеки индивид играе определена социална роля – на продавача или на купувача, на родителя или на детето и т.н. Многообразието от социални роли, които неговото място в обществото (социален статус) му позволява да играе, форми-рат и неговата личност.

За психолога личността би била по-скоро в натрупания в резул-тат на всички изиграни социални роли опит, в усвоените знания, норми и ценности, формираните в резултат на всичко това модели на поведе-ние.

Социолози и психолози от различни школи биха обяснили по раз-личен начин какво представлява личността. В повечето случаи обаче, те ще разбират под „личност” това, което в отделния човек се дължи не на биологичната му природа, а на въздействието на обществото. В пси-хологията, от съизмеримите с „личност” понятия, „темперамент” об-хваща изцяло дължащите се на биологични фактори особености на нерв-ната система и психиката, а характер – затвърдените от социални фак-тори още в детските години, генетически обусловени характеристики на психиката.

В правото понятието за личност не се свързва само с отделен човешки индивид, а и с един или друг тип социални цялости, и правис-тите говорят за физическа и юридическа личност.

4. Различните типове общества формират и различни типове личности, защото в тях отделните човешки индивиди се включват в различни типове социални отношения, защото играят различни социал-ни роли и усвояват различни знания, норми и ценности, защото раз-лични в тях са и начинът на живот, и начинът, по който този живот се осмисля. Начинът на живот, заедно с породения от него начин на мислене, наричаме култура. Естествено, това е само едно начално разби-

56

ране за културата. „Култура” е категория, и съдържанието й се разгъва в много понятия с различна степен на общност.

5. По отношение на различните човешки общности в които се включва, индивидът е част от цялото. Цяло и част са фундаментални категории. Цялото обединява частите и съществува благодарение на своята граница, отделяща го от всичко останало. Тази граница ни позво-лява да говорим за външно и вътрешно. Но един индивид става част от една или друга човешка общност благодарение на общите си интереси, цели, ценности, място и начин на живот, и т. н. с другите индивиди от тази общност. Това, което ги сглобява в едно цяло е общото между тях. Затова именно говорим за човешки общности.

Цялостни представи за реалността и тяхната категориална структура

Категориалният анализ разкрива истинската си мощ не при анализа на отделни групи понятия, свързани с отделни, макар и значими фрагменти на реалността, С помощта на категориални анализи във фило-софията се постига много повече. Те позволяват да бъде извлечена кате-гориалната структура на всяко цялостно разбиране за света. Незави-симо дали говорим за света на икономиката (ако сме икономисти, и този свят засенчва за нас всичко останало), или за света, който виждат физиците, когато мислят като професионалисти, или за света на позна-нието, нравствеността и т. н., категориалният анализ позволява да бъдат извлечени малкото на брой категории, които образуват скелета на съответното разбиране, които правят възможно това разбиране.

Значимостта на проблемаВсички проблеми, които всеки отделен човек решава, всички въп-

роси, на които той търси отговор, се вместват в рамките на едно фунда-ментално отношение – отношението на човека към неговия свят. Светът, станал достъпен на сетивата, ръцете и разума му. Света, който мислите му обхващат.

Това отношение има две страни. Първата („практическа”) е свързана със самоосъществяването, с възможността да постигнеш целите си. Да намериш своето място. Да бъдеш това, което искаш. Втората се отнася до познанието, необходимо за всичко това.

И практическата, и познавателната страна на това фундамен-тално отношение изискват изграждането на цялостен образ на света, който се опитваме да разберем. Образ на света, в който търсим свое-то място. Формирането на цялостна „картина” на света е толкова зна-чимо и за отделния човек, и за развитието на общочовешката култура в нейната цялост, че (под формата на космология) подобни картини отк-риваме още преди появата на философията.

57

Космогония и космологияДумата “Космос” има гръцки произход и означава “световен по-

рядък”, “порядък на света”. Съотносима с нея е думата “Вселена” (пре-вод на гръцкото “ойкумене”, “еукомена”), която означава света в него-вата цялост, света като цяло. Термините: “космогония“ (”генезис” – про-изход) - представи за произхода на космоса, на световния порядък, и кос-мология (”логос” – мислене, слово) - разбирания за порядъка на света, за управляващите го закони. Начинът, по който мислим за света. Начи-нът, по който го разбираме.

Натурфилософия и “физика”С думата “физис” древните гърци обозначавали природата – ця-

лата природа. Разбиранията за нея те наричали “физика” или “физиоло-гия”. “Физиката” (“физиологията”) на древните гърци се е отнасяла не само за физическата реалност (както я разбираме днес) и не само за жи-вите организми. Тя е била учение за природата в нейната цялост. Ко-гато гръцката терминология била преведена на латински, се наложил терминът “натурфилософия” (лат. “natura” – природа).

Философската антропологияСветът за древните гърци в началото е бил преди всичко свят

на природата. И философията от това време е била преди всичко на-турфилософия. Но още през V в. пр. н. е., с победата на демокрациите, светът на човека става по-значим от света на природата, и философията се превръща в антропология - в учение за човека (гр. антропос – човек, логос – мислене). И се обогатява с проблеми, които днес са предмет на психологията, логиката, етиката, естетиката... Много по-късно, вече в нашето съвремие, антропологията, ще се заинтересува от произ-хода на човека и устройството на неговото тяло, от човешките раси и от още много неща. И ще престане да бъде само философска антропология. А философията ще остави за себе си главно интереса към „явлението „човек” (както ще озаглави невероятната си книга Тейяр дьо Шарден) – към същността на човека и неговите възможности за познание, към ду-ховните му стремежи и създаваната от него култура...

Метафизика и онтологияВ ІV в. пр. н. е., философската проблематика, свързана с приро-

дата, и философската проблематика, свързана с човека, ще се слеят в едно, сглобявайки се около отношението между човека и неговия свят... Около четири века след смъртта на Аристотел, през І в. от н. е., Андроник Родоски подрежда съчиненията му в Александрийската библи-отека. След книгите за "физис" (природата), обозначени като "физика", той нарежда изследванията върху същности от по-висш порядък. Същ-

58

ности, разкриващи универсалните принципи на реалността. Съчине-нията, занимаващи с това, биват наречени "метафизика" ("следфизика", "надфизика").

Но сред всички метафизични същности трябва да има една, която е по-значима от тях; защото е причина за съществуването им, причина за съществуването на всичко… Опитът да се извлече квинте-сенцията на метафизичното познание, Аристотел нарича “теология” – вероятно не толкова в смисъла на “мислене за божественото”, колкото в смисъла на “божествено мислене”, на мислене, което не е достъпно на всеки… През ХVІ век думата е заместена с “онтология” и обяснена като “философия на битието”.

В европейската философия проблемите на онтологията за-почват да придобиват ясни очертания много преди появата на името „онтология” - още във философията на Елеатите - когато Парменид обръща внимание на това, че вместо да се занимават с многообразието на съществуващите неща, философите трябва да насочат вниманието си към проблемите на самото съществу-ване, към Битието.

Онтологическите моделиС завършени, цялостни категориални модели на

реалността се занимава метафизиката (онтологията в широкия смисъл на думата). Можем да наречем тези моде-ли “онтологически”. Те се строят около едни или други разбирания за природата на съществуващата реалност; за причината на самото съществуване. Около едни или други разбирания за битието.

Многообразие от модели на реалносттаХарактерният за всяка култура мисловен опит е концентриран в

система от категории, задаваща възможните начини на мислене, а с това самото - и границите на мисълта. Философията „извлича на по-върхността” категориалната структура на културата. Но филосо-фията съществува в резултат на усилията на конкретни хора.

Хората, занимаващи се с философия, търсят основанията на вся-ко значимо разбиране за света, вътрешната логика на понятията, в които то кристализира и проблемите, които поражда, категориите, около които се строи. Огромният по своите мащаби осмислен културно-исторически опит, концентриран във фундаменталните категории на човешката култура, осигурява момента на универсалност в изследва-нията им. Но в различните исторически епохи този опит бива разчитан през призмата на различни кодове на културата и всеки негов прочит, осъще-

59

ствен от конкретни хора, в конкретно време, на конкретно място, отра-зява в себе си и тяхната индивидуалност и ражда различен онтологически модел. В резултат на жестоката селекция, на която развитието на общо-човешката култура подлага човешките творения, малко от тях са над-живели времето си и са се запазили като част от съвременното мислене.

Чуждото мислене и способността за рационални реконструкции

Развитието на интелекта не е просто усвояване на натрупани от човечеството знания. То е по-скоро овладяване на „мисловните прог-рами”, довели до появата на тези знания. Силното мислене работи главно в „диалогов режим”. В режим на „сблъсък” с чужди за него раз-бирания; в режим на анализ на тяхната логика, на основанията им. Си-лата на мисълта се измерва със способността да разбираш. Основ-ната част от интелектуалното ни развитие се състои в усвояването на натрупан преди нас общочовешки опит. Опит в общуването и в тех-нологиите на различни типове дейност... Опит в умението да разби-раме, да осмисляме нещата. Усвояваме език, който не ние сме създа-вали, и с чиито най-добри образци на употреба се занимава литературата. Усвояваме норми и ценности, формирани в продължение на много го-дини, от много хора. Усвояваме понятия, които не са създадени от нас и алгоритми на мислене, които са продукт на дългото развитие на човеш-ката култура... Философията дава ключ към квинтесенцията на всичко това – най-добрите образци на мислене, тези, които са издържали жес-токата селекция на времето. Тяхното разбиране и усвояване, превръ-щането им в част от мисловните програми, с които интелектът ни „умее” да работи, е трудно. Преодоляват се кодове на културата, спе-цифични употреби на езика, мисловни алгоритми, които са нови и нео-чаквани; понятия, с които по-рано не сме се сблъсквали... Но това е ра-бота, която се отплаща многократно – чуждото мислене престава да бъде проблем за нас. Овладяването на чуждото мислене до степен, при която то се превръща в нещо познато и разбираемо; в нещо, с което мо-жем да спорим, което можем да пресъздаваме, използваме, критикуваме, ще наречем условно „рационална реконструкция” (пресъздаване с по-мощта на разума).

Проблемът за битиетоПричината философите да се занимават с проблема

за битието е перманентното търсене на единен обяснителен принцип за невероятното многообразие от неща, с които сетивата и мисълта ни се сблъскват.

"Архе"-то на Талес, Анаксимандровият "Апейрон", "Чис-

60

лото" при питагорейците и "Единното" на Ксенофан маркират пътя към центъра на философската проблематика - проблемът за битието. При елеатите той е поставен с цялата си отчетливост - това не е проб-лем за отделните съществуващи неща, а за самото съществуване; за принципа на съществуването.

Елейската трактовка на проблема за битието достига завър-шения си вид при Парменид: "Съществува битие, а небитие няма". Битието е вечно, неделимо, безгранично, невъзникващо и неизчезващо, тъждествено само на себе си, тъждествено с мисълта за него... Ние не можем да го мислим по начин, различен от този, по който то съ-ществува (принцип на тъждеството на мислене и битие, основен прин-цип на рационализма). Определянето на битието се извършва чрез отх-върлянето на всички характеристики на сетивното; то е по-дълбоко от всички достъпни на сетивата ни неща; само мисълта го постига... Сетивните неща нямат истинско съществуване - те се появяват и изчезват, раждат се и умират, биват сътворявани и унищожавани… А истински съществуващото - то съществува винаги… И само знанието за него, за истинно съществуващото, има стойност - само то е истинно знание.

Знанието за изменението и многообразието в света се разглежда от елейската школа като мнение, т.е., неистина. Това строго различа-ване е смекчено още в последващите онтологически теории на досок-ратиците. Техен предмет е не "чистото" битие, а качествено опре-делените начала на битието - "корените" на Емпедокъл, "семената" на Анаксагор...

Учебна задача: Всички споменати по-горе философи и философски школи са от

времето Античността, от периода VІ – V в. пр. н. е. Опишете най-важ-ните културни особености на това време, най-значимите исторически събития, станали тогава, и посочете ключовите моменти в разбирания-та за това, какво представлява света, на: философите от Милетската школа (Талес, Анаксимен, Анаксимандър), Хераклит от Ефес, Пита-горейците, Елейската школа (Ксенофан), Парменид, Зенон), Емпедо-къл и Анаксагор. Информация за времето сте получили достатъчно в ча-совете по история, по време на средното си образование. Информация за възгледите им можете да намерите в книгата „Философската проблема-тика в историята на човешката култура”, както и във всяка достатъчно добра история на философията, в която Античността е описана. Отбе-лежете цитираните имена в картата на времето, която ще намерите в края на тази книга Така в края на курса ще можете да проследявате исто-рическия порядък, който следва появата на най-значимите човешки идеи, да сравнявате противоположни по своя характер начини на мислене, поя-вили се в един и същ културно-исторически контекст и т. н.

61

Време: (Античност, VІ – V в. пр. н.е.) Значими исторически събития:

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Особености на културата на времето:- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Основни идеи:Милетска школа (Талес, Анаксимандър, Анаксимен): - - - - - - -

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Хераклит от Ефес:- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Питагорейци: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Елеати: (Ксенофан, Парменид, Зенон)- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -

Емпедокъл:- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Анаксагор:- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

АтомизъмЗа античния атомизъм, в който централна фигура е

Демокрит, видимите неща се състоят от невидими, неде-

62

лими частици - атоми, носещи се в пустотата, съеди-няващи се в достъпните на сетивата ни неща. Пусто-тата (небитие, несъществуване) е условие за дви-жението на атомите (съществуващото, имащото би-тие).

Учебна задача:Опитайте се да опишете по-подробно характерния за Античния

атомизъм начин на мислене. Отбележете само моментите, които лично вие смятате за значими.Още в началото на Вашия текст отбележете, кои други мислители от този исторически период са споделяли възгледите на Демокрит, времето, през което те са работили и какво е характерно за това време (култура, исторически събития и т.н). Опитайте се накратко да отговорите на въпроса, каква е историческата съдба на атомизма. Отбе-лежете цитираните имена в картата на времето, която ще намерите в края на тази книга: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Платонизъм В онтологическия модел на Платон истинско съ-

ществуване, истинска битийност притежават "идеи-те", "ейдосите"- общото в нещата, онова, което ги прави такива, каквито са, техният "род" или "вид". Идеи-те, а не отделните неща, са носители на истинското битие.

Идеите - неунищожими и несътворими немате-риални образи, съществуват независимо от нещата, на които са идеи, независимо и от всеки отделен човек, из-

63

вън съзнанието му, но и извън материалния, достъпен на сетивата свят. Сетивните неща са това, което са, благодарение на своята причастност към идеите, на упо-добяването на тях.

С Платон в европейската философия трайно влиза концепцията за йерархичност на битието: идеите имат абсолютно битие и са вечни, неунищожими, неизмен-ни… По-ниска степен на битийност имат “математичес-ките неща”. “Сетивните неща” стоят още по-долу - те са битие и небитие едновременно, битие - от идеите, небитие от материята. Те възникват и изчезват, биват сътворявани и унищожавани, изменчиви са… Най-долу е материята. Тя е небитие, несъществуване, нищо. Идеите имат своя вът-решна йерархия - “благото”, умът, душата… С Платон започва и интерпретирането на горната йерархия като йерархия на съвършенството.

Учебни задачи:1. Потърсете допълнителна литература за характерния за Платон

начин на мислене. Отбележете си тези значими моменти от онтологичес-ките му възгледи, които са ви направили впечатление, но не са отбелязани в горния текст. Използвайте поне някои от платоновите диалози – след консултация с преподавателя или по собствен избор. Споменете и най-важното за неговото време. Опитайте се накратко да отговорите на въпроса, каква е историческата съдба на платонизма. Отбележете името на Платон в картата на времето, която ще намерите в края на тази книга: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

64

2. Направете кратък конспект на седма книга от Платоновото про-изведение „Държавата”. Използвайте следната форма:

Автор: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - Произведение: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - Значими проблеми: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - Основни моменти в разсъжденията на автора: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

65

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - Моите бележки към произведението: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Християнският неоплатонизъмПлатоновото разбиране за реалността се запазва и в хрис-

тиянското мислене. Но при Средновековните мислители онтологичес-кото понятие за абсолютното битие е отъждествено с бога Платоновите "благо", "ум", "душа", неоплатоническите "единно", "ум", "душа", в християнската философия се превръщат в "Бог-Отец", "Бог-син" и "Бог-дух"... През Средновековието разбирането за Бог - източник на всяко битие; разделянето на битието на битие на Бога (единственото истинско битие, имащо за свой измерител Вечността) и битие на света, на сътвореното (имащо за свой измерител времето); търсенето на дока-зателство за божието битие и т. н., превръща проблема за битието в цен-тър на всяка завършена философско-теологическа система.

Учебна задача:Потърсете допълнителна литература за характерния за християн-

ството начин на мислене. Отбележете си тези значими моменти, които са ви направили впечатление, но не са отбелязани в горния текст. Отбеле-жете на картата на времето поне няколко имена на значими философи от времето на Средновековието.

66

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

АлтернативатаПлатоновият начин на мислене намира своята алтернатива

още при ученика му Аристотел. Според него Платон е прав, че за раз-лика от изменчивите, достъпни на сетивата ни неща, ейдоситe (идеи-те) са вечни, неунищожими, неизменни, достъпни на по-висшия от сетивата разум... Че нещата са това, което са, благодарение на своя идеален първообраз - идеята. Че съществува по една обща идея за всеки род или вид отделни неща... Но защо трябва да търсим това, което прави нещата такива, каквито са извън тях, а не в тях самите? Защо идеята на всяко нещо да съществува в някакъв друг, различен свят, а не в него самото? И това, което Платон нарича идея, Аристотел обозна-чава като "форма". Аристотел не приема и Платоновото разбиране за материята. Ако материята няма битие, т. е., ако не съществува, то защо тогава говорим за нея?

ПерипатетизъмСпоред перипатетическото, т. е., аристотелианс-

кото мислене, в основата на съществуването на отделни-67

те тела стоят два принципа, две начала - материята и формата. И двете са битие, и двете съществуват, но материята е битие, лишено от свойства, конкретност, определеност, дори от действителност; лишено и от активност.

Формата е принцип на единството. Материята – принцип на различието. Материята е определяното, формата - определящото. Без формата материята е хаос, неопределеност, липса на структура. Формата придава цялостност и завършеност. Резултат от дей-ствието на формата върху материята са първите същности - отделните неща. Но в тях винаги има незавършеност - освен форма, те притежават и материя. Те са преход на възможността в действителност. Вече осъщественото (действителността) е противо-поставено на нереализиралото себе си (възможността). Активното – на пасивното; безформеното - на оформящото.

Учебна задача:Потърсете допълнителна литература за Аристотел. Отбележете си

тези значими моменти от онтологическите му възгледи, които са ви направили впечатление, но не са отбелязани в горния текст. Споменете и най-важното за неговото време. Отбележете името му на картата на времето. Опитайте се накратко да отговорите на въпроса, каква е исто-рическата съдба на перипатетизма. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

68

Теизъм и п пантеизъмПрез Средновековието се приема, че истинско битие има един-

ствено Бог, че единствено той сам е причина на собственото си същест-вуване; че вечността, неизменността, истината са негови атрибути; че той дава битие, съществуване, на всички останали неща. Напротив, светът е “творен”, сътворен; неговото съществуване се дължи на Бога. Бог и све-тът са разделени и противопоставени. Виждане, лежащо в основата на теизма (гр. „теос” – бог).

По време на Ренесанса, с възгледите на Николай Кузански и мисли-телите от Флорентинската Академия, по-късно - и на Джордано Бруно, в европейското мислене започва да се налага пантеизмът - обявяван за ерес по време на Средновековието. За теистичното мислене светът е единен - но причината за единството му, причина и за неговото съществуване, е в противопоставения му Бог. Според пантеистките възгледи Бог е раз-творен в света и тъждествен на него. Скрит в най-малкото, той обхва-щаща и най-голямото. При Кузански и флорентинците пантеизмът е само възможен поглед към отношението между света и бога; поглед, по странен начин съсъсществуващ със средновековния теи зъм. При Джордано Бруно обаче пантеизмът е в основата на разбирането за реалността; той е ця-лостен, централен възглед. И ако за Кузански идентичния и с най-мал-кото, и с най-голямото Бог е мистична, нераз би рае ма за човека сила, то за Бруно той е просто закономерността в све та; това, което освен “Бог” наричаме и “природа”. Сходни възгледи през Новото време изпо-вядва Бенедикт Спиноза - “Субстанцията като Бог, като Природа”.

Учебна задача:Опитайте се да опишете накратко онтологическите възгледи на

Николай Кузански, мислителите от Флорентинската школа Пико де ла Мирандола и Марсилио Фичино, Джордано Бруно... Отбелязвайте само това във възгледите им, което ви се е сторило значимо. Отбележете имената им картата на времето. Запишете си най-важното за времето на Ренесанса.

Ренесанс: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - -- - - -- - - - -- - - - - - - - - - - -- - - - - - - -- - - - - - - - -- - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - -

69

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - -

Николай Кузански, - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - -- - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Флорентинска школа - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Джордано Бруно - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - -- -- - - - - - - -- - - - - - - - -

70

Тест:1. С „атоми” и „пустота” обяснява съществуващото:

а) Демокрит, б) Платон в) Аристотел

2. Истинско битие, истинско съществуване притежават само не-материалните първообрази на нещата – идеите, според:

а) Демокрит, б) Платон в) Аристотел

3. Категориите „форма” и „материя” са основни категории във фи-лософията на:

а) Демокрит, б) Платон в) Аристотел

4. Материята е нещо несъществуващо за: а) Демокрит, б) Платон в) Аристотел

5. Корените на разбирането за трите лица на християнския бог – Бог Отец, Бог-Син и Бог– Дух трябва да търсим в учението на:

а) Демокрит, б) Платон в) Аристотел

6. Според Аристотел формата е: а)активност, б) пасивност, в) възможност

7. Според Аристотел материята е: а)активност, б) действителност, в) възможност

8. Перипатетизъм наричат учението на: а) Демокрит, б) Платон в) Аристотел

9. Атомизъм наричат учението на: а) Демокрит, б) Платон в) Аристотел

10. Бог е различен от сътворения от него свят и външен, противо-поставен на този свят според:

а) пантеизма, б) теизма, в) атомизма

71

11. Бог е разтворен в света и тъждествен с него според: а) пантеизма, б) теизма, в) платонизма

12. Бог и Природа са едно и също според: а) пантеизма, б) теизма, в) атомизма

Единство и многообразие - проблемът за субстанциятаПрез Средновековието необходимостта да се разграничат свой-

ството (accidentia) и това, на което е свойство (substantia - "лежащото под... (свойствата); обединяващото свойствата в едно цяло), налага катего-рията субстанция, разбирана в началото като носител на свойствата на от-делната вещ, като причина тези свойства да съществуват. По-късно (при Бруно, Спиноза и Хегел) понятието бива отнасяно и към всичко съществу-ващо в неговата цялост. В този си аспект проблемът за субстанцията е практически идентичен с проблема за битието. Субстанцията се разбира като Вселена - светът в неговата цялост, целият свят. Като Космос -под-реден свят, порядък на света. Субстанцията е и Първа причина на всички неща Тя е и тяхна природа, тяхна същност. Тя е активното начало на всички изменения - субектът на всички изменения. Субстанцията в пред-ставите, свързани с една твърде дълга философска традиция, трябва да бъде единна и единствена, проста (т. е., еднородна, неделима), без-крайна, но не в смисъл на безкрайна в пространството и времето, а неогра-ничавана от отсъствие на някакви свойства (способности). На суб-станцията противопоставят атрибути, акциденции, модуси... През Но-вото време проблемът за битието се осмисля като проблем за субстанцията: с колко субстанции може да бъде обяснен светът?

Тест:1. Това,което обединява в едно цяло свойствата на веща във филосо-фията е било наричано:

а) акциденция, б) субстанция, в) атрибути

2. Това,което обединява в едно цяло свойствата на веща във филосо-фията е било наричано:

а) модус, б) субстанция, в) атрибути

3. Като Космос са определяли: а) субстанцията, б) атрибутите й, в) нейните модуси

72

4. Като Вселена са определяли: а) субстанцията, б) атрибутите й, в) нейните модуси.

5. Като Първа причина на всички неща са определяли: а) субстанцията, б) атрибутите й, в) нейните модуси.

6. Като природа и същност на всички неща са определяли: а) субстанцията, б) атрибутите й, в) нейните модуси.

7. Като Субект на всички изменения са определяли: а) субстанцията, б) атрибутите й, в) нейните модуси.

9. За религиозните хора Бог е: а) субстанция, б) атрибут, в) модус.

10. За материалистите материята е: а) субстанция, б) атрибут, в) модус.

Монизъм Разбирането, че съществуващото многообразие на не-

щата може да бъде сведено до едно единно начало; че не-щата имат една единствена субстанция, наричаме мони-зъм. Възгледите на преобладаващата част от европейските философи са били монистични.

За мониста Бенедикт Спиноза. например, съществува една единствена субстанция. Тя е единна, неделима и безкрайна, тъждест-вена на природата. Субстанцията е абсолютна същност на всичко, следователно е равна на Бог: Sustantia sive Deus sive Natura. Субстан-цията като Бог, като Природа. Субстанцията има безкрайно много ат-рибути - неотнимаеми, фундаментални свойства. “Материално” и “идеал-но” са само атрибути на субстанцията. Субстанцията и атрибутите й се разкриват чрез модусите - ограничените в пространството и времето неща, с които реално контактуваме. Субстанцията и атрибутите й образуват творящата природа, а модусите - сътворената природа.

73

„Субстанция” е основополагащо понятие. Онтологическото определение за нея Спиноза "спряга" с гносеологическо: "Под субстан-ция разбирам това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си, т. е., чието понятие не се нуждае от понятие за нещо друго, за да може да се образува." Според Спиноза, а и според всяко монистично мислене, субстанцията е причина сама на себе си и може да бъде само една. Ако съществуваха повече субстанции, те биха се ограничавали взаимно.

Учебни задачи:1. Потърсете допълнителна литература за Бенедикт Спиноза. От-

бележете си тези значими моменти от онтологическите му възгледи, кои-то са ви направили впечатление, но не са отбелязани в горния текст. От-бележете и най-важното за културата, която го е формирала. Запишете името му на картата на времето.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

2. Направете кратък конспект на Първа част (За бога) от „Етика”-та на Бенедикт Спиноза. Използвайте следната форма:

Автор: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -Произведение: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - Значими проблеми: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - Основни моменти в разсъжденията на автора: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

74

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

75

Моите бележки към произведението: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

ДуализъмКонцепцията, че съществуват две субстанции (две

начала) носи името дуализъм. Дуалистични са, например, космологиите, обясняващи света с противоборството на добро и зло; или със сътворяващото и разрушаващото начало; със светлината и мрака и т.н. Във философията най-значимият тип дуализъм се основава на различието между нещата и техният психически, мисловен образ; между нещата и идеите за тях. Съществуват две различ-ни реалности - материална и идеална. Всяка от тези реалности се приема за субстанция.

Дуалистът Декарт, например, разсъждава по следния начин: Мисли моето съзнание. Но моето съзнание не заема място в прост-ранството. Моето тяло, което не мисли, напротив, заема място в пространството. Съзнанието и тялото имат съвършено различни свойства. Следователно те са съвършено различни, независещи една от друга същности. Те са субстанции.

Учебна задача:Опитайте се да опишете по-подробно онтологическите възгледи

на Рене Декарт. Споменете и най-важното за културата, която го е фор-мирала. Консултирайте се с преподавателя и изберете негово съчинение, върху което да работите. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - -

76

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ПлурализъмМисленето, приемащо че съществуват много раз-

лични субстанции наричаме "плурализъм". В основата му стои разбирането, че идеята за единството на при-родата улеснява човешкото мислене, но заобикалящия ни свят е многообразен. За това трябва да се търси не една единствена субстанция, а многообразие от субс-танции, от "атоми" на нещата.

За плуралиста Лайбниц, например, субстанциален е единствено светът на конкретното. А той е свят на безкрайното разнообразие. В при-родата няма две неща, които да са напълно еднакви. Лайбниц въвежда един специфичен теоретичен конструкт, определян от него като "еле-мент"; "формален атом", "проста субстанция", "духовна субстан-ция" - "монада". Особеност на "монадите" е "силата". Те са ак-тивни, "духовни атоми". Всяка от тях е една - единна и единствена (не-повторима) и това я прави субстанция. Но съществува безкрайно много-образие от монади.

Учебна задача:Потърсете допълнителна литература за Лайбниц Отбележете си

тези значими моменти от онтологията му, които са ви направили впечат-ление, но не са отбелязани в горния текст. Използвайте неговото съчине-ние „Монадология”. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

77

Проблемът за взаимодействиетоИ дуализмът, и плурализмът изпитват затруднения при обяс-

няването на взаимодействието между различните постулирани от тях субстанции. Декарт не намира по-добро обяснение за връзката между душа и тяло от това, че Бог координира движенията им. Лайбницовите монади, които не взаимодействат реално помежду си, а само се “перце-пират”, (възприемат) една друга, образуват един хармоничен свят - за-щото Бог предварително е съгласувал движението им и те се подчиня-ват на една предустановена хармония. Нещо повече: плурализъм от типа на Емпедокловия, Анаксагоровия, Лайбницовия, е в определено отношение привиден - Лайбницовите монади имат духовен, идеален ха-рактер - т.е. все пак съществува единен "обяснителен принцип". "Сти-хиите" на Емпедокъл и "хомеомериите" на Анаксагор през призмата на по-късното различаване на "материално" и "идеално" са определяни като материални субстанции.

Тест:1. Бенедикт Спиноза, за когото съществува една единствена Суб-станция, която е и Бог, и Природа, е:

а) монист, б) дуалист, в) плуралист.

2. Рене Декарт, за когото човешкото съзнание и човешкото тяло,т.е., материалното и идеалното са две различни субстанции, е:

а) монист,б) дуалист, в) плуралист.

3. Лайбниц, за когото съществува многообразие от субстанции, е: а) монист,б) дуалист, в) плуралист.

4. Платон, за когото истинско съществуване има единствено светът на идеалното, е:

а) монист,б) дуалист, в) плуралист.

5. Аристотел, в основата на чието разбиране за света стоят две основни същности . формата и материята, е:

а) монист, б) дуалист,в) плуралист.

78

6. Манихейството – учение, според което в основата на света стоят вечно воюващите, неунищожими мрак и светлина (символи на злото и доброто), е учение, чиито характер е:

а) монистичен, б) дуалистичен, в) плуралистичен

7. Търсенето на единство в многообразието е характерно за: а) монизма, б) дуализма, в) плурализма

8. Проблемът за взаимодействието между различните субстанции не съществува за:

а) монизма, б) дуализма,в) плурализма

9. Най-силни позиции в историята на европейската философия има: а) монизма, б) дуализма,в) плурализма

Материализъм и идеализъмГолемите монистични решения на проблема защо

именно такъв, а не друг е за нас светът, който познаваме, изглеждат приблизително така:

Първото търси обяснение на нещата в същности, еднородни с мисълта, но по-висши от нея. Наричат този начин на мислене „идеализъм” (обективен идеализъм). Философският термин „идеализъм” има съвсем различно значение от значението на думата във все-кидневна употреба.

Идеята за идеални същности в крайна сметка кристализира в идеята за Бога. Като имена на Бога биват тълкувани и Платоновото “благо”, и Аристотелевата “форма”, и “логос”-ът на Хераклит, и Анаксагоровия “нус” и “единното” на неоплатониците… Бог е причина-та за всички неща - и за тяхното съществуване, и за това, че те са та-кива - до това могат да се сведат обясненията чрез по-висша, духовна сила.

Второто свежда всички обяснения на нещата до ка-тегорията “материя” - немислеща, достъпна само чрез конкретните си проявления същност. Наричат този начин на мислене „материализъм”.

79

Елементите на Античната натурфилософия, хомеомериите на Анаксагор, атомите на Демокрит, и т.н., в крайна сметка биват све-дени до материята.

Третото: според епископ Джордж Беркли, “esse is percipi” “съществува възприеманото”. Нещата нямат друго съществуване, освен в духа, под формата на комп-лек-си от усещания, на идеи. Те са само наши идеи - ние поз-наваме единствено съдържанието на собственото си съзнание. Учението на Беркли също бива окачествявано като идеализъм. Наричат го субективен идеализъм или берклианство. Идеята за Бог като най-висша духовна същ-ност е налице и при Беркли.

Завършена логически, философията на Беркли би трябвало да до-веде до солипсизъм – до схващането, че съществува единствено моето съзнание, а всичко, което възприемам като външна реалност, са собстве-ните ми усещания. Беркли не достига до солипсизъм - според него инди-видуалният човешки дух, в който за нас съществуват нещата, е проява на по-висшата духовна реалност - Бог. Съществуват и собственото ни съзнание, и съзнанията на другите хора, и Бог. Но не съществуват ма-териални неща. Това, което мислим за материални обекти, е само комп-лекси от наши усещания.

Според Дейвид Хюм обаче, съществуването на Бога е недока-зуемо, и ние оставаме при собствените си впечатления и идеи. Само за тях можем да твърдим, че те наистина съществуват. А според Кант идея-та за Бога е само регулативна идея - една от трите големи идеи на разума (за душата, за световния порядък, за Бог). Едмунд Хусерл извежда на повърхността съдържащия се тук проблем: ние много добре знаем какви са собствените ни идеи. Това, което не знаем е: съответствуват ли те на това, за което са идеи, и съответствуват ли изобщо на нещо.

Учебна задача:Потърсете в литературата информация за начина, по който

Джордж Беркли аргументира онтологическите си възгледи. Споменете и най-важното за културата, която го е формирала. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

80

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Антиметафизическото мисленеВсеки от описаните по-горе начини на мислене

изключва другите. Едно от определенията на “субстан-ция” е “Първа причина” (на всички неща). Но коя е Пър-вата причина? Бог, материята или собственото ни съз-нание? Възможно ли е да се даде отговор на този въпрос? Дейвид Хюм отхвърля посочените по-горе решения - Бог, материята, собственото ни съзнание... Той е кате-горичен, че всяка философия, която се занимава с подобни въпроси, е безсмислена.

Както и всички свои големи британски предшественици (Бейкън,

Хобс, Лок), и шотландецът Хюм е емпирик. Ключова за концепциите му е категорията “опит”. Според емпириците всяко човешко знание идва от опита. Още една категория е важна за разбирането на мисленето на Хюм - "причина". За съвременниците на Хюм най-важната задача на вся-ка наука е да разкрие причините за явленията, които изследва. Да обяс-ниш нещо - това означава да разкриеш причината то да съществува. А философите се занимават със субстанцията - "Първата причина" за всички неща. Какво обаче разбираме под “причина”? Според Хюм идея-та, че между две неща съществува връзка на причиняване, че едното от тях предизвиква появата на второто, се дължи на навика да виждаме не-щата заедно. А навикът се формира чрез опита.

Благодарение на опита ние имаме впечатления за нещата. Освен впечатления, имаме и идеи. Но те са само „спомен” за впечатленията. Стойност имат единствено идеите, за които можем да кажем, на какво впечатление се дължат. Имаме ли впечатления за съществуването на Бога, който за религиозните е несъмнената Първа причина? Не. За ма-терията? Беркли вече е доказал, че впечатления за материята като субстанция не можем да имаме. Самият Беркли и учениците му търсят решение на проблема в духа, в съзнанието. Но често собственото ни съзнание не може да управлява дори собствените ни страсти. Несъстоя-

81

телна е не само идеята за причинността като реално съществуваща връзка между нещата. Несъстоятелни са и всички "Първи причини”, посочвани във философите.

Ние непрекъснато увеличаваме знанието. Непрекъснато отдалечаваме границата с неизвестното, но никога няма да я премах-нем. Непрекъснато отговаряме на въпроса КАК точно стоят нещата, но не можем да отговорим на въпроса “ЗАЩО”? Стойност има преди всичко познанието, извлечено от сетивния опит. Според Дейвид Хюм мета-физиката задава въпроси, които нямат смислен, проверим отговор.

Учебна задача:Потърсете допълнителна литература за Дейвид Хюм. Отбележете

си тези значими моменти от неговите възгледи, които са ви направили впечатление, но не са отбелязани в горния текст. Споменете и най-важ-ното за културата, която го е формирала. Отбележете името му на кар-тата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Структура и граници на човешкото познаниеДейвид Хюм поставя два значими въпроса: Първият: Докъде

достигат възможностите на човешкото познание? Има ли то някаква граница, която по принцип не може да бъде премината? Вторият: Дали обяснявайки какво представлява светът, не обясняваме всъщност механизмите, чрез които хората осъществяват познание? Дали вместо да обясним света, не обясняваме самите себе си?

Именно изследване на границите на човешкото познание, на непрекъснатите опити на човека да премине отвъд тези граници и с това самото – да установи своите възможности, представлява капиталният труд на Кант „Критика на чистия разум”. Според Кант нещата, които приписваме на външния за съзнанието ни свят, трябва да търсим в осо-беностите на човешката сетивност, на способността на хората да се разсъждават логически и на способността им да продуцират идеи. Кристализиралият в този труд начин на мислене дава на Кант ключ за

82

разбирането и на човешката етика (изследвана в „Критика на практи-ческия разум”) и на човешката склонност да търси цел във всичко (телеология), и да се стреми към възвишеното (естетика). С телеоло-гията и проблемите на естетиката той се занимава в третата си голяма книга: „Критика на способността за съждение”.

Метафизиката като теория на познанието.За Кант големите монистични решения на онто-

логическата проблематика са толкова спорни, колкото и за Хюм. В учението на Кант обаче психологическата идея за душата, космологическата идея - за външния за съз-нанието ни световен порядък и теологическата идея - за Бога, изпълняват определени, необходими функции.

Външната за човека реалност, която Кант нарича "Ding an Sich" - "вещ в себе си", въздейства върху сетивата ни и поражда хаос от впечатления. Този хаос бива обхванат от априорните (предшеству-ващи опита) форми на сетивността - пространството и времето и придобива порядък, който го превръща в опит. Закономерностите, които откриваме в опита, наричаме "природа". Начинът, по които “вещта в себе си” ни се разкрива в сетивността можем да наречем "феномен" - яв-ление. Но не можем да знаем, доколко феномените приличат на поро-дилата ги външна реалност, на "вещта в себе си".

Априорни форми съществуват и в разсъдъка, който е стихия на логиката. Дванадесет категории, разделени на четири групи, дванадесет вида съждения, дванадесет вида умозаключения и т.н. формират еднак-вата за всяко нормално устроено съзнание структура на разсъдъка. По същество това са алгоритми за обработка на вече подредената от се-тивността информация. Способността за съждения се проектира върху опита. Но тя се проектира и върху разума - стихията на идеите.

За никоя от трите основни идеи на разума - за душата, за външ-ния световен порядък, за бога, не можем да кажем съответства ли на нещо освен на самата себе си. Въпреки това тези идеи са необходими и за чистия разум, осъществяващ познанието, и за практическия разум – нравствеността. Те имат регулативен характер. Всяка от тях изпълня-ва определени функции, без които познанието и нравствеността биха били невъзможни.

В резултат на обработката на външните за съзнанието въз-действия на "вещта в себе си" от цялата априорна, еднаква при всич-ки хора структура на същото това съзнание, феноменът, начинът по който вещта ни се явява, се превръща в "ноумен", в мисловна същност. Но дали ноуменът прилича на въздействувалата върху съзнанието ни вещ

83

в себе си, не можем да знаем. Той е по скоро мост, който хвърляме към недостъпната за разума реалност, опитвайки се да определим границите на възможностите му.

Кант превръща онтологическата проблематика в изследване на структурите на съзнанието и познавателните процеси. Оттук - и "Коперникианската революция”, която той смята, че е извършил. Не нашите понятия се съобразяват с нещата, до които се отнасят, а об-ратно - ние проектираме понятията си върху независещата от нас реалност. Това, което е било изследвано като характеристики на външната за човека реалност, се интерпретира като структури на съзнанието и характеристики на познавателните процеси.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са етическите възгледи на Кант.

Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ФИЛОСОФСКИТЕ РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ПОЗНАНИЕТО

Рефлексии от типа на извършените от Хюм и Кант само на по-върхността са рефлексии върху онтологическа по своя характер проб-лематика (върху възможността да се отговори на въпроса „коя е първата причина за всички неща, т.е., коя е субстанцията; съществува ли в дейст-вителност причинна връзка; какво наистина представляват пространст-

84

вото и времето; на какво съответстват човешките идеи за бог, за света, за човешката душа и т.н). Те биха били невъзможни без детайлни анализи на пътищата на познание, по които човешката мисъл достига до всяка представа за действителността, до всеки онтологичен модел. Но изс-ледването на човешкото познание не започва с Хюм и Кант. То има дълга и изключително наситена с идеи история.

Гносеология и епистемология Термините "гносеология" и "епистемология" имат гръцки

произход. Гносеология - от "гнозис" (познание); епистемология - от "епистеме" - (наука). Няма строга конвенция относно употребата им. Също като "метафизика" и "онтология", те се употребяват доста сво-бодно, и там, където един автор би поставил "гносеология", друг би напи-сал "епистемология". Общо взето, разделителната линия между тях бива очертана от проблема за субекта на познанието. В гносеологията това е основен проблем, докато епистемологията до голяма степен се абст-рахира от него. Съсредоточаването на цялото внимание върху обекта на познанието, напълно отговарящо на стремежа на учените към обек-тивност, позволява епистемологията да бъде определена като теория на научното познание. Гносеологията, по определение, има по-широк обхват.

Логика и методологияОще Хераклит използва думата “логос”, за да обозначи разума.

Най-ранните запазени съчинения по логика в европейската култура са тези на Аристотел. Логиката изследва универсалните форми на мис-ленето. Тя се интересува не от нещата, за които мислим, а от формите, в които се вместват мислите, от връзките между отделните мисли. Дедук-тивната предикатна логика на Аристотел, индуктивната логика, чие-то съществуване за науката започва с изследванията на Френсис Бейкън, пропозиционалната логика, днес биват обозначавани като стандартни логики и противопоставяни на нестандартните – многозначната логи-ка, модалните логики и т. н.

Към методите на познание пръв насочва вниманието вероятно Аристотел, обозначавайки една значима част от съчиненията си с думата „органон” (метод), превеждана тогава като „инструмент” Именно като „инструмент” за добиване на ново знание, като „път” към новото знание, като алгоритъм, чието следване осигурява търсените резултати бива раз-биран методът по-късно. Разбиранията за това, кои методи са правилни и кои не, обосновките, защо едните са правилни, а другите не, т.е., скри-тата зад методите тяхна „философия” наричаме методология (логос – милене; методология – мисленето, разбирането за методите).

Пример:

85

Рене Декарт обяснява съществуващото с две субстанции – ма-териална, която не може да мисли, но заема място в пространството и идеална, която може да мисли, но не заема място в пространството. Вза-имовръзката между тези субстанции се осъществява от Бог – по-висша форма на идеалното, отколкото е човешкото съзнание. Това е онтология - та на Декарт. Неговото категоризирано разбиране за това, какво пред-ставлява реалността, съществуващото.

Когато описва пътищата, довели го до това разбиране, той казва, че открива в човешкото съзнание поне три вида образувания: рожби на въображението (кентаври, нимфи и т. н.), на които, естествено, не може да се основава истинното познание; данни на сетивата, които са откъс-лечни и в които няма нищо цялостно, нищо общо, нищо закономерно, т.е., нищо от това, което истинското познание търси; и накрая, в съзнанието си той открива и ясни, отчетливи вродени идеи, които светлината на разума му показва като безспорно истинни. Именно от тях, според Де-карт трябва да започне познанието. Това е неговата гносеология, него-вата теория на позна нието. Тя е рационалистка – познанието започва от нещо, което се намира в собственото му съзнание, в собствения му разум, а не от противопоставения на този разум външен свят на опита, не от отделните факти, установени в опита.

В своето учение за метода, Декарт описва следния алгоритъм, следната конкретна последователност от стъпки, които ще следва: 1. Ще тръгне в своите разсъждения от нещо, което е безспорна истина, в което никой не може да се съмнява, защото ако строи умозаключенията си върху нещо, което не е сигурно, тези умозаключения също няма да са сигурни. 2. Ще разлага всеки възникнал проблем на съставните му части, докато открие онази най-малка част, която създава целия проблем. 3. Ще проверява внимателно всяка част от разсъжденията си, защото дори в онези техни части, които му се струват най-сигурни, може да има грешка. 4. Ще сверява изводите, до които е стигнал с колкото се може повече факти.

Всеки метод (независимо дали е метод на познание или на прак-тическа дейност), представлява подобен алгоритъм, т.е., последовател-ност от стъпки, които, в своя порядък осигуряват успеха на това, което правим. Разбиранията за това, кои методи са правилни и кои не, обоснов-ките, защо едните са правилни, а другите не, т.е., скритата зад методите тяхна „философия” наричаме методология (логос – мислене; методоло-гия – мисленето, разбирането за методите). Методологията на Де-карт е рационалистка – тръгва се от това, което за разума е безспорна истина и се достига до фактите.

Разлагането на всеки проблем на съставните му части се из-вършва със силата на логиката. Проверката на всяка част от разсъжде-нията също предполага използване на логиката. Доколкото Декарт не възнамерява да извлича нищо от опита, а всичко от разума (опитът само

86

ще провери истинността на разсъжденията), очевидно е, че става дума де-дуктивна, аналитична логика. Логиката, предпочитана от всяко рацио-налистко мислене.

Битие и познаниеКлючови термини: онтология, метафизика, гносеология, епистемоло-гия, мислене, битие, познание.Термини, които се отнасят само до конкретни учения или истори - чески периоди: апории. Цитирани имена: Парменид, Зенон Елейски.

Различието в представите за реалността – в он-тологията, в метафизиката определя и различието в разбиранията за познанието - проблемите на гносео-логията, на епистемологията. От това, какво според нас представлява света, зависи как ще разбираме познанието за него.

Решение на проблема за отношението между битие и позна-ние откриваме още от Парменид – битието и мисленето са едно и също. Но ученикът на Парменид – Зенон Елейски, успява в своите апо-рии да демонстрира съществуването на парадоксално несъответствие между мислене и битие. Съществено място в познанието за реалността заемат понятията за движение, пространство, време; за прекъсна-тост и непрекъснатост, за количество и т. н. При прилагането на тези понятия Зенон разкрива и вътрешната им противоречивост, и про-тиворечието им с действително съществуващото.

Релативизъм и антирелативизъмКлючови термини:, обект на познанието, субект на познанието, истина, мнения, релация, релативизъм, антирелативизъм, противоположност, про-тиворечие.Цитирани имена: Парменид, Хераклит, Кратил, Протагор, Горгий, Сократ.

Нашето знание за нещата – абсолютно ли е то, или относително? Ако постигнем истината за нещо, ще можем ли винаги да разчитаме на нея, или утре то няма да бъде същото? И постижима ли е изобщо истината? Съще-ствува ли абсолютно знание? Съществува ли абсо-лютна истина? Не са ли едностранчиви нашите зна-

87

ния? Зависят ли те от гледната точка? И от този, който осъществява познанието?

Признаването на относителността, релативност-та (лат. “relatio” – отношение) на познанието обозна-чаваме като „релативизъм”. Релативизмът в позна-нието е тясно свързани с релативизма в разбиранията за битието. Противоположната на релативизма гледна точка наричаме „антирелативизъм”.

Ако нещата се изменят, заедно с тях трябва да се изменя и на-шето познание. Съществува ли такова състояние на нещата, след достигането на което те повече не се изменят? Или всяко устойчиво състояние е само временно, и единствено промяната е абсолютна? На какво да заложим – на устойчивото, неизменното в нещата или на из-мененията? Възможно ли е нещата да се изменят дотолкова, че да пре-минават в своята противоположност – любовта в омраза, силата в слабост, животът – в смърт? Ако това действително става, то във всяко нещо е скрита и неговата противоположност. И противоположности-те са едновременно единни (взаимосвързани, съществуващи заедно) и воюващи помежду си. Следователно, нещата са вътрешнопротиворечиви. (Противоречие наричаме едновременната взаимосвързаност и война на противоположностите.)

Познанието има две страни: активна - субектът на познанието, и пасивна - обектът на познанието. Взаимодействието между тях на-ричаме познавателен процес. Продукт на познавателния процес е поз-навателният образ – знания за нещата, понятия за тях, идеи, обяснения на ставащото... Познавателният образ – съответства ли той на това, на което е образ, и съответства ли изобщо на нещо? Ако все пак съот-ветства, до каква степен? Каква част от представите, от понятията ни за нещата идва от самите тях и каква – от спецификата на соб-ственото ни мислене?

Начинът на мислене на Парменид – истинското битие, истинско-то съществуване е неизменно, единно и абсолютно, безотносително, можем да наречем антирелативизъм. Противоположният, релати-вистки начин на мислене, откриваме при Хераклит. Хераклит говори за изменчивост, вътрешна противоречивост, многообразие и взаимос-вързаност на всичко в света; за тъждество на противоположнос-тите и премнаването им една в друга... Казва, че нещата са абсо-лютни само в отношение към самите себе си. В отношение към дру-гото, различното от тях, те са относителни.

Релативизмът лесно се поддава на абсолютизиране. Според Хе-раклит човек не може да влезе два пъти във водите на една и съща река.

88

Защото водите й не са същите. Всичко тече, всичко се мени. Покоят е вре-менно, относително състояние. Вечно, абсолютно е само движението, само изменението. Промяната. Според ученика на Хераклит, Кратил, човек не може да влезе нито веднъж във водите на една и съща река. Защото “река” не съществува. Съществуват само измененията.

Но ние започваме своето познание с постоянното, с устойчи-вото в нещата. С това, което ни позволява да ги фиксираме, да ги от-делим от различното от тях, да им дадем име. С качествената им определеност. И едва след това преминаваме към тяхната изменчивост. Ако за Хераклит покоят е относителен, а движението, – абсолютно, то за неговият ученик Кратил покой не съществува. Абсолютизирането на изменението има значими последици върху разбиранията за познанието.

Ако в нещата не съществува нищо устойчиво, то за какво позна-ние говорим? Съществува единствено промяната. Това, на което сме дали някакво име, се превръща в нещо друго още докато го именуваме. Няма какво да откроим, няма какво да именуваме, няма какво да поз-наваме. И според ученика на Кратил, софиста Протагор изменчивостта на природата я прави непознаваема. Остава светът на човека. Но хората виждат нещата в зависимост от “разположението” си. Гледната точка на всеки е правомерна. Важно е да успее да я наложи на другите.

От противоположни онтологически позиции антирелативистът Горгий достига до сходни разбирания: не можем да докажем същест-вуването на битие, не можем да мислим за него; не можем да изра-зим това, което мислим.

За Хераклит морската вода е едновременно мръсна и чиста. Мръсна за хората, и чиста за рибите. Познавателният образ зависи както от обекта (морската вода), така и от субекта (хората, рибите).

За ученика на Кратил, софиста Протагор, “човек е мярка на всички неща” - познанието зависи изцяло от субекта, обектът е без значение. За Хераклит познанието е отношение между обекта и су-бекта. И то, естествено, е относително.

При Протагор относителността става толкова голяма, че едната страна на отношението – познавания обект, се загубва напълно. Ос-тава само субектът на познанието. Различни субекти, различно позна-ние. Ако всичко е относително до безкрайност, то за каква истина може да става дума? Истината се загубва сред мненията. Оттук и оп-равдаването на всякакви възгледи, дори на взаимоизключващи се; оттук и акцента върху умението да се аргументират всякакви гледни точки, обс-лужващи един или друг практически интерес.

Срещу подобен подход насочва своята философия Сократ: съ-ществуват понятия, които не зависят от индивида, които са едни и същи за всички.

Учебни задачи:

89

1. Опишете по-подробно възгледите за познанието на Ксенофан и Парменид. Проверете дали сте отбелязали имената им на картата на времето.

Ксенофан- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - Парменид- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - -- - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -

2. Потърсете в библиотеките повече информация за знаменитите апории на Зенон. Опитайте се да си изясните техния смисъл. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

90

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

3. Потърсете повече информация за софистите.. Опишете най-важното, което сте разбрали за тях. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

4. Прочетете някой от диалозите на Платон, посветени на споровете на неговия учител Сократ със софистите. Опитайте се да си отговорите на въпроса, в какво точно разбиранията на Сократ и софистите се разминават съществено. Отбележете имената на тези софисти, чиито възгледи са ви направили най-силно впечатление, върху картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

5. Отбележете времето, през което е работил Сократ, специ-фичната за това време култура и значими исторически събития. Посочете най-важното от направеното от Сократ. Опитайте се да разберете неговия начин на мислене. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

91

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Тест:1. Разбирането на Парменид, че не можем да мислим за битието по начин, различен от този, по който то съществува – вечно и неиз-менно, можем да определим като:

а) релативизъм, б) антирелативизъм, в) солипсизъм.

2. Разбирането на Хераклит, че човек не може да влезе два пъти във водите на една и съща река можем да определим като:

а) релативизъм, б) антирелативизъм, в) солипсизъм.

3. За изменчивост, и вътрешна противоречивост на нещата,за тъж-дество на противоположностите и преминаването им една в друга говорят:

а) релативистите, б) антирелативистите, в) рационалистите.

4. Разбирането, че покоят е временно, относително състояние. Вечно, абсолютно е само движението, само изменението е релативи-зъм в областта на:

а) гносеологията, б) епистемологията, в) онтологията.

5. Разбирането, че не съществува никакъв покой, никаква устойчи-вост, че съществува само движението, само изменението, е релати-визъм в областта на:

92

а) гносеологията, б) епистемологията, в) онтологията.

6. Разбирането, че морската вода е мръсна за хората и чиста за ри-бите, т.е., че познавателният образ зависи както от обекта, така и от субекта, можем да определим като:

а) релативизъм, б) антирелативизъм, в) реализъм

7. Разбирането, че човек е мярка на всички неща, т. е., че познанието зависи единствено от субекта, не и от обекта, е:

а) релативизъм, б) антирелативизъм, в) реализъм

8. За разлика от умерения релативизъм, при крайния релативизъм се отрича:

а) съществуването на покой, т.е., на устойчивост в нещата, б) съществуването на изменение, на промяна в света, в) възможността за познание чрез сетивата

9. За разлика от умерения релативизъм, при крайния релативизъм се приема, че познанието не зависи от:

а) обекта, б) субекта, в) измененията в субекта и обекта

Сенсуализъм и рационализъмЦитирани имена: Сократ, Платон, Диоген Синопски.

Сетивата или разумът – кое от двете е критерий за истина? На очите си ли да вярваме, когато виждаме как рел-сите на влака се събират в далечината, или на разума, който ни казва, че това не е възможно? Когато се доверяваме на сетивата си, говорим за сенсуализъм. Ако вярваме повече на разума – за рационализъм (лат. ratio - разум).

Запазен е споменът за един спор между Платон и Диоген Синопски. Диоген не приемал Платоновата концепция за съществува-нето на общи (за всеки род и вид неща) първообрази - идеите. Защото сетивата не му показвали нищо подобно. Те му показвали съществува-нето само на отделните неща.

Възражението на Платон: сетива имат и животните, но разум има само човекът. Разумът е по-висшата познавателна способност.

93

Общите същности – идеите, са недостъпни за сетивата, но дос-тъпни за разума. И тъй като той е по-висшата познавателна способност, те са по-висшите същности.

Сенсуалистът (вярващият само на сетивата, вярващ, че именно даннте на сетивата са критерий за истинност) Диоген остава на позициите на обусловения от този сенсуализъм номинализъм – съществува само отделното.

Рационалистът Платон очертава гледната точка на реализма – в структурата на битието общото има по-висок статус от отдел-ното. То е истинското битие, то е истински съществуващото… Разумът контактува с общото, не с отделното.

Тест:1. Убеждението, че трябва да вярваме повече на сетивата, откол-кото на разума, можем да наречем:

а) сенсуализъм, б) рационализъм, в) реализъм.

2. Убеждението, че трябва да вярваме повече на разума, отколкото на сетивата, можем да наречем:

а) сенсуализъм, б) рационализъм, в) номинализъм.

3. Ако един сенсуалист мисли последователно, той би трябвало да е и: а) реалист, б) номиналист, в) рационалист.

4. Ако един рационалист мисли последователно, той би трябвало да е и: а) реалист, б) номиналист, в) сенсуалист.

5. „Рационализъм” и „сенсуализъм” са понятия от областта на: а) онтологията, б) гносеологията, в) семиотиката

6. Термините „номинализъм и реализъм” се използуват в: а) онтологията, б) гносеологията, в) и в онтологията, и в гносеологията

ПлатонизмътСпоред Платон познанието е анамнезис (припом-

няне).

94

Вещите са само несъвършени копия на своите идеални първообрази – ейдосите (идеите). Човешката душа също има ейдетична (идеална) природа. Поради то-ва е неунищожима. Тялото умира, а душата – не. Тя се пре-селва в друго тяло (метемпсихоза). Но след напускането на първото и преди вселяването във второто тяло, душата обитава света на идеите. И вижда идеалните, съвършени образци на всички неща. Какво ново би могла да научи тя в достъпния на сетивата ни свят? Достъпните на сетивата неща са само подражание, несъвършено копие на идеите. А душата вече е “видяла” самите идеи. Сетивните неща могат само да й припомнят това, което вече знае.

Учебна задача:2. Направете кратък конспект на Платоновия диалог „Федон” или

на Платоновия диалог „Менон”. Използвайте следната форма:

Автор: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - Произведение: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - Значими проблеми: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - Основни моменти в разсъжденията на автора: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

95

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Моите бележки към произведението: - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ПерипатетизмътКлючови термини:,форма, материя, първи същности.

Както при всеки последователен мислител, и при Аристотел концепциите за познанието са пряко обусло-вени от концепциите за битието. Онтологията задава

96

параметрите на гносеологията. Ключови в онтологията на Аристотел са катего-

риите “форма” и “материя”. Но първият познавателен контакт – чрез сетивата, не е нито с формата, нито с ма-терията, а с имащите своя форма и материя “първи същ-ности” - отделните неща. Душата, осъществяваща познанието, е форма и контактува с формата на тези неща - познанието е "приемане на формата без материя". Като метален пръстен върху восък се отпечатва външния свят в усещанията ни, оставяйки своя образ. Той не оставя нищо от своята материя, но запечатва своята форма.

Подобно разбиране предполага обективност при познавателните процеси: познанието се определя от обекта, познавателният образ има формата на обекта. Аристотел е един от основоположниците на кореспондентните теории за истината, за която най-важен е момен-тът на съответствие, на изоморфизъм между реалността и нейния познавателен образ.

Причината за познанието на обекта е неговото съществуване, т.е, резултатът от познавателните процеси е детерминиран от външната за съзнанието, обективна реалност. Но познавателната способност е нематериална, ейдетична природа - тя е проява на формата, а не на материята.

Познанието започва с усещането - "страдателно (т. е., па-сивно) състояние", приемане на външното движение. Усещането се оп-ределя от качествата, присъщи на усещания обект, Познанието същест-вува във възможност, усещането е началото на прехода към действи-телност, към осъществеността на познание. усещания са познание за отделните свойства на нещата. Общото усещане събира данните на отделните усещания в едно.

Според Аристотел сетивността и мисленето са качествено различни способности на душата; пряк преход между тях е невъзмо-жен; необходими са свързващи ги способности. Такива способности са паметта и въображението. Те са отслабнали по интензитет усеща-ния. Откъм своето съдържание те се докосват до сетивността. Но те не изискват непосредствен контакт с обекта на познанието; те функционират и когато този обект не е налице. Характеристика, по-при-съща на мисленето, отколкото на сетивността.

Мисленето започва от понятията. Но не остава при тях, а се разгъва в съждения и умозаключения. Понятието е познание за об-щото, същността; закономерното, необходимото. Съждението е връзка

97

между понятията, съответствуваща, ако то е истинно, на връзките в реал-ността. То се отнася до това, притежава ли определен предмет определено свойство или не. Умозаключението е движение на мисълта съобразно структурата на битието, преход от едни връзки към други.

Връзката между общия онтологичен модел на Аристотел и мо-дела на света на познанието става очевидна с разделянето на инте-лекта (ума) на пасивен и активен (пасивно - материята, активно - фор-мата). Пасивният интелект е насочен към сетивните данни. Той е "по-датлив" на усещанията - техните изменения изменят и него. Активният интелект е синтез на формата, действието, целта. Неговата природа е различна. Пасивният интелект осмисля сетивния опит, активният ин-телект създава умопостигаеми форми. Активният интелект не е точно способност на душата; той "идва отвън" и не е пряко свързан с тя-лото. По-късно тази Аристотелева идея ще бъде абсолютизирана в арабския перипатетизъм, от Авицена, чрез идеята за общия за всички хора, един и същ активен интелект. Идея, която трябва да обясни защо математическото знание, фундаменталните понятия и т. н., са еднакви при различните хора. Активният интелект според Аристотел е условие за функционирането на пасивния.

Повторяемостта на усещанията и паметта са в основата на формирането на опита. Опитът е преход към първата степен в познание-то на общото – изкуството.. Към изкуството в по-голяма степен, от-колкото към опита могат да бъдат отнесени знанието и разбирането. Притежаващите изкуство познават причината, а притежаващите опит не я познават. След изкуството идва науката, която за Аристотел е сложно образувание, със свои вътрешни подразделения, със специфичната спо-собност да разлага нещата на съставните им части (диайрезис) - до извли-чане на причините.

Учебна задача:Опитайте се да обясните, какво точно представлява създадената

от Аристотел логика. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

98

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

СкептицизмътЗа творилите след ІІІ в. пр. хр. антични скептици

(гр. “скепсис” – съмнение) данните на сетивата и идеи-те на разума са еднакво неубедителни. Античните скеп-тици са търсили “атараксия” (спокойно, безметежно със-тояние на духа). Път към атараксията е “епохе” (въздържа-нето от съждение). А хората имат основания да се въздър-жат от съждения, защото противоречиви са и данните на се-тивата, и идеите на разума. Противоречиво е и отношението между сетивно и рационално. Противоре-чията между различните източници на информация скеп-тиците описват в своите “тропи” (фигури).

Трудно е да се каже, коя от противоречащите си фундаментални човешки идеи е по-истинна от другите. Всички те изглеждат еднакво убедителни, или напротив – еднакво неубедителни. Затова – “изономия” (равнопоста-веност, равноправие) на идеите. Аргументи “за” и “про-тив” могат да бъдат намерени за всяко твърдение.

СКЕПСИС - СЪМНЕНИЕСКЕПТИЦИЗЪМ – СЪМНЕНИЕ ВЪВ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ЧОВЕШКОТО

ПОЗНАНИЕ

Учебна задача:Потърсете в литературата повече информация за античните

скептици. Опитайте се да отговорите на въпроса, как точно са изг-леждали техните знаменити тропи. Отбележете школата на картата на времето.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

99

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Тест:1. Познанието е анамнезис, т. е., припомняне за:

а) Платон, б) Аристотел в) скептиците от времето на Античността

2. Познанието е „приемане на формата без материя” за: а) Платон, б) Аристотел в) скептиците от времето на Античността

3. Към въздържане от съждения са се стремили: а) Платон, б) Аристотел в) скептиците от времето на Античността

4. Първият познавателен контакт на човека според Аристотел е с: а) формата, б) материята, в) първите същности, т.е., отделните неща

5. Според Аристотел независима от сетивата е работата на: а) пасивния интелект, б) активния интелект, в) паметта

6. Аристотел смята, че по отношение на познанието най-висше е: а) изкуството, б) опита, в) науката

7. „Атараксия”, „епохе” и „изономия” са понятия, характерни за теорията на познанието на:

а) Платон, б) Аристотел в) скептиците от времето на Античността

Рационализъм и ирационализъм.Ключови термини:,сенсуализъм, рационализъм, ирационализъм, патрис-тика, мистицизъм

През Средновековието сенсуализмът не е популя-рен. Основната опозиция в познанието вече не е “сенсуа-лизъм – рационализъм”, а “рационализъм – ирациона-лизъм”. Върхова ценност през този исторически период са 100

познанието за Бога и познанието за човешката душа. Средновековието малко се интересува от науките за природата. Природата е нещо сътворено, тя няма същата ценност като душата и бога. А те са непознаваеми чрез сетивата. Остава разумът. Но достатъчен ли е той?

Търсенето на пътища на познание, различни от сети-вата и разума, наричаме ирационализъм. През Средновеко-вието познанието е “разпънато” между интелекта и търсе-нето на пътища, по-висши от него; между рационализма и ирационализма, между разума и вярата.

Според Аврелий Августин, например, вярата предшества всяко истинно познание за Бога и стои в основата му. Разумът се нуждае от авторитет, който да му посочи пътя. Августин изразява всичко това с максимата: "Вярвам, за да разбирам" - "credo ut inteligam". Теза, пре-потвърдена от Анселм, за когото истинското познание за истинното битие, битието на Бога е "visio beatifica", блажено съзерцание. Но по пътя към "visio beatifica", обусловен от вярата, ние трябва да дадем някакъв рацио-нален образ на представата си за Бога. Образ, който ни позволява да осмис-лим в какво вярваме. Вярата не е нещо обособено от разума. Вярващото разбиране и разбиращата вяра са различни степени на едно и също.

През Средновековието е съществувала и друга концепция – за принципното различие на света на вярата и света на познанието. Вярата има своите правомощия по отношение на познанието на Бога, но по отношение на сътворения от него свят хората постигат истината със силата на дадения им от бога разум.

Може би най-голяма вяра във възможностите на разума откри-ваме при свети Тома – малко са истините на вярата, недостъпни за разума. Бог е сътворил всичко, включително и човешкия интелект. И Бог е дал на този интелект способността да разбира и сътворения свят, и божиите неща, освен може би някои от божиите тайнства, достъпни само за вярата…

През Средновековието истинността на познанието е произ-водна от истинността на битието. В йерархията на битието най-горе стоят духовните същности, а над всички тях – Бог. Еднородната с тези духовни същности човешка душа се стреми към тях, и се опитва да ги познае.

В основата на гносеологическия въпрос за истинността на познанието стои онтологическия въпрос за истинността на същест-вуващото. Според Анселм, например, нещата, към които се стремят познанието и волята ни, са истинни, когато в тях е осъществен

101

намиращия се в Божия интелект техен първообраз. Ако истината в познанието, вярата, чувствата ни се дължи на съответствие с не-щата, то истинността на нещата се дължи на съответствието им с техния божествен първообраз.

СЕНСУАЛИЗЪМ – КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ Е ПОЗНАНИЕТО ЧРЕЗ СЕТИВАТА

РАЦИОНАЛИЗЪМ – КРИТЕРИЙ ЗА ИСТИННОСТ Е ПОЗНАНИЕТО ЧРЕЗ РАЗУМА

ИРАЦИОНАЛИЗЪЗМ – СЪЩЕСТВУВАТ СРЕДСТВА ЗА ПОЗНАНИЕ, ПО-МОЩНИ И ОТ РАЗУМА

Учебна задача:Потърсете в литературата повече информация за средновековния

християнски мистицизъм. Опитайте се да обясните характерните за него представи за познанието. Отбележете поне някои от значимите имена на картата на времето.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Тест:1. Търсенето на пътища, по-висши и от сетивата, и от разума, мо-жем да наречем:

а) сенсуализъм, б) рационализъм, в) ирационализъм

102

2. Да се стремиш към познание, уповавайки се главно на вярата – това е:

а) сенсуализъм, б) рационализъм, в) ирационализъм

3. Средновековните мислители смятат, че на първо място стои: а) истинността на битието, б) истинността на познанието, в) истинността на думите

Емпиризъм и рационализъмПрез Новото време ирационализмът не е популя-

рен, а опозицията “сенсуализъм – рационализъм” заема подчинено положение спрямо опозицията “емпиризъм – рациона лизъм”. През Новото време се спори за посоката на движение на познанието – от фактите, разкривани от сетивния опит към обобщенията, създавани от разума - ем пиризъм, или напротив – от достъпните само на разума универсални (всеобщи) истини, към обяснението на фактите, извлечени от опита - рационали зъм .

Около формиралите се във връзка със спора за посоката на позна-нието (от опита към разума, или обратно) концептуални ядра, се натруп-ват противоположни решения на фундаментални проблеми Решения, из-разявани с опозициите номинализъм – реализъм; сенсуализъм – рацио - нализъм; ан тиаприоризъм – априоризъм; индуктивизъм – антиин - дуктивизъм и т. н, Тези концептуални ядра формират идеологиите (док-трините) на емпиризма и рационализма.

Емпиризмът: ако всяко истинно знание започва със сетивния опит, с фактите, то знанието, наследено от историята на науката, няма стойност (то не е извлечено непосредствено от фактите). Няма стойност и знанието, получено от други хора, но непроверено от нас. Ако всяко зна-ние се извлича от сетивния опит, то в разума не съществуват предшес-твуващи опита (априорни) знания – антиаприоризъм. В сетивния опит откриваме само отделни неща. “Общите същности” са човешка конструк-ция, мисловна или словесна (номинализъм).

За рационалисткото мислене напротив, истинското познание е познание за общото (реализъм) – за универсалните същности, за все-общите закони. Общото наистина съществува, и идеите за него играят фундаментална роля в познанието. Но в сетивния опит няма нищо уни-версално, нищо всеобщо. Знанието за общото е заложено в разума и

103

предшества знанието, идващо от сетивния опит (априоризъм). Зна-нието за общото е истинно и съответствува на това, за което е знание (тъждество на мислене и битие).

От опита към разумаКлючови термини: , индуктивна логика, дедуктивна логика.Цитирани имена: Френсис Бейкън.

Според Френсис Бейкън науката трябва да скъса и с идващите от миналото теории, и с думите, които не означа-ват нищо. Тя трябва да изследва самите неща. Да се основа-ва на емпиричното знание, на наблюдението и експери-мента. Правилният път на познание е от разкриваните в опита факти към създаваните от разума понятия и теоретични конструкции. Но това изисква логика, раз-лична от дедуктивната. Не логика, която проектира общи понятия и твърдения върху конкретните емпирични факти, за да ги обясни, а логика, която извлича общото от отделните факти –индуктивна логика.

Учебни задачи:1. За какви идоли (призраци), стоящи на пътя на познанието,

между човека и истината, говори Френсис Бейкън?- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

104

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

2. Опитайте се да обясните, какво точно представлява създадената от Френсис Бейкън логика. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

От разума към опитаКлючови термини:,аналитична логика.Цитирани имена: Рене Декарт.

Рене Декарт, напротив, е бил убеден, че познанието ни трябва да тръгва не от отделните факти, а от общите, вродени, безспорно истинни идеи на разума. Неговата ме-тодология е рационалистка; неговата теория на позна-нието – също. Логиката му - традиционната за рациона-лизма аналитична (дедуктивна) логика.

Всички свои концепции Декарт извежда от принципа на методо-логическото съмнение. Истинското познание трябва да започва от нещо, в което не можем да се съмняваме, от някакво безспорно знание, основа на всичките ни по-нататъшни разсъждения. Възможно е да се съмнявам във всичко, освен във факта, че се съмнявам. Но да се съмня-ваш означава да мислиш. За да мисля, аз трябва да съществувам. Мисле-нето доказва съществуването на това, което мисли, и се превръща в не-гово основно определение. "Мисленето е атрибут, който ми принад-лежи; единствено той не може да бъде отделен от мен. Аз съм, аз съ-

105

ществувам: това е сигурно". … “Cоdito, ergo sum.” Но както няма мис-лене без мислещо, така няма и мислене без това, за което се мисли. Поне част от нещата, за които мислим, не са еднородни с мисленето – те са материални, те са тела. Още във вътрешната структура на тази реф-лексия е зададен определен порядък: от мисленето към телата (т. е. към сетивността, към фактите на опита). Този порядък, следват и епис-темологията, и логиката, и методологията на Декарт.

Априорното знаниеКлючови термини:,априори, апостериори.

Най-същностното, най-значимото знание според Декарт не се извежда от опита – то е част от конст-рукцията на разума и има характера на “вродени идеи”. Логиката е инструмент за проверка на истинността на умо-заключенията ни, а не за извеждането им от фактите.

Вроденото, априорно, предшестващо всеки опит знание съответствува на това, за което е знание. Мисленето е тъждествено на битието. Съдържанието на мислите се определя от техния произ-ход. Декарт разделя идеите на три вида: "едни от тези идеи са ро-дени заедно с мен, други са ми чужди и идват отвън, а трети са съз-дадени и измислени от самия мен”. Дошлите отвън, чрез сетивния опит идеи не съдържат всеобщото, необходимото, закономерното в себе си. Те нямат голяма стойност за познанието. Създадените от човека рожби на въображението и фантазията – още по-малко. Най-значими за познание-то са “родените заедно с мен”, априорни (предшестващи всеки опит) вродени идеи.

АПРИОРНО – ПРЕДШЕСТВАЩО ОПИТААПОСТЕРИОРНО – СЛЕДВАЩО ОТ ОПИТА

АнтиаприоризмътЦитирани имена: Джон Лок.

Контратезата на Декартовия рационализъм е ем-пиризмът, отхвърлящ съществуването на вродено, предшестващо опита знание. И според Джон Лок един-ствен обект на човешкото познание са идеите. Но всич-ки идеи, които Декарт обявява за вродени, имат своя произход в опита. Интелектът (разумът) е “tabula rasa”

106

– “чиста дъска”, върху която само опитът пише. Вродени идеи не съществуват.

Първоизточникът на всички човешки знания, на цялото съдър-жание на съзнанието според Лок са усещанията, а те са резултат или от въздействието на външна за духа реалност, или от наблюдения върху собствената му дейност. Опит с усещанията, предизвикани от външни идеи и опит с усещанията, предизвикани от ставащото вътре в нас. Опитът може да бъде разделен на вътрешен и външен. Вътреш-ният е опит на душата, свързан с нейната собствена рефлективна дейност, с работата на духа над собствените му идеи.

Учебна задача:Потърсете повече информация за времето, през което е работил

Джон Лок, за специфичната култура и значимите исторически събития от това време, за идеите на Лок за познанието. Запишете най-важното. Отбележете името му на картата на времето.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Рационализмът на Лайбниц“В интелекта няма нищо … освен самия инте-

лект…” Според Декарт най-значимото в интелекта, в разума, са неговите “вродени идеи”. Според Лок в инте-лекта няма нищо, което да не е дошло отвън. И според

107

Лайбниц в интелекта няма нищо - освен самия интелект. Ключовия за спора между емпирици и рационалисти проблем - съществува ли априорно знание, Лайбниц реша-ва също като Декарт – да, съществува.

Но за разлика от Декарт, Лайбниц не мисли, че веч-ните истини са дадени в душата ни ясно и отчетливо. Веч-ните истини не се извличат от сетивното познание. Но то "провокира ума" да ги извлече. Сетивата не са до-статъчни, за да ни доставят всички знания, те дават само отделни примери, т. е. частични истини.

Необходимите истини - такива, каквито ги намираме в чистата математика, имат принципи, чието доказване не зависи от примери, следователно и от сетивата. Логиката, метафизиката, етиката и т. н., са пълни с подобни истини. Тяхното доказване може да става само чрез вът-решни, вродени принципи. Съществуват два типа истини: на факта и на разума. Истините на разума са необходими и тяхната противопо-ложност е невъзможна; истините на факта са случайни и тяхната противоположност е възможна. Необходимата връзка между сетив-ните явления не е физическото взаимодействие, а логическата връз-ка, която се разкрива като закон на съществуване на материалния свят. Но мисленето за него е невъзможно без включване на данните на сети-вата в зададените от разума логически фигури, в "законите на разума".

Тъждеството на мислене и битие.Цитирани имена: Рене Декарт, Бенедикт Спиноза.

Основен принцип на всяка рационалистическа фи-лософия е принципът за тъждество на мислене и битие. Вродените идеи (а и всички априорни конструкции на разума) биха били безполезни, ако не разкриваха истината за това, за което са идеи; ако не бяха тъждествени с обхващаното от тях битие.

Според Декарт истинността на идеите не е в тях самите, а в съответствието им с това, до което се отнасят. Идеите са такива, каквито са. И доколкото ги възприемаме непосредствено, като наши соб-ствени идеи, няма защо да се съмняваме, че те са това, което са. Когато обаче ги разглеждаме като образи на нещо друго, те могат да бъдат истинни или неистинни; могат да бъдат образи на нещо съществува-що, или, напротив, да ни заблуждават, че това, което изобразяват, 108

действително съществува. Но Бог, вложил в разума определени, “роде-ни заедно с мен”, априорни идеи, едва ли ни мами за истинската същ-ност, за природата на онова, до което те се отнасят. Тези идеи тряб-ва да съответствуват на нещата, за които са идеи. Критерий за истинност e яснотата и отчетливостта на идеите. Вродени са всички идеи, които са ясни и отчетливи. На ясните и отчетливи "вро-дени идеи" съответствуват определени, различни от тях, действително съ-ществуващи същности.

Принципът на тъждество на мислене и битие Бенедикт Спиноза изразява с думите: “Редът и връзките на моите мисли за не-щата са същите, като редът и връзките на самите неща”.

РепрезентационизъмЦитирани имена: Джон Лок.

Схващането, според което нашето познание е поз-нание не на самите неща, а на представящия ги в съзна-нието ни образ или знак; концепцията, че нашето позна-ние не може да премине отвъд представящите нещата образи и знаци, че то не се докосва до самите неща, на-ричаме "репрезентационизъм".

Репрезентационизмът изисква стриктно различаване на су-бективното от обективното. Проблемът е доколко съществува съответствие между образите на нещата и самите неща. За Хобс, например, наличното в сетивата не е действителен образ на породи-лото го.

Ключова в теорията на познанието на Джон Лок постановка е: "идеи в съзнанието, качества в телата". "Идеите в ума" се дължат на качествата на материалните образувания, на „телата”, с чието познание се занимава умът. Повечето от идеите в съзнанието обаче не приличат на нещата, за които са идеи и които съществуват извън нас. Простите (не-разложими повече на съставни части) идеи, съответстват на тия качества при условие, че ги разглеждаме като техен знак, а не като техен образ. Проблемите възникват при комбинирането на простите идеи в сложни. Защото то се осъществява не благодарение на връзката между качествата на самите неща, а благодарение на асоциативната дейност на ума, т.е. няма съответствие между отношенията между нашите идеи и отношенията във външната за ума реалност.

Учебна задача:

109

Потърсете в литературата информация за идеите на Томас Хобс за познанието. Запишете най-важното. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ПрезентационизъмПрезентационизъм е схващането, че ние познаваме

самите неща, а не някакъв препредставящ ги в съзнание-то ни образ или знак; т. е., че познанието на нещата и изграждането на техния познавателен образ (сетивен или мисловен), е едно и също. Презентационизмът не търси опосредстващо звено между нещата и познанието за тях.

Презентационизмът на Беркли.Приели веднъж, че познанието е познание на собствените ни

идеи, а не на това, за което те са идеи, че познанието не може да излезе извън границите на собственото ни съзнание, ние губим каквато и било възможност да търсим съответствие или несъответствие на идеите с реал-ността. Затова репрезентационизмът на Лок закономерно поражда свое-то отрицание – пре зентационизма на Беркли.

Беркли е съгласен с предшествениците си, че умът има пред себе си само идеи. Но докато според Декарт и Лок например, тези идеи представят нещо друго, различно от себе си - неща, съществуващи вън и независимо от ума, то според Беркли зад идеите на човешкия дух

110

не стои нищо материално, нищо независещо от духа, нищо различно от тях самите. Ние познаваме самите неща, но тези неща са идеи.

Идеята според Беркли не може да изобразява някакъв външен за духа предмет, понеже, за да може едно нещо да изобразява друго, то тряб-ва да му прилича - а идеята може да прилича само на идея. "Как може това, което е сетивно, да прилича на това, което е несетивно?" "Единственото, което ние знаем или възприемаме, са нашите собствени идеи." .... сетивните неща не могат да съществуват другояче освен в моя ум или дух." Невъзможно е човек да не познава собствените си усещания - и заложения в тях от Бога порядък. За Беркли светът не е просто познаваем. Той е познат със самото си съществуване. ако нещата съществуват под формата на мои усещания, ако това, което не мога да контролирам се дължи на заложения от Бога, но в моите усеща-ния порядък, то как мога аз да не познавам собствените си усещания?

Номинализъм и реализъмАко познанието започва от сетивния опит, то в

основата му стоят отделни неща, и общите идеи са само конструкции на разума или общи думи, които не съответ-стват на нищо. Напротив, ако в основата на познанието стои разумът, чието истинно съдържание са общите и необходими идеи, ако истинността на тези идеи се посту-лира чрез принципа за тъждество на мислене и битие, то ролята на общото за познанието е основополагаща.

Очерталата се опозиция между емпирици и рацио-налисти ги разделя не само по отношение на въпросите, свързани със сетивата и разума, съществуването или несъществуването на априорно (предшестващо всеки опит) знание и т. н., но и по отношение на въпроса за сми-съла на общите идеи. Разделение, очертаващо опозицията “номинализъм – реализъм”.

При реализма увереността, че общото съществува не само в езика и човешката мисъл, превръща това общо в цел на познанието и прави значими "общите идеи”. Напротив, номиналисткото схващане, че реално е само отделното, че общото е фикция, води до възгледа, че идеите за общото в нещата са безполезни.

111

Тест:1. В центъра на дискусиите за познанието по време Античността стои проблемът за отношението между:

а) сетивата и разума, б) разума и вярата, в) опита и разума.

2. В центъра на разбиранията за познанието по време на Средновеко-вието стои отношението между:

а) сетивата и разума, б) разума и вярата, в) опита и разума.

3. В центъра на дискусиите за познанието през Новото време стои проблемът за отношението между:

а) сетивата и разума, б) разума и вярата, в) опита и разума.

4. Дискусиите върху човешкото познание по време на Античността разделят философите на:

а) сенсуалисти и рационалисти, б) рационалисти и ирационалисти, в) емпирици и рационалисти.

5. Дискусиите върху човешкото познание по време на Античността разделят философите на:

а) сенсуалисти и рационалисти, б) рационалисти и ирационалисти, в) емпирици и рационалисти.

6. Дискусиите върху човешкото познание по време на Античността разделят философите на:

а) сенсуалисти и рационалисти, б) рационалисти и ирационалисти, в) емпирици и рационалисти.

7. Спорът между емпирици и рационалисти е спор: а) за пътя на познанието – от опита към разума или от разума

към опита, б) дали познанието се осъществява само чрез опита или само

чрез разума в).дали емпиричното познание е познание чрез сетивата или чрез

разума .8. Ако един емпирик мисли последователно, той е и:

а) сенсуалист, б) рационалист, в) реалист.

9. Ако един рационалист мисли последователно, той е и: а) номиналист,

112

б)реалист, в) антиаприорист

10. Ако един емпирик мисли последователно, той не може да бъде: а)реалист, б) номиналист, в) сенсуалист

11. Ако един рационалист мисли последователно, той не може да бъде:

а) номиналист, б) реалист, в) антиаприорист

12. Тъждеството на мислене и битие не се приема от онзи, който мисли като:

а) антиаприорист, б) реалист, в) рационалист.

13. Съществуването на знание, предшестващо всеки опит, се приз-нава от:

а) антиаприористите, б) емпириците, в) рационалистите.

14. Съществуването на знание, предшестващо всеки опит, се приз-нава от:

а) антиаприористите, б) емпириците, в) реалистите.

15. Знанието, предшестващо всеки опит, наричаме: а) априорно, б) апостериорно, в) емпирично.

16. Познанието, осъществявано чрез опита, наричаме: а) априорно, б) апостериорно, в) рационално.

17. Дедуктивните методи биха били предпочетени от индуктивните от всеки последователно мислещ:

а) емпирик, б) рационалист, в) номиналист.

18. Индуктивните методи биха били предпочетени от индуктивните от всеки последователно мислещ:

а) емпирик, б) рационалист,

113

в) реалист. 19. Презентационизъм наричаме разбирането, че:

а) ние познаваме самите неща, а не техния образ или знак, б) познанието ни не се докосва до самите неща, то „работи” със

представящия ги образ или знак в съзнанието ни; в) разбирането, че „знак” и „образ” е едно и също.

20. Презентационизъм наричаме разбирането, че: а) ние познаваме самите неща, а не техния образ или знак, б) познанието ни не се докосва до самите неща, то „работи” със

представящия ги образ или знак в съзнанието ни; в) разбирането, че „знак” и „образ” е едно и също.

21. По своите убеждения Джордж Беркли е: а) презентационист, б) репрезентационист, в) нито едното, нито другото

114

Доц. д-р Катя Личева

ФУНДАМЕНТАЛНИ АКСИОЛОГИЧЕСКИ И ЕТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ

Науката “аксиология”Ключови термини: аксиология, ценности, етически концепции.

Науката, която се занимава с ценностите, се на-рича „аксиология” (гр. a&ia - ценност и logos – мислене). Каква е природата на ценностите? Те са материални или напротив - идеални същности? Съществуват ли обективно? И още много, въпроси, чиито различни, по-някога диаметрално противоположни отговори ни во-дят към аксиологическите теории, израснали върху раз-лични философски платформи.

ЦенностКлючови термини: ценност, хуманитарни науки.Цитирани имена: Клакхон.

В житейския, всекидневен смисъл на думата, цен-ност е това, което притежава “полезно свойство”. Ценност е всяко нещо, което е значимо за хората. Цен-ност е всичко, което отстояваме, чрез което оценяваме и приемаме или не приемаме другите хора, както и самите себе си. Ценностите се надстрояват над видимия свят и са белег на човешко културно присъствие. Те се създават в условията на всекидневието, но смисъл им дава само раз-бирането за “мястото на човека в космоса” – в порядъка на обитавания от него свят. В ценностите се проявява връзката на човека с непреходното в неговия живот. С това, което дава смисъл на съществуването му. Но ценно-стите са и част от практическите нагласи на хората.

115

Проблемът за ценноститев хуманитарните и социалните науки

Ключови термини: ценностни ориентации, нагласи, модели на поведе-ние, соционормативна култура, есенциални, екзистенциални.

Понятието “ценност” е ключово за разбирането на човека и об-ществото. Проблемът за ценностите е една от главните пресечни точки на различните хуманитарни и социални науки и основа за конвергенция на човешкото познание. Според американския културолог К. Клакхон аксиологията играе “мостова” роля, защото обединява най-различни изследвания: от полеви етнографски проучвания до експерименти в ин-дивидуалната и социалната психология; от отчитане на икономичес-ките параметри до анализ на политическите идеологеми; от естети-ческите и етически оценки до философията на езика, семиотиката и прагматиката...

В хуманитарните и социални науки терминът „ценност” се употребява с най-различно значение. Но изследователите са единодуш-ни: че ценностите са свързани както с нормативните (задаващи норми-те, правилата), така и с екзистенциалните (свързани със съществуване-то, житейски) изказвания, и че изучаването им е ключ към разбирането на закономерностите и характера на отношенията между индивида и обществото, между личността и културата, включително и нрав-ствената култура.

В американските социална психология и социология най-влиятел-но е схващането за ценностите като част от социо-нормативната култура на обществото, групата, личността. Счита се, че ценност е не само това, което човек желае, но и онова, което той смята, че трябва да се желае. Всеки предполага, че това, което той смята за ценност, е ценност и за всички останали.

Аксиологическите концепции и техниятфундамент

Всяка от значимите - универсални или поне споделяни от много хора човешки ценности, е нещо общо за споделящите я.. Всяка от уни-версалните човешки ценности е категория за аксиологията. Катего-рия е и „ценност” – общото във всички универсални човешки ценно-сти. Затова и върху проблема за ценностите се проектира фундамен-талния за всяко разбиране на общото проблем – за онтологическия и познавателния му статус.

Реализмът в аксиологията – схващането, че ценностите съще-ствуват обективно реално, че те съществуват независимо от това, дали знаем или не знаем за тях, аксиолозите наричат “аксиологически обекти-визъм” (т. е., обективизъм в аксиологията) Но тъй като всяка фунда-

116

ментална теория има своя понятийно-терминологична система, ще срещ-нем и термините “етически обективизъм”, “ценностен абсолюти-зъм”, “ценностна метафизика”...

Концептуализмът – схващането, че общото съществува само в човешкото съзнание, че то е продукт на човешкото съзнание, че то е су-бективна реалност, проектирано върху аксиологията, наричат „аксио-логически субективизъм” (т. е., субективизъм в аксиологията). Съще-ствуват и други термини за обозначаване на същото – напр. “етически су-бективизъм”.

И в рамките на този начин на мислене, който нарекохме „аксио-логически обективизъм”, и в рамките на начина на мислене, обозначен като „аксиологически субективизъм”, се прави неявното предположе-ние, че ценностите са нещо постоянно, устойчиво, чиято природа може еднозначно да се определи, и се спори именно за природата им - обек-тивни или субективни са те.

Релативизмът (поставянето на акцента не върху устойчивото в нещата, а върху тяхната относителност; поставянето на акцента не вър-ху самите неща, а върху техните релации, т. е., отношения) съществува като начин на мислене и в аксиологията. Аксиолозите го наричат “аксиологически релационизъм”...

Аксиологически обективизъмКлючови термини: аксиологически обективизъм, онтологическа струк-тура на действителността.Цитирани имена: Платон, Тома Аквински, Лайбниц.

Аксиологически обективизъм наричаме мисленето, за което ценностите съвпадат с онтологическата струк-тура на действителността. Този начин на мислене разбира ценностите като обективно качество, присъщо на всичко съществуващо или като независещи от човека същности.

Вид аксиологически обективизъм е например, фундамента-листкият подход в аксиологията, третиращ ценностите като извън-опитни и самостойни духовни продукти, съществуващи сами по себе си, вечни и неизменни.

Разбирането за ценностите като за обективно –реални, идеални същности

С учението на Платон. в европейската култура се налага схваща-нето, че ценностите са интелгибилни (идеални, духовни, само мис-

117

лими, но ненаблюдаеми) същности. Това схващане е в основата на всяка теологична (религиозна) етика. И при Платон, и при последователя на Аристотел свети Тома Аквински, ценностите не са равностойни, а имат своя йерархия – подредени са от низше към висше. Така е и при Лайб-ниц. При всички тях порядъкът на ценностите е порядък на света.

Аксиологически субективизъмКлючови термини: аксиологически субективизъм, релативистки подход в етиката, етически индивидуализъм, индетерминизъм, антиномия.Цитирани имена и школи: Киркегор, Шопенхауер, Сартър, Бердяев, Спи-ноза, Сантаяна, Мур, Хеър, екзистенциализъм, неопозитивизъм.

Рационалност (разумност) и избор на ценности – така се проявява антиномията (неразрешимото противо-речие) “познание-ценности” при аксиологическия и ети-ческия субективизъм. Ценността е субективна креация (творение на субекта). Тя е субективно преживяване, про-екция на противоречивия вътрешен свят на индивида. През ХХ век така разсъждаваха, например, екзистенциалисти-те и неопозитивистите.

Киркегор и Шопенхауер например приемат, че ценностите са продукти на човешката интуиция, разкриващи се в условията на абсо-лютна свобода на личността, т.е. те смятат, че не съществуват обек-тивни, независещи от човека ценности. Според тях индивидът сам “твори” ценностите. Други двама мислители - Сартър и Бердяев, отхвърлят съществуването на какъвто и да било обективен аналог на ценностите и ценностния порядък. Те разглеждат ценностите като прояви на субективния дух, реализиращ себе си в “отворения проект” на света. Според Сантаяна ценността по начало е ирационална, тя възниква от “жизнения импулс” и няма битие извън възприемането и оценката. Неопозитивистите достигат до идентични изводи - тезата за т.нар. “натуралистическа заблуда” (“natural fallacy” на Дж. Мур). Р. Хеър, например, подчертава необусловеността на моралния избор. Чо-векът сам “кове” или “прави” своята същност.

Бенедикт СпинозаКлючови термини: добро и зло, отношение, желание.Цитирани имена: Спиноза.

Бенедикт Спиноза пита дали доброто и злото са такива сами по себе си, или нещата получават качествата „добро” и „зло” поради

118

отношението ни към тях. Спиноза постулира, че не съществува благо извън желанията на хората: “ние се стремим към нещо, желаем го, до-могваме се до него, пристрастяваме се към него, не защото го считаме за добро, а напротив, ние затова считаме нещо за добро, понеже се стремим към него, домогваме се до него, пристрастяваме се към него”.

Кант и неокантианцитеКлючови термини: човек, обусловена и абсолютна ценност.Цитирани имена и школи: Кант, Лотце, Винделбанд, Рикерт, Шелер, Хартман, неокантианство, Баденска школа.

Кант първи в модерната европейска философия употребява и обосновава самото понятие “ценност”. Той изказва идеята, че цен-ността произтича от съприкосновението с човека. И че самият човек е висша цел и абсолютна ценност. Нещата според него притежават само обусловена ценност, те са средство за задоволяване на човешките склонности и потребности.

Ценностните концепции на неокантианството (най-вече Ба-денската школа) се основават на Кантовото противопоставяне между теоретическия и практически разум. Първото разгърнато учение за ценностите е създадено от неокантианеца Х. Лотце. Също като Кант, той поставя ценностите по-високо от битието - те имат висш сми-съл и дължим характер. Според ученика на Лотце, Винделбанд, всяка ценност е цел сама по себе си, към нея се стремят заради самата й същност, а не заради материален интерес, изгода или удоволствие. Цен-ността не е реалност, а идеал. Рикерт пък смята, че въпросът за сми-съла на живота е въпрос за значимостта на ценностите. „Ценнос-тите - пише Рикерт - не се отнасят нито към областта на обек-тите, нито към областта на субектите. Те образуват съвършено самостоятелно царство, лежащо отвъд субекта и обекта. Филосо-фията започва там, където и когато е налице проблемът за ценнос-тите”.Според М. Шелер и Н. Хартман източникът на ценностите не е в разумната воля, а в емоционалните актове. М. Шелер дори създава “материална етика” на ценностите и емоциите. За Шелер “видимите” в благата ценности не следва да се отъждествяват с природата на самите неща. Те са вечни, абсолютни - “съществуват за едно “чисто” чувстване ... независимо от същността на сетивността и от същността на живота”. Според Шелер ценностите формират “система на аксиологическите предпочитания” и се изразяват с “чувството за ценност” и са подвластни на “логиката на сърцето”. А според “критическата онтология” на Н. Хартман познанието на действителността не може да даде оправдание, нито обосновка на ценностите, тъй като те са ни дадени а priori.

119

Аксиологически релационизъмКлючови термини: аксиологически релационизъм, обект - субект, отно-шение.

Алтернатива на аксиологическия обективизъм и ак-сиологическия субективизъм е аксиологическият релацио-низъм. Начин на мислене, според който ценността не е нито само обект, нито само субект, а обект-субект. Тя е значимост на обекта за субекта. Ценността е способно-стта на обекта да задоволява потребностите на субек-та. Субектът утвърждава обекта като ценност благода-рение на качеството му да бъде полезен и необходим. Цен-ността е заинтересованото отношение на личността, социалната група, обществото към явления, неща, вещи, хо-ра и отношения. Ценността няма независимо от обекти-те битие. Но и обектите, взети сами по себе си, не при-тежават ценност. Ценността се формира при въвличане на вещите в света на културата, в практическата или теоретическата дейност на човека, чрез отношението между субекта и обекта.

Тест1. Аксиологията се занимава с:

а) човека; б) морала; в) ценностите.

2. Ценностите са “обективни същности” според: а) аксиологическия абсолютизъм; б) аксиологическия субективизъм; в) аксиологическия релационизъм.

3. Ценностите са “проекция на вътрешния свят на човека” според: а) аксиологическия абсолютизъм; б) аксиологическия субективизъм; в) аксиологическия релационизъм.

4. Предшественик на абсолютивистката методология е: а) Талес; б) Платон; в) Аристотел.

5. Към етическия субективизъм се отнасят схващанията на: а) Кант; б) Спиноза; в) Мур.

120

6. Разбирането, че ценността произтича от съприкосновението с човека като ценност и цел принадлежи на:

а) Спиноза; б) Лайбниц; в) Кант.

7. Аксиологическият релационизъм утвърждава, че ценността е в: а) отношението между обекта и субекта; б) разумната воля; в) емоционалните актове на човека.

Ценности и самоопределениеКлючови термини: светоглед, ценностна ориентация, жизнена позиция, вярвания, мотивация, метацели.

Ценностите са може би най-значимия компонент на всяко разбиране за света. А разбирането ни за света, в който съществуваме, задава разбирането за мястото ни в него и за мащабите на отговорността, която носим. Хо-рата се стремят да определят себе си, утвърждавайки своята ценностна ориентация. Личностното съществуване е не-мислимо без ценности. Те са стимулите за изява на им-пулсите, движещи и управляващи човешкия живот. Цен-ностите придобиват смисъл на вярвания, те се възприемат далеко не само рационално

Ценностите са “абстрактни идеали, ... представящи личност-ните вярвания за идеалните начини на поведение или идеалните крайни цели на съществуването”i. Близко до това е разбирането, под-чертаващо а и връзката на ценностите с типа мотивация - те са “же-ланите общи цели”, които служат като водещи принципи с различна значимост за човешкия живот.

Ценности и потребностиКлючови термини: потребности, мотиви, поведение, полезност, значение.

Всяка ценност задоволява определени потреб-ности. Но и самите потребности (а и интересите) на хората се формират под влияние на техните ценности. Всяка ценност може да се превърне в мотив за опреде-лено поведение.

121

БлагоКлючови термини: благо, добро, морални ценности, морално благо.

Във философията, етиката и теологията, ценно-стта се разглежда като благо, защото води към добро. Към нея се стреми всеки - съзнателно или подсъзнателно. Тя е жизнена необходимост. “Благо” е обобщеното по-нятие за “ценност”. Съвкупността от моралните цен-ности, взети заедно се отъждествяват с доброто, с „мо-ралното благо”. Понятието “добро” снема съдържанието на аксиологическата категория “благо” (ценност).

Истина и ценностНе съществува критерий, който да верифицира пряко ценностните

съждения като истинни или пък да доказва тяхната неистинност. Това е обусловено от самата природа на ценностите.

Тест1. Не е правилно определянето на ценността като:

а) благо; б) полезно свойство; в) идентична с нормата.

2. Отъждествяването на ценността с вярванията има: а) рационален характер; б) обективен характер; в)ирационално звучене.

3. Ценностните съждения са: а) истинни; б) неистинни; в) не подлежат на директна верификация.

ОценкатаВсяка оценка е съждение или изказване за някаква

ценност. Оценката е винаги субективна. Ценността е благо за човека – субект; той оценява обектите като ценни. Оценката е особен род отношение. Оценките да-ват знание не за обекта сам по себе си, а за обекта, вклю-чен в съзнателната дейност и целенасоченото поведе-ние на човека.

122

Социалните ценностиОсобен статут в аксиологията има понятието “со-

циална ценност”. В известен смисъл всички ценности са социални – те са продукт на съвместен обобщен опит, изразяват интересите на определена общност, поставят ин-дивидите в отношение един към друг. Човекът е обществено същество - дори изграждането на дълбоко личностните му цели и ценности е опосредствано от връзката с другите членове на общността.

Ценностите са вплетени в различни социални прак-тики, затова говорим за икономически, обществено-политически, научни, битови, професионални и т. н. Ценности. Но постигането на обществено благо в най-го-ляма степен е заложено в моралните ценности.

Осъзнаване на ценноститеСъществуват различни нива на осъзнаване на ценностите. Ня-

кои ценности са предимно спонтанни, възприемани по силата на ня-какво влечение, внушение, инстинкт, докато значимостта на други се разбира и осмисля напълно. Независимо дали са осъзнати или не, реал-ни, декларирани или желани, ценностите се явяват носители на смисъл. Те мотивират и направляват човешкото поведение.

Поддържащи и развиващи ценностиСпрямо човека ценностите са поддържащи и развиващи.

Поддържащите почиват върху първично необходимото, върху това, което засяга живота ни и статуса ни в социалната общност. Развиващите ценности са свързани с разгръщането на възможностите, които при-тежаваме, с усъвършенстването, с формирането на интелекта и етиката ни.

Консервативни и либерални ценностиДелим ценностите и на консервативни (конвенционални) и либе-

рални (модерни).Консервативните ценности - морални, културни, естетически,

политически, професионални и т. н., се формират в условията на продъл-жително съществуване на общността. Техни основания са доказаната полезност, ефективност, общоприетост. При консервативните ценности се залага на инерцията на масовото съзнание и вярата в традиционни идеа-

123

ли. На стереотипното, провереното, сигурното. В тях намира място мора-лът, определян в духа на традиционното мислене.

Либералните ценности се лансират в условията на модерните, високо развити общества. Те имат нетрадиционен характер и разкриват новото отношение към действителността, сложността на съвременното мислене, променените потребности. Акцентът при тях е върху откри-тостта, неформалността на връзките, отговорността, творческите изяви, удовлетвореността, самочувствието, ентусиазма, въображението, интуи-цията, тоталната нагласа към реорганизация. Алвин Тофлър обвързва ли-бералните ценности с “третата вълна” като етап от развитието на цивили-зацията. Според един от представителите на Римския клуб - Едуард Пес-тел, либералните ценности са решаващо условие за развитието на обществото, построено върху пазарните принципи и политическия кон-сенсус.

Инструментални и терминални (гранични)ценности

Друго деление на ценностите е на инструментални и терминал-ни (гранични). Инструменталните ценности са “средство” за постигане на други ценности и обикновено се свързват с всекидневието. Терминални ценности са „добро”, „чест”, „свобода”, „красота”, „истина”, „справед-ливост”, „щастие”. Те са ценности “сами по себе си”, защото разбирането им е ключ към нравствените образци на поведение и етически осмисле-ния начин на живот. Те са основополагащи. Но и доброто, и честта, и сво-бодата, и всички останали терминални ценности биват разбирани различно.

Проблемът за терминалните ценности е ключов за етиката. Но той е тясно свързан с проблема за инструменталните ценности. В морал-ния живот предмет на регулация са не само целите, но и средствата за тяхното постигане. Отношението “цел-средства” е един от “вечните” етически проблеми.

Тест1. Около стереотипността и сигурността гравитират:

а) консервативните ценности; б) либералните ценности; в) универсалните ценности.

2. Либералните ценности имат непосредствено отношение към: а) трансценденталната същност; б) доказаната полезност; в) нестандартното мислене.

3. Когато ценностите изпълняват ролята на средство за постигане на други ценности и цели, те се наричат:

а) терминални; б) либерални;

124

в) инструментални.4. Терминалната ценност притежава:

а) стойност сама по себе си; б) обусловена стойност; в) отрицателна стойност.

5. “Свобода”, “чест”, „истина”, “справедливост”, “щастие” са: а) терминални ценности; б) инструментални ценности; в) трансцедентални ценности.

Ценностна системаКлючови термини: ценностна система, йерархични равнища, ценностен избор.

Разнородните ценности формират сложно и противо-речиво единство - “ценностна система” (ценностна скала). Ценностната система има своя йерархия, изразяваща основ-ната насоченост на личностното или общностно съзна-ние, но също и характерния начин на общуване. Най-често ценностната система се представя като образувание от пирамидален тип с няколко йерархични равнища. Ран-гът на всяка ценност се определя от значимостта й за общността или индивида. Във функционален аспект ценно-стите от различните йерархични равнища имат различен от-носителен дял в системата, а от едно и също равнище са с приблизително еднаква значимост. С различната значимост (тежест) на ценностите се обяснява и изборът между тях във всяка реална, житейска ситуация – ценностният избор.

Ценностният изборЦенностния избор зависи от мястото, което ценности, между

които избираме заемат в структурата на ценностната система. Ако те лежат върху две различни йерархични равнища, този избор се извър-шва автоматично и несъзнателно в полза на ценността заемаща по-високо йерархично равнище. В тези случаи ценността от по-горното равнище функционира като нагласа. Ако се конкурират ценности от едно и също равнище, ценностният избор е сложен волеви акт. Това е така, защото ценностите от едно и също равнище, имат приблизи-телно една и съща значимост за личността. Ценностите с най-го-ляма личностна значимост се определят като смислообразуващи, тъй

125

като с част от тях се самоотъждествяваме. Те предопределят най-значимите ни решения.

Нормата

Ключови термини: норма, правило, образец, стандарт, императив, бит, традиции, морал. табу, нрави, обичаи, традиции, морални кодекси, социална норма.

Терминът “норма” има латински произход. Значе-нията му: правило, образец, стандарт, императив, закон, заповед. Нормата е вид ценностно отражение на действителността.

Нормата регулира обществения живот, внася организираност, устойчивост, целенасоченост и съгла-суваност в поведението на индивидите. В хода на човеш-ката история възниква различието между морални и прав-ни норми, като правните придобиват формален характер и биват систематизирани в различни законодателства...

Първите норми в историята на човешката култура са забрани-телни. Най-ранната им форма е т. нар. “табу” в първобитното общество. Думата “табу” е от езика на полинезийците и буквално означава “не трябва”. Въвеждането на забранителни норми се превръща в една от първите обществени и културни сили, обуздаващи животинския егои-зъм, в своеобразна елементарна, минимална нравствена култура. Пър-вите норми са се основавали на интуитивни разбирания за практиче-ска целесъобразност и са регулирали цялостния живот на общността. По-късно те биват затвърждавани в нравите, обичаите и традициите. Нормата се налага като значимо явление в моралния живот през Ан-тичността, със създаването на първите морални кодекси. Тя е техният основен, структурообразуващ елемент.

Нормативна информацияНормата е носител на информация Тя е

информационен регулатор на човешкото поведение и човешките взаимоотношения. Нейната обществена значимост се определя от предаваната информация. Тя предава знание не за съществуващото, а за това, което трябва да стане. 126

Тест1. Кое твърдение е невярно:

а) норми съществува още в Древността; б) терминът “норма” има гръцки произход; в) нормата е правило, стандарт, заповед.

2. Прототипът на забранителната норма се обозначава като: а) табу, б) закон; в) традиция.

3. Нормата е: а) абсолютно независима от моралния кодекс; б) основен елемент на моралния кодекс; в) несъществен елемент на моралния кодекс.

4. Нормите имат непосредствено отношение към: а) дескриптивната информация; б) перспективната информация; в) информацията въобще.

Социалните нормиКлючови термини: социална норма.Цитирани имена: Врит.

Социалните норми можем да разделим на полити-чески, правни, нравствени, религиозни, художествени и т. н. Спецификата им се определя от съдържанието на изискванията, които те налагат, а и от начина, по който ги налагат. Но това не е единственото възможно деление.

Типологии, характер и съдържание на нормите. Условия за прилагането им.

Ключови термини: характер, съдържание, условия, норми-задължения, норми-разрешения, норми-забрани

Правени са различни типологизации на социалните норми. Ня-кои от тях се основават на семантиката или прагматиката, други - на синтактическата структура. В зависимост от последната финландс-кият логик фон Врит например, разграничава шест вида социални норми: три висши - прескрипции, правила на играта (включително за-кони на логиката и математиката) и директиви; три низши - принципи на битието, нрави, норми на морала в собствения смисъл.

127

Характер, съдържание и условия за прилагането й са трите основни компонента на нравствената норма според Райт. Характе - рът се определя от това, какво точно предписва нормата: което “трябва” да се направи, което “може” да се направи, или което “не трябва” да се прави. Съответно се обособяват: норми-задължения, (по-велителни), норми-разрешения (предписателни) и норми-забрани (огра-ничителни). Съдържанието на нормата се определя от това, което тя задължава, разрешава или забранява. Условията за прилагане са си-туациите, при които тя “трябва”, “може” или “не трябва” да бъде реализирана.

Обективни закони и “закони на дължимото”Ключови термини: закони, обективни закони, нормативно регулиране, закони на дължимото, обществена необходимост.

Нормата е сложно социално явление. Чрез нормативното регулиране реално съществуващи закономерности се използват за уп-равление на обществените процеси. Въпреки това нормата не е обек-тивен закон. - такива са законите на общественото битие. Нормите са “закони на дължимото”, Те не могат да бъдат ефективни, ако не от-разяват една или друга обществена необходимост.

Идеологическият компонент на нормитеКлючови термини: мироглед, идеология.

Нравствените норми хвърлят мост между съществуващото и дължимото. Това обаче става през призмата на определен мироглед или идеология. Идеологическият компонент на нравствената норма визира основните принципи и линията на поведение на общността. Защото нормата се формира в зависимост от конкретните истори-чески обстоятелства и не е неутрална към потребностите на реал-ния живот и постигането на обществените цели.

Психологическият компонент на нормитеКлючови термини: мотивационна сфера, свобода на личността, пове-денчески актове.

Психологическият компонент на нормите е свързан с моти-вацията и на тези, които ги налагат, и на тези, върху които биват налагани. Въздействието на нравствената норма се основава на сво-бодата на човека като морален субект. Отношението към нормите не се свежда до приспособяване към тях. Необходимо е тяхното осъзна-ване и приемане.

Тест1. Нравствената норма е елемент на нравственото съзнание заедно с:

128

а) нравственото поведение; б) нравствената оценка; в) нравствените взаимоотношения.

2. Нормата не указва онова, което: а) трябва да бъде; б) което е; в) не трябва да бъде.

3. Ограничителните норми са: а) нормите-задължения; б) нормите-разрешения; в) нормите-забрани.

4. Нормите са: а) закони на дължимото; б) обективни закони; в) закони на мисленето.

Етика, морал, нравственостКлючови термини: етос, морал, нравственост Цитирани имена: Аристотел.

Терминът “етика” има гръцки произход - от еθоs (нрав, характер, обичай). В Никомахова етика” Аристо-тел нарича еθоs науката, изучаваща добродетелите на ха-рактера, които той различава от добродетелите на разу-ма. За Аристотел етиката е “малката политика”, на-сочена към обичаите - всекидневни образци и норми на поведение. Етосът изразява особената предразположе-ност на общността към добродетел или порок, към доб-ри или зли дела. Също и характера на отделния човек. Терминът “морал” - от латинската дума”moralis” – „отна-сящ се до нравите”, използвана от Цицерон (I в. пр. н. е.) има същото значение. Славянският аналог на тези две думи е “нравственост”.

ЕтосЕтосът е морална характеристика на етноса;

сърцевина на морала. Етос са реалните нравствени отношения, унаследявани под формата на нрави, обичаи и традиции, също и съдържащите се в тях нравствени доб-

129

родетели. Етосът има два пласта. Първият идва от минало-то. Това са старите добродетели и правила, които (все пак) трябва да бъдат в съзвучие с настоящето, да имат акту-ално звучене. Вторият включва новото, което сега се ут-върждава и влиза в нравствените устои на общността.

Тест1. Понятието “етос” е въведено във философията и утвърдено от:

а) Талес; б) Питагор; в) Аристотел.

2. Думата “етос” има: а) гръцки произход; б) латински произход; в) славянски произход.

3. Кой от трите посочени термина не е близък по своето значение до „етос”?:

а) морал; б) метафизика; в) нравственост.

4. Етиката според автора на “Никомахова етика” е: а) “малката” политика; б) “голямата” политика; в) “въведение” в науките.

5. Към етиката нямат пряко отношение: а) добродетелите на характера; б) добродетелите на ума; в) нравите.

Моралът и общочовешките ценностиКлючови термини: общност, общочовешко, общочовешки ценности, чо-век, живот, свобода.

Моралът е специфично осмисляне на действител-ността през ценностната дилема на доброто и злото. Ядрото на морала се състои от утвърдени в историята на човешката култура ценности с непреходно значение. Наричаме ги “общочовешки ценности”. Ценностно от-ношение към действителността съществува само при хората. Само човешките дела могат да бъдат окачествявани

130

като морални или неморални. Единството на всички ценности се осъществява в човека.

Общочовешки и универсални ценностиОбщочовешкото се гради върху извличането на “общите чо-

вешки смисли” от ценностите на различните общности. В името на защитата на моралните устои на самото човечество и на приобщава-нето към него, спецификите изчезват. Общочовешкото обслужва чо-вешкия род - човека като родово същество,. То е насочено към гаран-тиране на човешките права, към удовлетворяване потребността от развитие. В него относително и абсолютно се съвместяват.

Общочовешките ценности могат да бъдат разбрани през приз-мата на три смислови ядра: човек, живот, свобода. Човекът е носител на смисъл и стойност, той е абсолютна цел, и най-висша ценност. Животът е протяжност във времето, граница на човешката изява и възможност за съприкосновение с другите хора. От него произтичат останалите ценности. Социално-духовното измерение на човека е свобо-дата. Тя изразява смисъла на човешкото присъствие в света. От сво-бодата произтичат знанието, творчеството, честта и достойнство-то. Подобно на концентрични кръгове около тези три ядра се интегрират всички значими морални ценности.

След средата на ХХ в. във връзка с формирането на глобално съз-нание, става актуален въпросът за универсалните ценности. Те не прос-то са ценности за всяка човешка общност, но и засягат разрешаването на глобални за обществото проблеми и придобиват абсолютна зна-чимост. Тенденцията е към превръщането им в смислообразуващи за човека. В икономиката, политиката науката, религията, морала и т. н., се откроява общочовешкото значение на ценности като: човек, живот, достойнство, истина, цел и смисъл на живота, любов, щастие...

Морални ценностиКлючови термини: принцип на хуманизма, нравствена ценност, духовна ценност, оценка, морално общуване, индивидуално и колективно начало.Цитирани имена: Хегел.

Ценностите са фундамент на нравствеността. Но те придобиват морален смисъл само при определени условия – когато са във връзка с общочовешкото. Определящ за тази връзка е принципът на хуманизма. Нравствената ценност е висша духовна ценност. Ценност с фундаментален характер, отнасяща се до значението и смисъла на човешкия живот, служеща за

131

ориентир на човешкото поведение. Тя е неделима от оценката като своеобразна “мяра за моралност”, осно-вана върху определен еталон, авторитет, позиция. Мо-ралните ценности разкриват правата и взаимните за-дължения на хората в социалната общност и така пра-вят възможно моралното общуване.

Универсалност и относителностМоралните ценности съчетават в себе си универсалността и от-

носителността. Универсалността засяга устоите на човешкото общува-не, устойчивостта на основополагащи морални стойности в конкретно-историческото време и пространство на всяко общество. Универсалността произтича от тяхната общозначимост за хората и надинституционалната полифункционалност и полезност на морала. Относителността се проя-вява в практическата реализация на ценностите, респ. на оценките, в ин-дивидуалния характер на приложението им, в различния “усет” към доб-рото и злото. Тази относителност се конкретизира в прагматизъм, свързан със социо-културните условия, със съблюдаването на конкретната прак-тическа целесъобразност. Така се формира приложно-практически морал, носещ в себе си голяма ценностна натовареност.

Нравствени (морални) нормиКлючови термини: нравствена норма, нравствено съзнание, нравствена регулация, морално средство, дължимо, обществено мнение, лично убеж-дение.

Нравствената норма е предписание за поведение, социално правило, което има значение на “равно мерило” за всички членове на общността. Тя е своеобразна мяра на допустимото и задължителното от гледна точка на морала. Чрез нея се осъществява регулация на поведенчес-ките актове на хората и се съчетават личните и общест-вените потребности, и интереси. Тя изразява дължимото в поведението на личността.

Нормите на морала са заповеди от писан или не-писан морален кодекс, поддържани от общественото мнение и личното убеждение. Чрез нормите действията на хората се идентифицират като съответстващи (нрав-ствени) или несъответстващи (безнравствени) на об-

132

щоприетите представи за добро и зло, честно и нече-стно, справедливо и несправедливо и т. н.

Моралният кодекс

Ключови термини: писан и неписан морален кодекс, ценностна система, морални разбирания, морални изисквания, дълг, дължимо поведение, заб-рана и препоръка, регулативна роля на морала, морални норми, морални принципи, правила и предписания, образци и стандарти на поведение.

Единството между ценности, норми и морал се разкрива в многообразието от писани и неписани морални (етични) кодекси. Тези кодекси възникват през Антич-ността и олицетворяват различни по характер ценностни системи. Те обобщават, систематизират и налагат основни морални изисквания, предявявани от общността към нейните членове. В съответствие със за-ложените ценностни разбирания, моралните кодекси очертават рамките на дължимото поведение (поведе-нието, отговарящо на потреностите на общността). Те съчетават забраните и препоръките, и са една от фор-мите, в които се осъществява регулалтивната роля на морала.

Най-често кодексите се представят като системи от норми на чо-вешкото общежитие. Нормите са основен структурообразуващ елемент на кодекса. Те се извличат от определени морални цели и идеали, подчи-нени са на висши морални изисквания - морални принципи и се конкре-тизират в система от различни правила и предписания за практическа дейност. Моралните норми имат силата на заповеди, поддържани от тра-дицията, общественото мнение, личното убеждение. В съответствие с ценностната ориентация, те задават необходимите образци и стандарти на поведение

Тест1. Като морален деец определяме:

а) всички живи същества; б) човека; в) общността на етиците.

2. Съществуват ли общоприети от всички хора и във всички времена ценности:

133

а) да; б) не; в) да, според релативистите.

3. Основен структурообразуващ елемент на моралните кодекси са: а) моралните ценности; б) моралните норми; в) научните знания.

4. Моралните кодекси поставят акцент върху: а) многообразието; б) съществуващото; в) дължимото.

5. Моралните норми се отъждествяват с: а) заповеди; б) оценки; в) ценности.

6. Моралните кодекси възникват: а) в първобитното общество; б) у древните народи; в) през Ренесанса.

ОценкатаКлючови термини: оценка, морално съзнание, морално действие, пра-вилно и неправилно поведение.

Чрез нравствената оценка се изразява отношение-то на човека към дадено явление или постъпка (одобре-ние или осъждане). Оценката не предписва морални дей-ствия, а установява съответствие или несъответствие с нравствените повели. По този начин дава базата за определяне на правилното и неправилното поведение.

Между нравствените норми и нравствените оценки съществува естествена връзка. Например, нормата “не прелюбодействай” е произ-водна на оценката, определяща прелюбодеянието като зло. В оценката изпъква диалектиката на обективното и субективното. Например, ценността на дадено нещо се различава твърде много от нашата оценка за него. Ценността е органически свързана с едно или друго свойство на обекта, докато оценката почива върху човешкото субективно от-ношение към него. (Тя е особен род отношение на субекта към обекта). В такъв смисъл ценността на дадено нещо, определено като “добро”, се смята за обективна, а оценката за него - за субективна. Ценността на доброто е значима за човека като човек, а човекът е този, който

134

оценява нещата като добри или лоши. Така обективната ценност на доброто се снема в човешката субективност, а тя от своя страна се обективира в човешките действия.

Истина и неистина при нравствените нормиКлючови термини: истина, неистина, знания за факти.Цитирани имена и школи: Хюм, неопозитивизъм.

Категориите истина и неистина са неприложими към нравствените норми. Нравствените норми не съ-държат знания за факти, а за правилността или непра-вилността, полезността, безполезността или вред-ността, моралността или неморалността на човешки-те действия.

Разграничението между описателно съждение и норма - между “е” и “трябва да бъде” поставя още Дейвид Хюм през Новото време (“ножица на Хюм”). Нормативните и оценъчни съждения са неверифицируеми.

Морални и правни нормиКлючови термини: нормативни системи, морал, право, морални норми, правни норми, закони, административна санкция, държавна власт, държа-вен интерес и принуда.

Моралът и правото са различни нормативни сис-теми, но те си взаимодействат. Моралните разбирания са в основата на правното законодателство. Съществена осо-беност на морала е, че нормите му се поддържат или отхвърлят съобразно общественото мнение и лично убеждение, а не чрез наредби и закони. Ако липсва добро-волността и вътрешната убеденост на една постъпка тя не може да бъде нравствена или дори безнравствена.

Правните норми (законите) се спазват основно пора-ди страх от наказание - административна санкция. Мора-лът изисква по-висока степен на развитие на съзнани-ето, лична съпричастност, зрелост... Зад правното дейст-вие стои не само носителят му, а и държавната власт, дър-жавният интерес и принуда. Зад нравствено-нормативното действие стои единствено неговият субект. Нравствените

135

норми също търпят външни въздействия от страна на обществото, но съществува възможност за несъобразяване, с тях - свобода, която при правото не е налице.

Моралът като нормативна система е универса-лен. Той е навсякъде, във всички действия и постъпки на човека, прониква във всички връзки между хората.

Норми и морални кодексиКлючови термини: морални кодекси, морални изисквания и задължения, ценности, идеали, принципи, стандарти, предписания за поведение, мо-рално дълженствуване, фирмени кодекси, професионален морал, слу-жебна етика, универсални етични стандарти.

Кодексите са обща етична база за регулиране на човешки отношения. Представляват съвкупност от морал-ни изисквания и задължения, подредени в зависимост от значимостта им. Ценностите и идеалите са приели формата на принципи, общи предписания, стандарти за поведение. Определящ елемент на моралния кодекс са нормите като основни морални средства. Кодексите са израз на морален консенсус около разумността и ефектив-ността на определен начин на поведение. При тях ударение-то се поставя върху момента на моралното дълженству-ване, върху императивността.

Показателни са кодексите, развили се върху полето за бизнес (например, кодекси на професионалните търговци, на пиарите, на застра-хователите и др.). При фирмените кодекси, които всяка значима органи-зация създава в името на общия за членовете й интерес, елементи от про-фесионалния морал са експлицирани върху основата на служебната етика. В момента се правят опити за изработване на такива универсални етични стандарти, които да обслужват потребностите на сложно орга-низирания съвременен свят и все по-силно глобализиращ се бизнес. В ду-ха на Кантовия Категоричен императив се търси онзи общ ръководен принцип, който, с всеобхватността и интерсубективността си да се яви обединяващо ядро в духа на “добрата воля” и разума

Тест1. Кое твърдение е невярното:

136

а) нравствената оценка предписва морални действия; б) нравствената оценка установява съответствието с

нравствените повели; в) нравствената оценка е елемент на нравственото съзнание.

2. Оценката е: а) обективна по характер; б) субективна; в) неутрална.

3. Вярно е, че оценъчните съждения: а) могат да бъдат верифицирани; б) могат да бъдат фалшифицирани; в) не могат да бъдат нито верифицирани, нито фалшифицирани

4. Нравствените норми не съдържат знания за:а) правилността или неправилността на постъпките;б) моралността или неморалността на постъпките;в) факти.

5. Разграничение между фактуалните и нормативните съждения прави:

а) Аристотел; б) Хюм; в) Ницше

6. Нравствените и правни норми си приличат по: а) формално задължителния си характер; б) начините на санкциониране; в) своята универсалност.

7. Моралните кодекси изпълняват: а) ролята на “медиатори” в науката; б) комуникативна роля в обществото; в) регулативна роля в обществото.

Нравствена култура

Ключови думи: нравствена култура, духовна култура, универсални цен-ности.Цитирани имена: Талес, Епиктет, Августин, Кант.

Нравствената култура носи в себе си универсал-ните човешки ценности. Тя започва да се оформя още в “зората” на човечеството, за да обуздае егоистичните инстинкти и да синхронизира интересите. Първите й форми са елементарните ограничения и забрани, върху

137

които се развиват нравите, обичаите и традициите, а по-късно и други, по-висши форми на нравствеността.

Златното правило на нравственосттаАксиома на моралното общуване.е, например, Златното правило

на нравствеността - да постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват с нас. Златното правило се крепи върху идеята, че всички хо-

iУчебникът е одобрен от МОН.

АКАДЕМИЧНО ИЗДАДЕТЛСТВО “ЦЕНОВ” – СВИЩОВ

ФИЛОСОФИЯ

(Работа върху фундаменталната култура)

Доц. д-р Атанас Григоров, доц. д-р К Личева, доц. д-р Ив. Върбанов

138

ра са равни (равноценни) в своя стремеж към щастие и достойнство, и заслужават уважение. Още през VI - V в. пр. н. е. то влиза в моралното съзнание на цивилизованите народи. Откриваме го във всеки по-късен исто-рически период. При Августин: “хората са равни пред Бога като божии творения и затова - да се желае на ближния това, което сам желаеш”. При Кант: трябва да се отнасяме към другите хора като към цел, а не ка-то към средство и да постъпваме с тях така, както желаем те да по-стъпват с нас; така, че постъпката ни да се превърне във всеобщ закон.

Най-често Златното правило се представя в отрицателната си форму-лировка. В индийската и китайската философия: “Тези постъпки, кои-то човек не желае, защото са му неприятни, нека не прави на другите хора”, при Талес: “Не трябва да правим това, което порицаваме в други-те”, при Епиктет: “Не искаш да бъдеш роб - не превръщай другия в такъв”.

Тест1. Нравствените устои на човечеството се свързват с понятието:

а) философска рефлексия; б) морална култура; в) технократична култура.

2. Златното правило на нравствеността възниква: а) в първобитното общество; б) през Античността; в) през Средновековието.

3. Нравите, обичаите и традициите се отнасят към: а) низшите форми на нравствеността; б) висшите форми на нравствеността; в) нямат отношение към нравствеността.

4. Разбирането, че хората са “цел”, а не “средство” принадлежи на: а) Кант; б) Платон; в) Ръсел.

5. Според Имануел Кант човекът не е: а) ирационално същество;

Под редакцията на доц. д-р Петър Петров

Поръчка № от 10.2005 год., тираж бр.

Цена лв.

ISBN139

б) рационално същество; в) свободно същество.

6. Нравствената култура започва да се формира: а) в Съвременността; б) успоредно с развитието на самия човек; в) тогава, когато възниква науката за морала.

7. Изразът “Моралът е универсално социокултурно явление” озна-чава:

а) че е присъщ на културните хора; б) че той е исторически изменчив; в) че той е навсякъде, където има общество, хора.

8. Нравствената култура се свързва главно с: а) теоретичните познания; б) мъдростта, разума; в) интелекта.

Теоретическа и практическа философияКант затвърждава в европейското мислене едно разделяне на

философията на теоретическа и практическа. Ядро на теоретичес-ката философия са онтологията, гносеологията, логиката. Практи-ческа философия е философията на морала, на нравствеността. Дру-гото име на философията на морала, на практическата философия е етика.

Философия на моралаКлючови термини: човек, философия, култура.Цитирани имена: Сократ, Платон, Аристотел.

Етиката е философия на морала, на нравстве-ността. В етиката човешките мисли и действия се осмис-лят през призмата на категориите добро, зло, дълг, съвест, чест, справедливост, щастие, смисъл на човешкия жи-вот... Добро, зло, дълг, съвест, чест, справедливост, щастие, смисъл на човешкия живот и т. н. са етически категории. ...

Етиката има дълга история. Като наука тя се заражда още в Ан-тичността, когато човекът става обект на теоретично осмисляне, а по-късно – и на философска рефлексия. За развитието на етическото познание огромна заслуга през античността имат будизмът, конфуциан-ството, Сократ, Платон, Аристотел, стоиците и т.н. Етическите проблеми са философски проблеми - едни от най-значимите философски проблеми, етическата проблематика е философска проблематика, но въпроси, свързани с нравствеността са занимавали хората и преди въз-

140

никването на философията. Появата на практическата философия, на етиката, става възможно благодарение на натрупването на огромен по своите мащаби исторически и мисловен опит. Взаимодействието между философия, митология, религия, политика и всекидневие; между всички сфери на човешката култура, играе огромна роля в развитието на етиката.

Тест1. Етиката се заражда в:

а) Античното общество; б) Средновековието; в) Съвременността.

2. Сред първите и най-изтъкнати представители на етическата наука е: а) Декарт; б) Витгенщайн; в) Аристотел.

Науката „Етика”Ключови термини: хуманитарни науки, философски подход, философски науки, практическа философия.Цитирани имена: Кант.

Етиката принадлежи към тази част от науките за човека, които имат най-дълга история и са най-раз-вити – философските науки за човека: естетика, ак-сиология, философска антропология... Етиката е “практическа философия”.

Свой етически компонент, при това изключително значим, има всяка религия и поради това хората със слаба фундаментална култура често бъркат религиозното с етическото. Но свой етически компо-нент имат и политиката, и идеологията, а и всяка хуманитарна или обществена наука. Невъзможно е да изучаваш какъвто и да било аспект на отношенията между хората в обществото, без да се докоснеш до нравствеността, до морала - до това, което регулира тези отноше-ния. А то се изучава от етиката. Няма социална науки, която да е успяла да избегне проблемите за нравствените норми и ценности, за нравст-вените качества и критерии, но науката, която създава фундамен-талното знание за тях, се нарича” етика”.

С какво се занимава етикатаКлючови термини: аксиология, норма, нравствен идеал, добро, етически направления, съществуващо и дължимо, добродетели и пороци.

141

Етиката изследва и обяснява нравствените явле-ния. Тя учи на нравственост. Понеже е философска нау-ка, тя категоризира това, което изучава – света на нрав-ствеността, света на морала. Но в света на нравствено-стта нормите и ценностите са разделени и противопо-ставени: „добро – зло”, „чест – безчестие”, „отговор-ност – безотговорност”, „съвест – безсъвестност”, „доб-родетели и пороци” и т. н. По този начин – като двойки противоположности, ги категоризира и етиката. В етиката „си дават среща” аксиологията, която се занимава с човешките ценности и деонтологията, която се занима-ва с нормите, регулиращи специфично човешкия начин на живот. Нито нормите, които регулират живота на хората, ни-то ценностите, към които хората се стремят, са само етиче-ски, но в етиката изследването и конструираннето на нор-ми и ценности, критиката на съществуващи норми и ценности, оценката на всичко изследвано през призмата на определени норми и ценности, са самата същност на науката.

Етиката е аксиологична и деонтична по самата си същност, тя е нормативно-ценностна наука. Но етиката е философска норма-тивно-ценностна наука, а това означава че върху всяка изследвана, приемана или критикувана норма, или ценност, се стоварва цялата мощ на човешкия интелект, цялата мощ на човешката култура, т.е., че върху всичко, което етиката изследва, се прави философска рефлексия.

Основополагащо в етиката е противоречието между съществу-ващо и дължимо - между това, което “е” и това, което “трябва да бъ-де”. Затова етиката използва два неразривно свързани подхода дескрипти-вен (описателен) и прескриптивен (предписващ, задаващ норми, ценности, цели; даващ инструкции).

Особено място в етиката заема въпросът за отношението между цели и средства. Нравствената оценка се извършва през призмата на кате-гориите добро и зло. И тези категории разделят цялата реалност на морала на две. Затова говорим за „ценностен дуализъм”, за дуализъм на ценностите.

142

Тест1. Основополагащо в етиката е противоречието между:

а) същност и явление; б) съществуващо и дължимо; в) норми и ценности.

2. Понятия, чрез които се обобщават самите морални качества са: а) добро и зло; б) морални права и морални задължения; в) добродетели и пороци.

Всекидневните разбирания за морала и теоретичната рефлексия върху тях

Ключови термини: понятие, морално понятие, нравствено съзнание, нравствен живот, етика, нравствена система, етическа теория.

Свои разбирания за нравственост има всеки човек. Почти всяко от тях може да се превърне в идеал, норма, мо-тив за поведение, критерий за нравствена оценка, цен-ност... Но тези разбирания са всекидневни. Всекидневни-те разбирания са неточни, изменчиви, неясни. В научни-те изследвания върху тях се извършва теоретична реф-лексия и те се превръщат в теоретични понятия. В по-нятия на различни етически теории, отразяващи универ-салното в едни или други разбирания за нравственост. Ако разбиранията, съществуващи на всекидневно равнище можем да обозначим като нравственост или като морал, то осмислените теоретически разбирания наричаме етика.

Теоретична рефлексия е била извършвана в различни истори-чески времена, в рамките на различни култури. Изследователите на мо-рала обобщават различен жизнен опит с помощта на различни по своя понятиен състав и логика начини на мислене. Затова съществуват раз-лични етически теории и в тях етическите понятия са определени по различен начин. Многообразието от етически теории води до необхо-димостта самите тези теории да бъдат изследвани. Върху всекидневните понятия се извършва теоретична рефлексия, а върху теоретичните – методологическа и философска рефлексия. Етиката е практическа философия, затова в истинските етически изследвания теоретичната и философската рефлексия в действителност се сливат. Това позволява

143

от многото етически учения да бъдат извлечени категориите на ети-ката – универсалните същности на морала, на нравствеността.

Категории на етикатаЕтически категории са: смисъл на човешкия жи-

вот, щастие, добро, зло, дълг, съвест, чест, справедли-вост... Етическите категории не са теоретични конст-рукции, създавани от един или друг човек, а резултат от цялото развитие на човешката култура.

Добро и злоКлючови думи: добро, морал, потребности, интереси, стремежи, полза, изгода, удоволствие, морално добро, морални ценности, добродеяние, добродетел, постъпки и качества на личността, висше добро, идеал, абсолютна ценност, зло.Цитирани имена: Аристотел.

Проблемът за доброто е кардинален проблем в етиката. Доброто се възприема като синоним на нрав-ствеността, на морала. То е в основата на оценките, кои-то хората дават на всичко в заобикалящия ги свят, а съ-що и на самите себе си. Доброто не е независимо от заин-тересоваността, ползата, изгодата, удоволствието, но не се свежда до тях.

В различни времена, в различни географски региони, в различни култури, доброто е било разбирано по разли-чен начин. Дори и най-мощната философска рефлексия, правена от позициите на етиката, не може да изведе едно единствено, непротиворечиво разбиране. Добро е всичко, което е ценност за индивида, групата, обществото... В своята “Никомахова етика” Аристотел определя добро-то като “онова, към което всички неща се стремят”. Понятието „добро” съдържа в себе си универсалната ха-рактеристика на всички морални ценности.

Доброто винаги се разглежда във връзка със злото - негова противоположност, негово отрицание. Отноше-

144

нието „добро –зло” е универсално за човешката култура. Злото определят като онова, което заслужава осъждане.

Нравствена отговорностКлючови термини: човек, отговорност, нравствени измерения на отго-ворността, дълг.

Човешката свобода (автономност), фактът, че хо-рата са разумни (рационални) същества, че свободата и разумът им дават възможност да осъществяват своята воля – да избират и да се стремят към избраното, ги прави отговорни – и по отношение на избора, и по отношение на действията, свързани с него. „Отговорност” е основна етическа категория. Практическата, действителна отго-ворност винаги има нравствени измерения. Отговорност-та обхваща правата и задълженията на всеки като мора-лен субект. Тя пряко рефлектира и върху неговото само-осъществяване, и върху взаимовръзката му с другите хо-ра; върху социалните отношения, в които е включен. Отговорността е основа на дълга.

ДългКлючови термини: дълг, нравствен дълг, морално дълженствуване, дължи-мо поведение, нравствена необходимост, добра воля, нравствен закон, Ка-тегорически императив, избор, регулация и саморегулация на поведението.Цитирани имена: Кант, Русо.

Моралът е сфера на дължимото и дълга. Понятие-то “дълг” е изведено от “дължимо”. Нравственият дълг е форма на морално дължимото, на нравствената необхо-димост. Категорията „дълг” е основна на деонтичнте етики (етиките на дълга). “Всички хора са длъжни да правят това, което е необходимо и да се въздържат от забраненото” - това е обобщената формулировка на дълга. Нравствен дълг наричаме онова, което човек трябва да извършва със съзнанието за отговорност. В етиката е прието да се говори за “дължимо поведение”. Дължимо е

145

по-ведението, което, от гледна точка на морала, се оценява положително.

СъвестКлючови термини: съдна способност, нравствена еволюция, рефлексия и са-морефлексия на съзнанието, страх, наказание, присъда, срам, вина, покаяние.

Съвестта се развива заедно с личността, с процеса на социализацията й, на усвояването на човешката кул-тура. В съвестта е нравствената сила на хората. Тя е гласът на нашето вътрешно „Аз”, на самоопределянето ни.

За наченки на съвест говори срамът от извършената постъпка. Напротив, гордост и достойнство изпитваме, когато постъпката ни е достойна за възхищение. Много по-примитивен от срама от извършеното е страхът от на-казание. Като позор се изживява общественото неодобре-ние от това, от което се срамуваме и заради което ни е страх да не бъдем наказани. Позорът се превръща в срам от са-мия себе си, в неудовлетвореност от себе си. В чувство за вина, в разкаяние.

Свобода на волята Ключови термини: нравствена свобода, избор, морален обект, диалек-тика на необходимост и свобода, свободна воля, отговорност.Цитирани имена: Кант.

Всеки човек притежава воля и относителна сво-бода на волята. Това му позволява да контролира своето поведение, да търси най-доброто съчетание между своите интереси и интересите на обществото, да носи отговорност и за решенията, и за поведението си, и за последиците и от едното, и от другото. Именно спо-собността да правим свободен избор, с ясното съзнание за отговорността за последиците от него, наричаме свободна воля. Кант описва “добрата воля” (свободната воля) като най-висша способност на човека да постъпва

146

по вътрешно убеждение и вяра, според нравствените предписания на дълга.

Нравствена свободаНравствената свобода е фундаментална харак-

теристика на човека, притежаващ разум и свобода на волята. Големият проблем тук е: Как е длъжен да пос-тъпва човек, имащ воля и съвест, за да бъде действител-но свободен и отговорен?

Тест1. Добродетелта се определя като:

а) прилагане на доброто в постъпките на личността; б) качество на личността; в) вродена способност.

2. Ценността с най-голямо положително значение разбираме като: а) висше добро; б) морално добро; в) абстрактна добродетел.

3. За универсална в етиката и теософията се смята връзката: а) добро-добродеяние; б) добродетел-добродеяние; в) добро - зло.

4. В основата на нравствената отговорност се полага: а) справедливостта; б) моралният език; в) дългът.

5. Моралът е преди всичко сфера на: а) обективните закономерности; б) дължимото; в) съществуващото.

6. Аналог на морално дължимото е: а) обществото; б) човекът; в) нравствената необходимост.

7. С проблемите на дълга се занимава: а) деонтичната етика; б) аксиологията; в) метаетиката

8. Според Кант основният морален закон е даден: а) в опита; б) вън от всеки опит;

147

в) в договорните отношения.9. Допълнете триединството “срам, страх, ... “:

а) морал; б) добродетел; в) съвест.

10. Според кой мислител “съвестта е нашият вътрешен глас (демон, самосъд)”:

а) Конфуций; б) Питагор; в)Сократ.

11. Първите наченки на съвест се появяват: а) у животните; б) при първобитните хора; в) в Античността.

Достойнство

Ключови термини: достойнство, ценност на човека, морално право, ра-венство, алтруизъм.

Достойнството изразява ценността на човеш-ката личност. То е висше морално право на всеки човек. Всеки човек по рождение притежава достойнство. В нравствено отношение всички хора са равни. Уважение към човешкото достойнство на всеки. Първо, защото е човек, и едва тогава – според личните му качества. Личното достойнство е невъзможно без признаването на правото на достойнство на другите. Достойнството е ценност, която не се придобива, но трябва да бъде доказвана и защищавана през целия ни живот.

Чест

Ключови термини: чест, оценка и обществено значение на човека, дос-тойнство, добра репутация, професионална чест, обществен статус, национална чест, самосъзнание.

Честта изразява обществената значимост на чо-века като личност. Общоприетите критерии за чест (лич-на, семейна, гражданска, национална, професионална и т. н.) са

148

различни в различните исторически времена, в различните култури, социални групи и т. н., но те винаги съществуват. Честта изисква да осъзнаваш че трябва да поддържаш доб-рата си репутация.

Понятието “чест” е неделимо от понятието “достойнство”. Но когато става дума за чест, хората се оценяват не като равни, а диференцирано – в зависимост от конкретното обществено положение, вида на тяхната дейност и признаването на заслугите им.

СправедливостКлючови термини: справедливост, равенство, неравенство, договореност, Цитирани имена: Аристотел, Августин, Роулз.

Понятия за справедливост съществуват не само в етиката. Но категориалният анализ на справедливост-та е предмет именно на етиката. Затова етическото зна-ние за справедливостта е фундаментално.

Смисловото съдържание на термина „справедли-вост” е твърде широко. Най-често срещаното определение за справедливостта е свързано с идеята за равенството. Много важно е обаче, как се разбира самото равенство.

Според Аристотел справедливо е равенството между равните и неравенството между неравните. Според Августин справедливостта изисква равенство в любовта към ближния и неравенство в любовта към Бога. (Да обичаме Бога трябва абсолютно , не с равенство, а с нера-венство - т.е. повече от себе си, дори без очакване на отплата). Спра-ведливостта може да бъде резултат от договореността за правата и за-дълженията на хората. Тя може да бъде правен акт, предполагащ установяване и прилагане на законите. Разбирането за справедливост е пресечна точка между етиката, правото и политиката.

Понятието „справедливост” в правото Традиционното право ползва две характерни разбирания за спра-

ведливост: разпределителна и въздаваща. Разпределителната спра-ведливост се изразява чрез нравите, обичаите и традициите като естествено чувство за равенство между членовете на общността. Тя е в еднаквото отношение към средствата за производство и потреблението на

149

блага. Въздаващата справедливост - това е възмездието, изразено в родовото отмъщение (обичая на “кръвната мъст”). Неговата обобщена формулировка гласи: “Живот за живот”, “Око за око” или “Постъпвай с другите така, както те постъпват с твоите близки”, “По отноше-ние на чуждите, постигай възмездие, равно на причинената от тях вреда”. Това разбиране за справедливост се корени в системата от цен-ности, свързана с деленето на хората на “свои” и “чужди”. То е в разрез със Златното правило на нравствеността, предписващо равноценност на всички хора.

Една от теориите за справедливостта – тази на Джон Роулз, от доста време занимава макроикономистите. Главните и аспекти са свър-зани с реализацията на основните свободи на гражданите и разпреде-лението на доходите.

Тест1. Под достойнство разбираме:

а) висше морално право на всеки човек; б) право, присъщо на възрастни индивиди; в) придобитите в практическата дейност морални права на човека.

2. Разбирането за достойнството се основава на: а) понятието “чест”; б) самочувствието на личността; в) принципа на равенството на всички хора.

3. Обществената значимост на човека, придобита в неговите дейст-вия се обозначава като:

а) достойнство; б) рефлексия; в) чест.

4. “Равенство за равните и неравенство за неравните” е схващането за справедливостта на:

а) Талес; б) Аристотел; в) Кант.

5. Обичаят на “кръвната мъст” се свързва с: а) разпределителната справедливост; б) въздаващата справедливост; в) божието наказание.

150

Доц. д-р Иван Върбанов

ФУНДАМЕНТАЛНИ КАТЕГОРИИ НА СОЦИАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ

Индивид

Ключови термини: индивид, общество, род, индивидуалност, личностЦитирани имена: Демокрит, Е. Дюркем, Л. фон Визе, Р. Кьониг, Д. Раз-ман, Дж. Морено, К. Маркс.

Индивид наричаме съществуващата в простран-ството и времето и притежаваща качествена определе-ност неповторима отделна вещ или отделно същество.

В социалните науки понятието "индивид" се употребява за означаване на отделното човешко съ-щество. Противоположното на индивид понятие е "об - щество". Индивидът е част от човешкия род. Когато говорим за индивида, имаме пред вид както тези негови качества, които са общи за всички хора, така и онези, които са само негови, принадлежат единствено на него. Отличаващите само отделния индивид белези, начин на живот и мислене оформят неговата неповторима инди-видуалност. Индивидуалността е единство от единични, особени и общи биологични и социални характеристики на индивида.

Всеки човек се ражда като отделен индивид, но не всеки човек е личност. Ако индивидът не живее заедно с други хора в общество, той остана просто биологичен индивид. По отношение на личността индивидът е нещо общо. По отношение на човешкия род и на общест-вото той е нещо единично.

151

ЛичностКлючови термини: индивид, личност, социален опит, социално отноше-ние, социализацияЦитирани имена: Боеций, Декарт, Хегел, Маркс, Сартър, Жак Маритен, Виготски

Личността е категория, която обозначава специ-фичните социални качества на индивида. Тя е индиви-дът, формиращ и развиващ самия себе си в процеса на об-ществения живот. Личността прави индивида член и част от човешкото общество, тя е мярката на социална-та същност на човека. Личността е "лицето" на индиви-да в обществото. Индивидът става личност когато усвои съществуващия социален опит , когато влезе на една или друга социална общност, когато осъществява активни социални отношения, когато общува и взаимодейства с другите хора, когато усвоява съществуващата човешка култура. Отделният човек, индивидът е субстратът, но-сителят на личността, а личността е атрибутивно (необ-ходимо) свойство на човека. Личността е субект на социалните отношения и не съществува изолирано от тях. Тя може да бъде разбрана само като част от една или друга социална общност.

Развитието на индивида в личност преминава през различни етапи: детство, юношество, младост, зрялост, старост. Развитието на личността зависи от изпълнението и разширяването на кръга от роли и функции в живота на човека. Освен с усвояването на социалните отношения, личността се характеризира и с активното си обратно въз-действие върху тях. Тя творчески ги изменя и оформя благодарение на своята социална активност. Личността е динамична, а не статична система. От тук и възмож-ността да се говори за различни типове личности: исто-рически личности, творчески личности и т. н. Механиз-мът, чрез който индивидът се превръща в личност се нарича социализа ция .152

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Хегел за лич-

ността. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - . - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - -. -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -

СоциализацияКлючови термини: индивид, социален опит, личност, социализация, со-циална норма, поведение, семейство, институции на социализацията, общуване.Цитирани имена: Парсънс, Фройд, бихейвиоризъм, Кьониг, Бергман, Маркс,Виготски.

Социализацията е понятие, служещо за обозначаване на индивидуалното усвояване на социалния опит (систе-ма от жизнени ориентации, норми, роли, знания, ценности и т. н.), който е необходим за поведението в обществото. Чрез социализацията става формиране на обществената същност на човека. Социализацията често се разбира като изучаване, усвояване и получаване на социална роля или функция (син, баща, професия). При социализацията става индивидуализирано превръщане на социалните норми, со-циалните отношения и социалните взаимодействия във вътрешни субективни норми или максими на поведение. Социализацията включва както социално контролирани про-цеси на целенасочено въздействие върху личността (въз-питанието в семейството, обучението в училището, сред-ствата за масова информация, религията, политиката, идео-

153

логията), така и стихийните и спонтанни процеси, влияещи на нейното формиране (социално-психологичес-ките механизми и процеси, особено общуването, въздейст-вието на улицата и др.). Всички те могат да бъдат наречени институции на социализацията.

Социален опитКлючови термини: социален опит, дейност, ценност, общество, индивидЦитирани имена: Бейкън, Хобс, Лок, Беркли, Хюм, Дидро, Хелвеций, Де-карт, Спиноза, Лайбниц, Кант, Хегел, Маркс, Конт, Мил, Спенсър, Мах, Авенариус, Ръсел, Витгенщайн, Виенски кръг, Попър

В широк смисъл на думата опитът е единство на знания и умения. Социалният опит е сетивно и емпи-рично усвояване на социалната действителност. Со-циалният опит притежава обективно съдържание и форма. Те се определят от практическата и познавателната дейност на хората, преобразуващи съвместно външния свят и са-мите себе си. Социалният опит е резултат от дейността на хората. Без съзнателното или несъзнателното предаване на социалния опит от поколение на поколение и от човек на човек (социализация) общественото развитие е не-възможно. Социалният опит е обективиран в предметна и езикова форма, в културни ценности индивидуален опит. Като резултат от дейст вията на хората, социалният опит е показател или критерий за нивото на развитие на обществото и отделните индивиди.

ДействиеКлючови термини: активност, обект, субект, човешко действие, социал-но действие, общуване, цел, взаимодействиеЦитирани имена: Кант, Фихте, Хегел, Маркс, Киркегор, Шопенхауер, Ниц-ше, Хартман, М. Вебер, Е. Касирер, Е. Хусерл, Виготски, Ф. Знанецки, Парсънс

В широк смисъл на думата под действие се разбира както съзнателната, така и несъзнателната активност на някакъв обект, същество или човек.154

Най често понятието "действие" обозначава специ-фичната за човешкия род жизнена дейност, осъщест-вяваща се като желано, съзнателно, целенасочено из-менение на обекта от субекта. В този смисъл действие-то се отъждествява с дейността. Съществуват различни видове специфично човешки действия. Понякога те се подразделят на материални или предметни и идеални или духовни. Към предметните принадлежат: труд, дейност, социално действие, поведение, взаимодейст-вие и други. Към духовните: общуване, целеполагане, вземане на решение, мотивация и други. За да се раз-бере действието на хората, трябва да се отчитат четири аспекта на неговата детерминация: действието като ин-дивидуален процес, действието като социален процес, действието като съзнателна и целенасочена дейност и действието като физическа активност. Действието е едната страна на взаимодействието между хората. То предизвиква или е отговор на друго действие на друг су-бект.

Човешко действиеКлючови термини: действие, човешко действие, цел, човекЦитирани имена: Кант, Фихте, Хегел, Маркс, Киркегор, Шопенхауер, Ницше, Хартман, М. Вебер, Е. Касирер, Е. Хусерл, Виготски, Ф. Зна-нецки, Парсънс

Физическия аспект на човешкото действие се описва от природните науки. Но това не е описание на човешкото в действията, които хората извършват. За да се разбере едно действие като човешко действие, е не-обходимо физическите действия да бъда разбрани като резултат от определени душевни състояния или процеси - намерения, цели и желания. Целта, намерението, мо-тивът, желанието, а не физическото движение прави човешко дадено действие.

155

Социално действиеКлючови термини: действие, човешко действие, социално действие,

потребност, интерес, социална група, организация, обществоЦитирани имена: Маркс, М. Вебер, Виготски, Ф. Знанецки, Парсънс

Не всички човешки действия са социални дейст-вия. Действието на личността е социално когато е на-сочен към поведението и мислите на другите хора, кога-то има субективен смисъл и значение за тях. Социално-то действие е обусловено от осъзнаването на поведение-то на другите хора. Действащият индивид притежава опре-делена концепция за целта или намерението на своето поведение. Той може да опише своята цел, а по този начин и природата на своето действие. Това че действащият при-тежава подобна концепция означава, че той разбира езика, на който се описва неговото действие.

Социалното действие е също форма или начин на разрешаване на социалните проблеми, противоречия или конфликти, в основата на които стои сблъсъкът на пот реб - ностите и интересите на основните социални групи и ор ганизации в дадено общество.

ДейностКлючови термини: действие, дейност, цел, система, интерес.Цитирани имена: Кант, Фихте, Хегел, Маркс, Киркегор, Шопенхауер, Ницше, Хартман, М. Вебер, Е. Касирер, Е. Хусерл, Виготски, Ф. Знанецки, Парсън.

Дейността е по-сложна от действието форма на активно отношение на човека към заобикалящата го действителност. По отношение на действието дейност-та е единство, система от намиращи се в определени от-ношения, подчинени на определена цел действия. Съдър-жанието на дейността е целенасоченото и целесъобраз-но изменение на реалността в интерес на хората. Всяка

156

дейност включва в себе си цел, средство, предмет, резул-тат и процес. Дейността е осъзнато действие.

Съществуват множество класификации на дейност-та: духовна и материална; трудова и нетрудова, производ-ствена и непроизводствена; репродуктивна (възпроизвод-ствена) и продуктивна или творческа.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Кант за дейност-

та. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете име-то му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ПоведениеКлючови термини: поведение, взаимодействие, действителност, социално поведение, дейност, личност, отношение, обществоЦитирани имена: Декарт, Дарвин, Маркс, Павлов, Е. Торндайк, Дж. Уот-сън, Б. Скинър, З. Фройд, К. Левин, Ж. Пиаже,

В широк смисъл на думата понятието "поведение" се използва в различни науки (теория на системите, кибернети-ка, социология, психология и др.) за обозначаване на проя-

157

вите на организми или системи, на тяхното взаимо-действие със заобикалящата ги среда. Поведението включва тяхната двигателна активност и ориентация по отношение на тази среда. Поведението възниква на определено ниво на структуриране и организация на действителността, ко-гато предметите и съществата придобиват способност да възприемат, съхраняват и преработват информация с цел съхраняване и приспособяване към условията на същест-вуване, а при човека и за преобразуване на действител-ността. Терминът "поведение" се използва както по отно-шение на неорганичните обекти (електрони, планети, ма-шини, компютри), така и по отношение на отделни инди-види или техни цялости (биологичен индивид, биологичен вид, личност, социална група).

В социалните науки поведението се разглежда като социално поведение. Социалното поведение е обмяна на дейности между две или повече лица; дейности, имащи взаимно значение и смисъл за тях. Поведението на един индивид като социална личност не се свежда до сетивно възприемаеми движения и не може да се обясни с непосред-ствени наблюдения. Поведението включва словесни еле-менти, намерения, желания, емоции, реакции, значения, които различните обекти имат в съзнанието на отделния чо-век. Поведението на човека или социалната група може да бъде разбрано чрез ситуацията, в която възниква, чрез от-ношенията между хората.

Отношението на понятието "поведение" към понятие-то "дейност" е двояко. От една страна, поведението може да бъде разгледано като единична реакция на външно въздей-ствие, т.е. като обратно действие. От друга страна, когато се говори за поведението на личността и на социалните гру-пи, поведението е сложен комплекс от дейности, характе-ризиращ устойчивите и продължителни, съществени за лич-ността и обществото дейности.

158

ТрудКлючови термини: труд, дейност, цел, потребност, разделение на труда, социална връзка, социално отношение, социално взаимодействиеЦитирани имена: Аврелий Августин, Тома Аквински, Лутер, Калвин, Маркс.

Трудът е целенасочена, целесъобразна, съзнателна дейност, специфична за човека, в процеса на която с по-мощта на оръдията на труда той въздейства върху приро-дата и я използва с цел създаване на предмети, необходи-ми за удовлетворяване на неговите потребности. При всички обществени форми трудът е решаващо и необхо-димо условие за съществуването на хората и обществото. Процесът на разнообразяване, усъвършенстване, развитие и усложняване на труда се нарича разделение на труда. Еле-менти на труда са самата целесъобразна дейност, субек-тът на труда (в икономиката работната сила), предме-тът на труда, средствата на труда и резултатите от труда. Трудовата дейност е социална по своята същ-ност. В процеса на труда хората влизат в определени връ-зки и отношения, взаимодействат помежду си.

Трудът е предмет на различни научни дисциплини: философия, социология, икономикс, право, психология, ак-сиология, етика. Трудът стои в основата на ценностната система на редица религиозно-етически учения (хри-стиянство и особено протестанство).

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Маркс за труда.

Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -

159

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Социално взаимодействиеКлючови термини : социално взаимодействие, действие, социален субект, социален обект, връзка, труд, общуване, част, цяло, система, социална структура, личност. Цитирани имена: Хегел, Маркс, Хоманс, Визе

Социалното взаимодействие е категория, обознача-ваща процесите на взаимно действие или въздействие на социалните субекти един върху друг, тяхната взаимна обусловеност, изменение на състоянията, взаимен преход, а също така пораждането на един социален обект от друг. Социалното взаимодействие е вид непосредствена или опосредствана, външна или вътрешна, превърната в действителност или осъществена връзка между хората. Социалната връзка е потенция, възможност за социално взаимодействие. Непосредственото взаимодействие между хората се осъществява в процеса на труда и общуването. Свойствата на социалния субект могат да се проявят и да бъдат опознати в социалното му взаимодействие с други социални субекти.

Понятието "социално взаимодействие" се намира в тясна връзка с понятието "социална структура". Взаимо-действието е интегриращ фактор, посредством който става обединяването на частите или елементите в определен тип цяло или система. Понятието "взаимодействие" поз-волява опознаването на качествените и количествените прояви на различните социални форми, чрез които лич-ността възпроизвежда своя живот, т. е. проявява своята същност.

160

Социалното взаимодействие се проявява в различни типове социални връзки: причинно-следствени, функ-ционални, статистически и други. То стои в основата на разбирането на социалните закони и норми. Общест вото е сложна форма на взаимодействие между хората, но и продукт от това взаимодействие. Формирането и съще-ствуването на личността е невъзможно без влизането на индивида във взаимодействие с останалите индивиди.

ОбщуванеКлючови термини: общуване, социален опит, социализация, социално взаимодействие, общество, личност, индивид, група.Цитирани имена: Маркс, Паригин, Буева, Андреева

Непосредственият социално-психологически меха-низъм за предаване на социалния опит (социализация) и за осъществяването на социалното взаимодействие меж-ду социалните субекти (индивиди, групи, общности) се нарича общуване. При общуването се осъществява обмяна на дейности, информация, опит, умения и способности, резултати от дейността. Общуването е едно от необхо-димите и всеобщи условия за формирането и развитие-то на обществото и личността.

Общуването се осъществява чрез духовни (идеи, ценности, идеали, чувства, настроения) и материални (оръдия и средства на труда, обективирани във вещи со-циални ценности и човешки знания и умения) инструмен-ти. То е отношение между (индивидуални и групови) су-бекти на дейността. В процеса на общуването се дости-га до определена организация и единство на действията на индивидите, влизащи в групата, осъществяват се съз-нателно, емоционално и волево взаимодействие, формира се общност на чувства, настроения, мисли, възгледи, взаимно разбиране и съгласуваност на поведението, сплотеност и солидарност на групата.

161

Социалните отношения и общуването са взаимно свързани, но не и тъждествени. Общуването е реализация на междуличностните отношения. То е непосредствено преживяваната реалност и конкретизация на социалните отношения, тяхна персонификация и личностна форма. Както обществото не съществува като самостоятелно "лице" или "личност" наред и извън конкретните лич-ности, така и социалните отношения не съществуват из-вън реалната жизнена дейност и общуване между хората.

Общуването е израз не само на социалната, но и на субективната необходимост на индивидите един от друг. Общуването е условие и процес на формиране на лич-ността като социално същество, способно на пълнокръвен съвместен живот със себеподобните си.

Прието е да се говори за непосредствено общуване (непосредствен контакт между субектите) и опосредствано общуване (при наличие на пространствено-времева дистан-ция между партньорите). Непосредственото общуване е с по-голяма сила на емоционалното въздействие и внуше-ние, в него действа социално-психологическият механизъм на заразяването и подражанието. Особена роля играе ус-тната реч, паралингвистичната система на информа-цията (жестове, мимики), в която са закрепени определени социални значения.

При косвеното общуване се осъществява предимно усвояване на духовните постижения на човечеството чрез науката, изкуството, средствата за масова информа-ция, Интернет и др. Тук общуването носи предимно едностранен характер, но то обогатява цялата система от отношения на личността със света, преодолява рамките на непосредственото обкръжение, прави индивида съпричастен към проблемите на обществото, различните поколения, региони и епохи. Непосредственото общуване е средство за сплотяването на малките човешки групи,

162

а опосредстваното съдейства за организацията и обединяването на големите социални общности.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Андреева за об-

щуването. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбеле-жете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Социално отношениеКлючови термини: социално отношение, социално взаимодействие, со-циален субект, интерес, социална връзкаЦитирани имена: Маркс, Зимел, Визе, Г. Тард, Морено, Парсънс, Гурвич

Социалното отношение е понятие, което изразява типичното, инвариантното, характерно общото, същ-ностното в социалното взаимодействие. Социалното отношение е аспект или качество (например сходство или причиняване), което свързва два или повече социални субекта - съществуващи, принадлежащи или работещи за-едно, биващи от един и същи вид или логически свързани. То е начин на мислене или позиция, която хора или групи заемат едни спрямо други. Социалното отношение е израз на взаимен или реципрочен интерес.

Социалното отношение е взаимно разбиране меж-ду определен брой хора. То е придаване на значение и смисъл на действията и мислите на другите хора, връзка между тях. Социалното отношение е взаимност между ли-

163

ца, групи или нации в политическите, икономическите и останалите сфери на обществото. Всички човешки отно-шения са в някаква степен социален продукт. Намере-нията и целите на лицето, самата негова способност да има намерения и цели, зависят от неговия опит в социалните отношения.

Социалните отношения се подразделят върху осно-вата на сферата, в която се проявяват: икономически, политически, правни, морални, естетически, идео-логически, управленчески, научни и т. н. В зависимост от пространствено-времевите си характеристики, по-добно на формите на общуването, социалните отношения се подразделят на непосредствени и опосредствани, меж-дуличностни и формални.

Учебна зад ача: Опитайте се да разберете какви са възгледите на Парсънс за

социалните отношения. Запишете заглавието на книгата, която сте полз-вали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Социален законКлючови термини: социален закон, връзка, дейност, социално отноше-ние, юридически закон,природен законЦитирани имена: Хобс, А. Смит, Хегел, Маркс, К. Попът, Ф. фон Хайек

Социалният закон е твърдение за съществуването на трайно, устойчиво, повтарящо се, съществено и необхо-164

димо отношение между социалните явления, процеси или обекти и субекти. За разлика от природните закони, социалните закони не съществуват независимо от дей-ността на съзнателните социални субекти. Възникват само във връзка с тази дейност, но същевременно са нейна предпоставка и продукт. Следователно те имат обектив-но-субективен характер, намират се между обективни-те природни закони и рационалната дейност на социал-ните субекти. Те възникват и действат спонтанно, без да са съзнателно или преднамерено създадени от хората.

Юридическите закони се създават съзнателно и це-ленасочено; социалните закони (обичайното право и нравствеността например) – не. Но и обичайното право, и нравствеността са в състояние да функционират само пречупени през съзнанието и волята на хората. Индиви-дът, подчиняващ се и на юридическите закони и на нор-мите на обичайното право и нравствеността, знае на какви норми се подчинява.

Когато обаче търсенето ражда предлагане и това регу-лира пазара, регулацията не е резултат нито от юридически закони, нито от някакъв вид обичайно право или нравстве-ност, но тя съществува. Съществуват социални отноше-ния, т.е., закони на типове връзки, които са резултат от съзнателната целенасочена дейност на много хора, но които са различни от всичко, което хората съзнателно са предполагали и искали. Тези социални отношения се създават от хората, но никой отделен индивид не осъзнава какво точно създават всички заедно.

Всяко отношение е закон на всички конкретни чо-вешки взаимодействия, протичащи в неговите рамки, така че съществуват социални закони, създавани несъзна-телно от хората и неподвластни на никой от тях. Те не могат да бъдат отменени от хората (с решение на

165

Парламента например), но престават да действат тогава, когато съответните социални субекти и социални отношения престанат да съществуват. Те са по-фунда-ментални, по-мащабни във времето и пространството, отколкото юридическите закони, нравствеността и оби-чайното право. Нещо повече – когато се говори за социал-ни закони, обикновено става дума точно за тях. Различието от природните закони е в това, че са създа-дени от хората, приликата с природните закони – в не-избежността.

В сравнение със законите на природата, социалните закони имат по-ограничен обхват. Те са твърдения, раз-криващи каква е социалната действителност, а не дей-ствителността изобщо. Те са ограничени в пространство-то и времето, по-неточни, често имат емпирична приро-да, вероятностен и статистически характер. По мо-рални и практически причини се проверяват трудно чрез експерименти.

Социалните закони биват всеобщи и специфични, количествени и качествени, социологически, икономиче-ски, функционални и каузални, и т. н.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Хайек за социал-

ните закони. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбе-лежете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

166

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Юридически законКлючови термини: норма, институция, юридически закон, обичайно право, нравственост.Цитирани имена: Хобс, А. Смит, Хегел, Маркс, К. Попът, Ф. фон Хайек.

Когато правилата и нормите, чрез които социал - ни те институции регулират отношенията в общно-стта, бъдат документирани и станат задължителни за цялата общност, а тяхното прилагане се осигурява по всички възможни начини, включително и чрез осъществя-вана от институциите принуда, те се превръщат в юри - дически закон. Но не всички правила и норми биват доку-ментирани, институционализирани и превърнати в закон. Част от тях продължават да функционират като обичайно право и нравственост. Раждането на юридическите за-кони разделя, обособява в отделни сфери и противопос-тавя правото и морала.

С появата на юридическите закони обичайното право и моралът не изчезват. Те продължават да съществуват като по-фундаментален пласт от средства за регулация на отно-шенията в общността. Юридическите закони се създават съзнателно и целенасочено, от определени хора и за опре-делени хора. Обичайното право и нравствеността се формират спонтанно дълго и трудно, на основата на много проби и грешки, за исторически периоди, далеко надхвър-лящи продължителността на човешкия живот. Трудно е да бъдат наложени юридически закони, които са в явно про-тиворечие с нормите на обичайното право и нравстве-ността.

167

Социална нормаКлючови термини: социална норма, социален субект, социално взаимодей-ствие, социално отношение, индивид, група, общество, общуване, ценност, идеал, социализация, социален закон, традиция, обичай, социална роляЦитирани имена: Платон, Аристотел, Стоици, Спиноза, Хобс, Кант, Маркс, В. Парето, Дж. Дюи, Сартър

Социалната норма е образец, модел, правило, прин-цип на дейността, признати от социалните субекти и за-дадени им за изпълнение в една или друга форма. Систе-мата от социални норми осигурява подредеността и ре-гулацията на социалните взаимодействия и отношения между индивидите и групите, постига в една или друга степен нормативната интеграция на обществото. Нор-мите предлагат както възможности за действие, така и правилен или задължителен избор на решение за това действие. Решенията, които нормите предлагат или към които подтикват, се отнасят до целите, пътищата, средс-твата за действие или до всички тях заедно.

В общуването между хората нормите са свързани със знакови системи (език, художествени ценности, образ-ци на поведение, личности, жестове), действат като тяхно значение и се пренасят чрез тях. Социалните норми се различават по начина на своето фиксиране (формални и не-формални, устни и писмени, явни и неявни), по степента на своята универсалност (общозначими и специфични), по степента на строгост на изискванията (задължителни - правила, заповеди или команди;, препоръчителни - съвети, предложения; одобряващи - признания, награди; допускащи - разрешения, стандарти; забранителни - забрани, ограничения, табу; и т. н.).

Необходимо условие за действеността на социал-ните норми е тяхната съгласуваност с приетите в дадено общество ценности и идеали. По отношение на тях нор-мите изпълняват подчинена, инструментална функция. Социалните норми се утвърждават чрез социализацията

168

на личността, чрез институционализацията и социалния контрол.

Начинът, по който хората ограничават произвола в общността, е чрез въвеждане на норми, които са валидни за всички, неутрални спрямо всяка отделна личност, уни-версални за общността. Тези норми регулират отноше-нията между хората, придават устойчивост на тези от-ношения, правят така, че всяко взаимодействие в рамките им да протича по един и същ начин. Когато тези норми бъ-дат подкрепени от авторитета на общността и тяхната задължителност се признава от всички, те се превръщат в социални закони.

В различните общества функциите на нормативни институции се изпълняват от традициите, обичаите, моралът, общественото мнение, правото, вкусовете, социал ните роли , социалното положение и др. Те осъ-ществяват нормативен контрол над поведението на хората чрез негативни или позитивни санкции.

Социална роляКлючови термини : социална роля, социална норма, поведение, индивид, група, общество, социално положение, институцияЦитирани имена: Р. Линтън, Дж. Мийд, Парсънс, Радклиф-Браун, Мър-тън, Р. Дарендорф, Маслоу

Социалната роля е единство от норми, определящи поведението на действащите в дадена социална система индивиди в зависимост от техния статус или позиции (учител, работник, ученик, войник). Тя е и самото поведе-ние, реализиращо тези норми. Социалната роля е понятие, чрез което се характеризират очакванията на общество-то (или други социални системи, групи, институции и т. н.) спрямо поведението на отделните индивиди или групи. Тя е възлова точка, в която се сливат индивидът и об-ществото, в която индивидуалното става социално и

169

обратно. Социалната роля може да се разбира като динами-чен, процесуален аспект на социалното положение или статус на индивида. Социалната роля е това, което лич-ността е длъжна да направи от гледна точка на обще-ството или друга социална система, тя е деон-тологическо отношение между личността и обще-ството.

Статусът (социалното положение) разкрива мяс-тото или позицията на индивида в социалните отно-шения. Той включва моделите или образците на пове-дение, които намират израз в правата и задълженията на индивида, фиксирани в социалните норми, правила, устави, правилници и т. н. Ролята на свой ред е осъщест-вяване на тези права и задължения от личността. Ролята е израз на функционалното значение на действията на индивида за социалната система. Оформената в норми роля, заедно със статусните отношения на хората формират социалната институция. Така формалната структура или организация на фирмата може да бъде дефинирана като система от социални роли, намиращи се в отношения на йерархия и власт. Чрез изпълнението на определена роля отделният индивид се интегрира (социализира) в социалните системи и получава своя статус.

Личността е субект и изпълнител на социални роли, които формират обществено приемливият образ на личността, но структурата на личността не съвпада с изпълняваните от нея роли. Една и съща роля може да бъде изпълнявана по различен начин от различни хора в зависи-мост от тяхната индивидуалност - отклоняващо се (девиантно) поведение, спонтанност, творчество, отго - ворност, мотивация. Една и съща личност може и из-пълнява различни социални роли, които могат да бъдат

170

както в хармония, така и в конфликт (ролеви конфликт) помежду си.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Маслоу за

социалните роли. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Тест1. Кое от следните понятия включва както биологични, така и социални характеристики на човека?

а) индивид; б) личност; в) индивидуалност.

2. Кое от следните твърдения е вярно:а) човекът се ражда като индивид, но не и като личност; б) човекът се ражда като личност, но не и като индивид; в) човекът се ражда и като индивид, и като личност.

3. Социализацията е средство за превръщане на:а) личността в индивид; б) индивида в личност; в) социалната същност на човека в биологична.

4. При социализацията се осъществява:а) въздействие на индивида върху обществото; б) обективация на индивидуалното в социално; в) интериоризация на социалното от индивида.

5. Терминът "социален опит" е сроден на термина:а) социализация; б) индивидуален опит; в) и на двата термина.

6. Социалният опит е:а) емпирично усвояване на социалната действителност; б) сетивно усвояване на социалната действителност;

171

в) рационално усвояване на социалната действителност.7. Кой (кои) от следните термини се прилагат както към човека и об-ществото, така и към природни обекти?

а) действие; б) дейност; в) поведение; г) труд.

8. Кой е най-общият от следните термини:а) труд; б) активност; в) дейност; г) действие.

9. Кой е най-конкретният от следните термини?а) труд; б) активност; в) дейност; г) действие

10. Какво превръща действието в човешко действие?а) фактът, че се извършва от човек; б) фактът, че се възприема от човек; в) субективния смисъл, който се влага в него

11. Могат ли природните науки да изучават нефизическия аспект на човешките действия?

а) да; б) не; в) не мога да преценя

12. Когато действието на личността е насочено към поведението и мислите на другите хора, когато има субективен смисъл и значение за тях, то се нарича:

а) човешко действие; б) индивидуално действие; в) социално действие

13. Дейността е единство от :а) действия; б) социални действия; в) форми на активност; г) човешки действия

14. Социалното взаимодействие се състои от:а) отделни действия; б) взаимни действия на социалните субекти; в) съвкупност от социални връзки; г) превърнати в действителност социални връзки

15. Социалната връзка е:а) резултат от социалното взаимодействие; б) възможност за социално взаимодействие;

172

в) познанство на индивида с други индивиди16. Кои са субектите на социалното взаимодействие?

а) отделните индивиди; б) личностите; в) отделните действия; г) отделните дейности

17. Съгласни ли сте със следното твърдение: Благодарение на инсти-туционалните правила, емпирично еднакви действия (повдигането на ръката например) могат да представляват различни социални действия (сигнал, но и поздрав, гласуване, протягане)?

а) Да;

б) Не. 18. Кое е най-конкретното от следните понятия:

а) общуване; б) социално взаимодействие; в) социално отношение.

19. Кое е най-абстрактното от следните понятия:а) общуване; б) социално взаимодействие; в) социално отношение.

20. Типичното, инвариантното, характерно общото, същностното в социалното взаимодействие се нарича:

а) социална връзка; б) социално действие; в) общуване; г) социално отношение.

21. Непосредственият социално-психологически механизъм за преда-ване на социалния опит и за осъществяването на социалното взаи-модействие между социалните субекти се нарича:

а) социална връзка; б) социално действие; в) общуване; г) социално отношение.

22. Реализацията на междуличностните отношения се нарича:а) социална връзка; б) социално действие; в) общуване; г) социално отношение.

23. Твърдението за съществуването на трайна, устойчива, повта-ряща се, съществена и необходима връзка между социалните явления се нарича:

а) социална роля; б) юридически закон; в) социален закон;

173

г) социална норма.24. Какъв характер имат социалните закони?

а) обективен; б) субективен; в) обективно-субективен.

25. За кого се отнася следното твърдение: "Те възникват и действат спонтанно, без да са съзнателно или преднамерено създадени от хората, но не съществуват независимо от тяхната дейност.":

а) за природните закони; б) за юридическите закони; в) за социалните закони.

26. Кои закони могат да бъдат отменени от хората? а) природните закони; б) юридическите закони; в) социалните закони.

27. Кои закони са с най-висока степен на общност? а) природните закони; б) юридическите закони; в) социалните закони.

28. Кои закони са с най-ограничено във времето действие? а) природните закони; б) юридическите закони; в) социалните закони.

29. Кои закони се създават осъзнато и целенасочено, от определени хора и за определени хора?

а) природните закони; б) юридическите закони; в) социалните закони.

30. По отношение на кого социалните норми изпълняват подчинена, инструментална функция?

а) природните закони; б) юридическите закони; в) идеалите

31. Кога социалните норми се превръщат в социални закони? а) когато бъдат записани на хартия; б) когато бъдат приети от парламента; в) когато тяхната задължителност се признава от всички; г) когато бъдат наложени със сила

32. Социалната роля е индивидуално поведение, съответстващо на изискванията на:

а) природните закони; б) юридическите закони; в) социалните норми

174

33. Очакванията на обществото спрямо поведението на отделните индивиди или групи се характеризират чрез понятието:

а) природен закон; б) юридически закон; в) социален закон; г) социална роля; д) социална норма

34. Възловата точка, в която се сливат индивидът и обществото, в която индивидуалното става социално и обратно, се нарича:

а) природен закон; б) юридически закон; в) социален закон; г) социална роля; д) социална норма

35. Мястото или позицията на индивида в социалните отношения, моделите на поведение, които са фиксирани в социалните норми, се наричат:

а) социален статус; б) юридически закон; в) социален закон; г) социална роля; д) социално положение.

36. Индивид се интегрира (социализира) в социалните системи и получава своя статус (социално положение) чрез:

а) социалното отношение; б) юридически закон; в) социален закон; г) социална роля; д) общуването.

37. Субект и изпълнител на социални роли е: а) индивидът; б) човекът; в) законът; г) личността.

38. Обществено приемливият образ на личността се формира от: а) социалното отношение; б) юридически закон; в) социален закон; г) социална роля; д) общуването.

ФОРМИ НА ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ

175

Социална групаКлючови термини: индивид, група, общество, цел, интерес, социално

отношение, социално действие Цитирани имена: Т. Хобс, К. Левин, Дж. Кули, Е. Мейо, Морено, Хо-манс, Маркс

Социалните науки използват най-различни термини за обозначаването на обединени по един или друг признак хора – екип, колектив, отбор и т. н. Ключов от тези термини е “социална група”.

Терминът “социална група” се е наложил в практи-чески всички социални и хуманитарни науки – правото, социологията, икономиката, психологията и т. н.. Ин-дивидите образуват групи, когато приемат определена сис-тема от норми да управлява техните взаимни отношения. Наложил се е поради удобството и лесната му употреба. Винаги можем да укажем какви точно признаци ни позво-ляват да разглеждаме определени индивиди като социална група, и за коя точно конкретна група говорим. Всяко обе-динение на хора може да бъде разглеждано като социална група. Терминът “социална група” замества израза “съв-купност от хора”. В този смисъл и обществото, и общ-ността могат да бъдат разглеждани и като социални групи, и като състоящи се от социални групи.

Социалната група е обединение на индивиди, свър-зани с общи цели, интереси и многообразие от отноше-ния, както и с общото по пространство и време действие за постигането на тези цели и интереси. Социалната група е компонент от структурата на обществото, подсистема на обществената система. Служи за конкретното схва-щане на отношенията между индивида и обществото. Групата е посредник, връзка между общество и индивид. Тя превръща социалната необходимост в подбуди и мотиви за социално действие на индивидите. Съществуването и същността на една група се

176

проявяват в единството на определени качествени (групов климат, стил, ценности, норми, традиции, йерархия) и количествени характеристики (големина или размер на групата, разчленяване на групата, продължителност на съществуване). Всяка група има своя групова динамика - възникване, развитие, разпадане на групата.

Групата е относително самостоятелна социална еди-ница. Нейното съществуване зависи от силата, характера и посоката на вътрешните и външните връзки на групата (групова интеграция и дезинтеграция).

Социалните групи можем да делим на малки и го-леми, на формални и неформални; на контактни и ди-фузни; можем да разглеждаме хората като социални групи, обединявайки ги или противопоставяйки ги по определен признак – професионален, възрастов, етнически, рели-гиозен и т. н. и т. н.

За да говорим за група, трябва да са налице поне трима души. Малки групи са тези, които включват между трима и чети-ринадесет члена. Когато групата се състои от повече от двадесет човека, можем да говорим за големи групи.

В малката група се осъществява непосредствен контакт между хората, осъществяват се междуличностни отношения. Често тя се нарича "първична група". С това име са означават про-странствените и количествените, но и качествените измере-ния (непосредственост, интимност) на отношенията в групата. Големи групи са тези, в които отношенията между членовете са опосредствани, косвени, макар да съществува съзнателно отноше-ние към самата група. Големите групи възникват и функционират върху основата на всеобщи социални отношения. Големи групи са професиите, класите, стратите, социалните слоеве и касти.

Когато групата се обединява и ръководи от общоприети писани правила, от назначен или избран официален ръководител, когато тя е ре-гистрирана в съда и т. н., говорим за формални групи. Те не са формални, защото са нереални или съществуващи проформа, а защото са формирани съзнателно и целенасочено, за задоволяване на определени потребности или защита на нечии интереси. Защото са признати от закона и държавата и се основават на формалната структура на социалното цяло. Членът на

177

такава група е носител на роля или функция в организацията на дадена система или институция.

Неформалните групи се образуват спонтанно, непреднамерено, понякога случайно. Обикновено те са по-нетрайни, по-малки, по-неорга-низирани от формалните групи. Вместо ръководител те имат свой общоп-ризнат лидер, тартор, главатар и т.н. Отношенията между членовете на не-формалната група са по-емоционални, неофициални, директни, между-личностни. Възникват върху основата на лични интереси, независимо от нормите, целите и задачите на съответната институция.

В една формална група може да има няколко неформални групи със свои лидери. Възможно е ръководителят на формалната група да бъде и лидер на неформалната или на една от неформалните групи. Но е възможно той изобщо да не бъде лидер или дори член на неформална група.

Групите могат да бъдат също така механични и органични. Кол-кото групата е по-голяма, толкова непосредствените контакти между нейните членове стават по-трудни и редки, по-официални и индиректни, т.е механични.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Курт Левин за

групите. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Социална институцияКлючови термини: институция, обичай, традиция, отношение, общ-ност, общество, група, дейност, норма, роля, социална организация.

178

В широк смисъл на думата социалната институ-ция е нещо, което дълго време е свързвано с дадено място, позиция или функция. Институцията е значим обичай, традиция, практика, отношение или модел на поведение в живота на дадена общност, култура или общество. Някои автори определят институциите като група от хора, участващи в едни или други типове об-ществени отношения и дейности. Други – като норми и правила, регулиращи същите тези типове отношения и дейности. Трети акцентират върху документирането на тези правила. Четвърти определят институцията като комплекс от социални роли в рамките на дадена социална система, значими за социалния механизъм. Общото във всички определения е това, че институциите регулират определени типове обществени отношения. Но нормите не биха могли да функционират без налагащите ги хора и не биха имали достатъчна устойчивост, ако рано или късно не биха били документирани. Формирането и утвърждаването на социалните норми и организации е процес на тяхната институционализация. Институциите са всичко това, взето в своята цялост. Социалната институция е елемент на социалната структура, форма и организация на социалните отношения, осигуряваща устойчивост на живота на хората и обществото. Институциите са ефективни, ако се изменят заедно с отношенията, които регулират и съществуват само докато съществуват и тези отношения.

Институциите могат да бъдат неформални и формал-ни. Неформалните институции са спонтанно възникна-ли, непреднамерено създадени от хората. Такива са ези-кът, пазарът, собствеността, религията, моралът, тра-дициите и обичаите, семейството, родът, племето и др. В тяхната основа стоят социалните закони.

179

Формалните институции са съзнателно създадени от хората организации, които изпълняват важни обществе-ни функции. Основават се на съзнателно и целенасочено създадените писаните юридически закони, правила, норми, заповеди, устави, кодекси и др. В зависимост от сферите на обществения живот институциите биват икономически (раз-деление на труда, собственост, пазар, работна заплата и др.), политически (държава, армия, полиция, съд, партии, прези-дент и т. н.), родови (семейство, брак, род, племе, на род , на-ция и др.), образователни, здравни, възпитателни, кул тур ни и др.

Социална организацияКлючови термини: организация, социална организация, система, инсти-туция, структура, социализация социален контрол, социална норма.Цитирани имена: Маркс, Ф. Тейлър, Е. Мейо, М. Вебер, Р. Ликърт, А. Ециони.

Организацията е термин, който се употребява в при-родните, техническите и социалните науки. В понятието "организация" се фиксират динамичните закономерности на системата, т. е. тези, отнасящи се към функциониране-то, поведението и взаимодействието между нейните еле-менти. Различават се два аспекта на организацията: подре-деност и насоченост. Подредеността се дефинира количе-ствено като величина, обратна на ентропията. Насоче-ността на организацията характеризира степента на съот-ветствие на системата спрямо условията на средата, целесъобразността на даден тип организация от гледна точка нормалното функциониране на системата.

Често социалната организация се разбира като сино-ним на институцията. Но тя е и процес на организиране на елементите, т. е. структура на институцията. Орга-низацията е вътрешният ред, съгласуваността във взаимо-действието на частите на цялото. Тя е обусловена от не-говия строеж и съдържание. Но организацията е и един-ство на действията, водещи към образуването и усъвър-180

шенстването на взаимните връзки между елементите на системата. Организацията е също обединение на хора, съвместно реализиращи определена цел и действащи върху основата на определени норми, процедури или правила, ре-гулиращи техните действия. Организацията е съзнателно подредено цяло. Тя се състои от елементи с различни фун-кции, които допринасят за съществуването на цялото и из-пълнението на неговите общи функции. Често органи-зацията се разбира като организъм. В икономиката орга-низацията е структура, чрез която индивидите си взаи-модействат, за да правят бизнес.

Основните механизми на социалната организация са социализацията и социалният контрол, който гаранти-ра, че посоката и характера на действията на индивида ня-ма да излязат извън рамките на допустимото от нормите на дадена система.

Тест1. Оформената в норми роля, заедно със статусните отношения на хората формират:

а) социалната група;б) социалната институция;в) социалната организация;г) социалната общност.

2. Кой е посредникът, връзката между обществото и индивида?а) социалната група; б) социалната институция; в) социалната организация.

3. Конкретното схващане на отношенията между индивида и общест-вото се осъществява чрез понятието:

а) социалната група; б) социалната институция; в) социалната организация.

4. Кой превръща социалната необходимост в подбуди и мотиви за со-циално действие на индивидите?

а) социалната група; б) социалната институция; в) социалната организация.

5. За кои групи са характерни междуличностните отношения, прост-ранственият контакт, непосредствеността и интимността?

181

а) големите; б) малките; в) неформалните; г) формалните; д) механичните; е) органичните.

6. Кои групи възникват и функционират върху основата на всеобщи социални отношения?

а) големите; б) малките; в) неформалните; г) формалните; д) механичните; е) органичните

7. Значимият обичай, традиция, практика, отношение или модел на поведение в живота на дадена общност, култура или общество се нарича:

а) социалната група; б) социалната институция; в) социалната организация.

8. Формирането и утвърждаването на социалните норми и организа-ции е процес на:

а) узаконяване; б) социализация; в) институционализация.

9. Езикът, пазарът, собствеността, религията, моралът, традиции-те и обичаите, семейството, родът, племето са:

а) формални институции; б) неформални институции; в) механични институции; г) органични институции.

10. Социалните закони стоят в основата на:а) формални институции; б) неформални институции; в) механични институции; г) органични институции.

11. Формалните институции са а) създадени от природата; б) съзнателно създадени от хората организации; в) спонтанно възникнали социални обединения.

12. В основата на формалните институции стоят:а) законите на природата; б) спонтанно възникналите и функциониращи социалните закони;

182

в) съзнателно и целенасочено създадените юридически закони.13. "Организация" е термин, който се употребява в:

а) природните науки; б) техническите науки; в) социалните науки; г) всички посочени преди това науки.

14. Терминът "организация"е сроден с:а) институция; б) структура; в) форма; г) система; д) ентропия; е) закон; ж) хаос.

15. Структурата на институцията, вътрешният ред, съгласува-ността във взаимодействието на частите на цялото се наричат:

а) система; б) цяло; в) организация; г) ентропия.

ВластКлючови термини: власт, възможност, воля, въздействие, поведение, роля, личност, държава, институция, общество

Съществуването на социалните групи, социалните институции и социалните организации е невъзможно без феномена власт. В общ смисъл властта е способност или възможност за налагане на своята воля, за оказване на въздействие върху дейността и поведението на хората чрез такива средства като авторитет, право или насилие. Но властта е и способност да се въздейства и убеждава върху основата на знание или опит. Тя е доверие, спечелено благодарение на високи умения и положителна практика. Властта е възможност да се действа върху основата на заемана позиция, статус, роля или служба. Тя е способност да се създават и налагат закони, заповеди и команди или да се раздава правосъдие.

183

Властта има субект, облечен с тази сила - личност, държава, правителство или други официални лица и институции.

Властта има множество проявления в общест-вото - икономическа, политическа (държавна), семейна, групова, лична. Те се преплитат, но не съвпадат едно с друго. Най-важният вид власт в обществото днес е поли-тическата власт, реалната способност на дадена група хора (партия или коалиция) или индивид (монарх, дик - татор, тиранин) да превръща своята воля в политика и правни норми. Тя се характеризира със социално гос-подство и ръководство на живота в обществото.

Основните форми на проявление на властта са гос-подството, управлението, ръководството, организация-та, контролът. Господството предполага абсолютното (робство) или относителното (крепостничество) подчине-ние на едни хора от други. Ръководството е способност за осъществяване на своята воля чрез въздействие върху ръко-водените обекти. То може да се основава на авторитета, на признанието на пълномощията на ръководителя при ми-нимално приложение на принуда. Управлението включва функциите по непосредствената организация от страна на работещите в различните сфери на обществения живот индивиди или групи.

АвторитетКлючови термини : авторитет, власт, социална норма, социално отноше-ние, личност, социална роляЦитирани имена: Хобс, Маркс, Бакунин, Вебер

В широк смисъл на думата авторитетът е общоп-ризнато неформално влияние на лице или организация в различни сфери на обществения живот. В по-тясно значе-ние авторитетът е една от формите на осъществяване на властта - авторитет на съда, на полицията, на църквата, на

184

моралните норми и т. н. Това означава признаване на тяхна-та необходимост от хората, върху чиято дейност се раз-пространява тяхното действие. Авторитетът е власт. Авторитетът на общността налага универсалните норми, ограничаващи произвола, регулиращи отношения-та между индивидите. Но е невъзможно цялата общност, всички нейни членове непрекъснато да се занимават с регу-лиране на отношенията помежду си. Затова властта, авторитетът на общността, се преотстъпва на определен индивид или група индивиди. Те гарантират спазването на приетите от общността правила, но имат силата да го правят, само защото сами се подчинени на тези правила.

Авторитетът се изразява в способността на носи-теля на авторитета (лице или група от лица) да направ-ляват мислите и постъпките на други хора без да прибяг-ват до насилие. Съответно може да се говори за два взаимно свързани вида авторитет - личен, основан на су-бективните качества и форми на поведение на неговия но-сител; и функционален авторитет, основан на социалния статус, функция или роля на неговия носител. Съществу-ването на авторитета е свързано с невъзможността на хо-рата да оцеляват рационално много от възникващите пред тях проблеми. От тук и приемането на вяра или на доверие на твърденията на носителя на авторитета. При това се предполага и известна способност на носителя на авторите-та да обоснове своите изисквания. Признатото от подчи-нените право на специални органи или длъжностни лица да вземат решения и да контролират тяхното изпълнение отличава авторитета от другите форми на власт, напри-мер от произвола.

ДържаваКлючови термини: държава, власт, управление, право, политика, разде-ление на труда, частна собственост, класи, институция, организация.

185

Цитирани имена: Платон, Аристотел, Русо, Хобс, Хегел, Маркс.

Държавата е политически инструмент и форма на властта. Тя е основна институция на политическа-та система на обществото, осъществяваща неговото управление. Държавата притежава монопол над принуда-та в рамките на определено общество, определена тери-тория (пространство) и в определено време. Тя притежа-ва правото да осъществява от името на цялото общество на вътрешната и външната политика, създаването на за-коните, важащи за цялото население, правото за събира-не на данъци и такси. Възниква на определен етап от раз-витието на обществото едновременно с разделението на труда, частната собственост и класите. Следова-телно държава и общество са различни понятия. Държа-вата е институция, организация, инструмент или еле-мент на обществената система.

Основни признаци на държавата са: наличието на система от органи и учреждения, осъществяващи функциите на държавната власт; наличието на права, закрепващи определена система от норми, санкциони-рани от държавата; наличие на определена терито-рия, върху която се простира юрисдикцията на дър-жавата. Основни съставни части на властта на дър-жавата са: армия, полиция, съдилища, затвори, законо-дателни органи, изпълнителни органи, административен апарат, партии. Основните функции на държавата са вътрешната и външната. Вътрешната функция включва осигуряване на социалния мир, социалния ред, защита собствеността и живота на гражданите. Външната функ-ция включва защита границите, териториалната цялост и суверенитета.

Исторически съществуват различни форми на дър-жавата. Формата на държавата разкрива начина на осъ-ществяване и субекта на властта. От тази гледна точка

186

може да се говори за монархична и републиканска форма на управление. От гледна точка на своето устройство държавите се подразделят на унитарни (единно държавно образувание), федеративни и конфедера-тивни държави. От гледна точка на политическия ре-жим (система от методи за упражняване на властта, сте-пен на свобода на личността, отношение на властта към закона и морала) държавите биват: парламентарна, ав-торитарна, военно-диктаторска, фашистка, социа-листическа, либерална, консервативна и др.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Аристотел за

държавата. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбеле-жете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - -- - - - - -

Република/демокрацияКлючови термини: република, демокрация, държава народ, социална институция, диктатура, свобода, социална норма.Цитирани имена: Аристотел, Полибий, Лок, Русо, Монтескьо, Джефер-сън, Маркс, Попър.

Обикновено демокрацията се разбира като форма на държавно-политическото устройство на обществото, ос-нована на признаването на властта на народа, на мнозин-ството от народа. Но тя е и гаранция, че мнението на малцинството се зачита, че му се признава правото да за-

187

щитава това мнение. Терминът "демокрация" се употребява и спрямо организациите и дейността на социалните инс-титуции - например партийна демокрация, академична де-мокрация, икономическа демокрация.

Демокрацията е един от методите на управление-то, наред с аристокрацията, тиранията, олигархия-та, дик татурата и други. Тя е средство и форма на мирно упражняване на властта и защитата на индиви-дуалната свобода под върховенството на закона и при изборност на основните органи на държавата. Демок-рацията не е висша политическа цел или ценност сама по себе си и сама за себе си.

Когато демокрацията се ръководи от нормите на мо-рала, обичайното право и традицията, мнозинството може да насочва и контролира действията на правител-ството. Демокрацията притеснява индивида един-ствено чрез общите норми на закона. Така тя контроли-ра прилагането на принудата. В противен случай тя се превръща в диктатура. Демокрацията позволява рефор-мирането на политическите институции и създаването на нови да става без да се прибягва до насилие, а чрез ра-зумна дискусия.

В зависимост от съотношението на силите между държавните институции, демокрацията бива: прези-дентска и парламентарна. В зависимост от начина на участие на народа във властта, демокрацията бива представителна (косвено участие чрез избора на предс-тавители във властта) и непосредствена демокрация (участват всички пълноправни граждани на държавата - референдум, събрание на целия народ).

ДиктатураКлючови термини: диктатура, власт, държава, демокрация.

188

Диктатурата е неограничена власт на една лич-ност или група хора. Тя е както противоположна на де мок - рацията система на политическо господство, така и съ-държание на всяка форма на политическа власт (монар-хия или република). Диктатурата е и начин на осъществя-ване на държавната власт чрез насилие и оръжие в кри-зисни ситуации.

Тест1. Най-общият, родовият от следните термини е:

а) авторитет; б) власт; в) право; г) насилие; д) държава; е)демокрация; ж) диктатура

2. Езикът, семейството и пазарът са: а) формални институции; б) неформални институциив) и формални, и неформални институции.

3. Способността за налагане на своята воля, за оказване на въздейст-вие върху дейността и поведението на хората се нарича:

а) власт; б) авторитет; в) господство; г) ръководство; д) управление.

4. Авторитет, право и насилие са средства за осъществяване на: а) власт; б) господство; в) ръководство; г) управление.

5. Основните форми на проявление на властта са: а) господството; б) управлението; в) ръководството; г) организацията; д) контролът; е) всички посочени

6. Авторитетът е една от формите на осъществяване на: а) господството; б) управлението; в) ръководството;

189

г) организацията; д) контролът; е) властта.

7. Авторитетът се изразява в способността на носителя на автори-тета (лице или група от лица) да направляват мислите и постъп-ките на други хора:

а) като прибягва до насилие; б) без да прибягва до насилие; в) без да прибягва до произвол; г) като прибягва до произвол; д) като използва правото; е) без да използва правото

8. Държавата е политически инструмент и форма на: а) господството; б) управлението; в) ръководството; г) организацията; д) контролът; е) властта

9. Монополът над принудата в рамките на определено общество, оп-ределена територия (пространство) и в определено време се прите-жава от:

а) авторитета; б) властта; в) правото; г) държавата; д) управлението.

10. Армия, полиция, съдилища, затвори, законодателни органи, из-пълнителни органи, административен апарат, партии са основни съставни части на властта на:

а) авторитета; б) насилието; в) правото; г) държавата; д) управлението.

11. Формата на държавата разкрива: а) начина на осъществяване и субекта на властта; б) устройството държавата; в) политическия режим в държавата

12. Демокрацията е форма на държавно-политическото устройство на обществото, признаваща властта на:

а) личността; б) отделна група хора; в) мнозинството от народа; г) малцинството от народа.

190

13. Демокрацията, аристокрацията, тиранията, олигархията, диктатурата са:

а) методи на държавата; б) методи на властта; в) методи на управлението; г) методи на контрола.

14. С кое от следните твърдения сте съгласни: а) Демокрацията не е висша политическа цел или ценност сама

по себе си и сама за себе си;б) Демокрацията е висша политическа цел или ценност сама по

себе си и сама за себе си;в) Демокрацията е средство за осъществяване на определена

политическа цел.15. Президентската и парламентарната републики са разновидности на:

а) държавната власт; б) диктатурата; в) демокрацията; г) монархията; д) аристокрацията; е) олигархията.

16. С кое от следните твърдения сте съгласни: а) Диктатурата е неограничена власт на една личност или група

хора. б) Диктатурата е противоположна на демокрацията система

на политическо господство.в) Диктатурата е начин на осъществяване на държавната

власт чрез насилие и оръжие.г) С всички посочени.

СПОНТАННО ВЪЗНИКНАЛИ ИНСТИТУЦИИ

ОбществоКлючови термини: индивид, общество, социално отношение, взаимо-действиеЦитирани имена: Аристотел, Хобс, Русо, Лок, Смит, Рикардо, Хегел, Сен-Симон, Конт, Спенсър, Мил, Маркс, Морган, Малиновски, Радклиф-Браун, Ф. Тьониес, Визе, Зимел, Гурвич, Ростоу, Арон

В широк смисъл на думата, обществото е обособила се от природата част от света, представляваща историче-ски изменяща се форма на живот на хората. В тесен смисъл - или отделно общество (българско общество, френско

191

общество), или определен етап от човешката история (съвременно общество, ренесансово общество). Об-ществото е единство от всички връзки и отношения между хората. Обществото не е нито проста сума от от-делни индивиди, нито нещо повече от техните взаимни от-ношения и взаимодействия. Социалните отношения са този признак на обществото, който го отличава от всички други форми на съвместен живот на живите същества (стадо, глутница, ято).

ОбщностКлючови термини: индивид, социална връзка, общество, качество, интерес, цел, норма, народност, род, племе, община, семейство, нацияЦитирани имена: Маркс, Тьониес, А. Фирканд, Т. Гайгер, Парсънс

Общността се състои от хора, обединени от устой-чиви социални връзки и притежаващи редица общи приз-наци (черти, белези, характеристики), придаващи й непов-торимо своеобразие. Понякога общността се разглежда като синоним на обществото в тесния смисъл на думата (бъл-гарска общност и българско общество). Но в действител-ност когато говорим за общност акцентът пада върху спе-цифичните, а не върху формално общите за всички хора и общества характеристики. В едно и също общество мо-гат да съществуват различни общности. Общността е ка-чеството на обединените от общи възгледи, интереси, цели, норми, етнос, език, народност, религия и мантали-тет хора, у които е формирано съзнание и преживяване за съпринадлежност. Общността е реално общото между хората.

За разлика от съзнателно създадените организации и институции, общностите възникват спонтанно, т. е. без да са плод на нечий замисъл, а благодарение на необходи-мостта да се задоволят определени потребности на хо-рата и обществото като цяло. В ранните етапи от раз-витието на обществото съществуват относително мало-192

числени, но твърде устойчиви общности, които осигуряват функционирането и развитието на човечеството. Такива са родът, племето, семейството, об щината . В по-развитите общества се оформят на родността и нацията. Народността е по-многочислена от предишните общности и осигурява по-широки възможности за развитие на обществото, въпреки че те продължават да съществуват в една или друга форма ус-поредно с нея. Нацията е съвременна форма на общ-ността.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Тьониес за

социалните общности. Запишете заглавието на книгата, която сте полз-вали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

СемействоКлючови термини: общност, група, семейство, отношение, социална институция, общество.

Семейството е основана на брака или кръвното родство малка устойчива общност (група), членовете на която са свързани с общност на бита, взаимната морална отговорност и взаимна помощ. Семейството е отношение между мъж и жена, родители и деца, осигу-ряващо възпроизводството на рода. Семейството е со-циална институция, която взаимодейства с всички

193

останали сфери на обществото. Исторически съществу-ват различни типове семейства: кръвно-родствено се-мейство, групово семейство, моногамно семейство и др.

РодКлючови термини: група, общност, род, семейство, племе

Родът е група или общност от кръвни родстве-ници, водещи своя произход от една линия (майчина или бащина), осъзнаващи себе си като потомци на общ (реа-лен или митичен) прародител, носещи общо родово име. В миналото в рода се е съблюдавала екзогамията (женитба само извън рода). Родът възниква в ранните етапи от разви-тието на човечеството като преобразувана форма на ста-дото. Родът се състои от кръвно свързани семейства. По силата на екзогамията (брак с партньор, който не е от рода) родът не може да съществува изолирано, а само в по-широ-ка общност, каквато е племето. Смята се, че родът преми-нава през два етапа на развитие (или има две форми на съществуване) - матриархат и патриархат.

ПлемеКлючови термини: общност, род, племе, език, територия, самоуправле-ние, култура

Племето е тип етническа общност в ранните об-щества. Отличителната черта на племето е съществуването на кръвно-родствена връзка между неговите членове, де-лението на родове и фратрии. Другите признаци на пле-мето са: племенна територия, икономическа общност, пле-менен език или диалект, племенно самосъзнание и име, ен-догамия (женитба вътре в племето), самоуправление (съвет, военен и граждански вождове, жрец), култура и празници. Племената се разлагат под въздействието на имуществените разслоения, появата на племенна аристокрация, възникването на племенни съюзи. 194

Днес племената продължават да съществуват като субструктура в държави като Афганистан, Ирак, Пакис-тан, Индия и други.

ОбщинаКлючови термини: Община, организация, институция, социална струк-тура, традиция, обичай, общество, държава.

Общината е първична форма на териториална со-циална организация, възникнала върху основата на кръв-но-родствена общност, самодейността и самоорганиза-цията. В ранните общества общината е всеобщо разпро-странена институция, носител на цялата съвкупност со-циални функции. Тя е производствена, възпроизводстве-на, семейно-битова и идеологическа общност. Общината е базова клетка на социалната структура, самоуправля-ваща се организация на непосредствени селскостопански производители. Тя изпълнява и редица по-общи социални функции: взаимопомощ, регулиране на междуличностните отношения, представителство на интересите на селяните пред държавата или феодала, разпределение на данъците и повинностите, спазване на религиозния култ, социализация. Отношенията в общината са закрепени от традициите и обичаите, обичайното, а често и от държавното право. В различни форми общината съществува във всички истори-чески формирали се общества.

В съвременното общество общината е низова терито-риална и административна структура на държавата. състои се от общински център (град) и близките му по-малки селища (градове и села).

Народ и народностКлючови термини: народ, народност, общност, общество, държава, на-ция, племе

195

В широк смисъл на думата народът е цялото населе-ние на определена страна. Народ е също така термин, упот-ребяван за обозначаване на различни форми на етническа общност (племе, народност, нация). В различни етапи от развитието на обществото терминът народ означава раз-лични неща. В първобитното общество народ и населе-ние са едно и също нещо. В античното общество в наро-да влизат само свободните граждани на държавата. В съвременните общества в народа влизат всички хора от всички социални групи и слоеве.

Народността е исторически сложила се езикова, териториална, икономическа и културна общност от хора, предшестваща нацията. Народността се формира при обединяването на племенните съюзи, смесването на племената, замяната на кръвно-родствените връзки с териториални. Обикновено народността се състои от ня-колко близки по произход и език племена (славянска на-родност) или от смесили се разноезикови племена в резул-тат на завладяването на едните от другите (българска на-родност). Възникването на държавата укрепва народ-ността, но тя може да не съвпада с държавата нито тери-ториално, нито по език. От епохата на Новото време насам, народността започва да се превръща в нация. Една народност, оказала се разделена от държавни граници, може да постави началото на различни нации.

НацияКлючови термини: нация, капитализъм, народ, гражданско общество, пазар, традиция, обичайЦитирани имена: Хердер, Хегел, Маркс, Вебер

Нацията е една от конкретните исторически фор-ми на социалната общност, възникнала едновременно с капитализма. Тя е резултат от развитието на начина на живот и културата на народите, форма на самооргани-

196

зация на гражданското общество. Нацията се характери-зира със стопанско обединение на големи територии върху основата на развитието на общ вътрешен пазар, специфични исторически традиции и обичаи на състав-ляващите я народ или народи, език и национално само-съзнание.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Вебер за нацията.

Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

Гражданско обществоКлючови термини: гражданско общество, буржоазно общество, пазар, нация, общуване, отношение, свобода, държава, интерес.

Гражданското общество възниква с буржоазното общество, но то не е самото буржоазно общество. Възник-ва в градовете с възхода на буржоазията върху основата на взаимната зависимост между самостоятелните и сво-бодни собственици, свързани с пазара. Възникването на нациите води до превръщането на гражданското общество в принцип на организация на цялостния обществен живот без необходимост от властта, държавната йерархия.

Гражданското общество е общност от граждани, особена структура на междучовешките отношения. Ос-новни характеристики на гражданското общество са автономност, независимост от държавата, труд, самои-нициатива, предприемчивост, поемане на собствен риск, свобода на мисленето и действието. Публичното общуване

197

между гражданите има своята правна регулация чрез адвокати, нотариуси и съдии. Гражданското общество е система от взаимно свързани специалисти от различни сфери на обществения живот: хлебари, учители, шивачи, юристи, лекари, търговци и т. н. Отношенията в граж-данското общество са самоорганизиращи се, самовъз-произвеждащи се, спонтанни, хоризонтални и "органични".

Днес под гражданско общество се разбира ця-лата система от неправителствени организации и институции, изразяващи интересите и волята на гражданите. Гражданското общество включва всички индивиди и организации в обществото, които действат независимо от държавата в защита на своите специ-фични интереси. Степента на развитие на гражданското общество е показател за свободата на индивидите в об-ществото.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Хегел и Маркс за

гражданското общество. Запишете заглавието на книгата, която сте полз-вали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ОбичайКлючови термини: обичай, група, традиция, закон

198

Обичаят е практика, следвана от хората от определена група или регион. Той може да бъде определен и като привична дейност на личността. В правото оби-чаят се разглежда като отдавна установена обща традиция или ред, придобил силата или валидността на закон.

ТрадицияКлючови термини: традиция, култура, общуване,поколение, поведение

Традицията е предаване на елементи от дадена култура от едно поколение на друго. В миналото това става най-често чрез устно общуване. Традицията е начин на мислене и действие, следвани от редица поколения хора. Тя е навик или установена практика, разглеждана като съгласувано цяло от минали прецеденти, въздействащи върху настоящето. Традицията е утвърдено във времето поведение. В тесен смисъл на думата под традиция се разбират неписаните религиозни и нравствени наставления.

ПазарКлючови термини: пазар, стока, цена, размяна, отношение, справедли-

вост, информация, свобода, потребност, интерес, икономика

Пазарът е място, където се разменят стоки. На па-зара се срещат два субекта. Купувачът търси определена стока срещу своите пари, а продавачът я предлага. Кога-то възможностите на единия да купи стоката съвпаднат с цената, на която другият е съгласен да продаде същата стока, тогава между тях се осъществява сделка, покупко-продажба, размяна на парите на купувача срещу стоката на продавача. Отношенията между двамата субекти са свободни, доброволни, мирни и справедливи, щом и два-мата са приели да осъществят сделката на определена це-на. Пазарните отношения се подчиняват на закономер-ностите на търсенето и предлагането, а пазарните це-

199

ни са резултат от равновесието между търсене и предлагане.

Пазарът може да бъде разгледан и като информа-ционна система, за която са характерни конку ренцията и свободното определяне на цените. Той не изисква разходи за управлението си. Той е гъвкава и податлива на промяна система. Гарантира свободата на избора и опростява информацията. В този смисъл, търговията, стокообменът, финансовите институции и пазарът изобщо са упражняване на реален умствен труд по откриване и предаване на информация за обектите, които задоволяват потребностите на хората и са предмет на техния интерес.

Пазарът често се описва като "икономика", нацио-нална или световна икономика. Но икономиката в точния смисъл на думата е организация (стопанство, ферма, коо-перация, фирма, държавна администрация) или съзнателно извършвани действия за постигане на определени цели чрез използването на подходящи ресурси.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Адам Смит за па-

зара. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

200

КонкуренцияКлючови термини : конкуренция, пазар, знание, действие, цена, инфор-

мация

Конкуренцията е съперничество за печалба или награда. Тя е състезание за демонстриране на умения и способности. Конкуренцията е начин за мирно управ-ление и координиране дейността на хората. В иконо-мическата сфера се проявява като отношение на съ-перничество между двама или повече агенти за едни и същи клиенти или пазари.

Пазарната конкуренция е също механизъм за об-мяна и взаимно съгласуване на разпръснатото в об-ществото знание. Взаимното съгласуване на индивиду-алните решения и действия се осъществява от ценовия механизъм. Цените са носители на информация за общото състояние на системата. Те подсказват на пазар-ните агенти къде да насочват усилията си, за да постиг-нат най-добри резултати.

Свързването на ценовата информация с конкретните знания и умения на хората им позволява с най-малки разходи да координират своята информация с тази на другите хора. Пазарната конкуренция е проце-дура по разкриването, предаването, координирането и прилагането на неявното личностно знание, разпи-ляно сред милиони индивидуални агенти. Отделният предприемач може да отчита движението на цените, но не може да го контролира.

Тест1. Коя категория обозначава обособилата се от природата част от света, представляваща исторически изменяща се форма на живот на хората:

а) общност; б) общество; в) род;

201

г) племе; д) народ; е) нация

2. С кое от следните твърдения сте съгласни:а) Обществото е проста сума от отделни индивидиб) Обществото е нещо повече от взаимните отношения и

взаимодействия между хората.в) Обществото не е проста сума от отделни индивидиг) Обществото е резултат от взаимните отношения и

взаимодействия между хората.3. Реално общото между хората се обозначава с категорията:

а) общество; б) общност; в) народ; г) нация

4. В кои социални обединения е формирано съзнание и преживяване за съпринадлежност:

а) общност; б) общество; в) род; г) племе; д) народ; е) нация; ж) община; з) семейство; и) организация; й) институция; к) държава

5. Родът, племето, народът, нацията, общината, семейството са форми на съществуване на:

а) организацията; б) институцията; в) държавата; г) общността; д) обществото.

6. Основаните върху кръвно-родствена връзка общности са: а) общество; б) род; в) племе; г) народ; д) нация; е) община; ж) семейство; з) организация;

202

и) институция; й) държава.

7. Кои социални институции могат да бъдат наречени "органични": а) общество; б) род; в) племе; г) народ; д) нация; е) община; ж) семейство; з) организация; и) група; й) държава

8. Подредете общностите по степен на общност: .....................................................................................................................

9. Родът се състои от: а) племена; б) народи; в) семейства; г) групи; д) общини

10. Племето се състои от: а) родове; б) народи; в) семейства; г) групи; д) общини

11. Ендогамията (женитбата вътре в общността) е характерна за: а) рода; б) народа; в) семейството; г) племето; д) общината

12. Коя е исторически най-късно появилата се социална общност? а) род; б) племе; в) народ; г) нация; д) община; е) семейство

13. С кое (кои) от следните твърдения сте съгласни:

203

а) Народността може да не съвпада с държавата нито териториално, нито по език.

б) Народността съвпада с държавата териториално и по език.в) Една народност може да постави началото на различни нацииг) Една народност може да постави началото само на една

нация.14. За коя общност е характерен общият вътрешен пазар?

а) за рода; б) за народа; в) за семейството; г) да нацията; д) за племето; е) за общината

15. В коя епоха възниква гражданското общество? а) Античност; б) Средновековие; в) Ренесанс; г) Ново време; д) Съвременност

16. Гражданското общество е независимо от: а) индивидите; б) институциите; в) държавата; г) племето

17. Обичаят е практика, следвана от: а) определена група; б) определена личност; в) група и личност

18. В традиционното право обичаят и традицията изпълняват ро-лята на:

а) отношение; б) взаимодействие; в) закон

19. Предаването на елементи от дадена култура от едно поколение на друго, начинът на мислене и действие, следвани от редица поколе-ния хора, утвърденото във времето поведение, наричаме:

а) социализация; б) социален опит; в) обичай; г) традиция; д) социална организация

204

20. Организацията или съзнателно извършваните действия за пости-гане на определени цели чрез използването на подходящи ресурси, се нарича:

а) пазар; б) икономика; в) стопанство

21. Кои отношения се подчиняват на закономерностите на търсе-нето и предлагането?

а) пазарните; б) икономическите; в) стопанските.

22. Конкуренцията и свободното определяне на цените са характерни за:

а) пазара; б) икономиката; в) стопанството

СОЦИАЛНИ ЦЕННОСТИ

СвободаКлючови термини: индивид, свобода, възможност, общество, социал-но отношение, свободи, права

Когато насилието на едни хора над други е макси-мално ограничено и личността има възможност да действа според своите собствени решения, намерения, желания и интереси, говорим за индивидуална или лична свобода. В обществото свободата варира по степен, не и по вид. Тя се отнася единствено до отношенията на хо-рата един към друг, т.е. тя е социално, а не природно или психическо отношение.

„Свобода” наричат също и политическата и/или национална независимост. Но фундаменталното за обществото понятие за сво-бода е нещо различно - свобода на индивида в отношенията му с остана-лите свободни хора в обществото. Политическата свобода е право на участие в избори, в законодателна дейност, в контрола над адми-нистрацията. Това, че децата например, нямат такива права, все още не ни позволява да говорим за липса на свобода. Също така и независи-мостта на една нация все още не означава, че тя се състои от сво-

205

бодни хора. Борбата за национална свобода не винаги съвпада с борбата за индивидуална свобода и не винаги увеличава свободата на отделния човек.

Когато пък се говори за „права” и „свободи”, трябва да се има предвид, че това не са видове свобода, а различни от нея състояния. Свободите са специфични привилегии, които част от хората придобиват за себе си, докато други са лишени от тях. „Свободи” се появяват само когато свободата липсва. Свободата е състояние, при което всичко, освен забраненото от общите за всички закони, е позволено. „Свобо-дите” са състояния, в които всичко, което не е изрично разрешено, е забранено.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Ерих Фром за

свободата. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбеле-жете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - -- -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ОтговорностКлючови термини: индивид, свобода, отговорност

В обществото свободата е неотделимо свързана с отговорността. Свободата и отговорността са винаги индивидуални. Отговорността е готовност да приемеш цялата тежест на последиците от своите решения и да живееш с нея. Отговорността има различни измерения и това ни позволява да говорим за социална, икономическа, политическа, нравствена отговорност... Отговорност

206

може да се търси само от същества, които са способни да действат свободно и разумно. За да има някакъв смисъл, отговорността трябва да бъде индивидуална отговор-ност. Колективната отговорност по същество е инди-видуална безотговорност.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Сартър за отго-

ворността. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбеле-жете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

РавенствоКлючови термини: индивид, свобода, равенство, изономия.

Да си свободен, означава да си раз-личен, да бъдеш самостоятелен индивид, да имаш своя неповторима ин-дивидуалност, да бъдеш личност, да се открояваш от останалите. Различието и неповторимостта са нера-венство. То е липса на равни възможности, различно отношение от страна на другите хора, различен социален статус. Свободните хора се раждат неравни и

207

са неравни. За едно общество на свободни хора е задължи-телно единствено равенството пред морала и закона. В такова общество отделните човешки индивиди се третират от морала, държавата и закона като равни не защото са еднакви, а въпреки своите различия. Равенството пред за-кона се нарича "изономия" - равноправие. Основната фун-кция на равенството пред закона е защитата от всеки произвол.

СобственостКлючови термини: собственост, обичай, социално отношение, право, ча-стна собственост, свобода, социална институция, справедливост.

Собствеността е продукт на обичая, който сто-панството, правото и законодателството развиват в течение на хиляди години. Собствеността е начин на присвояване от хората на предметите, предназначени за производство или потребление. Собствеността е свър-зана с вещта, но тя не е самата вещ, а отношение между хората по повод не вещите. Тя е право върху дадено не-що - право на ползване, право на разпореждане и право на владеене. Посегателството срещу това право е неспра-ведливостта. Следователно справедливостта е другото име на собствеността.

Частната собственост е сърцевина на ценнос-тите на всяка цивилизация. Тя е неотделима от инди-видуалната свобода. Тя е материалната част на сво-бодата. Защитата на частната собственост е фактор, направил възможно развитието на обществото, съста-вено от спонтанни и доброволни обединения, в които съгласуваното асоцииране се разширява, а конкретните цели са изместени от общите и независими абстрактни правила за поведение. Частната собственост е една от основните социални институции.

208

Сентенцията на Лок, че "където няма собственост, няма и справедливост" отразява тясната връзка между икономиката, правото, етиката и политиката.

СправедливостКлючови термини: индивид, норма, поведение, ценност, свобода, равен-ство, социална справедливост, разменна справедливост.

Справедливостта е съставен елемент на ценност-ната система на индивидите. Нормите за поведение могат да се определят като справедливи или несправедливи единствено ако се разглеждат в рамките на по-обща цяло-стна система от сходни общопризнати норми. Ценнос-тите могат да се проверяват само чрез други ценности. Справедливостта е принцип на морална правота и без-пристрастие, честно отношение или дължимо въз-мездие съгласно репутация, стандарти или закон. Тя е съответствие с истината, фактите или здравия разум.

Справедливостта се характеризира чрез свобода-та. Несправедливостта е нарушение на индивидуалната свобода. Но справедливостта може да се характеризира и чрез равенството. Справедливостта е налице тогава, кога-то равните получават еднакво, а неравните - различно. Справедливостта подкрепя равенството пред законите, но не и изравняването на условията. Тази справедливост се нарича пропорционална справедливост.

Разбирането на справедливостта като пазарно от-ношение на покупко-продажба се нарича "разменна спра-ведливост".

Едно от разбиранията на равенството е свързано с така наречената социалната справедливост. Тя е има от-ношение към разпределението и преразпределението на благата в икономиката от държавата. Идеята за со-циалната справедливост съдържа идеята за обществото като организация. Социалната справедливост изисква

209

условията на индивидуалния живот, които държавата осигурява, да бъдат равни за всички. Този вид справедливост се нарича "разпределителна справедл-вост". Веднъж въведена, тя придобива политически хра-тер и може да бъде спазена, когато цялото общество е ога-низирано според нейните изисквания.

ПотребностКлючови термини: индивид, група, общество, потребност, необходи-мост, дейност.

Потребността е необходимост, липса или недос-тиг на нещо, което поддържа живота, дейността и раз-витието на човека, социалната група или обществото. Тя е и вътрешната субективна движеща сила на ак-тивността, целяща отстраняването на несъответ-ствието между вътрешните и външните условия на дейността. В потребностите се проявява връзката на индивида с неговата природна и обществена среда. Най-общо може да се говори за следните видове потреб-ности: материални и духовни, потребности на индиви-дуалното потребление и на производственото потребле-ние, биологични и социални потребности.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Ейбрахам Мас-

лоу за потребностите. Запишете заглавието на книгата, която сте полз-вали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

210

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ИнтересКлючови термини: индивид, социално действие, интерес, социално от-ношение, потребност.Цитирани имена: Д. Дидро, Хелвеций, Холбах, Кант, Хегел, Маркс.

Интересът е реалната причина за социалните действия и събития, стояща непосредствено зад подбуди-те (мотиви, идеи, намерения, цели и т.н.) на участващите в тези действия индивиди или социални групи. Интересът е специфична форма на проявление на социалните от-ношения. Хора с едни и същи потребности могат да имат както еднакви, така и противоположни интереси. Интересът е осъзнаване на потребността през призма-та на отношението на субекта към обекта на пот-ребността, към социалната среда, позволяваща или пречеща на задоволяването на потребността.

В зависимост от степента на общност, интере-сите биват индивидуални, групови и социални интереси. В действителност индивидуален е интересът на отдел-ната личност като член на една или друга социална група, общност или общество, а социалният интерес е общият за членовете на дадена група, общност или общество ин-терес. С други думи, дали става дума за индивидуален или социален интерес, зависи от акцента, който се пос-тавя. В зависимост от сферата на проявление: икономи-чески, политически, духовни. Според субекта: национал-ни, държавни, корпоративни и т. н. По степен на осъз-натост: действащи стихийно и осъзнати.

211

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са възгледите на Маркс за интере-

сите. Запишете заглавието на книгата, която сте ползвали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

ЦелКлючови термини: индивид, дейност, резултат, субект, средство, при-чина, закон.Цитирани имена: Аристотел, телеология, Августин, Тома, Бонавенту-ра, Кант, Шелинг, Хегел, Маркс, Вебер, В. Вундт, Дюи.

Целта е един от елементите на поведението и съзнателната дейност на човека. Тя е предвиждане, мисловен образ на резултата от дейността на субекта и пътя за неговото постигане чрез определени средства. Целта и средствата са съотносителни. Една реализирана цел може да стане средство за постигането на друга (след-ваща, по-висша) цел. Целта е една от формите на детер-минация на човешката дейност, начин за интеграция на различните действия в единна система. Тя е вътреш-ната причина или закон на дейността. Целенасоченият характер на дейността предполага наличието на несъот-ветствие между наличната жизнена ситуация (действи-телността) и целта или потребностите, желанията, намеренията, интересите на личността. Осъществя-ването на целта е преодоляване на това несъответствие.

212

Различават се индивидуални и социални цели, тактически и стратегически цели, конкретни цели и идеали.

ИдеалКлючови термини: идеал, действителност, мислене, цел, принцип, пот-ребност, връзка, време.Цитирани имена: Кант, Фихте, Шелинг, Хегел, Маркс.

Идеалът е мисловен образ на желаната действи-телност, определящ начин на мислене за действител-ността от човека. Идеалът е специфично човешка фор-ма на мислене, изискваща създаването на образ на целта на дейността още преди нейното осъществяване. Идеа-лът е вътрешната крайна цел, принцип, причина или потребност на личността. Идеалът схваща още недей-ствителното като бъдещо възможно действително. Той е връзка между настоящето и бъдещето, излиза извън рамките на настоящата действителност без да губи връзка с нея. Така идеалът става модел на потребното бъдеще. Силата и начинът на въздействие на идеалите зависят от степента, в която те са станали вътрешни убеждения, мотиви, ориентири за мислите, чувства-та и действията на личността.

Тест1. Какво е отношението между понятията "индивидуална свобода" и "политическа свобода"?

а) те са идентични, съвпадат; б) те си противоречат; в) те не винаги съвпадат;

2. "Свободите", за които се говори в правото - свобода на словото, свобода на вероизповеданието, свобода на мисълта, свобода на придвижването са:

а) разновидности на индивидуалната свобода; б) специфични привилегии; в) състояния, при които всичко, освен забраненото от общите

закони, е позволено.

213

3. Какво е отношението между понятията "индивидуална свобода" и "права и свободи"?

а) те са идентични, съвпадат; б) те се изключват взаимно; в) те съвпадат частично.

4. Хората трябва да носят отговорност за своите действия когато: а) действуват по принуда; б) действат свободно; в) действат във вреда на другите; г) действат в собствен интерес

5. Отговорност може да се търси от хора, които са: а) равни; б) справедливи; в) свободни;

6. Свобода и отговорност са категории, които се отнасят до: а) отделните индивиди; б) отношенията между отделните индивиди в обществото; в) социалните групи; г) нациите; д) обществото като цяло

7. "Изономия" означава: а) социално равенство; б) материално равенство; в) равенство на възможностите; г) равенство пред закона

8. Свободата, отговорността и личността изискват хората да бъ-дат:

а) равни помежду си във всички отношения; б) неравни; в) равни единствено пред закона

9. Категорията собственост е еднопорядкова с категориите: а) свобода; б) отговорност; в) равенство; г) справедливост; д) пазар; е) институция

10. Разбирането на справедливостта като пазарно отношение на по-купко-продажба се нарича:

а) пропорционална справедливост; б) разменна справедливост; в) разпределителна справедливост; г) социална справедливост

214

11. Необходимостта, липсата или недостигът на нещо, вътрешната субективна движеща сила на активността, целяща отстраняването на несъответствието между вътрешните и външните условия на дейността се нарича:

а) потребност; б) интерес; в) цел; г) идеал; д) причина

12. Осъзнаването на потребността през призмата на отношението на субекта към обекта на потребността се нарича:

а) мотив; б) интерес; в) цел; г) идеал; д) причина

13. Предвиждането, мисловният образ на резултата от дейността и пътят за неговото постигане чрез определени средства се нарича:

а) потребност; б) интерес; в) цел; г) идеал; д) причина

14. По отношение на целта идеалът е: а) крайна цел; б) принцип, обединяващ конкретни цели; в) средство; г) резултат

СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО И ДЪРЖАВАТА

Ключови термини: консерватизъм, либерализъм, социализъм, социал-демокрация, национализъм, патриотизъм.

Консерватизмът е склонност, особено в политиката, да се поддържа съществуването на традиционен ред. Кон-серватизмът е политическа философия, изискваща уваже-ние към традиционните институции, изразяваща недоверие към изявите на държавата, водещи към внезапни промени в установения ред. В широк смисъл на думата консерватизмът е предпазливост и умереност в поведението или светогледа.

215

Либерализмът в широк смисъл на думата е състоя-ние или качество на свободомислие, непредубеденост, ши-рота и толерантност. Либерализмът е политическа теория, основана върху признаването автономията на индивида, защитата на гражданските и политически-те права и свободи, управлението на закона при дадено доброволно съгласие от управляваните и защита срещу произвола на властта.

В икономиката под либерализъм често се разбира теория, изключваща намесата на държавата в икономиче-ския живот (лесеферизъм), защитаваща свободния пазар и златния стандарт. Съвременният либерализъм допуска участие на държавата в икономическия живот в рамките на властта на закона.

Социализмът е теория за организацията на обще-ството, в която средствата за производство и разпреде-ление на стоките се притежават колективно или от централната власт, която планира и контролира ико-номиката.

В марксистко-ленинската теория социализмът е преходен период между капитализма и комунизма, в който властта принадлежи на пролетариата (работниче-ската класа) под формата на "диктатура на пролета-риата".

Социалдемокрацията е политическа теория, за-щитаваща използването на демократични средства за постигането на постепенно преминаване от капитализъм към социализъм. Социалдемокрацията е привърженичка на така наречения "среден път" между либерализма и со-циализма.

Национализмът е този, който свързва консерва-тизма със социализма. Национализмът е преданост към интересите и културата на една нация, акцент върху националните, а не върху интернационалните цели и

216

задачи. Той е вяра, че нацията ще спечели като действа самостоятелно, а не заедно с други нации. В страна, която е под чужда власт, национализмът е стремеж към национална независимост. Той акцентира върху уникалността и висшите качества на нацията, стреми се към еднонационална държава. Крайните форми на национализма прерастват в шовинизъм, национал-социализъм (нацизъм) и фашизъм.

Често национализмът се разглежда като синоним на патриотизма, който е любов и преданост към родната страна, готовност за саможертва в името на родината.

Учебна задача:Опитайте се да разберете какви са социално-политическите въз-

гледи на Фридрих Хайек. Запишете заглавието на книгата, която сте пол-звали. Отбележете името му на картата на времето. - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - - -

217

КАРТА НА ВРЕМЕТО:

Античност:Досократическа философия:

Класическа гръцка философия:

Елинизъм:

Късна античност:

218

Средновековие:

Апологетика:

Патристика

Схоластика:

Ренесанс:

Ново време

219

220

Съвременност

221

От авторите............................................................................................3

Доц. д-р Атанас Григоров................................................................5ОСНОВИ НА ТЕОРЕТИЧНАТА КУЛТУРА.................................5Познание.............................................................................................5Сетивно и рационално.....................................................................5Представи и понятия......................................................................6

Тест:.................................................................................................7Различни типове мислене – различни понятия..........................7

Тест:.................................................................................................8Понятия и термини.........................................................................8

Тест:.................................................................................................9Образ и знак........................................................................................9Знак, значение, смисъл...................................................................10

Тест:...............................................................................................11Знакът и неговия контекст..........................................................12Науката за знаците........................................................................13

Тест:...............................................................................................14Научната терминология...............................................................14Понятийно-терминологични системи.......................................16Формализация на съдържателното знание..............................17

Тест:...............................................................................................19Репрезентация и дефинитна презентация................................19Интерпретация на формализираното знание..........................21Фундаментални мисловни операции...........................................22Анализ и синтез...............................................................................23Абстрахиране и конкретизация...................................................23Индукция и дедукция......................................................................23

Тест:...............................................................................................24Концептуализация..........................................................................25Емпирично и теоретично.............................................................26

Тест:...............................................................................................26Рефлексия.........................................................................................27

Тест:...............................................................................................28Емпиричното знание и теоретичната рефлексия върху него............................................................................................................29

Тест:...............................................................................................30Описание и обяснение.....................................................................30

222

Общото и отделното....................................................................31Тест:...............................................................................................32

Необходимост и случайност........................................................32Тест:...............................................................................................33

Същност, явление, закон...............................................................33Тест:...............................................................................................34Тест:...............................................................................................34

Универсални и сингуларни твърдения.........................................35Обяснение и прогнозиране.............................................................35Възможност и действителност.................................................36Социалните прогнози.....................................................................37Диагностика, прогностика, ретрогностика..............................37

Тест:...............................................................................................37Категорията „време”.....................................................................38Фундаменталните проблеми........................................................41

Тест:...............................................................................................43Методологическата рефлексия....................................................44Философско-методологическа рефлексия..................................45Философията и другите науки.....................................................46Философската рефлексия.............................................................46КАТЕГОРИАЛНОТО МОДЕЛИРАНЕ НА РЕАЛНОСТТА......47Идеята за категориите.................................................................47Онтологически и епистемологически статус на катего-риите.................................................................................................47Номинализъм, концептуализъм, реализъм.................................48Номинализмът................................................................................48Реализмът........................................................................................49Концептуализмът..........................................................................50

Тест:...............................................................................................53Категории, понятия и термини в хуманитарните и социалните науки...........................................................................54Онтологическите модели..............................................................59Проблемът за битието.................................................................60Атомизъм.........................................................................................62Платонизъм.....................................................................................63Перипатетизъм..............................................................................67

Тест:...............................................................................................70Единство и многообразие - проблемът за субстанцията..........71Тест:...............................................................................................71

Монизъм............................................................................................72

223

Дуализъм...........................................................................................75Плурализъм.......................................................................................76

Тест:...............................................................................................77Материализъм и идеализъм..........................................................78Антиметафизическото мислене.................................................80Метафизиката като теория на познанието............................82ФИЛОСОФСКИТЕ РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ПОЗНАНИЕТО. . .83Битие и познание............................................................................86Релативизъм и антирелативизъм...............................................86

Тест:...............................................................................................91Сенсуализъм и рационализъм........................................................92

Тест:...............................................................................................93Платонизмът..................................................................................93Перипатетизмът...........................................................................95Скептицизмът................................................................................98

Тест:...............................................................................................99Рационализъм и ирационализъм...................................................99

Тест:.............................................................................................101Емпиризъм и рационализъм........................................................102От опита към разума...................................................................103От разума към опита...................................................................104Априорното знание.......................................................................105Рационализмът на Лайбниц.......................................................106Тъждеството на мислене и битие............................................107Репрезентационизъм....................................................................108Презентационизъм.......................................................................109Презентационизмът на Беркли.................................................109Номинализъм и реализъм.............................................................110

Тест:.............................................................................................110

Доц. д-р Катя Личева...................................................................114ФУНДАМЕНТАЛНИ АКСИОЛОГИЧЕСКИ И ЕТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ..................................................................................114Науката “аксиология”.................................................................114Ценност..........................................................................................114Проблемът за ценностите в хуманитарните и социалните науки................................................................................................115Аксиологическите концепции и техният фундамент..........115Аксиологически обективизъм.....................................................116Аксиологически субективизъм....................................................117

224

Кант и неокантианците.............................................................118Аксиологически релационизъм....................................................119

Тест..............................................................................................119Ценности и самоопределение.....................................................120Ценности и потребности...........................................................120Благо................................................................................................121Истина и ценност........................................................................121

Тест..............................................................................................121Оценката........................................................................................121Социалните ценности.................................................................122

Тест..............................................................................................123Ценностна система.....................................................................124Нормата.........................................................................................125Нормативна информация...........................................................125

Тест..............................................................................................126Социалните норми........................................................................126

Тест..............................................................................................127Етика, морал, нравственост......................................................128Етос.................................................................................................128

Тест..............................................................................................129Моралът и общочовешките ценности.....................................129Морални ценности........................................................................130Нравствени (морални) норми.....................................................131Моралният кодекс........................................................................132

Тест..............................................................................................132Оценката........................................................................................133Истина и неистина при нравствените норми........................134Морални и правни норми.............................................................134Норми и морални кодекси............................................................135

Тест..............................................................................................135Нравствена култура.....................................................................136

Тест..............................................................................................137Философия на морала...................................................................138

Тест..............................................................................................139Науката „Етика”.........................................................................139С какво се занимава етиката.....................................................139

Тест..............................................................................................140Всекидневните разбирания за морала и теоретичната рефлексия върху тях.....................................................................141Категории на етиката................................................................141

225

Добро и зло......................................................................................142Нравствена отговорност............................................................142Дълг..................................................................................................143Съвест.............................................................................................143Свобода на волята.........................................................................144Нравствена свобода......................................................................144

Тест..............................................................................................145Достойнство.................................................................................146Чест.................................................................................................146Справедливост...............................................................................147Тест.................................................................................................148

Доц. д-р Иван Върбанов................................................................149ФУНДАМЕНТАЛНИ КАТЕГОРИИ НА СОЦИАЛНАТА ФИЛОСОФИЯ...............................................................................149Индивид...........................................................................................149Личност..........................................................................................150Социализация.................................................................................151Социален опит..............................................................................152Действие.........................................................................................152Човешко действие.........................................................................153Социално действие.......................................................................154Дейност..........................................................................................154Поведение........................................................................................155Труд..................................................................................................157Социално взаимодействие...........................................................158Общуване........................................................................................159Социално отношение...................................................................161Социален закон..............................................................................162Юридически закон.........................................................................165Социална норма.............................................................................165Социална роля................................................................................167

Тест..............................................................................................169ФОРМИ НА ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ.........................................173Социална група..............................................................................173Социална институция.................................................................176Социална организация..................................................................178

Тест..............................................................................................179Власт...............................................................................................181Авторитет.....................................................................................182

226

Държава..........................................................................................183Република/демокрация..................................................................185Диктатура.....................................................................................186

Тест..............................................................................................186СПОНТАННО ВЪЗНИКНАЛИ ИНСТИТУЦИИ.....................189Общество........................................................................................189Общност.........................................................................................189Семейство......................................................................................191Род....................................................................................................191Племе...............................................................................................192Община............................................................................................192Народ и народност........................................................................193Нация...............................................................................................194Гражданско общество.................................................................195Обичай.............................................................................................196Традиция.........................................................................................196Пазар................................................................................................197Конкуренция...................................................................................198

Тест..............................................................................................199СОЦИАЛНИ ЦЕННОСТИ...........................................................202Свобода............................................................................................202Отговорност..................................................................................204Равенство.......................................................................................205Собственост..................................................................................205Справедливост...............................................................................206Потребност...................................................................................207Интерес..........................................................................................208Цел...................................................................................................209Идеал...............................................................................................210

Тест..............................................................................................210СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕОРИИ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО И ДЪРЖАВАТА....212

КАРТА НА ВРЕМЕТО:...................................................................215Античност:...................................................................................215Средновековие:...............................................................................216Ренесанс:.........................................................................................216Ново време......................................................................................216Съвременност................................................................................218

227