Оценка за влиянието на Bois Noir ‘Candidatus …...278 Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2017, 20 (3), 278-288 ISSN 1311-0489 (P rint) Research Institute

278

Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2017, 20 (3), 278-288 ISSN 1311-0489 (Print)Research Institute of Mountain Stockbreeding and Agriculture, Troyan ISSN 2367-8364 (Online)

Оценка за влиянието на Bois Noir ‘CandidatusPhytoplasma solani’, върху качествените показатели

на гроздова мъст и вино

Николай Генов*, Ваньо Хайгъров, Татяна Йончева

Институт по лозарство и винарство, ул. “Кала тепе”№1, 5800 Плевен, България*E-mail: [email protected]

Evaluation of the influence of Bois Noir 'CandidatusPhytoplasma solani', on the quality parameters

of grape must and wine

Nikolay Genov*, Vanyo Haygarov, Tatyana Yoncheva

Institute of Viticulture and Enology, 1 Kala tepe str., 5800 Pleven, Bulgaria

РЕЗЮМЕ SUMMARYПрез периода 2014-2016 г. в ИЛВ -

Плевен е проведено сравнително проуч-ване за определяне влиянието на фит-оплазмената болест Bois noir (BN) върхунякои показатели, характеризиращи гроз-довата мъст и вино от сорт Шардоне.Болните и здрави лози са диагности-цирани посредством визуален преглед насимптоми, а наличието на фитоплазмапричинител е доказано чрез ДНК иденти-фикация с директен и нестед PCR.Извършен е химичен анализ на гроздо-вата мъст и са определени основнитетехнологични показатели: захари, глюкоз-а, фруктоза, титруеми киселини, винена иябълчена киселини, рН. Анализирани сахимичния състав и органолептичнитехарактеристики на получените вина.Сравнителният анализ на данните загроздовата мъст и вината от реколти2014 и 2015 г., получени от опитнитеварианти показва, че няма съществениразлики в средните стойности наосновните показатели с изключение навинената киселина, при която имадостоверно по-ниска средна стойност наварианта с болни лози в сравнение със

In the period 2014-2016, acomparative study was conducted in IVE -Pleven to determine the effect ofphytoplasma disease Bois noir (BN) onsome indicators characterizing grape mustand Chardonnay wine. Diseased andhealthy vines are diagnosed by visualexamination of symptoms, and the presenceof phytoplasma has been proved by DNAidentification with direct and nested PCR.A chemical analysis of the grape mustwas carried out and the maintechnological parameters weredetermined: sugars, glucose, fructose,titratable acids, tartaric and malic acids,pH. The chemical composition andorganoleptic characteristics of the winesobtained have been analyzed. Thecomparative analysis of the experimentaldata for grape must and wines, vintage2014 and 2015, shows that there are nosignificant differences in the mean valuesof the main characteristic indicators, withthe exception of tartaric acid, which has asignificantly lower average value of thediseased vines variant compared to

279

здравата контрола. Това проучванепоказва липсата на значими разлики восновните показатели на гроздовата мъсти вината получени от болни от BN издрави лози. Вероятната причина е, чеболестта засяга отделни леторасти, накоито гроздовете изсъхват веднага следцъфтежа или на по-късен етап предидостигане на технологична зрялост.

Ключови думи: лоза, Шардоне,вино, Bois noir, ‘Candidatus Phytoplasmasolani’

healthy control. This study shows the lack ofsignificant differences in the main indicatorsof grape must and wines obtained fromdiseased (BN) and healthy vines. Theprobable cause is that the disease affectsindividual shoots on which the grapes driesimmediately after flowering or later beforereaching of technological maturity.

Key words: grapevine,Chardonnay, wine, Bois noir, ‘CandidatusPhytoplasma solani’

УВОД INTRODUCTIONЛозовите жълтеници са комплек-

сно заболяване, което причинява про-мяна в оцветяването на листата и зави-ване на периферията им към долнатастрана; изсъхване на съцветията илигроздовете; неравномерно узряване налеторастите и липса на лигнифицира-не, което им придава вид на гумени.Причинители на лозовите жълтенициса фитоплазми – прокариотни бактерии,отнасящи се към отдел Tenericutes; класMollicutes; разред Acholeplasmatales,семейство Acholeplasmataceae; род:‘Candidatus Phytoplasma’ (IRPCM, 2004).С най-голямо значение за лозата сазлатистото пожълтяване “Flavescencedorée” (FD) и черна дървесина “Bois noir”(BN). От тях досега в България еустановена само BN (EPPO, 2006;Sakalieva et al., 2007; Avramov et al.,2008). Причинителя на BN, ‘CandidatusPhytoplasma solani,’ спада към групата настолбура (16SrXII-A) и освен лоза нападаширок кръг гостоприемници, катозеленчуци – домати, картофи, моркови,целина; полски култури и някои плевели.За източник на зараза в лозята се смятатповетицата (Convolvulus arvensis) икопривата (Urtica dioica) (Maixner, 2011).Основен вектор на столбур в Европа ецикадата Hyalesthes obsoletus (Hemiptera,Cixiidae), която е полифаг и предпочитатревистите плевели. През 2012 г., внасаждение със сорт Шардоне от районана Плевен е установена зараза иидентифициран причинителя на BN‘Candidatus Phytoplasma solani’, (Genov,2012).

Grapevine yellows (GY) is acomplex disease that causes changes inthe leaves color and rolling downward oftheir periphery; drying the flowers orclusters; uneven ripening of the shootsand lack of lignification, giving them theappearance of rubber. Causing agent ofGY are phytoplasmas – prokaryoticbacteria related to the Phylum:Tenericutes; Class Mollicutes; OrderAcholeplasmatales, familyAcholeplasmataceae; Genus: 'CandidatusPhytoplasma' (IRPCM, 2004)."Flavescence dorée" (FD) and "Bois noir"(BN) are of the greatest importance forthe grapevine. Of these, only BN hasbeen detected in Bulgaria up to now(EPPO, 2006; Sakalieva et al., 2007;Avramov et al., 2008). The cause of BN,'Candidatus Phytoplasma solani', belongsto the Stolbur group (16SrXII-A) andbesides the vine attacks a wide range ofhosts such as vegetables – tomatoes,potatoes, carrots, celery; field crops andsome weeds. The sources of infection invineyards are considered to be thebindweed (Convolvulus arvensis) and thenettle (Urtica dioica) (Maixner, 2011). Themain vector of stolbur in Europe is theleafhopper Hyalesthes obsoletus(Hemiptera, Cixiidae), which is a polyphageand prefers grass weeds. In 2012, avineyard with Chardonnay variety from thePleven region was found to be contaminatedand identified the causative agent of BN'Candidatus Phytoplasma solani,' (Genov,2012).

280

Качеството на виното е един отнай-важните критерии, определящ него-вата цена и рентабилност на производ-ството му. Постигането на високи резул-тати в тази насока изисква преди всичковисококачествена суровина. Много саабиотичните и биотични фактори, коитовлияят върху качествените характеристи-ки на гроздовата мъст и получените вина.Въздействието на повечето от тях: почва,климат, изложение, натоварване, форми-ровка и други, е обект на проучване отредица изследователи през годините.Проучено е също влиянието на някоиикономически важни болести по лозатавърху количеството и качеството на гроз-довата реколта. Относително по-малко сапроучванията за влиянието на болеститесъс системен характер в т. ч. вирусни ибактерийни, които освен върху добиваоказват влияние и върху дълголетието налозовите насаждения.

Това изследване имаше за цел данаправи оценка за влиянието на фито-плазмената болест Bois noir върху някоипоказатели, характеризиращи качествотона гроздова мъст и вино от сорт Шардоне.

The quality of wine is one of themost important criteria determining itsprice and profitability. Achieving highresults in this direction requires above alla high quality raw material. Many are theabiotic and biotic factors that influence thequality characteristics of grape must andthe resulting wines. The impact of most ofthem: soil, climate, exposure, load,formations, etc., has been the subject of astudy by a number of researchers overthe years. Also, the influence of someeconomically important diseases on thevine on the quantity and quality of grapeharvest has also been studied. Relativelyfewer studies have been conducted onthe effects of systemic diseases, includingviral and bacterial, which, in addition toyield, have an impact on the longevity ofvineyards.

This study aimed to assess theimpact of Bois noir disease on somequality characteristics of Chardonnaygrape must and wine.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ MATERIAL AND METHODSПрез 2014 г. е направен преглед

и маркиране на лози, проявяващисимптоми на лозови жълтеници внасаждение от сорт Шардоне. Болнитеи здрави лози са диагностициранипосредством визуален преглед насимптоми, а наличието на фитоплазмапричинител е доказано чрез иденти-фикация на ДНК с директен и нестедPCR, както е описано в съответнитепротоколи (Angelini et al., 2001).

През 2014 и 2015 г., при дости-гане на технологична зрялост, от опит-ните лози са набрани проби от гроздепо варианти (болни и здрави лози) втри повторения. Гроздето е прерабо-тено по класическата схема за произ-водство на бели сухи вина в условиятана микровинифициране (Yankov, 1992).Извършен е химичен анализ на гроз-довата мъст и са определени основ-ните технологични показатели: захари,

In 2014, a survеy and marking ofvines showing symptoms of grapevineyellows was carried out in a Chardonnayvineyard. Diseased and healthy vineswere diagnosed by visual examination ofsymptoms, and the presence ofphytoplasma agent was approved by DNAidentification in direct and nested PCR, asdescribed in the relevant protocols(Angelini et al., 2001).

In 2014 and 2015, when the grapereached technological maturity, sampleswere picked from experimental vines byvariants (diseased and healthy vines) inthree replications. The grape wasprocessed according to the classicscheme for the production of white drywines under the conditions of micro-vinification (Yankov, 1992). A chemicalanalysis of the grape must has beencarried out and the main technological

281

глюкоза, фруктоза, титруеми киселини,винена и ябълчена киселини, рН. Следизбистряне, мъстта е сулфитирана с 50mg/dm3 SO2 и засята с чиста културасухи винени дрожди Saccharomycescerevisiae щам Vitilevure B+C, в коли-чество 20 g/hl. Алкохолната фермента-ция е проведена при температура 20оСи ежедневен контрол. След приключ-ване на процеса вината са отдеканти-рани и досулфитирани. Химичният със-тав на гроздовата мъст и полученитевина е анализиран по общоприетитевъв винарската практика методи(Ivanov et al.,1979). Органолептичнитехарактеристики на опитните проби саопределени по 100-бална скала, попоказателите: цвят, аромат, вкус иобщи впечатления (Tsvetanov, 2001;Prodanova, 2008).

Сравнителният анализ на резул-татите за параметрите, характеризира-щи гроздовата мъст и получените винае направен посредством методите надискриптивната статистика, аразликите в средните стойности наотделните показатели са оценени стест на Стюдънт (t - test).

parameters are defined: sugars, glucose,fructose, titratable acids, tartaric and malicacids, pH. After clarification, the must wassulphited with 50 mg/dm3 SO2 and seededwith pure culture of dry yeastSaccharomyces cerevisiae strainVitilevure B + C at 20 g/hl. Alcoholicfermentation was carried out at atemperature of 20° C and daily control. Atthe end of the process the wines weredecanted and sulfated. The chemicalcomposition of grape must and theresulting wines were analyzed accordingto the methods commonly used in wine-making practice (Ivanov et al., 1979). Theorganoleptic characteristics of the testsamples are determined by a 100-pointscale, according to the indicators: color,aroma, taste and general impressions(Tsvetanov, 2001; Prodanova, 2008).

The comparative analysis of theresults for the parameters characterizingthe grape must and the obtained wineswas made using the methods of thedescriptive statistics, and the differencesin the average values of the individualindicators were assessed by Student test(t - test).

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ RESULTS AND DISCUSSIONКачеството на суровината през

2014 г. е отражение на неблагоприят-ните климатични условия през вегета-цията и ранната есен. Гроздето е обра-но при достигната технологична зря-лост. Съдържанието на захари в повто-ренията на вариантите се движи вграниците от 208.00 g/L до 219.00 g/L.Титруемите киселини (7.73-8.33 g/L),винената и ябълчената киселина салеко завишени, а рН са в нормалнистойности за белите сортове (3.14-3.20).

Анализът на резултатите от про-учването през 2014 г. показва, че нямадоказани разлики в средните стойностина основните технологични показателина мъстта между вариантите (Таблица 1).

The quality of the raw material in2014 reflects the unfavorable climaticconditions during the vegetation and theearly autumn. The grapes are harvestedby technological maturity. The content ofsugars in the variant repeations rangesfrom 208.0 g/L to 219.0 g/L. The titratableacids (7.73 - 8.33 g/L), the tartaric acidand the malic acid are slightly elevatedand the pH values are normal for thewhite varieties (3.14 - 3.20).

The analysis of the survey results in2014 shows that there are no provendifferences in the mean values of themain technological indexes of mustsbetween variants (Table 1).

282

Таблица 1. Химичен състав на гроздовата мъст, реколта 2014 г. и 2015 г.Table 1. Chemical content of grape must, vintage 2014 and 2015

Варианти / Variants2014 2015

ПоказателиIndexes(g/L) Болни BN

Diseased BNЗдравиHealthy

Болни BNDiseased BN

ЗдравиHealthy

SugarsЗахари 213.0 0.00 214.0 0.31 235.67 3.28 229.67 5.49

GlucoseГлюкоза 89.27 3.26 88.80 0.79 95.58 0.30 91.74 1.33

FructoseФруктоза 123.73 3.26 125.53 3.78 140.09 3.50 137.93 4.30

Titratable acidsТитруеми к-ни 8.03 0.04 7.95 0.19 6.40 0.15 6.65 0.13

Tartaric acidВинена к-на 4.11 0.52 4.35 0.02 2.78 0.33 2.34 0.37

Malic acidЯбълчна к-на 6.39 0.21 6.10 0.15 4.19 0.28 4.64 0.40

рН 3.19 0.01 3.16 0.01 3.13 0.01 3.12 0.01 [средна SE] Mean Standard Error of mean

Химичният състав на гроздоватамъст, реколта 2015 г. (Таблица 1),показва, че съдържанието на захари вгроздето от опитните варианти варираот 220.00 g/L при варианта със здравилози до 242.0 g/L при варианта с BN.Гроздоберът е извършен при достига-не на технологична зрялост, с коли-чествено преобладаване на фруктоза-та. Стойностите на титруемите кисели-ни се движат в диапазона от 6.15 g/L(вар. BN, повт. 2) до 6.90 g/L (вар. Здра-ви, повт. 2). От анализираните органичникиселини в мъстта се наблюдава пре-обладаване на ябълчната над виненатакиселина във всички опитни варианти.

Анализът показа, че резултатитеот 2015 г. са еднопосочни с тези от2014 г. и не се намират доказаниразлики в средните стойности наосновните технологични показателимежду вариантите..

The chemical composition of grapemust harvested in 2015 (Table 1) showsthat the sugar content of the grapes in thetest variants varies from 220.0 g/L in thecase of healthy vines to 242.0 g/L in theBN variant. The grape harvest wasperformed at a technological maturity witha quantitative predominance of fructose.

The titratable acid values range from 6.15g/L (var. BN, rep. 2) to 6.90 g/L (var.healthy, rep. 2). Of the analyzed organicacids in the must, the malic acidpredominate over the tartaric acid in allexperimental variants.

The analysis showed that the 2015results are one-way with those from 2014and there are no proven differences inthe average values of the keytechnological indicators between thevariants.

283

Фиг. 1. Съдържание на захари вгроздовата мъст, реколта 2014 г.

Фиг. 2. Съдържание на киселини и pHна гроздовата мъст, реколта 2014 г.

Фиг. 3. Съдържание на захари вгроздовата мъст, реколта 2015 г.

Фиг. 4. Съдържание на киселини и pHна гроздовата мъст, реколта 2015 г.

Химичният състав на винатаШардоне от опитните варианти, рекол-ти 2014 г. и 2015 г., е представен вТаблица 2. Вината от 2014 г. иматсходно съдържание на алкохол, вари-ращо в границите от 12.51 об. % до12.88 об. % за варианта със здравителози и в по-тесни граници от 12.66 об.% до 12.74 об.% при варианта с BN.Това се дължи на неголемите разликимежду вариантите по отношение назахарите в гроздето. За пълното про-тичане на алкохолната ферментация,без отклонения от нормалния й ход, сесъди по количеството на остатъчнитезахари, а именно от 1.54 g/L до 2.80 g/Lпри варианта BN и от 1.68 g/L до 1.94g/L при здравите. Важен показател отсъстава на вината е съдържанието набеззахарния екстракт (БЗЕ), коетообуславя плътността във вкуса им.При пробите от реколта 2014 г., стой-ността му е в граници, характерни забели вина от този сорт – от 18.26 g/Lдо 19.80 g/L за варианта BN и от 18.96

The chemical composition ofChardonnay wines from the experimentalvariants, 2014 and 2015 vintages ispresented in Table 2. The 2014 wineshave a similar alcohol content rangingfrom 12.51% vol. to 12.88% vol. for thehealthy variants and within a narrowerrange of 12.66% vol. % to 12.74% vol.with the BN variant. This is due to thesmall differences between the variantswith respect to sugar in the grapes. Forthe complete course of alcoholicfermentation, with no deviations from itsnormal course are judged by the amountof residual sugars: from 1.54 g/L to 2.80g/L in the BN variant and 1.68 g/L to 1.94g/L in healthy. An important indicator ofthe composition of the wine is the contentof the Sugar-free extract (SFE), whichdetermines the density in their taste. Forsamples from the vintage 2014, its valueis within the range typical for white winesof this variety - from 18.26 g/L to 19.80g/L for BN and from 18.96 to 19.16 g/L inhealthy ones. In the both variants, the

284

до 19.16 g/L при здравите. И при дватаварианта титруемата киселинност енад 7.00 g/L и обуславя свежестта въввкуса им. Не се наблюдават същес-твени различия между киселините наопитните проби. Данните показват, чеот анализираните органични киселиниябълчната преобладава няколкократнонад винената.

Съдържанието на общи фенолнисъединения (ОФС) на пробите се изменяв тесни граници, типични за сорта. С най-ниска стойност е едно от вината наварианта със здрави лози (0.70 g/L), а снай-висока – вино от варианта с болнилози (0.88 g/L). Същото вино е с най-висок БЗЕ, титруема киселинност и ОФСи е оценено с най-много точки при орга-нолептичния анализ (77.71 точки). Посвоите ароматни и вкусови характеристи-ки виното е определено, като типично засорта, хармонично и балансирано. Приостаналите повторения на вариантите несе наблюдава връзка между изследва-ните показатели от химичния състав идегустационната им оценка.

titratable acidity is above 7.00 g/L anddetermines the freshness in their taste.There are no significant differencesbetween the acids of the test samples.The data show that, from the analyzedorganic acids, the malic acidpredominates several times over thetartaric acid.

The content of common phenoliccompounds (CPC) of the samples varieswithin the narrow range typical of thevariety. The lowest value is one of thewines of the healthy vines variant (0.70g/L), and with the highest - wine of thediseased vine variant (0.88 g/L). Thesame wine has the highest NSE,titratable acidity and CPC, and is ratedwith the highest score in organolepticanalysis (77.71 points). Due to itsaromatic and taste characteristics, thewine is defined as being typical of thevariety, harmonious and balanced. In theother replications of the variants there isno relation between the studied chemicalcomposition and the tasting evaluation.

Таблица 2. Химичен състав на опитни вина, реколта 2014г. и 2015г.Table 2. Chemical content of trial wines vintage 2014 and 2015

Варианти / Variants2014 2015Показатели / Indexes

(g/L)Diseased BN Healthy Diseased BN Healthy

Alcohol vol. %Алкохол 12.68 0.03 12.73 0.11 12.92 0.14 12.74 0.08

SugarsЗахари 21.07 0.82 20.87 0.12 2.73 0.24 2.47 0.18

Total extractОбщ екстракт 18.95 0.45 19.08 0.06 20.77 0.27 20.57 0.34

Sugar-free extr.БЗЕ 2.11 0.37 1.79 0.08 18.04 0.47 18.10 0.26

Titratable acidsТитруеми к-ни 7.45 0.19 7.38 0.11 6.18 0.09 6.15 0.04

Volatile acidsЛетливи к-ни 0.44 0.02 0.40 0.02 0.48 0.06 0.54 0.03

Tartaric acidВинена к-на 1.78 0.11 2.05 0.21 1.32 0.09 1.74 0.09

Malic acidЯбълчна к-на 5.48 0.21 5.25 0.32 3.61 0.31 4.15 0.23

Total phenol comp. ОФС 0.84 0.02 0.80 0.05 0.46 0.02 0.39 0.05

рН 3.03 0.01 3.03 0.01 3.09 0.03 3.04 0.01Tasting evaluationДегустационна оценка 77.00 0.36 76.85 0.14 76.33 1.24 75.57 0.62

[средна SE] mean Standard Error of mean

285

Сравнителният анализ навината, реколта 2014 г. показва, ченяма доказани разлики в изследванитепоказатели между вариантите с болнии здрави лози (Фигура 5, Фигура 6).

От химичния състав на вината,реколта 2015 г. (Таблица 2) се вижда,че алкохолното съдържание варира вграниците от 12.60 об. % до 13.20 об.% и съответства на захарите в гроз-дето по варианти. Алкохолната фер-ментация е протекла правилно, безотклонения от нормалния ú ход иколичеството на остатъчните захари еот 2.29 до 3.20 g/L. Количеството набеззахарния екстракт е в нормалниграници за бели вина от 17.20 до 18.81g/L. С по-ниски стойности на показателясе отличават една от пробите на ва-рианта с болни лози и една – със здравилози. Най-висока стойност е отчетенавъв варианта с болни лози. Въпреки чесъдържанието на БЗЕ влияе върхувкусовите характеристики на вината,резултатите за състава на опитните винане показват пропорционалност междуБЗЕ и дегустационната им оценка.

При органолептичния анализ,пробите с най-висок и най-нисък БЗЕ саоценени с еднакъв брой точки – 77,57 т.Съдържанието на титруеми киселини вопитните варианти е сходно, варира втесни граници от 6,00 до 6,30 g/L и ненамира отражение в органолептичнитехарактгеристики на вината. Всички пробиимат нормална летлива киселинност.Съдържанието на ОФС се изменя вдиапазона от 0,310 g/L (вар. здрави) до0,500 g/L (вар. BN), без да се установявавръзка между тяхното количеството идегустационната оценка на вариантите.При органолептичния анализ на винатанай-високо са оценени проба 1 и проба5, които са повторения на варианта сболни лози. Въпреки значителнатаразлика в количеството на БЗЕ, иматсходно съдържание на титруемикиселини и ОФС и се отличават с добрицветови характеристики, изразен сортоваромат, балансиран свеж вкус и траенпослевкус.

Сравнителният анализ навината, реколта 2014 г. показва, ченяма доказани разлики в изследванитепоказатели между вариантите с болнии здрави лози (Фигура 5, Фигура 6).

From the chemical composition ofthe wine, vintage 2015 (Table 2), it canbe seen that the alcohol content rangesfrom 12.6 % vol. to 13.2 % vol. andcorresponds to the sugars in the grapesby variants. Alcoholic fermentation tookplace correctly without deviation from itsnormal course and the amount of residualsugars were from 2.29 to 3.20 g/L. Theamount of the sugar-free extract is withinnormal limits for white wines from 17.20to 18.81 g/L. With lower values of theindicator, one of the samples of thevariant with diseased vines is distinguishedand one with healthy vines. Highest valuewas counted in the variant of diseasedvines. Although the content of sugar-freeextract affects the taste characteristics ofthe wine, the results of the composition ofthe experimental wines showed noproportionality between the sugar-freeextract and their organoleptic score.

In the organoleptic analysis,samples with the highest and lowest SFEwere evaluated with the same number ofpoints – 77.57 p. The titratable acidcontent in the test variants was similar,ranging from a narrow range of 6.0 to 6.3g/L and was not reflected in theorganoleptic characteristics of wines. Allsamples have a normal volatile acidity.CPC content ranges from 0.310 g/L (var.healthy) to 0.500 g/L (var. BN) withoutany correlation between their quantity andthe degustation assessment of the variants.In the organoleptic analysis of the wines,sample 1 and sample 5 were the highest,which were replications of the diseasedvariant. Despite the significant difference inthe amount of SFE, they have a similartitratable acid and CPC content and aredistinguished by good color characteristics,pronounced variety flavor, balanced freshtaste and long-lasting aftertaste.

286

Фиг. 5. Химичен състав на опитнитевина, реколта 2014 г.




Анализът на данните за вината,реколта 2015 г., получени от опитнитеварианти показа, че няма съществениразлики в средните стойности наосновните показатели с изключение навинената киселина, при която имашедоказано по-ниска средна стойност приварианта с болни лози в сравнение съсздравата контрола (Таблица 2, Фигура8).

В Сардиния (Италия) Garau et al.(2007), сравняват продуктивните показа-тели на болни и здрави лози от сор-товете Шардоне и Верментино, и уста-новяват, че лозите със симптоми страдатот драстично спадане в добива, но реми-сията на симптомите за няколко годиниводи към възстановяване на продуктив-ността до нормални нива. Изследванетопоказва също, че глюкометричните пока-затели, pH и количеството на виненатакиселина, не са повлияни от болестта.

Това проучване не включвашеизследване за влиянието на BN върхудобива от грозде, тъй като редукциятапри болните лози беше очевидна, а

The analysis of the 2015 vintagewines data, obtained from theexperimental variants showed that therewere no significant differences in themean values of the main indicators,except for the tartaric acid, which had alower average value for the diseasedvines variant compared to healthy control.(Table 2, Figure 8).

In Sardinia (Italy) Garau et al. (2007),compare the productive performance ofdiseased and healthy variants of theChardonnay and Vermentino varieties,and find that vines with symptoms suffera drastic drop in yield, but the remissionof symptoms for several years leads to arecovery in productivity to normal levels.The study also showed that theglucometric value, pH, and tartaric acidlevels have not been affected by thedisease.

In this study was not included aresearch on the influence of BN on grapeyield as the reduction in the diseasedvines was evident and our results

287

резултатите ни по отношение липсатана влияние на болестта върху химич-ния състав на гроздовата мъст саеднопосочни с тези на Garau et al.(2007). Една от основните причини заспадане в добива при болните лози еизсъхване на гроздовете, някои откоито още във фаза съцветие. Нашатацел беше да установим, дали остана-лите гроздове формират различен похимичен състав и качество добив подвъздействие на болестта, както и далитова въздействие се отразява нахимичния състав и органолептичнитепоказатели на получените вина.

regarding the lack of influence of thedisease on the chemical composition ofthe grape must are in accordance withthose of Garau et al. (2007). One of themain reasons for the decline in yield indiseased vines is the drying of thegrapes, some of which are stillinflorescence phase. Our goal was to findout if the other bunches formed adifferent chemical composition andquality under the influence of the disease,and whether this impact affects thechemical composition and organolepticcharacteristics of the wines obtained.

ИЗВОДИ CONCLUSIONS1. Сравнителният анализ

на данните за химичния състав на гроз-довата мъст от реколти 2014 и 2015 г.,показва, че няма съществени разлики всредните стойности на основнитепоказатели между вариантите с болнии здрави лози;

2. Получените вина отреколти 2014 и 2015 г. също няматсъществени разлики в средните стой-ности на показателите с изключение навинената киселина, при която имадостоверно по-ниска средна стойноствъв виното от болни лози в сравнениес контролата от здрави.

3. Вероятната причина залипсата на значими разлики в основ-ните показатели на гроздовата мъст ивината получени от болни от BN издрави лози е, че болестта засягаотделни леторасти, на които гроздо-вете изсъхват веднага след цъфтежаили на по-късен етап преди достиганена технологична зрялост.

1. The comparative analysisof the chemical data for grape must fromthe harvest 2014 and 2015 shows thatthere are no significant differences in themean values of the main indicatorsbetween the variants of diseased andhealthy vines;

2. The wines, vintage 2014and 2015, also have no significantdifferences in the average values of theindicators except for the tartaric acid,which has a significantly lower averagevalue in the wine from diseased vines ascompared to the healthy control.

3. The probable reason ofthe absence of significant differences inthe main indicators of grape must andwine obtained from BN and healthy vinesis that the disease affects individualshoots to which the grapes driesimmediately after flowering or at a laterstage before reaching a technologicalmaturity.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES1. Angelini, E., D. Clair, M. Borgo, A. Bertaccini and E. Boudon-Padieu, 2001.Flavescence dorée in France and Italy - Occurrence of closely related phytoplasmaisolates and their near relationship to Palatinate grapevine yellows and an alderyellows phytoplasma. Vitis, 40: 79-86.

2. Avramov, Z., J. Gillet and M. Laginova, 2008. First Detection of stolburphytoplasma in grapevines (Vitis vinifera cv. Merlot) affected with grapevine yellows in

288

Bulgaria. Journal of Phytopathology, 156: 112–114.3. EPPO, 2006. First report of stolbur phytoplasma causing “Bois noir” ongrapevine in Bulgaria. Reporting Service, 8: 167.4. Garau R., A. Sechi, V. A. Prota and G. Moro, 2007. Productive parameters inChardonnay and Vermentino grapevines infected with “bois noir” and recovered inSardinia. Bulletin of Insectology, 60 (2), 233-234,.5. Genov, N., 2012. http://www.ipwgnet.org/cost/PDF%20files/STSM/COST-STSM%20Report%20Nikolay%20Genov.pdf6. IRPCM. 2004. ‘Candidatus Phytoplasma', a taxon for the wall-less, non-helicalprokaryotes that colonize plant phloem and insects. International Journal of Systematicand Evolutionary Microbiology, 54 (04), 4.7. Ivanov, T., S. Gerov, A. Yankov, G. Bambalov, T. Tonchev, D. Nachkovand M. Marinov, 1979. Practice in Wine Technology. “Hristo G. Danov”, Plovdiv (Bg).8. Maixner, M. 2011. Recent advances in Bois noir research. Petria, 2nd

European Workshop 2011, 21 (2/3), 85-190.9. Prodanova, N., 2008. Tasting or how to get to know the wine. Ikonomedia,Sofia (Bg).10. Tsvetanov, O., 2001. How to taste wine. Gourmet, Sofia (Bg).11. Sakalieva, D., S. Paltrinieri, A. Calari and A. Bertaccini, 2007. Molecularidentification of “Bois Noir” phytoplasmas in grapevine in Bulgaria. Bulletin ofInsectology, 60: 153-154.12. Yankov, А., 1992. Technology of Winemaking. Zemizdat, Sofia (Bg).

289


Поява и диагностика на лозови жълтеници по сортШардоне в района на Плевен, България

Николай Генов1*, Луйза Филипин2, Елиза Ангелини21Селскостопанска академия, Институт по Лозарство и Винарство, ул. Кала тепе №1,

5800 Плевен, България2CREA Изследователски център по лозарство, Viale XXVIII Aprile26,

31015 Conegliano (Treviso), Italy*E-mail: [email protected]

Occurrence and diagnostic of grapevine yellows onChardonnay variety in the region of Pleven, Bulgaria

Nikolay Genov1*, Luisa Filippin2, Elisa Angelini2

1Agricultural Academy, Institute of Viticulture and Enology, 1, Kala tepe str.,5800 Pleven, Bulgaria

2CREA Research Centre for Viticulture, Viale XXVIII Aprile26, 31015 Conegliano (Treviso), Italy

РЕЗЮМЕ SUMMARYПрез 2012 г., шест години след

първото съобщение за фитоплазма отгрупата на Столбура като причинител на”Bois noir (BN) “черна дървесина” полозата в България, в насаждение от сортШардоне от района на Плевен саустановени лози, проявяващи симптомина лозови жълтеници. Проведени самолекулярни анализи за откриване ихарактеризиране на фитоплазми посред-ством ДНК амплификация с директен иnested PCR, последвани от рестрикцио-нен (RFLP) анализ. Резултатите показа-ха, че три от четири изследвани проби сасъбрани от болни от BN лози. Това е пър-вото откриване на 'Candidatus Phytoplasmasolani' (16S rXII-A stolbur subgroup) влозови тъкани от района на Плевен. Про-веденият RFLP анализ показа, чеизолатите принадлежат към tuf – В тип,което е обичайно за изолати от ИзточнаЕвропа. Резултатите от конвенционал-ните PCR/RFLP анализи са потвърдени сTaqMan real-time PCR През следващитегодини е проследено пространственоторазпространение на болестта в насаж-дението и са изследвани нови проби,които потвърждават диагнозата BN и при-

In 2012, six years after the firstreport of the Stulbur phytoplasma, as acause of Bois noir (BN) on grapevine inBulgaria, vines with symptoms of grapevineyellows were found in a vineyard withChardonnay variety. Phytoplasma detectionand characterization were carried out bymeans of DNA amplification with nestedPCR, followed by restriction fragmentslength polymorphism (RFLP) analysis ofamplicons. Results showed that three ofthe four samples were collected from BNdiseased grapevines. This was the firstdetection of 'Candidatus Phytoplasmasolani' (16S rXII-A stolbur subgroup) ingrapevine tissue in the region of Pleven.

The conducted RFLP analysis showedthat the isolates belong to tuf-B type, thatis common for isolates from EasternEurope. The results from detection withconventional PCR/RLFP assays wereconfirmed by TaqMan real-time PCR.Over the next years the spatial spread ofthe disease in the vineyard has beentraced and new samples were tested andconfirmed the diagnosis of Bois noir and

290

чинителя 'Candidatus Phytoplasma solani'..Ключови думи: лозови

жълтеници, черна дървесина, Bois noir,'Candidatus Phytoplasma solani',PCR/RLFP анализи, TaqMan PCR вреално време

Candidatus Phytoplasma solani.Key words: grapevine yellows,

Bois noir, 'Candidatus Phytoplasmasolani', PCR/RLFP assays, TaqMan real-time PCR

УВОД INTRODUCTIONЛозовите жълтеници (GY) са иконо-

мически важни болести, разпространенив лозарските страни по целия свят.Причиняват се от фитоплазми – малкибактерии, които се отнасят към класMollicutes, семейство Acholeplasmataceae,род: ‘Candidatus Phytoplasma’ (IRPCM.2004). След откриването им през шейсет-те години на миналия век (Doi et al., 1967)първоначално са наричани микоплазма-подобни организми (от англ. mycoplasma-like organisms – MLOs), поради сходство-то им с микоплазмите, причиняващизаболявания по животинските организми(Kovachevsky et al., 1995). Фитоплазмитеживеят във флоемните тъкани нарастенията и се пренасят от насекоми,смучещи растителен сок.

В Европа лозовите жълтеници саосновно две: Flavescence dorée (FD),карантинна болест за ЕвропейскатаОбщност свързана с FD фитоплазма‘Candidatus Phytoplasma vitis’ (филогене-тично принадлежаща към 16Sr V рибо-зомна група). Пренася се специфично отцикадата Scaphoideus titanus Ball.Обикновено болестта има епидемиченхарактер.

Bois noir (BN) или черна дървесинаe свързана с фитоплазма на Столбура(STOL) (филогенетично принадлежащакъм XII-та 16Sr рибозомна група). Пренасясе специфично от цикадата Hyalesthesobsoletus Signoret. Обикновено болесттаима ендемичен характер.

В Италия присъстват и дветеболести. FD и нейният вектор са разпро-странени през последните 20 години вСеверна и Централна Италия, докато BNе широко разпространена във всичкирегиони на Италия (Borgo et al., 2005;Borgo and Angelini, 2007; Bertaccini et al.,2008; Belli et al., 2010). Появата на FD вИталия причини огромни загуби на

Grapevine yellows (GY) are seriousdiseases, spread worldwide in vinegrowing countries. They are caused byphytoplasmas – small bacteria that referto the Class Mollicutes, familyAcholeplasmataceae, Genus: 'CandidatusPhytoplasma' (IRPCM, 2004). After theirdiscovering in the 1960s (Doi et al., 1967),they were originally called mycoplasma-like organisms (MLOs) because of theirsimilarity to mycoplasma-causingdiseases in animals (Kovachevsky et al.,1995). Phytoplasmas lives in the phloemtissues of plants and is transfered byinsects suckling plant sap.

GY present in Europe areessentially two: Flavescence dorée (FD),a quarantine disease in the EuropeanCommunity, associated to FDphytoplasma - ‘Candidatus Phytoplasmavitis’ (phylogenetically belonging to 16SrVribosomal group). It is specificallytransmitted by Scaphoideus titanus Ball.The disease shows an epidemicalbehaviour.

Bois noir (BN), associated toStolbur (STOL) phytoplasma(phylogenetically belonging to 16SrXIIribosomal group). It is specificallytransmitted by Hyalesthes obsoletusSignoret. Usually the disease shows anendemic behaviour.

In Italy both diseases occur. FDand its vector have been spread to Northand Central Italy in the last 20 years,while BN is common in all Italian regions(Borgo et al., 2005; Borgo and Angelini,2007; Bertaccini et al., 2008; Belli et al.,2010). Arrival of FD in Italy caused hugedamages to Italian viticulture, especially

291

италианското лозарство и особенопоради липсата на познание относно пра-вилните стратегии за контрол на бо-лестта. Превантивният контрол включваранна диагноза на болестта, проведеначрез полски наблюдения и молекулярнадиагностика.

В България е съобщено присъс-твието на BN и нейния вектор H.obsoletus (EPPO, 2006; Sakalieva et al.,2007; Avramov et al., 2008). Все още FDне е открита, но нейният вектор S. titanusе установен наскоро в страната (Avramovet al., 2011). Освен това FD и S. titanusприсъстват поне от 2003 г. в съседнаСърбия (Duduk et al., 2003; Magud andToševski, 2003; Duduk et al., 2004), къдетопричиняват сериозни икономическизагуби на лозарите. Затова, съществувасериозен и реален риск в най-скоровреме от разпространение на FD вБългария и причиняване на епидемии влозята. По тази причина е необходимостриктно наблюдение и съвместниусилия от всички екипи работещи с лоза.

Основната цел на тази работабеше молекулярно откриване и иден-тифициране на фитоплазми в проби отлози, експресиращи симптоми на GY.Особено ценно е, за да се справим спроблема GY в колекцията от лозовигенетични ресурси в ИЛВ и по-общо вБългария и да направим възможнопроучването на страната за евентуалнотонавлизане на FD.

За да се постигне целта бяхаосъществени дейности, включващинаблюдение за симптомите на GY имолекулярна диагностика на фитоплаз-мите. Това включва разпознаване насимптомите на фитоплазмените болестипо лозата; събиране и поддържане напроби; изолиране на ДНК от проби;откриване на лозови фитоплазми сnested и real-time PCR.

due to the lack of knowledge on thecorrect disease control strategies.Preventive control strategies include earlydiagnosis of the disease, carried out byfield observation and molecular diagnosis.

In Bulgaria the presence of BN andits vector H. obsoletus has been reported(EPPO, 2006; Sakalieva et al., 2007;Avramov et al., 2008). FD have not beenyet detected, but its vector S. titanus wasrecently found in the country (Avramov etal., 2011). Moreover, FD and its insectvector have been present at least since2003 in the nearby Serbia (Duduk et al.,2003; Magud and Toševski, 2003; Duduket al., 2004), where they caused veryserious economical losses to vinegrowers. Therefore, there is the seriousand real risk that FD spreads out inBulgaria soon, causing epidemics invineyards. Thus, a strict surveillance anda joint effort by all Bulgarian teamsworking on grapevine are necessary.

The main purpose of this work wasmolecular detection and identification ofphytoplasmas in samples from grapevinesexpresing symptoms of GY. It is veryprecious in order to face the problem of GYin the grapevine germplasm collection atIVE and, more generally, in Bulgaria, and toallow the survey of the country for thepossible entry of FD.

To be achieved the purpose,activities including field observation of GYsymptoms and molecular diagnosis ofphytoplasmas were implemented. Thiscomprised recognizing symptoms ofgrapevine phytoplasma diseases;collecting and maintenance of samples;isolation of DNA from samples; detectionof grapevine phytoplasmas with nestedand real-time PCR.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ MATERIAL AND METHODSПрез 2012 г, шест години след

първото съобщение за фитоплазма отгрупата на Столбура като причинител наBN по лозата в България, бе проведенорутинно обследване за идентифициране

A routine survey for identification ofGY symptoms on different varieties invineyards near Pleven were performed in2012, six years after the first report of theStulbur phytoplasma, as a cause of BN on

292

на симптомите на GY върху различнисортове в лозови насаждения близо доПлевен. В насаждение със сорт Шардонебяха установени лози със симптоми налозови жълтеници (промяна в цвета налистата, завиване на периферията имкъм долната страна с образуване нахарактерна триъгълна форма (Фигура 1),липса на лигнифициране при узряване налеторастите, придавайки им вид на„гумени“ (Фигура 2) и изсъхване насъцветията или гроздовете). Разграниче-ни бяха симптомите на GY от другисимптоми, свързани с различни биотични(като вируси и повреди от цикади) илиабиотични фактори. Събрани бяха проби,които до обработката им се съхранявахав хладилник.

grapevine in Bulgaria.

Vines with symptoms of grapevine yellows(changes the color of leaves, downwardrolling of leaf edges to form acharacteristic triangular shape (Figure 1),lack of lignification – “rubber shoots”(Figure 2), and flower or cluster shriveling)were found in a vineyard with Chardonnayvariety. Distinction of grapevine yellowssymptoms from different symptomsassociated to other biotic (such as virusesand leafhopper damages) or abioticpathologies were also implemented. Thesamples were maintained in fridge untilthey were processed

Fig. 1. Symptoms of Grapevineyellows on Chardonnay variety – acharacteristic triangular shape of theleaves.

Fig. 2. Symptoms of Grapevineyellows on Chardonnay variety – lackof lignification “rubber shoots”.

Фиг. 1. Симптоми на Лозовижълтеници по сорт Шардоне –характерна триъгълна форма налиста.

Фиг. 2. Симптоми на лозовижълтеници по сорт Шардоне –липса на лигнифициране “гуменилеторасти”

Проведени бяха молекулярнианализи за откриване на фитоплазми вчетири проби от лоза. Изолирането наДНК от растителните проби беше из-вършено посредством CTAB протоколпо описания от Angelini et al. (2001)

Molecular analyses were carriedout for detecting presence ofphytoplasmas in four Bulgarian grapevinesamples. DNA extractions from planttissues and insects were performed byusing the CTAB procedures as described

293

метод. Откриването и характеризира-нето на фитоплазми е направенопосредством ДНК амплифициране снестед PCR и последващ RFLP анализна ампликоните. Рибозомната ДНК еамплифицирана в нестед PCR с уни-версални и специфични за фитоплаз-мите праймерни двойки. Първият,директен PCR е проведен с универса-лен чифт праймери P1/P7 (Deng andHiruki, 1991; Smart et al., 1996). Следразреждане с вода 1:50, полученитеамплимери бяха използвани в триразлични нестед-PCR амплификации:с праймери за универсално откриванена фитоплазми 16r758f/M23Sr (Gibb etal., 1995; Padovan et al., 1995); с R16(V)F1/R1 и R16 (I)F1/R1 праймерни двойки(Lee et al., 1994), които са специфичниза фитоплазми, принадлежащи съот-ветно към 16SrV and 16SrI/16SrXIIгрупи.

Праймери целящи нерибозомнияtuf ген на фитоплазмите, принадлежа-щи към16SrI/16SrXII групи също бяхаизползвани в директен и нестед PCR,като приложихме съответно праймери-те Tuf1/rTuf1 и fTufAy/rTufAy (Schneideret al., 1997; Langer and Maixner, 2004).Продуктите на амплификация бяхаанализирани посредством електро-фореза в 1% - агарозен гел, оцветен сGelRedTM (Biotium) и визуализирани вUV трансилюминатор.

Фитоплазмената група на поло-жителните ДНК проби е определеначрез анализ на полиморфизма в дъл-жината на рестрикционенните фраг-менти (RFLP) след приложение нарестрикционни ендонуклеази Taq I заампликоните на 16r758f/M23Sr и Hpa IIза ампликоните на fTufAy/rTufAy(Angelini et al., 2001; Langer andMaixner, 2004; Botti and Bertaccini,2007). RFLP продуктите бяха подложе-ни на електрофореза в 13% полиакри-ламиден гел (PAGE), оцветен сGelRedTM (Biotium) и визуализирани вUV трансилюминатор.

Всички ДНК проби бяха разре-

in Angelini et al. (2001). Phytoplasmadetection and characterization werecarried out by means of DNAamplification with nested PCR, followedby restriction fragments lengthpolymorphism (RFLP) analysis ofamplicons. Ribosomal DNA was amplifiedin nested-PCR procedure with universaland specific primer pairs forphytoplasmas. The first direct PCR wasperformed with universal primer pairP1/P7 (Deng and Hiruki, 1991; Smart etal., 1996). The obtained amplimers, afterdilution 1:50 in water, were used as targetDNA in three different nested-PCRamplification: with 16r758f/M23Sr primers(Gibb et al., 1995; Padovan et al., 1995)for universal detection of phytoplasmas;with R16(V)F1/R1 and R16(I)F1/R1primer pairs (Lee et al., 1994), which arespecific for phytoplasmas belonging to16SrV and 16SrI/16SrXII groups, respectively.

Primers targeting the nonribosomaltuf gene of phytoplasmas belonging to16SrI/16SrXII groups were also used indirect and nested PCR using primer pairsfTuf1/rTuf1 and fTufAy/rTufAyrespectively (Schneider et al., 1997;Langer and Maixner, 2004). The PCRproducts were analyzed byelectrophoresis in 1% agarose gel,stained with GelRedTM Nucleic Acid GelStain (Biotium) and visualized in UVtransilluminator.

The phytoplasma group in thepositive DNA samples was determined bymeans of RFLP analyses after enzymaticdigestions with the restrictionendonucleases Taq I for 16r758f/M23Sramplicons and Hpa II for fTufAy/rTufAyamplicons (Angelini et al., 2001; Langerand Maixner, 2004; Botti and Bertaccini,2007). The products of digestions wereprocessed on 13% polyacrylamide gelelectrophoresis (PAGE), stained with GelRedTM Stain and visualized in UVtransilluminator. (.

All DNA samples were diluted 1:50

294

дени 1:50 и 1:500 преди амплификацияи бяха подложени на TaqMan real-timePCR (Angelini et al., 2007). Реакциитебяха изпълнени в 96-ямкови плаки иBio-Rad термоциклер в 25µl обем,включващ 5µl ДНК и 2X Platinum qPCRSupermix-UDG (Invitrogen). Концентра-цията на праймерите беше 0.15µM, ана пробата 0.2µM. Програмата натермоциклера включваше една стъпкадеконтаминиране от 3 min при 50C заоптимална UDG ензимна активност,следвана от 3 min при 95C и 50цикъла на двустепенен протокол,включващ 15 s денатурация при 95C и1 min за хибридизация/синтез при 60C(Angelini et al., 2007).

and 1:500 prior to amplification and wereputed to test by TaqMan real-time PCR(Angelini et al., 2007). Reactions wereperformed in 96-well plates using Bio-Rad thermal cycler in 25µl total volume,including 5µl of DNA and 2X PlatinumqPCR Supermix-UDG (Invitrogen). Theconcentration of primers was 0.15µM andof the probe 0.2µM. The program ofthermal cycler included adecontamination step of 3 min at 50C foroptimal UDG enzymatic activity, followedby 3 min at 95C and 50 cycles of two-step protocol including 15 s ofdenaturation at 95C and 1 min ofannealing/extension at 60C (Angelini etal., 2007).

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ RESULTS AND DISCUSSIONПроведеният нестед PCR с

универсалната за фитоплазми прай-мерна двойка 16r758f/M23Sr даде про-дукт на амплификация с приблизител-на дължина 1050 базови двойки (бд)при три от четирите ДНК проби, изо-лирани от лози със симптоми на лозовижълтеници (Фигура 3). PCR реакциитесъс специфичните праймерни двойкиR16(V)F1/R1 и R16(I)F1/R1 дадохаположителен резултат само приR16(I)F1/R, което определя изолатитекато принадлежащи към 16SrI/16SrXIIгрупи. Резултатите показа-ха, че три отбългарските проби са събрани от болниот BN лози.

Полимеразните реакции спраймерите целящи амплификация нанерибозомния tuf ген (Tuf1/rTuf1 иfTufAy/rTufAy) на фитоплазмите от 16SrI и XII групи, имаха положителен резул-тат при същите три проби (Фигура 4).

The performed nested PCR withuniversal for phytoplasma primers16r758f/M23Sr yielded an amplificationproduct of approximately 1050 base pair(bp) in three of the four DNA samplesisolated from vines with symptoms ofgrapevine yellows (Figure 3). PCRreactions with specific primer pairs R16(V) F1/R1 and R16 (I) F1/R1 gave positiveresult only at R16 (I) F1/R, whichdetermines isolates as belonging to16SrI/16Sr XII groups. Results showedthat three of the four Bulgarian sampleswere collected from BN diseasedgrapevines.

The polymerase reactions with theprimers targeting the amplification of thenonribosomal tuf gene (Tuf1/rTuf1 andfTufAy/rTufAy), of the phytoplasmasbelonging to 16Sr I and XII groupsshowed positive results in the same threesamples (Figure 4).

295

1 2 3 4 5 6 7 8 9 M 1 2 3 4 5 6 7 M

Fig. 3. Agarose gel showing thefragments from nested PCR withprimers 16r758f/M23Sr. Lines - 1-4 - samples№№ 59, 60, 61, 62; 5 - B (negative control); 6 -positive control; 7-9 – empty; empty wells; M - 1 Kbladder.

Fig. 4. Agarose gel showing thefragments from nested PCR withprimers fTufAy/rTufAy. Lines – 1 - 4 -samples №№ 59, 60, 61, 62;; 5 - B (negativecontrol); 6 - positive control; M - 1 Kb ladder.

Фиг. 3. Агарозен гел с визуализиранифрагменти от нестед PCR с праймери16r758f/M23Sr. Линии - 1-4 - проби №№ 59, 60,61, 62; 5 - B (нигативна контрола); 6 – положителнаконтрола; 7-9 - празни; M – маркер 1 Kb стълбица.

Фиг. 4. Агарозен гел с визуализиранифрагменти от нестед PCR спраймери fTufAy/rTufAy. Линии - 1 - 4 -проби №№ 59, 60, 61, 62; 5 - B (нeгативнаконтрола); 6 – положителна контрола; 7 -празна; M – маркер 1 Kb стълбица.

Резултатите от RFLP анализа наампликоните, получени от PCR суниверсалната праймерна двойка16r758f/M23Sr и Taq I показаха, че ДНКпрофилите на трите положителнипроби са на фитоплазми, принадлежа-щи към 16SrXII-A група на “столбура”(Фигура 5).

Според Langer и Mainxner (2004),нарязването с HpaII позволява дифе-ренцирането на изолатите от stolbur иaster yellows и води до три различнирестрикционни профила (тип a, b, c) наstolbur, които могат да бъдат открити влоза, тревисти растения и вектори. Внашия случай профилите, получени отензимното нарязване на на tufампликоните посредством Hpa II, приRFLP анализа, бяха едни и същи затрите проби и съответстваха на tuf-типb профил (Фигура 6). Тези резултатисъвпадат също така и с получените отSchneider et al. (1997), Hpa II - RFLP

The results of RFLP analysis ofamplicons, obtained from PCR with theuniversal primer pair 16r758f/M23Sr andTaq I (Figure 5), showed that the DNAprofiles of the three positive sampleswere phytoplasmas, belonging to the16SrXII-A group of “stolbur”.

According to Langer and Mainxner(2004), digestion with HpaII allows thedifferentiation of stolbur and aster yellowsisolates and leads to three differentrestriction profiles (Type a, b, c) of stolburthat can be detected in grapevine,herbaceous plants and the vectors. In ourcase the profiles obtained from theenzymatic digestion of tuf amplicons byHpa II in the RFLP assay were the sameof the three samples and corresponded tothe tuf-type b profile (Figure 6). Theseresults agree also with those obtainedfrom Schneider et al. (1997) of Hpa II -RFLP profiles of a fragment, amplified

296

профили на фрагмент от "столбур”фитоплазмена ДНК, амплифициран спраймер fTufAy/rTufAy.

Резултатите отконвенционалните PCR/RFLP анализибяха потвърдени с TaqMan real-timePCR, който също показа наличие нафитоплазмена ДНК в изследванитепроби.

from “stolbur” phytoplasmic DNA withprimer fTufAy/rTufAy.

The results from detection withconventional PCR/RFLP assays wereconfirmed by TaqMan real-time PCR(Angelini et al., 2007), which also showedthe presence of phytoplasmic DNA in thesamples tested.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 M 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 M

Fig. 5. RFLP profiles of nested PCRamplicons (16r758f/M23Sr),digested with TaqI and divided in13% PAGE. Lines - 1 - 3 - №№ 60, 61, 62;4 - 9 - phytoplasma reference isolates,subgroups 16SrXII-A; I-B; I-C; II-C; V-A; X; M– DNA ladder (pBR322 Hae III digest).

Fig. 6. RFLP profiles of nested PCRamplicons (fTufAy/rTufAy), digestedwith HpaII and divided in 13% PAGE.Lines – 1 - 5 samples №№ 29, 30, 31, 32, 33; 6 - 8 -№№ 60, 61, 62; 9 - phytoplasma reference isolatesubgroup 16SrI-C; 10 - № 34; M - DNA ladder(pBR322 Hae III digest).

Фиг. 5. RFLP профили от нестедPCR ампликони (16r758f/M23Sr),разрязани с TaqI и разделени в13% PAGE. Линии – 1 - 3 №№ 60, 61, 62;4 - 9 - референтни изолати на фитоплазменаДНК от подгрупи 16SrXII-A; I-B; I-C; II-C; V-A;X; 10 - № 34; 11 – ДНК стълбица (pBR322Hae III).

Фиг. 6. RFLP профили от нестед PCRампликони (fTufAy/rTufAy), разрязанис HpaII и разделени в 13% PAGE. Линии– 1 - 5 проби №№ 29, 30, 31, 32, 33; 6 - 8 - №№ 60,61, 62; 9 - референтен изолат на фитоплазма отподгрупа 16SrI-C; 10 - № 34; 11 – ДНК стълбица(pBR322 Hae III).

През следващите години е про-следено пространственото разпростра-нение на болестта в насаждението иса изследвани нови проби, коитопотвърждават диагнозата BN и причи-нителя 'Candidatus Phytoplasma solani'.

Over the next years the spatialspread of the disease in the vineyard hasbeen traced and new samples weretested and confirmed the diagnosis ofBois noir and Candidatus Phytoplasmasolani.

297

ИЗВОДИ CONCLUSIONSВ резултат на проведените

молекулярни анализи в три проби от лозасорт Шардоне от района на Плевен еустановено наличие на фитоплазма отгрупата на “столбура” (16SrXII-A), причи-нител на “черна дървесина” (BN) полозата. Заболяването е съобщено запърви път в България през 2006 г. (EPPO,2006; Sakalieva et al., 2007; Avramov et al.,2008). Досега в района на Плевен едокладвано само за изолати от насекоми-вектори - Hyalesthes obsoletus Signoret иReptalus panzeri и доколкото ни еизвестно това е първото откриване на'Candidatus Phytoplasma solani' (16S rXII-Astolbur subgroup) в лозови тъкани отрайона на Плевен. Проведеният RFLPанализ показа, че българските изолатипринадлежат към tuf-b тип, което еобичайно за изолатите от ИзточнаЕвропа (Maixner, 2011).

Като още един резултат, бяхаразширени възможностите на групата поРастителна защита в ИЛВ да проучва иопазва санитарния статус на лозовияГенофонд в България. Тази съвместнаработа ще допринесе за по-добърконтрол и предпазване от епидемии налозови жълтеници в България и особенов ампелографската колекция на ИЛВ.

As a result of the molecular analysscarried out in three of the Chardonnayvariety samples from the Pleven region, aphytoplasma of the “stolbur” group(16SrXII-A), a causative agent of "boisnoir" on the grapevine, was found. Thedisease was first reported in Bulgaria in2006 (EPPO, 2006, Sakalieva et al.,2007, Avramov et al., 2008). So far, onlyinsect vectors - Hyalesthes obsoletusSignoret and Reptalus panzeri have beenreported in the Pleven region and as faras we know that was the first detection of'Candidatus Phytoplasma solani' (16SrXII-A stolbur subgroup) in grapevinetissue in the region of Pleven. TheBulgarian isolates were determined tobelong to tuf – b type, which is common inEastern Europe countries (Maixner,2011).

As a further result, it wascomplemented the possibilities of the IVEplant protection group to study and protectsanitary state of the grapevine germplasmin Bulgaria. This collaboration will lead toa better control and protection against GYepidemics in Bulgaria and in particular inthe IVE grapevine germplasm collection.

БЛАГОДАРНОСТИ ACKNOWLEDGEMENTSТова изследване беше осъщес-

твено по споразумение за двустранносътрудничество между Изследовател-ския център по лозарство (CREA-VIT),гр. Конеляно, Италия и Института полозарство и винарство (ИЛВ) гр.Плевен към Селскостопанска акаде-мия (ССА), България. То бе подкрепе-но отчасти от Проект ПОЗМ-114 наССА и грант COST-STSM-ECOST-STSM-FA0807-240912-018471 на COSTAction FA0807 "Интегрирано управле-ние на фитоплазмените епидемии приразлични култури".

This work was done underagreement for bilateral cooperationbetween the Research Centre forViticulture (CREA-VIT), Viale XXVIIIAprile26, 31015 Conegliano (Treviso),Italy and the Institute of Viticulture andEnology (IVE) Pleven of the AgriculturalAcademy in Bulgaria. It was partlysupported by COST-STSM-ECOST-STSM-FA0807-240912-018471 of COSTAction FA0807 “Integrated Managementof Phytoplasma Epidemics in DifferentCrop Systems”.

298

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES1. Angelini, E., D. Clair, M. Borgo, A. Bertaccini and E. Boudon-Padieu, 2001.Flavescence dorée in France and Italy - Occurrence of closely related phytoplasmaisolates and their near relationships to Palatinate grapevine yellows and an alderphytoplasma. Vitis, 40: 79-86.2. Angelini, E., GL. Bianchi, L. Filippin, C. Morassutti and M. Borgo, 2007. Anew TaqMan method for the identification of phytoplasmas associated with grapevineyellows by real-time PCR assay. J. Microbiol. Methods, 68, 613-622.3. Avramov, Z., Gillet J., Laginova M., 2008. First Detection of stolburphytoplasma in grapevines (Vitis vinifera cv. Merlot) affected with grapevine yellows inBulgaria. Journal of Phytopathology, 156: 112-114.4. Avramov, Z., I. Ivanova and M. Laginova, 2011. Screening for phytoplasmapresence in leafhoppers and planthoppers collected in Bulgarian vineyards. Bulletin ofInsectology, 64: 115-1165. Bertaccini, A., E. Angelini, P.A. Bianco, S. Botti, P. Casati, G. Durante, L.Filippin, C. Marzachì, D. Pacifico, S. Paltrinieri, F. Quaglino, 2008.Caratterizzazione dei ceppi di flavescenza dorata individuati nel territorio italiano nelperiodo 2004-2008. Petria, 18 (2), 268-271.6. Belli, G., Bianco P.A., Conti M., 2010. Grapevine yellows in italy: past, presentand future. Journal of Plant Pathology, 92: 303-326.7. Borgo, M., E. Angelini, L. Filippin, S. Botti, C. Marzachì, P. Casati, F.Quaglino, A. Zorloni, G. Albanese, R. La Rosa, M. Tessitori, G. Pasquini and A.Bertaccini, 2005. Monitoring of grapevine yellows and molecular characterization ofassociated phytoplasmas in “GIA.VI” project during 2004. Petria, 15, 161-164.8. Borgo, M. and E. Angelini, 2007. Giallumi: mai abbassare la guardia. VQ Vitevino & qualità, 2: 48-56.9. Botti, S. and A. Bertaccini, 2007. Grapevine yellows in Northern Italy:molecular identification of Flavescence dorée phytoplasma strains and of Bois noirphytoplasmas. J Appl Microbiol, 103:2325-2330.10. Doi, M., M. Tetranaka, K. Yora and H. Asuyama, 1967. Mycoplasma or PLT-grouplike organism found in the phloem elements of plants infected with mulberrydwarf, potato witches’ broom, aster yellow, or paolownia witches’ broom. Annals of thePhytopathological Society of Japan, 33, 259-266.11. Duduk, B., M. Ivanovic, N. Dudik, S. Botti and A. Bertaccini, 2003. Firstreport of an elm yellows subgroup 16SrV-C phytoplasma infecting grapevine in Serbia.Plant Disease, 87: 599.12. Duduk, B., S. Botti, M. Ivanovic, B. Krstic, N. Dukic and A. Bertaccini, 2004.Identification of phytoplasmas associated with grapevine yellows in Serbia. J.Phytopathol., 152: 575-579.13. EPPO Reporting Service, 2006. First report of stolbur phytoplasma causing boisnoir on grapevine in Bulgaria, 8: 2006/167.14. IRPCM, 2004. ‘Candidatus Phytoplasma', a taxon for the wall-less, non-helicalprokaryotes that colonize plant phloem and insects, International Journal of Systematicand Evolutionary Microbiology, 54 (04), 4.15. Kovachevsky, I., M. Markov, M. Yankulova, D. Trifonov, D. Stoyanov and V.Kacharmazov, 1995. Virus and virus-like diseases of crop plants. PSSA, Sofia, pp.406 (Bg).16. Langer, M. and M. Maixner, 2004. Molecular characterisation of grapevineyellows associated phytoplasmas of the stolbur-group based on RFLP-analysis of nonribosomal DNA. Vitis, 43, 191-199.

299

17. Magud, B. and I. Toševski, 2003. Scaphoideus titanus Ball. (Homoptera,Cicadellidae) Nova tetoina na teritoriji Srbije. VI savetovanje o zatiti bilja, Zbornikreszimea, Zlatibor, pp. 96.18. Maixner, M., 2011. Recent advances in Bois noir research. Petria, 21 (2/3), 85-190.19. Sakalieva, D., Paltrinieri S., Calari A., Bertaccini A., 2007. Molecularidentification of “Bois Noir” phytoplasmas in grapevine in Bulgaria. Bulletin ofInsectology, 60: 153-154.20. Schneider, B., K. S. Gibb and E. Seemüller, 1997 b: Sequence and RFLPanalysis of the elongation factor Tu gene used in differentiation and classification ofphytoplasmas. Microbiol., 143, 3381-3389.

300


Проучване съдържанието на ресвератрол в гроздеи вино от сортовете Сторгозия, Кайлъшки рубин,

Трапезица, Рубин, Букет и Пиноноар

Ваньо Хайгъров*, Татяна Йончева, Димитър Димитров

Институт по лозарство и винарство, ул. “Кала тепе”№1, 5800 Плевен, България*E-mail: [email protected]

Study of resveratrol content in grapesand wine of the varieties Storgozia, Kaylashki Rubin,

Trapezitsa, Rubin, Bouquet and Pinot Noir

Vanyo Haygarov*, Tatyana Yoncheva, Dimitar Dimitrov

Institute of Viticulture and Enology, 1 Kala Tepe Str., 5800 Pleven, Bulgaria

РЕЗЮМЕ SUMMARYАнализиран е химичния състав

на гроздето и виното. Получените пока-затели на гроздето са предпоставка заполучаване на качествено червенорегионално вино. Гроздето от всекисорт е смачкано и винифицирано. По-лучената гроздова каша е сулфитиранас 50mg/dm3 серен диоксид. След 2 часасредата е инокулирана със селек-ционирани, сухи винени дрожди щамSIHA RUBINO CRU. Алкохолната фер-ментация е проведена при 25-28оС. Стой-ностите на химичните показатели иресвератрол (за грозде 1,14-2,41 mg/dm3

при 3,53mg/dm3 за контролата Пино ноари съответно за вино 1,87-3,27 mg/dm3,при контрола 3,22mg/dm3) от проучва-ните сортове са съпоста-вими на тезиот Vitis vinifera отглеждани в района нагр. Плевен.

Ключови думи: грозде, вино,химичен състав, ресвератрол, вътревидоваи междувидова хибридизация

The chemical composition ofgrapes and wine was analyzed. Theobtained grapes indicators were aprecondition for making quality redregional wine. The grapes from eachvariety were mashed and vinified. Theresulting grape pulp was sulphitated with50 mg/dm3 of sulfur dioxide. After 2 hoursthe medium was inactivated with selected,dry yeast strain SIHA RUBINO CRU. Thealcoholic fermentation was carried out at25-28оС. The values of the chemicalindicators and resveratrol (for grapes1,14-2,41 mg/dm3 at 3,53 mg/dm3 for thePino noir control and for wine respectively1,87-3,27 mg/dm3, at the control of 3,22mg/dm3) of the studied varieties in thegrapes and wine were comparable tothose of Vitis vinifera grown in the regionof Pleven.

Key words: grapes, wine, chemicalcomposition, resveratrol, intraspecific andinterspecific hybridization

301

УВОД INTRODUCTIONРесвератролът като химично

съединение в грозде и вино получававнимание на научната общност след1990 година, когато за съединението едоказано, че като техен продукт имакардиопротекторни свойства. Ресвера-тролът като дар на природата, имаширок спектър от здравни благоприят-ни ефекти, включително антибакте-риални, антигъбични, антиоксидантни,противовъзпалителни, кардиопротек-тивни и антитуморни функции. Тойзащитава лозата от UV – лъчи, вируси,бактерии, гъби, действа като естественантибиотик (Fartsov et al. 2013г.).

Ресвератролът е изключителнорядко срещана субстанция. Освен вгроздето и във виното определениколичества от него съдържат самофъстъците и някои редки видове горскиплодове, като синята боровинка, къпи-ната, ягодата, черницата и черешата.Химически той е вид природен поли-фенол, който се продуцира по естест-вен път от някои растения (като напри-мер в кожицата на червеното грозде),когато те се атакуват от патогени катобактерии или гъбички. Т.е. товавещество е отговорът на растението сцел да се пребори с неблагоприятнитевъншни условия и съответно притежа-ва силни антибиотични и фунгициднисвойства. Ресвератролът е мощенантиоксидант. Има висока способностза улавяне и блокиране на свободнитеокислителни радикали и предпазваклетките от злокачествени изменения.Веществото има редица ползи: анти-канцерогенен и антивирусен ефект,повишава енергията, подобрява сър-дечната функция, нормализира ниватана кръвната захар, стимулира нервнатасистема и значително подобряваспортните постижения. Друго многоинтересно свойство на ресвератрола етова, че стимулира в клетките произ-водството на определен ген, нареченот учените ген “антистарост”, койтоучаства в механизмите за поправка на

Resveratrol as a chemicalcompound in grapes and wine has beenpaid attention by the scientific communitysince 1990 when the compound has beenshown to have cardioprotectiveproperties. Resveratrol as a gift of naturehas a wide range of health-promotingeffects, including antibacterial, antifungal,antioxidant, anti-inflammatory,cardioprotective and anti-tumor functions.It protects vine from UV rays, viruses,bacteria, fungi and acts as a naturalantibiotic (Fartsov et al. 2013).

Resveratrol is an extremely raresubstance. In addition to grapes and wine,certain amounts of it are contained onlypeanuts and some rare species of forestfruits such as blueberries, blackberries,strawberries, mulberries and cherries.

Chemically, it is a type of naturalpolyphenol produced by some plants (asin the skin of red grapes) when they areattacked by pathogens such as bacteriaor fungi. Therefore, that substance is theplant response to overcoming theunfavorable external conditions andpossesses strong antibiotic and fungicidalproperties, respectively.

Resveratrol is a powerful antioxidant. Ithas a high ability to capture and block thefree oxidative radicals and prevents cellsfrom malignant alterations.

The substance has a number of benefits:anticancer and antiviral effect, it increasesthe energy and improves heart function, itnormalizes blood glucose levels andstimulates the nervous system andsignificantly improves the sportachievements. Another very interestingfeature of resveratrol is that it stimulatesthe producing of a specific gene in thecells, the so called “anti-age” gene by thescientist that participates in themechanisms for repairing damaged DNA

302

увредена ДНК и в метаболизма намазнините и по този начин подобряваздравето на целия организъм. Създавапредпоставки за удължаване на живота.Ресвератролът е антидепресант, съдър-жащ витамин Е и намалява лошияхолестерол. Смята се още, че тойблокира образуването на СОХ-2 ензим,който спомага за развитието на рак надебелото черво (Fartsov et al., 2013).

Целта на настоящото изследванее да се определи съдържанието наресвератрол в грозде и вино от сортовеселекционирани в Институт по лозар-ство и винарство гр. Плевен.

and in fat metabolism and thus improvesthe health of the whole organism. Itcreates prerequisites for extending life.Resveratrol is an antidepressantcontaining vitamin E and reduces badcholesterol. It is also thought to block theformation of COX-2 enzyme thatpromotes the development of coloncancer (Fartsov et al., 2013).

The objective of this study was todetermine resveratrol content in grapesand wine from varieties selected at theInstitute of Viticulture and Enology -Pleven.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ MATERIAL AND METHODSПроучването е направено в

Институт по лозарство и винарство(ИЛВ) - Плевен реколта 2016г. Обект наизследването са червените виненисортове Сторгозия, Кайлъшки рубин,Трапезица, Рубин, и Букет, селекциони-рани в ИЛВ-Плевен по пътя на вътре-видовата и междувидовата хибридиза-ция (Ivanov, 2016). Разпространени са вотделни микрорайони в цялата страна(Плевен, Садовец, Бъркач, Сухиндол,Павликени, Брестовица, Карнобат,Бургас, Благоевград и Сандански).

Лозовото насъждение се намирав опитната база на ИЛВ. На площ от по0,2ha от всеки проучван сорт. Насажде-нията са плододаващи, със средностъблена формировка, разстояние назасаждане 3,00m/1,20m, подложкаБерландиери х Рипария SO4. Презвегетационния период са проведенистандартни агротехнически и растител-нозащитни мероприятия.

Климатът е континентален харак-теризиращ се със студена зима и горе-що лято. Сумата на средните денонощ-ни температури през вегетацията вари-ра от 3535-45000С. Средната темпера-тура на най-топлия месец е винаги над200С. Няма стойности под 200С и над300С, които да затрудняват физиоло-гичните процеси в лозовото растение(Haygarov, 2012). Тези данни показват,

The study was carried out at theInstitute of Viticulture and Enology (IVE) -Pleven, vintage 2016. The object of thestudy were the red wine grapevinevarieties Storgozia, Kaylashki Rubin,Trapezitsa, Rubin and Bouquet, selectedat IVE-Pleven by way of intraspecies andinterspecies hybridization (Ivanov, 2011;2016). They are distributed in separatemicro-regions all over the country (Pleven,Sadovets, Barkach, Suhindol, Pavlikeni,Brestovitsa, Karnobat, Burgas,Blagoevgrad and Sandanski).

The vineyard was located at theexperimental base of IVE, on an area of0.2 ha of each studied variety. Thevineyards were fruit-bearing, grown onmedium stem training system, plantingdistance 3.00m/1.20m, Berlandieri xRiparia SO4 rootstock. During thevegetation period, standard agrotechnicaland plant protection operations wereperformed.

The climate is continental,characterized by cold winters and hotsummers. The sum of the average dailytemperatures during the vegetation periodvaried from 3535-4500oС. The averagetemperature of the warmest month wasalways above 20oC. There were notemperatures below 20oC and over 30oCto make the physiological processes inthe grapevine difficult (Hyagarov, 2012).

303

че районът на Плевен осигурява под-ходящи условия за получаване накачествено червено грозде като суро-вина за производството на червенитрапезни регионални вина.

Почвана е излужен чернозем нальосова основа, подходяща за разви-тие на лозовата култура.

Междувидовите сортове Сторго-зия, Кайлъшки рубин и Трапезеца ивътревидовия сорт Букет са спрактическа устойчивост на стресовифактори (ниски зимни температури имана) (Ivanov, 2016).

Родителските форми на проучва-ните сортове са следните:Сторгозия – Букет х Сейв вилар12375;Кайлъшки рубин – Памид х Хибрид VІ-2-15х Гаме ноар х Vitis amurensis;Трапезица – Дунавска гъмза х Марсилскоранно,аДунавска гъмза – Букет Х Сейв вилар12375;Рубин – Небиоло х Сира;Букет – Мавруд х Пино ноар.

За контрола е използван сортътПино ноар от Vitis vinifera, който по лите-ратурни данни е с най-голямосъдържание на ресвератрол (Videnova,2017).

Гроздоберът е осъществен придостигната технологична зрялост ивинифицирано в Опитната винарскаизба на ИЛВ-Плевен.

Винифицирането е проведено покласическата схема за производство начервени сухи вина в опитната изба наИЛВ (Ivanov, 1981; Yankov, 1992;Mandjukov, 2010): ронкане, смачкване,сулфитиране (50 mg/kg SO2), засяванес чиста култура сухи винени дрождиSaccharomyces сerevisiae (20 g/hl),температура на ферментация (25-28оС),отделяне от твърдите части, ябълчено-млечно кисела ферментация, досулфи-тиране, съхранение. Гроздето за всекисорт е в количество от 30 kg.

Съставът на гроздовата каша иполучените опитни вина от проучва-ните сортове, по отношение на основ-ните химични показатели, са определе-

These data showed that Pleven regionhas suitable conditions for obtainingquality red grapes as a raw material forthe production of red regional table wines.

The soil is leached chernozem on aloess basis, suitable for grapevine growth.

The interspecific varietiesStorgozia, Kaylashki Rubin andTrapezitsa and the intraspecific varietyBouquet have increased resistance tostress factors (low winter temperaturesand downy mildew (Ivanov M., 2016).

The parental forms of the studiedvarieties are as follows:Storgozia – Bouquet x Villard Blanc 12375;Kaylashki Rubin – Pamid x Hybrid VІ-2-15 хGamay Noir х Vitis amurensis;Trapezitsa – Dunavska Gamza х Marseillesearly;Dunavska Gamza – Bouquet Х Villard Blanc12375;Rubin – Nebbiolo x Syrah;Bouquet – Mavrud x Pinot Noir.

Pinot Noir of Vitis vinifera was usedfor control as according to the literaturedata it had the highest resveratrol content(Videnova, 2017).

The dynamics of grapes ripeningwas followed. The grapes were pickedupon reaching technological maturity andvinified at the Experimental wine cellar ofIVE-Pleven.

Vinification was carried out inaccordance with the classical technologyfor dry red winemaking at theExperimental wine cellar of IVE=Pleven(Ivanov, 1081, Yankov et al., 1992):removing the berries, crushing, sulfating(50 mg/kg SO2), adding pure culture drywine yeast Saccharomyces сerevisiae (20g/hl), fermentation temperature (25-28оС),separation of solid particles, malic-lacticacid fermentation, further sulfating,storage. The grapes from each varietywere 30 kg.

The main chemical indicators of thegrape pulp composition and the obtainedexperimental wines from the studiedvarieties were determined by the generalmethods used in winemaking (Ivanov et

304

ни по общоприетите във винарствотометоди (Ivanov et al., 1979; Chobanova,2007; Pandeliev et al., 2010).

За определяне на ресвератролав гроздето за всяка проба е проведенадвукратна екстракция на гроздоватакаша с метанол. Използвана е течнахроматография под високо наляганеHPLC по видоизменен метод (Anli et al.,2006) за определяне на ресвератрола вполучените проби от грозде и вино.

Използвана е 100-бална скала заоценка на органолептичните характе-ристики на вината (Prodanova, 2008;Marni Old, 2016) като е използванMicrosoft office Excel и са посоченистандартните отклонения.

al., 1979; Chobanova, 2007; Pandeliev etal., 2010).

For the determination of theresveratrol in the grapes, two-foldextraction of the grape pulp with methanolwas performed for each sample. High-pressure liquid chromatography (HPLC)according to the modified method wasused (Anli et al., 2006) for thedetermination of resveratrol in the grapeand wine samples.

A 100-score scale was used forevaluating the organoleptic properties ofthe wines (Prodanova, 2008; Marni Olt,2016) as data were processed withMicrosoft Office Excel and the standarddeviations were specified.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ RESULTS AND DISCUSSIONНаблюдавана е динамиката на

узряване на гроздето и датата на гроз-добер за всеки от изследваните сортовеот началото на август. На Таблица 1 сададени данните за химичния състав нагроздето и датата на гроздобер за всекиот проучваните сортове.

The dynamics of grapes ripeningand the vintage date for each of thestudied varieties since the beginning ofAugust were followed. Data on thechemical composition and vintage dateare resented in Table 1.

Таблица 1. Химичен състав на грозде реколта 2016 г.Table 1. Chemical composition of grapes, vintage 2016

СортGrape variety

СторгозияStorgozia

Кайл.рубин

Kailashkyrubin

ТрапезицаTrapezitsa

РубинRubin

БукетBouquet

Пино ноарPino noar

Дата на гроздоберDate of harvest 10.09. 11.09. 30.08. 31.08. 12.09. 30.08.

Редуциращизахари, g/dm3

Reducing sugars,g/dm3

229 223 200 233 210 235

Т.киселини, g/dm3

Titratable acids,g/dm3

7,55 6,68 5,55 7,00 6,00 6,53

В.киселина, g/dm3

Tartaric acid, g/dm3 5,70 5,78 3,56 5,44 6,11 1,39

Я.киселина, g/dm3

Malic acid, g/dm3 4,05 5,26 5,19 4,92 3,62 3,26

рН 3,56 3,29 3,21 3,46 3,36 3,26

Ресвератрол,mg/dm3

Resveratrol,mg/dm3

1,21 1,29 1,58 2,41 1,14 3,53

При достигане на технологичназрялост на гроздето (21-23%) е прове-

Upon reaching technologicalmaturity (21-23%) the grapes were

305

дено за всеки сорт гроздобер и вини-фициране по класическата технологияза червени вина. (Marinov, 1990;Yankov, 1992). Използвано е мелачка –ронкачка за смачкване на гроздето иотделяне на чепките. Полученатагроздова каша е сулфитирана с 50mg/dm3 серен диоксид. След 2 часасредата е инокулирана със селек-ционирани, сухи, винени дрожди щамSIHA RUBINO CRU. Алкохолната фер-ментация е проведена при 25-28 оС.При достигане на относителна плът-ност на мъстта 1000 готовото вино сеотточи от твърдите части. Проведено епретакане, откаляване и доливане навината. Същите са досуфитирани до30mg/dm3 свободен серен диоксид.След избистряне на вината е прове-дено химичен и органолептичен анализ.

От посочените на Таблица1показатели се вижда, че гроздето енатрупало захари от 200g/dm3 приТрапезица до 235g/dm3 при Пино ноар.Титруемите киселини са в диапазонаот 5,55g/dm3 при Сторгозия иТрапезица до 6,68g/dm3 при Кайлъш-кия рубин, което е характерно за тозисорт. Винената, ябълчената и рН сатипични за едно добре узряло грозде врайона на гр. Плевен. Тези показателина гроздето са предпоставка заполучаване на качествени червенирегионални вина.

Гроздоберът е проведен кактоследва за :Пино ноар на - 30.08.2016г.Трапезица на - 30.08.2016г.Рубин на - 31.08.2016г.Сторгозия на - 10.09.2016г.Кайлъшки рубин на - 11.09.2016г.Букет на - 12.09.2016г.

На Фигура 1 са показани стой-ностите на ресвератрол в грозде от про-учваните сортове. С най-голямо съдър-жание на ресвератрол се отличава: напърво място Рубин с 2,41 mg/dm3;следвано от:2.Трапезица с 1,58 mg/dm3;3. Кайлъшки рубин с 1,29 mg/dm3;

harvested and vinification was carried outby the classic red wine technology(Marinov, 1990, Yankov, 1992). A grinderwas used for crushing the grapes andseparating the rachis. The resulting grapepulp was sulphitated with 50 mg/dm3 ofsulfur dioxide. After 2 hours the mediumwas inactivated with selected, dry yeaststrain SIHA RUBINO CRU. The alcoholicfermentation was carried out at 25 - 28оС.When the relative density of must hadreached 1000, the solids were removedfrom the ready wine. Then the wineswere poured, decanted and filled up.They were further sulphitated with 30mg/dm3 of free sulfur dioxide. After thewines had been clarified, a chemical andorganoleptic analysis was carried out.

From the indicators presented inTable 1, it was evident that grapes hadaccumulated sugars from 200 g/dm3 forTrapezitsa variety to 235 g/dm3 for PinotNoir. The fructose predominated in allvarieties indicating good ripening of thegrapes. The titratable acids were withinthe range from 5.55 g/dm3 for Storgoziaand Trapezitsa to 6.68 g/dm3 forKaylashki Rubin, characteristic for thatvariety. The tartaric and malic acids andpH were typical for a well-ripened grapein the region of Pleven. These indicatorsof grapes were a prerequisite forobtaining quality red regional wines.

The grapes were harvested asfollows for:Pinot Noir on August 30, 2016Trapezitsa on August 30, 2016Rubin on August 31, 2016Storgozia on September 10, 2016Kaylashki Rubin on September 11, 2016Bouquet on September 12, 2016

Figure 1 shows the resveratrolrates in the grapes of the studiedvarieties. The highest resveratrol contentwas found in Rubin – 2.41 mg/dm3;

followed by:2. Trapezitsa – 1.58 mg/dm3;3. Kaylashki Rubin – 1.29mg/dm3;

306

4. Сторгозия с 1,21 mg/dm3;5. Букет с 1,14 mg/dm3;При контрола Пино ноар от 3,53mg/dm3.

4. Storgozia – 1.21 mg/dm3;5. Bouquet – 1.14 mg/dm3;The rate of the control Pinot Noir was3.53 mg/dm3.

0

0,5

1

1,5

2

2,5

3

3,5

4

Сторгозия Кайл.рубин

Трапезица Рубин Букет Пино ноар

Сорт

mg/dm3

Фиг. 1. Съдържание на ресвератрол в гроздеFig. 1. Resveratrol content in grapes

От данните се вижда, че коли-чеството на ресвератрол във гроздетоот проучваните сортове в района на гр.Плевен е почти еднакво и сравнимо стези на контролата Пино ноар от Vitisvinifera.

На Таблица 2 са показанихимичните показатели на вината отпроучваните сортове, реколта 2016г.

Алкохолът е в рамките от 13,19об% при Рубина до 13,52об% приПиноноар. Вината са добре ферменти-рали и като сухи захарите са от 1,44g/dm3 при Сторгозия до 2,52 g/dm3 приКайлъшки рубин. Общия екстракт е23,10 g/dm3 при Трапезица до 28,40g/dm3 при Рубин.

The data revealed that the amountof resveratrol in the grapes from thestudied varieties in the region of Plevenwas almost similar and comparable tothose of the control Pinot Noir from Vitisvinifera.

Table 2 present the chemicalindicators of the wines from the studiedvarieties, vintage 2016.

Alcohol ranged from 13.19 vol.% inRubin to 13.52 vol.% in Pinot Noir. Wineswere well fermented and as being dry,the sugars varied from 1.44 g/dm3 inStorgozia to 2.52 g/dm3 in KaylashkiRubin. The total extract was 23.10 g/dm3

for Trapezitsa to 28.40 g/dm3 for Rubin.

Титруемите, органичните кисели-ни и рН са в норми за сухи вина произ-ведени в pайона на гр. Плевен. Поотношение на антоцианите проучвани-те сортове превъзхождат контролата2-3 пъти (457,18 mg/dm3при Букет и114,34mg/dm3 при Пино ноар). Цветни-

The titratable and organic acidsand pH were within the standard rates fordry wines produced in the region ofPleven. Referring the anthocyanins, thestudied varieties exceeded the control 2-3times (457.18 mg/dm3 for Bouquet and114.34 mg/dm3 for Pinot Noir). The color

307

те характеристики съответстват на по-обагрените вина на проучвани вина.Количеството на фенолните веществана контролата и проучваните сортовеса в едни и същи граници с малкиизключения. При тези сортове (Рубин,Кайлъшки рубин и Трапезица и Букет)това е сортова особеност.

characteristics corresponded to the moredyed wines of the studied wines. Therates of phenolic substances in thecontrol and the studied varieties werewithin the same range with fewexceptions. For these varieties (Rubin,Kaylashki Rubin, Trapezitsa andBouquet) this was a varietal feature.

Таблица 2. Химичен състав на вино реколта 2016 г.Table 2. Chemical composition of wine, vintage 2016

Сортове

№ ПоказателиIndicators

СторгозияStorgozia

Кайл.рубин

Kailashkirubin

ТрапезицаTrapezitsa

РубинRubin

БукетBouquet

Пино ноарPino noar

1. Алкохол, об. %Alcohol, vol.% 12,89 12,65 11,46 13,19 11,72 13,52

2.Редуциращи захари,g/dm3

Reducing sugars, g/dm31,44 2,52 1,61 1,98 1,78 2,32

3. Относителна плътностRelative density 0,9920 0,9949 0,9936 0,9937 0,9942 0,9934

4. Общ екстракт, g/dm3

Total extract, g/dm3 23,30 26,90 23,10 28,40 25,40 26,70

5. Тит. киселини, g/dm3

Titratable acids, g/dm3 5,30 6,23 5,65 7,05 6,65 6,35

6. Вин. киселина, g/dm3

Tartaric acid, g/dm3 1,12 1,19 1,37 1,26 1,50 1,41

7. Ябъл.киселина, g/dm3

Malic acid, g/dm3 3,68 4,25 3,75 3,36 3,06 3,60

8. Своб. SO2, mg/dm3

Free SO2, mg/dm3 18,00 22,00 19,00 24,00 21,00 28,00

9. Общ SO2, mg/dm3

Total SO2, mg/dm3 57,00 60,00 42,00 72,00 59,00 50,00

10. Антоциани, mg/dm3

Anthocyanins, mg/dm3 345,44 434,47 216,66 444,37 457,18 114,34

11. ИнтензитетIntensity 9,94 9,21 3,13 13,17 11,88 5,84

12. НюансNuance 0,52 0,64 0,87 0,60 0,47 0,68

13. рН 3,56 3,22 3,06 3,19 3,42 3,50

14. ОФВ, g/dm3

TPS, g/dm31,91 2,02 1,54 3,44 1,94 3,54

15. ФФВ, mg/dm3

FPS, mg/dm33055 3757 1390 3292 2329 3425

16. НФВ, mg/dm3

NPS, mg/dm3233 508 188 222 243 182

17. Ресвератрол, mg/dm3

Resveratrol, mg/dm31,88 3,18 1,8 2,34 3,27 3,22

308

Фиг. 2. Съдържание на ресвератрол във виноFig. 2. Resveratrol content in wine

На Фигура 2 е посочено съдър-жанието на ресвератрол във виното. Снай-голямо съдържание на ресверат-рол (Таблица 3 и Фигура 2) се отлич-ава виното от Букет (3,27mg/dm3, сродителски форми Мавруд Х Пино-ноар), следвано от Кайлъшки рубин(3,18mg/dm3) и Рубин (2,34mg/dm3). Снай-малко съдържание на ресвератролот проучваните сортове са Трапезицаи Сторгозия съответно 1,87mg/dm3 и1,88mg/dm3.

Figure 2 presents the wineresveratrol content. The highestresveratrol content (Table 3 and Figure 2)had wine from Bouquet variety(3.27mg/dm3 with parental forms Mavrudx Pinot Noir) followed by Kaylashki Rubin(3.18mg/dm3) and Rubin (2.34mg/dm3).The least resveratrol content from thestudied varieties had Trapezitsa andStorgozia, 1.87mg/dm3 and 1.88mg/dm3,respectively.

309

Фиг. 3. Органолептична оценка на виноFig. 3. Organoleptic evaluation of wine

На Фигура 3 е посоченоорганолептичната оценка на вина рек.2016 г.

С най-голяма органолептичнаоценка се отличава виното от Рубин с83,83 бала, характеризиращо се сдобра бистрота, рубиненочервен цвят,характерен плодов аромат, с приятнахармоничност, пълнота, и дълъгфинал. Следват Букет едно отличновино с оценка 80,17, Кайлъшки рубинхарактеризиращ се с приятен аромат соценка 79,33 и накрая Сторгозия иТрапезица с 77,33 и съответно76,67.Контролата Пино ноар има среднадегустационна оценка 79,50.

Figure 3 shows the organolepticevaluation of a wine winеs, vintage 2016

With the greatest organolepticrating, Rubin wine was distinguishes with83.83 p., characterized by good clarity,ruby-red color, characteristic fruity aroma,with pleasant harmony, fullness and along final. Followed by Bouquet - oneexcellent wine with a score of 80,17 p.,Kailashky rubin characterized by apleasant aroma with a score of 79,33 p.,and finally Storgozia and Trapezitsa with77,33 p. and 76,67 p. respectively. ThePino noar control has an average tastingscore of 79,50 p.

ИЗВОДИ CONCLUSIONSПроучваните сортове селекцио-

нирани по пътя на междувидовата ивътревидовата хибридизация по химич-ни показатели на грозде и вино не сеотличават от тези на контролата отVitis vinifera.

С най-голямо съдържание наресвератрол се отличава виното отБукет (3,27mg/dm3) с родителскиформи Мавруд х Пино ноар, следваноот Кайлъшки рубин (3,18mg/dm3), с

Referring the grapes and winechemical indicators the studied varietiesselected through intraspecific andinterspecific hybridization did not differfrom those of the Vitis vinifera control.

The highest resveratrol content hadBouquet wine (3.27mg/dm3) with parentalforms Mavrud x Pinot Noir, followed byKaylashki Rubin (3.18mg/dm3) withparental forms Pamid x Hybrid VI-2-15 x

310

родителски форми Памид х Хибрид VІ-2-15 х Гаме ноар х Vitis amurensis иРубин (2,34mg/dm3) с родителскиформи Небиоло х Сира.

С най-малко съдържание наресвератрол от проучваните сортове саСторгозия (1,88mg/dm3) с родителскиформи Букет х Сейв вилар12375 иТрапезица (1,87mg/dm3) с родителскиформи Дунавска гъмза х Марсилскоранно.

Количеството на ресвератролвъв гроздето и виното от проучванитесортове култивирани в района на гр.Плевен е почти еднакво и сравнимо стези на контролата Пино ноар от Vitisvinifera.

Gamay Noir x Vitis amurensis and Rubin(2.34mg/dm3) with parental formsNebbiolo x Syrah.

The least resveratrol content of thestudied varieties had Storgozia(1.88mg/dm3) with parental forms Bouquetx Villard Blanc 12375 and Trapezitsa(1.87mg/dm3) with parental formsDunavska Gamza х Marseilles early.

The amount of resveratrol in grapesand wine from the studied varieties grownin the region of Pleven was almost similarand comparable to those of Pinot noircontrol from Vitis vinifera.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES

1. Abrasheva P., K. Bambalov and A. Georgiev, 2008. Viticulture and enology,Matkom, Sofia, Bulgaria (Bg).2. Anli, E., N. Demirey and M. Fzkan, 2006. Trans–resveratrol and otherPhenolik Compounds in Turkish Red Wines with HPLC. Journal of Wine Research,17(2), 117-125.3. Chobanova, D., 2007. Manual for enology exercises, Academic Press ofUniversity of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, (Bg).4. Chobanova, D., 2012. Enology (Bg).5. Chobanova, D., 2012. Enology. Part I: Composition of wine, Academic Pressof University of Food Technologies, Plovdiv, Bulgaria, (Bg).6. Fartsov, K., M. Alyakov, D. Onisiforu, M. Pargov, R. Videnova and D.Toshev, 2013. Trans-resveratrol on red wines and its physiological effect (Bg).7. Haygarov, V., 2012. Study the Possibilities for Production of Quality WhiteWines in the Region of Pleven. Dissertation thesis. Plovdiv, Bulgaria: University ofFood Technologies, pp.246.8. Ivanov, M. 2016. Hybridization in vine selection. Academic Publ. House AUPlovdiv (Bg).9. Ivanov, M., 2011. Results of interspecific hybridization in oessert vine varieties.Thesis for PhD, Agricultural University, Plovdiv, Bulgaria (Bg).10. Ivanov, M., 2016, Hybridization in vine selection, Academic Publ. House AUPlovdiv( Bg).11. Ivanov, T., 2011. General technology of wine: part I. Dionysus, Sofia, Bulgaria(Bg).12. Ivanov, T., S. Gerov, A. Yankov, G. Bambalov, T. Tonchev, D. Nachkovand M. Marinov, 1979. Practicum in Wine Technology. Plovdiv, Bulgaria: Publ. HouseHristo G. Danov, pр. 530 (Bg).13. Katerov, K. et al., 1990, Bulgarian ampelography, vol. 1, BAS, Sofia (Bg).14. Mandjukov, B., 2010. Fundamentals of wine-making – theory and practice,Dionysus, Sofia, Bulgaria (Bg).

311

15. Marinov, M., 1990. Technology of wine and higher alcohol drinks, Zemizdat,Sofia, Bulgaria (Bg).16. Marni, Old, 2016. Wine tasting course, Class in each glass, A&T Publistig.17. Pandeliev, S., A. Harizanov, P. Botyanski, V. Roychev and S. Kemilev,2010. Practical advices of vine and wine, Dionysus, Sofia, Bulgaria (Bg).18. Prodanova, N. 2008. Wine Tasting or How to Know Wine. Sofia, Bulgaria:Gourmet. ISBN 9789542917205, pp. 115-118 (Bg).19. Roychev, V., 2014. Selection evaluation of hybrid vine forms for the quality ofwine. Viticulture and Enology Magazine, 2, 6-14 (Bg).20. Videnova, R., 2017. Investigation of changes in resveratrol content in theprocessing of berries, Thesis for PhD (Bg).21. Yankov, А. 1992. Wine Making Technology. Sofia, Bulgaria: Zemizdat. pp. 355.

312


Лейбъли и брандове в българския винен туризъм:възможности и бъдеще

Владимир Димитров

Институт по лозарство и винарство, ул. “Кала тепе” №1, 5800 Плевен, БългарияE-mail: [email protected]

Labels and brands in Bulgarian wine tourism:opportunities and future

Vladimir Dimitrov

Institute of Viticulture and Enology, 1 Kala Tepe Str., 5800 Pleven, Bulgaria

РЕЗЮМЕ SUMMARYПрез последните две десетилетия

виненият туризъм в световен мащаббързо нараства и е с важно значение несамо за винарните, които го предлагат,но и за регионите, в които се намират поразлични причини: повишаване надоходи, създаване на работни места,запазване на наследство, развитие наместната култура и редица други. Всичките създават синергии, привличайки всеповече туристи и инвестиции, и това еособено актуално за тези региони, къдетоотсъстват други видове туризъм. ВБългария официално регистриранитеизби са над 270, като половината от тяхса отворили врати за посетители. Многомалка част от тях са посещаваницелогодишно. Всяка изба предлагаразлични вина, произведени от различнисортове, с малко познати марки запотребителите, и много малко от тяхгледат напред, стараейки се да развиватсобствени винен туристически лейбъл ибранд. В статията са дискутирани някоивъзможности за развитие на фирменилейбъли и брандове, свързани с винентуризъм, чрез специализация идиверсификация. Специализацията най-често е основана на сорт, тероар ипроизводство на качествени вина, докато

Over the last two decades globalwine tourism has grown rapidly and isimportant not only for the wineries thatoffer it, but also for the regions where theyare located for various reasons:increasing income, creating jobs,preserving heritage, development of localculture and many others. They createsynergies attracting more and moretourists and investment, and this isparticularly relevant for those regionswhere other types of tourism are missing.In Bulgaria the officially registeredwineries are over 270, half of them haveopened doors for visitors. A small numberof them are visited all year round. Eachwinery offers different wines, made fromdifferent varieties, with little known brandsfor consumers, and very few of them lookforward to developing their own winetourism label and brand.

The paper discusses some opportunitiesfor the development of labels and brandsrelated to wine tourism, throughspecialization and diversification. Thespecialization is most often based onvariety, terroir and production of quality

313

диверсификацията на туристическия про-дукт може да бъде свързана с природа,местна храна, винено и туристическообразование, организиране на културнисъбития, връзки с други видове туризъм.Веднъж разработени отделните фирменилейбъли трябва да се обединят в по-големи брандове – регионални виненимаршрути/обиколки. В най-близко бъде-ще, за да привлича все повече винолю-бители българският винен туризъм,трябва да се създадат и развият около20–25 регионални бранда, обединени в 7до 10 Пътища на вино.

Ключови думи: винен туризъм,лейбъл, бранд, специализация,диверсификация, винени пътища

wines, while the diversification of thetourist product can be connected withnature, local food, wine and tourismeducation, organizing cultural events,links with other types of tourism. Oncedeveloped individual labels of winetourism have to be united in larger brands –regional wine routes/ tours. In the nearfuture, to attract more and more visitors,Bulgarian wine tourism should create anddevelop about 20-25 regional brands,united in 7 to 10 Wine Roads.

Key words: wine tourism, label,brand, specialization, diversification, wineroads

УВОД INTRODUCTIONВиненият туризъм в много лозаро-

винарски райони по света се развисравнително бързо през последните дведесетилетия. Първоначално някои избиотвориха врати за посетители, нопостепенно този сравнително нов видтуризъм доби важно икономическо исоциално значение не само за тях, а и заобщините в които се намират, и особенотам където отсъстват други видоветуризъм. Безспорни са позитивите отразвитието на енотуризма, както още еизвестен той. В резултат от посещениетона туристи и с увеличаване продължи-телността на техният престой се повиша-ват доходите, разкриват се нови работниместа, съхраняват се материалното инематериалното културно наследство,развива се местната култура и редицадруги. Това от своя страна създава сине-ргии, с възможности за повече инвести-ции и привличане на по-голям брой туристи.

Сектор лозарство и винарство сехарактеризира като съвкупност от сложнии взаимообвързани дейности – от отглеж-дането на сорта грозде до преработкатаму във вино, съхраняване, бутилиране,експортиране и пазарна реализация. Верата на глобализация и бурно развитиена комуникации, транспорт, технологии,електроника, винопроизводителите и отСтария и от Новия свят без проблемиизползват всички възможни и налични

Wine tourism in many wine-growingregions around the world has developedrather quickly over the past two decades.Initially some wineries opened doors forvisitors, but gradually that relatively newtype of tourism gained importanteconomic and social significance not onlyfor them, but also for the communitieswhere they were located, and especiallywhere there were no other types oftourism. The positive impacts of theenotourism development, as it is alsoknown, are indisputable. As a result of thevisit of tourists and extending the length oftheir stay, income increases, new jobs arecreated, tangible and intangible culturalheritage is preserved, local culture isdeveloping, etc. That in turn createssynergies, with opportunities for moreinvestment and attracting more tourists.

The viticulture and winemakingsector is characterized by a combinationof complex and interrelated activities,ranging from cultivation of the grapevarieties to wine processing, storage,bottling, export and marketing. In the eraof globalization and the rapiddevelopment of communications,transport, technology, electronics, thewine producers both from the Old and the

314

конкурентни предимства. Тяхната цел еда бъдат лесно разпознаваеми ипродаваеми на пазара собствените имвинени марки. Икономическата логикасочи, че подобно при производството намного други стоки и услуги – днес е по-лесно да произведеш вино, отколкото даго продадеш. Това от своя страна развимарките в брандове, използвайки всичкиналични маркетингови инструменти влокацията, където се произвежда.

От друга страна, съвременнаталогика за развитие на туризъм показва,че със сигурност вече не е достатъчноусловие да се посети дадена локация,ако има само музей, или само хотел. Етозащо е необходимо да се обърневнимание на всички възможни наличниресурси и фактори, които могат да сеизползват и съчетаят така, че чрез тях дасе превърнат фирмените туристическипродукти в привлекателни и печеливши, алокацията, в която се намират да сеутвърди като предпочитана дестинация.На дневен ред такъв проблем зарешаване имат българските производи-тели на вино, които предлагат винентуризъм. Освен тях, винен туризъмпредлагат някои хотели, къщи за гости,винени ресторанти и барове, коетопоказва от една страна по-голямо разно-образие и специализация в туристичес-кото обслужване, а от друга - нарастващинтерес на посетителите именно къмтакъв тип услуги. Провокира се търсенетона по-големи възможности в лозаро-винарските региони, извличайки всичкитуристически активи, услуги и развлека-телни дейности, съвместявайки история,традиции, винопроизводство, култура,кулинария, обичаи, изкуства и културнипрограми. През последните 10 години и вБългария, подобно на повечето лозаро-винарски региони по света, се организи-рат ежегодни фестивали, свързани свино и съчетаването на виното с изкус-тва, занаяти и храни. Всичко това показ-ва, че виненият туризъм е все още недос-татъчно разработен пазар в България, иследва да се обърне внимание на въз-можностите и перспективите за развитие-то му в следващите 5 до 10 г.

Целта на статията е да се пред-

New World, use all possible and availablecompetitive advantages without anyproblems. Their purpose is to make theirown labels easily recognizable andmarketable. The economic logic pointsthat as in the case of many other goodsand services, nowadays it is easier toproduce wine than to sell it, which in turndeveloped labels into brands, using allavailable marketing tools in the locationwhere it is produced.

On the other hand, the modernlogic of tourism development has shownthat it is certainly not enough to visit agiven location if there is only a museum ora hotel. Therefore, it should be paidattention to all possible availableresources and factors that could beutilized and combined so as to make thetravel agencies’ products attractive andprofitable, and the location where theywere situated to be established as apreferred destination. This is the currentproblem to be solved by the Bulgarianwine producers who offer wine tourism.Apart from them, wine tourism isproposed by some hotels, guest houses,wine restaurants and bars, indicating onthe one hand, a greater variety andspecialization of tourist services, and onthe other hand, a growing interest ofvisitors to such type of services. Itprovokes the search for greateropportunities in the wine-growing regions,deriving all tourist assets, services andleisure activities, combining history,traditions, winemaking, culture, culinary,customs, arts and cultural programmes.During the last 10 years, in Bulgaria, as inmost wine-producing regions in the world,annual wine festivals and the combinationof wine, arts, crafts and food have beenorganized.All this shows that wine tourism is still notwell developed market in Bulgaria, andattention should be paid to theopportunities and prospects for its growthin the next 5 to 10 years.

The objective of this paper was to

315

ставят възможностите за разработване вкраткосрочен и средносрочен аспект навинени туристически лейбъли и брандо-ве, които да превърнат отделни лозаро-винарски региони на България в устой-чива и привлекателна дестинация на ви-нен туризъм. За реализирането на посо-чената цел са разгледани основнитеобекти и събития на винен туризъм,тяхната специализация идиверсификация.

present the opportunities for short andmedium term development of wine touristlabels and brands that would make certainwine-growing regions of Bulgaria intosustainable and attractive destination forwine tourism. The main оbjects andevents of wine tourism, their specializationand diversification have been discussedfor the achievement of this objective.

МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ MATERIAL AND METHODSИзползвани са индуктивен и

дедуктивен метод, идейно моделиране;теоретичен, маркетингов и сравните-лен анализ; официални данни, докладии статистика на български, европейскии световни държавни и международниорганизации: Министерство на земеде-лието и храните (МЗХ), отдел „Агроста-тистика”, Изпълнителна агенция полозата и виното - ИАЛВ, Световнаорганизация по лозарство и винарство(O.I.V.). Показани са някои примери набългарски изби синтезирани от технитеофициални интернет-страници.

An inductive and deductive method,conceptual modeling; theoretical,marketing and comparative analysis;official data, reports and statistics ofBulgarian, European and worldgovernment and internationalorganizations: Ministry of Agriculture andFood (MAF) Agricultural StatisticsDepartment, Executive Agency on Vineand Wine (EAVW), InternationalOrganization of Vine and Wine (O.I.V.)have been used. Some examples ofBulgarian wineries based on their officialwebsites have been shown.

РЕЗУЛТАТИ И ОБСЪЖДАНЕ RESULTS AND DISCUSSIONЛозарството в България се

развива в негативна посока. Наблюда-ва се темп на намаление на общатаплощ с лозови насаждения (в стопан-ствата и извън тях), като през 2006 г. теса заемали 128857 ха, а през 2015 г. санамалели наполовина – 62791 ха (МЗХ,Агростатистика, 2016). Най-големиятдял на лозарските стопанства – около70% се намират в Югоизточен и Юженцентрален район (Agricultural Report'2016, MAF). Това определя концентра-цията на голяма част от българскитеизби в тези два района.

България е регистрирала вСветовната организация по лозарствои винарство (O.I.V.) общо 52 апелациза производство на качествени вина(white wine; red wine; rose wine, dry wine;semi-dry wine; semi-sweet wine; sweetwine) със знак за защитено наименова-

Viticulture in Bulgaria has beendeveloping in a negative direction. Therewas a decrease in the total area ofvineyards (in holdings and not included inthem), as in 2006 it was 128,857 ha whilein 2015 it was reduced twice – 62,791 hain 2015 (MAF, Agricultural statistics,2016). The largest share of the grapes-growing holdings – about 70% are locatedin the Southeast and the South CentralRegion (Report on Agriculture, 2016,MAF). That has determined theconcentration of a large part of theBulgarian wineries in these two regions.

Bulgaria has registered at theInternational Organization of Vine andWine (O.I.V.) a total of 52 appellations forthe production of quality wines (whitewine; red wine; rose wine, dry wine; semi-dry wine; semi-sweet wine; sweet wine)with a sign of Protected Designation of

316

ние за произход (ЗНП) и защитеногеографско указание (ЗГУ). Регионал-ните вина със знак ЗГУ са разделени вдве основни категории – Дунавскаравнина и Тракийска низина.

По данни на Изпълнителнатаагенция по лозата и виното (ИАЛВ),производството на вино в България отреколта ‘2015, декларирано от регистри-раните винопроизводители, възлиза на 1310 149 хл – със 75% повече спрямопреходната година. От тях, 662 779 хлили 51% са бели вина (+73% на годишнабаза), а 647 371 хл - червени вина и розе(+78%). Производството на гроздовамъст е 56 656 хл, с 34% по-малко всравнение с предходната година. С най-голям дял в общото промишлено произ-водство са трапезните вина (60%),следвани от регионалните качественивина (39%). Белите вина със ЗНП презсъщата година са 2894 хл, а розе ичервени вина са 13968 хл. Регионалнитевина със знак ЗГУ съответно са 199 365хл бели и 304 355 хл розета и червенивина. Тези данни показват, че българско-то винопроизводство все още е ориен-тирано към ниския ценови клас вина.Въпреки, че страната има висок агроеко-логичен потенциал и традиции в лозар-ството и винарството, включително идостъпа до външни пазари, следва да сетърсят възможности за увеличаване напроизводството, маркетинга и рекламатана качествените вина. Именно качестве-ните вина са с потенциал за реализиранена по-висока добавена стойност отединица продукция, както и заутвърждаване престижа на българскитевина на международния пазар.

Виното е хранителен продукт съсспецифични качества и органолептичнихарактеристики, метод на производство,съхранение, организация на пазара ипотребление. В икономически аспектвиното е високоеластичен продукт, койтое силно повлиян от нивото на доходите идиректно отразява търсенето му (Toneva,2009). То е продукт с висока здравна(Markova and Zhekova, 1990; Tsakov,2008; Stamatov, 2009) и културна(Neshkov, 2009; Rakadzhiyska, 2009)

Origin (PDO) and Protected GeographicalIndication (PGI). The regional wines witha PGI sign are divided into two maincategories – the Danubian Plain and theThracian Valley.

According to the data of theExecutive Agency on Vine and Wine(EAVW), wine production in Bulgaria fromthe 2015 vintage declared by theregistered wine producers amounted to 1310 149 hl – 75% more compared to thepreceding year. Of them, 662,779 hl or51% were white wines (+ 73% annually)and 647,371 hl – red wines and rosé (+78%). The output of grape must was56,656 hl, 34% less than in the previousyear. The highest share in the totalcommercial output belonged to the tablewines (60%), followed by the regionalquality wines (39%). White wines withPDO in the same year were 2,894 hl,while rosé and red wines were 13,968 hl.The regional wines with PGI sign wererespectively 199,365 hl of white and304,355 hl rosé and red wines. Thesedata revealed that the Bulgarian wineproduction has been still oriented towardsthe low price wines. Although the countryhas high agro-ecological potential andtraditions in viticulture and winemaking,including access to international markets,opportunities should be sought toincrease production, marketing andadvertising of the quality wines. It isprecisely the quality wines that have thepotential to achieve higher value addedper unit of production and to promote theprestige of the Bulgarian wines on theinternational market.

Wine is a food product with specificqualities and organoleptic characteristics,method of production, storage, marketorganization and consumption. Ineconomic terms, wine is a highly elasticproduct, strongly influenced by the incomelevels and directly reflects its demand(Toneva, 2009). It is a product of highhealth (Markova and Zhekova, 1990;Stamatov, 2009, Tsakov, 2011) andcultural (Neshkov, 2009; Rakadzhiyska,

317

стойност. Именно поради специфичнияначин на производство на вино, снеговата полезност за здравето начовека и културни изживявания, коитоможе да предложи, се обърна вниманиена ползите от предлагането на винентуризъм в някои лозаро-винарски облас-ти на страната.

В България, според данните наИАЛВ за 2016 г., са регистрирани над 270винопроизводители. Повечето от тях са смалък и среден капацитет на производ-ство – между 20 и 50 000 бутилки вино.Една немалка част от вината им сакачествени, бутикови, в лимитиранисерии и се радват на все по-голямовнимание. Доказателство за това саспечелените отличия от специализираниконкурси и световни изложения (ConcoursMondial de Bruxelles, 2016).

Винен туризъм се предлага вБългария от средата на 70-те г. на мина-лия век. Тогава чрез държавния туропе-ратор Балкантурист са пристигали групина посещение в някои винпроми, особенов тези, които са в близост до големитекурорти (Tsakov, 2011). След икономичес-ките промени в края на 80-те години и сприватизирането на почти всички дър-жавни изби, някои собственици обърнахапоглед към възможностите, които пред-лага пазара на винен туризъм. През 90-тег. близо 20 изби отвориха врати запосещение. До икономическата криза(2008-2013г.) около 50 предприятияреализират такъв вид услуга, а след нея -предлагат приблизително половината отрегистрираните изби в страната. В някоиобщини на България се наблюдаватинициативи в подкрепа на винен туризъм,най-често свързани с фестивали и праз-ници на виното. Това е доказателство занарастващия интерес към такъв типкултурни прояви, както и за развиванетона винена и гурме- култура. Въпрекитова, няма създадени съвкупни туристи-чески продукти на винен туризъм, извест-ни по света, като Път на виното(Dimitrov and Dimitrova, 2016). Тези поло-жителни тенденции подсказват, че забъдещия успех на отделните винарскитуристически продукти и цели региони,следва да се обърне внимание на тези

2009) value. Just because of the specificway of winemaking, its usefulness forhuman health and the culturalexperiences it could provide, it was paidspecial attention to the benefits of offeringwine tourism in some wine-growingregions of the country.

In Bulgaria, according to EAVWdata for 2016, over 270 wine producerswere registered. Most of them have asmall and medium output capacitybetween 20 and 50,000 bottles of wine.Not a small part of their wines are quality,boutique, in limited series and enjoy evergrowing attention. That is evidenced bythe awards from specialized competitionsand world fairs (Concours Mondial deBruxelles, 2016).

Wine tourism has been offeredsince the 1970-ies. Then through the statetour operator Balkantourist groups havevisited some wineries (called at the time“vinprom”), especially those near the bigresorts (Tsakov, 2011). Following theeconomic changes in the late 1980-iesand the privatization of almost all state-owned wineries, some owners looked atthe opportunities offered by the winetourism market. In the 1990-ies, almost 20wineries opened doors for visits. Until theeconomic crisis (2008-2013), about 50enterprises have provided that type ofservice, and afterwards approximately halfof the registered wineries in the country.In some municipalities of Bulgaria therehave been initiatives in support of winetourism, most often related to winefestivals and celebrations. That was aproof of the growing interest in this type ofcultural events as well as thedevelopment of wine and gourmet culture.However, there have not been joint touristproducts of wine tourism knownthroughout the world, as Wine Route(Dimitrov and Dimitrova, 2016). Thesepositive trends have suggested that forthe future success of individual winetourism products and entire regions itshould be paid attention to these factorsand resources that might improve the

318

фактори и ресурси, които могат даподобрят предлагането и да превърнатБългария в международна дестинация завинен туризъм. Преди всичко, това сесвежда до формирането, производствотои предлагането на разнородни туристи-чески продукти, които трябва да сеосновават на известността на виното илозаро-винарския регион, в който сепроизвеждат. Отделните марки вина всъчетание с традиции, история и култура,могат да се превърнат в подходящмаркетингов инструмент за привличанена туристи. На практика, за да станепродукта на винения туризъм продаваеми разпознаваем, е необходимо да сеизползват всички налични местни активи(свързани едновременно с винопроизвод-ство и туризъм), чрез които могат да сеизгради положителен и запомнящ се образ.

Лейбъли и брандове на винентуризъм

В основата на производството накачествените вина е отглеждането нагрозде на терени, в резултат на коитопоради специфични природни и клима-тични условия се получават вина суникални органолептични аромати ивкусове. Такива лозаро-винарски микро-райони са известни, като тероар, койтосвързва едновременно терен, почви,климат и начин на производство (Levine,2017). Концепцията за тероара, разгле-дан от страна на туризма, и по-специалноот гледна точка на рекреативнитевъзможности, които може да предложиподобно на селския и екологичен тури-зъм. Такива възможности са напримерразходки сред добре поддържани лозовимасиви, посещение на изби и дегустация,атрактивни населени места, а в близостдо тях ландшафт, предоставящ изгледкъм планини, гори, реки, езера и др.природни забележителности. Поради та-зи причина с бума на винения туризъм сеналожи термина – winescape (Peters, 1997).

Класификацията на качественитевина, техния начин на производство,сорта грозде представляват т.нар.лейбъл (марка). За първи път въвФранция в средата на 19 век се даваофициално наименование на вината,лозаро-винарските региони от които

supply and make Bulgaria into aninternational destination for wine tourism.Above all, it should be directed to theformation, production and supply ofdiverse tourism products, based on thereputation of the wine and the wine-producing region where they were made.The individual brands of wine incombination with the traditions, historyand culture, might become an appropriatemarketing tool for attracting tourists.Actually, it is necessary all available localassets to be used (connectedsimultaneously with winemaking andtourism), through which a positive andmemorable image can be imposed inorder the wine tourism product to bemade marketable and recognizable.

Labels and brands of wine tourismThe basis of quality wines

production is the cultivation of grapes onterrains, where due to the specific naturaland climatic conditions, wines with uniqueorganoleptic flavors and tastes areobtained. Such wine-growing micro-regions are known as terroir, combiningthe terrain, soils, climate and theproduction technologies (Levine, 2017).The concept of the terroir is discussedfrom the point of view of tourism, and inparticular in terms of the recreationalopportunities it can offer like rural andecological tourism. Such opportunitiesinclude, for example, strolls among well-kept vineyards, visiting wineries andtasting, attractive settlements, and nearthem landscapes overlooking mountains,forests, rivers, lakes and other landmarks.For this reason, the boom of wine tourismimposed the term – winescape (Peters,1997).

The classification of the qualitywines, their production technology andgrape variety represent the so-called label(brand). For the first time in France, in themiddle of the 19th century, an officialname was given of the wines, the wine-growing regions from which they

319

произхождат и тяхната идентичност. Тазисистема се използва и до ден днешен запроизводство на качествени вина, опре-деляне на тяхната апелация (местона-хождение) и защита от нелоялна конку-ренция. Оказва се, че това е добър мар-кетингов инструмент, прилаган от повече-то изби за привличане на туристи (Hall etal., 2000).

Лейбълите във винения туризъм сесвързват с известността на определенамарка вино и избата, в която сепроизвежда. Именно определена маркавино, която е добре позната средпотребителите, е водещата причина теда предприемат пътуване, с цел да бъдатпосетени местата, където се произвеждаи където могат да опитат „от извора”. Восновата на лейбъла на винения туризъмстоят двата основни фактора – качес-твеното вино и концепцията за тероара.Но за да се предлага качествен винентуризъм, не може да се разчита само натези два фактора. Качествените туристи-чески продукти на винен туризъм е необ-ходимо да се съчетаят с типичните турис-тически услуги (например нощувка, хра-нене, транспорт, анимация). С тях сепостига добавена стойност, създават сесинергии и се гарантира устойчивост надестинацията/ите. Колкото по-разно-образни по количество и с по-висококачество са туристическите услуги, толко-ва по-предпочитани ще бъдат.

Vlachvei et al. (2012) подчертават,че виненият бранд е много повече отлейбъла в съзнанието на купувача.Виненият бранд помага на купувача даотличи отделните марки вина и улесняванеговия избор. Виненият бранд е синтезот маркетингови и рекламни послания,които спомагат, в своето единство, да сеотличи собственото вино от останалитепредлагани продукти на изключителнотрудния винен пазар. Поради това, а ипредвид възможностите, които предоста-вя туризма – голяма част от винопроиз-водителите и лозаро-винарските регионисе насочиха към винения туризъм.

В съвременната конюнктура натуристическия пазар от същественозначение за конкурентоспособността наотделните фирми и дестинации, е

originated and their identity. This systemhas been still used nowadays for theproduction of quality wines, determiningtheir appellation (location) and protectionagainst unfair competition. It turned outthat was a good marketing tool applied bymost wineries to attract tourists (Hall etal., 2000).

Labels in wine tourism areassociated with the reputation of aparticular brand of wine and the winerywhere it is produced. Namely, a certainbrand of wine, well-known among theconsumers is the main reason for them toundertake a trip to visit the places where itis produced and where they can try it just“from the spring”. The two main factors –the quality wine and the concept of terroirrepresent the core of the wine tourismlabel. However, it could not be relied onlyon these two factors to be offered qualitywine tourism. Quality tourism products ofwine tourism should be combined with thetypical tourist services (e.g.accommodation, meals, transportation,animation). They provide added value,synergies are created and sustainability ofthe destination(s) is ensured. The morevaried in quantity and quality of the touristservices, the more preferred they wouldbe.

Vlachvei et al. (2012) hademphasized that the wine brand wasmuch more than the label in the buyer’smind. The wine brand helps the buyer todistinguish individual brands of wine andfacilitates its choice. The wine brand is asynthesis of marketing and advertisingmessages that help in their uniformity tobe distinguished their own wine from theother products supplied on the extremelydifficult wine market. Therefore, and witha view of the opportunities provided bytourism, a great number of the wineproducers and the wine-growing regionshave turned to wine tourism.

In the current situation of thetourism market, the establishment,imposing and positioning of a brand

320

изграждането, утвърждаването и пози-ционирането на бранд (Ilieva, 2014). Помнение на Rafailova and Dzhabarova(2014) „брандингът е процес на създава-не и използване на общата марка нарегиона или популяризиране на регионакато дестинация за уникални и многоспецифични вина и храни, бутиковивинарни, историческа архитектура икръстопът на култури, оформящиместната традиция”. Докато лейбълитена винен туризъм може да се свържат сфирмените туристически продукти, чиятоконцепция се основава на синтеза“качествени вина – тероар” и всички ти-пични за туризма дейности и услуги, кои-то могат да се предложат по тази линия.Следователно брандинга на продукта навинения туризъм използва всички въз-можни налични ресурси и фактори на це-лия лозаро-винарски регион, които създа-ват цялостен положителен и привлекате-лен образ на винарска туристическадестинация.

Лейбълите и брандовете на вине-ният туризъм могат да се развиват едно-временно в две посоки – посредствомспециализация и диверсификация.

Специализацията в туристическиябизнес, свързан с винен туризъм (несамо в България, но и по света) навлизаи се налага все повече. Това е продик-тувано от повишаващото се търсене натуристически продукти, свързани едно-временно с екологичност, задравословнихрани, спокойствие, чиста среда, мода,посещение на по-малко известни регио-ни. От друга страна се търсят туристи-чески продукти, които едновременно пре-доставят възможност за рекреация икултурно-познавателен характер. Вине-ният туризъм в България несъмненопредлага такива богати възможности:голям брой изби са отворили врати запосещение; повечето са разположени вкрасиви райони, където в близост до тяхима много места за отдих и други видоветуризъм; организират се празници ифестивали, свързани с вино; виното инеговите културни превъплащения при-влича все по-голям брой посетители.Въпреки това, макар и да се развива всепо-добре от някои изби, все още има

(Ilieva, 2014) is essential for thecompetitiveness of the individualcompanies and destinations. According toRafailova and Dzhabarova (2014)“branding is a process of creating andusing the common brand of the region orpromoting the region as a destination forunique and very specific wines and food,boutique wineries, historical architectureand a crossroad of cultures shaping thelocal tradition”. While wine tourism labelscould be linked to company tourismproducts, the concept of which is basedon the synthesis of “quality wines – terroir”and all typical tourism activities andservices that could be offered along thisline. Therefore, the branding of the winetourism product uses all possible availableresources and factors of the whole wine-growing region, which create a positiveand attractive image of a wine tourismdestination.

Wine tourism labels and brandscould be developed simultaneously in twodirections – through specialization anddiversification.

The specialization in the touristbusiness related to wine tourism (not onlyin Bulgaria, but also globally) is getting inand imposing more and more. It isdictated by the increasing demand fortourism products related to ecology,healthy foods, peacefulness, unpollutedenvironment, fashion, visiting not so wellknown regions. On the other hand, touristproducts simultaneously providingrecreation and cultural-informativeopportunities are sought. Wine tourism inBulgaria undoubtedly offers such richprospects: a large number of winerieshave opened doors for visits; most ofthem are located in picturesque areaswith a lot of places for recreation andother types of tourism nearby; winefestivals and feasts are organized; wineand its cultural transformations attract anincreasing number of visitors. However,although it is quite well developed bysome wineries, there are still not enough

321

недостатъчно развити ресурси инереализирани политики, които иматпотенциал да превърнат някои региони вустойчиви дестинации на винен туризъм.

Изхождайки от българскаталозаро-винарска практика, спрямо тяхно-то производство, материална база испециализация, могат да се откроятследните типове обекти, предлагащивинен туризъм:

Винарски изби (предприятия) –при този тип сърцевината натуристическата обиколка е в рамките насамата винарна и в близост до нея.Виненият туризъм е свързан сдемонстрацията на всички технологичнипроцеси – от преработката на грозде добутилирането, като накрая завършва сдегустация. Обикновено това сапредприятия с голям капацитет напроизводство (напр. ВЗ „Асеновград”;Черноморско злато, Поморие) и са утвър-дени на вътрешния и международнипазари. Освен широка гама от вина, наценителите се предлагат и другидеривати (ракия, коняк, пенливи вина,ликьори) производство на тези изби.

Изби тип „Шато” – това са бути-кови винарни, разполагащи със собств-ени лозови масиви от няколко десеткидо няколко стотин хектара. В тях сепредлагат на посетителите различнидейности – от обиколка на лозята,представяне на производството исъхранението на вина и дегустация, донастаняване в собствени хотели иресторанти. Този тип обекти порадитова, че се намират на winescape иматнай-голямо очарование и предпочита-ние, особено сред туристи, които сапочитатели на природата. По-известнишата, утвърдили имената си не само свината си, но и с винения туризъм са„Шато Бургозене”, Оряхово; „Шато деБерже”, Търговищко; Винарска къща„Русе” с бутиков ресторант разположенна някогашен военен форт „Левенттабия”; Шато „Полихоронови”, Варнен-ско; ВИ „Златен Рожен”; Шато „Медо-во”; „Беса Валей”, Пазарджишко; „ВилаЮстина” и много други. Вила Юстина в

utilized resources and unimplementedpolicies that have the potential to turnsome regions into sustainabledestinations for wine tourism.

From the Bulgarian wine-makingpractice, the following types of sitesoffering wine tourism could bedistinguished on the basis of theirproduction, material base andspecialization:

Wineries (enterprises) – the tour isorganized within the winery and itsvicinity. Wine tourism is related to thepresentation of all technologicalprocesses – from grapes processing tobottling as it ends with tasting. Typically,these are large-capacity wineries (e.g.“Asenovgrad”, “Black Sea Gold”, Pomorie)and are well established on the domesticand international markets. In addition to awide range of wines, the connoisseurs arealso offered other derivatives (brandy,cognac, sparkling wine, liqueurs)produced by these wineries.

“Chateau” type wineries – these areboutique wineries with their own vineyardsfrom several tens to several hundredhectares. They offer the visitors variousactivities – ranging from a tour of thevineyards, presentation of the winesproduction and storage and tasting, toaccommodation in own hotels andrestaurants. As this type of sites arelocated on winescape they have thegreatest charm and preference, especiallyamong tourists, admirers of nature.

More famous ones that have establishedtheir names not only with their wines, butalso with wine tourism are “ChateauBurgozene”, Oryahovo; “Chateau DesBergers”, Targovishte; “Ruse” WineHouse with a boutique restaurant locatedon a former military fortress “LeventTabia”; Chateau “Polichoronoff”, Varna;“Zlaten Rojen” Winery; Chateau“Medovo”; “Bessa Valley”, Pazardzhik;“Vila Justina” and much more. “VilaJustina” organizes in its annual calendar avariety of gourmet experiences,

322

ежегодния си календар организираразнообрани гурме изживявания, съче-таващи българска традиционна и меж-дународна кухня (Wine & veal meat;Wine & boer goad meat; Wine & pasta(guest chief); Folklore BBQ party in thePark-vineyard), фолклорни мероприя-тия, пикници и чествания на различнипразници.

В някои изби, като „Todoroff Wine& Spa”, Пловдивско и ВИ „Старосел” нагостите освен дегустации и настанява-не, се предлагат и вино-спа програми.

Семейни изби – те са продължи-тели на винопроизводството от няколкогенерации. Някои са от тях са обособилиспециално помещение за музейна експо-зиция, в които показват старинни предме-ти и съоръжения, които са използвалипредишните поколения. Обикновенопроизвеждат малки количества бутиковивина, но имат известност в локацията, вкоято се намират. Те са подходящи запосетители, които търсят домашния уюти селската идилия. Такива семейни избиса Изба в с. Нисово, Русенско; ВИ„Марян”, гр. Елена; ВИ „Салла Естейт”,гр. Провадия; Вила „Мелник”, гр. Мелник;ВИ „Кьосев”.

Винени музеи – в тях се показватпредмети и експонати, бит и традиции,свързани с лозаро-винарството в регио-нален аспект. Повечето разполагат и сдегустационни зали, където могат да сеопитват типичните за региона вина.Някои от тях се намират в естественипещери, като ВИ „Магура” и Шато„Кайлъка”, а други се намират в старинникъщи, обособени в специални тематичниизложбени зали. Такива има в гр.Лясковец, в гр. Сухиндол и Мелник.

Хотели и къщи за гости – все по-срещано в българската туристическапрактика е да се да се инвестира вспециални помещения – дегустационни иенотеки, където на гостите им сепредлагат дегустация на вина и местнихрани. Намират се на места, които сацентрове на културно-исторически,балнео и СПА или друг вид туризъм.Такива например са ВИ „Сопот” с къща загости и ресторант.;

combining traditional Bulgarian andinternational cuisine (Wine & veal meat;Wine & boer goat meat; Wine & pasta(guest chief); Folklore BBQ party in thePark-vineyard), folklore events, picnicsand celebrations of various holidays.

In some of the wineries, such as“Todoroff Wine & Spa”, Plovdiv and“Starosel” Winery, guests can enjoy wine-spa programmes in addition to tasting andaccommodation.

Family wineries – they continue thewinemaking of several generations. Someof them have arranged a museumexhibition room, displaying old objectsand tools used by the past generations.They usually produce small quantities ofboutique wines but are renowned in thearea where they are located. Suchwineries are suitable for visitors lookingfor home-like coziness and rural idyll.Such family wineries are Winery in thevillage of Nisovo, Ruse; “Maryan”, Elena;“Salla Estate”, Provadia; Villa “Melnik”,town of Melnik; “Kyosev”.

Wine museums – exhibitingartifacts and objects, customs andtraditions related to wine-growing at aregional level. Most of them also havetasting halls where typical regional winescan be tasted. Some of them are locatedin natural caves, such as “Magura” andChateau “Kailaka”, while others arelocated in antique houses, set in specialthematic exhibition halls. These are thewine museums in the towns ofLyaskovets, Suhindol and Melnik.

Hotels and guest houses – itbecomes increasingly more common inthe Bulgarian tourist practice to invest inspecial rooms – tasting and enotheques,where guests are offered wine tasting andlocal food. They are situated in places –centers of cultural, historical, spa or othertypes of tourism. Such are, for example,“Sopot” Winery with a guest house and arestaurant.;

323

Специализирани винени ресторан-ти (винарни) – въпреки, че няма утвърде-на класификация (както в Закона затуризъм, така и в Закона за виното испиртните напитки на Р. България),това са обекти на винен туризъм, в коитосе сервира основно храна и напитки, катоакцента са дегустация на български ичуждестранни вина (Statev, 2009). Презпоследните 10 г. в ресторантьорскиябизнес се забелязва откриването натематични ресторанти-винарни, които сенамират в големи градове (София,Пловдив, Варна) или в близост до големикурорти, където има висока туристическапосещаемост (Велико Търново, Пловдив,Банско). Принос в тази насока е освеннарастващият интерес на населениетокъм виното и неговите културни превъ-плащения, но и подчертаният междуна-роден интерес към развитието на вине-ният и кулинарният туризъм. В Пловдивима четири бутикови ресторанта, къдетомогат да се опитат регионални вина несамо от България, но и от целия свят.Във Велико Търново един от най-посеща-ваните местни туристически обекти ересторант “Хан Хаджи Николи”, койтопредставлява комплекс от ресторант,вино бар, музей и картинна галерия.Сервират се вина от световните виненирегиони.

Селища за винен туризъм –Мелник, най-малкият български град вБългария с около 500 жители, е най-известното такова селище. Посещаваноцелогодишно от хиляди туристи, градчетосъс запазената си старинна архитектура,изби, ресторанти и места за настаняване,е привлекателна дестинация през цялатагодина. В миналото известен ценител наМелнишко вино е бил сър УинстънЧърчил. Други обособили се лозаро-винарски селища са с. Брестовица,Пловдивско; гр. Сунгурларе; гр.Сухиндол.

Фестивали и празници, свързани свино – По мнение на Niekerk (2017) еднаот тенденциите за дестинации, коитотърсят нови възможности за привличанена посетители, е чрез организирането насъбития и фестивали. Търсенето исъздаването на нови продукти и услуги в

Specialized wine restaurants(wineries) – although there is noestablished classification (both in the Lawon Tourism and in the Law on Wine andSpirits of the Republic of Bulgaria), theseare objects of wine tourism, where mainlyfood and beverages are served, as thefocus is on tasting Bulgarian and foreignwines (Statev, 2009). During the last 10years in the restaurant business it wasobserved the opening of thematic wineryrestaurants located in big cities (Sofia,Plovdiv, Varna) or near big resorts wherethere is a high tourist flow (VelikoTarnovo, Plovdiv, Bansko). A contributingfactor is not only the increasing interest ofthe population in wine and its culturaltransformations but also the emphasizedinternational interest in wine and culinarytourism development. There are fourboutique restaurants in Plovdiv whereregional wines not only from Bulgaria butalso from all over the world could betasted. In Veliko Tarnovo, one of the mostvisited local tourist sites is “Han HadjiNikoli“ Restaurant, representing acomplex of a restaurant, wine bar,museum and art gallery. Wines from theworld wine regions are served there.

Wine tourism settlements – Melnik,the smallest Bulgarian town with about500 inhabitants, is the most famous one.Visited all the year round by thousands oftourists, the town with its preservedancient architecture, wine cellars,restaurants and accommodation is anattractive destination during all seasons.In the past, a famous connoisseur ofMelnik wine was Sir Winston Churchill.Other such wine-producing settlementsare Brestovitsa in the district of Plovdiv;Sungurlare; Suhindol.

Wine related festivals and feasts –According to Niekerk (2017), one of thetrends for destinations seeking newopportunities to attract visitors isorganizing events and festivals. Thedemand and creation of new products andservices in tourism has led to the use of

324

туризма, доведе до използването наразлични тематични концепции, базиранина местни храни и напитки. Така сестигна до организирането на лозаро-винарски и кулинарни празници ифестивали. Все по-наситен е календарасъс събития, свързани с лозарството ивинарството. Най-известният празник еПразника на лозаря и винаря в чест насв. Трифон-Зарезан (14.02.), символизи-ращ началото на раждането на природа-та, даряваща нов живот и сили. По-известните винени фестивали са Дефилена младото вино, Пловдив; Августиадав Стара Загора, Фестивал на виноторозе в Казанлък (Rose Wine Expo) иФестивала “Перперикон” (Dimitrov andDimitrova, 2015).

Диверсификацията, като стратеги-чески маркетингов подход е многоподходяща в предлагането на винентуризъм в България (Dimitrov, 2014). Чрездиверсификацията на винения туристи-чески продукт, може да се подобри иразшири гамата от конкретни продукти иуслуги, с цел увеличаване на конкуренто-способността и генериране на синергиченефект. Споменатите обекти на винентуризъм, чрез диверсификация могат даразработват продукти в посока разширя-ване, разнообразяване, обогатяване идопълване на съществуващите им сдруги продукти и услуги на специализи-рани туристически продукти. При фирме-ните продукти диверсификацията е в триосновни направления:

- на входа и вътре впредприятието: Това са физическитесредства и ресурси – лозята, инфраструк-турата, сградите и съоръженията запроизводство на качествени вина. Те са„лицето” на продукта на виненият тури-зъм. Производството на качественитевина и всичко атрактивно, свързано с тяхса водещият мотив за посещение. Затова избите трябва да адаптират базатаси за посрещане на туристи и мястото,където да се презентират – дегустацион-ни зали. Но за да привличат повечетуристи, те следва да предлагат повечеуслуги и удобства, типични за туризма –например ресторант или бар; хотел иликъща за гости; атракциони; басейни и т.н.

various thematic concepts based on localfood and beverages. That has led to theorganization of wine and culinary festivalsand feasts. The calendar of events relatedto viticulture and winemaking is becomingmore and more intense. The most famousfeast is the Day of the Vine-grower andWine-maker in honour of St. Trifon-Zarezan (February, 14), symbolizing theawakening of nature, giving new life andstrength. The better known wine festivalsare the Defile of Young Wine, Plovdiv;Avgustiada in Stara Zagora, Rose WineExpo in Kazanlak and “Perperikon”Festival (Dimitrov and Dimitrova, 2015).

Diversification as a strategicmarketing approach is very appropriate inoffering wine tourism in Bulgaria(Dimitrov, 2014). Through the wineproduct diversification, the range ofspecific products and services can beimproved and expanded to promote thecompetitiveness and generate a synergyeffect. The sites of wine tourism abovementioned could develop productsthrough diversification to expand,diversify, enrich and complement theexisting ones with other products andservices of specialized tourist products.For the company products, diversificationis in three main directions:

- at the entrance and inside theenterprise: These are the physical meansand resources – the vineyards, theinfrastructure, the buildings and thefacilities for quality wines producing. Theyare the “face” of the wine tourism product.The quality wines making and everythingattractively related to them are the leadingmotivation for the visit. That’s the reasonfor the wineries to adapt their base for thetourists and the place for the presentation– the tasting halls. But to attract moretourists, they should offer more servicesand facilities typical of tourism – such as arestaurant or a bar; a hotel or a guest

325

- производствен процес –диверсификацията на производствотогарантира по-качествени и разнообразнивина (например био-вино, пелин, вина сразличен цвят) и други деривати – ракии,пелин, ликьори, бренди. Те също саразпознаваеми за някои потребители итяхното специфично производство същоможе да привлече посетители.;

- извън предприятието диверси-фикацията се изразява в съчетанието сдруги туристически продукти и услуги врайона в който се намират, или друг видтуризъм, който се предлага на същататеритория. Ако друг вид туризъм е първацел за посещение за туристите, то впоследствие, като част от програмата севключва и посещение на изба в района, вкойто се намират. А в другия случай, акоизбата е основна цел на посещение, тотуристически ресурси, които се предлагатв района на избата обогатяват допълни-телно и предоставят повече опции заразвлечение и отдих на туристите.;

- пазари – търсенето и налаганетона определена марка е трудна задача завсеки производител. Ето защо винениятуризъм се яви, като такава нова пазарнаниша, с помощта на която не само сереализират собствените вина, но и да сепрезентират и рекламират, а от другастрана се проследяват потребителскитевкусове и предпочитания.

Следващият етап на диверсифика-ция (вертикална диверсификация) евключването на фирмените туристическипродукти – в съвкупни регионални турис-тически продукти, известни под наимено-ванието „Пътища на вино”. Безспорни сапозитивите при функционирането натакива мрежи в лозаро-винарските регио-ни по света, но в България все още нямаизградени такива териториални продукти.Причините са комплексни: липса настопанска инициатива от страна на изби,туристически фирми и др.; липса наподкрепа от местни власти; няма държав-на стратегия в подпомагане на винентуризъм; недостатъчно финансиране запромоция и реклама.

Възможности и бъдеще за лейбълии брандове в българския винен туризъм

house; attractions; swimming pools, etc.- production process – production

diversification guarantees better and morevaried wines (e.g. bio- wine, wormwoodwine, wines of different color) and otherderivatives – brandy, wormwood wine,liqueurs, brandy. They are alsorecognizable to some consumers andtheir specific production could also attractvisitors.

- outside the enterprise, thediversification is expressed in combinationwith other tourist products and services inthe area, or other types of tourism beingoffered within the same territory. Ifanother type of tourism is the mainpurpose for a tourist visit, then part of theprogramme might include visiting a wineryin that location. Otherwise, if the winerywas the first option for a visit, the touristresources available in the wine cellar areafurther enrich and provide more leisureopportunities to tourists.

- markets – the demand andbranding is a difficult task for eachproducer. That’s why wine tourism hasemerged as such a new niche on themarket, facilitating not only the sale ofown wines, but also their presentation andadvertising as well as the monitoring ofthe consumers’ tastes and preferences.

The next stage of diversification(vertical diversification) is theincorporation of company tourismproducts into joint regional tourismproducts known as “Wine Roads”. Thepositive results from such networks in thewine-growing regions of the world are amatter of fact, however in Bulgaria thereare still no such territorial products. Thereasons are complex: lack of economicinitiative on the part of the wineries, thetravel agencies, etc.; lack of support fromlocal governments; no state strategy tosupport wine tourism; insufficient fundingfor promotion and advertising.

Opportunities and future for labelsand brands of Bulgarian wine tourism

326

Въз основа едновременно напредимствата на лозаро-винарскиярегион и туризма, могат да се изградятбрандове на туристически продуктиизползвайки следната взаимовръзка:„сорт-тероар-качествени вина (с технияначин на производство) – местнитрадиции-история-култура-туризъм”.

В средносрочен и дългосроченаспект е необходимо да се потърсятвъзможности за разгръщане потенциалана местните сортове и сортовете бъл-гарска селекция. Именно тези сортовемогат да допринесат за укрепване пазар-ните позиции на малките и средни, съоб-разно производствения си капацитет ви-нарни. Интересни и търсени от винолю-бителите и винените туристи са точнотакива вина, които са различни по вкус иуникалност от например някои известнифренски (Шардоне, Совиньон блан,Мерло, Каберне), немски (Ризлинг) ииталиански (Сан Джовезе) сортове. Товамнение изразяват мениджърите на някоибългарски изби. В реализирано нашепроучване (Dimitrov, 2014, p.130) тезаявяват, че на вътрешният и междуна-роден пазар се търсят вина, произведениот български сортове (45% от анкетира-ните), почти в равно отношение с интро-дуцираните сортове (55% от анкетира-ните). Именно местните сортове и сорто-вете българска селекция трябва да ста-нат регионална марка в производство накачествени вина със знак ЗНП и ЗГУ. Отедна страна чрез организирането насъвместни стопански инициативи иреклама могат да се наложат по-успешнои дълготрайно, а от друга ще допринесатза изграждането на собствен уникаленимидж на даден регион и ще привличаповече туристопотоци. Такива общоиз-вестни региони са Видин и Сухиндол свина от с. Гъмза; Мелнишко с Керацуда иШирока мелнишка лоза, Асеновград сМавруд, където в миналото се е произ-веждало прочутото вино „Станимашкамалага”; Варна и Бургас с белите вина отс. Димят. Към тях могат да се прибавят исортовете Врачански мискет, Варненскимискет, Тамянка, Рубин, Памид, коитомогат да направят интересен облика набългарските вина.

On the basis of the advantages ofthe wine-growing region and tourism,brands of tourist products can beestablished using the followinginterrelation: “variety-terroir-quality wines(with their production technology) – localtraditions-history-culture-tourism”.

It should be looked for opportunitiesto reveal the potential of the local varietiesand Bulgarian selection varieties in themedium and long term aspect. It is thesevarieties that could contribute to thestrengthening of the market positions ofthe small and medium-sized wineriesaccording to their output capacity.Interesting and demanded by wine loversand wine tourists are just such wines thatare different in taste and uniqueness from,for example, some famous French(Chardonnay, Sauvignon Blanc, Merlot,Cabernet), German (Riesling) and Italian(San Jovese) varieties. That opinion wasexpressed by the managers of someBulgarian wineries. In our survey(Dimitrov, 2014, p.130), they stated thatwines produced from Bulgarian varieties(45% of the respondents) were almostequally demanded on the domestic andinternational market as the introducedvarieties (55% of the respondents).Namely, local varieties and varieties ofBulgarian selection should become aregional brand in the production of qualitywines with PDO and PGI. They might beimposed more efficiently and lasting byorganizing joint business initiatives andadvertising, on the one hand and on theother they would contribute to theestablishing the unique image of a givenregion and attract more tourists. Suchwell-known regions are Vidin and Suhindolwith wines from the village of Gamza; Melnikwith Keratsuda and Shiroka Melnishka Loza,Asenovgrad with v. Mavrud, where thefamous “Stanimashka Malaga” wine wasproduced in the past; Varna and Bourgaswith white wines from the v. Dimiat. Thevarieties of Vrachanski Muscat, VarnenskiMuscat, Tamianka, Rubin, Pamid could beadded to them that can enrich the image ofthe Bulgarian wines.

327

Друга възможност за развитие навинения туризъм се крие в производ-ството на определен тип вина. Подобенстратегически маркетингов подходприлага винарна „Орбелус”, насочвайкисе единствено в производството на био-вина, които се реализират в границите наЕвропейския съюз, Северна Америка иАзиатско-тихоокеанските пазари.

Вината на изба „Братя Минкови”също са все по-разпознаваема марка.Избата се е насочила към средния ивисокия ценови клас, произвеждайкиняколко вида сортови вина и купажимежду тях - бели, розета и червени винав серията „Cycle”. Успехът на избата седължи в голяма степен на поддържанекачеството на вината през последните 5-6 реколти.

В момента българските винопроиз-водители залагат предимно на продукти,основани на купажа между български ичуждестранни сортове. Производствотона вина от интродуцирани сортове заемаводещо място. Пътят на българскотовинопроизводство и съответно на българ-ският винен туризъм през следващитегодини трябва да е под мотото „връщанекъм корените”. Избите, които щеинвестират в български сортове рискуватмного повече, но това е пазарна ниша сголям потенциал, особено от гледнаточка на туристическия бранш – хотели иресторанти. Туристите посещаващиродните курорти търсят да опитаттипични български продукти и българ-ското вино е един от тези конвертируемипродукти.

В краткосрочен и средносроченаспект всички стопански субекти, заинте-ресовани да предлагат винен туризъм(изби, общини, туристически фирми,музеи, занаяти, транспорт и др.) трябвада търсят възможности за обединение изаедно да създават и предлагат по-големи регионални туристически продук-ти, превръщайки лозаро-винарския реги-он в предпочитана дестинация. Такиваобединения са Пътища на вино. Встраната все още няма изградени такивамрежи, но позовавайки се на добритеевропейски и световни практики,съществува потенциал за създаването на

Another opportunity for winetourism development is presented by theproduction of a certain type of wine. Sucha strategic marketing approach isimplemented by “Orbelus” Winery,focusing solely on the production of bio-wines, being sold in the European Union,North America and the Asia-Pacificmarkets.

The wines of the “Minkov Brothers”Winery are also an increasinglyrecognizable brand. The winery hasfocused on the middle and high priceclasses, producing several varietal winesand their coupages - white, rosé and redwines in the “Cycle” series. The successof the winery was largely due tomaintaining the quality of the wine duringthe last 5-6 vintages.

At present the Bulgarian wineproducers rely mainly on products basedon the coupage between Bulgarian andforeign varieties. The production of winesfrom introduced varieties takes theleading position. The pathway of theBulgarian winemaking and, respectively,of Bulgarian wine tourism in the comingyears should be under the motto “back tothe roots”. The wineries investing in theBulgarian varieties would undertake ahigher risk however that is a market nichewith a great potential, especially from thepoint of view of the tourist industry –hotels and restaurants. The touristsvisiting our resorts demand to taste typicalBulgarian products and Bulgarian wine isone of these convertible products.

In the short and medium termprognosis, all business entities interestedin offering wine tourism (wineries,communities, tourist companies,museums, crafts, transport, etc.) shouldlook for integration opportunities andjointly create and offer larger regionaltourism products, turning the wine-growing region into a preferreddestination. Such associations are WineRoads. There are no such networks yet inthe country, but considering the goodEuropean and global practices, there is

328

такива регионални продукти в следва-щите няколко години. Ядрото на тозипродукт е региона с неговите природни иантропогенни предимства. Обединениятана всички предлагащи винен туризъм ведна регионална дестинация, могат по-лесно да се рекламират и да наложатсобствените марки, туристически услуги,търговия и др. под един общ бранд.Качествените обекти на винен туризъм сатези, които предлагат най-много опции започивка и интересни преживявания затуристите. Те са и най-посещавани и сарекламните носители за региона. Следо-вателно отделните фирмени лейбълитрябва да са водещите и най-разпо-знаваеми сред посетителите. Имиджа,който има както отделната фирма, така ирегиона е водещ в разпознаването изапомнянето на брандинга на дестина-цията. Брандинга от своя страна е отпървостепенно значение в налагането иреализирането на туристическия продукт.

Според Генералния секретар наСветовната туристическа организация(СТО) г-н Талеб Рифай българскияттуризъм трябва да се рекламира, катоакцентира на траките и виното.Посредством културния туризъм може дасе увеличи туристопотока и целогодишнода се предлага, преодолявайки сезон-ността. Множеството крепости, архитек-тура, паметници на културата и арте-факти, могат да се комбинират с виненитурове, балнео и СПА-, селски, еко и др.видове туризъм. По този начин щедобавят стойност и устойчивост,включително и в лозаро-винарскитерегиони.

Виненият туризъм в България вмомента се развива основно в двепосоки – на фирмено ниво; и органи-зиране на фестивали и празници,свързани с вино. Фирмите, които сеосновават на специализация, свързанас местни сортове и производство накачествени вина, и съчетанието им сразнообразни туристически услуги ипродукти, са сред най-посещаваните ипредпочитани. В бъдеще водещи заизбора на дестинация за винентуризъм ще са производството на

potential for creating such regionalproducts over the next few years. Thecore of this product is the region with itsnatural and anthropogenic advantages.The associations of all involved in thewine tourism in a regional destinationcould more easily advertise and imposetheir own brands, tourist services, trade,etc. under one common brand. Thequality wine tourism sites are the onesthat offer the most rest options andinteresting experiences for the tourists.They are also the most visited and are theadvertising media for the region.Therefore, the individual business labelsshould be the leading and the mostrecognizable among the visitors. Theimage, of the company and the region, isthe leading one in recognizing andremembering the destination’s branding.Branding, in turn, is of paramountsignificance in the imposing andimplementation of the tourist product.

According to the Secretary Generalof the World Tourism Organization(WTO), Mr. Taleb Rifai, Bulgarian tourismshould be advertised with an emphasis onthe Thracians and the wine. Culturaltourism could increase the tourists flowand be offered all year round, overcomingseasonality. The numerous fortresses,architecture, cultural monuments andartifacts might be combined with winetours, balneo and SPA, rural, eco andother types of tourism. Thus added valueand sustainability would be achieved,including in the wine-growing regions.

Wine tourism in Bulgaria has beencurrently developed mainly in twodirections – at company level; andorganization of wine related festivals andfeasts. The companies, based onspecialization related to local varieties andquality wines production and theircombination with various tourist servicesand products are among the most visitedand preferred. In the future, the leadingfactors in the choice of wine tourismdestination would be the quality winesproduction and the branding, respectively

329

качествени вина и брандирането,респективно маркетинга на отделнитерегиони. Поради това е необходимо дасе разработят туристически продуктина база съществуващите апелации закачествени и регионални вина, които сеподдържат. Тези 52 апелации и харак-терните сортове грозде и произведенивина от тях, заедно с фирмените про-дукти могат да се развият в 20-25регионални бранда, които да обхващатпо 2-3 съседни общини и на чиятотеритория да се разработят маршрути/обиколки. Те от своя страна могат дасе обединят в по-големи мрежи –например от 7 до 10 Пътища на вино.Пътищата на вино на практика щесъдържат всичко възможно – от сорта,тероар и производство на качественивина, до диверсификацията на туристи-ческия продукт свързана с природа,история, местна храна, организиранена събития, съвместна реклама, връзкис други видове туризъм.

Посредством организиране налозаро-винарски фестивали и празницимогат да се привличат туристи и да серекламират регионите, като дестинации.Това е особено важно за лозаро-винар-ските региони на Северна България,където в сравнение с Южна Българияпочти отсъстват такъв тип събития.Привличането на туристи във винениятуризъм, ще зависи в голяма степен откалендара с културни прояви в даденрегион. Колкото по-наситен е календара скултурни събития, толкова е по-голямшансът да бъдат посетени. По-интересникултурни събития ще бъдат онези, коитоса свързани с история, лозарство ивинарство, кулинария, фолклор, музикал-ни дни и т.н. За финансиране на такивапрояви могат да се използват възмож-ностите от оперативните програми наЕвропейския съюз.

the marketing of the individual regions.

Therefore, it is necessary tourismproducts to be developed based on theexisting appellations for quality andregional wines that are maintained. These52 appellations and the characteristicgrape varieties as well as the wines madefrom them could be distributed into 20-25regional brands, covering 2-3 neighboringmunicipalities where routes/tours to bedeveloped. They can in turn merge intolarger networks – for example from 7 to10 Wine Roads.

The wine routes actually would compriseeverything possible – from variety, terroirand quality wines production, to thediversification of the tourist productrelated to nature, history, local food,events organization, joint advertising, linkswith other types of tourism.

Tourists could be attracted byorganizing wine festivals and feasts andthe regions to be advertised asdestinations. This is particularly importantfor the wine-growing regions of NorthernBulgaria, where there are almost no suchevents in comparison with SouthernBulgaria. The attraction of tourists for winetourism would greatly depend on thecalendar of cultural events in a givenregion. The more cultural events areincluded in the calendar, the greater is thechance to be visited. More attractivecultural events will be those related tohistory, viticulture and wine, culinary,folklore, musical days, etc. Theopportunities offered by the operationalprograms of the European Union could beused to finance these events.

ИЗВОДИ CONCLUSIONSБроят на избите, предлагащи

винен туризъм в България все повеченараства, а реализиране на такъвпродукт се осъществява и от други

The number of wineries offeringwine tourism in Bulgaria has beenconstantly increasing while theimplementation of such a product is

330

субекти – лозаро-винарски музеи,ресторанти, хотели. Организират се ифестивали на местно ниво. На практикана територията на цялата страна, иособено в някои известни в миналотолозаро-винарски региона (Мелник,Пловдивско, Хасковско, Русенско, Пле-венско и др.), съществува потенциал заутвърждаването им като дестинации завинен туризъм. В търсенето на синер-гии за устойчиво развитие на селскитерайони може да се създадат условия,при които съществуващите семейнихотели и къщи за гости да разнообразятдейността си, посредством производ-ството на ограничени партиди вино,което да се предлага на туристите. Потози начин в предлагането на винентуризъм биха могли да се включатмного повече изби и особено фамилни-те лозарски стопанства, които труднореализират своята продукция в отделнигодини. Това е свързано с определенипромени в съществуващата нормативнарегламентация на винопроизводствотов страната.

Важно условие за успеха иутвърждаването на отделните лозаро-винарски дестинации в краткосрочнаперспектива е наличието на местнаподкрепа от страна на общините. Тазиподкрепа най-общо може да се изрази визграждането на подходяща инфра-структура; организиране на празници исъбития, свързани с вино и туризъм;реклама и промоция на общините, катодестинации. Ключова роля в реализира-нето на тази политика е използванетона професионални кадри и специалистив областта на туризма, лозаро-винар-ството, историята, културата, маркетин-га и рекламата. От тук произтича необ-ходимостта от професионално обуче-ние и подготовка на средни и висшикадри, а така също и от подкрепа закариерно израстване в разгледанатасфера.

Държавата трябва да пренасочи ипреосмисли своята политика къмбрандирането и рекламата на туризма в

carried out also by other entities – wine-museums, restaurants and hotels. Localfestivals are also organized. Actually,within the territory of the whole country,and especially in some of the wine-growing regions well-known in the past(Melnik, Plovdiv, Haskovo, Ruse,Pleven, etc.), there is a potential for theirrecognition as destinations for winetourism. In search of synergies forsustainable rural development,conditions might be created where theexisting family hotels and guest housescould diversify their activities through theproduction of limited wine quantities tobe offered to the tourists.

Thus, more wineries and especiallyfamily vineyard farms that have difficultyin the sale of their produce in particularyears could be included in the supply ofwine tourism. This is related to certainchanges in the existing normativeregulation of wine-making in the country.

An important condition for thesuccess and establishment of theseparate wine-growing destinations inthe short-term prospect is the localsupport by the municipalities. Thatsupport could generally be expressed inthe construction of the appropriateinfrastructure; organization of holidaysand events related to wine and tourism;advertising and promotion of thecommunities as destinations. A key rolein the implementation of this policy is theinvolvement of professionals andspecialists in the field of tourism,winemaking, history, culture, marketingand advertising. Hence the need ofvocational training and the training ofstaff with secondary and highereducation, as well as support for careerdevelopment in this branch.

The government should redirectand reconsider its policy towards thebranding and advertising of tourism in

331

България. Все още са нереализиранивъзможностите за развитие на редицавидове туризъм, поради недостатъчно-то им рекламиране на световнитетуристически борси. Виненият туризъме една от тези възможности, на коятовсе още липсва нужната популярност иподкрепа за развитие.

Посредством организирането наПътища на вино в лозаро-винарскитерегиони, основани на качествени вина ивсички налични ресурси за привличанена туристи, ще се създадат много пове-че условия, подпомагащи реализациятана продукта на винения туризъм и щесе повиши разпознаваемостта на стра-ната ни на вътрешния и международниятуристически пазар.

Bulgaria. The opportunities fordevelopment of many types of tourismhave not been implemented yet due totheir insufficient advertising on the worldtourist fairs. Wine tourism is one of thoseopportunities that still lacks thenecessary popularity and developmentsupport.

Through the organization of WineRoads in the wine-producing regionsbased on quality wines and all availableresources to attract tourists, much moreconditions will be created to support theimplementation of the wine tourismproduct as well as the recognizability ofour country on the domestic andinternational tourist market would bepromoted.

ЛИТЕРАТУРА / REFERENCES1. Agricultural Report '2016, MAF (Bg).2. Concours Mondial de Bruxelles, 2016. http://www.enjoywine.bg – June, 20173. Dimitrov, V., 2014. Enchasing of competitive advantage of the wine tourist producttrough diversification. Dissertation for awarding educational and scientific degree Ph.D.,Department of Economics of Tourism, UNWE, Sofia, pp.1-232 (Bg).4. Dimitrov, V. and D. Dimitrova, 2015. Organizing of Local Holidays and Events as aResource for Regional Development of Wine Tourism, Tourism in the Age ofTransformation. In: Collection of Reports "50th Anniversary of specialty Tourism” in VarnaUniversity, Publ. House "Science and Economics", pp. 133-139 (Bg).5. Dimitrov, V. and D. Dimitrova, 2016. Wine roads in Bulgaria: problems in establishmentand regulation. Journal of Management and Education, (Mangement, Marketing, Tourism),Bourgas, Prof. Dr. Assen Zlatarov University, ISSN 13126121, 12(2), 72-79 (Bg).6. Executive Agency on Vine and Wine (EAVW) on www.eavw.com7. Hall, C.M., G. Johnson, B. Cambourne, N. Macionis, R. Mitchell and L. Sharples,2000. Wine tourism: an introduction, Wine Tourism Around the World: development,management and market. first edition, Routledge, Taylor&Francis Groupe, pp. 2.8. Ilieva, L., 2014. Development of the tourist brand. Scientific journal "Infrastructure andcommunications", University of National and World Economy, Sofia, year 4, issue 7, pp. 94.9. Law on Tourism of the Republic of Bulgaria. Last Mod. In State Gazzete No.79, Oct.,2015 (Bg).10. Law on Wine and Spirits of the Republic of Bulgaria. Last Mod. in State gazette. No.9 ofJan. 26, 2017 (Bg).11. Levine, Douglas J., 2017. Is the Concept of “Terroir” in Wine Legitimate? onhttps://coolclimatewine.wordpress.com/2017/06/21/is-the-concept-of-terroir-in-wine-legitimate/ (June 21, 2017)12. Markova, M. and M. Zhekova, 1990. Biological Value and Healing Properties ofGrapes, Non-alcoholic and Alcoholic Products thereof, Ampelography of Bulgaria. vol. I, I.of BAS, S., pp. 178-188 (Bg).13. Neshkov, M., 2009. Wine and Tourism - From Tradition to Modernity. Wine Tourism -Tradition and Modernity, Slavena, Varna, pp.7-21, pp.200 (Bg).

332

14. Niekerk, M. V., 2017. Contemporary issues in events, festivals and destinationmanagement, International Journal of Contemporary Hospitality Management, 29(3), 842-847. doi: 10.1108/IJCHM-01-2017-0031;15. Peters, G. L., 1997. American Winescapes: The Cultural Landscapes of America’sWine Country. USA, Westview Press.16. Rafailova, G., and Y. Dzhabarova, 2014. Marketing approach for development ofcross-border routes for wine and cultural tourism in South Bulgaria and North Greece. In:International Tourist Forum “SPA and wine”, Publ. house SWU “Neofit Rilski”, pp.46-50.17. Rakadzhiyska, S., 2009. Diversification and Positioning of the Product of WineTourism- Condition for Market Success. Wine Tourism - Tradition and Modernity, Slavena,Varna, pp.41-48 (Bg).18. Rifai, T., 2016. Taleb Rifai: Accetuate on Thracian and Wine. on site:http://www.nationalgeographic.bg/?cid=120&article=5136 - 29.11.201619. Stamatov, S., 2009. Grape Treatment (Ampelotherapy) and Wine Therapy in ModernHealth Tourism. Wine Tourism - Tradition and Modernity, Slavena, Varna, pp. 22-40 (Bg).20. Statev, V., 2009, Winemaking and wine tourism – a question of quality grapes (cluster).Wine tourism - tradition and modernity, Slavena, Varna, pp. 98 (Bg).21. Toneva, P., 2009. Wine tourism - An element of the Marketing Strategy of theWinemakers, Wine tourism - Tradition and Modernity, Slavena, Varna, pp. 87-94 (Bg).22. Tsakov, D., 2008. Wine - Tradition, Culture, Modernity. "Enyovche", S., pp. 91-104(Bg).23. Tsakov, D., 2011. Wine - a unique natural remedy. "Enyovche", S. pp. 3-25 (Bg).24. Vlachvei, A., O. Notta and T. Efterpi, 2012. Branding strategies in Greek wine firms.Procedia Economics and Finance, 1, 421-430, online at www.sciencedirect.comwww.bessavalley.com (June, 2017)www.bsgold.bg/ (June, 2017)www.burgozone.bg/ (June, 2017)www.cdb.bg/ (June, 2017)www.enjoywine.bg (June, 2017)www.hanhadjinikoli.com (June, 2017)www.kiossev.com (June, 2017)www.leventa-bg.net (June, 2017)www.magurawinery.bg (June, 2017)www.mavrud.com/winery (June, 2017)www.maryanwinery.com (June, 2017)www.medovo.com (June, 2017)www.midalidare.bg/page/rok-festival (June, 2017)www.minkovbrothers.bg (June, 2017)www.nasamnatam.com/statia/Vinarski_izbi_v_Bylgariia_s_vyzmojnost_za_degustaciiai_nastaniavane-3151.html (June, 2017)www.orbelus.bg (June, 2017)www.polihronoff.com (June, 2017)www.salla.bg (June, 2017)www.sopot-winery.bg/ (June, 2017)www.starosel.com/ (June, 2017)www.todoroff-hotel.com (June, 2017)www.villamelnik.com/ (June, 2017)www.villayustina.com (June, 2017)www.winemuseum-bg.eu (June, 2017)www.winetours.bg (June, 2017)www.wineunion.eu/en/ (June, 2017)www.zlatenrozhen.bg/ (June, 2017)

Documents

Оценка за влиянието на Bois Noir ‘Candidatus …...278 Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, 2017, 20 (3), 278-288 ISSN 1311-0489 (P rint) Research Institute